1. 

До каква степен стремежът към високо равнище на закрила на потребителите се отразява на процесуалната автономия на държавите членки, що се отнася до исковете за преустановяване на нарушение, предявени от сдруженията за защита на потребителите? За да си гарантира ефикасност в борбата срещу неравноправните клаузи, трябва ли тези сдружения да получат възможност да обжалват по въззивен ред определенията, с които се установява липса на териториална компетентност на сезираната юрисдикция, при положение че националното право изключва общо подобна възможност, и трябва ли да се ползват от привилегированото определяне на компетентния съд, с което до момента разполагат единствено самите потребители? До това се свежда същността на повдигнатите с настоящото преюдициално запитване проблеми.

2.

Двадесет и третото съображение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 2 ) предвижда, че „лица или организации, които, съгласно законодателството на държава членка, имат правен интерес да защитават потребителите, следва да имат и възможност за завеждане на иск срещу договорни клаузи редактирани с цел общо използване в договорите, сключени с потребители, и по-специално относно неравноправни клаузи, пред съдилища, или пред компетентен административен орган, който да се произнесе по жалби или да бъде компетентен да започне съответната съдебна процедура; […] тази възможност не води до предварителна проверка на общите условия, прилагани в определени сектори на икономиката“.

3.

По-нататък, двадесет и четвърто съображение на Директива 93/13 гласи, че „съдилищата и административните органи на държавите членки трябва да разполагат с адекватни и ефективни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителски договори“.

4.

Текстът на член 7 от Директива 93/13 гласи:

„1.   Държавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

2.   Посочените в параграф 1 мерки включват разпоредби, даващи възможност на лица или организации, които имат правен интерес от защитата на потребителите, по смисъла на националното законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо използване, са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи.

[…]“.

5.

Националната правна уредба, релевантна в рамките на настоящото преюдициално запитване, може да бъде представена накратко по следния начин:

6.

Съгласно Ley 1/2000 de Enjuiciamento Civil (Гражданския процесуален кодекс, наричан по-нататък „LEC“) ( 3 ) исковете за установяване на недействителността на клаузи, отнасящи се до общите условия по договор, се предявяват пред съда по местожителството или седалището на ищеца. Обратно, при искове за преустановяване на нарушение, чийто предмет е осъждането на ответника да преустанови определени действия или да се въздържа от тях в бъдеще ( 4 ), компетентен е съдът по седалището или мястото на установяване на ответника — продавач или доставчик, при условие че това седалище или място на установяване е на територията на Испания ( 5 ). Следователно последното правило за териториална подсъдност се прилага, когато правото на иск се упражнява в защита както на колективния, така и на индивидуалния потребителски интерес ( 6 ) и когато искът се предявява от сдружение за защита на потребителите, което отговаря на предвидените със закона условия ( 7 ).

7.

Освен това решенията, с които се установява липсата на териториална компетентност на сезираната юрисдикция, не подлежат на обжалване ( 8 ).

8.

Asociación de Consumidores Independientes de Castilla y León (наричано по-нататък „ACICL“) е сдружение за защита на потребителите, вписано в регионалния регистър на организациите на потребителите и ползвателите в автономната област Кастилия и Леон, Испания. Неговото седалище е Саламанка. Сдружението има 110 членове и разполага с бюджет от 3941 EUR за 2010 г. Географски обхватът му на действие се ограничава до територията на посочената автономна област. ACICL не е част нито от федерация, нито от друго сдружение или организация в междурегионален или национален мащаб. Освен това сдружението отговаря на законовите условия да защитава по съдебен ред колективните интереси на потребителите.

9.

ACICL предявява в първоинстанционно производство пред Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca (Испания) иск за преустановяване на нарушение срещу дружеството Anuntis Segunda Mano, чието място на установяване е в провинция Барселона. Искът по-специално е с предмет обявяване на недействителността на някои разпоредби, съдържащи се в Общите условия за използване, които се намират в интернет портала на посоченото дружество ( 9 ), поради това че съставляват неравноправни клаузи, както и въздържане от твърдените незаконосъобразни действия в бъдеще.

10.

С определение от 6 април 2011 г. Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca постановява, че не е компетентен да разгледа иска на ACICL, предявен пред него. Според него от член 52, параграф 1, точка 14 от LEC следва, че компетентна да разглежда искове за преустановяване на нарушение, предявени в защита на колективните интереси на потребителите, е юрисдикцията по мястото на установяване на ответника. Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca все пак уточнява, че решението, с което е установил липсата на компетентност, може да се обжалва по въззивен ред, въпреки че не съществува националноправна норма, предвиждаща подобна възможност.

11.

При това положение с въззивната жалба, подадена от ACICL, е сезиран Audiencia Provincial de Salamanca. Пред запитващата юрисдикция възникват две групи проблеми.

12.

От една страна, съгласно националните процесуалноправни норми, и по-специално членове 60 и 67 от LEC, срещу решенията, с които се установява липсата на териториална компетентност, не може да се подава жалба, поради което, ако желае исковото производство за преустановяване на нарушението да продължи, ACICL е задължено да сезира единствено юрисдикцията по седалището на ответника. Запитващата юрисдикция иска да установи дали при това положение невъзможността за въззивно обжалване на решенията на испанските юрисдикции, с които се установява липсата на териториална компетентност по искове за преустановяване на нарушение, предявени в индивидуален интерес на потребителите, не представлява пречка пред осъществяването на целта, преследвана общо от правото на Съюза, и по-специално с Директива 93/13, да се осигури високо равнище на защита на потребителите. Ако това се потвърди, запитващата юрисдикция би следвало да не прилага националните процесуалноправни норми и да приеме да се произнесе по висящата пред нея въззивна жалба.

13.

От друга страна, запитващата юрисдикция иска да установи, първо, съвместимостта с правото на Съюза, второ, целта за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите и трето, значението, което се признава на исковете в тази област, предявени от сдруженията за защита на потребителите, на правилото за компетентност, съгласно което искът за преустановяване на нарушение, предявен от подобно сдружение, трябва да се отнесе пред съда по седалището или мястото на установяване на продавача или доставчика, като в крайна сметка на ACICL би се наложило да направи отказ от предявяването на този иск поради ниския си бюджет и ограничения териториален обхват на своята дейност.

14.

При тези обстоятелства Audiencia Provincial de Salamanca решава да спре производството и на основание член 267 ДФЕС да сезира Съда със следните два преюдициални въпроса, отправени с акт за преюдициално запитване, постъпил в секретариата на Съда на 11 септември 2012 г.:

15.

Ищецът по главното производство, испанското правителство, както и Европейската комисия представят писмени становища пред Съда.

16.

На първо място, ще разгледам довода на испанското правителство относно недопустимостта на първия въпрос, след което, на второ място, ще припомня принципите, произтичащи от установената практика на Съда, полезни за съображенията, които ще изложа. На трето място, ще анализирам липсата в правния ред на държава членка на двустепенен съдебен контрол в областта на териториалната подсъдност с оглед на посочените по-горе принципи, и по-специално на принципа на ефективност.

17.

Следва незабавно да се отхвърли доводът, изложен от испанското правителство, съгласно който първият отправен до Съда преюдициален въпрос е недопустим, поради обстоятелството че делото е чисто вътрешноправно и разглежданата процесуалноправна норма следователно би трябвало да се анализира единствено с оглед на ефективната съдебна защита, гарантирана от испанската конституция. За целта е достатъчно да се припомни, че предявеният пред Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca иск и жалбата, подадена пред запитващата юрисдикция от ACICL, са насочени към установяването на неравноправния характер на клаузите, използвани от дружеството — ответник в главното производство, и в този смисъл очевидно се отнасят до възможността за защитата на потребителите по съдебен ред, предвидена с Директива 93/13, евентуално упражнявана с посредничеството на сдруженията за защита на потребителите, посочени в член 7, параграф 2 от тази директива.

18.

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да осигурят „подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи“. Запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали тези подходящи и ефективни мерки трябва да включват възможността за въззивно обжалване на решение, с което се установява липса на териториална компетентност, постановено след сезиране от страна на сдружение за защита на потребителите.

19.

Директива 93/13 не хармонизира процесуалните средства, с които разполагат подобни сдружения. Според Съда обаче „свободата на избор на начините и на средствата за осигуряване на изпълнението на определена директива не засяга задължението на всяка държава членка адресат да вземе всички мерки, необходими за осигуряване на пълното действие на директивата, в съответствие с преследваната от нея цел“ ( 10 ). Съгласно постоянната съдебна практика „[п]роизтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член [4, параграф 3 ДЕС] да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на тяхната компетентност — върху съдебните органи“ ( 11 ), които „са длъжни в частност да осигурят съдебната защита, която произтича за правните субекти от правото на Съюза, и да гарантират пълното му действие“ ( 12 ). Освен това при липсата на правна уредба на Съюза в съответната област — както по главното производството — „във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза“ ( 13 ), с уговорката за осигуряване на ефективна защита на тези права ( 14 ).

20.

В тази връзка също от утвърдената съдебна практика е видно, че „процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правов ред (принцип на ефективност)“ ( 15 ).

21.

Всички тези съображения задават насока за анализа, който ще направя на разглеждания въпрос.

22.

Следователно разглежданото в главното производство положение действително трябва да се преценява от гледна точка на принципите на равностойност и ефективност. В случая обаче принципът на равностойност не повдига въпроси. Остава да се извърши преценка с оглед на принципа на ефективност.

23.

Като цяло следва да се отбележи, че в областта на защитата на потребителите правото на Съюза не съдържа конкретно задължение относно броя на степените на съдебен контрол, които държавите членки трябва да предвидят. Устройството на съдебния контрол попада изцяло в процесуалната автономия на държавите членки. Освен това се приема, че намерението в Договорите не е било да се въведат правни способи, различни от установените, освен ако от систематиката на разглеждания национален правов ред не личи, че не съществува никакъв способ за защита, който да позволява дори и инцидентно да се гарантира спазването на правата, които правните субекти извеждат от правото на Съюза ( 16 ).

24.

Настоящият въпрос повдига проблема за невъзможността да се подаде въззивна жалба срещу решение, с което се установява липсата на териториална компетентност на сезираната юрисдикция и се определя териториално компетентната юрисдикция, пред която спорът трябва да бъде отнесен. Както напомня Комисията, единственото правило, което съществува в рамките на Съюза по този въпрос, се отнася до неговите юрисдикции. Член 54, втора алинея от протокол (№ 3) относно Статута на Съда на Европейския съюз, приложен към Договорите, предвижда, че „[к]огато Общият съд установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Съдът, той изпраща делото на Съда; аналогично, когато Съдът установи, че не е компетентен да разгледа и реши дело, по което е компетентен Общият съд, той изпраща делото на Общия съд, като този съд не може да откаже да разгледа делото“ ( 17 ). Подобни актове, с които се изпращат дела, не подлежат не обжалване ( 18 ).

25.

Действително изпращането на дело от една юрисдикция на Съюза на друга не е свързано със същите географски неудобства в сравнение с тези, които се създават в рамките на спора по главното производство.

26.

Все пак — а това е от основно значение за правилното разбиране на първия въпрос — този въпрос е свързан с преценката на съвместимостта с правото на Съюза на националната процесуалноправна норма, съгласно която решенията, с които се установява липсата на териториална компетентност, изобщо не подлежат на обжалване — тоест на член 67, параграф 1 от LEC, — докато посочените неудобства се коренят в прилагането на правилото, съгласно което искът за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на потребителите, трябва да бъде отнесен пред юрисдикцията по седалището или мястото на установяване на продавача или доставчика — тоест на член 52, параграф 1, точка 14 от LEC. Последната разпоредба обаче не е предмет на разглеждания тук преюдициален въпрос.

27.

При тези обстоятелства сравнението с процесуалните правила, приложими за юрисдикциите на Съюза, запазва значението си и от него следва, че нито системата от правни способи, характерна за тях, нито испанското процесуално право предвиждат възможност за обжалване на решенията, с които се установява липсата на компетентност.

28.

Що се отнася до източниците на вторичното право, нито Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите ( 19 ), нито заменящата я Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите ( 20 ) не въвеждат достатъчно подробна уредба, която да включва и въпроса за броя на степените на съдебен контрол, който държавите членки би следвало да предвидят по отношение на решенията за установяване на липсата на териториална компетентност, постановени срещу сдруженията за защита на потребителите.

29.

Що се отнася до Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., следва да се отбележи, че едва с Протокол № 7 ( 21 ) към нея е закрепено правото на двустепенен съдебен контрол ( 22 ). Все пак, освен че това право е закрепено изключително в наказателноправната област, следва да се отбележи, че този протокол към днешна дата все още не е ратифициран от всички държави — членки на Съюза. Това показва до каква степен броят на инстанциите варира в държавите членки, независимо от съответната област на правораздаване.

30.

В отсъствието на норма, която урежда подробно в рамките на Съюза обхвата на съдебните гаранции, от които може да се ползва сдружение за защита на потребителите, следва да се установи дали в резултат от разглежданата в рамките на главното производство националноправна норма, която не допуска никакво обжалване на решение, с което се установява липсата на териториална компетентност, упражняването на правата или на прерогативите, които посоченото сдружение черпи от правото на Съюза, не става практически невъзможно или изключително трудно.

31.

В тази връзка е важна констатацията, на първо място, че невъзможността за подаване на въззивна жалба, пред която е изправено ACICL, се отнася единствено до териториалната компетентност и не води до неговото лишаване от всякакво средство за обжалване, позволяващо да се направи преценка по същество на искането му да се преустанови използването на клаузи, които то счита за неравноправни. При всички положения обаче то разполага със средство за обжалване, като достъпът до съд за разглеждането на спора по същество му е гарантиран по силата на задължението на юрисдикцията, определена от съда, установил собствената си липса на компетентност, да не оспорва своята териториална компетентност. По този начин се изключват всички хипотези на отказ от правораздаване.

32.

На второ място, невъзможността за въззивно обжалване също не води до окончателно приключване на разискванията във връзка с териториалната компетентност, тъй като компетентността на съда по седалището на ответника в главното производство ще може да бъде отново обсъдена ( 23 ), след като посоченият съд постанови решението си по същество на спора.

33.

Въпреки че напълно разбирам затрудненията, пред които е изправено ACICL, и не отричам неудобствата от невъзможността да подаде въззивна жалба срещу решение, което ще прекрати съдебното производство в географския район на ищеца в главното производство, трябва да се приеме също, че ACICL може да предяви иска си пред друг съд, който обаче е териториално компетентен, и по този начин да допринесе за осъществяването на преследваната с директивата цел.

34.

Ще посоча отново, че прехвърлянето на производството в друг географски район, което е източник на затрудненията на ACICL, само по себе си не е последица от липсата на възможност за обжалване на решението, с което е установена липсата на териториална компетентност, а произтича от прилагането на член 52, параграф 1, точка 14 от LEC, за който се отнася същината на отправения до Съда втори въпрос.

35.

Действително след направената констатация за липсата на териториална компетентност на Juzgado de Primera Instancia no 4 y de lo Mercantil de Salamanca за ACICL съществува риск, че би могло да му се наложи да направи отказ от предявяването на иск поради съображения, които са изключително от финансов характер. При все това трудно мога да стигна до извода за нарушение на принципа на ефективност във всички случаи, когато, след като по искането на правен субект е било постановено решение, с което е установена липсата на компетентност, то е направило отказ от предявяването на иск заради разноските във връзка с него, при условие, естествено, че съвкупните разноски за производството не са възпиращо високи. По делото обаче няма никакви данни, че обективно разноските по прехвърляне на производството са били твърде високи.

36.

За сметка на това е установено, че субективно същото прехвърляне не може да бъде понесено от ищеца в главното производство. Все пак особеното икономическо положение на ACICL е обстоятелство, което според мен не може да се вземе под внимание при преценка дали е спазен принципът на ефективност. Тъй като установените от националните законодателни органи правила относно устройството на правните способи, както и относно броя на степените на съдебен контрол, през които преминава всеки вид решение, обслужват общия интерес от добро правораздаване и предвидимост, естествено е, че те трябва да се ползват с предимство спрямо индивидуалните интереси, и не би било възможно да се предвиди възможност в конкретния случай да се прилагат различни правила в зависимост от финансовото положение на страните ( 24 ).

37.

Накрая, следва да се напомни, че за прилагането на принципите на равностойност и ефективност „всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на [правото на Съюза], трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции“ ( 25 ). Въз основа на обстоятелствата, които вече посочих, отнасящи се, първо, до изключването на всякакъв отказ от правосъдие, второ, до наличието на правен способ, с който сдружението за защита на потребителите действително разполага, и трето, до възможността да се възобновят разискванията, при необходимост относно териториалната компетентност, след постановяването на решение по същество, мога да приема, че член 52, параграф 1, точка 14 от LEC не прави нито практически невъзможно, нито изключително трудно упражняването на правата, предоставени с Директива 93/13 на сдруженията за защита на потребителите, нито поставя в опасност осъществяването на преследваната от нея цел.

38.

Поради това предлагам на Съда да приеме, че съгласно действащото право на Съюза принципът на ефективност, разгледан във връзка с целта, преследвана с Директива 93/13, да се осигури високо равнище на защита на потребителите, допуска в контекста на спора, предмет на главното производство, национална процесуалноправна норма, съгласно която решение, с което се установява липсата на териториална компетентност на сезираната юрисдикция във връзка с иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на потребителите, не подлежи на обжалване, ако освен това от националната правна уредба е видно, че посоченото сдружение действително разполага с правен способ, в рамките на който неговият иск може да бъде разгледан по същество.

39.

Вторият въпрос, отправен до Съда, по същество има за цел да установи дали преследваната в рамките на Съюза цел да се осигури високо равнище на закрила на потребителите, е застрашена от испанското процесуално правило, съгласно което по дело без международен елемент юрисдикцията, компетентна да разгледа иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение на потребители, е тази по седалището или мястото на установяване на продавача или доставчика, когато седалището или мястото на установяване са известни.

40.

Предвид отговора, който предлагам Съдът да даде на първия въпрос, изпитвам силни съмнения относно компетентността му да се произнесе по този втори въпрос, които ще изясня незабавно.

41.

Тъй като съм склонен да приема, че с оглед на обстоятелствата по главното производство правото на Съюза не изисква наличието на възможност за въззивно обжалване на определение, с което е установена липсата на териториална компетентност, основанието за иска, който ACICL е предявило пред запитващата юрисдикция, след като Съдът отговори на първия му въпрос, ще отпадне. Поради невъзможността да се произнесе по въззивната жалба, подадена от ACICL, запитващата юрисдикция ще трябва да прекрати производството. В резултат от това искът за преустановяване на нарушение на ACICL ще трябва да бъде предявен пред компетентната съгласно LEC юрисдикция, а именно по мястото на установяване на продавача или доставчика.

42.

Отбелязвам следователно, че при това положение в момента, когато запитващата юрисдикция се запознае с отговора на Съда на първия въпрос, тя вече няма да бъде сезирана със спор, за чието разрешаване е необходим отговор на втория отправен въпрос.

43.

Съгласно постоянната съдебна практика преюдициалното производство предполага наличието на действително висящ пред националните юрисдикции спор, по който те трябва да се произнесат със съдебен акт, който би взел предвид съдебното решение по преюдициалното производство ( 26 ). Основанието за отправянето на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор ( 27 ). Тази необходимост не би могла да продължи да съществува след установяване на липсата на компетентност, в случая предметна, на запитващата юрисдикция.

44.

Все пак не би могъл да се изключи случаят, в който Съдът отговаря, така да са каже, изпреварващо в перспективата на сезирането на териториално компетентния съд. Неговото сезиране обаче остава хипотетично в голяма степен, доколкото от преписката се установява, че поради мащабите и бюджета на ACICL би се наложило то да се откаже от предявяването на иска. Нещо повече, дори ACICL в крайна сметка да предяви иск за преустановяване на нарушение пред териториално компетентния съд, пред него то не би могло да представи доводи относно териториалната компетентност, тъй като съгласно LEC и за да се избегне отрицателен спор за компетентност юрисдикцията, определена от съда, който е приел, че не е компетентен, няма право отново да постави под въпрос своята териториална компетентност. Както вече посочих и съгласно писмените становища на испанското правителство и на Комисията, които по този въпрос са единни, споменатите доводи ще бъдат допустими единствено в рамките на въззивното обжалване на решението по същество на спора, постановено в първоинстанционното производство.

45.

Следователно излагам следните съображения единствено при условията на крайна евентуалност.

46.

Положението на ACICL, спрямо което се прилага спорното национално правило относно териториалната компетентност, трябва да се разгледа в светлината на вече упоменатите принципи на равностойност и ефективност.

47.

В случая принципът на равностойност не повдига въпроси.

48.

Относно принципа на ефективност ACICL сочи, че с оглед на мащабите си, на своя териториален обхват на действие и на бюджета си предявяването на иска за преустановяване на нарушение пред юрисдикцията по седалището на продавача или доставчика би било свързано с разходи, които то не може да поеме, като в резултат от това ще трябва да направи отказ от предявяването на иска. Подобно положение би попречило в значителна степен на осъществяването на преследваната от посоченото сдружение цел поради фактическото ограничаване на правото му да предяви иск за преустановяване на нарушение, по-специално по отношение на предполагаемите неравноправни клаузи. Правилото за определяне на компетентния съд, приложимо за ACICL в производството по тези искове, трябвало да бъде същото като за исковете, предявявани от потребителите срещу продавачи или доставчици, а именно компетентност по принцип на юрисдикцията по местожителството или седалището на ищеца.

49.

Макар да разбирам добре проблемите на ACICL, все пак трябва да констатирам, че правото на Съюза не налага разширяване на привилегированото процесуално третиране, запазено за потребителите, по отношение на сдруженията за защита на потребителите.

50.

Първо, Директива 93/13 се ограничава с изискването, че „лица или организации, които […] имат правен интерес да защитават потребителите, следва да имат и възможност за завеждане на иск срещу договорни клаузи, редактирани с цел общо използване в договорите, сключени с потребители“ ( 28 ). Подходящите и ефективни мерки, посочени в член 7 от Директива 93/13, по-специално се изразяват в осигуряването на възможност на посочените организации да сезират съд или компетентен административен орган ( 29 ). Посочената директива не съдържа никакво предписание относно съда, пред който следва да се отнасят исковете за преустановяване на нарушение, предявявани от такива организации.

51.

Второ, от постоянната практика на Съда следва, че „въведената с [Директива 93/13] система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност“ ( 30 ). Макар и с лекота да може да се приеме, че уредената в правото на Съюза закрила на правата на потребителите изисква признаването на преференциален съд за тях — с оглед на това, което е прието при наличието на международен елемент ( 31 ), — изискването към държавите членки да разпрострат ползването от този преференциален съд и по отношение на организациите за защита на потребителите, би означавало да се премине една допълнителна стъпка в тази насока ( 32 ).

52.

Без да се отрича фундаменталното значение на тяхната дейност и основната роля, която сдруженията трябва да могат да играят за постигането на високо равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза ( 33 ), следва едновременно с това да се признае, че производството, в което участват продавач или доставчик и такова сдружение, не разкрива съвсем същата степен на дисбаланс като посочената по-горе. Искът за преустановяване на нарушение не се основава на договорни отношения ( 34 ).

53.

Испанското правителство и Комисията — според мен убедително — полагат усилия да онагледят това разграничение, като се позовават на правилата за компетентност, установени с Регламент № 44/2001. Така те посочват, че при това положение Съдът отхвърля тезата, че специалните правила за компетентност, предвидени за исковете, предявявани от потребителите — страни по договор с международен елемент, сключен с продавач или доставчик, по аналогия би следвало да се прилагат за исковете, предявени от сдружения за защита на потребителите ( 35 ).

54.

Действително в контекста на Директива 93/13 Съдът приема за неравноправна договорна клауза, която не е била предмет на договаряне, водеща до систематично предоставяне на компетентност, в случай на спор във връзка с договора, на юрисдикцията по седалището на продавача или доставчика ( 36 ). От това обаче не следва, че когато посочената компетентност е предоставена от националния законодател — извън всякакви договорни рамки — по отношение на исковете за преустановяване на нарушение, предявени от сдруженията за защита на потребителите, тя непременно е в разрез с целта за защита на потребителите или освен това накърнява принципа на ефективност.

55.

Подобен диференциран подход в зависимост от това дали искът се основава, от една страна, на договорни отношения, или, от друга страна, на непозволено увреждане или друго квазиделиктно извъндоговорно правоотношение, изглежда се потвърждава от директиви 98/27 и 2009/22, съгласно които действително компетентни да разглеждат искове за преустановяване на нарушения, предявени от сдруженията за защита на потребителите или приравнени на тях организации от други държави членки в случай на нарушение в рамките на Общността на законодателството на Съюза за защита на потребителите, са юрисдикциите на държавата членка по седалището или мястото на установяване на ответника ( 37 ).

56.

Освен това ACICL може, било с известни финансови усилия, да реши въпреки всичко да сезира териториално компетентния съд, било, както посочва Комисията, да запознае с твърдяното неправомерно поведение сдружение, което може да се явява по дела в провинция Барселона. При всички положения, освен че ACICL разполага с конкретен правен способ за защита, то може също да продължи да съдейства на потребителите в рамките на индивидуалните им искове, произтичащи от договорните им отношения, предявени пред съдилищата в автономната област Кастилия и Леон.

57.

В заключение ще напомня, че за да се прецени спазването на принципа на ефективност и съгласно изискванията на практиката на Съда ( 38 ), следва да се вземат под внимание производството в неговата цялост, неговият ход и особеностите му пред различните национални инстанции. Уточненията обаче, които прави испанското правителство в писменото си становище във връзка с производствата по искове за преустановяване на нарушения, предявени от организациите за защита на потребителите, напр. освобождаването от представяне на обезпечение или липсата на преклузивен срок за предявяването на тези искове, в съчетание с представената обосновка, съгласно която подобно правило за компетентност преследва две цели — от една страна, недопускане на взаимно противоречащи си правораздавателни актове ( 39 ) и от друга, облекчаване на продавача или доставчика при изпълнението на решението, което бъде постановено ( 40 ), според мен се оказват убедителни, в смисъл че разглежданото в главното производство законодателство не прави нито практически невъзможно, нито изключително трудно упражняването на правата, които съответните организациите черпят от правото на Съюза като цяло, и конкретно от Директива 93/13.

58.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да отговори по следния начин на поставените от Audiencia Рrovincial de Salamanca въпроси:

Съгласно действащото право на Съюза принципът на ефективност, разгледан във връзка с целта, преследвана с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, да се осигури високо равнище на защита на потребителите, допуска в контекста на спора, предмет на главното производство, национална процесуалноправна норма, съгласно която решение, с което се установява липсата на териториална компетентност на сезираната юрисдикция във връзка с иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на потребителите, не подлежи на обжалване, ако освен това от националната правна уредба е видно, че посоченото сдружение действително разполага с правен способ, в рамките на който неговият иск може да бъде разгледан по същество.