16.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 120/4

1.

Трябва ли, когато във връзка с прилагането на член 22, параграф 2 и член 25 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) (по-нататък наричан „Регламент Брюксел I“) националната юрисдикция определя предмета на делото и главното искане, да вземе предвид само исканията на ищеца (ищците) или трябва да вземе предвид и правните основания, изложени от ответниците?

2.

Ако страна по дело повдигне въпрос, който попада в приложното поле на член 22, параграф 2 от Регламента Брюксел I, например въпрос относно действителността на решение на орган на търговско дружество или на друго юридическо лице, това означава ли непременно, че този въпрос е предметът на делото и че главното искане е свързано с този въпрос, ако е възможно този въпрос да бъде потенциално от решаващо значение за изхода на делото, независимо от естеството и броя на останалите въпроси, повдигнати в производството и независимо дали всички или някои от тези въпроси също могат евентуално да са определящи за изхода на делото?

3.

При отрицателен отговор на въпрос 2, трябва ли националната юрисдикция, за да определи предмета на делото и въпроса, който е предмет на главното искане, да разгледа делото в неговата цялост и да си състави цялостно мнение за предмета и за въпроса, който е предмет на главното искане по делото, и ако не — какъв критерий за преценка трябва да приложи националната юрисдикция, за да отговори на тези въпроси?