Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62010CJ0079

    Решение на Съда (четвърти състав) от 1 декември 2011 г.
    Systeme Helmholz GmbH срещу Hauptzollamt Nürnberg.
    Искане за преюдициално заключение: Bundesfinanzhof - Германия.
    Директива 2003/96/ЕО - Облагане на енергийните продукти и на електроенергията - Член 14, параграф 1, буква б) - Освобождаване на енергийните продукти, използвани като гориво за целите на въздухоплаването - Използване на самолет за цели, различни от търговските - Обхват.
    Дело C-79/10.

    Сборник съдебна практика 2011 -00000

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:797

    Дело C‑79/10

    Systeme Helmholz GmbH

    срещу

    Hauptzollamt Nürnberg

    (Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

    „Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Член 14, параграф 1, буква б) — Освобождаване на енергийните продукти, използвани като гориво за целите на въздухоплаването — Използване на самолет за цели, различни от търговските — Обхват“

    Резюме на решението

    1.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Освобождаване на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, като се изключват частните полети за развлечение — Обхват

    (член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 на Съвета)

    2.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Освобождаване на моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети — Обхват

    (член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 на Съвета)

    1.        Член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие, което с цел развиване на дейността си използва притежаван от него самолет, за да осигури пътуванията на членовете на своя персонал до клиенти или търговски панаири, доколкото тези пътувания не служат пряко за предоставяне на въздухоплавателни услуги срещу заплащане от страна на това предприятие, не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху моторното гориво, използвано за въздухоплаване.

    (вж. точка 33; точка 1 от диспозитива)

    2.        Член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че моторните горива за двупосочни полети до съоръжение за поддръжка на самолети не попадат в приложното поле на тази разпоредба.

    (вж. точка 39; точка 2 от диспозитива)







    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

    1 декември 2011 година(*)

    „Директива 2003/96/ЕО — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Член 14, параграф 1, буква б) — Освобождаване на енергийните продукти, използвани като гориво за целите на въздухоплаването — Използване на самолет за цели, различни от търговските — Обхват“

    По дело C‑79/10

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 1 декември 2009 г., постъпил в Съда на 11 февруари 2010 г., в рамките на производство по дело

    Systeme Helmholz GmbH

    срещу

    Hauptzollamt Nürnberg,

    СЪДЪТ (четвърти състав),

    състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑жа A. Prechal (докладчик), г‑н L. Bay Larsen, г‑жа C. Toader и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,

    генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

    секретар: г‑жа K. SztranC‑Sławiczek, администратор,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 май 2011 г.,

    като има предвид становищата, представени:

    –        за Systeme Helmholz GmbH, от г‑н G. Real, Wirtschaftsprüfer/Steuerberater,

    –        за Hauptzollamt Nürnberg, от г‑н S. Junker, Regierungsdirektor, и от г‑н D. Jakobs, Prozessbeполетlmächtigter,

    –        за френското правителство, от г‑н G. de Bergues, г‑н B. Cabonat и г‑жа B. Beaupere-Manokha, в качеството на представители,

    –        за кипърското правителство, от г‑жа E. Symeonidou, в качеството на представител,

    –        за Европейската комисия, от г‑н W. Mölls, в качеството на представител,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 3, член 14, параграф 1, буква б) и член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

    2        Запитването е отправено в рамките на спор между Systeme Helmholz GmbH (наричано по-нататък „Systeme Helmholz“) и Hauptzollamt Nürnberg (митнически орган, Нюрнберг, наричан по-нататък „Hauptzollamt“) по повод отказа на последния да възстанови на Systeme Helmholz данъка върху минералните масла, с който е обложено моторното гориво за самолет на това дружество, поради това че Systeme Helmholz GmbH не е предприятие за въздушен транспорт.

     Правна уредба

     Право на Съюза

    3        В съображение 23 от Директива 2003/96 е предвидено:

    „Поради съществуващите международни задължения и запазването на конкурентните позиции на фирмите в Общността е препоръчително да продължи освобождаването от данъци на енергийните продукти, доставяни за въздухоплаването и мореплаването, когато не става въпрос за частни пътувания, като държавите членки следва да имат възможност да ограничат такова освобождаване.“

    4        Член 11, параграф 3 от тази директива предвижда:

    „В случаите на смесено [използване] облагането с данъци става пропорционално за всяко [използване], въпреки че ако [използването за стопански или за нестопански цели] е незначително, [то може да се счита за несъществуващо].“

    5        Член 14, параграф 1, буква б) от посочената директива гласи:

    „В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти, и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци:

    […]

    б)      енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, като се изключват частните полети за развлечение.

    За целите на настоящата директива „частен полет за развлечение“ означава използването на самолет от неговия собственик или от физическото или юридическо лице, което може да го ползва или под наем или по друг начин, за цели, различни от търговските и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.

    Държавите членки могат да ограничат обхвата на това освобождаване от данъци до доставките на реактивно гориво (код по КН 27101921).“

    6        Съгласно член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96:

    „Без да се накърняват други разпоредби на Общността, държавите членки могат да прилагат при фискален контрол пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на:

    […]

    й)      моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби“.

     Национално право

    7        Относимите разпоредби са тези на Закона за данъка върху минералните масла (Mineralölsteuergesetz) от 21 декември 1992 г. (BGBl. 1992 I, стр. 2185) в редакцията му, приложима през 2004 г., когато възниква спорът (наричан по нататък „MinöStG“), както и разпоредбите на Правилника за прилагане на данъка върху минералните масла (Mineralölsteuer-Durchführungsverordnung) от 15 септември 1993 г. (BGBl. 1993 I, стр. 1602), в редакцията му, приложима през 2004 г.

    8        Член 4 от MinöStG е предвиждал по-специално:

    „Освобождаване, определения

    (1)      Без да се засяга действието на член 12, минералните масла могат да бъдат освободени от данък при използването им

    […]

    3.      като моторно гориво за въздухоплаването

    а) от предприятията за въздушен транспорт — за търговски превози на пътници или стоки или за предоставяне на услуги срещу заплащане;

    б) от самолетите на администрацията и на Bundeswehr за служебни нужди, както и от въздушните спасителни служби за целите на спасителни операции.

    По смисъла на настоящия закон моторни горива за въздухоплаването са авиационният бензин от подпозиция 2710 0026, чието октаново число по изследователски метод е поне 100, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип от подпозиция 2710 0037 и реактивното гориво (друг тип керосин) от подпозиция 2710 0051 на Комбинираната номенклатура, когато са използвани от самолети;

    […]“

    9        Член 12 от MinöStG е имал следното съдържание:

    „Разрешение

    Лицето, което

    1.      използва или продава (осъществява дистрибуция) на други лица за целите, за които са предвидени данъчните предимства, или

    2.      като ползвател или дистрибутор възнамерява да въведе

    а)      на територия извън тази, където е наложен данък върху потреблението на Европейската общност (трети държави) или

    б)      в друга държава — членка на Европейската общност, за търговски цели или в рамките на продажба с поръчка по пощата

    минерално масло, което по силата на член 3, параграфи 1—3, 5 и 7, на член 4 или на член 32, параграфи 1 и 2 се ползва от данъчно облекчение, трябва да получи разрешително за целта

    […]“

    10      Член 50, параграф 1 от Правилника за прилагане на данъка върху минералните масла в редакцията, приложима през 2004 г., гласи:

    „Възстановяване на данъка върху авиационното моторно гориво:

    (1)      Въз основа на направено искане и съгласно член 4, параграф 1, точка 3 от Закона данъкът върху авиационното моторно гориво се възстановява на дружествата и организациите за въздушен транспорт, които са закупили такова гориво, обложено с данък в рамките на данъчната територия, и са го използвали за полети, които са освободени от данъчно облагане […]“

     Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

    11      Systeme Helmholz управлява предприятие за разработване и дистрибуция на електронни компоненти и софтуер. То е собственик на самолет, използван от управителя на дружеството както за частни нужди, така и за осъществяване на пътувания до други дружества и до търговски панаири, а също и за извършване на полети за поддръжка и на учебни полети. Посоченото дружество не разполага с лиценз за експлоатация по смисъла на германския Закон за въздухоплаването (Luftverkehrsgesetz), който е задължителен за дружествата за въздушен транспорт в Германия.

    12      Systeme Helmholz е водело месечен дневник относно използването на самолета, в който са били вписвани датата, началната и крайната точка, продължителността и целта на полета. На 16 декември 2005 г. посоченото дружество подава молба за възстановяване на данъка върху минералните масла на стойност 1 700,12 EUR общо за 2 358 литра авиационен бензин на основание извършените през 2004 г. полети с търговска цел в рамките на Германия, сред които се включвали двупосочните полети до съоръжение за поддръжка на самолети, както и полети за обучение.

    13      С решение от 9 февруари 2006 г. Hauptzollamt отхвърля тази молба за възстановяване с довода, че Systeme Helmholz не е предприятие за въздушен транспорт.

    14      След като с решение от 12 април 2006 г. Hauptzollamt приема за неоснователна административната жалба на Systeme Helmholz срещу този отказ за възстановяване, посоченото дружество подава жалба пред Finanzgericht München. Що се отнася до полетите с търговска цел, с изключение на полетите за поддръжка и обучение, посочената юрисдикция постановява, че на основание член 14, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2003/96 Systeme Helmholz е можело да претендира възстановяване на данъка върху минералните масла. Според Finanzgericht München от тази разпоредба не може да се изведе ограничение, според което освобождаването се прилага единствено за дружествата за въздушен транспорт. Използването на самолет за превози за сметка на предприятието с оглед развиване на дейността му имало търговска цел, поради което били изпълнени условията за освобождаване, предвидени в общностното право.

    15      Обратно на това, що се отнася до полетите, свързани с поддръжката и с проверката на функционалния капацитет на летателния апарат, както и до полетите за обучение, Finanzgericht München постановява, че те не могат да се ползват от предвиденото в Директива 2003/96 данъчно облекчение. Всъщност според тази юрисдикция член 15, параграф 1, буква й) от посочената директива предвижда единствено възможността за възстановяване по отношение на моторните горива, използвани във връзка с поддръжката на летателния апарат. Освен това полетите за поддръжка и обучение не били полети с търговска цел, тъй като били осъществявани както по лични съображения, така и с търговска цел и нямали пряка връзка с дейностите на предприятието. Не можело да става въпрос и за пропорционално разпределяне, тъй като член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 не предвиждал подобна възможност.

    16      Systeme Helmholz и Hauptzollamt подават пред Bundesfinanzhof ревизионни жалби срещу това съдебно решение, дружеството — с довода, че с това решение се отказва освобождаването му във връзка с полетите за поддръжка и обучение, а митническият орган — доколкото със същото решение Systeme Helmholz се освобождава от данък върху моторното гориво за полети, осъществени от посоченото дружество за собствена сметка.

    17      При тези условия Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

    „1)      Трябва ли член 14, параграф 1, буква б), първа алинея от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че изключването на данъчното облекчение във връзка с частните полети за развлечение означава, че от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за моторно гориво за въздухоплаването, трябва да се освободят само дружествата за въздушен транспорт, или в смисъл, че трябва да се освободят всички моторни горива, използвани във въздухоплаването, доколкото самолетът служи за търговски цели?

    2)      Трябва ли член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася и до необходимото на самолета гориво за двупосочни полети до съоръжението за поддръжка на самолети, или от данъчно предимство могат да се ползват само предприятията, чийто предмет на стопанска дейност в тесен смисъл е производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети?

    3)      Трябва ли член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […] да се тълкува в смисъл, че когато служещ едновременно за частни и стопански цели самолет се използва за полети, свързани с поддръжката му, или за учебни полети, съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] следва за горивото за този самолет да се предостави освобождаване, съразмерно на използването на самолета за търговски цели?

    4)      Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, трябва ли от неприложимостта на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96[…] за целите на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 […] да се направи извод, че при смесено използване на самолет за частни и стопански цели за полетите, свързани с поддръжката, и за учебните полети не следва да се предоставя освобождаване от данъчно облагане?

    5)      Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен или ако от други разпоредби на Директива 2003/96 […] произтича аналогична правна последица, какви критерии и кой референтен период трябва да се използват като основа, за да се определи съответното съотношение на използване по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 2003/96 […], що се отнася до свързаните с поддръжката полети или учебните полети?“

     По преюдициалните въпроси

     По първия въпрос

    18      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали предвиденото в член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 освобождаване от данъчно облагане се прилага спрямо предприятие като участващото в главното производство, чийто предмет на стопанска дейност не спада към сектора на въздухоплаването и което с цел развиване на дейността си използва собствен самолет, за да осигури превоза на членове на своя персонал до клиенти или до търговски панаири.

    19      За да се отговори на този въпрос, следва да се изтъкне, че предвидените в Директива 2003/96 разпоредби, които се отнасят до освобождаването от данъчно облагане, трябва да получат самостоятелно тълкуване, което да се основава на техния текст и на преследваните от посочената директива цели (вж. в този смисъл Решение от 1 април 2004 г. по дело Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft, C‑389/02, Recueil, стр. I‑3537, точка 19, Решение от 1 март 2007 г. по дело Jan De Nul, C‑391/05, Сборник, стр. I‑1793, точка 22, и Решение от 11 ноември 2011 г. по дело Sea Fighter, C‑505/10, все още непубликувано в Сборника, точка 14).

    20      Що се отнася на първо място до текста на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96, в първа алинея от него е предвидено освобождаване от данъчно облагане за „енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването, като се изключват частните полети за развлечение“. По-нататък, във втора алинея, понятието „частен полет за развлечение“ се определя по отрицателен начин като „използването на самолет […] за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи“.

    21      При все това от израза „различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане“ следва, че въздухоплаването, което се включва в приложното поле на посоченото освобождаване, е свързано с използване на моторно гориво, когато самолетът служи пряко за предоставяне на въздухоплавателни услуги срещу заплащане. В този смисъл понятието „плаване“ изисква предоставянето на услуги срещу заплащане да бъде неразделно свързано с придвижването на самолета (вж. в този смисъл Решение по дело Sea Fighter, посочено по-горе, точка 18).

    22      Това тълкуване на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 се подкрепя и от подготвителните работи. В действителност в предложението за директива, което се увенчава с приемането на Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху минералните масла (ОВ L 316, стр. 12), посредством въвеждане на освобождаване от данък върху моторното гориво за въздухоплаването Европейската комисия е възнамерявала „цялото търговско въздухоплаване да бъде обхванато от освобождаването на моторното гориво, прилагано понастоящем за международните търговски полети“ (COM(90) 434 окончателен) [неофициален превод]. Според Комисията „[това трябвало да позволи] въздушният транспорт между които и да са две точки в Общността да бъде третиран еднакво, което [поставяло] ударение върху премахването на пречките за вътрешния пазар. Моторното гориво, използвано в частното въздухоплаване, [трябвало] да бъде облагано с данък, каквото вече [било] положението като цяло“ [неофициален превод]. Следователно за целите на освобождаването от данъчно облагане на моторното гориво за въздухоплаването Комисията прави разграничение между търговското и частното въздухоплаване.

    23      На второ място, от целта на Директива 2003/96, в съответствие с която държавите членки облагат с данък енергийни продукти, следва, че посочената директива не е насочена към въвеждане на общо освобождаване (вж. в този смисъл Решение по дело Sea Fighter, посочено по-горе, точка 21).

    24      Освен това съгласно съображение 23 на Директива 2003/96 член 14, параграф 1, буква б) от нея се основава на спазването на международните задължения и запазването на конкурентните позиции на фирмите в Общността.

    25      Що се отнася до международните задължения, както посочва Комисията, това позоваване се отнася основно до освобождаването от данъчно облагане на енергийните продукти, предназначени за гражданското въздухоплаване, от което се ползват авиокомпаниите въз основа на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана на 7 декември 1944 г. в Чикаго (Сборник с договори на ООН, том 15, стр. 296), а също и въз основа на двустранните международни споразумения за въздухоплавателни услуги, сключени между Европейския съюз и/или неговите държави членки и трети държави, както и между самите държави членки.

    26      Що се отнася до запазването на конкурентните позиции на фирмите в Общността, както посочват кипърското правителство и Комисията, конкурентоспособността, спомената в съображение 23 от Директива 2003/96, е основно тази на авиокомпаниите от Общността в сравнение с трети държави. Всъщност облагането с данък на моторното гориво, използвано за полетите в рамките на Общността или за международните полети, осъществени от европейските авиокомпании, значително би намалило конкурентоспособността на тези дружества по отношение на дружествата за въздушен транспорт от трети държави.

    27      От гореизложените съображения следва, че въздухоплавателните операции, осъществени от предприятие като Systeme Helmholz, които се състоят в превоз на неговия персонал до клиенти или търговски панаири посредством самолет, собственост на дружеството, не могат да бъдат приравнени на използване на самолет с търговска цел по смисъла и за целите на прилагане на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 и следователно не се обхващат от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъчно облагане на моторното гориво, използвано за въздухоплаването, доколкото става дума за въздухоплавателни операции, които не служат пряко за предоставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане.

    28      Този извод не може да се постави под въпрос от обстоятелството, че е налице определена разлика между отделните езикови редакции на член 14, параграф 1, буква б), първа алинея от тази директива, що се отнася до въздухоплавателните операции, изключени от приложното поле на освобождаването от данъчно облагане, което е предвидено в тази разпоредба. Докато в много от текстовете на различните езици на тази разпоредба са употребени изрази, очевидно отнасящи се само за занимания през свободното време, например в текстовете на английски и френски език, които използват понятието „частен полет за развлечение“ („private pleasure-flying“), в текста на немски език на посочената директива, или поне в текста на самата разпоредба, е използвано понятието „частно въздухоплаване с нетърговска цел“ („private nichtgewerbliche Luftfahrt“), което очевидно се отнася до всички дейности без търговски характер.

    29      При все това тези различни понятия са изрично дефинирани в член 14, параграф 1, буква б), втора алинея от Директива 2003/96 като „използването на самолет […] за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи“. Поради това обхватът на предвиденото в член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 освобождаване от данъчно облагане следва да се тълкува именно с оглед на посоченото определение.

    30      На последно място, изводът, който се съдържа в точка 27 от настоящото решение, не може да бъде оборен с оглед на Решение по дело Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft и на Решение по дело Jan De Nul, посочени по-горе. Всъщност по тези дела моторното гориво, за което е било поискано освобождаване от данъчно облагане, е захранвало кораби, служещи пряко за предоставяне на услуги срещу заплащане. Така, съгласно точка 28 от Решение по дело Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft, посочено по-горе, във връзка с операциите на Deutsche-See-Bestattungs-Genossenschaft eG, състоящи се в организиране на погребения в открито море, за които посоченото дружество е използвало три приспособени за целта кораба, според Съда „няма спор, че [тези операции] съставляват предоставяне на услуга срещу заплащане“. Освен това в точка 40 от Решение по дело Jan De Nul, посочено по-горе, Съдът е уточнил, че маневрените действия на дълбачка по време на изсмукване на материалите от дъното и на изхвърлянето им, с други думи — на движенията, присъщи на извършването на драгажни работи, попадат в приложното поле на понятието „корабоплаване“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81.

    31      Именно в този контекст следва да се разглежда точка 23 от Решение по дело Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft, посочено по-горе, в която Съдът е постановил, че „всяка операция по корабоплаване с търговска цел попада в приложното поле на освобождаването“, както и точка 25 от същото решение, в която Съдът уточнява, че Директива 92/81 не прави каквото и да е разграничение в зависимост от целта на въпросното корабоплаване и че нарушението на конкуренцията, което посочената директива цели да избегне, може да засегне всеки тип търговско корабоплаване. Така, когато става дума за корабоплаване, включващо предоставяне на услуги срещу заплащане, целта на конкретното плаване е ирелевантна във връзка с прилагането на освобождаване от данъчно облагане (Решение по дело Sea Fighter, посочено по-горе, точка 17).

    32      Обратно на това, в делото по главното производство служебните пътувания на членовете на персонала на Systeme Helmholz със самолета, собственост на това дружество, осъществявани с цел посещения на клиенти и търговски панаири с оглед развиване на дейността на дружеството, а именно разработване и дистрибуция на електронни компоненти и софтуер, не служат пряко за предоставяне от това предприятие на въздухоплавателни услуги срещу заплащане.

    33      При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие като участващото в главното производство, което с цел развиване на дейността си използва притежаван от него самолет, за да осигури пътуванията на членовете на своя персонал до клиенти или търговски панаири, доколкото тези пътувания не служат пряко за предоставяне на въздухоплавателни услуги срещу заплащане от страна на това предприятие, не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху моторното гориво, използвано за въздухоплаване.

     По втория въпрос

    34      С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали освобождаването от данъчно облагане, предвидено в член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96, се прилага единствено за моторни горива, използвани от дружества, които осъществяват производство, разработване, изпитвания и поддръжка на самолети, или това освобождаване се отнася и до необходимото на самолета моторно гориво за двупосочни полети до съоръжение за поддръжка на самолети.

    35      Член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 гласи, че държавите членки могат да прилагат, при фискален контрол, пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби.

    36      Що се отнася, на първо място, до текста на тази разпоредба, от нейната формулировка, и по-специално от използването на израза „bei der“ в текста на немски език, на „field“ в текста на английски език и на „domaine“ във френския, се установява, че предвиденото в член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 освобождаване от данъчно облагане е отредено само за използването на моторно гориво от дружествата, които осъществяват конкретно посочените в тази разпоредба дейности.

    37      На второ място, що се отнася до общата структура на Директива 2003/96, макар задължителното освобождаване по член 14, параграф 1, буква б) от тази директива да е насочено към насърчаване — посредством благоприятно данъчно третиране — на използването на моторно гориво за въздухоплаването с търговска цел, в замяна на това член 15, параграф 1, буква й) от посочената директива предвижда факултативно освобождаване, целящо да насърчи конкретно определен брой търговски дейности, извършвани от конструкторите на самолети и в рамките на съоръженията за поддръжка на самолети, които включват по-специално потреблението на моторно гориво на земята, като никоя от тях не попада в обичайната сфера на дейност на дружествата от сектора на въздухоплаването.

    38      Следователно член 15, параграф 1, буква й) от посочената директива не се отнася до моторните горива, които са използвани от самолет за осъществяване на двупосочни полети до съоръжение за поддръжка на самолети.

    39      Поради това следва да се отговори на втория преюдициален въпрос, че член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че моторните горива за двупосочни полети до съоръжение за поддръжка на самолети не попадат в приложното поле на тази разпоредба.

     По третия, четвъртия и петия въпрос

    40      С третия , четвъртия и петия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали при смесено използване на самолет за частни и стопански цели следва да бъде предоставено освобождаване — съразмерно на използването за стопански цели — за моторното гориво за полетите, свързани с поддръжката, или за учебните полети, и при утвърдителен отговор, какви критерии и кой референтен период трябва да се използват като основа, за да се определи съответното съотношение на използване.

    41      Предвид отговора на първия въпрос, не следва да се дават отговори на тези преюдициални въпроси.

     По съдебните разноски

    42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

    По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

    1)      Член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие като участващото в главното производство, което с цел развиване на дейността си използва притежаван от него самолет, за да осигури пътуванията на членовете на своя персонал до клиенти или търговски панаири, доколкото тези пътувания не служат пряко за предоставяне на въздухоплавателни услуги срещу заплащане от страна на това предприятие, не може да се ползва от предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху моторното гориво, използвано за въздухоплаване.

    2)      Член 15, параграф 1, буква й) от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че моторните горива за двупосочни полети до съоръжение за поддръжка на самолети не попадат в приложното поле на тази разпоредба.

    Подписи


    * Език на производството: немски.

    Top