31.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/22

1.

Трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (1) да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при прекратяване на дейността вследствие на обявяване в несъстоятелност на работодателя или постановяване на съдебно решение за прекратяване и ликвидация на работодателя — кредитно дружество, поради неплатежоспособност на основание член 61.(1), букви а) и б) от изменения Закон за финансовия сектор от 5 април 1993 г., като за тези случаи на прекратяване на дейността националният закон предвижда прекратяване с незабавно действие на трудовия договор?

2.

При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59/ЕО да се тълкуват в смисъл, че синдикът или ликвидаторът е приравнен на работодател, който е съставил план за колективни уволнения и е в състояние да осъществи за тази цел посочените в членове 2 и 3 от директивата действия и да извърши уволненията (дело C-323/08, точки 39, 40 и 41) (2)?