1

Banco Privado Português, SA (наричана по-нататък „BPP“) е финансова институция със седалище в Лисабон (Португалия), предоставяща услугата управление на активи, корпоративни консултантски услуги и услугата частни капиталови инвестиции в Португалия, Испания и в по-малка степен в Бразилия и Южна Африка. Клиентите на BPP са по-конкретно частни и институционални вложители, включително пет банки за взаимно кредитиране за селските райони, една спестовна банка, няколко пенсионни фонда и застрахователни дружества. Акциите на BPP не се търгуват на фондова борса. Към 30 юни 2008 г. активите в счетоводния баланс на BPP възлизат на 2,9 милиарда евро, представляващи под 1 % от общите активи на португалския банков сектор. Капиталът на BPP е изцяло собственост на холдинга „Privado Holding SGPS“ (sociedade gestora de participações sociais) SA (наричан по-нататък „холдингът“).

2

От септември 2008 г. BPP изпитва затруднения с ликвидността в резултат на влошаването на световното икономическо положение. Така на 24 ноември 2008 г. BPP официално уведомява Португалската централна банка (наричана по-нататък „Португалската национална банка“), че е застрашена от изпадане в невъзможност да изпълнява задълженията си за плащания. Считано от 1 декември 2008 г., Португалската национална банка решава по-специално да „освободи BPP за период от три месеца от точното спазване на вече поетите задължения, по-конкретно в рамките на дейността по управление на активи, доколкото това е необходимо за [н]ейното преструктуриране и оздравяване“.

3

С акт 31268‑A/2008 от 1 декември 2008 г., обнародван в Diário da República, втора серия, № 235 от 4 декември 2008 г., португалските органи решават да предоставят на BPP държавна гаранция в съответствие със Закон № 112/97 от 16 септември 1997 г., тоест извън рамките на португалската гаранционна схема по Закон № 60-A/2008 от 20 октомври 2008 г., одобрена от Комисията на Европейските общности с Решение C (2008) 6527 от 29 октомври 2008 г. относно държавна помощ NN 60/08, отпусната от Португалия — Гаранционна схема в полза на кредитни институции в Португалия (ОВ C 9, 2009 г., стр. 2). Тази държавна гаранция е предоставена на 5 декември 2008 г. и цели да гарантира заем от 450 милиона евро, който е трябвало да бъде предоставен на BPP от консорциум, състоящ се от шест португалски банки, а именно Banco Comercial Português, SA, Caixa Geral de Depósitos, SA, Banco Espírito Santo, SA, Banco BPI, SA, Banco Santander Totta, SA и Caixa Central — Caixa Central de Crédito Agrícola Mútuo, CRL (наричани по-нататък „банките кредитори“). Съгласно съответните клаузи на кредитните споразумения и на държавната гаранция заемът е предназначен изключително за покриване само на пасивите на BPP, отразени в счетоводния ѝ баланс към 24 ноември 2008 г., и трябва да бъде използван единствено за възстановяване на суми на вложителите и на другите кредитори, а не за покриване на задълженията на другите дъщерни дружества на холдинга. Заемът е със срок от шест месеца, който може да се продължава до максимален срок от двадесет и четири месеца. Определеният лихвен процент е равен на Euribor, завишен със 100 базисни пункта. Възнаграждението за държавната гаранция е определено на 20 базисни пункта, като е взето предвид предоставеното от BPP обезпечение.

4

Съгласно договор за залог и ипотека, сключен на 5 декември 2008 г. между BPP, португалската държава и Португалската национална банка, като обезпечение в полза на португалската държава BPP учредява залог върху някои от нейните активи, сред които ценни книжа и движими вещи, както и първа ипотека върху недвижими имоти, притежавани от дъщерни дружества на холдинга. На този етап стойността на това обезпечение е определена на 672 милиона евро, а към 7 май 2010 г. Португалската национална банка го оценява на 582 милиона евро.

5

На 5 декември 2008 г. португалските органи уведомяват Комисията за предоставянето на държавна гаранция в полза на BPP.

6

С Решение C (2009) 1892 окончателен от 13 март 2009 г. относно държавна помощ NN 71/08 — Португалия, Auxílio estatal ao Banco Privado Português — BPP (ОВ C 174, стр. 1, наричано по-нататък „решението от 13 март 2009 г.“) Комисията решава като спешна мярка да не повдига възражения срещу предоставянето на BPP на държавната гаранция, с мотива че тя е съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 87, параграф 3, буква б) ЕО.

7

С акт 13364-A/2009, обнародван в Diário da República, втора серия, № 109 от 5 юни 2009 г., португалските органи продължават разглежданата държавна гаранция с шест месеца. Те информират Комисията с електронно писмо от 23 юни 2009 г., без обаче официално да я уведомят за това продължаване в съответствие с член 88, параграф 3 ЕО.

8

На 23 декември 2008 г., 12 януари 2009 г., 19 февруари 2009 г., 24 април 2009 г. и 10 юли 2009 г. BPP представя на Португалската национална банка планове за преструктуриране, като за никой от тях португалските органи не уведомяват Комисията.

[…]

10

С писмо от 23 юни 2009 г., адресирано до Комисията, португалските органи посочват, че целта на продължаването на държавната гаранция с шест месеца е да се позволи на BPP да изготви окончателен план за преструктуриране и оздравяване, както и да намери в рамките на кратък период от време конкретно решение за запазване на интересите на клиентите си, и по-специално на тези, които са инвестирали в продукт със сигурна възвръщаемост.

11

На 15 юли 2009 г. Комисията приканва португалските органи да предоставят незабавно плана за преструктуриране на BPP, дори в неокончателен вариант, напомняйки, че разглежданата помощ се счита за неправомерна от 6 юни 2009 г. Предвид липсата на отговор от португалските органи на 6 октомври 2009 г. Комисията им изпраща напомнително писмо съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

12

С Решение от 10 ноември 2009 г. и писмо от същата дата, адресирани до Португалската република, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 88, параграф 2 ЕО по отношение на предоставянето на държавната гаранция на BPP и призовава заинтересованите страни да представят своите коментари (ОВ C 56, стр. 10, наричано по-нататък „решението за откриване“). С решението за откриване Комисията също изисква от Португалската република в съответствие с член 10, параграф 3 от Регламент № 659/1999 да предостави плана за преструктуриране на BPP в срок от 30 дни от получаването на писмото ѝ, тоест до 22 декември 2009 г.

[…]

14

На 3 декември 2009 г. португалските органи информират Комисията за продължаването на държавната гаранция с шест месеца, тоест до 5 юни 2010 г., по-специално с мотива че „незабавният крах на BPP със сигурност ще навреди на обмисляното понастоящем решение“ и че „банките кредитори [са се съгласили] да продължат срока [на заема] с още шест месеца, без да променят свързаните с него условия и без допълнително финансиране, при условие че съответната държавна гаранция също бъде продължена“. Това продължаване на държавната гаранция е направено с акт 26556-B/2009, обнародван в Diário da República, втора серия, № 236 от 7 декември 2009 г., без обаче португалските органи официално да уведомят Комисията за него в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.

15

В документ, изпратен на Комисията на 25 февруари 2010 г., португалските органи посочват мерките, които според тях трябва да послужат за основа за разрешаване на проблемите, създадени от BPP за значителна част от нейните клиенти, а именно за инвестиралите в продукт с „абсолютна възвръщаемост“, като в резултат на това наред с други мерки на 30 март 2010 г. се създава Fundo Especial de Investimento (FEI) (Специален инвестиционен фонд).

16

В същия документ освен мерките, предвидени за намиране на решение в полза на клиентите на BPP, португалските органи изтъкват необходимостта от предоставяне и продължаване на държавната гаранция, тъй като операцията по финансиране на BPP представлява краткосрочен инструмент, необходим за запазване на функционирането ѝ и за да стане възможно последващото осъществяване на проучване на жизнеспособността, както и за стабилизиране на националната финансова система. В допълнение, в този документ португалските органи подчертават изключителната цел на държавната гаранция да позволи на BPP да представи план за преструктуриране и в крайна сметка да бъде приведено в действие решение, предназначено да гарантира защита на инвеститорите. Накрая, в разглеждания документ португалските органи описват съдържанието на плановете за преструктуриране и оздравяване на BPP от 12 януари, „27 април“ и 10 юни 2009 г., както и отхвърлянето от Португалската национална банка и от португалското правителство на посочените планове.

17

С решение от 15 април 2010 г., влязло в сила на 16 април 2010 г. в 12 часа, Португалската национална банка отнема лиценза за банкова дейност на BPP предвид невъзможността тя да бъде преструктурирана или рекапитализирана.

18

На 21 април 2010 г. банките кредитори искат изпълнение на държавната гаранция, а на 7 май 2010 г. португалската държава им възстановява целия размер на заема, до който се отнася гаранцията.

19

На 22 април 2010 г. Португалската национална банка иска откриването на производство по ликвидация по съдебен ред на BPP (дело 519/10.5TYLSB) пред Лисабонския търговски съд на основание член 8, параграф 2 от Декрет-закон № 199/2006 от 25 октомври 2006 г. и предлага назначаването на ликвидационен съвет. С определение от 23 април 2010 г. Лисабонският търговски съд приема, че трябва да се пристъпи към ликвидация, като определя ликвидационна комисия, както и срок от 30 дни за предявяване на вземанията.

20

На 20 юли 2010 г. Комисията приема Решение 2011/346/ЕС относно държавна помощ C 33/09 (ex NN 57/09, CP 191/09), приведена в действие от Португалия под формата на държавна гаранция за ВРР (ОВ L 159, 2011 г., стр. 95, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което тази помощ се обявява за несъвместима с вътрешния пазар (член 1) и на Португалската република се разпорежда да си я възстанови незабавно и ефективно (членове 2 и 3).

[…]

22

В отговор на искане на португалските органи, с писмо от 23 февруари 2011 г. ликвидационната комисия признава правото на вземане на португалската държава в размер на заема, по отношение на който тя е встъпила в правата на кредиторите.

23

На 9 септември 2011 г. BPP и Massa Insolvente do Banco Privado Português, SA (наричани по-нататък заедно „жалбоподателят“) подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

24

Жалбоподателят иска от Общия съд:

[…]

29

Комисията иска от Общия съд:

[…]

32

След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в четвърти състав, на който съответно е разпределено настоящото дело.

33

След доклада на съдията докладчик Общият съд (четвърти състав) решава да започне устната фаза на производството.

34

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 март 2014 г. В съдебното заседание в отговор на устен въпрос на Общия съд жалбоподателят посочва, че приема решението на Общия съд да включи към преписката по делото писмената защита, въпреки късното ѝ представяне, което съответно е отразено в протокола от съдебното заседание.

35

В подкрепа на жалба си жалбоподателят изтъква седем правни основания.

[…]

43

Предвид системата на разпоредбите на член 107 ДФЕС Общият съд счита за необходимо да разгледа, най-напред, третото правно основание, свързано с явна грешка в преценката на фактите и с несъобразяване с понятието за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. По-нататък ще бъдат разгледани второто правно основание, свързано с нарушение на дерогиращата разпоредба на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, както и четвъртото и седмото правно основание, и едва накрая — първото правно основание, свързано с липса на мотиви.

44

Според жалбоподателя, макар Комисията да разполага с голяма „дискреционна“ власт по член 107, параграф 1 ДФЕС, тя все пак е длъжна да разгледа грижливо и безпристрастно всички релевантни обстоятелства по даден случай. Така тя трябва правилно да анализира положението на пазара, позицията на получателя и на неговите конкуренти на този пазар, условията за търговия между държавите членки и да „посочи предимството от гледна точка на [тази] търговия, което мярката [за помощ] предоставя“, с оглед на съществуващите към датата на приемането на решението ѝ фактически и правни обстоятелства. В случая обаче Комисията неправилно квалифицирала фактите и не взела предвид обстоятелството, че от 24 ноември 2008 г. BPP вече не осъществява обичайната дейност, съответстваща на предмета ѝ на дейност, нито обстоятелството, че единствената цел на държавната гаранция е да се осигурят финансови средства за изпълнение на определени задължения, възникнали преди датата на предоставяне на гаранцията. Така, от една страна, Комисията не отчела факта, че считано от тази дата, BPP вече не е конкурент на другите кредитни институции, макар констатирайки, че BPP „е имала възможност да излезе един път или многократно на пазара без забавяне“, Комисията сама да е признала, че BPP вече не действа на пазара. От друга страна, Комисията не взела предвид факта, че държавната гаранция е предназначена изключително за покриване на някои пасиви на BPP, отразени в счетоводния ѝ баланс към 24 ноември 2008 г., и че тя е можела да бъде използвана единствено за възстановяване на суми на вложителите и на другите кредитори, а не за целите на дейност на пазара, нито за покриване на задълженията на другите дъщерни дружества на холдинга или за понасяне на неимуществена или друга отговорност, произтичаща от други дейности или финансови услуги, предоставяни пряко или непряко от BPP. Ето защо предоставянето на посочената гаранция нито позволявало на BPP да извършва на пазара обичайната дейност на кредитна институция като настоящ или потенциален конкурент, нито можело да ѝ даде предимство, което да нарушава конкуренцията по отношение на други кредитни институции, нито можело да засегне търговията между държавите членки. Съображение 72 от обжалваното решение потвърждавало този извод, тъй като в него Комисията констатира, че ликвидацията на BPP е показала, че няма нарушаване на конкуренцията.

[…]

46

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че „Комисията разполага с голяма дискреционна власт“ по член 107, параграф 1 ДФЕС, достатъчно е да се припомни, че този довод очевидно не е съобразен с постоянната съдебна практика, признала, че понятието за помощ има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори, така че, от една страна, съдът на Европейския съюз трябва по принцип да осъществи пълен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, и от друга страна, освен ако е налице изключение, Комисията не разполага с право на преценка в това отношение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, C-487/06 P, Сборник, стр. I-10515, точки 111—113). Затова този довод трябва да се отхвърли.

47

Въпреки това следва да се провери дали преценките на Комисията относно съществуването на държавна помощ, изложени в съображения 56—60 от обжалваното решение, са опорочени от фактически или правни грешки, като съображенията на жалбоподателя, че е налице„неправилна правна квалификация на фактите“, трябва да се разбират като отнасящи се както до критерия за предимство, така и до критериите за засягане на търговията между държавите членки и за нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

48

Ето защо най-напред следва да се прецени дали в обжалваното решение Комисията правилно е квалифицирала държавната гаранция като мярка за помощ, даваща икономическо предимство на BPP.

49

Съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС, освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

50

Следователно само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси или представляващи допълнителна тежест за държавата, следва да се считат за помощи по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност от самия текст на тази разпоредба и от процесуалните правила, установени в член 108 ДФЕС, следва, че предимствата, предоставени чрез средства, различни от държавни ресурси, не попадат в приложното поле на разглежданите разпоредби (Решение на Съда от 19 март 2013 г. по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., C‑399/10 P и C‑401/10 P, все още непубликувано в Сборника, точка 99 и цитираната съдебна практика).

51

По-конкретно за помощи се считат видовете намеса, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и които, без да бъдат субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и пораждат същите последици, като член 107, параграф 1 ДФЕС определя мерките на държавна намеса в зависимост от техните последици (вж. в този смисъл Решение по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., посочено в точка 50 по-горе, точки 101 и 102 и цитираната съдебна практика).

52

Освен това е възможно мярка на държавна намеса — годна да постави предприятията, за които се прилага, в по-благоприятно положение от други предприятия и едновременно с това да породи достатъчно конкретен риск за бъдещо възникване на допълнителна тежест за държавата — да бъде обременяваща за държавните ресурси. В частност предимствата, предоставени под формата на държавна гаранция, може да доведат до допълнителна тежест за държавата (вж. в този смисъл Решение по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., посочено в точка 50 по-горе, точки 106 и 107 и цитираната съдебна практика).

53

В случая, що се отнася до квалификацията на държавната гаранция като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, следва да се припомни, че в съображение 24 от решението от 13 март 2009 г. Комисията приема по същество, че благодарение на държавната гаранция BPP е получила финансиране, каквото не би могла да получи на пазара, и че така тя е получила икономическо предимство, укрепващо положението ѝ спрямо нейните конкуренти и водещо до нарушаване на конкуренцията и до засягане на търговията между държавите членки. В съображение 38 от посоченото решение Комисията уточнява по същество, че премия от 20 базисни пункта е под равнището, което следва да се приложи съгласно препоръката на ЕЦБ от 20 октомври 2008 г., посочваща фиксирана премия от 50 базисни пункта за гаранции, предоставени на платежоспособни банки за срок, по-малък от една година. В съображение 39 от същото решение Комисията добавя по-специално че „[в]ъпреки високата стойност на предложеното обезпечение възнаграждението за държавната гаранция остава значително по-ниско от онова, което обикновено се счита за адекватно за банките в затруднено положение“.

[…]

55

От предходните съображения ясно личи, че от една страна, още с решението от 13 март 2009 г. Комисията е направила последователна и адекватна преценка на държавната гаранция като мярка за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и че от друга страна, в съображение 59 от обжалваното решение тя е отговорила на довода на португалските органи, повторен по същество от жалбоподателя в рамките на настоящото производство, съгласно който BPP не е действала на пазара след 1 декември 2008 г.

56

Що се отнася до съществуването на предимство, важно е да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва нито в рамките на настоящото правно основание, нито в рамките на другите правни основания, изложени в подкрепа на жалбата, преценката на Комисията, че от една страна, без държавната гаранция, тоест при „обичайно“ наличните на пазара обстоятелства, BPP не би могла да получи заема при добрите финансови условия, предвидени от банките кредитори, и че от друга страна, възнаграждението за държавната гаранция само по себе си е значително по-ниско от онова, което обикновено се счита за адекватно за банките в затруднено положение (вж. съображение 57 от обжалваното решение). Жалбоподателят не оспорва и обстоятелството, че това икономическо предимство е било финансирано с държавни средства, като този последен критерий е изпълнен най-късно с изплащането на заема от португалската държава на банките кредитори в изпълнение на държавната гаранция (вж. съображение 56 in fine от обжалваното решение).

57

Всъщност жалбоподателят оспорва единствено твърдението, че предоставянето на това предимство е свързано с конкурентна дейност на пазара на BPP спрямо други финансови институции. Дори обаче този довод да може да бъде приет, той не може да окаже влияние върху квалификацията на държавната гаранция като предимство.

58

Следователно в обжалваното решение Комисията правилно е заключила, че BPP се е ползвала с предимство, произтичащо от държавни средства.

59

Що се отнася до довода, че считано от 24 ноември 2008 г., BPP вече не действа на пазара като настоящ или потенциален конкурент на други финансови институции, следва да се отбележи, първо, че жалбоподателят не оспорва, че на този етап BPP запазва статута си на предприятие по смисъла на член 107 ДФЕС, тъй като продължава да извършва икономическа дейност, макар и ограничена (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 март 2011 г. по дело AG2R Prévoyance, C-437/09, Сборник, стр. I-973, точки 41 и 42 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 12 септември 2013 г. по дело Германия/Комисия, T‑347/09, точки 25 и 26 и цитираната съдебна практика).

60

Второ, по отношение на критерия за засягане на търговията между държавите членки се приема, че когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие по отношение на други конкурентни предприятия в търговията в Общността, тази търговия трябва да се разглежда като повлияна от помощта. В това отношение важният процес на либерализация на общностно равнище на икономически сектор като този на финансовите услуги, който процес е довел до засилване на конкуренцията, условията за която са създадени още с предвиденото в Договора свободно движение на капитали, може да доведе до действително или потенциално влияние на помощите върху конкуренцията, както и до тяхното въздействие върху търговията между държавите членки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C-222/04, Recueil, стр. I-289, точки 141 и 142 и точка 145, първо тире, както и цитираната съдебна практика).

61

Трето, що се отнася до критерия за нарушаване на конкуренцията, следва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (Решение на Съда от 30 април 2009 г. по дело Комисия/Италия и Wam, C-494/06 P, Сборник, стр. I-3639, точка 54; вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 30).

62

Четвърто, от постоянната съдебна практика следва, че за целите на квалификацията на държавната мярка Комисията е длъжна не да установи наличието на действително въздействие на помощта върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само да провери дали помощта може да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юни 2011 г. по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, C-71/09 P, C-73/09 P и C-76/09 P, Сборник, стр. I-4727, точка 134).

63

В случая лицензът за банкова дейност на BPP е отнет едва на 16 април 2010 г., а началото на производството по ликвидация е поставено едва на 22 и 23 април 2010 г. Ето защо между 24 ноември 2008 г. и посочените по-горе дати банката продължава да присъства на пазара. Така през периода на предоставянето на държавната гаранция BPP не само представлява „предприятие“ получател, по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, но и осъществява през този период поне ограничена търговска дейност, състояща се в предлагане или управление на финансови продукти или услуги, като това става възможно благодарение на заема и на държавната гаранция.

64

В това отношение жалбоподателят не успява да докаже, че липсва такава търговска дейност на BPP.

65

Така, първо, на 1 декември 2008 г. Португалската национална банка решава по-специално да „освободи BPP за период от три месеца от точното спазване на вече поетите задължения, по-конкретно в рамките на дейността по управление на активи, доколкото това е необходимо за [н]ейното преструктуриране и оздравяване“, което по необходимост предполага тя да продължи да присъства на пазара през разглеждания период.

66

Второ, както договорът за заем, така и този относно държавната гаранция, чието предоставяне е разрешено с акт 31268‑A/2008 от 1 декември 2008 г., целят покриване на пасивите на BPP, отразени в счетоводния ѝ баланс към 24 ноември 2008 г., както и възстановяването на суми на вложителите и на другите ѝ кредитори, предявили вземанията си към тази дата. След като така временно е разрешен проблемът с финансирането на тези задължения, това обстоятелство само по себе си показва, че BPP е могла в известна степен да продължи търговската си дейност.

67

Трето, безспорно е, че между 23 декември 2008 г. и 10 юли 2009 г. BPP представя на Португалската национална банка няколко плана за преструктуриране, които последната не приема, поради което португалските органи не уведомяват Комисията за никой от тях (вж. точка 8 по-горе). Тези планове за преструктуриране обаче могат да имат за крайна цел единствено да оздравят и да възстановят BPP, така че тя да може пълноценно да продължи обичайната си търговска дейност. В това отношение следва също да се посочат, най-напред, точки 2, 30 и 31 от съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза“ (ОВ C 270, 2008 г., стр. 8, наричано по-нататък „Съобщението относно финансовите институции“), установяващо връзка между преструктурирането и възвръщането на жизнеспособността на съответните финансови институции, по-нататък, точка 4 от Съобщението на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (ОВ C 195, 2009 г., стр. 9), и накрая, точка 17 от съобщението на Комисията, озаглавено „Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение“ (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките за оздравяване и преструктуриране“). В същия смисъл Комисията правилно изтъква, че писмото на португалските органи от 23 юни 2009 г., както и документът, изпратен от тези органи до Комисията на 25 февруари 2010 г., потвърждават, че посочените органи свързват предоставянето и продължаването на държавната гаранция с необходимостта да се позволи на BPP по-специално да изработи план за преструктуриране и следователно да запази временно присъствието си на пазара.

68

Четвърто, както следва от точка 15 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, чиито общи принципи са обявени за приложими в точка 10 от Съобщението относно финансовите институции, помощите за оздравяване, каквито са държавните гаранции, по същността си следва да бъдат временна и подлежаща на възстановяване подкрепа, ограничена до максимален срок от шест месеца и имаща за „основна цел“ да „запази стабилно дадено предприятие [в затруднение], докато се изработи план за преструктуриране или ликвидация“. По същия начин точка 30 от Съобщението относно финансовите институции предвижда, че „[к]огато схемата за гарантиране трябва да бъде използвана в полза на отделни финансови институции, належащо е тази мярка за спешно оздравяване, насочена към укрепване на институцията в неплатежоспособност […], да бъде последвана от подходящи действия за преструктуриране или ликвид[ация] на получателя […]“, като от това следва „изискването да се направи уведомление за план за преструктуриране или ликвид[ация] за получатели на плащания по силата на гаранцията“. Така в случая в съответствие с тези принципи държавната гаранция, разрешена с решението от 13 март 2009 г. за срок от шест месеца, цели основно, ако не и изключително, временното запазване на търговската дейност на BPP, докато португалските органи представят предвидения план за преструктуриране.

69

Никой от доводите на жалбоподателя не е от естество да докаже липсата на продължаване на търговската дейност на BPP до 16 април 2010 г., когато ефективно е отнет лицензът ѝ за банкова дейност.

[…]

72

С оглед на предходните съображения следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че от 24 ноември 2008 г. BPP вече не осъществява търговска дейност, което ѝ позволява да избегне прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като в обжалваното решение Комисията е установила, че на този етап BPP е предприятие, което извършва такава търговска дейност, макар и ограничена, и което се ползва от икономическо предимство.

73

Освен това от горното следва, че предвид съдебната практика, цитирана в точки 60—62 по-горе, жалбоподателят не може да твърди, че предоставянето на разглежданото предимство не може да засегне търговията между държавите членки и да наруши условията за конкуренция. Всъщност, позволявайки на BPP да продължи за известно време и в определена степен търговската си дейност, разглежданата помощ, от една страна, укрепва икономическата ѝ позиция спрямо други конкурентни предприятия в рамките на вътреобщностната търговия, и от друга страна, временно я освобождава от разходи — а именно от по-големи разходи за финансиране, за да спази задълженията си за плащане — които тя нормално би трябвало да понесе при текущото управление на имуществото си или на ежедневните си търговски дейности.

74

Накрая, доколкото жалбоподателят изтъква, че в съображение 72 от обжалваното решение е констатирано по противоречив начин, че не е налице нарушаване на конкуренцията, достатъчно е да се отбележи, че това съображение се отнася само до бъдещото положение на BPP след отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност и след започването на производство по ликвидация, което води Комисията до заключението, съвместимо с предходната ѝ преценка относно положението преди посоченото отнемане, че в бъдеще „няма да има риск от нарушаване на конкуренцията […], що се отнася до BPP“.

75

Ето защо третото правно основание следва да се отхвърли по същество в неговата цялост.

76

Според жалбоподателя обжалваното решение не отчита нито факта, че по отношение на държавната гаранция са изпълнени условията за дерогация, предвидени в член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, тъй като посочената гаранция е насочена „към преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“, по-специално през периода от 5 юни 2009 г. до 15 април 2010 г., нито условията за съвместимост, уточнени в частта от Съобщението относно финансовите институции, озаглавена „3. Гаранции, обезпечаващи пасивите на финансовите институции“. В това отношение жалбоподателят уточнява по същество, че контекстът, в който Комисията е разрешила предоставянето на държавната гаранция с решението си от 13 март 2009 г., не се е променил и е продължил да съществува до 15 април 2010 г. Така тази мярка останала оправдана и продължаването ѝ дори било абсолютно необходимо за справяне с риска за системата, свързан с неизпълнението на задълженията на BPP. В обжалваното решение обаче Комисията била нарушила член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, незачитайки този аспект и пропускайки да се произнесе по съвместимостта на твърдяната помощ с вътрешния пазар.

[…]

82

С настоящото правно основание жалбоподателят по същество упреква Комисията, че в обжалваното решение не е запазила първоначалната си преценка, присъстваща в решението от 13 март 2009 г., що се отнася до съвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар с оглед на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и на посочените в Съобщението относно финансовите институции критерии, при положение че продължаването на държавната гаранция, чиито условия не били променени, било необходимо за „преодоляването на сериозни затруднения в икономиката“ на Португалия. Ето защо следва да се прецени дали по този начин Комисията е допуснала явна грешка в преценката или грешка в правото при прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС.

83

Най-напред следва да се припомни, че от една страна, дерогацията по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и следователно понятието „сериозни затруднения в икономиката на държава членка“ подлежат на стриктно тълкуване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Freistaat Sachsen и др./Комисия, C-57/00 P и C-61/00 P, Recueil, стр. I-9975, точка 98). От друга страна, при прилагането на тази разпоредба Комисията разполага с широко право на преценка, чието упражняване включва оценки от икономическо и социално естество, които трябва да бъдат извършвани в общностен контекст. При контрола за законосъобразното упражняване на това право съдът на Съюза не може да замести преценката на компетентния орган по този въпрос със своята собствена, а трябва само да провери дали преценката на този орган е опорочена от явна грешка или от злоупотреба с власт (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Unicredito Italiano, C-148/04, Recueil, стр. I-11137, точка 71 и Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“ и др./Комисия, точка 62 по-горе, точка 176).

84

По-нататък, важно е да се отбележи липсата на спор между страните за това, че решението от 13 март 2009 г. съдържа само временна и спешна преценка относно съвместимостта на разглежданата помощ и че разрешението на Комисията е ясно ограничено във времето и придружено от условието португалските органи да спазят поетия ангажимент да представят в срок от шест месеца, тоест до 5 юни 2009 г., план за преструктуриране на BPP. Освен това посоченото решение изрично отбелязва ангажимента на тези органи да уведомят Комисията за всяко евентуално продължаване на срока на държавната гаранция след първоначалния период от шест месеца, обхванат от временното разрешение (вж. съображения 39, 41 и 44 от решението от 13 март 2009 г.). В този контекст е без значение, че тези съществени елементи са посочени само в мотивите на въпросното решение, а не в разпоредителната му част, която съдържа единствено решението да не се повдигат възражения и която следва да се тълкува в светлината на посочените мотиви (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 30 април 2007 г. по дело EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, T-387/04, Сборник, стр. II-1195, точка 127 и цитираната съдебна практика).

85

Следва да се уточни, че в съображения 31 и 32 от решението от 13 март 2009 г. Комисията се позовава на Съобщението относно финансовите институции, което в точка 10 изтъква общите принципи, посочени в Насоките за оздравяване и преструктуриране. Така в точка 30 от въпросното съобщение по същество се изисква, що се отнася до прилагането на схема за гарантиране към отделни случаи, мярката за спешно оздравяване, насочена към укрепване на неплатежоспособната финансова институция, да бъде последвана от подходящи действия за преструктуриране или ликвидация на получателя, което налага изискването да се направи уведомление за план за преструктуриране, целящ възстановяването на дългосрочната жизнеспособност, или за план за ликвидация. Освен това, видно от точка 10 от същото съобщение във връзка с точка 15 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, извънредни мерки за оздравяване като например държавна гаранция по принцип не трябва да продължават повече от шест месеца. По същия начин от точка 25, букви а) и в) от посочените насоки следва, че помощите за оздравяване под формата на гаранция трябва „да [приключат след] период не по-дълъг от шест месеца“ и „при уведомяването [за тях] да са придружени от ангажимент, поет от държавата членка, да съобщи на Комисията, в срок не по-дълъг от шест месеца след разрешаването на мерките за оздравяване, […] план за преструктуриране или ликвидация или доказателство, че […] гаранцията е била прекратена“. Накрая, в точки 28 и 29 от същите насоки се уточнява, от една страна, че „Комисията може да реши да започне подобни процедури, ако смята, че […] гаранцията [е била използвана] неправилно или че след изтичане на срока от шест месеца [невъзстановяването на помощта] вече не е оправдано“, и от друга страна, че „[разрешаването] на помощ за оздравяване не означава непременно, че ще бъде [разрешена] и последваща помощ за преструктуриране[, като такава] помощ ще трябва да се оценява сама по себе си“.

86

Освен това жалбоподателят не поставя под въпрос компетентността на Комисията във връзка с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да ограничи във времето действието на разрешението си и да го обвърже с условието за спазване на ангажиментите, поети от държавата членка в приложение на Съобщението относно финансовите институции и на Насоките за оздравяване и преструктуриране, нито поставя под въпрос обстоятелството, че в случая португалските органи действително са се ангажирали по описания в решението от 13 март 2009 г. начин.

87

Първо, от изложеното по-горе следва, че в съображения 31 и 32 от решението от 13 март 2009 г. Комисията точно следва релевантните критерии, предвидени в Съобщението относно финансовите институции и тълкувани с оглед на Насоките за оздравяване и преструктуриране, като времевите рамки и условията, от които зависи временното разрешение на Комисията, се основават на прилагането на посоченото съобщение.

88

Второ, налага се изводът, че в обжалваното решение Комисията правилно е приела, че считано от 5 юни 2009 г., релевантните критерии относно временното разрешение на разглежданата помощ, предоставено с решението от 13 март 2009 г. (вече) не са изпълнени, тъй като, противно на ангажиментите им, от една страна, дори след изтичането на предвидения за тази цел срок португалските органи не са представили план за преструктуриране на BPP, и от друга страна, посочените органи два пъти са продължили държавната гаранция отвъд максималния срок от шест месеца, предвиден в това решение и в Съобщението относно финансовите институции във връзка с Насоките за оздравяване и преструктуриране, без обаче официално да уведомят Комисията за тези продължавания.

89

Трето, що се отнася до преценката относно съвместимостта на разглежданата помощ с оглед на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, следва да се припомни, че още в съображение 39 от решението от 13 март 2009 г. Комисията приема по същество, че от една страна, въпреки високата стойност на предложеното обезпечение възнаграждението за държавната гаранция остава значително по-ниско от онова, което обикновено се счита за адекватно за банките в затруднено положение, и че от друга страна, само по изключение тя би могла да приеме такова възнаграждение за адекватно, доколкото то осигурява оцеляването на BPP за кратък период на оздравяване, при това единствено ако бъде представен план за преструктуриране в срок от шест месеца. Тази преценка съответства на изискванията, предвидени в точка 30 от Съобщението относно финансовите институции във връзка с точки 15 и 25 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, съгласно които помощта за оздравяване може да бъде единствено временна, подлежаща на възстановяване и ограничена до срок от шест месеца, като трябва да бъде последвана или от представянето на план за преструктуриране или ликвидация, или от доказателства, че заемът е бил изплатен напълно, а в случая на държавна гаранция — че тя е била прекратена. Освен това без противоречие с тази преценка в съображение 71 от обжалваното решение Комисията припомня, че възнаграждението за държавната гаранция е по-ниско от размера, който обикновено се изисква от Съобщението относно финансовите институции, за да бъде приета дадена помощ за съвместима, и че разрешаването на този размер на възнаграждение в решението от 13 март 2009 г. е поставено в зависимост от представянето на план за преструктуриране или ликвидация.

90

От изложеното по-горе следва също, че жалбоподателят няма основание да поддържа, че контекстът, в който Комисията временно е разрешила държавната гаранция с решението си от 13 март 2009 г., не се е променил и е продължил да съществува до 15 април 2010 г.

91

Накрая, жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката или че е превишила широкото си право на преценка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, така както то е очертано от Съобщението относно финансовите институции, и дори че незаконосъобразно се е отклонила от правилата, които сама си е наложила в това отношение (вж. Решение на Съда от 11 септември 2008 г. по дело Германия и др./Kronofrance, C-75/05 P и C-80/05 P, Сборник, стр. I-6619, точка 60 и цитираната съдебна практика), при положение че в случая Комисията точно е следвала правилата на посоченото съобщение, за да обяви разглежданата помощ за несъвместима с вътрешния пазар.

92

Така Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, нито грешка в правото при прилагането на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, като е заключила, че понеже не е представен план за преструктуриране или ликвидация към 5 юни 2009 г., държавната гаранция и нейното продължаване след 5 юни 2009 г. следва да се обявят за несъвместими с вътрешния пазар.

93

Ето защо настоящото правно основание следва да се отхвърли по същество.

94

В рамките на настоящото правно основание, на първо място, жалбоподателят упреква Комисията по същество в неотчитане на факта, че държавната гаранция не е предоставила на BPP никакво икономическо предимство, което да обоснове разпореждане за възстановяване. Всъщност предоставянето на тази гаранция не довело нито до намаляване на загубите на BPP, нито до промяна на състоянието ѝ на финансова нестабилност. Така разпореждането за възстановяване не съответствало на основната цел, която трябва да се преследва, а именно премахването на нарушаването на конкуренцията, предизвикано от полученото икономическо предимство. Ето защо обжалваното решение нарушавало член 108, параграф 2 ДФЕС.

95

Достатъчно е позоваване на съображенията, изложени в точки 56—58 по-горе, за да се заключи, че тази първа част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена по същество. Доколкото жалбоподателят добавя, че предоставянето на държавната гаранция не е довело нито до намаляване на загубите на BPP, нито до промяна на състоянието ѝ на финансова нестабилност, този довод е неотносим. Всъщност, от една страна, единствено благодарение на посочената гаранция BPP е могла да получи заема при добрите финансови условия, предвидени от банките кредитори, и от друга страна, възнаграждението за тази гаранция е било значително по-ниско от онова, което обикновено се счита за адекватно за банките в затруднено положение (вж. съображение 57 от обжалваното решение и точка 89 по-горе), като тази констатация в действителност не е оспорена от жалбоподателя.

96

На второ място, жалбоподателят поддържа главно че Комисията е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС, като е разпоредила възстановяването на разглежданата помощ по чисто процесуални съображения, а именно непредставянето на план за преструктуриране и липсата на уведомления за продължаването на държавната гаранция. Така обжалваното решение нарушавало „принципите на действителна справедливост, на пропорционалност и на адекватност“. При условията на евентуалност жалбоподателят упреква Комисията, че незаконосъобразно е разпоредила възстановяването за периода от 5 декември 2008 г. до 5 юни 2009 г., макар през този период BPP да се е ползвала с разрешение за въпросната помощ, дадено с решението от 13 март 2009 г.

97

Що се отнася до основното оплакване в тази втора част, следва да се припомни, че съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, целящ привеждането в действие на член 108, параграф 2, първа алинея ДФЕС, при отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от нейния получател, освен ако такова възстановяване противоречи на общ принцип на правото на Съюза. Освен това съгласно постоянната съдебна практика премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логична последица от установяването на нейния неправомерен характер. Следователно държавата членка, адресат на решение, което я задължава да си възстанови неправомерни помощи, е длъжна да предприеме всички подходящи мерки, за да осигури изпълнението на посоченото решение. В това отношение съответната държава трябва да извърши ефективно събиране на дължимите суми (вж. Решение на Съда от 29 март 2012 г. по дело Комисия/Италия, C‑243/10, все още непубликувано в Сборника, точка 35 и цитираната съдебна практика).

98

Освен това целта на това задължение за възстановяване е да се възстанови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. По-конкретно възстановяването на несъвместими с вътрешния пазар помощи има за цел да се премахне нарушаването на конкуренцията, причинено от конкурентното предимство, от което получателят на тази помощ се е възползвал на пазара по отношение на своите конкуренти, и по този начин да се възстанови положението, съществувало преди предоставянето на посочената помощ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 април 1995 г. по дело Комисия/Италия, C-348/93, Recueil, стр. I-673, точка 27 и Решение на Съда от 17 ноември 2011 г. по дело Комисия/Италия, C-496/09, Сборник, стр. I-11483, точка 61). Тези принципи са посочени и в точки 13 и 14 от Съобщението на Комисията, озаглавено „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (ОВ C 272, 2007 г., стр. 4).

99

С оглед на тези принципи и на факта, че в случая Комисията правилно е заключила в обжалваното решение, че е налице несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, която следователно е неправомерна, следва да се приеме, че тя с основание е разпоредила на португалската държава да си възстанови разглежданата помощ, включително предимството, свързано с предоставянето на държавната гаранция. Всъщност, както бе посочено в точки 56, 73 и 95 по-горе, благодарение на предоставянето на въпросната гаранция BPP е получила икономическо предимство, което може да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията, като това обосновава разпореждането да ѝ бъде отнето това конкурентно предимство с цел на съответния пазар да се възстанови положението, съществувало преди предоставянето на посочената помощ. Ето защо главното оплакване на жалбоподателя, че Комисията е разпоредила възстановяването на разглежданата помощ по чисто процесуални съображения, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

100

Що се отнася до посочения при условията на евентуалност въпрос дали Комисията е имала право да разпореди възстановяването на икономическото предимство, получено благодарение на държавната гаранция през периода от 5 декември 2008 г. до 5 юни 2009 г. (вж. съображения 71 и 85 от обжалваното решение), за който се отнася временното разрешение, дадено с решението от 13 март 2009 г., следва най-напред да бъдат изтъкнати съображенията в точки 88 и 89 по-горе.

101

В това отношение следва да се уточни, че в точка 15 и в точка 25, букви а) и в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране, чиито общи принципи са приложими съгласно точка 10 от Съобщението относно финансовите институции, не се определят нито предметът, нито материалният или времевият обхват на разпореждането за възстановяване, нито свързаните с него правила. Така точка 25, букви а) и в) от въпросните насоки само описва условията за евентуалното разрешаване на помощ за оздравяване. Съгласно разпоредбите в точка 25, буква а) от тези насоки след максималния срок от шест месеца по принцип се изисква „всеки заем […] да бъде [върнат] и всяка гаранция[ — прекратена]“, а съгласно разпоредбите в точка 25, буква в) от същите насоки се изисква също така представянето на „доказателство, че заемът е бил изплатен напълно и/или че гаранцията е била прекратена“. Следователно посочената точка 25 не определя нито свързаното с предоставянето на такъв заем или на такава гаранция предимство, което може да бъде предмет на разпореждане за възстановяване, нито начина на изчисляване на размера му, като по отношение на гаранциите този въпрос е разгледан в точка 4.2 от Съобщението [на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 […] ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Съобщението относно гаранциите“)], както и в Съобщението на Комисията от 19 януари 2008 година относно преразглеждане на метода [на изчисление] на референтните и [дисконтовите] проценти (ОВ C 14, стр. 6, наричано по-нататък „Съобщението относно изчислението на референтните проценти“).

102

Въпреки това, ограничавайки възможността за разрешаване на помощи за оздравяване „като гаранции по заеми или заеми“ до тези, които са „временн[и] и подлежащ[и] на възстановяване“, точки 15 и 25 от Насоките за оздравяване и преструктуриране се основават на общата предпоставка, че всяко предимство, предоставено временно посредством помощ за оздравяване, под каквато и да е форма, трябва да бъде върнато, ако условията за разрешаване, от които зависи временното му предоставяне, (вече) не са изпълнени. Това тълкуване съответства на духа на помощта за оздравяване и на обстоятелството, че по своя характер тя подлежи на възстановяване, като тази помощ цели единствено да позволи на предприятието в затруднение да преодолее кратък кризисен период, в края на който или самò да се възстанови, което предполага задължението му да възстанови помощта, или да представи план за преструктуриране или ликвидация. В случай на държавна гаранция този принцип изисква по необходимост връщането на икономическото предимство, съдържащо се за получателя в посочената гаранция през периода на нейното предоставяне, като единствено отмяната на гаранцията с действие ex nunc не е достатъчна за тази цел и не съответства на понятието за възстановяване, припомнено в точки 97 и 98 по-горе.

103

При положение че в случая португалските органи не са спазили ангажиментите си съгласно решението от 13 март 2009 г., основано на точно и последователно прилагане на точка 30 от Съобщението относно финансовите институции във връзка с точки 15 и 25 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, Комисията е имала право да включи този период в разпореждането за възстановяване за целите на цялостното връщане на предоставеното предимство.

104

Ето защо жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е нарушила член 108, параграф 2 ДФЕС, като е разпоредила възстановяване на предимството, свързано с предоставянето на държавната гаранция по отношение на периода от 5 декември 2008 г. до 5 юни 2009 г.

105

Следователно оплакването, направено при условията на евентуалност в рамките на тази втора част, също трябва да бъде отхвърлено.

106

На трето място, що се отнася до изчисляването на подлежащия на възстановяване размер, жалбоподателят упреква Комисията, че е нарушила, по-специално в съображение 82 от обжалваното решение, първо, точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите, второ, условията относно възнаграждението, предвидени със специалната гаранционна схема в полза на кредитни институции със седалище в Португалия по Закон № 60-A/2008 от 20 октомври 2008 г., приведен в действие с акт 1219‑A/2008 от 23 октомври 2008 г., и одобрени с Решение C (2008) 6527, и трето, „спредовете“ (разлики в процентите), прилагани в Португалия между декември 2008 г. и април 2010 г. по отношение на новите заеми, предоставяни от националните финансови институции.

107

По отношение на първото оплакване жалбоподателят уточнява, че критериите по точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите представлявали „главен критерий“ и „субсидиарен критерий“. Така Комисията не трябвало да изчислява размера на твърдяната помощ, основавайки се на „разликата между теоретичния пазарен лихвен процент и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат всички направени изплащания на премии“, тъй като на пазара съществували сходни елементи, които не са били анализирани.

108

В това отношение следва да се припомни, че точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите предвижда, че „[з]а индивидуална гаранция еквивалентът на помощта в брой [з]а гаранцията трябва да бъде изчислен като разликата между пазарната цена на гаранцията и реално платената цена“. Освен това в тази точка се уточнява следното:

„Когато пазарът не предоставя гаранции за съответния вид транзакция, не съществува пазарна цена за гаранцията. В този случай елементът на помощ трябва да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия, а именно като разлика между специфичния пазарен лихвен процент, който това дружество би трябвало да плати без гаранцията, и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат всички направени изплащания на премии. Ако не е налице пазарен лихвен процент и ако държавата членка желае да използва референт[ен процент] като заместител, Комисията изтъква, че условията, определени в [С]ъобщението за референтни[те проценти] […], са валидни за изчислението на интензитета на помощта на индивидуалната гаранция. Това означава, че трябва [надлежно да се вземе предвид добавката, която следва да се направи] към базисната ставка, [така че да се отчетат] съответният рисков профил, свързан с покритата транзакция, […] предприятията, на които се предоставя гаранция, и […] предоставените обезпечения.“

109

От тези разпоредби следва, че ако Комисията заключи, че не съществува пазарна цена на разглежданата гаранция, то тя е длъжна да изчисли елемента на помощ „по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия“, без да може, поради самоограничаването при упражняване на правото ѝ на преценка (вж. съдебната практика, цитирана в точка 91 по-горе), да се отклони от това задължение или от този метод на изчисление.

110

От текста на съображения 81 и 82 от обжалваното решение обаче е видно, че въпреки правилното позоваване на Съобщението относно гаранциите съгласно текста му в Официален вестник на Европейския съюз, приложим в настоящия случай, Комисията погрешно споменава разпоредбите на предходното си съобщение за „прилагане на членове 87 и 88 […] ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции“ (ОВ C 71, 2000 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 158), и по-специално точка 3.2, първо тире от него, съгласно която „[еквивалентът на помощта за] гаранция[…] по заем[…] за дадена година […] може да се изчисли по същия начин, както и [еквивалента на помощта за] един нисколихвен заем, при което [лихвената] субсидия[…] представлява разликата между пазарния [процент] и [процента], получен благодарение на държавната гаранция, [след като се отчетат всички направени изплащания на премии]“. Всъщност в съображение 82 от обжалваното решение Комисията припомня по същество, че не може да бъде определена адекватна пазарна цена на възнаграждението за държавната гаранция и затова трябва да бъде определен подходящ показател. Без обаче да се позовава на своето абсолютно и безусловно задължение, посочено в точка 108 по-горе, Комисията уточнява следното:

„Както е посочено в […] точка 3.2[, първо тире] от [Съобщението] относно гаранциите, „еквивалентът на помощта в брой“ на гаранция на заем през дадена година може да се изчисли по същия начин като еквивалента на помощта за заем при облекчени условия. Оттук следва, че [размерът] на помощта може да се изчисли като разликата между теоретичния пазарен лихвен процент и получения благодарение на държавната гаранция лихвен процент, след като се отчетат всички направени изплащания на премии“.

111

Налага се обаче изводът, че в случая Комисията е избрала метод на изчисление на размера на свързаното с въпросната гаранция икономическо предимство, който при всички положения е трябвало да избере съгласно точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите, а именно метода на изчисление на еквивалента на помощта за заем при облекчени условия. При тези обстоятелства само фактът, че тя неправилно е цитирала разпоредбите от предходното съобщение и е използвала термина „може“, вместо термина „трябва“, не може да опорочи възприетия в обжалваното решение подход.

112

Ето защо първото оплакване трябва да бъде отхвърлено, доколкото изтъква нарушение на точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите, като в рамките на второто и третото оплакване трябва да бъде преценено евентуалното съществуване на пазара на сходни елементи, които да послужат за определяне на пазарна цена на държавната гаранция.

113

С второто и третото оплакване жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид нито възнаграждението, предвидено със специалната гаранционна схема в полза на кредитни институции със седалище в Португалия, одобрена с Решение C (2008) 6527, нито „спредовете“, прилагани в Португалия между декември 2008 г. и април 2010 г. по отношение на новите заеми, предоставяни от националните финансови институции, които били значително по-ниски от разглеждания в обжалваното решение процент предвид по-специално високата стойност на предоставеното обезпечение.

114

Що се отнася до второто оплакване, достатъчно е да се констатира, че както изтъква Комисията, тази специална схема се отнася само до португалските финансови институции, отговарящи на критериите за платежоспособност по разглеждания закон, което е взето предвид в точка 39 от посоченото по-горе решение на Комисията. Следователно Комисията правилно е приела, че институция в затруднение и на ръба на несъстоятелността, каквато е BPP към момента на предоставяне на държавната гаранция, не може да се ползва от посочената специална схема и следователно от предвидените в нея лихвени проценти. Комисията също с основание отбелязва, че при всички положения възнаграждението съгласно посочената специална схема по дефиниция не съответства на пазарните условия.

115

По отношение на третото оплакване, свързано с довода, че Комисията е трябвало да вземе предвид „спредовете“, прилагани в Португалия между декември 2008 г. и април 2010 г., тоест да вземе предвид пазарните проценти, налага се изводът, че с оглед на финансовото състояние на BPP по времето, когато е била предоставена разглежданата помощ, Комисията е имала право да приеме, че е много малко вероятно BPP да успее да получи банков заем на пазара без намеса на португалската държава и че не може да бъде определена адекватна пазарна цена на възнаграждението за държавната гаранция (съображения 81 и 82 от обжалваното решение). Всъщност обстоятелствата в основата на предоставянето на посочената гаранция, и по-специално, първо, финансовите затруднения на BPP, наложили временно освобождаване от плащания от страна на Португалската национална банка, второ, много високият размер на фондовете, необходими за запазване на присъствието на BPP на пазара, а именно 450 милиона евро, и трето, кризата на националния, европейския и международния финансов пазар, са позволили на Комисията да заключи, без да допусне грешка, че въпреки размера на предоставеното обезпечение BPP не би могла да получи на пазара подобна гаранция за финансова подкрепа с такъв размер. Ето защо Комисията е имала основание в съответствие с точка 4.2 от Съобщението относно гаранциите да използва метода на изчисление на еквивалента на помощта за заем при облекчени условия.

116

При тези условия настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено по същество в неговата цялост.

122

С настоящото правно основание жалбоподателят поддържа по същество, че принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания се противопоставят на разглежданото разпореждане за възстановяване, поне що се отнася до разпореденото възстановяване за периода от 5 декември 2008 г. до 5 юни 2009 г., обхванат от разрешението, съдържащо се в решението от 13 март 2009 г. Според жалбоподателя BPP е имала основание да смята, от една страна, че процедурата „е следвала законния си ход“, и от друга страна и при условията на евентуалност, че държавната гаранция е била съвместима с вътрешния пазар през този период.

[…]

124

Най-напред следва да се уточни, че изложените в рамките на настоящото правно основание съображения на жалбоподателя се основават само на доводи, целящи да изтъкнат накърняването на твърдените му оправдани очаквания или надежди, но не и нарушение на принципа на правната сигурност, както е тълкувана в съдебната практика (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Sudholz, C-17/01, Recueil, стр. I-4243, точка 34 и Решение на Съда от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C-17/03, Recueil, стр. I-4983, точка 80). Затова анализът следва да се ограничи до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

125

Този принцип защитава всеки правен субект, у когото институция, орган, служба или агенция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 декември 2010 г. по дело Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C-537/08 P, Сборник, стр. I-12917, точка 63 и Решение на Съда от 13 юни 2013 г. по дело HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, все още непубликувано в Сборника, точка 132). Освен това, като се има предвид императивният характер на контрола върху държавните помощи, осъществяван от Комисията, предприятията, получатели на помощ, по принцип биха могли да имат оправдани правни очаквания относно правомерността на помощта само ако тя е предоставена при спазване на предвидената в член 108 ДФЕС процедура, като ако положи дължимата грижа, икономическият субект обикновено би трябвало да бъде в състояние да се увери, че посочената процедура е спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, точка 59 и цитираната съдебна практика).

126

Именно с оглед на тези принципи на съдебната практика следва да се провери основателността на различните оплаквания и доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на настоящото правно основание.

127

Първо, жалбоподателят не твърди, че Комисията му е дала на някой етап от административната процедура конкретни уверения, които да могат да породят основателни надежди у него. Всъщност, както вече бе посочено в точка 119 по-горе, решението от 13 март 2009 г. съдържа само временна и спешна преценка относно съвместимостта на разглежданата помощ, придружена от условието португалските органи да спазят ангажиментите си да представят в срок от шест месеца, тоест до 5 юни 2009 г., план за преструктуриране на BPP, както и да уведомят Комисията за всяко евентуално продължаване на срока на държавната гаранция отвъд първоначалния период от шест месеца. Освен това, видно от прочита на съображения 39, 41 и 44 от решението от 13 март 2009 г., с което жалбоподателят не оспорва, че BPP е била запозната по време на административната процедура, както и от точки 8—10 от решението за откриване (вж. точка 13 по-горе), BPP не може да има оправдани правни очаквания, че при приключването на посочената процедура разглежданата помощ в крайна сметка ще бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

128

Второ, що се отнася до периода, изминал между приемането на решението от 13 март 2009 г. и на обжалваното решение, жалбоподателят не посочва никакви доводи, които да могат да докажат, че посоченият период не е бил разумен или е можел да породи оправдани надежди у BPP. Напротив, в случая Комисията припомня на португалските органи на 15 юли и на 6 октомври 2009 г., тоест скоро след 5 юни 2009 г., необходимостта от представяне на план за преструктуриране на BPP (вж. точка 11 по-горе). Освен това само около месец по-късно, на 10 ноември 2009 г., Комисията приема решението за откриване, макар и то да е публикувано в Официален вестник едва на 6 март 2010 г., в което излага причините, обосноваващи съмненията ѝ относно съвместимостта на държавната гаранция с вътрешния пазар (точки 8—10 от решението за откриване). В допълнение, в точка 9 от посоченото решение Комисията ясно посочва, че при липса на план за преструктуриране тя не е в състояние да „прецени дали държавната гаранция, предоставена на 5 декември 2008 г., както и продължаването на срока ѝ на 5 юни 2009 г.[,] са съвместими с [вътрешния] пазар[,] що се отнася до продължителността и [възнаграждението за] гаранцията“. Накрая, това решение съдържа и разпореждане до португалските органи да представят план за преструктуриране на BPP до 22 декември 2009 г. (вж. точка 12 по-горе), като жалбоподателят дори не твърди, че BPP не е била запозната с него на този етап.

129

Следователно в решението за откриване Комисията е поставила под въпрос съвместимостта на държавната гаранция с вътрешния пазар за целия съответен период, включително този от 5 декември 2008 г. до 5 юни 2009 г., при това въз основа на мотивите, посочени в точка 127 по-горе. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да твърди, че изтичането на период от петнадесет месеца между решението от 13 март 2009 г. и датата на приемането на обжалваното решение може да обоснове оправдани очаквания Комисията все пак да обяви разглежданата помощ за съвместима с вътрешния пазар. В това отношение само фактът, че решението от 13 март 2009 г. не посочва изрично възможността за последващо обявяване на несъвместимост, което да доведе до възстановяване ex tunc на полученото предимство, не е достатъчен, за да обоснове такива оправдани очаквания, тъй като последващият подход на Комисията е в съответствие с релевантните правила, припомнени в точки 85, 101 и 102 по-горе, и в решението за откриване еднозначно е посочено, че при липса на план за преструктуриране на BPP временното разрешение за предоставяне на въпросната помощ, дадено с решението от 13 март 2009 г., не може да бъде потвърдено или да стане постоянно с решението, което трябва да се приеме в края на административната процедура.

130

Трето, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и при всички положения като неотносим доводът на жалбоподателя, че непредставянето на план за преструктуриране на BPP се дължи изцяло на португалските органи. Всъщност, дори да се предположи, че случаят е такъв, и независимо от причините, поради които Комисията не е получила уведомление за подобен план, същата не може да се смята за отговорна за липсата на такова уведомление или за това, че е породила основателни надежди у BPP в този контекст. Напротив, както бе припомнено в точка 128 по-горе, след 5 юни 2009 г. Комисията е приела всички подходящи мерки, за да подтикне португалските органи да ѝ представят план за преструктуриране на BPP в най-кратки срокове.

131

Четвърто, що се отнася до довода, че с по-ранната си практика при вземането на решения по отношение на други финансови институции, засегнати от финансовата криза, Комисията е породила оправдано очакване у BPP разглежданата помощ в крайна сметка да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят нито твърди, нито доказва, че при тези други случаи Комисията е била изправена пред положение, сходно с настоящия случай. Освен това жалбоподателят не оспорва твърдението на Комисията, че при тези други случаи държавите членки са представили планове за преструктуриране или ликвидация за съответните финансови институции. При всички положения, доколкото в този контекст жалбоподателят иска да изтъкне нарушение на принципа на равно третиране в негов ущърб, този аспект е разгледан в рамките на седмото правно основание, свързано с нарушение на правото на „справедливо третиране“ (вж. точки 136—143 по-долу).

132

Пето, неотносим и при всички положения лишен от всякакво правно основание е доводът на жалбоподателя, че разпореждането за възстановяване представлява „санкция“ спрямо BPP и сериозно уврежда интересите на инвеститорите и кредиторите ѝ. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че разпореждането за възстановяване на неправомерна помощ не представлява санкция в тесен смисъл, а само цели възстановяването на съществувалото преди предоставянето на помощта положение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2002 г. по дело Falck и Acciaierie di Bolzano/Комисия, C-74/00 P и C-75/00 P, Recueil, стр. I-7869, точки 178—182, Решение на Общия съд от 9 септември 2009 г. по дело Diputación Foral de Álava и др., T‑230/01—T‑232/01 и T‑267/01—T‑269/01, непубликувано в Сборника, точка 377). В допълнение, жалбоподателят не обяснява дали и в каква степен квалификацията като „санкция“ на разпореждането за възстановяване може да повлияе на обхвата на защитата, от която BPP би могла да се ползва съгласно принципа на защита на оправданите правни очаквания, при положение че в случая релевантните критерии за прилагане на този принцип не са налице.

133

Шесто, с оглед на съображенията, изложени в точки 89 и 99 по-горе, жалбоподателят погрешно твърди, че в обжалваното решение се разпорежда възстановяването на помощта само по процесуални съображения. Освен това получателите на помощ по принцип не могат да имат оправдани правни очаквания за правомерност на дадена помощ, когато същата е предоставена, подобно на двукратното продължаване на държавната гаранция в настоящия случай, в нарушение на задължението за предварително уведомяване на Комисията и на забраната за прилагане на посочената помощ съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС, и следователно е неправомерна (вж. в този смисъл Решение по дело France Télécom/Комисия, точка 125 по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).

134

Накрая, Комисията правилно поддържа, че задължението на държавите членки да си възстановят неправомерните и несъвместими с вътрешния пазар помощи не се ограничава и не се поставя под въпрос от обстоятелството, че получателят е неплатежоспособен (Решение на Съда от 14 септември 1994 г. по дело Испания/Комисия, C-42/93, Recueil, стр. I-4175, точка 33).

135

При тези условия настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост като частично неоснователно и частично неотносимо.

136

В подкрепа на настоящото правно основание жалбоподателят изтъква редица решения в областта на предоставените на финансови институции помощи, които Комисията е приела в контекста на финансовата криза. От тях той заключава по същество, че BPP е получила неравно или несправедливо третиране. По-специално според жалбоподателя в Решение 2012/660/ЕС от 27 март 2012 година относно мерките SA.26909 (2011/C), осъществени от Португалия за преструктурирането на Banco Português de Negócios (BPN) (ОВ L 301, стр. 1), Комисията е проявила по-голяма „толерантност“ по отношение на португалските органи, отколкото в настоящия случай, въпреки че, първо, за двете разглеждани мерки е било направено уведомление почти по едно и също време, второ, в случая на BPN португалските органи също са се забавили с представянето на план за преструктуриране, и трето, мерките в подкрепа на BPN, включително държавна гаранция, са били „несравнимо по-значителни от финансова гледна точка“.

[…]

138

С оглед на доводите на жалбоподателя, обобщени в точка 136 по-горе, настоящото правно основание трябва да бъде разбирано като отнасящо се до нарушение на принципа на равно третиране.

139

Общият принцип на равно третиране, който е общ принцип на правото на Съюза, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Сходният характер на различните положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги фактори. Тези фактори трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите на нормативната уредба в областта, към която се отнася разглежданият акт (Решение на Съда от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др., C-127/07, Сборник, стр. I-9895, точки 23, 25 и 26 и цитираната съдебна практика и Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело Люксембург/Парламент и Съвет, C-176/09, Сборник, стр. I-3727, точки 31 и 32).

140

Ето защо следва да се провери дали жалбоподателят е доказал в достатъчна степен, че положенията в основата на другите решения, приети от Комисията в контекста на финансовата криза, са поне сходни с положението в основата на обжалваното решение.

141

Що се отнася по-специално до сходството на положението в основата на решението относно BPN с положението, което е предмет на обжалваното решение, посочените от жалбоподателя факти не са достатъчни, за да подкрепят извода, че BPN и BPP се намират в сходно положение за целите на прилагането на принципа на равно третиране, като само почти едновременното уведомяване относно мерките за помощ, предвидени от португалските органи в полза на тези две банки, не е определящо в това отношение. Така, от една страна, видно от съображения 9—14 от решението относно BPN, за разлика от настоящия случай, португалските органи действително са представили на Комисията план за преструктуриране на BPN, макар и със закъснение и с необходимост от последващо предоставяне на допълнителни сведения по искане на Комисията. От друга страна, в случая на BPN с решение за откриване от 24 октомври 2011 г. (ОВ C 371, стр. 14 и 15) Комисията започва официална процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС не с мотива, че изцяло липсва план за преструктуриране, а с мотива, че първоначално представеният план за преструктуриране е станал излишен поради продажбата на BPN и че представянето на преработен план подлежи на последваща преценка от страна на Комисията. Предвид обаче обуславящия характер на непредставянето от португалските органи на план за преструктуриране на BPP за обявяването на несъвместимостта на разглежданата помощ с вътрешния пазар (вж. по-специално съображение 71 от обжалваното решение) тези съществени разлики в съответните положения на BPN и на BPP сами по себе си обосновават извода, че въпросните положения не са сходни и че следователно принципът на равно третиране, изтъкнат от жалбоподателя, не може да се приложи в настоящия случай.

142

Що се отнася до другите посочени от жалбоподателя решения, достатъчно е да се констатира, че той е пропуснал да направи необходимите уточнения, позволяващи да се прецени евентуалното сходство на разглежданите положения, така че тези доводи не могат да бъдат приети по съображенията, изтъкнати в точка 131 по-горе.

143

Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено по същество в неговата цялост.

162

От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по искането на жалбоподателя да бъде разпоредено на Комисията, с оглед на събирането на доказателства в съответствие с член 65 от Процедурния правилник, да включи към преписката по делото пълния текст на документа, представен като приложение B.2 към писмената защита, включително някои приложения към посочения документ.

163

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

164

След като е загубил делото по всички предявени правни основания, жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Комисията в съответствие с нейните искания.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

Обобщение на основанията за отмяна

По третото правно основание: явна грешка в преценката на фактите и нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

Предварителни бележки

По съществуването на икономическо предимство в полза на BPP

По критериите за икономическа дейност, за засягане на търговията и за нарушаване на конкуренцията

По второто правно основание: нарушение на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС

Кратко представяне на доводите на страните

Кратко представяне на съдържанието на решението от 13 март 2009 г.

Кратко представяне на съдържанието на обжалваното решение

Съображения

По четвъртото правно основание: нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС

По петото правно основание: нарушение на правото на „добра администрация“

По шестото правно основание: нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

По седмото правно основание: нарушение на правото на „справедливо третиране“

По първото правно основание: липса на мотиви

По съдебните разноски