Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CJ0283

Решение на Съда (трети състав) от 24 ноември 2011 г.
Circul Globus Bucureşti (Circ & Variete Globus Bucureşti) срещу Uniunea Compozitorilor şi Muzicologilor din România - Asociaţia pentru Drepturi de Autor (UCMR - ADA).
Искане за преюдициално заключение: Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie - Румъния.
Сближаване на законодателствата - Авторско право и сродните му права - Директива 2001/29/ЕО - Член 3 - Понятие за разгласяване на произведение пред публика, която присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването - Възпроизвеждане на музикални произведения пред публика без заплащане на възнаграждения за правата върху тях на организацията за колективно управление на авторски права - Сключване на договори за прехвърляне на имуществените права с авторите на произведенията - Приложно поле на Директива 2001/29.
Дело C-283/10.

Сборник съдебна практика 2011 -00000

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:772

Дело C‑283/10

Circul Globus Bucureşti (Circ & Variete Globus Bucureşti)

срещу

Uniunea Compozitorilor şi Muzicologilor din România – Asociaţia pentru Drepturi de Autor (UCMR – ADA)

(Преюдициално запитване, отправено от

Inalta Curte de Casaţie şi Justiţie)

„Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3 — Понятие за разгласяване на произведение пред публика, която присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването — Възпроизвеждане на музикални произведения пред публика без заплащане на възнаграждения за правата върху тях на организацията за колективно управление на авторски права — Сключване на договори за прехвърляне на имуществените права с авторите на произведенията — Приложно поле на Директива 2001/29“

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Съвета)

Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 3, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до разгласяване пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, като се изключва всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението.

(вж. точка 41 и диспозитива)








РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

24 ноември 2011 година(*)

„Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродните му права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3 — Понятие за разгласяване на произведение пред публика, която присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването — Възпроизвеждане на музикални произведения пред публика без заплащане на възнаграждения за правата върху тях на организацията за колективно управление на авторски права — Сключване на договори за прехвърляне на имуществените права с авторите на произведенията — Приложно поле на Директива 2001/29“

По дело C‑283/10

С предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния) с акт от 14 май 2010 г., постъпил в Съда на 7 юни 2010 г., в рамките на производство по дело

Circul Globus Bucureşti (Circ & Variete Globus Bucureşti)

срещу

Uniunea Compozitorilor şi Muzicologilor din România – Asociaţia pentru Drepturi de Autor (UCMR – ADA),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н J. Malenovský (докладчик), г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász и г‑н D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Uniunea Compozitorilor şi Muzicologilor din România – Asociaţia pentru Drepturi de Autor (UCMR – ADA), от адв. A. Roată-Palade, avocat,

–        за румънското правителство, от г‑н A. Popescu, в качеството на представител, както и от г‑жа A. Wellman и г‑жа A. Borobeică, conseillères,

–        за испанското правителство, от г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представител,

–        за Европейска комисия, от г‑жа J. Samnadda и г‑н I. V. Rogalski, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Uniunea Compozitorilor şi Muzicologilor din România – Asociaţia pentru Drepturi de Autor (UCMR – ADA) (наричана по-нататък „UCMR – ADA“) и Circul Globus Bucureşti, понастоящем Circ & Variete Globus Bucureşti (наричан по-нататък „цирк „Globus“) относно твърдение за нарушение от страна на последния на правата на интелектуална собственост, управлявани от UCMR – ADA.

 Правна уредба

 Международно право

3        Съгласно член 11 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (Парижки акт от 24 юли 1971 г.) в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“):

„1.      Авторите на драматични, драматично-музикални и музикални произведения имат изключителното право да разрешават:

i)      публичното представяне или изпълнение на произведенията си, включително публично представяне или изпълнение с каквито и да е средства или способи;

ii)      всяко публично [предаване с каквито и да е средства на представянето и на] изпълнение[то] на техни произведения.

2.      Авторите на драматични или драматично-музикални произведения се ползват от същите права по отношение на преводите на техни произведения по време на целия срок на закрила на правата им върху оригиналните произведения.“

 Право на Съюза

4        Съгласно съображения 2 и 5 от Директива 2001/29:

„(2)      На заседанието си в Корфу на 24 и 25 юни 1994 г. Европейският съвет подчерта необходимостта от създаване на обща и гъвкава правна рамка на общностно равнище, за да се насърчи развитието на информационното общество в Европа. Това inter alia изисква съществуването на вътрешен пазар на нови продукти и услуги. Важни законови актове на Общността за гарантиране на такава регулаторна рамка са вече приети или предстои да бъдат приети. Авторското право и сродните му права играят важна роля в този контекст, тъй като закрилят и стимулират развитието и търговията на нови продукти и услуги, както и създаването и използването на творческото им съдържание.

[…]

(5)      Технологичното развитие умножи и разнообрази насоките за творческа дейност, производство и използване. [Макар че] закрилата на интелектуалната собственост не изисква нови концепции, съществуващото законодателство в областта на авторското право и сродните му права следва да бъде адаптирано и допълнено, за да отговори адекватно на икономическата реалност, като нови форми на използване.“

5        Съображение 18 от Директива 2001/29 гласи следното:

„Настоящата директива не накърнява правилата, които съществуват в държавите членки по отношение на управлението на правата, напр. разширени колективни лицензи.“

6        Съгласно съображения 23 и 24 от тази директива:

„(23)      Настоящата директива следва да хармонизира в по-голяма степен правото на автора на [публично разгласяване]. [Това]. право следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко [разгласяване] на публика[…], която не присъства на мястото, откъдето [то] произхожда […]. Това право следва да обхваща всяко такова предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудиовизуално излъчване. Това право не обхваща други действия.

(24)      Правото да се предоставят на разположение на публиката закриляни обекти, посочени в член 3, параграф 2, следва да се разбира като обхващащо всички действия на предоставяне на такъв обект на разположение на публиката, която не присъства на мястото, откъдето произхожда актът на предоставяне на разположение и като необхващащо други действия.“

7        Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.“

 Национално право

8        Член 15, параграф 1 от Закон № 8/1996 за авторското право и сродните му права (legea nr 8/1996 privind drepturile de autor şi drepturile conexe), изменен със Закон № 285/2004 (наричан по-нататък „Закон за авторското право“), предвижда:

„За публично се счита всяко разгласяване на произведение, пряко или чрез технически средства, на достъпно за публиката място или на всяко друго място, където се събират определен брой лица извън обичайния семеен кръг и кръга на познатите на семейството, включително сценично представяне, рецитиране или друг начин на пряко изпълнение или представяне на произведението пред публика, публично показване на произведения на пластичното изкуство, на приложното изкуство, на фотографски и архитектурни произведения, публичното прожектиране на кинематографични или други аудиовизуални произведения, включително произведения на цифровото изкуство, представяне на обществено място чрез звуко- или аудиовизуални записи, както и представяне на обществено място по какъвто и да било начин на радио- или телевизионно излъчвано произведение. За публично се счита и всяко разгласяване на произведение по кабел или по безжичен път, извършено от посредника при предлагането на достъп на публиката, включително чрез интернет или други информационни мрежи, по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всяко лице от нея. […]“

9        Съгласно член 123 , параграф 1 от Закона за авторското право:

„Носителите на авторски права и на сродни права могат да упражняват признатите им с настоящия закон права лично или чрез упълномощена организация за колективно управление, при условията, предвидени в настоящия закон.“

10      Член 123а, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Закона за авторското право гласи:

„(1)      Колективното управление е задължително за упражняването на следните права:

[…]

д)      правото на разгласяване пред публика на музикални произведения, с изключение на публичното прожектиране на кинематографични произведения;

[…]

(2)      По отношение на посочените в параграф 1 права организациите за колективно управление представляват и носителите на права, които не са ги упълномощили за това.

[…]“

11      Съгласно член 130, параграф 1 от Закона за авторското право организациите за колективно управление са длъжни:

„а)      да предоставят при поискване неизключителни разрешения на ползвателите преди всяко използване на защитения репертоар, чрез неизключителна лицензия в писмена форма, срещу възнаграждение;

б)      да изготвят методики за областите си на дейност, включващи съответните имуществени права, чието заплащане следва да се договори с ползвателите, в случаите на произведения, чийто начин на използване не допуска индивидуално разрешение от страна на носителите на права.

[…]

д)      да събират сумите, дължими от ползвателите, и да ги разпределят между носителите на права в съответствие с разпоредбите на устава;

[…]

з)      да изискват от ползвателите или от техните посредници да им предоставят информация и документи, необходими за изчисляването на размера на дължимите възнаграждения, както и информация за използваните произведения, като посочват имената на носителите на права с оглед разпределянето на тези възнаграждения; […]“

12      Член 131а, параграф 1, буква д) и параграф 4 от този закон гласи:

„1.      Методиките се договарят от организациите за колективно управление на права и представителите, посочени в член 131, параграф 2, буква б), въз основа на следните основни критерии:

[…]

д)      частта от използването, за която ползвателят е изпълнил задълженията за плащане чрез преки договори с носителите на права;

[…]

4.      В случай че колективното управление е задължително в съответствие с разпоредбите на член 123а, при договарянето на методиките не се вземат предвид критериите, посочени в параграф 1, букви в) и д), тъй като репертоарите се считат за широкообхватни.“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

13      UCMR – ADA е организация за колективно управление на авторски права в областта на музиката.

14      В периода май 2004 г.—септември 2007 г. цирк „Globus“, в качеството си на организатор на циркови и кабаретни спектакли, разгласява публично музикални произведения с търговска цел, без да притежава „неизключителна“ лицензния от UCMR – ADA и без да плаща на последната възнагражденията, съответстващи на имуществените авторски права.

15      Тъй като счита, че цирк „Globus“ е нарушило правата ѝ, UCMR – ADA сезира Tribunalul Bucureşti (окръжен съд на Букурещ). В подкрепа на иска си тя изтъква, че съгласно Закона за авторското право упражняването на правото на публично разгласяване на музикални произведения подлежи на задължително колективно управление.

16      От своя страна, цирк „Globus“ възразява, че е сключило с композиторите на музикалните произведения, които е използвал в спектаклите си, договор за прехвърляне на имуществените авторски права и че им е изплатил съответното възнаграждение за това използване. Всъщност, тъй като носителите на права са избрали да управляват индивидуално правата си в съответствие с член 123, параграф 1 от Закона за авторското право, не било правно обосновано организацията за колективно управление да иска заплащане на възнаграждение.

17      Четвърти граждански състав на Tribunalul Bucureşti уважава частично иска, с който последният е сезиран, като задължава цирк „Globus“ да заплати дължимите суми за публичното разгласяване на музикални произведения с търговска цел през периода май 2004 г.—септември 2007 г. заедно със съответните лихви за забава. Апелативната жалба на цирк „Globus“ е отхвърлена от Curtea de Apel Bucureşti (апелативен съд на Букурещ).

18      Двете юрисдикции приемат, че правната уредба — член 123а, параграф 1, буква д) от Закона за авторското право — изрично предвижда задължително колективно управление на правото на публично разгласяване на музикални произведения. Поради това ответникът е бил длъжен да плати на ищеца възнаграждението, изчислено по договорената от организацията за колективно управление методика, без да се вземат предвид договорите, сключени между ответника и композиторите за отделни спектакли, организирани в периода 2004—2007 г.

19      Цирк „Globus“ обжалва решението на Curtea de Apel Bucureşti пред Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд), като твърди по-специално, че Директива 2001/29 не е транспонирана правилно във вътрешното право. Според него, макар съображения 23 и 24 от тази директива да определят ясно правото на публично разгласяване в широк смисъл като обхващащо всяко разгласяване на публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, член 123а от Закона за авторското право не е изменен и продължава да налага задължително колективно управление на правото на публично разгласяване на музикални произведения, без да разграничава прякото от непрякото разгласяване.

20      По този начин се налагало ограничение по отношение на прилагането на правото на публично разгласяване, което било в допълнение към ограниченията, предвидени в Директива 2001/29. Всъщност организацията за колективно управление посредничела между авторите на музикални произведения и организаторите на спектакли, което водело до плащане от авторите на наложени от нея комисиони и до двойно плащане от страна на ползвателите, тъй като те били длъжни да плащат още веднъж чрез организацията за колективно управление, независимо че са придобили имуществените права на авторите.

21      В отговор на тези твърдения UCMR – ADA изтъква, че не съществува никакво разминаване между вътрешното право и Директива 2001/29, тъй като в приложното поле на тази директива попадат само действията по публично разгласяване на музикални произведения, които са специфични за информационното общество. По отношение на правото на пряко публично разгласяване, до което се отнасял настоящият случай, съображение 18 от Директива 2001/29 позволявало на държавите членки да регламентират тези отношения и румънският законодател бил избрал система на задължително колективно управление.

22      В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция отбелязва, че дори авторът на използваните музикални произведения да не е член на организацията за колективно управление, ползвателят е длъжен да получи неизключителна лицензия и да плати възнаграждение на организацията за колективно управление в съответствие с член 123а, параграф 2 от Закона за авторското право, който предвижда, че за правата, посочени в параграф 1 от този член, организациите за колективно управление представляват и носителите на права, които не са ги упълномощили.

23      Освен това този закон не съдържал нито една разпоредба, която да позволява на носителите на права да изключват произведенията си от колективното управление, каквато възможност била изрично предвидена например в член 3, параграф 2 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134) за случаите на публично разгласяване чрез сателит.

24      Запитващата юрисдикция заключава, че подобна правна уредба изглежда представлява прекомерно ограничаване на договорната свобода и не съответства на двойната цел, преследвана чрез задължителното колективно управление на правото на публично разгласяване на музикалните произведения, а именно да се позволи както използването на произведенията, така и получаването на възнаграждение от авторите.

25      В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи по-специално дали такова колективно управление съответства както на целта за защита на авторските права, така и на преследваната от Директива 2001/29 цел за поддържане на справедливо равновесие между правата на авторите и тези на ползвателите.

26      При тези условия Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 [...] да се тълкува в смисъл, че „публично разгласяване“ означава:

а)      само разгласяването пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, или

б)      също всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението?

2)      Ако отговорът на първия въпрос е а), означава ли това, че действията на пряко публично разгласяване на произведението, посочени в б), не попадат в приложното поле на тази директива, или означава, че те не представляват публично разгласяване на произведението, а действия на публично представяне или изпълнение на произведението по смисъла на член 11, параграф 1, подточка i) от Бернската конвенция […]?

3)      Ако отговорът на първия въпрос е б), допуска ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/29] държавите членки да установят със закон задължително колективно управление на правото на публично разгласяване на музикалните произведения, независимо от начина на разгласяване, дори ако това право е възможно да бъде управлявано индивидуално и е управлявано така от авторите, без да предвидят възможност за авторите да изключват своите произведения от колективното управление?“

 По компетентността на Съда

27      Видно от акта за преюдициално запитване, спорът по главното производство се отнася до факти, настъпили в периода май 2004 г.—септември 2007 г., докато Румъния се присъединява към Европейския съюз едва на 1 януари 2007 г.

28      В това отношение следва да се напомни, че Съдът е компетентен да тълкува разпоредбите на правото на Съюза само що се отнася до тяхното прилагане в нова държава членка от момента на присъединяването ѝ към Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ynos, C‑302/04, Recueil, стр. I‑371, точка 36, както и Решение от 14 юни 2007 г. по дело Telefónica O2 Czech Republic, C‑64/06, Сборник, стр. I‑4887, точка 23).

29      Тъй като една част от фактите по главното производство са настъпили след датата на присъединяване на Румъния към Европейския съюз, Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси (вж. в този смисъл Решение от 15 април 2010 г. по дело CIBA, C‑96/08, Сборник, стр. I‑2911, точка 15).

 По преюдициалните въпроси

 По първия и втория въпрос

30      С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2001/29, и по-специално член 3, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до разгласяване пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, или и до всяко пряко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението.

31      Трябва да се отбележи, че нито член 3, параграф 1, нито която и да било друга разпоредба от Директива 2001/29 съдържа определение на понятието за публично разгласяване.

32      При това положение за тълкуването на понятие от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само текстът на разпоредбата, съдържаща това понятие, но и контекстът, в който тя се вписва, както и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част.

33      Що се отнася най-напред до контекста, следва да се отбележи, че второто изречение от съображение 23 от Директива 2001/29 гласи, че правото на публично разгласяване „следва да се разбира в широк смисъл, като обхваща всяко [разгласяване] на публика[…], която не присъства на мястото, откъдето [то] произхожда […]“.

34      В това отношение Съдът пояснява обхвата на посоченото съображение, и по-специално на второто изречение от него, в Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08, все още непубликувано в Сборника).

35      Така, като се позовава на фактите във връзка с приемането на Директива 2001/29, и по-специално на Обща позиция (ЕО) № 48/2000 на Съвета от 28 септември 2000 година относно приемането на Директива 2001/29 (ОВ C 344, стр. 1), Съдът напомня, че съображение 23 от тази директива следва предложението на Европейския парламент, който е искал в това съображение да се уточни, че публичното разгласяване по смисъла на посочената директива не се отнася до „преките представяния или изпълнения“ — понятия, препращащи към понятията „публично представяне или изпълнение“ съгласно член 11, първа алинея от Бернската конвенция, които понятия обхващат изпълнението на произведения пред публика, имаща пряк физически досег с актьора или с изпълнителя на тези произведения (вж. Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 201).

36      В този смисъл, за да се изключат подобни преки публични представяния и изпълнения от обхвата на понятието за публично разгласяване в рамките на Директива 2001/29, в посоченото съображение се уточнява, че публичното разгласяване се отнася до всяко разгласяване на публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда (вж. Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 202).

37      В случай като този по главното производство обаче, когато видно от акта за преюдициално запитване музикалните произведения, разгласявани публично в рамките на циркови и кабаретни спектакли, се изпълняват пряко, такъв елемент на пряк физически досег съществува, така че за разлика от изискванията, предвидени във второто изречение от съображение 23 от Директива 2001/29, публиката присъства на мястото, откъдето произхожда разгласяването.

38      Що се отнася, на следващо място, до целта, преследвана с Директива 2001/29, трябва да се отбележи, че видно от съображения 2 и 5 от нея, тя цели да се създаде обща и гъвкава рамка на равнището на Съюза, за да се насърчи развитието на информационното общество и да се адаптира и допълни съществуващото законодателство в областта на авторското право и сродните му права, за да се отговори на технологичното развитие, което създава нови форми на използване на защитените произведения.

39      От това следва, че целената с Директива 2001/29 хармонизация, посочена в съображение 23, не следва да се отнася до „традиционните“ форми на публично разгласяване, като прякото представяне или изпълнение на произведението.

40      Това впрочем се потвърждава от третото и четвъртото изречение на съображение 23 от Директива 2001/29, според които правото на публично разгласяване обхваща всяко действие по предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, включително аудиовизуално излъчване, като не обхваща каквито и да било други действия. Така това право не се отнася до действия, които не са свързани с „предаване“ или „препредаване“ на произведение, каквито са действията по пряко представяне или изпълнение на произведение.

41      С оглед на гореизложените съображения на първите два въпроса следва да се отговори, че Директива 2001/29, и по-специално член 3, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до разгласяване пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, като се изключва всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението.

 По третия въпрос

42      Предвид отговора, даден на първия и втория въпрос, на третия въпрос не следва да се отговаря.

 По съдебните разноски

43      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, и по-специално член 3, параграф 1 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася само до разгласяване пред публика, която не присъства на мястото, откъдето то произхожда, като се изключва всяко разгласяване на произведение, извършено пряко на публично достъпно място, под каквато и да било публична форма на изпълнение или на пряко представяне на произведението.

Подписи


* Език на производството: румънски.

Top