1.

Общата селскостопанска политика традиционно се асоциира със свръхпроизводството на селскостопански продукти, или така наречените „морета от мляко“ и „планини от масло“. С Регламент (ЕО) № 1782/2003 ( 2 ) обаче подпомагането на европейското селско стопанство е отделено от производството на всяко стопанство. Тази правна уредба въвежда единно плащане, което не зависи от производството.

2.

При преминаването към новата система размерът на единното плащане се определя на базата на преките плащания, получавани от съответното стопанство по силата на действащата преди това схема през определени референтни периоди. В основата на тези плащания все още е поставен обемът на производството.

3.

В случаите обаче, когато през тези периоди стопанствата са участвали в агроекологични мерки, по всяка вероятност производството им е било по-малко, поради което са получавали преки плащания в по-малък размер, отколкото сходни стопанства. Поради тази причина Регламент № 1782/2003 съдържа правило за случаи, пораждащи затруднения, което по същество гласи, че за целите на изчисляването на единното плащане се вземат предвид само референтните периоди, които не са били засегнати от участието в агроекологични мерки.

4.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до френски разпоредби, които конкретизират посоченото правило за случаи, пораждащи затруднения. Confédération paysanne оспорва размерът на единните плащания за участвали в агроекологични мерки стопанства да се изчислява въз основа на преки плащания, получени от тях през предходни периоди, и критикува Франция, че взема предвид периоди, които предхождат предвидените в Регламента референтни периоди. Освен това в този контекст следва да се изясни дали правилото за случаи, пораждащи затруднения, се прилага само в хипотезата на „силно“ засягане на производството на дадено стопанство в резултат на агроекологични мерки, както предвижда текстът на френски език на Регламента, или е достатъчно да е налице обикновено засягане, което би съответствало на текстовете на другите езици на Регламента.

5.

Относно изчисляването на помощите за селските стопанства по реда на Регламент № 1782/2003 в съображение 29 от него се посочва:

„С цел да се установи сумата, която даден земеделски производител има право да получи по силата на новата схема, е удачно да се изхожда от сумите, които са му били дадени през някакъв референтен период […]“.

6.

Съответното правило е установено в член 37, параграф 1 от Регламент № 1782/2003:

„Референтната стойност е средната аритметична стойност за общите суми на плащанията за последните три години, отпуснати на даден земеделски производител […] за всяка календарна година на референтния период, посочен в член 38“.

7.

Съгласно член 38 от Регламент № 1782/2003 референтният период включва календарните 2000 г., 2001 г. и 2002 г.

8.

Член 40 от Регламент № 1782/2003 съдържа правило за случаи, пораждащи затруднения:

„1.   Чрез дерогация от член 37 всеки земеделски производител, чието производство е силно засегнато по време на референтния период от непреодолима сила или извънредни обстоятелства, възникнали преди или по време на същия този референтен период, мо[же] да поиска[…] референтната [му] сума да се изчислява на базата на календарната година или календарните години през референтния период, които не са били засегнати от непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

2.   Ако целият референтен период е бил засегнат от непреодолима сила или извънредни обстоятелства, държавата членка изчислява референтното количество въз основа на периода от 1997 г. до 1999 г.

[…] В тези случаи параграф 1 се прилага mutatis mutandis."

3. […]

4. […]

5.   Параграфи 1, 2 и 3 на настоящия член се прилагат mutatis mutandis спрямо земеделските производители, които по време на референтния период трябва да изпълняват агроекологични ангажименти в рамките на Регламент (ЕИО) № 2078/92( ( 3 ) ) и Регламент (ЕО) № 1257/1999( ( 4 ) ) […].

В случай че мерките, предвидени в първата алинея, покриват едновременно референтния период и периода, посочен в параграф 2 на настоящия член, държавите членки фиксират, според обективни критерии и така че да осигурят еднаквото третиране на [замеделските производители] и да не допуснат нарушаване на пазарните правила и на правилата на свободната конкуренция, референтна сума, спазвайки подробните правила […]“.

9.

Посочените правила за прилагане, установени в Регламент (ЕО) № 794/2004 ( 5 ), не представляват интерес, що се отнася до настоящото преюдициално запитване.

10.

Считано от 1 януари 2009 г., Регламент № 1782/2003 е отменен по силата на членове 146 и 149 от Регламент (ЕО) № 73/2009 ( 6 ) и е заменен с него. Съгласно член 33, параграф 1, буква а) от Регламент № 73/2009 единните плащания се определят въз основа на правата на плащане, посочени в Регламент № 1782/2003.

11.

Член 1, алинея 9 от Декрет № 2006-710 от 19 юни 2006 г. относно прилагането на подпомагането на доходите, предвидено в Регламент № 1782/2003, конкретизира правилото за случаи, пораждащи затруднения, в смисъл на прилагането му само в хипотезата на агроекологични мерки, които водят до намаление с 20 % на размера на преките плащания в сравнение с периодите, през които стопанството не е участвало в агроекологични мерки:

„За целите на прилагане на член 40, параграф 5 от [Регламент № 1782/2003] […] могат да бъдат взети предвид само агроекологичните ангажименти, списъкът на които се определя с наредба на Ministre chargé de l’agriculture и които, в зависимост от случая, са довели до намаляване, равно най-малко на 20 %:

12.

Член 7 от Наредба от 20 ноември 2006 г. за прилагане на Декрет № 2006-710 от 19 юни 2006 г., изменена с Наредба от 23 февруари 2010 г., допълва посочената по-горе разпоредба, определяйки условията на изчисляване, като във връзка с това уточнява, че като период на сравнение следва да се прилага последната година, през която все още не е прилагана агроекологична мярка. Тази последна година не може да предхожда 1992 г.:

„Член 7. – 1.   Когато през всяка от трите години на референтния период земеделски производител е трябвало да изпълнява агроекологичен ангажимент от определените в член 3 от настоящата наредба, процентът на намаление, изчислен за целите на прилагане на член 1, параграф 9 от посочения по-горе Декрет от 19 юни 2006 г., е равен на съотношението между:

[…]

2.   Когато процентът на намаление, изчислен по реда на параграф 1, достигне прага от 20 %, посочен в член 1, алинея 9 от посочения по-горе Декрет от 19 юни 2006 г., към неговата референтна сума, изчислена по реда на член 37 от посочения по-горе Регламент № 1782/2003 […], се добавя определена сума.

Размерът на сумата, която следва да се добави, е равен на разликата между размера на подпомагането, получено през последната година, която не е засегната от агроекологични ангажименти, и средния размер на сумите, получени като подпомагане през референтния период.

3.   За целите на прилагане на настоящия член последната година, която не е засегната от агроекологичен ангажимент, не може да предхожда 1992 г.“.

13.

Confédération paysanne е синдикална организация на френските селскостопански производители. В рамките на производство по контрол за законосъобразност пред Conseil d’État синдикалната организация оспорва изложените по-горе френски разпоредби, които конкретизират правилото за случаи, пораждащи затруднения, предвидено в член 40 от Регламент № 1782/2003. В това отношение тя оспорва изчисляването на единното плащане на базата на преките плащания, получени през по-ранни периоди, и критикува факта, че се вземат предвид референтни периоди, които предхождат предвидените в Регламента.

14.

В рамките на това производство Conseil d’État отправя до Съда следните въпроси:

15.

Confédération paysanne, Френската република и Европейската комисия участват в писмената фаза на производството пред Съда, както и в съдебното заседание, проведено на 18 април 2013 г.

16.

За да се отговори на преюдициалното запитване, на първо място следва да се представи системата на правилото за случаи, пораждащи затруднения по смисъла на член 40 от Регламент № 1782/2003 (по този въпрос вж. раздел А по-нататък). За да се даде полезен отговор на преюдициалното запитване ( 7 ), на следващо място е необходимо по-подробно да се разгледа условието за засягане на производството (по този въпрос вж. раздел Б по-нататък). Накрая следва да се обсъди доколко от решаващо значение може да бъде размерът на преките плащания, а не засягането на производството (по този въпрос вж. раздел В по-нататък), както и кои референтни периоди е възможно да бъдат взети предвид (по този въпрос вж. раздел Г по-нататък).

17.

Преките плащания по реда на Регламент № 1782/2003, т.нар. „единно плащане“, се изчисляват съгласно членове 37 и 38 от същия регламент въз основа на референтни стойности. Те се основават на преките плащания, които по силата на действащи преди това схеми са изплатени на съответните земеделски производители през календарните 2000 г., 2001 г. и 2002 г.

18.

Единното плащане по новата схема не зависи от актуалния обем на производството. При все това реализираният по-рано обем на производство оказва косвено влияние върху размера на единното плащане, тъй като взетите предвид преки плащания в миналото са се основавали на производството към тогавашния момент.

19.

Размерът на тези преки плащания обаче по всяка вероятност е бил намаляван в случаите на участие на земеделските производители в агроекологични мерки през този референтен период. Всъщност подобни мерки често водят до намаляване на производството. Ето защо член 40, параграф 5, първа алинея от Регламент № 1782/2003 приравнява периода на участието в определени агроекологични мерки на периодите, през които производството на земеделския производител е било повлияно от непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

20.

Съгласно член 40, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 в случаите на засягане на производството от непреодолима сила или извънредни обстоятелства земеделският производител може да поиска при изчисляването на референтната му сума да не бъдат взети предвид периодите, които са били засегнати от посоченото засягане. Следователно в случай на засягане в резултат на агроекологични мерки по смисъла на член 40, параграф 5, първа алинея периодите на участие в тези мерки не се вземат предвид ( 8 ). Понятието за засягане ще бъде разгледано по-подробно по-нататък в настоящото заключение ( 9 ).

21.

Въпреки това, ако продукцията на стопанството през календарните 2000 г., 2001 г. и 2002 г. общо е била засегната в резултат на агроекологични мерки, трябва да бъде взет предвид друг период на сравнение. Съгласно член 40, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 това е периодът от 1997 г. до 1999 г.

22.

Ако участието в агроекологични мерки обаче обхваща и този заместващ период, референтната сума трябва да бъде изчислена по друг начин. За тези случаи съгласно член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003 държавите членки определят референтна сума според обективни критерии и така че да се осигури равно третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и конкуренцията.

23.

Поставените от Conseil d’État въпроси целят да се установи дали определени методи на увеличение на референтната сума са допустими съгласно член 40, параграфи 1, 2 и 5 от Регламент № 1782/2003. В това отношение, като се позовава на текста на френски език на този регламент, Conseil d’État приема, че наличието на случай, пораждащ затруднения по смисъла на посочената разпоредба, предполага да е налице силно засягане. Въз основа на това по-специално Комисията прави извода, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при уреждането на въпроса.

24.

Сред оригиналните текстове на Регламент № 1782/2003, който все пак е приет на единадесет езика, само в текста на френски език обаче засягането е квалифицирано с като „силно“. За разлика от това, текстовете на испански, италиански, португалски и фински език съответстват на текста на немски език, който предвижда да е налице само засягане. В текстовете на останалите езици, т.е. датски, гръцки, английски, нидерландски и шведски, се предвижда да е налице „неблагоприятно влияние“ и следователно също не се изисква да е налице силно засягане.

25.

Текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза трябва да се тълкуват по еднакъв начин. Затова при различие между текстовете на тези езици въпросната разпоредба трябва по принцип да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, част от която тя представлява ( 10 ). Освен това правна разпоредба, която се различава в зависимост от езика, следва да се тълкува и според действителната воля на законодателя ( 11 ).

26.

Необходимата степен на засягане не е посочена в наличната информация относно хода на законодателната процедура. Текстовете на различните езици се съдържат още в разпоредбата на член 43, параграф 1 от предложението на Комисията, в която по същество е било предвидено общото правило за случаи, пораждащи затруднения, установено с член 40, параграфи 1—4 от Регламент № 1782/2003 ( 12 ). При все това в документите относно обсъжданията в Съвета се съдържа указание за целта, поради която засягането в резултат на агроекологични мерки е включено в правилото за случаи, пораждащи затруднения ( 13 ). Всъщност установено е сходство със случаите, в които земеделските производители са имали право на допълнителни квоти мляко, поради факта че през определени референтни периоди са били преустановили производството си срещу заплащането на премия ( 14 ).

27.

Както посочените млекопроизводители, земеделският производител, който е поел агроекологични ангажименти на основание регламенти № 2078/92 и № 1257/1999, също не следва да бъде санкциониран в рамките на последваща схема на Съюза за помощи именно заради тези ангажименти. Това е така, тъй като той не е бил в състояние да предвиди, че решението му би повлияло върху бъдещите преки плащания съгласно приетата впоследствие правна уредба ( 15 ). Подобна отрицателна последица обаче би била налице, ако сумата на единното плащане, което повече не е обвързано с производството, се определи, като се вземат предвид зависещи от производството преки плащания, които са били намалени поради участие в агроекологични мерки, водещи до засягане на производството.

28.

Следователно включването на агроекологичните мерки в член 40 от Регламент № 1782/2003 няма само за цел да се избегне очевидна несправедливост. Според Съда в член 40, параграфи 5 и 1 от Регламент № 1782/2003 по-скоро намира приложение принципът на правната сигурност. Съгласно този общ принцип на правото на Съюза, правната уредба на Съюза, с която следва да се съобразяват правните субекти, трябва да бъде ясна и точна, така че те да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях ( 16 ). Този принцип се налага с особена строгост, когато правната уредба може да породи финансови последици ( 17 ).

29.

Тъй като по отношение на участието в агроекологични мерки земеделските производители не са били в състояние да предвидят, че могат да им бъдат накърнени бъдещи права на помощи, се налага схемата за определяне на единното плащане да бъде допълнена с член 40, параграф 5 от Регламент № 1782/2003 по такъв начин, че поелите агроекологични ангажименти земеделски производители да не бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в рамките на схемата на единно плащане, поради това че е трябвало да изпълняват такива ангажименти през референтния период ( 18 ).

30.

Много повече обаче, наред с принципа на правна сигурност, става въпрос за принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като земеделските производители са могли да имат правни очаквания, че поради участието си в ограничени във времето агроекологични мерки няма да претърпят отрицателни последици в случай на бъдещо подпомагане от страна на Съюза ( 19 ). Освен това третирането на стопанствата, които са участвали в агроекологични мерки, по същия начин като стопанствата, които са произвеждали при нормални условия, би могло да съставлява нарушение на принципа на равенство. Накрая следва да се има предвид и възможността от възпиране на земеделските производители да участват в бъдеще в агроекологични мерки, ако в резултат на това след изтичане на мярката подпомагането бъде намалено. Това би противоречало на целта на Съюза съгласно член 191 ДФЕС и член 37 от Хартата на основните права да се гарантира високо равнище на опазване на околната среда. Съгласно член 11 ДФЕС ( 20 ) тази цел трябва да бъде отчетена в рамките на всички политики на Съюза, т.е. и в рамките на общата селскостопанска политика.

31.

От изложеното по-горе следва, че в хипотезата на засягане в резултат на агроекологични мерки няма основание правилото за случаи, пораждащи затруднения, да бъде ограничено до такива на силно засягане на производството. Напротив, незначителното засягане трябва по принцип също да бъде компенсирано. Целта за това е при изчисляването на референтната им сума на основание член 40 от Регламент № 1782/2003 стопанствата, които са участвали в агроекологични мерки, да са поставени в същото положение, както ако бяха произвеждали при нормални условия.

32.

В съответствие с това, противно на становището на Комисията, на държавите членки не може да бъде предоставена широка свобода на преценка за уреждането на този въпрос при допълнителното конкретизиране на понятието за засягане. Съмнения поражда по-специално прилаганият във Франция праг на намаляване на размера на преките плащания с 20 %. Държавите членки могат най-много, въз основа на de minimis критерии, за случаи, пораждащи затруднения, да изключат от обхвата на прилагане на правилото случаите на напълно незначително засягане, чието администриране би било непропорционално спрямо ползите за засегнатите стопанства ( 21 ).

33.

В настоящия случай не е необходимо да се разглежда въпросът дали тези съображения следва да се прилагат към случаите на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства по смисъла на член 40, параграф 1 от Регламент № 1782/2003. Противно на поддържаното от Франция обаче, третирането по различен начин на засегнати от такива случаи стопанства в сравнение със стопанствата, които са участвали в агроекологични мерки, не би съставлявало нарушение на принципа на равно третиране. Всъщност само последните могат да се позовават на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и на защитата на околната среда, което може да обоснове разлики в преминаването към схемата на единно плащане.

34.

В обобщение следва да се посочи, че правата по силата на член 40, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1782/2003 изискват само да е налице засягане на производството на земеделски производител в резултат на агроекологични ангажименти през референтния период; засягането не трябва да е силно.

35.

С първия си въпрос Conseil d’État иска да се установи дали член 40, параграфи 1 и 5 от Регламент № 1782/2003 допуска държавите членки да основават правото на увеличаване на размера на референтната сума на земеделските производители, чието производство е засегнато от агроекологични ангажименти, които те са имали през целия или през част от референтния период, на сравнението между преките плащания, получени през засегнатите и през незасегнатите години.

36.

На пръв поглед този въпрос изглежда се отнася до размера на правото на компенсиране по член 40, параграф 1 от Регламент № 1782/2003, т.е. до правната последица от това правило. Той обаче се отнася и до една от предпоставките му, а именно засягането на производството, тъй като увеличаването на размера на референтната сума по-специално има за цел да бъдат компенсирани последиците от това засягане.

37.

Confédération paysanne основателно изтъква, че член 40, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 предполага не намаляване на размера на преките плащания, а засягане на производството.

38.

Както обаче отбелязва Комисията, разпоредбата не урежда начина, по който това засягане следва да бъде установено. Освен това Франция и Комисията посочват, без да бъдат опровергани, че преди 2003 г. преките плащания са се основавали на производството на стопанството. Следователно тези преки плащания представляват подходяща отправна точка за установяване на обема на производството.

39.

Както изтъква Франция в допълнение към това, законодателят на Съюза също използва размера на получените в миналото плащания като отправна точка за установяване на бъдещото право на единно плащане. Съгласно съображение 29, първо изречение от Регламент № 1782/2003 с цел да се установи сумата, която даден земеделски производител има право да получи по силата на новата схема, е удачно да се изхожда от сумите, които са му били дадени през даден референтен период. Член 37 от същия регламент привежда в изпълнение тази цел, като установява, че в обичайната хипотеза релевантната референтна стойност е средната аритметична стойност на плащанията, които даден земеделски производител е получил през референтния период, предвиден в член 38. Вместо тези плащания, в случаите, когато по смисъла на член 40, параграф 1 засягането обхваща целия референтен период, съгласно член 40, параграф 2 за база следва да се използват плащанията, получени през периода от 1997 г. до 1999 г.

40.

От това следва, че изчисляването на размера на единното плащане на въз основа на преките плащания, получени през периода 2000—2003 г. или евентуално през периода 1997—1999 г., е съобразено именно със структурата на Регламент № 1782/2003. Доколко е възможно изчисляване на базата на предходни години, е въпрос, който ще бъде разгледан при отговора на втория въпрос.

41.

От своя страна Confédération paysanne възразява, че съгласно Регламент № 1257/1999 и Регламент за прилагане (ЕО) № 445/2002 ( 22 ) размерът на подпомагането, което се предоставя за изпълнението на агроекологични мерки, се изчислява въз основа на ограниченията на производството. В това отношение обаче става въпрос за друга нормативна система, която законодателят на Съюза не е възпроизвел в правилото за случаи, пораждащи затруднения, установено с Регламент № 1782/2003.

42.

Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че член 40, параграфи 1, 2 и параграф 5, първа алинея, както и членове 37 и 38 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 задължават държавите членки да основават правото на увеличение на референтната сума на земеделските производители, чието производство е засегнато в резултат на агроекологичните ангажименти, които е трябвало да изпълнят през целия или през част от референтния период, на сравнението между размерите на преките плащания, получени през засегнатите и незасегнатите години.

43.

С втория въпрос се цели да се изясни дали член 40, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 допуска държавите членки да основават правото на увеличаване на референтната сума на земеделските производители, чието производство е засегнато в резултат на агроекологичните ангажименти, които е трябвало да изпълнят през 1997 г. и 2002 г., на сравнението между размера на преките плащания, получени през последната година, която не е засегната от агроекологични ангажименти, и средния годишен размер на преките плащания, получени през референтния период. За незасегнати години по смисъла на член 7, параграф 3 от Наредба от 20 ноември 2006 г., изменена с Наредба от 23 февруари 2010г., следва да се счита периодът за календарните 1992—1996 г.

44.

Френската правна уредба е приета на основание член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003. Съгласно посочената разпоредба в тази хипотеза Франция трябва да определи референтна сума според обективни критерии и така че да се осигури равното третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и на конкуренцията.

45.

Както поддържат Франция и Комисията, вземането предвид на предходни периоди на подпомагане по принцип съставлява обективен критерий. Възниква обаче въпросът дали е осигурено и равното третиране на земеделските производители. В това отношение най-напред следва да се изясни свободата на преценка, която държавите членки имат при уреждането на този въпрос по отношение на осигуряването на равно третиране.

46.

Съдът предоставя на държавите членки относително голяма свобода по отношение на правило, подобно на установеното в член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003. Става въпрос за член 42, параграф 4, който задължава държавите членки да установят допълнителни референтни суми за земеделски производители в специфично положение. Както член 40, параграф 5, втора алинея, посочената разпоредба предвижда прилагането на обективни критерии, така че да се осигури равното третиране на земеделските производители и да се избегнат нарушения на пазара и на конкуренцията. Във връзка с това държавите членки могат да определят референтни суми в размер на 0 EUR и прагови стойности от 500 EUR ( 23 ).

47.

Въпреки сходствата между текстовете им, все пак целите на член 40, параграф 5, втора алинея и на член 42, параграф 4 от Регламент № 1782/2003 не са сходни. Първата разпоредба има за цел привеждането в изпълнение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност ( 24 ), докато в приложното поле на последната разпоредба попадат положения, в които по-специално е налице защита на оправданите правни очаквания ( 25 ).

48.

Ето защо свободата на преценка при уреждането на въпроса съгласно член 42, параграф 4 от Регламент № 1782/2003 не може да се приложи към член 40, параграф 5, втора алинея. По отношение на тази разпоредба важат по-скоро направените въз основа на понятието за засягане изводи ( 26 ). Следователно свободата на преценка на държавите членки при уреждането на този въпрос е ограничена.

49.

Това налага извода за необходимостта от стриктен подход при преценката дали дадена национална правна уредба на държава членка осигурява равното третиране на стопанствата. По-специално от определящо значение е да се съобразят оценките на законодателя на Съюза. Той изрично е ограничил съобразяването на предходни периоди на подпомагане до периода 1997—2002 г., въпреки че без особен проблем е можел да включи и по-ранни периоди. При това положение има основания да се смята, че законодателят не е счел подпомагането през всички периоди, предхождащи 1997 г., за сходно с подпомагането през периода 2000—2002 г. Тази оценка би била поставена под въпрос, ако в рамките на прието от тях правило за случаи, пораждащи затруднения по смисъла на член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003, държавите членки просто можеха да вземат предвид по-ранни периоди.

50.

Що се отнася по-специално до 1992 г. и 1993 г., изложеното от Комисията становище е в подкрепа на тази преценка. Според това становище общата сума на преките плащания, отпуснати във Франция през тези години, възлиза на приблизително 10 % от плащанията, отпуснати през следващите години. При това положение почти е изключена възможността въз основа на плащанията през тези години да се постигне съразмерно компенсиране на засягането.

51.

За разлика от това, според Комисията през 1995 г. и 1996 г. във Франция е отпусната почти същата обща сума на преки плащания като през следващите години, а през 1994 г. тези плащания са възлизали вече на приблизително 75 %.

52.

От това становище обаче не може да се заключи, че плащанията през 1995 г. и 1996 г. или евентуално дори през 1994 г. могат, противно на оценката на законодателя, да служат като основа за сравнение. Всъщност по никакъв начин не е гарантирано, че и индивидуалните преки плащания, отпуснати през тези години, са сходни с плащанията, отпуснати през периода 1997—2002 г.

53.

Следователно член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003 не допуска държавите членки да установяват други референтни периоди наред с предвидените в член 38 и член 40, параграф 2.

54.

Напротив, национална правна уредба на държава членка по смисъла на член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003 трябва да има за цел при изчисляването на референтната им сума засегнатите стопанства да са поставени в същото положение, както ако през периода 2000—2002 г. не бяха участвали в агроекологични мерки.

55.

Предложеният от Confédération paysanne начин на изчисляване на референтната сума на базата на действителното засягане на производството по принцип може да се счита за подходящ за постигането на посочената цел. Така например с цел да се установи засягането би могло да се изходи от сходни стопанства или площи или да се вземе предвид производството, реализирано преди началния момент на агроекологичните мерки. След това биха могли да се изчислят преките плащания, които биха били отпуснати през периода 2000—2002 г. в хипотезата на липса на агроекологични мерки. Доколкото според Франция само в много ограничени случаи не може да бъде взето решение на базата на преките плащания, отпуснати през периода 1997—2002 г., тази преценка, която до известна степен води до влагането на повече средства, следва да бъде приемлива.

56.

При все това не може да се изключи възможността и други методи също да са от естество да водят до пълно компенсиране на последиците от засягането на производството. Поради това не може да се приеме за установено, че допустим критерий за прилагането на член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003 следва да бъде единствено засягането на производството.

57.

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 40, параграфи 2 и 5 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 не допуска държавите членки да основават правото на увеличаване на референтната сума на земеделските производители, чието производство е засегнато в резултат на агроекологичните ангажименти, които е трябвало да изпълнят през 1997 г. и 2002 г., на сравнението между размера на преките плащания, получени през последната година, която не е засегната от агроекологичен ангажимент, и средния годишен размер на преките плащания, получени през референтния период. Напротив, при изчисляването на референтната им сума чрез прилагането на член 40, параграф 5, втора алинея от Регламент № 1782/2003 засегнатите стопанства трябва да са поставени в същото положение, както ако през периода 2000—2002 г. не бяха участвали в агроекологични мерки.

58.

Поради това предлагам на Съда да постанови следното решение: