This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62011TN0116
Case T-116/11: Action brought on 21 February 2011 — EMA v Commission
Дело T-116/11: Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия
Дело T-116/11: Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия
OB C 120, 16.4.2011, p. 16–17
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
16.4.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 120/16 |
Жалба, подадена на 21 февруари 2011 г. — EMA/Комисия
(Дело T-116/11)
2011/C 120/38
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: European Medical Association (EMA) (Брюксел, Белгия) (представители: A. Franchi, avvocato, L. Picciano, avvocato, N. di Castelnuovo, avvocato)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
— |
да се обяви жалбата за допустима и основателна, |
като главно искане:
— |
да се установи и да се обяви, че EMA е изпълнила правилно договорните си задължения съгласно договори 507760 DICOEMS и 507126 COCOON, и че следователно има право на възстановяване на разходите, направени за изпълнението на тези договори, както следват от изпратените на Комисията FORM C, включително FORM C във връзка с IV-ти период от договора COCOON, |
— |
да се установи и да се обяви незаконосъобразността на решението на Комисията да развали посочените договори, съдържащо се в писмото от 5 ноември 2010 г., |
— |
вследствие на това да се обяви, че претенцията на Комисията за възстановяване на сумата от 164 080,10 EUR енеоснователнаиследователнодасеотмени— включително посредством издаване на съответното кредитно известие — дебитното известие от 13 декември 2010 г., с което Комисията е поискала възстановяване на горепосочената сума, или във всеки случай да се обяви неговата незаконосъобразност, |
— |
също да се съди Комисията да плати останалите суми, които се дължат на EMA на основание на изпратените на Комисията FORM C, възлизащи на 250.999,16 EUR, |
при условията на евентуалност:
— |
да се установи отговорността на Комисията за неоснователно обогатяване и за незаконосъобразни действия, |
— |
вследствие на това да се осъди последната да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи в рамките на настоящото производство, |
във всеки случай: да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С настоящата жалба, подадена на основание на член 272 ДФЕС и въз основа на клаузата за подсъдност, съдържаща се в член 13 от договорите DICOEMS и COCOON, жалбоподателят оспорва законосъобразността на решението на Комисията от 5 ноември 2010 г. за разваляне, вследствие на извършен от службите на Комисията финансов одит, на двата договора, сключени с жалбоподателя в рамките на Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. Поради това жалбоподателят оспорва законосъобразността на дебитното известие, съставено от Комисията на 13 декември 2010 г. с оглед на доклада от финансовия одит, с което се цели възстановяване на сумите, платени от Комисията на жалбоподателя за изпълнението на двата проекта, в които той е участвал.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.
1. |
Първо правно основание, свързано с изискуемостта на претендираното от Комисията вземане и с допустимостта на всички декларирани от него на Комисията разходи.
|
2. |
Второ правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила задължението за лоялно сътрудничество и добросъвестност при изпълнението на договора, доколкото не е изпълнила правилно своите собствени договорни задължения.
|
3. |
Трето правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, с оглед на цялостната картина на допуснатите от нея пропуски, както и с твърдението за нарушение на принципа на пропорционалност, поради непропорционалния характер на приетата от Комисията мярка — разваляне на договора — преценена спрямо твърдяното неизпълнение на някои задължения, свързани с отчетността, които дори да се приеме, че съществуват, по никакъв начин не биха породили право на възстановяване на почти всички предоставени авансови плащания. |
4. |
Четвърто правно основание, свързано с твърдението, че Комисията е нарушила правото на защита вследствие на нейното поведение по време на процедурата по счетоводна проверка.
|
5. |
Пето правно основание, представено при условията на евентуалност, свързано с извъндоговорната отговорност на Комисията на основание на членове 268 и 340 ДФЕС.
|