—

за Belgische Petroleum Unie VZW, Continental Tanking Company NV, Belgische Olie Maatschappij NV, Octa NV, Van Der Sluijs Group Belgium NV, Belgomazout Liège NV, Martens Energie NV, Transcor Oil Services NV, Mabanaft BV, Belgomine NV, Van Raak Distributie NV, Bouts NV, Gabriels & Co NV, Joassin René NV, Orion Trading Group NV, Petrus NV и Argosoil Belgium BVBA, от P. Mallien и M. Deketelaere, advocaten,

—

за Belgische Staat, от J.-F. De Bock, advocaat,

—

за Belgian Bioethanol Association VZW и Belgian Biodiesel Board VZW, от P. De Bandt, avocat,

—

за белгийското правителство, от г-жа C. Pochet, в качеството на представител, подпомагана от J.-F. De Bock, advocaat,

—

за нидерландското правителство, от г-жа C. Wissels и г-жа B. Koopman, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-жа A. Alcover San Pedro и г-жа K. Herrmann, както и от г-н E. Manhaeve, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 3—5 от Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, стр. 58; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 26, стр. 3), изменена с Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 140, стр. 88, наричана по-нататък „Директива 98/70“), на член 4, параграф 3 ДЕС, на член 26, параграф 2 ДФЕС, на членове 28 ДФЕС и 34—36 ДФЕС, както и на член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, стр. 18, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Belgische Petroleum Unie VZW, Continental Tanking Company NV, Belgische Olie Maatschappij NV, Octa NV, Van Der Sluijs Group Belgium NV, Belgomazout Liège NV, Martens Energie NV, Transcor Oil Services NV, Mabanaft BV, Belgomine NV, Van Raak Distributie NV, Bouts NV, Gabriels & Co NV, Joassin René NV, Orion Trading Group NV, Petrus NV и Argosoil Belgium BVBA (наричани по-нататък заедно „BPU и др.“) и Belgische Staat по Закона от 22 юли 2009 г. относно задължителното смесване на биогорива с пусканите на пазара течни горива от нефтен произход (Belgisch Staatsblad, 3 август 2009 г., стр. 51920, наричан по-нататък „Законът за задължително смесване“).

3

Член 1 от Директива 98/34 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

[…]

[…]“.

4

Член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива предвижда:

„При условията [по] член 10, държавите членки незабавно [съобщават] на Комисията всички проекти за технически регламенти, [освен ако] те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията […] изявление за причините за необходимостта от при[емане] на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта“.

5

Член 10, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Членове 8 и 9 не се прилагат за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки или доброволните споразумения, посредством които държавите членки:

[…]

6

Член 3 от Директива 98/70, озаглавен „Бензин“, гласи в параграфи 1—3:

„1.   Държавите членки забраняват търговията на оловен бензин на тяхната територия не по-късно от 1 януари 2000 г.

2.   Държавите членки гарантират, че на тяхната територия бензин може да се пуска на пазара, само ако отговаря на екологичните спецификации, установени в приложение I.

Въпреки това държавите членки могат да предвидят за най-отдалечените региони специални разпоредби за въвеждане на бензин с максимално съдържание на сяра 10 мг/кг. Държавите членки, които се възползват от настоящата разпоредба, информират съответно Комисията.

3.   Държавите членки изискват от доставчиците да гарантират до 2013 г. на пазара да се пуска бензин с максимално съдържание на кислород от 2,7 % и с максимално съдържание на етанол от 5 % и могат да изискват този бензин да се пуска на пазара за по-дълъг период, ако считат за необходимо. Те гарантират, че на потребителите се предоставя необходимата информация относно съдържанието на биогориво в бензина и по-конкретно относно правилната употреба на различните бензинови смеси“.

7

Приложение I към Директива 98/70, озаглавено „Екологични спецификации за пазарните горива, които да се използват в превозни средства, оборудвани с двигатели с положително запалване“, определя за бензина максимална пределна стойност на етанол 10 обемни процента.

8

Член 4 от тази директива, озаглавен „Дизелово гориво“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че на тяхната територия може да се пуска дизелово гориво на пазара, само ако отговаря на спецификациите съгласно приложение II.

Независимо от изискванията по приложение II държавите членки могат да разрешат пускането на пазара на дизелово гориво със съдържание на метилови естери на мастни киселини (МЕМК) над 7 %.

Държавите членки гарантират, че на потребителите се предоставя необходимата информация относно съдържанието на биогориво в дизеловото гориво, и по-специално МЕМК“.

9

По силата на приложение II към посочената директива, озаглавено „Екологични спецификации за пазарните горива, които да се използват в превозни средства, оборудвани с двигатели с компресионно запалване“, максималната пределна стойност за съдържание на МЕМК в дизела е 7 обемни процента.

10

Член 5 от същата директива, озаглавен „Свободно обращение“, гласи следното:

„Държавите членки нямат право да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на горива, които отговарят на изискванията на настоящата директива“.

11

Съгласно съображения 19 и 21 от Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2003 година относно насърчаването на използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт (ОВ L 123, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 170):

[…]

12

Тази директива цели, според нейния член 1, насърчаването на употребата на биогорива или други възобновяеми горива, които да заменят дизела или бензина за транспортни цели във всяка държава членка, с оглед допринасяне за постигането на цели като изпълняване на задълженията в областта на промяната на климата, екологичната безопасност на доставките и насърчаването на възобновяемите енергийни източници.

13

Член 3, параграф 1 от посочената директива има следния текст:

14

Съображение 9 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, стр. 16) гласи:

„Европейският съвет от март 2007 г. потвърди ангажимента на Общността за развитие в рамките на цялата Общност на енергия от възобновяеми източници след 2010 г. Европейският съвет утвърди задължителна цел за 20-процентен дял на енергия от възобновяеми източници от общото потребление на енергия на Общността до 2020 г. и задължителна цел, която да бъде постигната от всяка държава членка, за минимум 10-процентен дял на биогорива от потреблението на бензин и дизелово гориво в транспорта до 2020 г., което да бъде постигнато по икономически ефективен начин. Европейският съвет декларира, че обвързващият характер на целта за биогоривата е уместен, при условие че те се произвеждат по устойчив начин, че биогоривата от второ поколение станат търговски достъпни и че [Директива 98/70] бъде изменена, за да се даде възможност за прилагане на адекватни съотношения на смесване. […]“.

15

Съгласно член 1 от Директива 2009/28:

„Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. […]“.

16

Член 3, параграф 4, първа алинея от посочената директива предвижда:

„Всяка държава членка гарантира, че през 2020 г. делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава членка“.

17

Член 26, параграфи 2 и 3 от същата директива гласи:

„2.   В Директива 2003/30/ЕО член 2, член 3, параграфи 2, 3 и 5 и членове 5 и 6 се заличават, считано от 1 април 2010 г.

3.   Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2012 г.“.

18

Съгласно член 4, параграф 1 от Закона за задължително смесване:

„Всички регистрирани дружества от петролната промишленост, които пускат на пазара бензинови и/или дизелови горива, са задължени в рамките на съответната календарна година да пуснат на пазара и определени количества от устойчиви биогорива, както следва:

19

Член 5 от Закона за задължително смесване гласи следното:

„В съответствие с предвиденото в член 4 устойчивите биогорива се пускат на пазара след смесването им с пуснатите на пазара бензинови и/или дизелови горива при съобразяване на продуктовите стандарти NBN EN 590 за дизелови горива и NBN EN 228 за бензин“.

20

С молба, подадена на 15 октомври 2009 г. пред запитващата юрисдикция, BPU и др. са поискали отмяната на Закона за задължително смесване.

21

В този контекст Grondwettelijk Hof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

Belgian Bioethanol Association VZW и Belgian Biodiesel Board VZW поддържат, че преюдициалното запитване е недопустимо, поради това че в производството пред запитващата юрисдикция BPU и др. никога не са изтъквали нарушение на директиви 98/34 и 98/70, така че поисканото от тази юрисдикция тълкуване на правото на Съюза явно няма никаква връзка с предмета на делото по главното производство.

23

В това отношение следва да се припомни, че обстоятелството, че пред запитващата юрисдикция страните по главното производство не са изтъкнали проблем, свързан с правото на Съюза, не е пречка Съдът да може да бъде сезиран с подобен проблем. Като предвижда сезиране на Съда с преюдициално запитване, когато „е повдигнат въпрос пред национална юрисдикция“, член 267, втора и трета алинея ДФЕС не цели да сведе това сезиране единствено до случаите, в които някоя от страните по главното производство е поела инициативата да повдигне въпрос, свързан с тълкуването или валидността на правото на Съюза, а обхваща и случаите, в които такъв въпрос се повдига и от самата юрисдикция, която счита, че решение на Съда по него е „необходимо, за да постанови своето решение“ (Решение от 16 юни 1981 г. по дело Salonia, 126/80, Recueil, стр. 1563, точка 7 и Решение от 8 март 2012 г. по дело Huet, C-251/11, точка 23).

24

Впрочем според постоянната съдебна практика в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от решение по реда на преюдициалното производство, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (Решение от 18 декември 2007 г. по дело Laval un Partneri, C-341/05, Сборник, стр. I-11767, точка 45 и Решение от 18 март 2010 г. по дело Alassini и др., C-317/08-C-320/08, Сборник, стр. I-2213, точка 25).

25

Освен това, доколкото Директива 98/70 съдържа разпоредби, предвиждащи екологични спецификации във връзка със състава на бензина и дизеловите горива, чието свободно движение в рамките на Европейския съюз тази директива цели да гарантира, и доколкото запитващата юрисдикция счита, че нарушение на тези разпоредби от белгийската правна уредба би противоречало на свободната търговия и промишленост, както и на принципите на равенство и недопускане на дискриминация, не може да се поддържа, че поисканото от тази юрисдикция тълкуване на правото на Съюза явно няма никаква връзка с предмета на делото по главното производство.

26

При тези условия преюдициалното запитване е допустимо.

27

В самото начало следва да се припомни, че когато даден въпрос е регламентиран по хармонизиран начин на равнището на Съюза, всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация (вж. Решение от 12 октомври 1993 г. по дело Vanacker и Lesage, C-37/92, Recueil, стр. I-4947, точка 9, Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, C-324/99, Recueil, стр. I-9897, точка 32, както и Решение от 30 април 2009 г. по дело Lidl Magyarország, C-132/08, Сборник, стр. I-3841, точки 42 и 46).

28

При тези условия трябва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 3—5 от Директива 98/70 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която задължава дружествата от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество биогорива, изчислено в проценти от общото количество на посочените продукти, търгувани от тях годишно.

29

Член 3, параграф 2 от Директива 98/70 във връзка с приложение I към нея определя за бензина максимална пределна стойност на етанол в размер на 10 обемни процента.

30

По силата на член 4, параграф 1 от тази директива във връзка с приложение II към същата максималната пределна стойност за съдържание на МЕМК в дизеловите горива, при спазване на предвидената в посоченото в параграф 1, втора алинея разрешение, е 7 обемни процента.

31

Следователно, като налага на дружествата от петролната промишленост търгуването на минимално количество биоетанол и МЕМК, а именно 4 обемни процента от количеството съответно на бензина и дизеловите горива, които те пускат на пазара, Законът за задължително смесване предвижда задължителни минимални проценти биогорива, по-ниски от максималните пределни стойности, предвидени в членове 3 и 4 от Директива 98/70.

32

От това произтича, че тези проценти са в съответствие с посочените членове 3 и 4 и че тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство.

33

Следва обаче да се отбележи, че Директива 98/70 не определя минимални пределни стойности за съдържанието на биогорива в бензина и дизеловите горива и че съгласно член 5 от тази директива пускането на пазара на горива, съответстващи на изискванията на последната, не може да се забранява, ограничава или предотвратява.

34

Въпреки това Законът за задължително смесване предвижда минимални задължителни проценти биогорива, които според член 5 от него трябва да се пускат на пазара посредством смесване с бензина и с дизеловите горива.

35

Минималните задължителни проценти биогорива, предвидени в Закона за задължително смесване, са приложими не за всеки литър гориво, пуснат на пазара, а за общото количество горива, търгувани годишно.

36

Такова задължение, както посочва генералният адвокат в точки 48—52 от заключението си, може да ограничи търгуването на горива, съответстващи на изискванията на Директива 98/70.

37

Разпоредбите на Директива 98/70 обаче, и по-конкретно член 5 от нея, не трябва да се тълкуват независимо от тези на директиви 2003/30 и 2009/28, които са били в сила към датата на настъпване на фактите по главното производство и на постъпване на преюдициалното запитване.

38

Действително, обстоятелството, че директиви 2009/28 и 2009/30, последната изменяща Директива 98/70, са били приети и са влезли в сила на същата дата, и фактът, че те са част заедно с Директива 2003/30 от общ пакет мерки, предназначени за насърчаване на производството и използването на енергия от възобновяеми източници, показват, че законодателят на Съюза е възнамерявал да осигури необходимата съгласуваност между тези директиви.

39

В това отношение следва да се припомни, че Директива 2003/30, която според нейния член 1 цели да насърчи употребата на биогорива, които да заменят дизела или бензина за транспортни цели във всяка държава членка, не налага на държавите членки средствата, които да използват за постигането на националните примерни цели, посочени в член 3, параграф 1 от тази директива, а им оставя в това отношение свободен избор за естеството на мерките, които да приемат (вж. Решение от 10 септември 2009 г. по дело Plantanol, C-201/08, Сборник, стр. I-8343, точка 35).

40

Така например от съображение 19 на посочената директива е видно, че държавите членки разполагат с различни средства за постигане на предвидените в нея цели, и по-конкретно режим на освобождаване от данъци, финансова помощ за преработвателната промишленост или утвърждаването на задължителен процент на биогорива за петролните компании (вж. Решение по дело Plantanol, посочено по-горе, точка 36).

41

От това следва, че член 5 от Директива 98/70 във връзка с разпоредбите на Директива 2003/30 допуска държава членка да наложи на петролните компании да пускат в продажба на пазара в нея на задължителен процент на биогорива за транспортни цели, за постигане на националните примерни цели, които си е поставила в съответствие с член 3, параграф 1 от последната директива.

42

Този извод се налага, още повече че посоченият член 5 във връзка с разпоредбите на Директива 2009/28, който, както е видно от съображение 9 и член 1 от нея, задава задължителни национални цели за дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в транспорта.

43

В това отношение посоченото съображение изтъква задължителната цел, потвърдена от Европейския съвет от март 2007 г., за минимум 10-процентен дял на биогорива от потреблението на бензин и дизелово гориво в транспорта, която да бъде постигната до 2020 г. от всички държави членки, и то по икономически ефективен начин.

44

Тази цел се потвърждава в член 3, параграф 4, първа алинея от Директива 2009/28, който предвижда, че делът на енергията от възобновяеми източници във всички видове транспорт през 2020 г. трябва да се равнява поне на 10 % от крайното потребление на енергия в транспорта в тази държава членка.

45

Именно в този контекст Директива 98/70 е изменена с Директива 2009/30, за да се предвидят по-конкретно в съответствие с целта, зададена на държавите членки от последната директива, както и от директиви 2003/30 и 2009/28, адекватни съотношения на смесване между биогорива и изкопаеми горива, като тези, произтичащи от предписанията на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 98/70 във връзка съответно с приложения I и II към тази директива.

46

Следователно национална правна уредба, която налага задължителен процент на биогорива на петролните дружества с оглед постигане на националните цели, предвидени в директиви 2003/30 и 2009/28, не може да се счита за противоречаща на членове 3—5 от Директива 98/70, когато този процент е в съответствие с максималните пределни стойности, определени от последната, и е приложим не за всеки литър гориво, пуснат на пазара, а за общото количество горива, търгувани годишно от тези дружества.

47

При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че членове 3—5 от Директива 98/70 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която в съответствие с целта за насърчаване на използването на биогорива в транспортния сектор, възложена на държавите членки от директиви 2003/30, 2009/28 и 2009/30, задължава дружествата от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара, смесвайки ги с тези продукти, и определено количество биогорива, когато това количество е изчислено в проценти от общото количество на посочените продукти, търгувани от тях годишно, и тези проценти са в съответствие с максималните пределни стойности, определени в Директива 98/70.

48

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8 от Директива 98/34 трябва да се тълкува в смисъл, че налага съобщаването на проект за национална правна уредба, която задължава дружествата от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определен процент биогорива.

49

Съгласно постоянната съдебна практика Директива 98/34 има за цел чрез превантивен контрол да защитава свободното движение на стоки, което е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз, и този контрол е полезен, доколкото посочените в тази директива технически регламенти биха могли да създават пречки за търговията със стоки между държавите членки, а тези пречки са недопустими, освен ако са необходими за изпълнението на императивни изисквания, въведени с цел от общ интерес (вж. Решение от 8 септември 2005 г. по дело Lidl Italia, C-303/04, Recueil, стр. I-7865, точка 22, Решение от 15 април 2010 г. по дело Sandström, C-433/05, Сборник, стр. I-2885, точка 42 и Решение от 9 юни 2011 г. по дело Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, C-361/10, Сборник, стр. I-5079, точка 10).

50

Тъй като задължението за уведомяване, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34, представлява съществено средство за осъществяване на посочения контрол, последният би бил много по-ефективен, ако тази директива се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за уведомяване представлява съществено процесуално нарушение, което е в състояние да доведе до неприложимостта на съответните технически регламенти, така че те да не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти (вж. Решение по дело Lidl Italia, посочено по-горе, точка 23 и Решение по дело Sandström, точка 43).

51

В този контекст следва да се напомни, че от член 1, точка 11 от Директива 98/34 е видно, че понятието „технически регламент“ се разделя на три категории, а именно: на първо място — „техническа спецификация“ по смисъла на член 1, точка 3 от посочената директива, на второ място — „други изисквания“, които са дефинирани в член 1, точка 4 от тази директива, и на трето място — забрана за производството, вноса, търговията или използването на продукт, посочен в член 1, точка 11 от същата директива (вж. Решение от 21 април 2005 г. по дело Lindberg, C-267/03, Recueil, стр. I-3247, точка 54 и Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Schwibbert, C-20/05, Сборник, стр. I-9447, точка 34, както и Решение по дело Intercommunale Intermosane и Fédération de l’industrie et du gaz, посочено по-горе, точка 11).

52

Дори да се предположи, че разпоредбите на Закона за задължително смесване попадат в една от тези три категории, предварително трябва да се разгледа дали в случай като разглеждания по главното производство е приложимо задължението за уведомяване, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34.

53

В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 10, параграф 1, последно тире от Директива 98/34 член 8 от нея не е приложим за законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, посредством които държавите членки се ограничават с изменяне на технически регламент по смисъла на точка 11 от член 1 от същата директива, в съответствие с искане на Комисията, с оглед премахване на препятствие за търговията.

54

Що се отнася обаче до делото по главното производство, от преписката, с която Съдът разполага, е видно, че в изпълнение на член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34 през 2007 г. Кралство Белгия е съобщило на Комисията проект за законова разпоредба за въвеждане на задължение за пускане на пазара на биогорива, който е основа за подробно становище и бележки на Комисията, издадени на основание съответно на член 9, параграф 2 и член 8, параграф 2 от посочената директива и отнасящи се до минималните проценти на биогорива, наложени с този проект, както и до условията и реда за прилагането им.

55

От посочената преписка е видно и че вследствие на това подробно становище и на тези бележки през 2009 г. Кралство Белгия съобщава предварителен проект на закон за задължително смесване, чиито разпоредби относно задължителните минимални проценти на биогорива и относно условията и реда за прилагане на тази проценти са били изменени, за да отчетат посоченото становище и бележки.

56

От това произтича, че при описаните обстоятелства Кралство Белгия се е ограничило да измени разпоредбите на проекта на законова разпоредба, в съответствие с искане на Комисията за премахване на препятствие за търговията, така че по силата на член 10, параграф 1, последно тире от Директива 98/34 задължението за уведомяване, предвидено в член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива, не е приложимо за проекта на Закон за задължително смесване.

57

При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че член 8 от Директива 98/34 във връзка с член 10, параграф 1, последно тире от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не налага предоставянето на проект за национална законова разпоредба, на основание на която дружествата от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, се задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определен процент биогорива, когато, след като този проект е бил предоставен в изпълнение на посочения член 8, параграф 1, първа алинея, той е бил изменен, за да отрази бележките на Комисията по него, и така измененият проект след това е бил предоставен на същата.

58

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: