1

Със своята жалба Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials Co. Ltd (наричано по-нататък „Dashiqiao“) иска от Съда да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 декември 2011 г. по дело Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет (T-423/09, Сборник, стр. II-8369, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата за отмяна на Регламент (ЕО) № 826/2009 на Съвета от 7 септември 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1659/2005 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове магнезиеви тухли с произход от Китайската народна република (ОВ L 240, стр. 7, наричан по-нататък спорният регламент“), доколкото антидъмпинговото мито, определено в него по отношение на жалбоподателя, надвишава антидъмпинговото мито, което щеше да бъде приложимо, ако беше определено въз основа на метода за изчисляване, приложен при първоначалното разследване, за да се отчете невъзстановяването на китайския данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) върху износа.

2

Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223) e заменен и кодифициран с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51 и поправка в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22). Въпреки това предвид датата на приемане на спорния регламент спорът трябва да се разгледа въз основа на Регламент № 384/96, изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. (ОВ L 340, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 15, наричан по-нататък „основният регламент“), който предвижда в член 2, параграф 1, първа алинея и параграфи 8 и 10:

„1.   Нормалната стойност се определя на основата на […] платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.

[…]

8.   Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане, при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.

[…]

10.   Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едн[а] и същ[а] […] търгов[ска фаза] по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време и като се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на [цените]. Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, се правят съответни намаления — за всеки конкретен случай съобразно особеностите му — под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди [и] се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Корекции, които дублират вече извършените, не се допускат, особено при отчитане на отстъпки, рабати, количества и [фази] на търговията. Когато са изпълнени упоменатите условия, корекции могат да се правят за посочените по-долу фактори.

[…]

[…]

3

Член 11 от основния регламент гласи в параграф 3, първа алинея и параграф 9:

„3.   [Н]еобходимостта от продължаване на действието на мерките може [също да се преразглежда, ако това е оправдано] — по инициатива на Комисията или по искане на държава членка — или, в случаите, когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателн[ата] м[я]рк[а], по искане на износител, вносител или производител[и] от Общността, като искането следва да съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.

[…]

9.   При провеждането на всяко преразглеждане или разследване […] за възстановяване на мита [съгласно настоящия член] Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него, и на член 17“.

4

Релевантните точки от фактическата обстановка на спора са изложени, както следва, в точки 4—6 и 16 от обжалваното съдебно решение:

[…]

5

В подкрепа на жалбата си пред Общия съд Dashiqiao повдига две правни основания, изведени от нарушение, съответно на член 2, параграф 10 и на член 11, параграф 9 от основния регламент.

6

Тъй като не е прието нито едно от двете правни основания, изтъкнати от Dashiqiao в подкрепа на жалбата му, Общият съд я отхвърля в нейната цялост.

7

Със своята жалба Dashiqiao иска от Съда:

8

Съветът иска от Съда:

9

Комисията иска жалбата да бъде отхвърлена и Dashiqiao да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

10

В подкрепа на жалбата, подадена срещу обжалваното съдебно решение, единствено доколкото с него се отхвърля второто правно основание от жалбата му до Общия съд, изведено от нарушение на член 11, параграф 9 от основния регламент, Dashiqiao изтъква три основания.

11

С първото си основание Dashiqiao поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е отказал да реши въпроса коя методология за сравняване между експортната цена и нормалната стойност е била приложена при първоначалното разследване, и следователно не е могъл основателно да заключи, че не е имало „промяна в методологията“ по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент в процедурата по преразглеждане. В това отношение той изтъква, че от посочената разпоредба става ясно, че единствено промяна в обстоятелствата позволява на институциите да приложат методология, която е различна от използваната при първоначалното разследване.

12

Dashiqiao подчертава, че в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд е объркал понятието за промяна в „методологията на корекция“ с промяна в „методологията за сравняване“. Според него е безспорно, че наложеното върху неговия внос антидъмпингово мито в резултат на процедурата по преразглеждане е щяло да бъде по-ниско, ако в хода на тази процедура институциите бяха приложили същата методология за сравняване между експортната цена и нормалната стойност като използваната при първоначалното разследване.

13

С второто си основание Dashiqiao поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че институциите са били длъжни да не прилагат повече методологията за сравняване между експортната цена и нормалната стойност, приложена при първоначалното разследване, ако тя води до неразрешена от член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент корекция. Според Dashiqiao Общият съд е объркал понятията „корекция“ и „методология за сравняване“. Достатъчно било методологията за сравняване между експортната цена и нормалната стойност, използвана при първоначалното разследване, да съответства на член 2, параграф 10, за да са длъжни институциите да я приложат и при процедурата по преразглеждане по силата на член 11, параграф 9 от същия регламент. Според Dashiqiao обаче институциите не били приложили корекция по смисъла на посочения член 2, параграф 10, тъй като използваната методология за сравняване се основава на нормална стойност без ДДС, за която подобна корекция не е предвидена.

14

Dashiqiao изтъква, че методологията за сравняване на база „включен ДДС“, използвана при преразглеждането, не позволява да се вземе предвид отражението на ДДС върху износа при сравняването между експортната цена и нормалната стойност. Неутрална била методологията за сравняване въз основа на „без ДДС“. Освен това то оспорва приложението на посочения член 2, параграф 10, буква б) към косвен данък, събран на етапа на окончателната продажба, който служи за основа при определянето на нормалната стойност. В това отношение то добавя, че използването на нормална стойност без ДДС не е несъвместимо с член 2 от основния регламент. Ето защо Общият съд решил неправилно, че единствената методология за сравняване, съответстваща на въпросния член 2, е методологията, която почива на основана на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент корекция.

15

Съветът и Комисията оспорват както допустимостта, така и основателността на тези основания и искат те да бъдат отхвърлени.

16

Съгласно текста на член 11, параграф 9 от основния регламент при провеждането на всяко преразглеждане или разследване на искане за възстановяване на мита Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2 от същия регламент.

17

Следва да се посочи, че изключението, което позволява на институциите да приложат при процедурата по преразглеждане методология, различна от използваната при първоначалното разследване, когато обстоятелствата са се променили, обезателно трябва да бъде предмет на стриктно тълкуване, тъй като всяка дерогация или изключение от общо правило трябва да се тълкува ограничително (вж. Решение от 29 септември 2011 г. по дело Комисия/Ирландия, C‑82/10, точка 44 и цитираната съдебна практика).

18

В това отношение е важно да се подчертае, че институциите трябва да докажат, че обстоятелствата са се променили, ако възнамеряват да приложат при разследването в рамките на преразглеждането методология, различна от приложената при първоначалното разследване.

19

Що се отнася обаче до изключителния характер на подобна промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент, се налага констатацията, че изискването за стриктно тълкуване не позволява на институциите да тълкуват и прилагат тази разпоредба по несъвместим с нейния текст и цел начин (вж. в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, C‑337/09 P, точка 93). В това отношение следва да се посочи, че въпросната разпоредба предвижда по-специално, че приложената методология трябва да съответства на разпоредбите на член 2 от основния регламент.

20

От точка 55 от обжалваното съдебно решение става ясно, че в настоящия случай е извършена корекция на износната цена при първоначалното разследване по смисъла на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент и че не е направена такава корекция в рамките на процедурата по преразглеждане с мотива, че не са били изпълнени условията на тази разпоредба. Съгласно точка 56 от същото решение тази разлика не представлява „промяна в методологията“ по смисъла на член 11, параграф 9 от този регламент.

21

По същество Dashiqiao поддържа, че като отказва да реши въпроса коя методология за сравняване между експортната цена и нормалната стойност е била приложена при първоначалното разследване, Общият съд не може основателно да заключи, че не е имало „промяна в методологията“ по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.

22

Общият съд обаче е отговорил на въпроса за методологията за сравняване между експортната цена и нормалната стойност, приложена при разследването в рамките на преразглеждането и при първоначалното разследване, при това в рамките на отговора си на първото правно основание от подадената до него жалба, изведено от нарушение на член 2, параграф 10 от основния регламент, който отговор не е оспорен от Dashiqiao в рамките на настоящото производство по обжалване. Всъщност в точка 37 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че от спорния регламент става ясно, че Съветът е приел, че по време на процедурата по преразглеждане, обратно на положението при първоначалното разследване, не са били изпълнени условията за коригиране на нормалната стойност и/или на експортната цена на основание член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, така че тази разпоредба не може да се приложи.

23

Освен това в точки 35 и 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд е уточнил, от една страна, че при първоначалното разследване нормалната стойност и експортната цена са били коригирани на основание член 2, параграф 10, буква б) от този регламент, отчитайки размера на платен или дължим ДДС, и от друга, че приложената при преразглеждането методология се състои в сравняване на нормалната стойност и на експортната цена на база „включен ДДС“ единствено въз основа на общата разпоредба, посочена в член 2, параграф 10, първо и второ изречение.

24

Следователно първото основание, което не се подкрепя от фактите, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

25

По отношение на второто основание на жалбата следва да се посочи, че в точка 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е стигнал до извода, че разликата в подхода на Съвета, оспорена от Dashiqiao, не произхожда от „промяна в методологията“ по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент. В точка 57 от същото решение Общият съд приема, че понятията „методология“ и „корекция“ не съвпадат и че единствено отказът от необоснована с оглед на обстоятелствата в конкретния случай корекция не може да се разглежда като промяна в методологията по смисъла на тази разпоредба.

26

В същата точка 57 Общият съд посочва също, че при тези обстоятелства условията на член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент не са изпълнени. Освен това в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че член 11, параграф 9 от същия регламент предвижда, че ако на етапа на преразглеждането се окаже, че прилагането на използваната при първоначалното разследване методология не съответства на въпросния член 2, параграф 10, буква б), институциите са длъжни да не прилагат повече посочената методология.

27

В точка 59 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд правилно е приел, че тъй като член 11, параграф 9 от основния регламент изрично изисква приложената при преразглеждането методология да спазва изискванията на член 2 от този регламент, такова преразглеждане не може да има за резултат неразрешена по-специално от член 2, параграф 10, буква б) от посочения регламент корекция.

28

В този смисъл в точка 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема също, че при тези обстоятелства не е необходимо да се отговаря на въпроса дали в конкретния случай приложената при първоначалното разследване методология е била в съответствие с член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, при положение че при преразглеждането подобно приложение не е съответствало на тази разпоредба, тъй като изискуемите условия не са били изпълнени.

29

Всъщност възстановяването на симетрията между нормалната стойност и експортната цена, което е целта на всяка корекция на основание член 2, параграф 10 от основния регламент, не е необходимо в по-голяма степен при преразглеждането, при положение че е изчезнала асиметрията, мотивирала извършената при първоначалното разследване корекция, а именно частичното възстановяване на ДДС върху износа.

30

Следователно твърдението на Dashiqiao, според което Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че единствената методология за сравняване, приложима при преразглеждането, която съответства на член 2 от основния регламент, е извършването на корекция на основание параграф 10, буква б) от този член, е неотносимо спрямо направената от Общия съд констатация, че повече не е необходима никаква корекция.

31

С оглед на изложените по-горе съображения първите две основания на жалбата следва да се отхвърлят като неоснователни.

32

Dashiqiao оспорва извода на Общия съд в точка 62 от обжалваното съдебно решение, според който Съветът е доказал, че обстоятелствата са се променили между двете разследвания и че тази промяна е можела да обоснове отказа от прилагане на корекцията, която е била извършена при първоначалното разследване. Според него този извод е явно погрешен, доколкото изтъкнатата от Съвета промяна в обстоятелствата, както е резюмирана в точка 63 от същото решение, не позволявала по никакъв начин да се направи изводът, че тя щяла да направи неприложима методологията за сравняване, използвана в първоначалното разследване. Всъщност Dashiqiao поддържа, както посочва в рамките на доводите, развити в подкрепа на първото му основание, че фактът, че между първоначалното разследване и процедурата по преразглеждане ставката на действително събрания китайски ДДС върху износа от 4 % става 17 %, има единствено за последица, че корекцията в експортната цена, която трябва да се извърши в приложение на член 2, параграф 10, буква к), е по-скоро 17 %, отколкото 4 %. Следователно разликата в процента на възстановяване на ДДС можела да бъде напълно съобразена от методологията за сравняване, приложена в първоначалното разследване. Освен това то смята, че този подход не съответства на изискването, според което изключението за промяна в обстоятелствата, посочено в точка 54 от това решение, трябва да се тълкува стриктно.

33

Съветът изтъква, че третото основание е едновременно неотносимо, недопустимо и неоснователно. Според Комисията това основание е неотносимо и неоснователно.

34

Следва да се посочи, че в точка 62 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че във всеки случай, дори да се предположи, че по време на процедурата по преразглеждане Съветът е приел друга методология за сравняване от приложимата при първоначалното разследване, тази институция е доказала, че от една страна, обстоятелствата са се променили между първоначалното разследване и процедурата по преразглеждане, и от друга страна, че тази промяна е можела да обоснове отказа да се направи такава корекция. В точка 63 от посоченото решение Общият съд приема, че ако при първоначалното разследване китайският ДДС върху експортните продажби на разглежданите продукти е бил възстановен частично, докато е бил събран изцяло върху продажбите на вътрешния пазар, това не е така по време на периода, обхванат от процедурата по преразглеждане, така че е настъпила промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от основния регламент.

35

От тази констатация Общият съд е могъл, без да допусне грешка при прилагане на правото, да стигне в точка 64 от обжалваното решение до извода, че предвид тази промяна в обстоятелствата Съветът е имал право да откаже да направи корекция на нормалната стойност и на износната цена по време на процедурата по преразглеждане, щом като е било възможно да се извърши обективно сравнение между тази стойност и тази цена на база „включен ДДС“.

36

Всъщност е достатъчно да се посочи, че корекцията, извършена от институциите при първоначалното изследване, има за цел да вземе предвид частичното възстановяване на китайския ДДС върху износа, което поражда асиметрията между нормалната стойност и експортната цена, което от своя страна не е оспорено от Dashiqiao.

37

Както беше посочено в точка 28 от настоящото решение обаче, от момента, в който обстоятелството, което създава асиметрията при първоначалното разследване, а именно частичното възстановяване на ДДС върху износа, престане да е налице, не е необходимо никакво възстановяване на тази асиметрия, а следователно и никаква корекция, независимо от действително приложената методология на корекция.

38

След като обстоятелствата, обосноваващи използването на корекция, са се променили, Общият съд правилно е констатирал, най-напред, че не става въпрос за промяна в методологията, а по-скоро, че условията за такава корекция не са изпълнени, и след това, че дори да се предположи, че става въпрос за промяна в методологията, тя е обоснована от промяна в обстоятелствата.

39

Тъй като нито едно от изложените от Dashiqiao три основания в подкрепа на жалбата му не може да бъде уважено, тя трябва да се отхвърли.

40

По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е направил искане в този смисъл и Dashiqiao е загубило делото, последното трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски. Съгласно член 140, параграф 1 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на параграф 1 от същия член 184, Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: