EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CJ0509

Решение на Съда (първи състав) от 5 юли 2012 г.
Josef Geistbeck и Thomas Geistbeck срещу Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH.
Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof.
Интелектуална и индустриална собственост — Правна закрила на Общността на сортовете растения — Регламент (ЕО) № 2100/94 — Привилегия на фермера — Понятие за справедливо възнаграждение — Поправяне на претърпяна вреда — Нарушение.
Дело C‑509/10.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2012:416

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

5 юли 2012 година ( *1 )

„Интелектуална и индустриална собственост — Правна закрила на Общността на сортовете растения — Регламент (ЕО) № 2100/94 — Привилегия на фермера — Понятие за справедливо възнаграждение — Поправяне на претърпяна вреда — Нарушение“

По дело C‑509/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 30 септември 2010 г., постъпил в Съда на 26 октомври 2010 г., в рамките на производство по дело

Josef Geistbeck,

Thomas Geistbeck

срещу

Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet, г‑н E. Levits (докладчик), г‑н J.-J. Kasel и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 януари 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

за господата Geistbeck, от J. Beismann и M. Miersch, Rechtsanwälte,

за Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH, от K. von Gierke и C. von Gierke, Rechtsanwälte,

за гръцкото правителство, от г‑жа X. Basakou и г‑жа A.-E. Vasilopoulou, в качеството на представители,

за испанското правителство, от г‑н F. Díez Moreno, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от г‑н B. Schima и г‑н F. Wilman, както и от г‑жа M. Vollkommer, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 март 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197) и на Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 (OB L 173, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177), изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98 на Комисията от 3 декември 1998 г. (ОВ L 328, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 26, стр. 76, наричан по-нататък „Регламент № 1768/95“).

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между земеделските производители господа Geistbeck и Saatgut-Treuhandverwaltungs GmbH (наричано по-нататък „STV“), представляващо интересите на титулярите на правото на закрила от Общността за растителните сортове Kuras, Quarta, Solara и Marabel във връзка с непълното деклариране на засаждането от жалбоподателите в главното производството на тези сортове.

Правна уредба

Регламент № 2100/94

3

Съгласно член 11 от Регламент № 2100/94 право на закрила на Общността на сортовете растения има „лицето, което е създало или което е открило и развило сорта или неговият правоприемник“.

4

Член 13 от този регламент, озаглавен „Права на титуляря на закрила на Общността на сортовете растения и ограничения“, гласи следното:

„1.   Закрилата на Общността на сортовете растения предоставя на титуляря или титулярите на закрила на Общността на сортовете растения, наричани по-нататък „титуляр“, правото да извършва действията, посочени в параграф 2.

2.   Без да се засягат разпоредбите на членове 15 и 16, разрешение от титуляря се изисква за следните действия, свързани със сортовите компоненти или посевния материал на защитения сорт, наричани по-долу „материал“:

а)

производство или възпроизводство (размножаване);

[…]

Титулярят може да постави условия и ограничения за издаването на разрешение.

[…]“.

5

Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Дерогация от правната закрила на Общността на сортовете растения“, разпорежда в параграф 1:

„Независимо от член 13, параграф 2, и с цел защитата на селскостопанското производство, на земеделските производители се разрешава да използват, с цел размножаване на открито, в собственото си стопанство, на посевен материал от даден сорт, различен от хибридните или синтетични сортове, който се ползва с правна закрила на Общността на сортовете растения“.

6

Член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 предвижда:

„Условията, при които се прилага дерогацията, предвидена в параграф 1, и се защитават легитимните интереси на създателя и на земеделския производител, се определят, преди влизането в сила на настоящия регламент, в правилата за прилагане, предвидени в член 114, въз основа на следните критерии:

[…]

от дребните земеделски производители не се изисква да плащат възнаграждение на титуляря; […]

[…]

останалите земеделски производители са длъжни да плащат на титуляря справедливо възнаграждение, което е чувствително по-ниско от сумата, получавана за производството по лиценз на посевен материал от същия сорт в същата област; действителният размер на това справедливо възнаграждение може да се променя във времето, предвид степента, в която ще се използва дерогацията, предвидена в параграф 1 за съответния сорт,

[…]

всяка необходима информация се предоставя по искане на титулярите от земеделските производители и лицата, извършващи дейности по сортирането; […]“.

7

Член 94 от този регламент, отнасящ се до исковете с гражданскоправен характер, които могат да се предявяват в случаи на съставомерно на нарушение използване на сорт растение, гласи:

„1.   Всяко лице, което:

а)

извърши, без да има право на това, едно от действията, предвидени в член 13, параграф 2, по отношение на сорт, който е предмет на правната закрила на Общността на сортовете растения; или

[…]

може да бъде предмет на съдебен иск от страна на титуляря за прекратяване на това нарушение или за заплащане на справедливо възнаграждение или и за двете.

2.   Всяко лице, което действа умишлено или поради небрежност, е длъжно да обезщети титуляря за произтеклата вследствие на това вреда. В случай на лека небрежност, размерът на иска за обезщетение на титуляря може да бъде намален според степента на тази небрежност, без обаче да бъде по-нисък от ползата, извлечена от извършителя на нарушението“.

8

Допълнителното прилагане на националното право в областта на нарушенията е уредено в член 97 от посочения регламент, който в параграф 1 разпорежда:

„Ако извършителят на нарушението по смисъла на член 94 е извлякъл от това нарушение някаква полза в ущърб на титуляря или на лице, оправомощено по лицензия, компетентните съдебни органи по смисъла на членове 101 или 102 прилагат собственото си национално законодателство, включително и разпоредби от международното частно право, по отношение на възстановяването на тези права“.

Регламент № 1768/95

9

Член 2, параграф 1 от Регламент № 1768/95 има следната редакция:

„Условията, посочени в член 1, се прилагат както от титуляря, представляващ селекционера, така и от земеделския производител по такъв начин, че да се защитават легитимните им взаимни интереси“.

10

Член 5 от Регламент № 1768/95, който определя следните правила във връзка с дължимото възнаграждение на титуляря, гласи:

„1.   Нивото на справедливото възнаграждение, което се изплаща на титуляр[я] съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент, може да бъде предмет на договор между титуляря и съответния земеделски производител.

2.   Когато такъв договор не е сключен или не се прилага, нивото на възнаграждение следва да бъде значително по-ниско от сумата, плащана за лицензирано производство на посадъчен материал от най-ниска категория, квалифициран за официална сертификация, от същия сорт в същата област.

[…]

5.   Когато в случая на параграф 2 не се прилага споразумение, както е посочено в параграф 4, изплащаното възнаграждението е 50 % от сумите, изисквани за лицензирана продукция на посадъчни материали, както е определено в параграф 2.

[…]“.

11

Член 14 от този регламент, който се отнася до контрола от страна на титуляря върху изпълнението на задълженията на земеделския производител, предвижда в параграф 1:

„За целите на контрола от страна на титуляр[я] на спазването на разпоредбите на член 14 от основния регламент, както е предвидено в настоящия регламент, що се отнася до изпълнение на задълженията на земеделския производител, земеделският производител следва, по искане на титуляр:

а)

да представи доказателства в подкрепа на информацията по член 8 чрез представяне на съответни налични документи като фактури, използвани етикети, или всякакъв подходящ механизъм, като този, изискван съгласно член 13, параграф 1, буква а), по отношение на:

предоставянето на услуги по преработка на продукт от реколтата от сорт на титуляр[я] за засяване от което и да е трето лице, или

в случая с член 8, параграф 2, буква д), доставката на посадъчен материал от сорт на титуляр[я],

или чрез доказателство за съществуването на земя или складове;

б)

да предостави на разположение и да осигури достъп до доказателството, изисквано съгласно член 4, параграф 3 или член 7, параграф 5“.

12

Съгласно разпоредбите на член 18 от Регламент № 1768/95:

„1.   Лицето, посочено в член 17, може да бъде съдено от титуляря да изпълни своите задължения съгласно член 14, параграф 3 от основния регламент, както е определено в настоящия регламент.

2.   Ако това лице нееднократно и умишлено не е спазвало своите задължения съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от основния регламент по отношение на един или повече сортове на същия титуляр, задължението да обезщети титуляря за всякакви последващи вреди, съгласно член 94, параграф 2 от основния регламент, обхваща поне една обща сума, изчислена на базата на средната сума, плащана за лицензирана продукция на съответстващо количество посадъчен материал от защитени сортове от съответните растителни сортове в същата област, умножена по четири, без да се засяга обезщетението за каквито и да е по-големи вреди“.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

13

В периода 2001—2004 г., след като уведомяват за това STV, господата Geistbeck засаждат защитените сортове Kuras, Quarta, Solara и Marabel. Последното обаче установява вследствие на извършена проверка, че действително засадените количества от всички защитени сортове са по-големи от декларираните количества и в някои случаи ги надвишават трикратно. Вследствие на това STV претендира заплащането на сумата 4576,15 EUR, съответстваща на дължимото му възнаграждение. След като ищците в главното производство заплащат само половината от тази сума, STV предявява иск и претендира заплащането на остатъка от сумата, както и възстановяване на направените в досъдебните процедури разноски на стойност 141,05 EUR.

14

Този иск е уважен в първоинстанционното производство. Въззивната жалба, подадена от ищците в главното производство, е отхвърлена. Тогава те подават ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция.

15

Като се основава на Решение на Съда от 10 април 2003 г. по дело Schulin (C-305/00, Recueil, стр. I-3525), тази юрисдикция приема, че земеделският производител, който не е изпълнил надлежно задължението за предоставяне на информация по отношение на титуляря на защитения растителен сорт, не може да се позовава на член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94, и срещу него може да бъде предявен иск за преустановяване на нарушението съгласно член 94 от посочения регламент, както и за заплащане на справедливо възнаграждение.

16

Посочената юрисдикция си задава въпроса за начините на изчисляване на „справедливото възнаграждение“, дължимо на основание член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 на титуляря на правото на закрила, както и за начините на изчисляване на обезщетението, дължимо на основание параграф 2 от този член.

17

Възможно било като основа за изчисляване да се приеме или средната сума, получавана за лицензираното производство на посевен материал от защитени сортове на съответния растителен вид в същата област, или възнаграждението, дължимо при разрешено засаждане в съответствие с член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 във връзка с член 5, параграф 5 от Регламент № 1768/95 (наричано по-нататък „такса за разрешено засаждане“).

18

В първия случай нарушителят би бил задължен за посочената средна сума при условия и тарифи, еднакви с тези за трети лица, докато във втория случай той би могъл да се позове на предвидената за земеделските производители привилегирована тарифа, а именно на таксата за разрешено засаждане, която съответства на 50 % от сумите, дължими за лицензирано производство на посевен материал.

19

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли справедливото възнаграждение, което земеделският производител трябва да заплати на титуляря на правото на закрила от Общността на сортовете растения съгласно член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, затова че е използвал посевен материал от получена от него реколта от определен защитен сорт растение, без да е изпълнил задълженията си по член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94 и по член 8 от Регламент № 1768/95, да се изчислява въз основа на средния размер на таксата за лицензирано производство на посевен материал от защитени сортове от съответния растителен вид в същата област, или вместо това за основа трябва да се вземе (по-ниското) възнаграждение, което би следвало да се заплати в случаите на разрешено засаждане по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94 и по член 5 от Регламент № 1768/95?

2)

В случай че за основа следва да се вземе единствено възнаграждението, заплащано при разрешено засаждане:

В тази хипотеза и при положение че земеделският производител е извършил само еднократно виновно нарушение, може ли титулярят на правото на закрила на сортовете растения да изчисли размера на подлежащата на възстановяване вреда съгласно член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 като фиксирана по размер сума, определена въз основа на таксата за предоставяне на лиценз за производство на посевен материал?

3.

Допустимо или дори задължително ли е при изчисляване на справедливото възнаграждение по член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 или на обезщетението за вреди, дължимо в приложение на член 94, параграф 2 от посочения регламент, да се вземат предвид и разходите за упражнявания специален контрол от организация, която защитава правата на голям брой титуляри на права на закрила, чрез присъждането на сума, възлизаща на двойния размер на обичайно уговаряното възнаграждение, съответно на дължимото възнаграждение съгласно член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94?“.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

20

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да узнае елементите, които позволяват да се определи размерът на „справедливото възнаграждение“, дължимо по член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 от земеделски производител, който не е изпълнил изискванията, произтичащи за него от член 14, параграф 3, четвърто и шесто тире от този регламент. По-конкретно, нейният въпрос е дали тя трябва да приеме като основа за изчисляването на това възнаграждение таксата, дължима за лицензирано производство на посевен материал от същия сорт в същата област, наречена „лицензия C“, или таксата за разрешено засаждане по член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, която по силата на член 5, параграф 5 от Регламент № 1768/95 възлиза на 50 % от дължимите суми за лицензирано производство на посевен материал.

21

Следва да се припомни отначало, че по силата на член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94 разрешение от титуляря на закрила на Общността на сорт растение се изисква, що се отнася до сортовите компоненти или до посевния материал на защитения сорт, по-конкретно за производството или възпроизводството (размножаване), за подготовката за целите на размножаването, за предлагането за продажба, за продажбата или друг вид търговия, или за съхраняването им за тези цели (вж. Решение по дело Schulin, посочено по-горе, точка 46).

22

В този контекст член 14 от Регламент № 2100/94 съставлява дерогация от принципа за получаване на разрешение от титуляря на правото на закрила на Общността на сорт растение (вж. в този смисъл Решение по дело Schulin, посочено по-горе, точка 47), доколкото използването на продукт от реколтата, получена от земеделските производители, в рамките на собственото им стопанство, за целите на възпроизводството на открито, не подлежи на разрешение от страна на титуляря на правото на закрила на Общността, когато те изпълняват определени, изрично посочени условия в параграф 3 от същия член 14.

23

В това отношение Съдът вече е приел, че земеделски производител, който не заплаща на титуляря справедливо възнаграждение, когато използва получения от засаждането на посевен материал от защитен сорт продукт от реколтата, не може да се позове на член 14, параграф 1 от Регламент № 2100/94 и следователно трябва да се приеме, че той извършва без разрешение едно от действията по член 13, параграф 2 от този регламент (Решение по дело Schulin, посочено по-горе, точка 71).

24

Все пак положението, в което се намират ищците в главното производство, е подобно на това на земеделски производители, които не са извършили плащане на „справедливото възнаграждение“, предвидено в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, доколкото, като не са декларирали част от количеството на продукта от реколтата, която са засадили, ищците в главното производство не са се издължили за посоченото възнаграждение.

25

От това следва, че засаждането на недеклариран посевен материал от ищците в главното производство съставлява, както основателно посочва запитващата юрисдикция, „нарушение“ по смисъла на член 94 от Регламент № 2100/94. Затова начините за изчисляване на справедливото възнаграждение, дължимо от господа Geistbeck на жалбоподателя в главното производство, трябва да се определят именно по реда на тази разпоредба.

26

В това отношение господа Geistbeck изтъкват, че доколкото член 14, параграф 3, четвърто тире и член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 използват почти едни и същи изрази, „справедливото възнаграждение“, дължимо на основание член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, е уместно да се определя именно въз основа на таксата за разрешено засаждане.

27

Такова тълкуване обаче не може да се възприеме.

28

Всъщност, първо, трябва да се установи, че макар изразът „rémunération équitable“ [справедливо възнаграждение] да се използва в тези две разпоредби на Регламент № 2100/94 на френски език, не се отнася същото за текстовете на другите езици, по-специално на немски и на английски език, както посочва генералният адвокат в точка 43 от своето заключение. Следователно от сходството на изразите, използвани в посочените разпоредби на Регламент № 2100/94, не може да се направи извод, че те изразяват едно и също понятие.

29

Второ, следва да се подчертае, че като дерогация от принципа на закрилата на Общността на сортовете растения член 14 от посочения регламент трябва да бъде предмет на стеснително тълкуване и че следователно неговото предназначение не е да бъде прилаган в контекст, различен от контекста, изрично определен в същия този член.

30

Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точки 45—47 от своето заключение, понятието „справедливо възнаграждение“, визирано в член 14, параграф 3, четвърто тире от Регламент № 2100/94, във връзка с член 5, параграф 5 от Регламент № 1768/95, има за цел да установи баланс между взаимните интереси на земеделските производители и на титулярите на правото на закрила на сортовете растения.

31

В замяна на това член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, чиято редакция не прави разлика в зависимост от качеството на извършителя на нарушението, се отнася конкретно до изплащането на справедливо възнаграждение в рамките на иск за преустановяване на нарушение.

32

От това следва, че при обстоятелствата по делото в главното производство таксата за разрешено засаждане по смисъла на член 14 от Регламент № 2100/94 не може да бъде приета като основа за изчисляване на „справедливото възнаграждение“, предвидено в член 94, параграф 1 от този регламент.

33

Като алтернативна основа за изчисляване на посоченото възнаграждение запитващата юрисдикция посочва таксата за лицензирано производство, а именно по лицензия C.

34

Както вече беше посочено в точка 23 от настоящото решение, земеделските производители, които не изпълняват задълженията си по член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94, във връзка с член 8 от Регламент № 1768/95, не могат да се ползват с привилегията, която извличат от тази разпоредба.

35

Затова те трябва да бъдат разглеждани като трети лица, които са извършили някое от действията, посочени в член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94, без да са имали право на това.

36

Доколкото член 94 от Регламент № 2100/94 има за цел да поправи вредите, претърпени от титуляря на право на закрила от Общността на сортове растения, който е увреден от нарушение, следва да се съобрази, че в делото по главното производството господата Geistbeck, след като не са могли да се позоват на „привилегията на земеделски производител“, а именно на дерогацията от закрилата на Общността на сортовете растения по член 14, параграф 1 от този регламент, такава каквато е видна от параграф 3 от този член, тази вреда възлиза най-малкото на сума в размер, равен на стойността на лицензия C, която би трябвало да заплати трето лице.

37

Затова при обстоятелствата по делото в главното производство за основа на изчисляването на „справедливото възнаграждение“, предвидено в член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, следва да се приеме сума в размер, равен на таксата, дължима за лицензирано производство.

38

На първо място, за да се противопоставят на подобно тълкуване, господата Geistbeck претендират, че материалът за размножаване, получен от първа реколта, бил с по-ниско качество от посочения в член 13, параграф 2 от Регламент № 2100/94. Същевременно обаче подобен довод не е относим, тъй като размножаването на защитения материал не може да се отрази върху съществуването на свързаното с този материал право на интелектуална собственост.

39

На второ място, господа Geistbeck не биха могли да изтъкват също така, че да се приеме сума в размер, равен на таксата, дължима за производство по лицензия C като основа за изчисление на „справедливото възнаграждение“, дължимо по силата на член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 от земеделски производител, който не е изпълнил изискванията, предвидени в член 14, параграф 3 от посочения регламент, във връзка с член 8 от Регламент № 1768/95, би означавало на разпоредбите на този член 94 да се признае характер на поправяне на вреди с цел наказване, какъвто характер е чужд на самата цел на този член.

40

Всъщност, както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, земеделският производител, който не се е позовал на разпоредбите на член 14, параграф 3 от Регламент № 2100/94, трябва да се разглежда като трето лице, извършило без разрешение някое от действията, посочени в член 13, параграф 2 от този регламент. Следователно предимството, което извлича извършителят на нарушението, което член 94, параграф 1 от посочения регламент има за цел да компенсира, съответства на сума в размер, равен на неплатената такса, дължима за производство по лицензия C.

41

Вследствие на това да се приеме като основа за изчисляване на дължимото при нарушение справедливо възнаграждение не сума в размер, равен на таксата, дължима за производство по лицензия C, а сума в по-нисък размер, съответстващ на таксата за разрешено засаждане, би могло да има като последица облагодетелстване на земеделските производители, които не изпълняват задълженията си за предоставяне на информация към титуляря по силата на член 14, параграф 3, шесто тире от Регламент № 2100/94 и член 8 от Регламент № 1768/95 в сравнение с онези, които коректно декларират засадения посевен материал.

42

Все пак стимулиращият характер, присъщ на понятието „справедливо възнаграждение“, така както то е предвидено в член 94 от Регламент № 2100/94, се налага на още по-силно основание, като се има предвид, че по силата на член 14, параграф 3, пето тире от посочения регламент, отговорността за контрола и за използването на защитените сортове в рамките на разрешеното засаждане се носи изключително от титулярите и следователно те подлежат на задължение за добросъвестност и сътрудничество със съответните земеделски производители.

43

Видно от всички тези съображения, на първия поставен въпрос следва да се отговори, че при определянето на „справедливото възнаграждение“, дължимо по силата на член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 от земеделски производител, който използва материал за размножаване на защитен сорт, получен със засаждане, без да е изпълнил задълженията си по член 14, параграф 3 от този регламент, във връзка с член 8 от Регламент № 1768/95, като основа за изчисляване трябва да се приеме сума в размер, равен на таксата, дължима за производство по лицензия.

44

Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

По третия въпрос

45

С текста на третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да знае, от една страна, дали член 94 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че плащането на обезщетение за разходите, направени за упражняването на контрол върху спазването на правото на титуляря на закрила от Общността на сортове растения се взема предвид при изчисляване на справедливото възнаграждение, предвидено в член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, или такова плащане се взема предвид при изчисляването на размера на обезщетението за вредата, предвидена в параграф 2 от този член. От друга страна, в случаите, в които титулярят претендира такава вреда, запитващата юрисдикция пита дали такова обезщетение може да бъде изчислено като глобална сума и да бъде присъдена сума, възлизаща на двойния размер на обичайно уговаряното възнаграждение или на справедливото възнаграждение, предвидено в член 14, параграф 3, четвърто тире от посочения регламент.

46

В своето писмено становище Комисията посочва, че този въпрос е чисто хипотетичен, доколкото STV не е изисквало заплащането на такива разходи.

47

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор (вж. по-специално Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C-445/06, Сборник, стр. I-2119, точка 6, както и Решение от 15 септември 2011 г. по дело Unió de Pagesos de Catalunya, C-197/10, Сборник, стр. I-8495, точка 16 и цитираната съдебна практика).

48

В рамките на това сътрудничество свързаните с правото на Съюза въпроси по презумпция са релевантни. Съдът може да отхвърли отправено от национална юрисдикция запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др., C-94/04 и C-202/04, Recueil, стр. I-11421, точка 25 и Решение по дело Unió de Pagesos de Catalunya, посочено по-горе, точка 17).

49

В конкретния случай, доколкото от акта на преюдициалното запитване е видно, че със своя иск в главното производство STV е искало заплащането на „справедливо възнаграждение“ по смисъла на член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94, на третия въпрос на запитващата юрисдикция следва да се отговори, доколкото той се отнася до посоченото понятие за „справедливо възнаграждение“.

50

В това отношение следва да се установи, че член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 се ограничава до това да предвиди „справедливо възнаграждение“ при неправомерно използване на сортове растения, без обаче да предвижда поправяне на вреди, различни от тези, които са свързани със заплащането на посоченото възнаграждение.

51

При тези условия на третия поставен въпрос следва да се отговори, че плащането на обезщетение за разходите, направени за упражняването на контрол върху спазването на правото на титуляря на закрила от Общността на сортове растения, не се взема предвид при изчисляването на „справедливото възнаграждение“, предвидено в член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94.

По съдебните разноски

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

1)

При определянето на „справедливото възнаграждение“, дължимо по силата на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения, от земеделски производител, който използва материал за размножаване на защитен сорт, получен със засаждане, без да е изпълнил задълженията си по член 14, параграф 3 от този регламент във връзка с член 8 от Регламент № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98 на Комисията от 3 декември 1998 г., като основа за изчисляване трябва да се приеме размерът на таксата, дължима за лицензираното производство на посевен материал от защитени сортове от съответния растителен вид в същата област.

 

2)

Плащането на обезщетение за разходите, направени за упражняването на контрол върху спазването на правото на титуляря на закрила от Общността на сортове растения, не се взема пред вид при изчисляването на „справедливото възнаграждение“, предвидено в член 94, параграф 1, от Регламент № 2100/94.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.

Top