1. 

Сега, когато политическият и правен дебат дали е необходимо да се разшири обхватът на свободата на държавите членки да ограничават или забраняват отглеждането на генетично модифицирани организми ( 2 ), разрешени в цялата или в част от територията на тези държави, е по-разгорещен отвсякога ( 3 ), настоящото преюдициално запитване позволява да се направи преглед на положението към момента в правото на Съюза.

2. 

Запитването се отнася главно до тълкуването на член 26а от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета ( 4 ), изменена с Директива 2008/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. ( 5 )

3. 

Този член е озаглавен „Мерки за избягването на случайното наличие на ГМО“ и гласи:

4. 

В тази насока Комисията e приела последователно две препоръки. Става въпрос най-напред за Препоръка 2003/556/ЕО на Комисията от 23 юли 2003 година относно насоките за разработване на национални стратегии и на най-добри практики с цел осигуряване на съвместното съществуване на генетично модифицираните, традиционните и биологичните култури ( 6 ). Впоследствие тази препоръка е отменена и заменена с Препоръка на Комисията от 13 юли 2010 година относно насоките за разработване на национални мерки за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционните и биологичните земеделски култури с цел избягване на случайното наличие на ГМО в тях ( 7 ).

5. 

Тези препоръки съдържат общи принципи, от които да се ръководят държавите членки, когато решат да приемат мерки с цел да се осигури съвместното съществуване на генетично модифицираните, традиционните и биологичните култури.

6. 

В посочените два акта Комисията изхожда от принципа, че в Съюза не трябва да бъде изключена никаква форма на традиционно, биологично или основано на използването на ГМО земеделие. За да имат производителите и потребителите избор между тези три вида производство, следва да се поддържат отделни системи за производство. С оглед на това целта на мерките за съвместно съществуване е да се избегне случайното наличие на ГМО в други продукти, за да се предотврати потенциалната икономическа загуба ( 8 ) и въздействието на смесването на генетично модифицирани и други култури ( 9 ).

7. 

Като примери, мерките за съвместно съществуване могат да се изразяват във въвеждането на изолиращи разстояния между предназначените за култури с ГМО площи и площите, запазени за традиционни или биологични култури, в създаването на буферни зони, в изграждането на прегради за цветния прашец или пък в адаптирането на системите за редуване на културите ( 10 ).

8. 

По настоящото дело Consiglio di Stato (Италия) следва да прецени съвместимостта с правото на Съюза на национално законодателство, което поставя издаването на национални разрешения за отглеждане на ГМО в зависимост от приемането от съответните региони на мерки за съвместно съществуване. Consiglio di Stato иска да се изясни обхватът на член 26а от Директива 2001/18 с оглед на препоръките от 23 юли 2003 г. и от 13 юли 2010 г. Поради това Consiglio di Stato поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

„Ако държавата членка е решила да постави издаването на разрешение за отглеждането на ГМО, макар и включени в [общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, предвиден от Директива 2002/53/ЕО ( 11 ), наричан по-нататък „общият каталог“], в зависимост от мерки с общ характер, с които може да се гарантира съвместното съществуване с традиционни или биологични култури, трябва ли член 26а от Директива 2001/18[…], разглеждан в светлината на [Препоръката от 23 юли 2003 г.] и на [Препоръката от 13 юли 2010 г.], да се тълкува в смисъл, че в периода преди приемането на общите мерки: трябва да е издадено разрешение, което се отнася до ГМО, включени в общия […] каталог, или разглеждането на искането за издаване на разрешение трябва да се спре, докато бъдат приети мерките с общ характер, или разрешението трябва да е издадено със съответните в конкретния случай предписания, за да се избегне контактът, дори случаен, на разрешените генетично модифицирани култури с традиционните или биологичните култури, намиращи се в съседство?“.

9. 

Този въпрос се поставя в рамките на спор между Pioneer Hi Bred Italia Srl (наричано по-нататък „Pioneer“) и Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali (Министерство на политиката в областта на земеделието, продоволствието и горите) относно законосъобразността на известието, с което посоченото министерство уведомява Pioneer, че не може да разгледа искането на това дружество за издаване на разрешение за отглеждане на генетично модифицирани царевични хибриди, които са производни на царевица MON 810 и са вече включени в общия каталог, преди регионите да приемат норми, с които може да се гарантира съвместното съществуване на традиционните, биологичните и генетично модифицираните култури.

10. 

С въпроса си Consiglio di Stato изглежда изхожда от позицията, че държавата членка може законосъобразно да въведе производство за разрешаването на национално равнище на отглеждането на ГМО, дори ако за тях вече е издадено разрешение на равнището на Съюза. На първо място следва да се провери дали тази изходна позиция е правилна.

11. 

На второ място ще проверя дали държавата членка може законосъобразно да се позовава на липсата на регионално равнище на изготвени планове за съвместно съществуване, за да откаже отглеждането на нейна територия на ГМО, разрешени съгласно правото на Съюза.

12.

Пускането на пазара на царевица MON 810 е разрешено, след направеното от Monsanto Europe SA ( 12 ) искане, с Решение 98/294/ЕО ( 13 ).

13.

Съгласно член 34 от Директива 2001/18 крайният срок за транспонирането ѝ е 17 октомври 2002 г. Тя отменя и заменя Директива 90/220/ЕИО ( 14 ), въз основа на която е издадено разрешението за пускане на пазара на царевица MON 810.

14.

Като продукт, за който е предоставено разрешение съгласно Директива 90/220 преди 17 октомври 2002 г., царевица MON 810 попада в обхвата на член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2001/18. До крайната дата 17 октомври 2006 г. обаче Monsanto Europe не прави нотификация до компетентния национален орган на основание член 17, параграф 2 от Директива 2001/18. Следователно това дружество не е поискало да бъде подновено разрешението за пускане на пазара на царевица MON 810 по реда на член 17 от посочената директива.

15.

В съответствие със съображения 7 и 11 Регламент № 1829/2003 установява единна общностна разрешителна процедура, която се прилага по-специално за фуражите, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО, както и за ГМО, които ще бъдат използвани като изходен материал за производството на такива фуражи.

16.

По силата на разпоредбите на този регламент Monsanto Europe иска царевица MON 810 да продължи да бъде пускана на пазара. На 11 юли 2004 г. Monsanto Europe нотифицира на Комисията, по-специално в приложение на член 20, параграф 1, буква а) от споменатия регламент, царевицата MON 810 като „съществуващ продукт“, за който се прилага глава III, раздел 1 от Регламент № 1829/2003 ( 15 ). На 4 май 2007 г. то иска да бъде подновено разрешението за пускане на пазара на царевица MON 810 на основание член 20, параграф 4 от този регламент. Съгласно член 23, параграф 4 от Регламента съществуващото разрешение продължава да е в сила, докато трае процедурата по подновяване.

17.

В Решение от 8 септември 2011 г. по дело Monsanto и др. ( 16 ) Съдът постановява, че член 20, параграф 1 от Регламент № 1829/2003, който разрешава да продължи използването на урежданите от него продукти, обхваща използването на нотифицираните продукти като семена ( 17 ).

18.

От член 20, параграф 5 от този регламент следва, че „[п]родуктите[,] посочени в параграф 1[,] и фуражите, които ги съдържат или са произведени от тези продукти, са предмет на разпоредбите на настоящия регламент и по-специално на членове 21, 22 и 34[,] които се прилагат mutatis mutandis“.

19.

Освен това следва да се уточни, че на 8 септември 2004 г. Комисията е одобрила включването на 17 сорта, производни на царевица MON 810, в общия каталог по Директива 2002/53.

20.

Съотношението между режимите, установени с Регламент № 1829/2003 и Директива 2002/53, е конкретизирано в член 4, параграф 5 от последната, който предвижда, че „когато семената, получени от растителен сорт, са предназначени да бъдат използвани за храна, попадаща в обхвата на член 3, или за фураж от обхвата на член 15 от Регламент […] № 1829/2003 […], този сорт се допуска само ако е бил одобрен в съответствие с посочения регламент“.

21.

Ето защо царевица MON 810 попада в обхвата не само на режима, установен от Регламент № 1829/2003, но и на предвидения от Директива 2002/53 режим.

22.

В допълнение, член 26а от Директива 2001/18, който е добавен с член 43, параграф 2 от Регламент № 1829/2003, има общо приложение и следователно се прилага към ГМО като царевица MON 810 ( 18 ).

23.

Pioneer е дружество за производство и разпространение в световен мащаб на традиционни и генетично модифицирани семена.

24.

То възнамерява да отглежда сортове царевица MON 810, вписани в общия каталог.

25.

На 18 октомври 2006 г. то моли Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali да му издаде разрешение за отглеждане на тези сортове на основание член 1, параграф 2 от Законодателен декрет № 212 (decreto legislativo № 212) от 24 април 2001 г. ( 19 ), който гласи:

„[…] Отглеждането на семена се разрешава с акт на министъра на политиката в областта на земеделието и горите, приет след съгласуване с министъра на околната среда и министъра на здравеопазването и въз основа на становище на [комисията за семена на генетично модифицирани сортове], в което са определени мерките, за да се гарантира, че културите от семена на генетично модифицирани сортове няма да влязат в контакт с културите от традиционни семена и няма да нанесат екологична вреда на непосредствената околна среда, като се отчитат агро-екологичните и почвено-климатичните особености и въздействието върху околната среда“ ( 20 ).

26.

С Известие № 3734 от 12 май 2008 г. Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali — Dipartimento delle Politiche di sviluppo economico e rurale della Repubblica Italiana (Отдел за политиките за икономическо развитие и за развитие на селските райони на Италианската република) уведомява Pioneer, че не може да разгледа искането му за издаване на разрешение да отглежда вече включени в общия каталог генетично модифицирани царевични хибриди „преди регионите да приемат норми, с които може да се гарантира съвместното съществуване на традиционните, биологичните и генетично модифицираните култури, както е предвидено в циркулярно писмо [№ 269] на [Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali] от 31 март 2006 г.“

27.

Необходимо е да се уточни националният правен контекст, довел до приемането на такова решение.

28.

Законодателен декрет № 279 (decreto-legge № 279) от 22 ноември 2004 г. ( 21 ), изменен и преобразуван в закон със Закон № 5 (legge № 5) от 28 януари 2005 г. ( 22 ), цели да бъдат приети мерки за съвместно съществуване, предвид Препоръката от 23 юли 2003 г.

29.

Член 3 от Законодателен декрет № 279 предвижда тези мерки за съвместно съществуване да бъдат приети с декрет на Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali с ненормативен характер, който е приет съгласувано с постоянно заседаващия орган за връзките между държавата, регионите и автономните провинции Trente и Bolzano и е публикуван след становище на компетентните парламентарни комисии.

30.

По силата на посочения член и на член 4 от Законодателен декрет № 279 с този декрет с ненормативен характер, който е необходимо да бъде приет, трябва да се определят рамковите разпоредби за съвместно съществуване, при спазване на които регионите ще одобрят своите планове за съвместно съществуване, като приемат актове ad hoc.

31.

Съгласно член 4, параграф 1 от Законодателен декрет № 279 планът за съвместно съществуване се приема с акт от всеки регион и автономна провинция и съдържа техническите правила, които трябва да са изпълнени, за да е възможно съвместното съществуване, като същевременно урежда и средствата, с които се гарантира сътрудничеството между местните териториални органи въз основа на принципите на субсидиарност, диференциация и пропорционалност.

32.

Член 8 от същия законодателен декрет предвижда, че до приемането на отделните планове за съвместно съществуване генетично модифицираните култури, с изключение на предназначените за изследвания и експерименти, не са разрешени.

33.

С Решение от 17 март 2006 г., постановено по жалба на регион Marche, Corte costituzionale (Конституционният съд) обявява за противоконституционни в частност членове 3, 4, и 8 от Законодателен декрет № 279.

34.

Що се отнася по-специално до член 4 от посочения законодателен декрет, той постановява, че този член накърнява законодателните правомощия на регионите в областта на земеделието, доколкото те упражняват правото да регулират условията за прилагане на принципа на съвместно съществуване в отделните региони, за които е известно, че са различни от гледна точка на морфология и на производство.

35.

Corte costituzionale обявява за противоконституционен член 8 от споменатия законодателен декрет, тъй като се оказва неразривно свързан с другите норми, приети за незаконосъобразни.

36.

Следователно членове 1 и 2 от Законодателен декрет № 279 остават в сила, откъдето произтича и желанието на националния законодател да се възползва от възможността да вземе необходимите мерки, за да се избегне случайното наличие на ГМО в други култури, като традиционните или биологичните култури.

37.

След посоченото по-горе съдебно решение от 17 март 2006 г. Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali издава циркулярно писмо № 269 от 31 март 2006 г., в което изразява становище, че споменатото решение не поставя под съмнение законосъобразността на забраната за отглеждане на ГМО, преди да бъдат приети плановете за съвместно съществуване, и че обявяването на член 8 от Законодателен декрет № 279 за противоконституционен трябва да се разбира в смисъл, че забраната за отглеждане на ГМО да продължава да е в сила, но трябва да се предвиди упражняването от органа на съответните регион или провинция на правомощията му в тази област.

38.

В точка 4 от циркулярното писмо се подчертава, че след като автономните региони и провинции приемат свои разпоредби относно съвместното съществуване, е необходимо и производството за издаване на разрешение за ГМО с оглед на тяхното отглеждане да приключи положително, при спазване на разпоредбите на Законодателен декрет № 212/2001, които изискват министерството да издаде разрешение.

39.

В точка 5 от циркулярното писмо Ministero delle Politiche agricole alimentari e forestali прави извод, че:

40.

Горепосоченото известие № 3734 от 12 май 2008 г. напълно съвпада с предвиденото в циркулярно писмо № 269 от 31 март 2006 г.

41.

Pioneer подава извънредна жалба до президента на Италианската република за отмяна на това известие. При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда преюдициалния въпрос, възпроизведен в точка 8 от това заключение.

42.

В рамките на настоящото преюдициално запитване писмени становища са представили Pioneer, италианското правителство, испанското правителство и Комисията. Устните състезания са проведени на 21 март 2012 г., като в тях участват Pioneer, италианското правителство и Комисията.

43.

Преди да се изследва какъв е обхватът на член 26а от Директива 2001/18, трябва да се провери дали държавата членка има право да поставя националния разрешителен режим за отглеждане на ГМО над режима, предвиден от правото на Съюза. Както и самото италианско правителство призна по време на заседанието, по мое мнение отговорът е отрицателен.

44.

Както видяхме, използването и търговията на семена на генетично модифицирани сортове царевица MON 810 могат да се считат за разрешени в рамките на Съюза на двойно основание.

45.

На първо място, те са разрешени по силата на Регламент № 1829/2003, доколкото въпросните сортове са „съществуващи продукти“ по смисъла на член 20 от този регламент. Всеки продукт, по отношение на който е проведено такова производство за издаване на разрешение, може да бъде използван и търгуван в рамките на Съюза. Що се отнася до генетично модифицираните фуражи, това следва от член 16, параграф 2 от споменатия регламент, съгласно който „[н]икой не може да пуска на пазара, да употребява или преработва продукт, посочен в член 15, параграф 1, освен ако не е обхванат от разрешението, дадено в съответствие с настоящия раздел и ако са спазени съответните условия от разрешението“. Освен това член 19, параграф 5 от Регламент № 1829/2003 гласи, че „[р]азрешението, издадено в съответствие с процедурата, посочена в настоящия регламент[,] има действие в цялата Общност“.

46.

Освен това изложеното в съображение 1 от този регламент, съгласно което „[с]вободното движение на безопасни и здравословни хранителни продукти и фуражи е съществен аспект на вътрешния пазар и допринася съществено за здравето и благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси“, означава, че след като по отношение на продуктите е извършено научно изследване, което е проведено по реда на предвидените от споменатия регламент процедури и е приключило със заключение, че няма риск от отрицателно въздействие върху околната среда или здравето, и следователно тези продукти са разрешени за пускане на пазара, с разрешението се допуска свободното движение на разглежданите хранителни продукти и фуражи между държавите членки.

47.

На второ място, използването и търговията на семена на генетично модифицираните сортове царевица MON 810 са разрешени в рамките на Съюза, доколкото тези сортове са включени в общия каталог, уреден от Директива 2002/53.

48.

Всъщност съгласно съображение 11 от тази директива „[п]осевният материал, обхванат от [нея], трябва да [може да] бъде свободно пускан на пазара в рамките на Общността след вписването му в общия каталог“. Така член 16, параграф 1 от споменатата директива задължава държавите членки „да гарантират, считано от датата на публикуването, посочено в член 17, че посевният материал от сортове, признати в съответствие с настоящата директива или в съответствие с принципите, съответстващи на тези от настоящата директива, не е предмет на каквото и да било търговско ограничение по отношение на сорта“.

49.

Нито Регламент № 1829/2003, нито Директива 2002/53 допускат държавите членки да въведат на национално равнище допълнителен контрол за рисковете, които ГМО могат да представляват за околната среда или за здравето, водещ до издаването от компетентния орган на съответната държава членка на разрешение за отглеждане на нейна територия или до отказ да се издаде такова разрешение. Ето защо при настоящото положение в правото на Съюза системата, която урежда пускането на пазара на ГМО в рамките на Съюза, се основава на разрешение, издавано на равнището на Съюза, което позволява разглежданите ГМО да бъдат свободно използвани и търгувани в държавите членки. Следователно член 1, параграф 2 от Законодателен декрет № 212/2001 противоречи на системата, установена с правото на Съюза, доколкото този член системно поставя отглеждането на ГМО в зависимост от издаването на национално разрешение.

50.

Следователно на първия етап от разсъжденията си Съдът би трябвало да отговори на запитващата юрисдикция, че спрямо ГМО като генетично модифицираните царевични хибриди — които са производни на царевица MON 810 и са разрешени по-специално като семена за посев съгласно Директива 90/220, и които при условията по член 20 от Регламент № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета са нотифицирани като съществуващи продукти, а впоследствие за тях е подадено искане за подновяване на разрешението, чието разглеждане е в ход, и които са включени в общия каталог по Директива 2002/53 — не може да се прилага производство за издаване на национално разрешение.

51.

Ако след като е издадено разрешение за ГМО на равнището на Съюза, държава членка идентифицира риск за околната среда или за здравето и желае този риск да бъде отчетен, тя трябва да използва една от процедурите, предвидени за целта от правото на Съюза. Ако с оглед обстоятелствата по спора в главното производство се придържаме към Директива 2002/53 и към Регламент № 1829/2003, тези процедури са:

52.

Съгласно член 16, параграф 2 от Директива 2002/53:

„Дадена държава членка може, ако подаде заявление […], да получи разрешение да забрани употребата на сорта на цялата или на част от нейната територия, или да определи подходящи условия за отглеждане на сорта и в случая, предвиден в буква в), условия за използване на продуктите, които произлизат от отглеждането на този сорт:

[…]

53.

В допълнение, член 18 от същата директива предвижда, че „[а]ко се установи, че отглеждането на даден сорт, включен в общия каталог […], може да навреди в дадена държава членка от фитосанитарна гледна точка на отглеждането на други сортове или видове, или да представлява риск за околната среда или за човешкото здраве, то при подаване на заявление тази държава членка може да получи официално разрешение […] да забрани пускането на пазара на посевен или посадъчен материал от този сорт на цялата или на част от своята територия. Когато съществува непосредствена опасност от разпространение на вредители или непосредствена опасност за човешкото здраве или за околната среда, тази забрана може да бъде наложена от заинтересованата държава членка от момента на подаване на нейното заявление до момента на вземане на окончателното решение. Това решение се взема в срок от три месеца“.

54.

Що се отнася до процедурите, въведени с Регламент № 1829/2003, следва да се направи позоваване на член 22 от него, който във връзка с генетично модифицираните фуражи ( 23 ) позволява изменението и временното и окончателното отнемане на разрешението по инициатива на Европейския орган за безопасност на храните или по искане на държава членка или на Комисията.

55.

На следващо място, държавите членки могат да приемат спешни мерки в съответствие с член 34 от този регламент, според който „[к]огато е очевидно, че продуктите, разрешени или в съответствие със [споменатия] регламент, могат да представляват сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда […], мерките трябва да бъдат предприети в съответствие с процедурите, предвидени в членове 53 и 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002[ ( 24 )]. В посоченото по-горе Решение по дело Monsanto и др. Съдът постановява, че „с оглед на приемането на спешни мерки член 34 от Регламент № 1829/2003 налага на държавите членки да докажат, освен неотложност, и наличието на положение, което може да представлява значителен риск, явно поставящ в опасност здравето на хората, здравето на животните или околната среда“ ( 25 ).

56.

Трябва обаче да се напомни, че държавите членки не могат да се позовават на член 26а от Директива 2001/18, който им дава възможност да вземат необходимите мерки с цел да се избегне случайното наличие на ГМО в други продукти, за да попречат като цяло на отглеждането на тяхна територия на ГМО, които са разрешени съгласно Регламент № 1829/2003 и са включени в общия каталог в съответствие с Директива 2002/53. В това отношение целта на мерките, с които може да се гарантира съвместното съществуване на различните видове култури, трябва да бъде ясно отграничена от целта на процедурите, които описах току-що.

57.

Както е посочено в препоръките от 23 юли 2003 г. и от 13 юли 2010 г., с мерките за съвместно съществуване трябва да се запази разнообразието на формите на земеделие, за да може, от една страна, производителите да изберат предпочитаните от тях видове култури, и от друга — потребителите да изберат кои видове храни, генетично модифицирани или не, желаят да консумират. За да се направи реално такъв избор, е необходимо да бъдат приети мерки, които гарантират съществуването на отделни системи за производство.

58.

Освен това, като целят да се избегне случайното наличие на ГМО в други продукти, мерките за съвместно съществуване позволяват да се предотврати потенциалната икономическа загуба от това, която би могла да настъпи за производителите на традиционни и биологични култури, по-специално при надхвърляне на нормативно установения праг за етикетиране, над който наличието на ГМО трябва да бъде обозначено.

59.

От тази гледна точка основната цел на мерките за съвместно съществуване, предвидени в член 26а от Директива 2001/18, е различните форми на земеделие да могат да съществуват съвместно. Както посочих по-горе, тези мерки могат да се изразяват във въвеждането на изолиращи разстояния между предназначените за култури с ГМО площи и площите, запазени за традиционни или биологични култури, в създаването на буферни зони, в изграждането на прегради за цветния прашец или пък в адаптирането на системите за редуване на културите.

60.

Така член 26а от Директива 2001/18 — който е израз на желанието да се гарантира при възможно най-добри условия съвместното съществуване на различните видове култури, а не да се изключи като цяло един вид култури по съображения, свързани с опазването на здравето и на околната среда — се отличава ясно от процедурите, които дават възможност на държавите членки да се противопоставят с такива съображения на отглеждането на ГМО на тяхна територия.

61.

Действително, не е изключено поради характеристиките на дадена географска област, като климатичните условия, топографията, схемите за редуване на културите, системите за ротация на културите или земеделските структури, приемането само на технически мерки да се окаже недостатъчно, за да се избегне случайното наличие на ГМО в традиционните или биологичните култури. В този случай член 26а от Директива 2001/18 би могъл да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да забрани отглеждането на ГМО в точно определена област от нейната територия ( 26 ). В съответствие с принципа на пропорционалност обаче, за да е налице тази възможност, ще трябва да е изпълнено строгото изискване да се докаже, че другите мерки са недостатъчни, за да се контролира на това място наличието на ГМО в съседните традиционни или биологични култури.

62.

Извън тази особена хипотеза и ако не е представено посоченото доказателство, държавата членка не би могла да се позове на член 26а от Директива 2001/18, за да забрани отглеждането на нейна територия на ГМО, които са разрешени съгласно Регламент № 1829/2003 и са включени в общия каталог в съответствие с Директива 2002/53.

63.

С оглед на тези съображения относно обхвата, който според мен трябва да има член 26а от Директива 2001/18, аз считам, че този член също така не допуска държавата членка да се противопоставя на отглеждането на нейна територия на такива ГМО, докато на национално, регионално или местно равнище не бъдат приети мерки за съвместно съществуване.

64.

Освен че съгласно текста на член 26а от Директива 2001/18 приемането от държавите членки на мерки за съвместно съществуване е просто факултативна възможност, трябва да се подчертае, че допускането на обратното би добавило допълнително условие за пускането на пазара на разрешени на равнището на Съюза ГМО, което да зависи от евентуалната бързина, с която държавите членки ще приемат мерките за съвместно съществуване, а това противоречи на системата, установена от Регламент № 1829/2003.

65.

В допълнение, такова тълкуване на член 26а от Директива 2001/18 би позволило на държавите членки да забранят отглеждането на тяхна територия на ГМО, които са разрешени съгласно Регламент № 1829/2003 и са включени в общия каталог в съответствие с Директива 2002/53, без да се следват предвидените за целта процедури от тези два акта, и така би било удобно средство за заобикаляне на тези процедури.

66.

Разбира се, за държавите членки остава възможността, на основание член 26а от Директива 2001/18 и при спазване на принципа на пропорционалност, да приемат във всеки един момент мерки на национално, регионално или местно равнище, с които да се гарантира съвместното съществуване на генетично модифицираните, традиционните и биологичните култури. Държавите членки обаче не могат да се позовават на факта, че не са изработили и приложили мерки за съвместно съществуване, дори ако това се дължи на свързани с вътрешното разпределяне на правомощията съображения, за да забранят през междинния период отглеждането на тяхна територия на ГМО, които са разрешени съгласно Регламент № 1829/2003 и са включени в общия каталог в съответствие с Директива 2002/53.

67.

Ето защо предлагам на Съда да отговори на запитващата юрисдикция, че член 26а от Директива 2001/18 трябва да се тълкува в смисъл, че не дава възможност на държавата членка да се противопоставя на отглеждането на нейна територия на ГМО, които са разрешени съгласно Регламент № 1829/2003 и са включени в общия каталог в съответствие с Директива 2002/53, докато на национално, регионално или местно равнище не бъдат приети мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в други култури.

68.

По изложените съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на Consiglio di Stato:

„Спрямо генетично модифицирани организми като генетично модифицираните царевични хибриди — които са производни на царевица MON 810 и са разрешени по-специално като семена за посев съгласно Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда, и които при условията по член 20 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи са нотифицирани като съществуващи продукти, а впоследствие за тях е подадено искане за подновяване на разрешението, чието разглеждане е в ход, и които са включени в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове, предвиден от Директива 2002/53/ЕО на Съвета от 13 юни 2002 г., изменена с Регламент № 1829/2003 — не може да се прилага производство за издаване на национално разрешение.

Член 26а от Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220, изменена с Директива 2008/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не дава възможност на държавата членка да се противопоставя на отглеждането на нейна територия на такива генетично модифицирани организми, докато на национално, регионално или местно равнище не бъдат приети мерки за избягване на случайното наличие на генетично модифицирани организми в други култури“.