1

С жалбата си Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG) (наричано по-нататък „PPG“) и SNF SAS (наричано по-нататък „SNF“) искат отмяната на Определение на Общия съд на Европейския съюз от 21 септември 2011 г. по дело PPG и SNF/ECHA (T-1/10, Сборник, стр. II-6573, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата им за отмяна на решението на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на акриламида (ЕО № 201‑173‑7) като вещество, което отговаря на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36, 2009 г., стр. 84 и ОВ L 118, 2010 г., стр. 89), в съответствие с член 59 от същия регламент (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 57 от Регламент REACH изброява веществата, които могат да бъдат включени в приложение XIV към този регламент, озаглавено „Списък на веществата, предмет на разрешение“. Член 57, букви а) и б) от този регламент посочва веществата, които отговарят на критериите за класифициране като канцерогенни и мутагенни и които попадат в определени категории.

3

Член 59 от този регламент, озаглавен „Идентифициране на веществата, посочени в член 57“, гласи:

„1.   Процедурата, установена в параграфи 2—10 от настоящия член, се прилага за целите на идентифицирането на вещества, отговарящи на критериите, посочени в член 57 и изготвянето на списък с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV [наричан по-нататък „списъкът с кандидат-вещества“]. […]

[…]

3.   Всяка държава членка може да изготви досие в съответствие с приложение XV за вещества, които по нейно становище отговарят на критериите, установени в член 57, и да го препрати към [ECHA]. […] [ECHA] предоставя това досие на разположение за другите държави членки в рамките на 30 дни от датата на получаването.

4.   [ECHA] публикува на своята интернет страница известие, че е изготвено досие по приложение XV за дадено вещество. [ECHA] приканва всички заинтересовани страни да ѝ предоставят коментари в рамките на определен срок.

5.   В рамките на 60 дни от разпространението на документа другите държави членки или [ECHA] могат да коментират идентификацията на веществото във връзка с критериите в член 57 в досието към [ECHA].

6.   Ако [ECHA] не получи или [не] направи никакви коментари, [тя] включва това вещество в списъка, посочен в параграф 1. […]

7.   При направени или получени коментари [ECHA] препраща досието към Комитета на държавите членки в рамките на 15 дни след приключване на 60-дневния период, посочен в параграф 5.

8.   Ако в рамките на 30 дни от препращането Комитетът на държавите членки постигне единодушно съгласие относно идентификацията, [ECHA] включва веществото в списъка, посочен в параграф 1. […]

[…]

10.   [ECHA] публикува и актуализира списъка, посочен в параграф 1, на своята интернет страница незабавно след вземане на решение за включване на дадено вещество“.

4

PPG е европейско обединение по икономически интереси, което представлява интересите на дружествата — производители и/или вносители на полиелектролити, на полиакриламид и/или на други полимери, съдържащи акриламид. Сред неговите членове е и SNF.

5

На 25 август 2009 г. Кралство Нидерландия предава на ECHA изготвено от него досие относно идентифицирането на акриламида като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви а) и б) от Регламент REACH.

6

На 31 август 2009 г. ECHA публикува на интернет страницата си обявление, приканващо заинтересованите страни да представят коментари по изготвеното досие относно акриламида. Също така тя кани компетентните органи от другите държави членки да представят коментари по този въпрос.

7

След получаването на коментари по въпросното досие, по-специално от страна на PPG, и на отговора на Кралство Нидерландия по тези коментари ECHA изпраща досието на Комитета на държавите членки, който на 27 ноември 2009 г. постига единодушно съгласие относно идентифицирането на акриламида като вещество, пораждащо сериозно безпокойство, тъй като отговаря на критериите по член 57, букви а) и б) от Регламент REACH.

8

На 7 декември 2009 г. ECHA публикува прессъобщение, в което съобщава, от една страна, че Комитетът на държавите членки е постигнал единодушно съгласие относно идентифицирането на акриламида и на четиринадесет други вещества като вещества, пораждащи сериозно безпокойство, доколкото те отговарят на критериите по член 57 от Регламент REACH, и от друга страна, че списъкът с кандидат-вещества ще бъде официално актуализиран през януари 2010 г.

9

На 22 декември 2009 г. изпълнителният директор на ECHA приема решение ED/68/2009 за включване на тези петнадесет вещества в списъка с кандидат-вещества, което следва да влезе в сила на 13 януари 2010 г.

10

На 30 март 2010 г. този списък, в който е включен акриламидът, е публикуван на интернет страницата на ЕСНА.

11

От обжалваното определение е видно, че с жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 4 януари 2010 г., PPG и SNF искат отмяна на спорното решение.

12

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 17 март 2010 г., ECHA повдига възражение за недопустимост на тази жалба. Тя изтъква липсата на три процесуални предпоставки, изведени от естеството на спорното решение, от обстоятелството, че то не засяга пряко жалбоподателите, както и от обстоятелството, че това решение, което не е подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не засяга лично жалбоподателите.

13

Що се отнася до липсата на процесуална предпоставка, изведена от естеството на спорното решение, по същество ECHA изтъква, че като се позовават на единодушното съгласие на Комитета на държавите членки на ECHA, постигнато на 27 ноември 2009 г., жалбоподателите атакуват подготвителен акт, който не е предназначен да породи правно действие по отношение на трети страни по смисъла на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС.

14

Кралство Нидерландия, което е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на ECHA, поддържа изтъкнатата от ECHA липса на процесуални предпоставки.

15

Европейската комисия, която също е допусната да встъпи в производството, поддържа доводите на ECHА, изведени от естеството на спорното решение и от липсата на пряко засягане на жалбоподателите. Освен това тя изтъква, че жалбата не отговаря на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като е неясна.

16

На първо място, Общият съд е разгледал последното твърдение за липса на процесуална предпоставка. Като е припомнил, че встъпилата страна не е процесуално легитимирана да изтъкне липсата на процесуална предпоставка, която не е била изтъкната от подкрепяната от нея страна, той е посочил, че предпоставките за допустимост на иска или жалбата и на изложените в него/нея твърдения за нарушение са абсолютни процесуални предпоставки, поради което той може да ги разгледа служебно.

17

Общият съд е отхвърлил това твърдение за липса на процесуална предпоставка, като в точка 34 от обжалваното определение е приел, че от жалбата личи надлежно, че предмет на спора е актът на ECHA, приет в резултат от процедурата, посочена в член 59 от Регламент REACH, за идентифициране на акриламида като вещество, което отговаря на критериите по член 57 от този регламент, чието съдържание е било определено посредством единодушното съгласие на Комитета на държавите членки на 27 ноември 2009 г. и който е трябвало да бъде изпълнен чрез включването на акриламида в списъка с кандидат-вещества, публикуван на интернет страницата на ECHA, което е предвидено за 13 януари 2010 г., но в крайна сметка е извършено на 30 март 2010 г

18

На второ място, що се отнася до изтъкнатата от ECHA липса на процесуална предпоставка, изведена от естеството на спорното решение, в точка 41 от обжалваното определение Общият съд е приел, че не е необходимо да се произнася по доводите относно евентуалния подготвителен характер на посоченото единодушно съгласие, при положение че към момента, към който е трябвало да се прецени допустимостта на жалбата, а именно момента на подаването ѝ, спорното решение не е целяло да произведе правно действие по отношение на трети страни.

19

В това отношение в точка 45 от обжалваното определение Общият съд е констатирал, че жалбата е подадена след единодушното съгласие на Комитета на държавите членки относно идентифицирането на акриламида като вещество, което поражда сериозно безпокойство, и след намесата на изпълнителния директор на ECHA за включване на това вещество в списъка с кандидат-вещества, но преди 13 януари 2010 г. — датата, предвидена за влизането в сила на това решение, както и за включването на акриламида в посочения списък.

20

В точка 49 от обжалваното решение Общият съд е констатирал, от една страна, че актът за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство няма за цел да произведе правни последици по отношение на трети лица преди включването на това вещество в списъка с кандидат-вещества и че правните задължения, произтичащи от този акт, могат да обвързват съответните лица едва от публикуването и актуализирането на този списък, съдържащ посоченото вещество, на интернет страницата на ECHA, съгласно член 59, параграф 10 от Регламент REACH. От друга страна, Общият съд е приел, че по силата на член 263, шеста алинея ДФЕС срокът за подаване на жалба срещу посочения акт може да започне да тече едва от датата на публикуването му.

21

Поради това Общият съд е отхвърлил като недопустима жалбата, с която е сезиран, без да разгледа другите повдигнати от ECHA твърдения за липса на процесуални предпоставки.

22

Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалваното определение, а също така и спорното решение или при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по жалбата им, както и да осъди ECHA да заплати съдебните разноски по двете производства.

23

ECHA, както и Кралство Нидерландия и Комисията, които са встъпили в първоинстанционното производство в подкрепа на ECHA, искат от Съда да обяви жалбата за неоснователна и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

24

Жалбоподателите изтъкват едно-единствено основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуването и прилагането на Регламент REACH, доколкото Общият съд е постановил, че идентифицирането съгласно член 59, параграф 8 от този регламент на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство от Комитета на държавите членки на ECHA не представлява решение, предназначено да породи правно действие по отношение на трети лица преди публикуването на списъка с кандидат-вещества, включващ това вещество.

25

Жалбоподателите изтъкват, че противно на констатираното от Общия съд в точка 47 от обжалваното определение, от различните позовавания на понятията „идентифициране“ и „включване“, присъстващи в разпоредбите на Регламент REACH, които определят задължението за информиране, е видно, че законодателят на Съюза е искал да установи такова задължение, което произтича от идентифицирането на дадено вещество преди включването му в списъка с кандидат-вещества.

26

ECHA, подкрепяна от Кралство Нидерландия, припомня, че в рамките на актове, приети в хода на производство, включващо няколко етапа, подлежащи на обжалване актове са само мерките, които определят окончателната позиция на съответната институция или орган в края на производството. Тя изтъква, че в настоящия случай включването на акриламида в списъка с кандидат-вещества, така както е публикуван на 30 март 2010 г., представлява акт, който може да породи правни последици, докато съгласието на Комитета на държавите членки е подготвителен акт, който сам по себе си не поражда никакво правно задължение.

27

Според Комисията фактът, че единодушното съгласие на Комитета на държавите членки не оставя никаква свобода на преценка относно включването на дадено вещество в списъка с кандидат-вещества, не означава, че това съгласие представлява окончателният подлежащ на обжалване акт или че то може да замени решението на ECHA, прието по силата на член 59, параграф 8 от Регламент REACH.

28

Комисията поддържа, че нито една разпоредба от този регламент не показва, че съществува разграничение между идентифицирането на дадено вещество и включването му в списъка с кандидат-вещества. Напротив, от член 59 от посочения регламент следвало, че веществата се идентифицират като вещества, пораждащи сериозно безпокойство единствено, за да бъдат включени в този списък.

29

Най-напред следва да се посочи, че е безспорно, че предмет на подадената от PPG и SNF [първоинстанционна] жалба е бил актът на ECHA, описан от Общия съд в точка 34 от обжалваното определение, а именно актът, приет в резултат от процедурата по член 59 от Регламент REACH, с който акриалмидът се идентифицира като вещество, което отговаря на критериите по член 57 от този регламент.

30

Както е посочил Общият съд в това определение, такъв акт може да бъде предмет на жалба за отмяна по силата на член 263, първа алинея, второ изречение ДФЕС, тъй като е приет от орган на Европейския съюз, в случая ECHA, и е предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица. Всъщност в няколко разпоредби от Регламент REACH, като цитираните по-специално в точка 42 от посоченото определение, се предвижда задължение за информиране, което произтича от акта за идентифициране на дадено вещество, приет в резултат на посочената в член 59 от същия регламент процедура.

31

Отново основателно в точка 49 от обжалваното определение Общият съд е приел, че правните задължения, произтичащи от акта за идентифициране на дадено вещество като пораждащо сериозно безпокойство в резултат от процедурата, посочена в член 59 от Регламент REACH, обвързват съответните лица едва от публикуването на списъка с кандидат-вещества, съдържащ това вещество, като това публикуване е предвидено в параграф 10 от посочения член.

32

Всъщност, когато публикуването на даден акт е предвидено в правната уредба на Съюза, посочените лица могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да вземат необходимите мерки едва от момента на това публикуване (вж. в този смисъл Решение от 10 март 2009 г. по дело Heinrich, C-345/06, Сборник, стр. I-1659, точка 44).

33

Следователно, за да се даде на заинтересованите лица достатъчно време да оспорят публикуван акт на Съюза, разполагайки с цялата необходима информация, в съответствие с член 263, шеста алинея ДФЕС срокът за обжалване на този акт започва да тече едва от датата на публикуването му.

34

Противно на приетото от Общия съд в обжалваното определение обаче, от това не следва, че един жалбоподател не може да обжалва акт на Съюза преди публикуването му.

35

В това отношение в точка 8 от Решение от 19 септември 1985 г. по дело Hoogovens Groep/Комисия (172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831) Съдът вече е постановил, че разпоредбите на член 33, трета алинея от Договора за ЕОВС, които уточняват формалностите — а именно съобщаването или публикуването, — с изпълнението на които започва да тече срокът за подаване на жалба за отмяна, не са пречка жалбоподателят да подаде жалба пред Съда непосредствено след приемане на спорното решение, без да чака съобщаването или публикуването му, поради което една от жалбите, които стоят в основата на посоченото съдебно решение, не може да се счита за недопустима, поради факта че е подадена в секретариата на Съда преди публикуването на спорното решение.

36

Разпоредбите на член 263, шеста алинея ДФЕС, които съответстват на член 33, трета алинея от Договора за ЕОВС, по никакъв начин не се противопоставят на прилагането на тази съдебна практика в настоящия случай.

37

Напротив, както посочва генералният адвокат в точка 55 от заключението си, макар от установената съдебна практика да следва, че актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, са мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение (вж. Решение от 12 септември 2006 г. по дело Reynolds Tobacco и др./Комисия, C‑131/03 Р, Recueil, стр. I‑7795, точка 54 и цитираната съдебна практика), в този член не се уточнява, че подаването на такава жалба е обусловено от публикуването или съобщаването на тези мерки.

38

От друга страна, подаването на жалба срещу акт на Съюза преди публикуването му и непосредствено след приемането му по никакъв начин не засяга целта на срока за обжалване, която съгласно установената съдебна практика е да се съхрани правната сигурност, като не се допуска неограничена във времето възможност за оспорване на актове на Съюза, които пораждат правни последици (вж. Решение от 22 октомври 2002 г. по дело National Farmers’ Union, C-241/01, Recueil, стр. I-9079, точка 34 и Решение от 23 април 2013 по дело Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, точка 62).

39

Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 56 от заключението си, макар от публикуването на даден акт да започват да текат сроковете за обжалване, след изтичането на които актът става окончателен, то не е условие за възникване на правото на обжалване на посочения акт.

40

В случая Общият съд е констатирал в точка 45 от обжалваното определение, че жалбата е подадена както след единодушното съгласие на Комитета на държавите членки относно разглежданото идентифициране, така и след намесата на изпълнителния директор на ECHA от 22 октомври 2009 г., която представлява решение. От това следва, че към датата на подаване на жалбата, а именно 4 януари 2010 г., спорното решение е било прието окончателно.

41

Следователно Общият съд неправилно е заключил, че жалбата е недопустима, поради това че е подадена преди датата на публикуване на спорното решение чрез включването на акриламида в списъка с кандидат-вещества на интернет страницата на ECHA, което първоначално е било предвидено за 13 януари 2010 г., но в крайна сметка се е състояло на 30 март 2010 г.

42

Поради това трябва да се уважи единственото основание, изтъкнато от жалбоподателите, а оттам и жалбата им и да се отмени обжалваното определение.

43

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при отмяна на решение на Общия съд Съдът на Европейския съюз може или сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

44

В случая, тъй като фазата на производството не позволява на Съда да постанови окончателно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе и по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: