1

Предмет на настоящото дело е определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, направени от Schwaaner Fischwaren GmbH (наричано по-нататък „Schwaaner Fischwaren“) по дело Rügen Fisch/СХВП (C-582/11 P).

2

С жалба, подадена на 22 ноември 2011 г. на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, Rügen Fisch AG (наричано по-нататък „Rügen Fisch“) иска да бъде отменено Решение от 21 септември 2011 г. на Общия съд на Европейския съюз по дело Rügen Fisch/СХВП — Schwaaner Fischwaren (SCOMBER MIX) (T‑201/09, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд, от една страна, отхвърля жалбата му за отмяна на Решение от 20 март 2009 г. на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (преписка R 230/2007‑4, наричано по-нататък „спорното решение“), с което е уважено искане да се обяви за частично недействителна марката на Общността „SCOMBER MIX“, и от друга страна, го осъжда да заплати съдебните разноски.

3

С Определение от 10 юли 2012 г. по дело Rügen Fisch/СХВП (C‑582/11 P) Съдът отхвърля посочената жалба като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна. Освен това Съдът осъжда Rügen Fisch да заплати на СХВП и на Schwaaner Fischwaren направените от тях съдебни разноски.

4

Между Schwaaner Fischwaren и Rügen Fisch не е постигнато споразумение относно размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, свързани с посоченото производство по обжалване, поради което Schwaaner Fischwaren отправя настоящото искане.

5

Schwaaner Fischwaren иска от Съда да определи сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в размер на 18875,85 EUR. Тази сума се разпределя, както следва:

6

В това отношение Schwaaner Fischwaren твърди, че тези разходи са били необходими и не са прекомерни по-специално с оглед на голямото икономическо значение на спора за неговата дейност. Всъщност свободното използване на описателни термини в сектора на рибната промишленост имало съществено значение за производството, разпространението и рекламата, осъществявани от това дружество.

7

Schwaaner Fischwaren иска също така Съдът да му присъди сумата от 300 EUR, представляващи разходи, свързани с настоящото производство за определяне на съдебните разноски.

8

Главното искане на Rügen Fisch е Schwaaner Fischwaren да понесе направените от него съдебни разноски на основание член 140, параграф 3 от Процедурния правилник. В това отношение то твърди, че встъпването на Schwaaner Fischwaren в производството пред Общия съд в подкрепа на исканията на СХВП не е било необходимо, както и встъпването му като друга страна в производството по обжалване, по-специално тъй като това предприятие е изтъкнало доводи, които в значителна степен са аналогични на посочените от СХВП.

9

При условията на евентуалност Rügen Fisch твърди, че съдебните разноски, чието определяне е поискано, не подлежат на възстановяване. По-специално то изтъква, че част от фактурите, които Schwaaner Fischwaren е приложило към искането си, предхождат датата на подаване на жалбата, във връзка с която е постановено горепосоченото Определение по дело Rügen Fisch/СХВП. Поради това разходите за консултации, предмет на тези фактури, в действителност съответстват на разходи, направени във връзка с процедурата за обявяване на недействителност пред СХВП и пред апелативния му състав.

10

Rügen Fisch оспорва също възможността Schwaaner Fischwaren да се позовава на разноски за процесуално представителство, фактурирани от двама адвокати, тъй като предвид средната степен на сложност на делото е било достатъчно да се ползват услугите само на един адвокат, за да се осигури процесуалното представителство на Schwaaner Fischwaren.

11

Rügen Fisch също така твърди, че претендираните за ДДС суми не могат да бъдат предмет на настоящото искане, тъй като Schwaaner Fischwaren като регистрирано по ДДС предприятие е в състояние да получи от германските данъчни органи възстановяването или приспадането на този данък.

12

Освен това Rügen Fisch оспорва броя на часовете и часовата ставка, фактурирани от юридическите съветници на Schwaaner Fischwaren. Всъщност с оглед на средната степен на сложност на делото претендираните на това основание разходи били прекомерно високи.

13

Накрая Rügen Fisch счита, че знакът „SCOMBER MIX“, който е бил предмет на процедурата за обявяване на недействителност, от икономическа гледна точка не е от съществено значение за Schwaaner Fischwaren.

14

Що се отнася до допустимостта на настоящото искане, следва да се отбележи, че обратно на поддържаното от Rügen Fisch, Съдът го е осъдил с посоченото по-горе Определение по дело Rügen Fisch/СХВП на основание член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, в редакцията му в сила към датата на това определение, да заплати както на СХВП, така и на Schwaaner Fischwaren свързаните с производството по обжалване съдебни разноски.

15

Следователно доводите на Rügen Fisch в подкрепа на твърдението, че Schwaaner Fischwaren трябва да понесе направените от него разноски на основание член 140, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда, означава да се пренебрегне Определение по дело Rügen Fisch/СХВП.

16

Съгласно член 144, буква б) от Процедурния правилник, приложим на основание член 184, параграф 1 от същия правилник към производствата по обжалване, като подлежащи на възстановяване съдебни разноски се определят „необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално разходите за път и престой и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат“.

17

Подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до разходите на страните в производството пред Съда, и от друга страна, до тези, които са били необходими за тази цел (Определение от 6 януари 2004 г. по дело Mulder и др./Съвет и Комисия, C-104/89 DEP, Recueil, стр. I-1, точка 43, Определение от 19 септември 2012 г. по дело TDK Kabushiki Kaisha/Aktieselskabet af 21. november 2001, C‑197/07 P-DEP, точка 12 и Определение от 10 октомври 2013 г. по дело СОСР/Schräder, C‑38/09 P-DEP, точка 18).

18

Що се отнася до настоящото искане, трябва да се отбележи, както по същество поддържа Rügen Fisch, че значителна част от представените от Schwaaner Fischwaren фактури са свързани с консултантски услуги, предхождащи датата на постановяване на обжалваното съдебно решение, т.е. 21 септември 2011 г., включително разходи, свързани с представянето на писмени изявления и представителството на тази встъпила страна пред Общия съд в съдебното заседание на 9 март 2011 г. Също така някои възнаграждения се отнасят до консултации, дадени във връзка с процедурата за обявяване на недействителност пред апелативния състав на СХВП.

19

В това отношение обаче жалбата на Rügen Fisch е отхвърлена с обжалваното съдебно решение и в същия акт Общият съд се произнася по съдебните разноски, свързани с обжалването. Освен това с посоченото по-горе Определение по дело Rügen Fisch/СХВП Съдът отхвърля жалбата на Rügen Fisch срещу това решение. По този начин, тъй като решението на Общия съд, включително в частта за съдебните разноски, не е отменено, Общият съд трябва да прецени подлежащите на възстановяване суми по проведеното пред него производство по делото, по което е постановено обжалваното съдебно решение и по което Schwaaner Fischwaren е конституирано като встъпила страна (вж. в този смисъл Определение от 11 януари 2008 г. по дело CEF Factors и CEF Holdings/Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied и Technische Unie, C‑105/04 P-DEP и C‑113/04 P-DEP, точка 22).

20

Следователно, независимо че свързаните с това обжалване съдебни разноски, които Schwaaner Fischwaren иска да му бъдат възстановени, могат евентуално да бъдат предмет на самостоятелно искане до Общия съд при условията, предвидени в членове от 87—92 от неговия процедурен правилник, и без да се засяга член 85 от същия правилник, такива съдебни разноски не биха могли да бъдат предмет на настоящото искане.

21

Следователно, що се отнася само до представените от Schwaaner Fischwaren фактури, свързани с консултации, дадени след постановяването на обжалваното съдебно решение, те са шест на брой и общият им размер възлиза на не повече от 4052,77 EUR.

22

При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Съдът взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително абсолютно необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски (Определение от 20 май 2010 г. по дело Tetra Laval/Комисия, C‑12/03 P-DEP и C‑13/03 P-DEP, точка 42 и цитираната съдебна практика, както и Определение от 12 октомври 2012 г., по дело Zafra Marroquineros/Calvin Klein Trademark Trust, C‑254/09 P-DEP, точка 22).

23

В това отношение следва да се напомни, че съдилищата на Съюза са оправомощени не да определят дължимите от страните възнаграждения на техните адвокати, а да определят размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна (Определение по дело Tetra Laval/Комисия, посочено по-горе, точка 43 и цитираната съдебна практика, както и Определение по дело TDK Kabushiki Kaisha/Aktieselskabet af 21. november 2001, посочено по-горе, точка 15).

24

От постоянната съдебна практика произтича също така, че при липсата в правото на Съюза на разпоредби с тарифен характер или на разпоредби, отнасящи се до необходимото време за работа, Съдът следва свободно да прецени данните по делото, като отчита предмета и естеството на спора, неговото значение от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, обема на работата, която е трябвало да бъде извършена във връзка със съдебното производство от участвалите в него представители или юридически съветници, и икономическите интереси на страните в този спор (вж. по-специално Определение от 30 ноември 1994 г. по дело British Aerospace/Комисия, C-294/90 DEP, Recueil, стр. I-5423, точка 13, Определение от 16 май 2013 г. по дело Deoleo/Aceites del Sur-Coosur, C‑498/07 P-DEP, точка 20 и Определение от 10 юли 2012 г. по дело Norma Lebensmittelfilialbetrieb/Yorma’s, C‑191/11 P-DEP, точка 17).

25

Освен това при определяне на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски следва да се отчита общият брой на часовете положен труд, които отговарят на извършените услуги и които се приемат като обективно необходими за целите на съответното производство, независимо от броя на адвокатите, между които посочената работа е била разпределена (Определение по дело Tetra Laval/Комисия, посочено по-горе, точка 56 и цитираната съдебна практика, както и Определение по дело Deoleo/Aceites del Sur-Coosur, посочено по-горе, точка 28).

26

Размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на Schwaaner Fischwaren, които са свързани с производството по обжалване, в което е постановено посоченото по-горе Определение по дело Rügen Fisch/СХВП, трябва да се прецени с оглед на тези критерии.

27

Що се отнася до засегнатите икономически интереси, безспорно е, че с оглед на значението на марките в търговията Schwaaner Fischwaren е имало сигурен интерес обжалваното съдебно решение, с което Общият съд е отхвърлил жалбата на Rügen Fisch срещу спорното решение, да бъде потвърдено в производството по обжалване. Наистина, с това решение апелативният състав на СХВП уважава искането на Schwaaner Fischwaren за обявяване за частично недействителна на марката на Общността „SCOMBER MIX“, в конкретния случай за стоки, които спадат към клас 29 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, а именно „Консервирана риба, рибни консерви, продукти на основата на риба, също с използване на подправки, екстракти от подправки, салати и зеленчуци, готови и полуготови ястия на основата на риба“.

28

Относно предмета на спора следва да се отбележи, че става дума за производство по обжалване, което по своя характер е ограничено до правни въпроси и няма за предмет установяване на факти. Освен това преди производството по обжалване спорът, възникнал поради искането на Schwaaner Fischwaren за обявяване на марката „SCOMBER MIX“ за частично недействителна, вече е бил разгледан последователно от отдела по отмяна на СХВП, от апелативния състав на тази служба, както и от Общия съд.

29

Що се отнася до значението на спора от гледна точка на правото на Съюза, трябва да се отбележи, че жалбата съдържа едно-единствено основание и не повдига никакъв нов правен въпрос, нито такъв с особена сложност. Освен това Съдът с определение, прието на основание член 119 от Процедурния правилник, в редакцията му в сила към този момент, отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

30

Що се отнася до обема на извършената работа предвид горепосочените констатации се оказва, че изготвянето от Schwaaner Fischwaren на писмен отговор в рамките на производството по обжалване, в което е постановено посоченото по-горе определение по дело Rügen Fisch/СХВП, не е изисквало много задълбочен анализ.

31

Накрая, що се отнася до претендираните за ДДС суми, следва да се отбележи, че тъй като Schwaaner Fischwaren е регистрирано по ДДС, то има право платеният ДДС върху закупуваните от него стоки и услуги да му бъде възстановен от данъчните органи. Следователно за това предприятие сам по себе си ДДС не представлява разход, така че в конкретния случай то не може да иска възстановяване на платения върху съдебните разноски ДДС (вж. в този смисъл Определение по дело Norma Lebensmittelfilialbetrieb/Yorma’s, посочено по-горе, точка 24).

32

Предвид всички гореизложени съображения трябва да се приеме, че сумата от 3000 EUR е разумна и обективно необходима, за да се осигури защитата на интересите на Schwaaner Fischwaren в рамките на производството по обжалване, в което е постановено Определение по дело Rügen Fisch/СХВП.

33

Що се отнася до сумата от 300 EUR, претендирана от горепосоченото дружество като разходи, свързани с настоящото производство за определяне на съдебните разноски, тя също така изглежда разумна и обективно обоснована.

По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:

Определя общ размер на съдебните разноски, които Rügen Fisch AG трябва да възстанови на Schwaaner Fischwaren GmbH във връзка с жалбата, по която е постановено Определение от 10 юли 2012 г. по дело Rügen Fisch/СХВП (C‑582/11 P), на 3300 EUR.