а)

Сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и изключения от тази компетентност се съдържат единствено в разпоредбите на Регламент № 1346/2000;

б)

Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е започнало производство по несъстоятелност в държава членка, който:

а)

и двете национални съдилища, които са компетентни да се произнасят по павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент №1346/2000 или на член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не могат да се откажат от своята компетентност?

б)

когато юрисдикцията на държава членка приеме за недопустим павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да приеме, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта, че съгласно разпоредбите на Европейското право за определяне на международната подсъдност тя не може да взема решение в този смисъл?