1. 

В производството пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (наричана по-нататък „СХВП“ или „Службата“) при липса на разпоредба в обратния смисъл общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 207/2009 относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“) ( 2 ), а СХВП има право на преценка дали да вземе предвид тези факти и доказателства. Това е тълкуването, което Съдът дава в Решение по дело СХВП/Kaul ( 3 ) на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността (наричан по-нататък „Регламент № 40/94“) ( 4 ), понастоящем член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

2. 

В настоящата жалба срещу Решението на Общия съд от 29 септември 2011 г. по дело New Yorker SHK Jeans/СХВП (T-415/09, наричано по-нататък „обжалваното решение“) ( 5 ), Съдът трябва по същество да разгледа въпроса дали правило 22, параграф 2 от Регламент № 2868/95 (наричан по-нататък „регламент за прилагане“) ( 6 ), което се отнася до срока, в който възразяващата страна трябва да представи доказателство за реално използване в производството по възражение, представлява изключение от това общо правило.

3. 

В заключенията си по дело Centrotherm Systemtechnik/СХВП (C-609/11 P) и по дело centrotherm Clean Solutions (C-610/11 P), също представени днес, разглеждам подобен въпрос, свързан с вземането предвид на такива доказателства в контекста на производството по отмяна.

4. 

Отделен, но все пак свързан, е въпросът дали в производството по възражение апелативният състав има право на преценка дали да вземе предвид доказателства за съществуването и валидността на по-ранни марки и преводи, които са представени след изтичането на определения от отдела по споровете срок. Този въпрос е обсъден в заключението ми по делата Rintisch/СХВП (C-120/12 P, C-121/12 P и C-122/12 P), също представено днес.

5.

При настъпването на по-голямата част от относимите събития по разглежданото дело ( 7 ) Регламент № 207/2009 все още не е влязъл в сила, поради което се прилага Регламент № 40/94. Към момента на приемане на решението на апелативния състав обаче е приложим Регламент № 207/2009 ( 8 ). Страните и Общият съд са приложили Регламент № 207/2009. При всички положения Регламент № 207/2009 на практика само кодифицира Регламент № 40/94, съответно изменен. Следователно позоваванията по-нататък се отнасят до Регламент № 207/2009.

6.

Член 41 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Възражение“, гласи:

„1.   В срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на Общността може да бъде направено възражение срещу регистрацията на марка на основание, че регистрацията трябва да бъде отказана по силата на член 8:[ ( 9 ) ]

[…]

3.   Възражението трябва да е в писмена форма и да е мотивирано. […] В срока, определен от Службата, възразяващият може да предостави в подкрепа на възражението си факти, доказателства и аргументи“.

7.

Член 42, озаглавен „Разглеждане на възражението“, предвижда:

„1.   При разглеждането на възражението Службата приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който им е предоставила, бележки относно съобщенията на другите страни или [от самата нея].

2.   По молба на заявителя притежателят на по-ранна марка на Общността, който е направил възражение, представя доказателства, че през петте години, предхождащи публикуването на заявката за марка на Общността, по-ранната марка на Общността е била реално използвана в Общността за стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и на които се обосновава възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата по-ранната марка е била регистрирана преди не по-малко от пет години. При липса на такива доказателства възражението се отхвърля. […]

3.   Параграф 2 се прилага по отношение на по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се изхожда от това, че използването в Общността е [заменило] използване в държавата членка, в която е защитена по-ранната национална марка.

[…]“.

8.

Съгласно член 75 „[р]ешенията на Службата се мотивират“ и „се основават единствено на основанията [или доказателствата], по които страните са имали възможност да вземат позиция“.

9.

Член 76, озаглавен „Служебна проверка на фактите“, предвижда:

„1.   В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните.

2.   Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме“.

10.

Регламентът за прилагане предвижда необходимите правила за прилагане на Регламент № 207/2009 ( 10 ). Тези правила „трябва да гарантират правилното и ефикасно протичане на процедурите пред Службата“ ( 11 ).

11.

Правило 15 от регламента за прилагане предвижда какво „съдържа“ (параграф 2) и „може да съдържа“ (параграф 3) възражението. По-специално, съгласно правило 15, параграф 3, буква б) възражението може да съдържа „обосновано изложение на основните факти и аргументи, на които се основава възражението, и доказателства, подкрепящи възражението“.

12.

Правило 18 описва началото на производството по допустимо възражение ( 12 ):

„1.

Когато възражението е прието за допустимо […], Службата изпраща съобщение до страните, в което ги информира, че производството по възражението започва два месеца след получаването на съобщението. Този период може да се удължи до общо 24 месеца, ако двете страни подадат искане за такова удължаване преди да изтече периодът.

13.

В съответствие с правило 19:

„1.

Службата предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок, който е поне два месеца, считано от датата, на която се предвижда да започне производството по възражението в съответствие с правило 18, параграф 1.

2.

В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка и[ли] по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. […]

4.

Службата няма да вземе предвид писмени показания или документи или техни части, ако не са подадени или преведени на езика на производството в срока, посочен от Службата“.

14.

Правило 20, озаглавено „Разглеждане на възражението“, предвижда:

„1.

Ако до изтичането на периода, посочен в правило 19, параграф 1[ ( 13 ) ], възразяващата страна не е доказала съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка или по-ранното право, както и своето право да подава възражение, възражението се отхвърля като неоснователно.

2.

Ако възражението не е отхвърлено съгласно параграф 1, Службата съобщава на заявителя за подаването на възражение от възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения в срок, уточнен от Службата.

3.

Ако заявителят не представи никакви съображения, Службата базира своето решение за възражението на доказателствата, с които разполага.

4.

Съображенията, представени от заявителя, се съобщават на възразяващата страна, която се приканва от Службата, ако сметне това за необходимо, да отговори в срок, уточнен от Службата.

6.

В подходящи случаи Службата може да прикани страните да ограничат съображенията си до конкретни въпроси, в който случай дава възможност на страната да повдигне останалите въпроси на по-късен етап от производството. Службата не се задължава да информира страните кои факти и доказателства биха могли [да бъдат] или не са представени.

15.

Съгласно правило 22 относно „Доказателства за използване“:

„1.

Искане за доказателство за използване съгласно член [42, параграф 2 Регламент № 207/2009] се приема само ако заявителят представи такова искане в срок, уточнен от Службата съгласно правило 20, параграф 2.

2.

Когато възразяващата страна трябва да представи доказателство за използване или покаже, че има основателни причини за неизползване, Службата я приканва да предостави необходимото доказателство в уточнен от Службата срок. Ако възразяващата страна не предостави такова доказателство преди да изтече срокът, Службата отхвърля възражението.

3.

Индикациите и доказателствата за предоставяне на доказателство за използване се състоят от индикации относно мястото, времето, степента и естеството на използване на марката, с която се възразява, за стоките и услугите, по отношение на които е регистрирана, и на които се основава възражението, и доказателства в подкрепа на тези показания в съответствие с параграф 4.

4.

Доказателствата се подават в съответствие с правила 79 и 79а[ ( 14 ) ] и по принцип се ограничават до подаване на подкрепящи документи и вещи като пакети, етикети, ценоразписи, каталози, фактури, снимки, реклами във вестници и писмени декларации, посочени в член [78, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009].

5.

Искане за доказателство за използване може да се подаде със или без едновременно представяне на съображения за основанията, на които се базира възражението. Такива съображения могат да се представят заедно със съображенията в отговор на доказателството за използване.

16.

Третата алинея на правило 50, параграф 1, озаглавено „Разглеждане на жалби“, предвижда:

„Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете], [апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член [76, параграф 2 от Регламент № 207/2009]“.

17.

Правило 71, параграф 1 предвижда, че при определени обстоятелства Службата може да разрешава удължаване на определен от нея срок.

18.

На 31 октомври 2003 г. New Yorker SHK Jeans GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „New Yorker Jeans“) подава заявка за регистрация на словния знак FISHBONE като марка на Общността. Регистрацията на марката е поискана във връзка със стоки, по-специално от класове 18 и 25 от Ницската спогодба ( 15 ). Заявката е публикувана на 1 ноември 2004 г.

19.

На 28 януари 2005 г. дружеството Vallis K. – Vallis A. & Co. OE (наричано по-нататък „Vallis“) подава възражение срещу тази регистрация. Възражението му се основава на съществуването на по-ранна гръцка фигуративна марка, съдържаща думите „Fishbone“ и „Beachwear“, регистрирана на 17 май 1996 г. за „тениски, плажно облекло“ от клас 25 от Ницската спогодба ( 16 ).

20.

С писмо от 5 април 2006 г. New Yorker Jeans прави искане Vallis да представи доказателство за използването на своята марка. СХВП приканва последното да изпълни това искане до 6 юни 2006 г. включително.

21.

С писмо от 6 юни 2006 г. Vallis представя следните доказателства: (i) клетвена декларация от 1 юни 2006 г., (ii) фактури и (iii) снимки. С писмо от 25 септември 2006 г. New Yorker Jeans възразява в смисъл, че доказателствата (наричани по-нататък „първата партида доказателства“) са недостатъчни за доказване на реалното използване на по-ранната марка.

22.

С писмо от 14 ноември 2006 г. СХВП приканва Vallis да отговори на това възражение и да представи бележки преди 14 януари 2007 г.

23.

С писмо, получено на 15 януари 2007 г. ( 17 ) , Vallis изпраща допълнителни бележки и доказателства, а именно каталози от 2000 г., 2001 г. и 2003 г. (наричани по-нататък „втората партида доказателства“).

24.

На 26 май 2008 г. ( 18 ) отделът по споровете на СХВП уважава възражението в частта му относно „чанти, раници“ от клас 18 и за всички стоки от клас 25. Заключението му, че съществува вероятност от объркване, се основава по-специално на каталога от 2001 г., изпратен с писмото от 15 януари 2007 г. (т.е. след 6 юни 2006 г.).

25.

Вследствие жалба на New Yorker Jeans срещу това решение на 30 юли 2009 г. апелативният състав на СХВП потвърждава решението на отдела по споровете в частта му относно стоките от клас 25, но отхвърля възражението в частта му относно „чанти, раници“ от клас 18. По-специално апелативният състав установява, че отделът по споровете не е допуснал грешка, като е взел предвид втората партида доказателства, представени с полученото на 15 януари 2007 г. писмо.

26.

В първоинстанционната си жалба New Yorker Jeans иска от Общия съд:

27.

New Yorker Jeans сочи четири правни основания, а именно нарушение на:

28.

На 29 септември 2011 г. Общият съд отхвърля жалбата като неоснователна и осъжда New Yorker Jeans да заплати съдебните разноски.

29.

Жалбата на New Yorker Jeans се отнася само до тази част от решението, в която Общият съд разглежда втората партида доказателства, представени с писмото от 15 януари 2007 г.

30.

В точки 23 и 24 от обжалваното решение Общият съд обобщава съдебната практика относно правото на преценка на СХВП да вземе предвид факти и доказателства, представени след изтичането на съответния срок:

31.

В точки 25 и 26 от обжалваното решение Общият съд (косвено) прилага Решение на Съда по дело СХВП/Kaul по отношение на правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане:

32.

По-нататък в точки 27—36 от обжалваното решение Общият съд излага мотивите си за отхвърляне на посоченото от жалбоподателя основание:

[…]

[…]

[…]

33.

В жалбата е посочено едно-единствено основание, изведено от нарушение на член 42, параграф 2, член 42, параграф 3 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и на правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане, допуснато от Общия съд, който е приел, че СХВП може да вземе предвид допълнителни доказателства за реално използване, представени след изтичането на определения от СХВП срок за представяне на тези доказателства.

34.

New Yorker Jeans иска от Съда да отмени обжалваното решение, да отмени решението на апелативния състав от 30 юли 2009 г. в частта му, в която се отхвърля жалбата и се потвърждава отхвърлянето на заявката за стоки от клас 25, и при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за постановяване на окончателно решение. Жалбоподателят също иска от Съда да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

35.

СХВП твърди, че жалбата е неоснователна в нейната цялост и иска от Съда да осъди жалбоподателя да заплати направените от нея разноски.

36.

New Yorker Jeans твърди, че съгласно тълкуването на правило 22, параграфи 2 и 3 от регламента за прилагане във връзка с параграф 4 от същото правило СХВП била длъжна да отхвърли възражението и нямала право на преценка да действа по друг начин, ако не са представени достатъчно доказателства относно мястото, времето, степента и естеството на използване на марката, на която се основава възражението, в посочения във второто изречение на правило 22, параграф 2 срок (в разглеждания случай: до 6 юни 2006 г. включително). Това отхвърляне нямало да доведе до неоправдано поставяне в по-неблагоприятно положение на възразяваща страна, която знае, че при подаване на възражението от нея може да бъде поискано да докаже реалното използване на марката, на която се позовава. Следователно възразяващата страна разполагала с достатъчно време, за да подготви доказателствата и при необходимост да поиска удължаване на срока, посочен в правило 22, параграф 2. При тези обстоятелства не съществувала необходимост да се дава възможност на възразяващата страна да представя втора партида доказателства. Следователно правило 22, параграф 2 било изключение от общото правило по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, както и от правилата, съдържащи се в член 42, параграф 1 и второто изречение на член 74 от Регламент № 207/2009 ( 21 ), както и правило 20, параграф 4 от регламента за прилагане.

37.

В случай че Съдът е съгласен с преценката на Общия съд, че втората партида доказателства представлява допустими допълнителни доказателства, и приеме, че правило 20, параграф 4 от регламента за прилагане е приложимо, New Yorker Jeans твърди, че Общият съд неправилно е приел, че СХВП не е злоупотребила с правото си на преценка, като е взела предвид тези доказателства.

38.

Според СХВП правило 22, параграф 2 не съдържало ясно разграничение между нови и допълнителни доказателства. Второто изречение предвиждало, че Службата била длъжна да отхвърли възражението, ако възразяващата страна не предостави „такова доказателство“, преди да изтече срокът. Тази хипотеза обхващала случаи, при които възразяващата страна не представя никакви доказателства до изтичане на срока, но не визирала изрично случаи, при които в рамките на „такова доказателство“ е представено нещо, но то е недостатъчно. Следователно Съдът трябвало да се произнесе по въпроса дали посоченият срок в правило 22, параграф 2 се отнася (i) единствено до просрочени и нови доказателства (и евентуално и до доказателства, представени за допълване на първоначални доказателства, които са били очевидно неотносими, явно непълни или недостатъчни по отношение на релевантните елементи на използването — тъй като в тези случаи самата страна, поискала да ѝ бъде дадена втора възможност, щяла да злоупотреби пряко с принципите на бързина и процесуална икономия; или (ii) и до допълнителните доказателства, които макар да допълват и изясняват преди това предоставени материали, се явяват „нови“, тъй като съдържат нови фактически обстоятелства или обхващат доводи, които преди това не са били доказани. СХВП е на мнение, че член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 щял да бъде лишен от предмет, ако представените след определения срок доказателства не могат да бъдат вземани предвид при никакви обстоятелства. Службата отхвърля и твърдението, че допълнителни доказателства трябвало да бъдат допускани единствено ако установяват вече доказано използване: ако първоначалните доказателства били достатъчни за доказване на реалното използване, нямало необходимост или смисъл от представянето на допълнителни доказателства.

39.

И двете страни поставят въпроса за въздействието на тълкуването на правило 22, параграф 2 върху производството по възражение. New Yorker Jeans твърди, че посоченият в правило 22, параграф 2 срок не можело да се заобикаля чрез отправянето на покана до възразяващата страна да представи допълнителни бележки на основание правило 20, параграф 4. Ако се допуснело възразяващата страна да представя доказателства наред с бележките, щяло да бъде по-изгодно за жалбоподателя да не реагира на недостатъчно доказателство, представено в първоначално определения срок. Този резултат щял да бъде в противоречие с целта на правило 22, параграф 2 да осигури ефективност и предвидимост на производството по възражение, както и с принципа на правна сигурност и необходимостта от ясно и последователно производство.

40.

СХВП твърди, че правило 22, параграф 2 било конкретен израз на принципа на процесуална икономия, доколкото съдържало изискване за незабавно прекратяване на проверката, ако е ясно, че възражението е явно неоснователно. Въпреки това, ако съществували поне някакви доказателства за използване, нямало основания за незабавно прекратяване на проверката. Представените към този момент доказателства трябвало да бъдат съобщени на жалбоподателя, за да му се даде възможност да упражни правото си на защита, като представи съображенията си по доказателствата. Впоследствие СХВП можела да даде възможност за повторно представяне на бележки съгласно член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (както направила в случая) или да приеме окончателно решение по същество, като обсъди дали доказателствата са достатъчни едновременно с материалноправните основания.

41.

СХВП твърди, че тълкуването на Общия съд било правилно и съответствало на принципите, постановени по дело СХВП/Kaul, тъй като:

42.

Жалбата се основава изцяло на въпроса дали отделът по споровете на СХВП има право по своя преценка да реши дали да вземе предвид доказателства за реално използване, получени от него след изтичане на първоначално определения срок за представянето им.

43.

В подкрепа на това единствено основание за обжалване New Yorker Jeans изтъква три довода. Отчасти те съответстват на доводите, изтъкнати в подкрепа на първото правно основание пред Общия съд. Основният му довод се отнася до представянето на доказателства за установяване на реалното използване в производството по възражение. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно квалифицирал допълнителните доказателства. Ако Съдът не приеме този довод, New Yorker Jeans сочи допълнителен довод, засягащ становището на Общия съд относно упражняването на правото на преценка от СХВП с оглед на това дали да вземе предвид тези доказателства. Ще разгледам този довод отделно.

44.

New Yorker Jeans твърди нарушение на Регламент № 207/2009 и на регламента за прилагане. Последният съдържа правила, необходими за прилагането на първия ( 22 ). Следователно не може да се тълкува по начин, който противоречи на регламента.

45.

Настоящата жалба засяга въпроса дали СХВП, и по-специално отделът по споровете, разполага с право на преценка да вземе предвид доказателства, представени от възразяваща страна след изтичането на определения за тази цел срок в отговор на поканата да представи в нов срок становище по твърдението, че първоначално представените доказателства са недостатъчни ( 23 ). Казано по малко по-различен начин: поканата да се отговори на бележките на заявителя в производството по възражение съгласно правило 20, параграф 4 (като съдържащата се в писмото на СХВП до Vallis от 14 ноември 2006 г.) позволява ли на възразяващата страна да представи допълнителни доказателства към вече представените доказателства, които впоследствие да бъдат взети предвид от СХВП при постановяване на решение по възражението? Този въпрос се поставя в контекста на производство по възражение —– производството, предхождащо регистрацията — в което след публикуването на заявка притежател на марка на Общността има право да възрази срещу регистрацията на нова марка на Общността на изброените в член 8 от Регламент № 207/2009 основания. В това производство се решават спорове във връзка с марки, като регистрацията на марка се отлага и евентуално отхвърля ( 24 ). Целта му е да гарантира (предварително), че дадена марка няма да бъде регистрирана, ако не са налице основанията за това; този начин е по-ефективен от решаването на проблеми след регистрацията (последващо) в производство по обявяване на недействителност или за нарушение. То гарантира също така, че потребителите няма да бъдат подведени междувременно.

46.

Според мен Регламент № 207/2009 допуска отделът по споровете да вземе предвид такова допълнително доказателство.

47.

Становището ми се основава на принципите, установени с Решение по дело СХВП/Kaul.

48.

Първият принцип се отнася до паралелизма в правомощията на апелативния състав и отдела на СХВП, издал решението, срещу което е подадена жалба. В Решение по дело СХВП/Kaul Съдът отбелязва, че от тълкуването на действащия в настоящия момент член 63, параграф 2 във връзка с член 78 от Регламент № 207/2009 следва, че апелативният състав, който е длъжен да проведе нова, пълна проверка по съществото на възражението, „приканва страните да представят толкова често, колкото е необходимо, своите забележки по изпратените от него съобщения и че може също така да постанови събирането на доказателства“ ( 25 ). Следователно поначало апелативният състав може да упражни правомощията на отдела по споровете, който е взел оспорваното решение ( 26 ). Така, без изрично да използва този израз, Съдът утвърждава понятието за функционална приемственост в рамките на СХВП между първоинстанционните отдели и апелативния състав.

49.

Вторият принцип определя, че СХВП има право по своя преценка да реши дали да вземе предвид фактически обстоятелства и доказателства, представени след изтичането на определения срок, освен ако съществува разпоредба, която (изрично или мълчаливо) изключва това право на преценка. В Решение по дело СХВП/Kaul Съдът постановява, че „при липса на разпоредба в обратния смисъл общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94“ ( 27 ). Този извод е направен в контекста на производството по възражение, но се основава на текста на действащия в настоящия момент член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 — който е част от общо приложимите процесуални разпоредби — както и на съображения за правна сигурност и добро администриране ( 28 ). Тълкуването на член 76, параграф 2 „най-малкото по отношение на процедура по възражение, […] може да допринесе да се избегне регистрацията на марки, чието използване може впоследствие успешно да бъде оспорено посредством процедура по обявяване на недействителност или по повод на процедура за нарушение“ ( 29 ).

50.

Следователно отправната точка трябва да бъде, че поначало СХВП разполага с право на преценка да реши дали да вземе предвид доказателство, представено след изтичането на определения от нея срок.

51.

Правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане е очевидно изключение от това общо правило, тъй като второто изречение от него предвижда, че „[а]ко възразяващата страна не предостави такова доказателство преди да изтече срокът, Службата отхвърля възражението“ ( 30 ). Това изречение изглежда потвърждава член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

52.

При какви обстоятелства е изключено правото на преценка на СХВП да реши дали да вземе предвид втора партида доказателства, представена в отговор на възражение на заявител за регистрацията на марка, че първата партида доказателства не е достатъчна за доказване на реалното използване на марката?

53.

Правило 22 съдържа правила за прилагане на член 42 от Регламент № 207/2009. И двете разпоредби определят по-специално процедурата, която трябва да бъде спазена, когато заявителят иска от възразяващата страна да докаже реалното използване на марката. Следователно позоваването на „Службата“ в правило 22, параграф 2 се отнася до отдела по споровете ( 31 ).

54.

Процедурата, определена в член 42 от Регламент № 207/2009, е следната: след като отделът по споровете установи, че възражението е допустимо, дава ход на процедурата inter partes и в този контекст по искане на заявителя възразяващата страна трябва да представи доказателство за реалното използване на по-ранна марка на Общността (или национална марка) ( 32 ), посочена като основание за възражението ѝ, или да посочи доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването ( 33 ). „При липса на такива доказателства“ второто изречение на член 42, параграф 2 предвижда, че СХВП отхвърля възражението.

55.

Член 42, параграф 2 трябва да се тълкува във връзка с правила 20 и 22 от регламента за прилагане. Първото правило се прилага за разглеждането на възражението, а второто се отнася в частност до доказателството за използване в хода на тази процедура. И двете правила съдържат допълнителна информация за организацията на производство по възражение, в което е поискано такова доказателства. Съгласно тези правила СХВП трябва да съобщи възражението на заявителя и да го прикани да представи бележки в определен от СХВП срок ( 34 ). Това е и срокът, в който заявителят може да иска доказателство за използване ( 35 ), но не е необходимо това искане да бъде направено заедно с бележките по възражението ( 36 ).

56.

Вследствие на това искане СХВП приканва възразяващата страна да предостави доказателства в уточнен от Службата срок ( 37 ). Правило 22, параграф 3 уточнява, че възразяващата страна трябва да представи „индикации и доказателства за предоставяне на доказателство за използване“. Тоест, възразяващата страна трябва да предостави индикации относно мястото, времето, степента и естеството на използване на марката и доказателства в подкрепа на това ( 38 ). Тези доказателства по принцип се ограничават до подаване на подкрепящи документи и вещи като изброените в правило 22, параграф 4 ( 39 ).

57.

Ако не бъде представено „такова доказателство“, преди да изтече срокът, правило 22, параграф 2 предвижда, че СХВП отхвърля възражението. Както вече казах ( 40 ), това правило потвърждава член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

58.

Независимо дали доказателствата са представени в определения срок обаче, няма съмнение, че производството по възражение може да продължи след изтичането на този срок.

59.

В това отношение член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009 съдържа указание за СХВП при разглеждането на възражението да приканва страните, толкова често, колкото е необходимо, да представят бележки в предоставения от СХВП срок. Това се потвърждава от правило 20, параграф 4 от регламента за прилагане, което предвижда, че ако сметне за необходимо, СХВП приканва възразяващата страна да „отговори“ на бележките на заявителя.

60.

Когато възразяващата страна представи документи за доказване на реалното използване, принципите на справедлив процес и право на защита предполагат задължение за СХВП да прикани заявителя да изрази становище по тези доказателства ( 41 ). В противен случай СХВП може да приеме становище по доказателства, по които заявителят не е имал възможност да представи бележки. Това би било в противоречие с второто изречение на член 75 от Регламент № 207/2009. Правило 20, параграфи 2 и 4 също потвърждава, че всяка страна, на свой ред, трябва да получи право на отговор.

61.

Според мен член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009 също задължава СХВП, при зачитане на правото на защита, да предостави равностойно право на отговор на възразяващата страна, когато подателят на заявка за регистрация на марка е изразил становище по представените доказателства, ако това е „необходимо“ с оглед обстоятелствата по случая.

62.

В този контекст ясно следва, че второто изречение на правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане може да се прилага единствено по отношение на една фаза от това производството, а именно изтичането на срока за представяне на доказателства за използване по (първоначална) покана на Службата вследствие на първия отговор на заявителя по възражението. Ако възразяващата страна не представи такова доказателство, отделът по споровете отхвърля възражението. Той няма право на преценка дали да вземе предвид евентуално по-късно представено доказателство (независимо от обстоятелствата). Следователно, ако не отговори в срок на (първоначалното) искане да докаже реалното използване на по-ранна марка, възразяващата страна трябва да понесе последиците от това.

63.

За разлика от New Yorker Jeans, не смятам, че правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане, тълкувано в този смисъл, действително представлява изключение както от член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009, така и от правило 20, параграф 4 от регламента за прилагане ( 42 ). Последните две разпоредби съдържат задължение за СХВП да прикани страните да представят бележки, за да могат по този начин да упражнят правото си на отговор. За разлика от това, правило 22, параграф 2 предвижда последиците, които СХВП трябва да прикрепи към непредставянето в срок на доказателство за реално използване.

64.

Според мен правило 22, параграф 2 не може да се тълкува по-широко от изложеното.

65.

Ако възразяващата страна добросъвестно е представила убедителни доказателства, за да установи реалното използване на своята марка, не може да се приеме, че тази страна „не [е] предостави[ла] такова доказателство“. Следователно изключението от общото правило по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 не се прилага. Ако заявителят, след като бъде поканен да изрази становище по представените доказателства (правило 20, параграф 2), оспори тяхната достатъчност за установяване на реалното използване и този отговор бъде съобщен на възразяващата страна, най-логичната реакция е тя да се опита да представи допълнителни доказателства. В противен случай размяната на бележки рискува да се превърне в обикновена разпра от типа: „Първоначално представените от мен доказателства са достатъчни!“, „Не, не са!“, „Напротив, достатъчни са!“.

66.

Ако правило 22, параграф 2 се тълкува в по-широк смисъл, няма логика да не се прилага и към други последващи срокове, евентуално определяни от отдела по споровете в съответствие с посочения регламент. Това би означало, че СХВП не би могла да прикани страните съгласно член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да представят доказателства заедно с бележките си, както и че възразяващата страна не може да представя допълнителни доказателства като част от отговора си на покана по реда на правило 20, параграф 4. Ако бъде проведено устно производство, отделът по споровете също няма да има възможност да разгледа и поиска допълнителни доказателства. Така той няма да разполага с всички правомощия, предвидени в правило 57 от регламента за прилагане ( 43 ).

67.

Би било в противоречие и с принципа на процесуална икономия и с понятието за паралелизъм, формулирани от Съда в Решение по дело СХВП/Kaul ( 44 ), да се допусне апелативният състав да взема предвид определен вид доказателства, представени след изтичането на дадения срок, ако тази възможност е отнета на отдела по споровете. Това би означавало, че ако доказателствата на възразяващата страна в отговор на твърденията на заявителя относно тяхната недостатъчност бъдат отхвърлени от отдела по споровете, тази страна ще бъде принудена да обжалва отхвърлянето на възражението поради непредставяне на достатъчно доказателства за реално използване. При обжалването апелативният състав би имал право по своя преценка да реши дали да вземе предвид същите доказателства (При обжалване на решения на отдела по споровете апелативният състав разполага с такова право на преценка по отношение на допълнителни или допълващи факти и доказателства ( 45 ). Правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане очевидно не може да се тълкува в смисъл, който изключва това право на преценка). Ако не обжалва, възразяващата страна ще трябва да изчака регистрацията на марката, за да започне производство за заличаване на вписването. Според мен това тълкуване е донякъде лишено от смисъл.

68.

Предлаганото от мен тълкуване на правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане не е пречка СХВП да отхвърли възражение поради липсата на доказателство за реално използване, ако възразяващата страна представи доказателства, които са явно недостатъчни или ирелевантни, или се отнасят до неотносими фактически обстоятелства. В такива случаи отделът по споровете разполага с право на преценка да не взема предвид каквито и да било последващи доказателства. От друга страна, ако (например) заявителят твърди, че доказателствата са явно недостатъчни или неотносими, когато това очевидно не е така, е възможно да не се наложи Службата да приканва възразяващата страна да отговори съгласно правило 20, параграф 4. Следователно самото представяне на бележките на заявителя е процесуален въпрос. Сам по себе си този факт няма връзка с преценката на възражението, включително с предварителния въпрос за доказване на използването.

69.

Ако, както в разглеждания случай, заявителят твърди, че доказателствата са недостатъчни (без явно да твърди, че те са неотносими), СХВП разполага с достатъчно основания да прикани възразяващата страна да отговори съгласно член 42, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и правило 20, параграф 4 от регламента за прилагане. В действителност, ако трябва да мотивира решението си съгласно изискването на член 75 от Регламент № 207/2009, отделът по споровете трябва да обсъди доводите на заявителя във връзка с твърдяната недостатъчност на представените доказателства и да направи преценка на тези доказателства. В повечето случаи това би означавало, че СХВП трябва да изслуша възразяващата страна, преди да вземе такова решение.

70.

В този стадий СХВП разполага с право на преценка дали да вземе предвид доказателства, например в подкрепа на доводи, с които се оспорва твърдението, че първоначално представените доказателства са недостатъчни или с които се разширяват съществуващите доказателства и се подкрепят фактически обстоятелства, които вече са наведени в първоначалните бележки на възразяващата страна.

71.

В този контекст моето заключение е, че Общият съд правилно е приел, че отделът по споровете може да разглежда допълнителни доказателства за реално използване, представени след определения от него срок.

72.

Правото на преценка дали да бъде взета предвид втора партида доказателства, представени след изтичането на определения от СХВП срок в производството по възражение, може да бъде широко, но неговото упражняване не е нито неограничено, нито изключено от съдебен контрол. Какво е положението по отношение на доказателства, които са представени „късно“ в смисъл, че са могли, но не са били представени по-рано?

73.

В Решение по дело СХВП/Kaul Съдът изяснява в какви граници се извършва упражняването на тази преценка: „[в]земането предвид на такива факти и доказателства […] може в частност да бъде оправдано, ако Службата счита, от една страна, че късно представените факти и доказателства могат на пръв поглед да бъдат от значение за изхода на висящата пред нея процедура по възражение, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на фактите и доказателствата“ ( 46 ). Независимо от начина на упражняване на това право на преценка СХВП е длъжна да мотивира решенията си дали да вземе предвид такива факти и доказателства ( 47 ).

74.

Следователно е неправилно твърдението на New Yorker Jeans, че тясното тълкуване на правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане би означавало, че самото представяне на бележки от страна на заявителя на марка относно това, че първоначално представените доказателства са недостатъчни, във всички случаи е основание за отдела по споровете да вземе предвид доказателствата, представени след изтичането на определения първоначален срок.

75.

Ако реши да упражни правото си на преценка дали да вземе предвид факти или доказателства, представени след изтичането на първоначално определения срок, отделът по споровете трябва да обясни в решението си (i) дали на пръв поглед материалите са от значение за решението на СХВП по възражението, (ii) в кой стадий на процедурата е извършено представянето, (iii) обстоятелствата, съпътстващи това представяне ( 48 ) и (iv) (по мое мнение) причините за това, че с оглед на (i)—(iii) СХВП е намерила за целесъобразно да вземе предвид тези доказателства.

76.

Смятам, че в разглежданото дело Общият съд правилно е констатирал, че СХВП не е злоупотребила с правото си на преценка.

77.

Според моето тълкуване на точки 30—36 от обжалваното решение в анализа си Общият съд не е направил разграничение между съществуването на право на преценка и неговото едновременно упражняване. В точка 34 Общият съд обобщава насоките относно упражняването на правото на преценка, дадени от Съда в Решение по дело СХВП/Kaul. Обстоятелството обаче, че Общият съд е структурирал съображенията си по този начин, не води до тяхната неправилност.

78.

Производството по възражение има за цел да предотврати споровете по повод марки преди регистрацията на нова марка на Общността. Решавайки предварителния въпрос дали възразяващата страна е използвала марката, на която се позовава, СХВП (и в частност отделът по споровете) трябва да разполага с всички налични факти и доказателства, които да ѝ позволят да вземе решение относно реалното използване на по-ранна марка. Допълнителните доказателства, подадени с оглед преодоляване на недостатъчните, вече представени доказателства, според мен изглеждат от много голямо значение за изхода на процедурата и за възможността на СХВП да извърши пълна проверка по възражението. По отношение на относимостта Общият съд е приел, че отделът по споровете може да вземе предвид „допълнителни доказателства, които само допълват представените в определения срок други доказателства, след като първоначалните доказателства не са неотносими, но са оспорени като недостатъчни от другата страна“ ( 49 ). В разглежданото дело втората партида доказателства „не са първоначални или единствени доказателства, а представляват допълнение към относимо доказателство, представено в срок“ ( 50 ).

79.

Освен това фактът, че отделът по споровете може да вземе предвид това доказателство в ранен стадий на производството по възражение, и фактът, че доказателството е представено за оборване на становището на заявителя, е основание СХВП да допусне позоваването на това доказателство. В това отношение Общият съд е взел предвид и цялостната ефективност на производството по възражение пред СХВП в смисъла, приет от Съда в точка 44 от Решение по дело СХВП/Kaul. В това отношение Общият съд се е позовал на неоспорения факт, че след представяне на бележките на заявителя относно недостатъчността на представените доказателства, с писмо от 14 ноември 2006 г. СХВП е предоставила на възразяващата страна възможност да представи бележки. Възразяващата страна е представила и доказателства заедно с бележките си. Както бележките, така и доказателствата са представени в определения нов срок.

80.

Както посочват New Yorker Jeans и СХВП, възразяващата страна не може да използва тази повторна размяна на бележки, за да представи доказателства, които е пропуснала да представи, когато е трябвало първоначално да докаже реалното използване. При необходимост от допълнителен срок за издирване, събиране или подготвяне на такива доказателства по друг начин, възразяващата страна е имала възможност да поиска продължаване на първоначално определения от СХВП срок преди неговото изтичане ( 51 ). При пропускане срока за използване на тази възможност, възразяващата страна не може впоследствие да поправи свързания със спазването на определения срок пропуск, като представи доказателства в по-късен момент. Общият съд обаче е обсъдил това опасение, като в точка 31 от обжалваното решение изрично е констатирал факта, че „встъпилата страна не е злоупотребила с определените срокове, умишлено протакайки или проявявайки явна небрежност“. По-нататък в точка 33 Общият съд намира, че„фактът, че тези доказателства са взети предвид, дава възможност на отдела по споровете и впоследствие на апелативния състав да преценят реалното използване на по-ранната марка въз основа на всички относими факти и доказателства“; а това съответства на описанието на Съда на преценката за реално използване ( 52 ).

81.

Следователно, с оглед на тези съображения, смятам, че Общият съд правилно е потвърдил решението на апелативния състав, че отделът по споровете правилно е взел предвид доказателствата, представени с писмото от 15 януари 2007 г. (втората партида доказателства).

82.

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По настоящото дело СХВП е поискала присъждането на разноски.

83.

Поради изложените съображения смятам, че Общият съд не е допуснал грешка, и предлагам на Съда: