а)

В член 282 от Договора, понастоящем член [3]35 [ДФЕС], се предвижда, че Съюзът се представлява от Комисията; — член 335 ДФЕС, от една страна, както и членове 103 и 104 от Финансовия регламент, от друга страна, предвиждат, че по административни въпроси, свързани с функционирането на институциите, Съюзът се представлява от съответните институции, като възможните последици от това са, че институциите могат да бъдат конституирани като страни — единствени или не — в производствата пред съответните съдилища; — не се поставя под съмнение обстоятелството, че като „измама“ може да се квалифицира случай, в който определени изпълнители получават заплащане на прекалено завишените цени [по съответните договори] в резултат на създаването на конкретен картел; — в белгийското право се прилага принципът „lex specialis generalibus derogat“; — в случай, че този правен принцип е възприет също и в европейското право, не е ли задължение на засегнатата институция (с изключение на случаите, в които самата Комисия е възложител по съответните договори) да предприеме инициативата за предявяване на конкретните искове?

б)

(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) Не би ли следвало Комисията да разполага поне с пълномощно да представлява съответните институции, за да може да защитава интересите им пред сезирания съд?

а)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека гарантират на всички лица правото на справедлив съдебен процес и свързания с това принцип, че никой не може да е съдия на собственото си дело. Това съвместимо ли е с принципното положение, че на един първоначален етап Комисията действа в качеството си на възложител на обществени поръчки орган в областта на конкуренцията и налага определена санкция за оспорваното с предявените искове поведение, а именно — създаването на съответния картел, тъй като се нарушава член 81, понастоящем член 101 от Договора, след като самата [Комисия] е провела разследването в конкретното производство, след което — на един последващ етап — [Комисията] подготвя необходимите документи във връзка с предявяване на искове за обезщетение за вреди пред съответния национален съд и взема решението за предявяване на посочените искове, предвид обстоятелството, че и двата свързани помежду си въпроса са от компетентността на един и същ член на Комисията, още повече че националният съд, пред когото са предявени съответните искове, не може да се отклони от решението [на Комисията], с което се налага санкцията?

б)

(Въпрос, зададен при условията на евентуалност) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 2, буква а), (т.е. ако се приеме, че е налице [съвместимост]), по какъв начин съгласно разпоредбите на европейското право в този случай претърпялото вреди лице (Комисията и/или [останалите] институции и/или Съюзът) могат да предявя правото си на обезщетение за вреди, причинени вследствие на неправомерно деяние (създаване на определен картел), като същевременно се отчита и обстоятелството, че става въпрос за основно право?