—

за г-жа Prete, от J. Oosterbosch, avocate,

—

за белгийското правителство, от г-жа L. Van den Broeck и г-жа M. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от P. A. Foriers, avocat,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н D. Hadroušek, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н V. Kreuschitz и г-н G. Rozet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 12 ЕО, 17 ЕО, 18 ЕО и 39 ЕО.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-жа Prete и Office national de l’emploi (Национална служба по заетостта, наричана по-нататък„ONEM“) по повод решението на тази служба, с което отказва да отпусне на заинтересованото лице предвидените в белгийското законодателство помощи за изчакване.

3

Белгийското законодателство предвижда на младите хора, които са завършили образованието си и търсят работа за първи път, да се отпускат помощи, които да улеснят преминаването им от образованието към пазара на труда, означени с израза „помощи за изчакване“.

4

Член 36, параграф 1, първа алинея от Кралски указ от 25 ноември 1991 г. относно правната уредба за безработицата (Moniteur belge от 31 декември 1991 г., стр. 29888), изменен с Кралски указ от 11 февруари 2003 г. (Moniteur belge от 19 февруари 2003 г., стр. 8026, наричан по-нататък „кралският указ“), гласи:

„За да има право на помощи за изчакване, младият работник трябва да отговаря на следните условия:

[…]

5

Г-жа Prete е френска гражданка, завършила средното си образование във Франция, където през юли 2000 г. получава диплома за професионално образование с профил секретариат. През юни 2001 г. тя сключва брак с белгийски гражданин и се установява с него в Tournai (Белгия).

6

На 1 февруари 2002 г. г-жа Prete се регистрира в ONEM (белгийската служба по заетостта) като търсещо работа лице. На 1 юни 2003 г., тя подава заявление за помощи за изчакване.

7

С решение от 11 септември 2003 г. ONEM отхвърля молбата ѝ, тъй като, преди да получи дипломата си за средно образование, г-жа Prete не е учила в продължение най-малко на шест години в намиращо се в Белгия учебно заведение, в съответствие с изискването по член 36, параграф 1, първа алинея, 2°, буква j) от кралския указ.

8

Съдът по трудови спорове в Tournai уважава подадената от г-жа Prete жалба срещу това решение и с решение от 19 декември 2008 г. признава на заинтересованото лице правото на помощи за изчакване.

9

В образуваното по жалба на ONEM въззивно производство посоченото решение е изменено с решение от 25 февруари 2010 г. на съда по трудови спорове в Mons. Тази юрисдикция приема, че г-жа Prete няма право на помощи за изчакване, като уточнява по-конкретно във връзка с това, че заинтересованото лице не може да черпи право на помощи нито от член 39 ЕО, нито от член 18 ЕО.

10

В подкрепа на подадената до Касационния съд жалба срещу това решение г-жа Prete изтъква по-конкретно, че с него са нарушени правата, които членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО и ако са налице условията за това, член 39 ЕО установяват за гражданите на Съюза.

11

Касационният съд посочва твърдението, съдържащо се в обжалваното пред него решение, че поставеното в член 36, параграф 1, първа алинея, 2°, буква j) от кралския указ условие е въведено в него, за да няма съмнение относно наличието на реална връзка между лицето, което иска да получава помощи за изчакване, и съответния географски пазар на труда. Той отбелязва освен това, че законосъобразността на тази цел е призната от Съда по-конкретно в Решение от 11 юли 2002 г. по дело D’Hoop (C-224/98, Recueil, стр. I-6191).

12

В жалбата си г-жа Prete обаче изтъква, че поради прекалено общия си и ограничителен характер посоченото условие излиза до такава степен от рамките на необходимото за постигането на посочената цел, че при обстоятелствата в конкретния случай съдът по трудови спорове в Mons не трябвало да го прилага. Посочената юрисдикция, чиято задача била да провери дали въз основа на регистрацията на г-жа Prete в службата по заетостта като лице търсещо работа, както и на нейното установяване в Белгия след брака ѝ с белгийски гражданин може да се установи необходимата връзка с белгийския пазар на труда, неправилно приела, че нямало такава връзка, и отказала на г-жа Prete отпускането на помощи за изчакване. Лишаването на г-жа Prete от възможността да се ползва от тези помощи не било продиктувано от съображения, свързани с желанието да не се допускат премествания, осъществявани с единствената цел да се ползват такива помощи, и нарушавало както правото на зачитане на семейния живот на лицето, така и принципа на общностното право, според който всяка държава членка трябва да осигури благоприятни условия за интегрирането на семейството на общностния работник.

13

При тези обстоятелства Касационният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

С двата си въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали членове 12 ЕО, 17 ЕО, 18 ЕО или, ако са налице условията за това, 39 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като разглежданата в главното производство, която поставя правото на помощи за изчакване в полза на младежите, търсещи работа за първи път, в зависимост от условието заинтересованото лице да се е обучавало най-малко в продължение на шест години в учебно заведение в приемащата държава членка, поради прекомерно ограничителния характер на това условие, по-конкретно с оглед на това, че то изключва всякаква възможност за отпускане на посочените помощи на млада жена, гражданка на друга държава членка, която, независимо че не се е обучавала в такова учебно заведение, е сключила брак с гражданин на приемащата държава членка, пребивава постоянно в тази държава и се е регистрирала като лице, търсещо работа, в служба по заетостта в тази държава. Във връзка с това посочената юрисдикция иска по-конкретно да установи дали обстоятелствата, характеризиращи по този начин описаното положение, трябва действително да бъдат взети предвид при проверката на наличието на действителна връзка между заинтересованото лице и пазара на труда на приемащата държава членка.

15

В самото начало следва да се отбележи, че разглежданият в главното производство спор е във връзка с решение от 11 септември 2003 г., с което е отхвърлена молбата на г-жа Prete за отпускане на помощ за изчакване, считано от 1 юни 2003 г.

16

Това означава, че разпоредбите от договорите, които следва да се вземат предвид в случая, са разпоредбите от Договора за ЕО в редакцията след Договора от Ница.

17

Следва също да се отбележи, че във въпросите си запитващата юрисдикция сочи членове 12 ЕО, 17 ЕО и 18 ЕО и доколкото е необходимо, член 39 ЕО.

18

Във връзка с това е добре веднага да се припомни, че според постоянната съдебна практика член 12 ЕО, който прогласява общ принцип за забрана на всяка дискриминация, основана на гражданство, се прилага самостоятелно само в случаи, уредени от правото на Съюза, за които Договорът не предвижда специални разпоредби за недопускане на дискриминация (вж. по-специално Решение от 30 май 1989 г. по дело Комисия/Гърция, 305/87, Recueil, стр. 1461, точка 13, Решение от 12 май 1998 г. по дело Gilly, C-336/96, Recueil, стр. I-2793, точка 37, Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal, C-100/01, Recueil, стр. I-10981, точка 25 и Решение от 15 септември 2011 г. по дело Schulz-Delzers и Schulz, C-240/10, Сборник, стр. I-8531, точка 29).

19

В областта на свободното движение на работници обаче принципът за недопускане на дискриминация е уреден в член 39 ЕО, както и в актовете от вторичното право, и по-конкретно в Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 15) (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 12, Решение по дело Gilly, посочено по-горе, точка 38, Решение от 23 март 2004 г. по дело Collins, C-138/02, Recueil, стр. I-2703, точка 55, както и Решение по дело Schulz-Delzers и Schulz, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика).

20

Също според постоянната съдебна практика разпоредбата на член 18 ЕО, в която правото на всеки гражданин на Съюза да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите членки, е формулирано като обща норма, е конкретизирана в член 39 ЕО относно свободното движение на работници (вж. по-специално Решение по дело Oteiza Olazabal, посочено по-горе, точка 26, Решение от 11 септември 2007 г. по дело Hendrix, C-287/05, Сборник, стр. I-6909, точка 61 и Решение по дело Schulz-Delzers и Schulz, посочено по-горе, точка 30).

21

Член 39, параграф 2 ЕО предвижда, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданството, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

22

Член 39, параграф 3 ЕО предоставя на гражданите на държавите членки именно правото да се придвижват свободно на територията на другите държави членки и да престояват там за целите на заетостта. По този начин по отношение на гражданите на една държава членка, които търсят работа в друга държава членка, се прилага член 39 ЕО и следователно те имат правото на предвиденото в параграф 2 от тази разпоредба равно третиране (вж. по-специално Решение по дело Collins, посочено по-горе, точки 56 и 57).

23

Във връзка с това от постоянната практика на Съда се установява, че за да се определи обхватът на правото на равно третиране на лицата, които търсят работа, този принцип следва да се тълкува в светлината на други разпоредби от правото на Съюза, по-конкретно на член 12 ЕО (Решение по дело Collins, посочено по-горе, точка 60).

24

Наистина, гражданите на Съюза, които пребивават на законно основание на територията на приемащата държава членка, могат да се позоват на член 12 ЕО във всяко положение, което попада в приложното поле ratione materiae на правото на Съюза. Статутът на гражданин на Съюза е замислен като основен статут на гражданите на държавите членки, позволяващ на тези от тях, които са в еднакво положение, да получават еднакво правно третиране, независимо от тяхното гражданство и без да се засягат изрично предвидените в това отношение изключения (вж. по-специално Решение по дело Collins, посочено по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

25

В това отношение Съдът уточнява, че поради въвеждането на гражданството на Съюза и възприетото от практиката на съдилищата тълкуване на правото на равно третиране, с което се ползват гражданите на Съюза, не е възможно повече да се изключва от приложното поле на член 39, параграф 2, ЕО, който прогласява основния принцип на равно третиране, гарантиран от член 12 ЕО, финансова престация, чиято цел е да улесни достъпа до работни места на пазара на труда на държава членка (вж. Решение по дело Collins, посочено по-горе, точка 63 и Решение от 15 септември 2005 г. по дело Ioannidis, C-258/04, Recueil, стр. I-8275, точка 22).

26

Безспорно е впрочем, че помощите за изчакване, предвидени в разглежданото в главното производство национално законодателство, са социални престации, чиято цел е да улеснят младите хора при преминаването от образованието към пазара на труда (вж. по-специално Решение по дело D’Hoop, точка 38 и Решение по дело Ioannidis, точка 23, посочени по-горе).

27

Безспорно е също, че към момента на подаване на заявлението, с което иска да получи такива помощи, г-жа Prete има качеството на гражданин на държава членка, който, след като е завършил образованието си, търси работа в друга държава членка.

28

При тези обстоятелства заинтересованото лице има основание да се позове на член 39 ЕО в подкрепа на твърдението си, че не може да бъде дискриминирано поради гражданството си при отпускането на помощите за изчакване (вж. в този смисъл Решение по дело Ioannidis, посочено по-горе, точка 25).

29

Съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 39 правило за равно третиране забранява не само явните дискриминационни практики, основани на гражданството, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (вж. по-специално Решение по дело Ioannidis, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика).

30

Разглежданата в главното производство правна уредба установява разлика в третирането, основана на възможността младите хора, които търсят работа за първи път, да докажат, че са учили в продължение най-малко на шест години в белгийско учебно заведение за средно образование.

31

Поради самото си естество обаче условие, свързано с необходимостта от обучение в учебно заведение на приемащата държава членка, може да бъде изпълнено по-лесно от гражданите на тази държава и поради това създава опасност главно гражданите на други държави членки да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение (вж. по аналогия Решение по дело Ioannidis, посочено по-горе, точка 28).

32

Както се установява от практиката на Съда, различно третиране като посоченото по-горе е обосновано само ако се основава на обективни съображения, несвързани с гражданството на съответните лица, и ако е съразмерно с легитимната цел, преследвана с националните правни разпоредби (вж. по-специално Решение по дело D’Hoop, точка 36, Решение по дело Collins, точка 66 и Решение по дело Ioannidis, точка 29, посочени по-горе).

33

Във връзка с това, когато става въпрос за помощи като разглежданите в главното производство, чиято цел е да улеснят младите хора при преминаването от образованието към пазара на труда, Съдът приема, че желанието на национален законодател да се увери в наличието на реална връзка между лицето, което иска да получава тези помощи, и съответния географски пазар, е легитимно (вж. по-специално Решение по дело D’Hoop, точка 38, Решение по дело Collins, точки 67 и 69 и Решение по дело Ioannidis, точка 30, посочени по-горе).

34

Когато става въпрос за изискването за пропорционалност, следва да се припомни, че Съдът вече е приел, че едно-единствено условие, свързано с мястото на получаване на дипломата за завършено средно образование, като условието по член 36, параграф 1, първа алинея, 2°, буква a) от кралския указ, има прекалено общ и ограничителен характер, доколкото неоснователно привилегирова белег, който не характеризира непременно реалната и ефективна степен на свързаност между лицето, което иска да получава помощи за изчакване, и пазара на труда, и изключва всички други характеризиращи белези. Той приема, че по този начин посоченото условие превишава необходимото за постигането на желаната цел (вж. Решение по дело D’Hoop, точка 39 и Решение по дело Ioannidis, точка 31, посочени по-горе).

35

От акта за запитване се установява, че за да се избегне това положение, с член 36, параграф 1, първа алинея, 2°, буква j) от кралския указ като алтернатива на условието във връзка с мястото на получаване на дипломата е въведено спорното условие, съдържащо изискването за обучение най-малко в продължение на шест години в учебно заведение, организирано, субсидирано или признато от една от белгийските общности.

36

В представеното на Съда становище белгийското правителство потвърждава, че целта на спорното условие е да гарантира наличието на реална връзка между лицето, което иска да получи разглежданите помощи, и белгийския пазар на труда, и поддържа, че това условие отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, като изтъква по-конкретно във връзка с това, че изискваният брой години на обучение не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

37

В настоящият случай обаче не се установява необходимост Съдът да се произнася по въпроса дали поради изискваната продължителност на обучението, когато случаят е такъв, посоченото условие пречи на прилагането на принципа на пропорционалност.

38

Всъщност, както се установява от обстоятелствата по делото в главното производство, г-жа Prete не е учила нито една година в Белгия, така че възможността да се ползва от помощи за изчакване, щеше да ѝ бъде отказана по същия начин, ако според спорното условие беше необходимо заинтересованото лице да докаже обучение в белгийско учебно заведение с по-малка от шест години продължителност, впрочем независимо каква би била тази по-малка продължителност.

39

Достатъчно е Съдът да разгледа въпроса дали въз основа на обстоятелството, че като предвижда условие, свързано с необходимостта от обучение в белгийско учебно заведение, посочената правна уредба води до изключване на отчитането на обстоятелства, които, дори и да не са свързани с мястото, където е получено образованието, все пак също са показателни за съществуването на реална връзка между заинтересованото лице и съответния пазар на труда, може евентуално да се установи несъвместимост на разглежданата в главното производство национална правна уредба с член 39 ЕО.

40

Във връзка с това, когато става въпрос за обстоятелствата, които характеризират главното производство, следва да се припомни, че то се отнася до гражданин на държава членка, който пребивава от около две години в приемащата държава членка поради брака си с гражданин на тази държава членка, регистриран е от шестнадесет месеца като лице търсещо работа, към една от службите по заетостта в същата държава членка, като същевременно съобщава, както се установява от представената на Съда преписка, за активни реални постъпки за намиране на работа в тази държава.

41

Във връзка с посочените по-горе въпроси белгийското правителство изтъква, че сключеният с гражданин на приемащата държава членка брак и последвалата го промяна на мястото на установяване са събития от личния живот, които нямат връзка с пазара на труда на тази държава. Регистрирането като лице, търсещо работа, било обикновена административна формалност, която можело лесно да бъде изпълнена. Поради това тези обстоятелства не означавали, че заинтересованото лице може да се насочи само към пазара на труда на приемащата държава членка, особено когато ставало въпрос за лице, което като г-жа Prete се е установило в гранична зона на държавата членка, където е завършило образованието си и за чийто пазар на труда при това положение естествено би било по-подготвено.

42

При разпределянето на предвидените в член 267 ДФЕС правомощия националната юрисдикция по принцип има задължението да следи за спазването на принципа на пропорционалност (вж. по-специално Решение от 19 март 2002 г. по дело Lommers, C-476/99, Recueil, стр. I-2891, точка 40). В този контекст също националните юрисдикции трябва да установят дали характеризиращите даден случай обстоятелства свидетелстват за съществуването на реална връзка със съответния пазар на труда (вж. в този смисъл Решение от 4 юни 2009 г. по дело Vatsouras и Koupatantze, C-22/08 и C-23/08, Сборник, стр. I-4585, точка 41).

43

От практиката на Съда обаче се установява също, че той е компетентен във връзка с въпроси на правото на Съюза да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване, въз основа на които тя да може да прецени съвместимостта на национална мярка с правото на Съюза, за да реши спора, с който е сезирана. В случая запитващата юрисдикция освен това поставя различни конкретни въпроси, на които следва да бъде даден отговор (вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Lommers, посочено по-горе, точка 40).

44

В този контекст следва да се приеме, че като се изключат окончателните фактически преценки, които, както беше припомнено току-що, са задължение на националните юрисдикции, изглежда, че обстоятелства като описаните в точка 40 от настоящото решение, както отбелязва и генералният адвокат в точки 48 и 49 от заключението си, наистина са от такова естество, че позволяват да се установи наличието на реална връзка с пазара на труда на приемащата държава членка, и то независимо че заинтересованото лице не е учило в учебно заведение в тази държава.

45

В това отношение следва първо да се отхвърлят развитите от белгийското правителство доводи, че лице като г-жа Prete, особено след като живее в близост до границата на държавата членка, в която е завършила образованието си, щяло по-естествено да може да получи достъп до пазара на труда на тази държава, с която било свързано. Следва да се отбележи, от една страна, че придобитите от студент знания по време на обучението му не го предопределят главно за определен географски пазар на труда (вж. в този смисъл Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar, C-209/03, Recueil, стр. I-2119, точка 58). От друга страна, следва да се отбележи, че обстоятелствата, които белгийското правителство изтъква, за да обоснове евентуалното съществуване на връзка между заинтересованото лице и френския пазар на труда, във всеки случай не са от такова естество, че да попречат при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се създаде такава връзка и с белгийския пазар на труда.

46

Важно е след това във връзка с току-що изложеното да се припомни, че според практиката на Съда наличието на реална връзка с пазара на труда на държава членка може да се провери по-конкретно като се установи, че през период с разумна продължителност съответното лице ефективно и действително е търсило работа в съответната държава членка (Решение по дело Collins, точка 70 и Решение по дело Vatsouras и Koupatantze, точка 39, посочени по-горе).

47

Съдът приема също, че постоянното пребиваване в държава членка е от такова естество, че когато бъде установено, също може да гарантира реална връзка с пазара на труда на приемащата държава членка, като уточнява освен това, че ако се изисква период на постоянно пребиваване, за да може посоченото условие за връзка да бъде изпълнено, той не трябва да превишава това, което е необходимо, за да могат националните власти да се уверят, че заинтересованото лице действително търси работа на пазара на труда на приемащата държава членка (Решение по дело Collins, посочено по-горе, точка 72).

48

Накрая, обстоятелството, че ищцата в главното производство, използвайки гарантираната на гражданите на Съюза по силата на член 18 ЕО свобода на придвижване, се е преместила в приемащата държава членка, за да установи там семейното си жилище, след като е сключила брак с гражданин на тази държава, също не може да се пренебрегне, когато се преценява дали г-жа Prete има реална връзка с пазара на труда на тази държава членка.

49

Всъщност в този контекст следва да се припомни, от една страна, и както вече беше подчертано в точка 25 от настоящото решение, че именно с оглед на установяването на гражданството на Съюза и на тълкуването от съдилищата на правото на равно третиране, с което се ползват гражданите на Съюза, Съдът приема, че вече не е възможно престация с финансов характер, предназначена да улесни намирането на работа на пазара на труда на дадена държава членка, да се изключи от приложното поле на член 39, параграф 2, ЕО.

50

От друга страна, обстоятелства, които се установяват въз основа на семейния контекст на лицето, което иска да получава помощи за изчакване, също могат да допринесат за установяване на наличието на реална връзка между това лице и приемащата държава членка (вж. в този смисъл Решение от 21 юли 2011 г. по дело Stewart, C-503/09, Сборник, стр. I-6497, точка 100). В това отношение наличието на тесни връзки, именно от личен характер, създадени с приемащата държава членка, където заинтересованото лице се е установило след брака си с гражданин на тази държава и пребивава вече обичайно, също е от такова естество, че може да допринесе за установяването на трайна връзка между заинтересованото лице и неговата нова държава членка на установяване, включително с пазара на труда на същата (вж. в този смисъл Решение от 22 септември 1988 г. по дело Bergemann, 236/87, Recueil, стр. 5125, точки 20—22).

51

От изложеното дотук следва, че конкретната картина, очертана по този начин от обстоятелствата, характеризиращи случая, разглеждан в главното производство, показва, че условие като поставеното в член 36, параграф 1, първа алинея, 2°, буква j) от кралския указ превишава необходимото за постигане на целта, която преследва, тъй като пречи на отчитането на други факти, които евентуално биха могли да са показателни за реалната степен на свързаност на лицето, което иска да получава помощи за изчакване, със съответния географски пазар на труда.

52

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 39 ЕО не допуска национална правна норма като разглежданата по делото в главното производство, която поставя правото да се получават помощи за изчакване в полза на младежите, които за първи път търсят работа, в зависимост от условието заинтересованото лице да се е обучавало най-малко в продължение на шест години в учебно заведение на приемащата държава членка, ако това условие е пречка да се вземат предвид други представителни данни, годни да установят наличието на реална връзка между лицето, което иска да получава помощи, и съответния географски пазар на труда, и поради това превишава необходимото за постигането на преследваната с посочената разпоредба цел да се гарантира съществуването на такава връзка.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 39 ЕО не допуска национална правна норма като разглежданата по делото в главното производство, която поставя правото да се получават помощи за изчакване в полза на младежите, които за първи път търсят работа, в зависимост от условието заинтересованото лице да се е обучавало поне в продължение на шест години в учебно заведение на приемащата държава членка, ако това условие е пречка да се вземат предвид други представителни данни, годни да установят наличието на реална връзка между лицето, което иска да получава помощи, и съответния географски пазар на труда, и поради това превишава необходимото за постигането на преследваната с посочената разпоредба цел да се гарантира съществуването на такава връзка.