НЕОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕВОД

СТАНОВИЩЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА J. KOKOTT

представено на 7 юли 2010 година(1)

Дело C‑149/10

Zoi Chatzi

срещу

Ypourgos Oikonomikon

(Преюдициално запитване, отправено от Dioikitiko Efeteio Thessalonikis, Гърция)

„Директива 96/34/ЕО — Родителски отпуск — Продължителност на предоставения родителски отпуск при раждане на близнаци“

I –    Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамковото споразумение за родителския отпуск, на което се придава задължителна сила с Директива 96/34/ЕО(2).

2.        Следва да се изясни какъв е обхватът на родителския отпуск, който държавите членки са задължени да предоставят при раждане на близнаци. Следва ли да се предвиди отделно право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци? Или би съответствало на разпоредбите на Рамковото споразумение, ако раждането на близнаци не се третира по различен начин от раждането на едно-единствено дете и за раждането на близнаци се предоставя само един родителски отпуск?

II – Правна уредба

 А – Правна уредба на Съюза

3.        С Директива 96/34/ЕО се придава задължителна сила на съдържащо се като приложение към нея Рамково споразумение за родителския отпуск, сключено на 14 декември 1995 г. между европейските социални партньори — Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

4.        Рамковото споразумение за родителския отпуск има за цел да установи минимални изисквания за родителския отпуск, тъй като европейските социални партньори го намират за важно средство за съвместяване на професионалния и семейния живот и за насърчаване на равните възможности и на равното третиране на мъжете и жените(3).

5.        В това отношение Рамковото споразумение се основава на съображението, че Хартата на Общността за основните социални права предвижда в точка 16, отнасяща се до равното третиране, че следва да се разработят такива мерки, които да позволят на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения(4).

6.        Клауза 2 от Рамковото споразумение предвижда следното:

„1.      Настоящото споразумение предоставя, при условията на клауза 2.2, на работниците мъже и жени, [лично] право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, [която] се определя от държавите членки и/или от социалните партньори.

2.      С цел да се насърчава равенството във възможностите и равното третиране на мъжете и жените, страните по това споразумение смятат, че предоставянето на правото на родителски отпуск, предвидено в клауза 2.1 трябва по принцип да бъде непрехвърляемо.

3.      Условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск се определят от закона и/или от колективните трудови договори в държавите членки, като се спазват минималните изисквания на настоящото споразумение. Държавите членки и/или социалните партньори могат, по-специално:

a)      да решават дали родителският отпуск да се дава въз основа на пълно или непълно работно време, на части или под формата на система на кредити от време;

б)      да поставят като условие за предоставяне на родителския отпуск наличието на определен период, през който лицето е работило на дадено място и/или да има трудов стаж, който не надхвърля една година;

в)      да приспособят условията за ползване и подробните правила за прилагане на родителския отпуск към специфичните условия на осиновяването;

[…]“.

7.        Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение предвижда:

„Държавите членки могат да прилагат или да въведат по-благоприятни разпоредби от тези, предвидени в настоящото споразумение“.

8.        С оглед тълкуването на Рамковото споразумение в клауза 4, точка 6 се предвижда следното:

„Без да се засягат съответните правомощия на Комисията, на националните съдилища и на [Съда], всеки въпрос, свързан с тълкуването на настоящото споразумение, на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище“.

Б – Национална правна уредба

9.        Разпоредбите на Директива 96/34 са транспонирани в гръцкото право по отношение на служителите в публичния сектор в член 53 (озаглавен „Облекчения, предоставени на държавните служители, които имат семейни задължения“) от новия Кодекс относно статута на цивилните държавни служители в администрацията и на държавните служители в юридическите лица на публичното право (Закон 3528/2007), който предвижда по-специално, че:

„(2) Работното време на родителя, държавен служител, се намалява с два часа дневно, ако той има деца на възраст до две години, и с един час, ако има деца на възраст между две и четири години. Родителят, държавен служител, има право на платен родителски отпуск за отглеждане на дете в размер на девет месеца, ако не се е възползвал от намаленото работно време съобразно предходната алинея. За родител, който е самотен, вдовец или разведен или е с намалена работоспособност от поне 67 %, продължителността на намалено работно време по първа алинея, респективно на платения родителски отпуск по втора алинея, се удължава с шест месеца, съответно с един месец. При раждане на четвърто дете намаленото работно време се удължава с допълнителни две години […]“.

10.      Запитващата юрисдикция посочва, че липсва специална уредба в националното право относно предоставянето на родителския отпуск при раждане на близнаци.

III – Фактическа обстановка и главно производство

11.      Жалбоподателката по главното производство, г‑жа Chatzi, работи по служебно правоотношение в данъчен център № 1 в Солун. На 21 май 2007 г. тя ражда близнаци. Считано от 20 септември 2007 г., нейният работодател ѝ разрешава ползването на родителски отпуск в размер на девет месеца, на който имат право служителите в публичния сектор при раждане на дете съгласно гръцкото законодателство.

12.      На 30 януари 2009 г. тя отново иска платен родителски отпуск в размер на девет месеца, считано от 1 март 2009 г. Изтъква, че при раждането на близнаци следвало да ѝ бъде признато отделно право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци. Тази нейна молба е отхвърлена на 14 май 2009 г. Г‑жа Chatzi обжалва решението, с което се отхвърля молбата ѝ, пред Dioikitiko Efeteio Thessalonikis(5), запитващата юрисдикция.

13.      Запитващата юрисдикция посочва, че Symvoulio tis Epikrateias(6) тълкувал гръцката разпоредба относно родителския отпуск, що се отнася до братята и сестрите, които не са близнаци, в смисъл, че родителите имат отделно право на родителски отпуск в размер на девет месеца за всяко дете в семейството. Във връзка с това две апелативни административни съдилища(7) били приели, че и при раждане на близнаци, тъй като липсвала специална законова уредба, следвало да се предостави отделно право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци. Гръцкият държавен съвет обаче не възприемал това становище.

IV – Преюдициално запитване и производство пред Съда

14.      С определение от 17 февруари 2010 г., постъпило в Съда на 29 март 2010 г., запитващата юрисдикция спира разглежданото производство и поставя на Съда следните въпроси:

„1.      Може ли да се приеме, че с клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, тълкувана в светлината на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, свързан с правата на детето, както и на предвиденото в Хартата на основните права повишено равнище на защита на тези права, същевременно се създава право на родителски отпуск и за детето, така че предоставянето само на един родителски отпуск при раждане на близнаци съставлява нарушение на член 21 от Хартата на основните права поради дискриминация въз основа на раждане, както и поради несъвместимо с принципа на пропорционалност ограничаване на правата на близнаците?

2.      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли думата „раждане“ в клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение за родителския отпуск да се тълкува в смисъл, че на работещите родители се предоставя двойно право на родителски отпуск, тъй като многоплодната бременност завършва с две последователни раждания на деца (близнаци)? Или трябва да се приеме тълкуване в смисъл, че родителският отпуск се предоставя поради самото раждане, независимо от броя на родените по време на раждането деца, без да се нарушава поради това равенството пред закона по член 20 от Хартата на основните права?“.

15.      С Определение от 12 май 2010 г. председателят на Съда уважава искането на запитващата юрисдикция за разглеждане по реда на бързото производство по член 62, буква а) от Процедурния правилник на Съда. В производството пред Съда правителствата на Естония, Гърция, Полша, Чехия и Обединеното кралство, както и Европейската комисия представят писмени, а в проведеното съдебно заседание на 7 юли 2010 г. — и устни становища. В допълнение писмени становища представят правителствата на Германия и на Кипър.

V –    Анализ

 А – Предварителни бележки

1.      Обхват на тълкувателната компетентност на Съда

16.      На първо място следва да се разгледа накратко въпросът относно обхвата на компетентността на Съда да тълкува Рамковото споразумение, което е предмет на спора. Германското правителство подчертава, че при тълкуването на Рамковото споразумение основополагащото значение следва да се отдава на волята на социалните партньори, тъй като в противен случай биха се нарушили техните права, признати с член 28 от Хартата на основните права и с член 155 от ДФЕС.

17.      Значимостта на социалните партньори е прогласена и в клауза 4, точка 6 от Рамковото споразумение. Според тази разпоредба „всеки въпрос, свързан с тълкуването на настоящото споразумение, на европейско равнище, следва първо да се препрати от Комисията на подписалите страни, които да дадат своето становище“.

18.      От тази разпоредба обаче не следва, че е налице ограничение на тълкувателната компетентност на Съда, в случай че липсва становище на страните, подписали Рамковото споразумение.

19.      Съгласно член 267 от ДФЕС Съдът е длъжен да тълкува директивите в рамките на производството по преюдициално запитване. Наистина съдържащото се като приложение към Директива 96/34 Рамково споразумение е договорено между социалните партньори; съгласно разпоредбата на член 1 от Директива 96/34 обаче това рамково споразумение става нейна неразделна част и има същото правно естество като нея(8). В това отношение и клауза 4, точка 6 от Рамковото споразумение изрично пояснява, че разпоредбите на Рамковото споразумение се прилагат, „без да се засягат съответните правомощия на […][Съда]“. Обхватът на компетентността на Съда да тълкува Рамковото споразумение следователно не се отличава от общата му компетентност да тълкува други разпоредби, съдържащи се в директивите. Освен това тази тълкувателна компетентност на Съда следва от разпоредбите на първичното право и не може така лесно да бъде ограничена от съдържаща се в определена директива разпоредба, като разпоредбата на клауза 4, точка 6 от Рамковото споразумение.

2.      Приложимост на Директива 96/34 по отношение на държавните служители

20.      В допълнение, предвид обстоятелството, че жалбоподателката в главното производство е държавен служител, още в началото следва да се уточни, че държавните служители също могат да попадат в персоналния обхват на Директива 96/34 и на съдържащото се в приложението към нея Рамково споразумение.

21.      Наистина според клауза 1, точка 2 от Рамковото споразумение то се прилага по отношение на всички работници, като по този начин биха могли да се изключват държавните служители. Нито в Директивата, нито в Рамковото споразумение обаче се откриват основания, позволяващи да се приеме, че тяхното приложно поле се ограничава до трудови договори, сключвани между работници и работодатели в частноправната сфера; следователно Директивата и Рамковото споразумение се прилагат и спрямо служителите в публичния сектор(9). По същия начин Съдът тълкува разширително понятието „работник“ в член 141 ЕО (понастоящем член 157 ДФЕС, равно заплащане на мъжете и жените) и включва в него и държавните служители(10). В това отношение Съдът намира опора в идеята, че принципът на равното заплащане, регламентиран в тази разпоредба, е една от основите на Общността, поради което от приложното му поле не могат да се изключват служителите в публичния сектор. По същия начин Съдът приема, що се отнася до Директиви 76/207/ЕИО(11) и 75/117/EИО(12), че тези директиви имат общо приложение — в съответствие със залегналия в тях принцип на равно третиране на жените и мъжете(13). Тъй като и Директива 96/34 следва да насърчава равното третиране на мъжете и жените(14), понятието „работник“, използвано в нея, трябва също да бъде разбирано широко и да обхваща и държавни служители.

 Б – По първия преюдициален въпрос

22.      С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция би искала да установи дали клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение предоставя на децата лично право на родителски отпуск и дали в това отношение с отказа за ползване на втори родителски отпуск при раждане на близнаци не се нарушават правата на децата близнаци.

23.      Всички заинтересовани страни с основание отговарят отрицателно на този въпрос. Текстът на Рамковото споразумение не съдържа аргументи в подкрепа на извода, че на детето се предоставя лично право на родителски отпуск. Рамковото споразумение предоставя лично право на родителски отпуск единствено на родителите. Това следва ясно от текста на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение. Всъщност в тази разпоредба се предвижда изрично, че работниците мъже и жени имат лично право на родителски отпуск.

24.      Резултатите от това граматическо тълкуване се потвърждават и със съображения от телеологическо естество. Според смисъла и целта на родителския отпуск съгласно преамбюла и клауза 1, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се улесни съвместяването на професионалния и семейния живот и да се насърчи равното третиране на мъжете и жените. За да се постигне тази цел, Рамковото споразумение предоставя на мъжете и жените работници лично право на родителски отпуск, като във връзка с това урежда и отношенията между родителите и техните работодатели(15). Дори с оглед на постигането на целта за по-добро съвместяване на семейния и професионалния живот не е необходимо детето да има свое собствено право на родителски отпуск.

25.      До различно тълкуване на Рамковото споразумение не води и член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на който се позовава запитващата юрисдикция. Според тази разпоредба децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. За да се гарантира това право на закрила и грижи обаче, не е необходимо децата да разполагат с лично право за предоставяне на родителски отпуск на техните родители. Достатъчно е, че с такова право разполагат самите родители, които в крайна сметка решават кой е най-добрият начин да се грижат за децата си и могат да решат да организират отглеждането на децата си и осигуряването на тяхното благоденствие по различен начин, като не ползват родителски отпуск.

 В – По втория преюдициален въпрос

26.      С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция би искала да установи по същество дали съгласно Рамковото споразумение за всяко от децата близнаци следва да се предоставя отделно право на родителски отпуск или би било в съответствие с разпоредбите на Рамковото споразумение, ако раждането на близнаци не се третира по различен начин от раждането на едно-единствено дете и за раждането на близнаци се предвижда ползване само на един родителски отпуск.

27.      Този въпрос се поставя и в други случаи на многоплодно раждане (например при раждане на тризнаци, четиризнаци и т.н.). Тъй като в обаче в главното производство става въпрос за раждане на близнаци, по-нататък следва също да се изхожда от тази предпоставка.

1.      Тълкуване на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение

28.      Съгласно клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение работниците мъже и жени разполагат с „[лично] право на родителски отпуск на основание на раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за това дете поне три месеца“. Подобна е редакцията на член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който по-специално предвижда, че „[з]а да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право […] на родителски отпуск [след] раждане[то] или осиновяване[то] на дете“.

29.      Съображенията, които излагам по-нататък във връзка с тълкуването на тази норма от Рамковото споразумение, се отнасят само до предвидената в Директивата минимална продължителност от три месеца на родителския отпуск. Едва след това ще изясня какви са последиците, ако държава членка предвиди по-дълга продължителност на родителския отпуск.

30.      Правителствата на Обединеното кралство и Кипър посочват с основание, че употребата на единствено число („раждане на дете“, „да се грижат за това дете“) е аргумент в подкрепа на извода, че правото на родителски отпуск съществува отделно за всяко дете(16). Рамковото споразумение не съдържа общи указания, че родителският отпуск следва да служи за „отглеждането на детето“, но предвижда право на родителски отпуск за определено дете, а именно за „това дете“, с чието раждане се свързва ползването на родителския отпуск. Това следва да се разбира в смисъл, че при раждането на всяко едно дете възниква отделно право на родителски отпуск с продължителност от най-малко три месеца.

31.      Следователно разбирането, според което при раждане на близнаци възниква отделно право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци, има своите основания в текста на Рамковото споразумение.

32.      Не са убедителни съображенията на останалите заинтересовани страни, според които правото на родителски отпуск се свързвал единствено с факта на „раждането“, без да зависи от броя на родените деца. Смятам, че това тълкуване не може да намери опора в текста на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение. Всъщност в тази разпоредба става въпрос не просто за родителския отпуск след раждането, а за родителския отпуск след раждането на „дете“, който да позволи полагането на грижи за „това дете“. В текста на разпоредбата се поставя основен акцент не върху раждането, а върху съответното дете и се изхожда от принципа, че за всяко дете следва да се предоставя един родителски отпуск.

33.      Тълкуването, според което клауза 2, точка 1 е насочена не към раждането, независимо от броя на родените деца, а към родените деца, се потвърждава от Решение на Съда по дело Комисия/Люксембург(17). В това решение Съдът изрично приема във връзка с въпроса за приложимостта във времето на Директивата за родителския отпуск, че право на родителски отпуск съществува дори и когато детето е родено, преди да влезе в сила Директивата. Съдът аргументира този извод, като посочва, че за да се обоснове наличието на право на родителски отпуск от решаващо значение не е нито факта на раждането, нито датата на раждането, а единствено обстоятелството, че е налице дете към датата на подаване на молбата за ползване на отпуска(18). Ако обаче критерият, от който следва да се изхожда, е детето, а не фактът на раждането му, изглежда недопустимо да се изведе принципното правило, че за всяко раждане възниква право само на един родителски отпуск независимо от броя на родените деца. Напротив, следва да се вземе предвид, че при раждането на близнаци децата са две, което от своя страна предполага наличието на два отделни родителски отпуска.

34.      Като междинен резултат следователно трябва да се приеме, че според текста на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение се предвижда отделно право на родителски отпуск за раждането на всяко дете. Текстът на Рамковото споразумение не позволява да се направи извод, че по отношение на раждането на близнаци се прилагат различни правила.

2.      Телеологическо тълкуване

35.      Смисълът и целта на Рамковото споразумение не са в подкрепа на тълкуване, с което се ограничават резултатите от граматическото тълкуване.

36.      Целта на Рамковото споразумение е да се способства съвместяването на семейния и професионалния живот по такъв начин, че да бъде предоставена възможност на родителите за определен период от време да се грижат сами за децата си, без да изпитват негативните последици от това в професионален план(19). Родителите следва да могат да съвместяват своите професионални и семейни задължения(20). По този начин в контекста на демографските промени трябва да се повлияе позитивно върху коефициента на раждаемостта(21). Същевременно с родителския отпуск следва да се насърчи участието на жените в трудовия процес, от една страна, и равното третиране на половете, от друга(22).

37.      Изводът, до който се стига чрез граматическото тълкуване — че за всяко от децата близнаци съществува отделно право на родителски отпуск — е особено подходящ, за да се насърчи постигането на целите на Рамковото споразумение, посочени по-горе. Предоставянето на отделно право на родителски отпуск в размер на три месеца за всяко от децата близнаци позволява на родителите, които са особено натоварени с отглеждането на близнаците, да съвместят по най-добрия начин своите семейни и професионални задължения. Това право на родителски отпуск може освен това да послужи като стимул за родителя, зает с отглеждането на децата — и днес в реалния живот това е най-често майката, — да не прекратява трудовата си заетост предвид предизвикателствата при раждането на близнаци.

38.      Някои заинтересовани страни възразяват обаче, че децата близнаци се отглеждат едновременно и затова в достатъчна степен би отговаряло на смисъла и целта на Рамковото споразумение, ако на родителите на близнаци се предоставя само един родителски отпуск.

39.      Това възражение обаче се оказва неоснователно. Тълкуването в светлината на принципа за равното третиране, закрепен в правото на Съюза, не позволява да се предоставя само един родителски отпуск при раждането на близнаци.

40.      Наистина следва да се признае, че при отглеждането на близнаци се наблюдава известна синергия. Независимо от това, времето и усилията, които се инвестират при отглеждането на деца близнаци, са значително по-големи и не могат да се сравняват с отглеждането на едно дете. Поради факта че са на една и съща възраст, близнаците имат наистина по принцип еднакви нужди, които обаче следва, от една страна, да бъдат задоволявани на два пъти, а от друга страна, никъде не е казано, че близнаците например трябва да огладняват или да спят винаги по едно и също време. Ако на родителите на близнаци се предоставяше само един родителски отпуск — такъв, какъвто получават родителите на едно дете, — това различие не би могло да се отчита и следователно различни положения биха се третирали еднакво по недопустим начин.

41.      Двата примера по-нататък следва да онагледят извода, че ако се предоставя само един родителски отпуск за близнаци, би било налице противоречие с принципа за равно третиране.

42.      Комисията правилно посочва в това отношение, че моделът на уредбата в Рамковото споразумение позволява родителският отпуск да не следва непосредствено отпуска по майчинство, като може да бъде ползван и по-късно. В този контекст, що се отнася до времевите рамки, в които държавите членки могат да предвидят да се ползва родителският отпуск, клауза 2, точка 1 определя като горна граница осемгодишната възраст на детето. Вследствие на това, когато след раждането на дете се ражда негов брат или негова сестра, родителският отпуск за първото родено дете може да бъде ползван и едва след раждането на второто.

43.      Отново в тази хипотеза, родителите, ползващи родителски отпуск за едно от децата, биха могли да се грижат обаче и за двете, без това да означава, че в Рамковото споразумение се съдържа разпоредба, която да послужи като основание за отпадане на родителският отпуск за второто дете. Следователно и в случая с близнаците, с помощта на аргумента за наличието на възможност за едновременно полагане на грижи, не може да се обоснове ограничаването на съществуващите права до ползването на един-единствен родителски отпуск.

44.      Следният пример е също в подкрепа на извода, че не следва да се предоставя един-единствен родителски отпуск за близнаци. Ако се изхожда от модела на уредба в Рамковото споразумение, в който като горна времева граница за ползването на родителския отпуск се взема навършването на осем години от детето, родителите на две последователно родени деца могат да решат да ползват родителския отпуск за едното дете през времето, когато то все още е на много ранна възраст, като по този начин биха имали възможност да изживеят по-цялостно тази начална фаза на развитие заедно със своето дете; от друга страна, родителският отпуск за второто дете може например да бъде ползван, когато то тръгва на училище, тъй като тогава детето има необходимост от специална помощ и подкрепа. Родителите на близнаци биха били лишени от възможността за подобна гъвкавост, ако на тях се предоставяше право само на един родителски отпуск за двамата близнаци. При тези предпоставки също би било налице недопустимо неравно третиране.

45.      Доколкото в съдебното заседание гръцкото правителство изтъква, че при близнаците необходимостта от интензивно полагане на грижи отпадала по едно и също време и за двете деца, поради което следвало да се предоставя ползването само на един родителски отпуск, следва да се отбележи в това отношение, че съгласно разпоредбите на гръцкото право родителският отпуск може да бъде ползван в рамките на първите четири години от живота на детето. Следователно гръцкият законодател също поставя в основата на уредбата широки времеви граници, в рамките на които родителите могат да определят кога да ползват родителския отпуск. Родителите на близнаци биха били лишени от тази възможност, ако им се предоставя право само на един родителски отпуск за децата близнаци.

46.      По-нататък следва да се разгледа и едно възражение, повдигнато от германското правителство. Последното посочва, че едва в последната редакция на Рамковото споразумение(23) се включвала разпоредба относно особеното положение на децата с увреждания или с продължително заболяване. В това отношение клауза 3, точка 3 предвижда, че държавите членки и/или социалните партньори би следвало да преценят необходимостта от адаптиране на условията за достъп и реда за прилагане на родителския отпуск към нуждите на родителите на деца с увреждания или продължително заболяване. Поради факта че в новата редакция на Рамковото споразумение не се споменавало нищо относно особената хипотеза на многоплодното раждане, германското правителство стига до извода, че тази хипотеза не е уредена нито в старата, нито в новата редакция на Директивата. Следователно тази хипотеза можела да бъде регламентирана от социалните партньори в бъдеще.

47.      Не намирам този аргумент за убедителен. Всъщност със същия резултат обстоятелството, че в новото рамково споразумение се запазва мълчание по отношение на многоплодното раждане, може да се използва като аргумент в подкрепа на застъпваното в конкретния случай разбиране, че многоплодното раждане се урежда от общото правило за родителския отпуск съгласно клауза 2, точка 1 от първоначалната редакция на Рамковото споразумение. В такъв случай не е налице никаква необходимост от специално правило, което да бъде въведено с новата редакция на Рамковото споразумение от 2010 г., за да се потвърди предходното мълчаливо регламентирано правило.

48.      Някои от заинтересованите страни посочват в допълнение Предложение на Комисията(24) за изменение на Директива 92/85/ЕИО(25) относно закрилата на майките. Тази директива следва да бъде изменена по такъв начин, че да се изиска от държавите членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че по-специално в случаите на многоплодно раждане ще се предоставя право на допълнителен отпуск по майчинство. От обстоятелството, че в това предложение на Комисията се планира единствено удължаване, но не и удвояване на размера на отпуска, не следва да се правят изводи относно тълкуването на Рамковото споразумение за родителския отпуск. Всъщност, както основателно отбелязва Комисията в съдебното заседание, двете директиви преследват различни цели. Директивата за майчинството има за цел да уреди предимно закрилата на биологичното състояние на жената(26), докато Директивата за родителския отпуск се отнася до отглеждането на детето с оглед на съвместяването на семейния и професионалния живот. Ако закрилата на биологичното състояние на жената след раждането на близнаци би могла да бъде осигурена в достатъчна степен само чрез удължаване на отпуска по майчинство, същият резултат не може да бъде постигнат чрез прилагане на идентични мерки по отношение на родителския отпуск, с който се преследват различни цели.

49.      Заинтересованите страни се позовават освен това на практиката на Съда, според която отпуск, гарантиран от общностното право, не може да засегне правото да се ползва друг отпуск, гарантиран от това право(27). Тези решения обаче засягат отпуски, с които се преследват различни цели; така например по делото Merino Gómez се разглежда отпускът по майчинство и годишният платен отпуск(28). В настоящия случай не се противопоставят един на друг два различни вида отпуск. Все пак би могло да се постави въпросът дали отпуските, за които се спори по настоящото дело, не преследват въпреки всичко различни цели. По този начин би могъл да се аргументира изводът, че първото право на родителски отпуск следва да се ползва за отглеждането на първото дете близнак, а второто — за отглеждането на второто дете близнак. И в това отношение с двата родителски отпуска би могло да се преследват различни цели. От решаващо значение би било до каква степен понятието „различна цел“ следва да се тълкува разширително или стеснително. Смятам обаче, че не е необходимо да се стига до окончателно изясняване на въпроса дали посочената по-горе съдебна практика би могла да се приложи към настоящия случай, тъй като са налице достатъчно аргументи в подкрепа на извода, че клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се тълкува в смисъл, че правото на родителски отпуск следва да се предоставя за всяко дете, независимо дали то е близнак или не.

50.      Накрая остава да се провери какви са правомощия на държавите членки да определят свободно времето за ползване на родителския отпуск в рамките на предвидените в Рамковото споразумение осем години. Тези правомощия следват от клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение. Краят на тази разпоредба на немски език гласи: „[d]ie genauen Bestimmungen sind von den Mitgliedstaaten und/oder Sozialpartnern festzulegen“ [„точните условия се определят от държавите членки и/или от социалните партньори“]. На пръв поглед от текста на немски език не става ясно към коя част от текста се отнася изречението. Този въпрос обаче се изяснява, след като се сравни текстът на Рамковото споразумение на останалите езици. След като се посочва, че отпускът може да се ползва, докато детето навърши осем години, на останалите езици се продължава вместо с допълнително самостоятелно изречение — с подчинено изречение, което позволява на държавите членки да определят до каква възраст може да се ограничи ползването на отпуска(29). Следователно държавите членки или социалните партньори следва да определят по-точно до кой момент — в рамките на срока от осем години — може да се ползва родителският отпуск.

51.      Като се вземе предвид правомощието на държавите членки да определят максималната възраст на детето, до навършването на която може да се ползва родителският отпуск, би могло да се разбере логиката на конкретно разрешение, според което е допустимо да бъде ползван родителски отпуск единствено през първите три месеца след края на отпуска по майчинство. Теоретично в този случай наистина би било налице отделно право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци, но на практика родителите биха разполагали само с един родителски отпуск, тъй като този отпуск би трябвало да се ползва едновременно за двете деца близнаци. Когато определят конкретните условия за ползването на родителския отпуск, държавите членки и/или социалните партньори разполагат със значителна свобода на действие да решат в какви времеви граници следва да се ползва родителският отпуск. При упражняване на това право на преценка държавите членки обаче следва да вземат предвид и обстоятелството, че не трябва да се нарушава полезното действие на Рамковото споразумение. Следователно конкретният начин за определяне на времевите граници за ползване на родителския отпуск не може да има за резултат невъзможността за предоставяне на родителите на два отделни родителски отпуска от по три месеца за отглеждане на децата близнаци.

52.      Следователно като междинно заключение може да се приеме, че според Рамковото споразумение на родителите на близнаци следва да се предоставя право на два родителски отпуска, всеки с минимална продължителност от поне три месеца.

3.      Родителски отпуск с по-дълга от минимално изискуемата продължителност

53.      В изложението досега, както бе пояснено в началото, бе разгледана основно възможността за предвидената в Рамковото споразумение минимална продължителност на родителския отпуск от три месеца.

54.      Следва да се провери какви биха били последиците от тълкуването, до което се стига с настоящото, ако определена държава членка предоставя право на родителски отпуск, чиято продължителност е по-дълга от минимално изискуемата. Уредбата на родителския отпуск в държавите членки се различава силно по своята продължителност: така например според правото на Обединеното кралство се предоставя родителски отпуск в размер на 13 седмици, според гръцкото право на служителите в публичния сектор — в размер на девет месеца, а в други държави членки продължителността на родителския отпуск е три години (така например в Германия, Франция, Литва, Испания и Чехия(30)).

55.      Следователно се поставя въпросът дали по отношение на близнаците следва да се удвои продължителността на родителския отпуск, предоставян при раждане на едно-единствено дете според националното право.

56.      За изходна точка при отговора на този въпрос служи на първо място констатацията, че Рамковото споразумение установява единствено минимални изисквания(31). Рамковото споразумение изисква единствено държавите членки да предвидят възможност за всяко дете да се ползва родителски отпуск от поне три месеца. Ако определена държава членка реши да предостави право на ползване на родителски отпуск с по-дълга от минимално изискуемата продължителност, тази държава членка разполага с голяма свобода на действие. По правило обаче такъв отпуск, чиято продължителност надхвърля минимално изискуемата, следва да се предоставя при едни и същи условия на всички лица, спрямо които попадат в персоналния обхват на Директивата, освен ако различното третиране не може обективно да бъде оправдано(32).

57.      В случай че конкретната държава членка установи по-дълга продължителност на родителския отпуск, нейната свобода на действие не се разпростира единствено до регламентирането на по-голяма абсолютна продължителност на родителския отпуск за всяко дете. Напротив, когато предоставя право на родителски отпуск с по-голяма продължителност, тази държава членка би могла да регламентира и правила за ползване на отпуска, ако родителските отпуски, отпускани за различните деца, се застъпват във времето. Това следва преди всичко от смисъла и целта на Рамковото споразумение да насърчава съвместяването на семейния и професионалния живот. Във връзка с това може да съществува обективно основание за оправдаване на евентуално неравно третиране в сравнение с хипотезата на раждането на едно-единствено дете. В това отношение правителството на Обединеното кралство заявява в съдебното заседание и че неравното третиране би могло да бъде оправдано в случай на отпускане на родителски отпуск с по-дълга продължителност, като това следвало да бъде преценено преди всичко от съответните държави членки.

58.      По-специално, ако родителският отпуск е с по-дълга продължителност и се предоставя неколкократно в пълен размер, може, както с основание изтъкват германското и естонското правителство, да се стигне до ситуация, в която непрекъснатата продължителност на ползвания родителски отпуск е толкова голяма, че с него повече не би могло да се постигне преследваната цел за връщане на родителя към активна трудова дейност, а от друга страна, дори биха били налице противоположни стимули, като при всички положения би било затруднено завръщането на работа на родителя. В това отношение в точка 6 от общите съображения на Рамковото споразумение също се подчертава, че мерките за съвместяване на професионалния и семейния живот трябва да вземат предвид нуждите както на предприятията, така и на работниците.

59.      Освен това не е очевидно, че особеното натоварване във връзка с отглеждането на близнаци налага удвояването на родителския отпуск също и когато националната правна уредба предвижда, че родителският отпуск, предоставян за отглеждане на едно-единствено дете, е с много по-дълга от минималнo изискуемата продължителност от три месеца съгласно правото на Съюза. Специално значение може да се отдаде по-скоро на факта, че оглеждането на близнаци предполага известна синергия. Колкото по-дълга е продължителността на родителския отпуск, който се предоставя за едно-единствено дете, толкова по-слабо е изразено свързаното с отглеждането на близнаци допълнително натоварване, което трудно би могло да се компенсира с минималната продължителност на родителския отпуск от три месеца.

60.      Следователно трябва да се отбележи, че дори ако държава членка предвиди родителски отпуск с по-дълга от минимално изискуемата в Рамковото споразумение продължителност от три месеца, родителите по правило разполагат с право на родителски отпуск за всяко от децата близнаци. Въпреки това принципът на равно третиране не изисква механичното удвояване на продължителността на родителския отпуск, която е по-дълга от минималната продължителност от три месеца; напротив, с оглед на преследваните в Рамковото споразумение цели е оправдано да се предвидят конкретни разпоредби за коригиране на продължителността на родителския отпуск, така че тя да бъде намалена и да бъде по-малка от удвоения размер на този отпуск. Когато извършва необходимата преценка във връзка с това, съответната държава членка следва да вземе предвид преследваната с Рамковото споразумение цел за насърчаване на съвместяването на семейния и професионалния живот.

61.      Гръцкото правителство не е предвижда изрично правило относно коригирането на продължителността на родителския отпуск при раждането на близнаци. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали чрез тълкуване от националната правна уредба може да извлече съответно правило за коригиране на продължителността на родителския отпуск, което да отговаря на посочените критерии. В случай че това се окаже невъзможно, остава да се приложи следващото от Директивата принципно правило за удвояване на продължителността на родителския отпуск.

VI – Заключение

62.      Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Dioikitiko Efeteio Thessalonikis по следния начин:

1.      Клауза 2, точка 1 от сключеното на 14 декември 1995 г. Рамково споразумение относно родителския отпуск, което се съдържа в приложението към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), в редакцията ѝ след изменението с Директива 97/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г., не следва да се тълкува в смисъл, че предоставя на децата лично право на родителски отпуск.

2.      Клауза 2, точка 1 от сключеното на 14 декември 1995 г. Рамково споразумение относно родителския отпуск, което се съдържа в приложението към Директива 96/34/ЕО на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП), в редакцията ѝ след изменението с Директива 97/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г., следва да се тълкува в смисъл, че работниците мъже и жени имат лично право на родителски отпуск от поне три месеца за всяко от децата близнаци.

---

1 – Език на оригиналния текст: немски.

---

2 – Директива на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160), в редакцията ѝ след изменението с Директива 97/75/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. (ОВ L 10, стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 31), наричана по-нататък „Директива 96/34“ или „Директива за родителския отпуск“. Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО следва да бъде транспонирана до 8 март 2012 г. и поради това не е приложима към настоящия случай. Тя всъщност и не съдържа изменения от значение за отговора на поставените въпроси по настоящия случай.

---

3 – Вж. първа алинея от преамбюла на Рамковото споразумение.

---

4 – Точка 4 от общите съображения на Рамковото споразумение.

---

5 – Апелативен административен съд Солун.

---

6 – Държавен съвет.

---

7 – Апелативен административен съд Атина и Апелативен административен съд Солун.

---

8 – Вж. Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact (C‑268/06, Recueil, стр. І‑2483, точка 58, което се позовава на моето заключение, представено по това дело на 9 януари 2008 г., точка 87).

---

9 – Вж. в този смисъл Решение от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler (C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057, точка 54 и сл.) и Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo (C‑180/04, Recueil, стр. І‑7251, точка 32).

---

10 – Вж. Решение от 2 октомври 1997 г. по дело Gerster (C‑1/95, Recueil, стр. І‑5253, точка 18).

---

11 – Директива на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (OB L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164).

---

12 – Директива на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (OB L 45, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 156).

---

13 – Решение от 21 май 1985 г. по дело Комисия/Германия (248/83, Recueil, стр. 1459, точка 16).

---

14 – Точки 4 и 7 от общите съображения на Рамковото споразумение и първа алинея от преамбюла на Рамковото споразумение.

---

15 – Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Люксембург (C‑519/03, Recueil, стр. І‑3067, точка 46).

---

16 – Текстът на френски език е съответно: „naissance d'un enfant/pour pouvoir s'occuper de cet enfant“, текстът на английски — „the birth of a child/to enable them to take care of that child“, а текстът на гръцки — „λόγω γέννησης ή υιοθεσίας παιδιού/ώστε να μπορέσουν να ασχοληθούν με το παιδί αυτό“.

---

17 – Решение по дело Комисия/Люксембург (посочено в бележка под линия 15).

---

18 – Решение по дело Комисия/Люксембург (посочено в бележка под линия 15, точка 47).

---

19 – Вж. клауза 1, точка 1 от Рамковото спораумение.

---

20 – Точка 4 от общите съображения на Рамковото споразумение.

---

21 – Вж. точка 7 от общите съображения на Рамковото споразумение.

---

22 – Точки 4 и 7 от общите съображения на Рамковото споразумение и първа алинея от преамбюла на Рамковото споразумение.

---

23 – Съдържащо се в приложение към Директива 2010/18/ЕС (посочена в бележка под линия 2).

---

24 – СOM(2008) 637 окончателен.

---

25 – Директива на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, стр. 1, наричана по-нататък „Директива за майчинството“).

---

26 – Вж. Решение по дело Комисия/Люксембург (посочено в бележка под линия 15, точка 32).

---

27 – Решение от 20 януари 2009 г. по дело Schultz-Hoff (C‑350/06 и C‑520/06, Сборник, стр. І‑179, точка 26), Решение от 18 март 2004 г. по дело Merino Gómez (C‑342/01, Recueil, стр. І‑2605, точки 32 и 33), Решение по дело Комисия/Люксембург (посочено в бележка под линия 15, точка 33) и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Kiiski (C‑116/06, Сборник, стр. І‑7643, точка 56).

---

28 – Решение по дело Merino Gómez (посочено в бележка под линия 27).

---

29 – Вж. например текста на френски („[…] au moins trois mois jusqu'à un âge déterminé pouvant aller jusqu'à huit ans, à définir par les États membres et/ou les partenaires sociaux“), на английски („[…] for at least three months, until a given age up to 8 years to be defined by Member States and/or management and labour“) или на гръцки език (“[…] τουλάχιστον επί τρεις μήνες, μέχρι μιας ορισμένης ηλικίας, η οποία μπορεί να φθάσει μέχρι τα 8 έτη και προσδιορίζεται από τα κράτη μέλη ή/και τους κοινωνικούς εταίρους”) [a на български език: „[…] поне три месеца, докато то достигне до определена възраст, но не повече от 8 години, който отпуск се определя от държавите членки и/или от социалните партньори“].

---

30 – В Германия всеки родител има отделно право на родителски отпуск, докато детето навърши три години, а в останалите държави членки родителите имат общо за двамата право на родителски отпуск.

---

31 – Вж. само съображение 10 от Директива 96/34.

---

32 – Вж. заключението на генералния адвокат Tizzano от 18 януари 2005 г., представено по дело Комисия/Люксембург (C‑519/03, Recueil, стр. І‑3067, точка 49).