Съединени дела C‑42/10, C‑45/10 и C‑57/10

Vlaamse Dierenartsenvereniging VZW

и

Marc Janssens

срещу

Belgische Staat

(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Белгия)

„Ветеринарен и зоотехнически сектор — Регламент (ЕО) № 998/2003 — Ветеринарно-санитарни изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Решение 2003/803/ЕО — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове“

Резюме на решението

1.        Сближаване на законодателствата — Мерки за сближаване — Ветеринарно-санитарни изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове — Национална правна уредба, която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на съответната държава членка, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер — Номериране, гарантиращо уникалността на посочения идентификационен номер — Допустимост

(член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2003/803 на Комисията)

2.        Сближаване на законодателствата — Мерки за сближаване — Ветеринарно-санитарни изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове — Национална правна уредба, съгласно която паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата — Допустимост

(член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2003/803 на Комисията)

3.        Сближаване на законодателствата — Мерки за сближаване — Ветеринарно-санитарни изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове — Национална правна уредба, която предвижда само едно поле в паспорта за домашни любимци, предназначено за отбелязване на името и адреса на собственика на животното — Последващи промени в това поле, които се вписват чрез поставяне на самозалепващи се етикети — Недопустимост

(член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета; Решение 2003/803 на Комисията)

4.        Сближаване на законодателствата — Мерки за сближаване — Ветеринарно-санитарни изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове — Национални разпоредби, свързани с паспортите за домашни любимци и с използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на изменения относно идентификацията на собственика и на животното — Национални разпоредби, свързани с определянето на уникален номер за кучета и порове — Квалифициране като технически регламенти по смисъла на Директива 98/34 — Изключване

(членове 1 и 8 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48)

1.        Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65, както и разпоредбите на Решение 2003/803 за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на съответната държава членка, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер, — щом като същата гарантира уникалността на идентификационния номер.

(вж. точка 52; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65, както и разпоредбите на Решение 2003/803 за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата.

Всъщност нито буквата, нито духът на регламента и на решението позволяват да се заключи, че единствената и изключителна функция на паспорта за домашни любимци е да изпълнява предвидените в правната уредба на Съюза цели и че поради това използването му на национално равнище за други цели е забранено. Напротив, от съображения 3 и 4 от Решение 2003/803 и от приложения към него образец на паспорт е видно, че в последния са предвидени страници, позволяващи вписването на данни без отношение към правната уредба на Съюза. Поради това използването на паспорта за цели, различни от предвидените в правната уредба на Съюза, принципно не може да бъде забранено, след като това използване не поставя под въпрос както ефективното прилагане на Регламент № 998/2003 и на Решение 2003/803, така и целите, които те си поставят.

(вж. точки 55—57, 65, точка 2 от диспозитива)

3.        Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65, както и разпоредбите на Решение 2003/803 за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предвижда само едно поле в паспорта за домашни любимци, предназначено за отбелязване на името и адреса на собственика на животното, като последващите промени се вписват чрез поставяне на самозалепващи се етикети.

Всъщност такава правна уредба нарушава наложеното от образеца на паспорт, посочен в приложение I от споменатото решение, изискване за единен формат, съгласно което по-специално на първата страница на паспорта за домашни любимци трябва да има полета и формат, позволяващи вписването на имената и адресите на трима последователни собственици на животното.

Освен това поставянето на самозалепващите се етикети един върху друг възпрепятства идентификацията на последователните собственици на животното, а една такава идентификация е определяща във ветеринарно-санитарната област, в която именно са приети Регламент № 998/2003 и Решение 2003/803. Възпрепятства се и прехвърлянето на домашни любимци извън държавата членка, където те са родени, тъй като в такива случаи се налага издаването на нов паспорт в държавата членка по местоназначение.

(вж. точки 62—65; точка 2 от диспозитива)

4.        Национални разпоредби, свързани с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното, от една страна, и тези, свързани с определянето на уникалния номер за кучета и порове, от друга страна, не представляват технически регламенти по смисъла на член 1 от Директива 98/34 за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48, подлежащи съгласно нейния член 8 на предварително предоставяне на Комисията.

Всъщност, след като имат уникален номер и идентифицират конкретно животно, паспортите за домашни любимци не могат като такива да представляват предмет на търговски сделки. Изключено е следователно посочените паспорти да могат да се квалифицират като „стока“ по смисъла на практиката на Съда и по отношение на тях да е приложима Директива 98/34.

(вж. точки 69—71; точка 3 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

14 април 2011 година(*)

„Ветеринарен и зоотехнически сектор — Регламент (ЕО) № 998/2003 — Ветеринарно-санитарни изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци — Решение 2003/803/ЕО — Образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове“

По съединени дела C‑42/10, C‑45/10 и C‑57/10

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Белгия), с актове от 14 януари 2010 г., постъпили в Съда на 25 и 28 януари 2010 г., в рамките на производства по дела

Vlaamse Dierenartsenvereniging VZW (C‑42/10, C‑45/10 и C‑57/10),

Marc Janssens (C‑42/10 и C‑45/10)

срещу

Belgische Staat,

в присъствието на:

Luk Vangheluwe (C‑42/10),

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н D. Šváby (докладчик), г‑н G. Arestis, г‑н J. Malenovský и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 февруари 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Vlaamse Dierenartsenvereniging VZW, от адв. R. Gielen, advocaat,

–        за белгийското правителство, от г‑н J.‑C. Halleux, в качеството на представител, подпомаган от адв. J.‑F. De Bock, avocat,

–        за Европейската комисия, от г‑жа A. Marcoulli и г‑н B. Burggraaf, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета (ОВ L 146, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 47, стр. 190), на Решение 2003/803/ЕО на Комисията от 26 ноември 2003 година за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 51, стр. 140) и на член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година (ОВ L 217, стр. 18, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

2        Тези запитвания са представени в рамките на три дела между, от една страна, Vlaamse Dierenartsenvereniging VZW (наричано по-нататък „Vlaamse Dierenartsenvereniging“) и г‑н Janssens (дела C‑42/10 и C‑45/10) и от друга страна, между Vlaamse Dierenartsenvereniging (дело C‑57/10) и Belgische Staat [белгийската държава], като по тях се иска отмяна съответно на Кралски указ от 21 септември 2004 г. за изменение на Кралски указ от 10 февруари 1967 г. за установяване на изисквания във ветеринарно-санитарната област по отношение на болестта бяс (Moniteur belge от 24 септември 2004 г., стр. 69208, наричан по-нататък „Указът от 21 септември 2004 г.“) (дело C‑42/10), на Кралски указ от 28 май 2004 г. относно идентификацията и регистрацията на кучетата (Moniteur belge от 7 юни 2004 г., стр. 43185, наричан по-нататък „Указът от 28 май 2004 г.“) (дело C‑45/10), както и Кралски указ от 5 май 2004 г. относно образеца, реда и условията за издаване на паспорта за движение в Общността на котки и порове (Moniteur belge от 24 май 2004 г., стр. 40130, наричан по-нататък „Указът от 5 май 2004 г.“) (дело C‑57/10).

3        С определение на председателя на Съда от 2 март 2010 г. поради връзката помежду им дела C‑42/10, C‑45/10 и C‑57/10 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и за решението в съответствие с член 43 от Процедурния правилник на Съда.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

 Регламент № 998/2003

4        Член 3 от Регламент № 998/2003 гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

б)      „паспорт“ означава всеки документ, който позволява домашният любимец да бъде ясно идентифициран и който включва точките, които позволяват проверка на неговия статус съгласно настоящия регламент, и който се изготвя съгласно член 17, втора алинея;

[…]“

5        Член 4, параграф 2 от посочения регламент гласи:

„Каквато и форма да има идентификационната система за животни, трябва да се изготви и разпоредба за посочване на подробностите относно името и адреса на собственика на животното.“

6        Текстът на член 5 от посочения регламент е следният:

„1.      При движение на домашни животни от видовете, посочени в части А и Б от приложение I, трябва, без да се засягат разпоредбите на член 6:

а)      да са идентифицирани съгласно член 4 и

б)      да бъдат придружени от паспорт, издаден от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, който удостоверява ваксинация или [евентуално] реваксинация срещу бяс, съгласно препоръките на лабораторията производител, направена на въпросното животно с инактивна ваксина от поне една антигенна единица на доза (норма на СЗО).

2.      Държавите членки могат да разрешат движението на животните, посочени в части А и Б от приложение I, които са на възраст под три месеца и са неваксинирани, ако са придружени с паспорт и са обитавали мястото на раждането си, без да са имали контакт с диви животни, които може да са били изложени на зараза, или се придружават от техните майки, от които още са зависими.“

7        Член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003 гласи:

„Образците на паспорти, които трябва да придружават животните от видовете, посочени в приложение I, части А и Б, които са придвижвани, се изготвят в съответствие с процедурата, установена в член 24, параграф 2.“

8        Приложение I, части A и Б от посочения регламент се отнася до кучетата, котките и поровете.

 Решение 2003/803

9        Съгласно своя член 1 Решение 2003/803 установява образец на паспорт за движението на кучета, котки и порове между държавите членки.

10      Чрез препращане към приложение I в член 2 от посоченото решение се определя как следва да изглеждат корицата и първа до трета страница на образеца на паспорт, а именно както следва:

11      Съгласно член 3 от Решение 2003/803 образецът на паспорт трябва да отговаря на допълнителните изисквания, определени в приложение II.

12      В това отношение посоченото приложение II, A, точка 1 гласи:

„Форматът на образеца на паспорта трябва да бъде единен.“

13      Посоченото приложение II, Б, точка 2, буква в) гласи:

„номерът на образеца на паспорта, [състоящ се от ISO кода] на държавата членка, [която го издава,] последван[…] от уникален номер, следва да се отпечата[…] на корицата на образеца на паспорт.“

14      В същото приложение II, В, точка 4 се посочва, че размерът и формата на „клетките“ на образеца на паспорта, определен в приложени I, са примерни и не са обвързващи.

 Директива 98/34

15      Член 1 от Директива 98/34 гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)      „продукт“: всеки промишлен продукт и всеки селскостопански продукт, включително и рибни продукти;

2)      „услуга“: каквато и да е услуга на информационното общество, тоест, каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите.

[…]

3)      „техническа спецификация“: спецификацията, която се съдържа в документа, в който са изложени основните характеристики на продукта, като например ниво на качество, функционални характеристики, безопасност или размери, включително изискванията, които се прилагат към продукта по отношение на името, с което продуктът се продава, терминология, символи, изпитване и методи за изпитване, опаковка, маркиране или етикетиране и процедури за оценяване на съответствието.

[…]

4)      „други изисквания“: изискване, различно от техническа спецификация, наложена на продукт най-вече с цел защита на потребителя или околната среда, и което засяга неговия цикъл на съществуване[…] след пускането му на пазара, като например условията на употреба, рециклиране, многократна употреба или изхвърляне, когато такива условия могат значително да повлияят върху състава или естеството на продукта или върху неговата продажба;

[…]

11)      „технически регламент“: техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на маркетинг, предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както законите, [подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, маркетинга или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

[…]“

16      Член 8 от Директива 98/34 гласи:

„1.      При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията възможност да правят изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на [относимите] основни[…] законодателни или нормативни разпоредби[…], ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

Държавите членки предоставят отново проекта при горепосочените условия, ако направят промени в проекта, с които значително се изменя обхватът му, съкращава се първоначално предвиденият срок за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни.

[…]

Комисията незабавно нотифицира останалите държави членки за проекта и всички документи, които са му били препратени; тя също може да отнесе този проект за мнение до Комитета, посочен в член 5, и когато е необходимо, до комитета, отговорен за въпросната сфера.

[…]

3.      Държавите членки незабавно предоставят окончателния текст на техническия регламент на Комисията.

[…]“

 Национална правна уредба

17      Член 3, параграф 2 от Указа от 5 май 2004 г. гласи:

„Номерът на всеки паспорт е уникален. Той съдържа тринадесет знака, а именно: ISO кода на Белгия „ВЕ“, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер.“

18      Член 2, параграф 2, втора алинея от Указа от 28 май 2004 г. гласи:

„Идентификацията и регистрацията на кучетата, идентифицирани и регистрирани след влизането в сила на настоящия указ, се доказва с паспорта, чийто образец е установен в приложение II от настоящия указ, заедно с окончателния сертификат за идентификация и регистрация по член 19. Образецът на окончателния сертификат за идентификация и регистрация е установен в приложение III към настоящия указ.“

19      Чрез препращане към приложение IІ в член 2 от посочения указ се определя форматът на съдържащия 32 страници образец на паспорт за домашни любимци. Втора и трета страница изглеждат по следния начин:

20      Член 20 от Указа от 28 май 2004 г. гласи:

„Окончателният сертификат за идентификация и регистрация се състои от два самозалепващи се етикета, поставени на страници 2 и 3 от паспорта.“

21      Член 21 от този указ гласи:

„След получаване на жълтото копие от временния сертификат за идентификация администраторът на централния регистър отбелязва в централния регистър данните на кучето и на лицето, което отговаря за него, като изпраща на последното окончателен сертификат за идентификация и регистрация, както и документ, озаглавен „Промяна на лицето, което отговаря за кучето/Изменение на данните/Смърт“, по образеца, установен в приложение IV към настоящия указ. Лицето, което отговаря за кучето, залепва в паспорта окончателния сертификат за идентификация и регистрация веднага след получаването му.“

22      Член 22 от посочения указ гласи:

„При прехвърляне на правото на собственост върху куче прехвърлителят попълва документа „Промяна на лицето, което отговаря за кучето/Изменение на данните/Смърт“ и в срок от осем дни го изпраща на администратора на централния регистър. На новото лице, което отговаря за кучето, веднага се издава паспорт. Администраторът на централния регистър изпраща на новото лице, което отговаря за кучето, доказателство за промяната, както и документа „Промяна на лицето, което отговаря за кучето/Изменение на данните/Смърт“. Веднага след получаването им лицето, което отговаря за кучето, залепва в паспорта новия окончателен сертификат за идентификация и регистрация.“

23      Съгласно член 23 от същия указ:

„В случаите по член 6 или по член 7 лицето, извършващо идентификацията, по възможно най-бързия начин и във всички случаи в срок от осем дни изпраща документа „Промяна на лицето, което отговаря за кучето/Изменение на данните/Смърт“ на администратора на централния регистър, като отбелязва новата маркировка за идентификация. Като доказателство за регистрацията под новата маркировка за идентификация последният изпраща на лицето, което отговаря за кучето, окончателен сертификат за идентификация и регистрация, както и документа „Промяна на лицето, което отговаря за кучето/Изменение на данните/Смърт“.“

24      Член 1 от Указа от 21 септември 2004 г. изменя член 14 от Кралски указ от 10 февруари 1967 г. за установяване на изисквания във ветеринарно-санитарната област по отношение на болестта бяс (Moniteur belge от 25 февруари 1967 г., стр. 1966, наричан по-нататък „Указът от 10 февруари 1967 г.“), който понастоящем гласи:

„§ 1. За всяка ваксинация одобреният ветеринарен лекар, който я е извършил, издава сертификат в съответствие с образеца, приложен към настоящия указ.

§ 2.      За кучета, котки или порове, които са с татуировки или с микрочипове или които са идентифицирани при ваксинацията, одобреният ветеринарен лекар издава паспорт, предоставян според случая от юридическо лице, одобрено съгласно разпоредбите на [Указа от 5 май 2004 г.], или от администратора на централния регистър за идентификация на кучетата, определен съгласно член 27 от [Указа от 28 май 2004 г.]. След идентификацията или след проверката на идентификацията одобреният ветеринарен лекар отбелязва направената от него ваксинация в посочения по-горе паспорт.

В случаите когато кучето, котката или порът вече имат паспорт като този по първа алинея, извършилият ваксинацията одобрен ветеринарен лекар попълва в него необходимата информация за извършената ваксинация, като преди това проверява идентификационните данни.

§ 3.      Собствениците и държателите на животни, които трябва да бъдат ваксинирани, при поискване от органите по член 27 са длъжни да представят според случая сертификат за ваксинация или горепосочения паспорт.“

 Спорове по главното производство и преюдициални въпроси

 По дело C‑42/10

25      С жалбата по главното производство по дело C‑42/10, подадена от Vlaamse Dierenartsenvereniging и г‑н Janssens на 5 ноември 2004 г., се иска отмяна на Указа от 21 септември 2004 г. в частта му, в която съгласно член 14 от Указа от 10 февруари 1967 г., който той изменя, се изисква отбелязване на ваксинацията против болестта бяс в паспорта на домашните любимци, отговарящи на условията, предвидени в Указа от 5 май 2004 г. или в Указа от 28 май 2004 г.

26      В това отношение жалбоподателите по главното производство твърдят, че Указът от 21 септември 2004 г. нарушава принципите на свободно движение на стоки, на услуги и на хора, принципа на свободна конкуренция, установявайки монопол само на Belgische Vereniging voor Identificatie en Registratie van Honden (наричано по-нататък „BVIRH“), както и Регламент № 998/2003 и Решение 2003/803.

27      Съгласно последното от посочените по-горе твърдения на жалбоподателите Указът от 21 септември 2004 г. не допуска вписването на ваксинациите в чуждестранните паспорти за домашни любимци или в паспортите за домашни любимци, предоставяни от Vlaamse Dierenartsenvereniging. Жалбоподателите изтъкват също, че позоваването на указите от 5 и 28 май 2004 г. е неоснователно, тъй като същите съдържат изисквания, които са в допълнение към предвидените от Регламент № 998/2003 изисквания за паспортите за домашни любимци. По-специално посочените укази свързвали тези паспорти със задължение за регистрация и проследяемост. Функциите на паспорта по посочения регламент обаче били изцяло във ветеринарно-санитарната област. Освен това такова вписване изобщо не било предвидено от законодателя на Съюза, тъй като идентификацията на животното била необходима само за целите на свързването му със съответния здравен сертификат. Впрочем поставянето на етикети от трети лица върху здравен документ, както предвиждал Указът от 28 май 2004 г., не било позволено. А Указът от 5 май 2004 г. — като предвиждал, че издадените в Белгия паспорти трябва да съдържат уникален номер от тринадесет знака — въвеждал изискване, което не съществувало на равнището на Съюза.

28      Ответникът по главното производство възразява, че паспортът по Регламент № 998/2003 е преди всичко документ за идентификация и че е напълно логично да се предприемат мерки за осигуряване на съгласувана и единна политика за установяване само на един задължителен документ, който да служи в Белгия като документ за идентификация и регистрация, а при движение в Общността — като здравен документ и документ за идентификация. По отношение на твърдението за монополно положение на BVIRH ответникът по главното производство изтъква, че то не е единственото признато от държавата сдружение.

29      При тези условия Raad van State решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент [№ 998/2003], както и разпоредбите на Решение [2003/803] и приложенията към него допускат ли национален правен режим относно паспортите за котки и порове да се позовава […] на образеца и на допълнителните изисквания, установени с Решение [2003/803], като […] освен това изисква всеки паспорт да има уникален номер, съдържащ тринадесет знака, а именно ISO кода на Белгия „BЕ“, следван от двуцифрен отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер?

2)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент [№ 998/2003], както и разпоредбите на Решение [2003/803] и приложенията към него допускат ли национален правен режим да използва образеца на европейски паспорт за домашни любимци и като доказателство за идентификацията и регистрацията на кучетата, като освен това предвижда, че трети лица могат чрез самозалепващи се етикети за идентификация да внасят изменения в данните относно идентификацията на собственика и на животното в части I—ІІІ от европейски паспорт за домашни любимци, заверен от одобрен ветеринарен лекар, в резултат на които изменения предходните идентификационни данни се закриват?“

 По дело C‑45/10

30      С жалбата в главното производството по дело C‑45/10, подадена на 30 юли 2004 г. от Vlaamse Dierenartsenvereniging и г‑н Janssens, се иска отмяна на Указа от 28 май 2004 г.

31      За тази цел жалбоподателите в делото по главното производство поддържат, най-напред, че посоченият указ създава монополно положение в полза на BVIRH по отношение на издаването на паспорти за кучета, поради което ветеринарните лекари не можели да си отпечатат паспортите за домашни любимци в държава членка, различна от Кралство Белгия. Посоченият указ създавал условия за измами и водел до дискриминация, като свързвал идентификацията на кучета, съдържаща се в разглежданите в главното производство паспорти, със задължение за регистрация и за проследяемост, докато това задължение не съществувало за котките и поровете, независимо от факта че правната уредба на Съюза третирала тези животински видове по идентичен начин. Освен това непосредственото действие на посочената правна уредба налагала на Vlaamse Dierenartsenvereiniging да предприеме всички необходими мерки, за да могат членовете му да спазват посочената правна уредба, и освен това водела до неприложимост на Указа от 28 май 2004 г. По-нататък, жалбоподателите в делото по главното производство изтъкват, че използването на самозалепващи се етикети противоречало на преследваната с Решение 2003/803 цел, която била да се позволи лесен контрол от страна на компетентните органи. Накрая, съответната държава членка не можела да се позове на принципа на субсидиарност.

32      Освен това жалбоподателите в делото по главното производство изтъкват, че разпоредбите на Указа от 28 май 2004 г. — които водят до използване на установения в Решение 2003/803 образец на паспорт за домашни любимци като доказателство за идентификацията и регистрацията на кучетата, които предвиждат поставяне на самозалепващи се етикети в паспорта за целите на идентификацията на собственика и на животното и които се различават от посочения образец на паспорт по мястото, предвидено за отбелязване на данните, свързани с новия собственик — представляват технически регламенти по смисъла на Директива 98/34, подлежащи по силата на нейния член 8 на предоставяне на Европейската комисия преди приемането им. В този смисъл жалбоподателите в делото по главното производство поддържат, че кучетата, които имат паспорт, трябва да се разглеждат като стоки.

33      В Решение от 9 януари 2006 г. (№ 153 336), с което се отхвърля искане за спиране на действието на обжалвания указ, запитващата юрисдикция е приела, че сам по себе си фактът, че определен въпрос е уреден от пряко задължителни разпоредби на равнището на Съюз, не възпрепятства компетентния в съответната област национален орган да приема допълнителни и свързани със защитата на общия национален интерес разпоредби, които са специфични за нея, в случаите, когато те се отнасят до неуредени от правната уредба на Съюза аспекти или когато тази уредба допуска приемането на допълваща я национална правна уредба. Според запитващата юрисдикция следователно ответникът по главното производство може да приеме вътрешноправна уредба, доколкото същата не възпрепятства пълното действие на правната уредба на Съюза. Тъй като нито Регламент № 998/2003, нито Решение 2003/803 съдържат разпоредби, свързани с изработването и снабдяването на ветеринарните лекари с паспорти за кучета, Указът от 28 май 2004 г. не излиза извън установените с посоченото решение рамки. Освен това по отношение на поставянето на самозалепващи се етикети върху паспортите посочената юрисдикция е приела, че нито Регламент № 998/2003, нито Решение 2003/803 забраняват поставянето на отличителни отбелязвания върху паспортите посредством самозалепващи се етикети, доколкото тази практика не води до отклонение от образеца на паспорт, предвиден в Решение 2003/803.

34      Тъй като жалбоподателите по главното производство поддържат доводите си относно липсата на съвместимост на Указа от 28 май 2004 г. с правната уредба на Съюза, Raad van State решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент [№°998/2003], както и разпоредбите на Решение [2003/803] и приложенията към него допускат ли национална правна уредба да използва образеца на европейски паспорт за домашни любимци и като доказателство за идентификацията и регистрацията на кучетата, като освен това предвижда, че трети лица могат чрез самозалепващи се етикети за идентификация да внасят изменения в данните относно идентификацията на собственика и на животното в части I—ІІІ от европейски паспорт за домашни любимци, заверен от одобрен ветеринарен лекар, в резултат на които изменения предходните идентификационни данни се закриват?

2)      Национални разпоредби — които използват образеца на европейски паспорт за домашни любимци, съдържащ се в Решение [2003/803], и като доказателство за идентификацията и регистрацията на кучетата, като освен това предвиждат, че трети лица могат чрез самозалепващи се етикети за идентификация да внасят изменения в данните относно идентификацията на собственика и на животното в части I—ІІІ от този паспорт — представляват ли технически регламенти по смисъла на член 1 от Директива [98/34], подлежащи по силата на нейния член 8 на предоставяне на Комисията преди приемането им?“

 По дело C‑57/10

35      С жалбата по главното производство по дело C‑57/10, подадена на 7 юни 2004 г. от Vlaamse Dierenartsenvereniging, се иска отмяна на Указа от 5 май 2004 г.

36      В това отношение жалбоподателят по главното производство поддържа, че посоченият указ нарушава член 3, буква ж) ЕО, член 30 ЕО, член 81 ЕО и член 82 ЕО, принципите на свободно движение на стоки, на услуги, на хора и на капитали, Регламент № 998/2003, Решение 2003/803, както и Директива 98/34.

37      Като установявал начина на определяне на уникалния номер на паспортите за домашни любимци по-подробно от предвиденото в правната уредба на Съюза, Указът от 5 май 2004 г., от една страна, нарушавал признатото от член 249 ЕО непосредствено действие на регламентите и решенията на Съюза и от друга страна, представлявал техническа норма, която в нарушение на Директива 98/34 не била предоставена на Комисията.

38      Ответникът по главното производство изтъква, че при определянето на този уникален номер в съответствие с Регламент № 998/2003 националните органи разполагат с право на преценка, което им позволява да приемат допълнителни решения с оглед установяване на редовна процедура по идентификация. Той счита също, че Указът от 5 май 2004 г. не попада в приложното поле на Директива 98/34.

39      В решението от 9 януари 2006 г. (№ 136 163), с което отхвърля искането за спиране на действието на посочения указ, запитващата юрисдикция е приела, че сам по себе си фактът, че определен въпрос е уреден от пряко задължителни разпоредби на равнището на Съюза, не възпрепятства компетентния в съответната област национален орган да приема допълнителни и свързани със защитата на общия национален интерес разпоредби, които са специфични за нея, в случаите, когато те се отнасят до неуредени от правната уредба на Съюза аспекти или когато тази уредба допуска приемането на допълваща я национална правна уредба. Според запитващата юрисдикция следователно ответникът по главното производство може да приеме вътрешноправна уредба, доколкото същата не възпрепятства пълното действие на правната уредба на Съюза. Тъй като нито Регламент № 998/2003, нито Решение 2003/803 съдържат разпоредби, свързани с изработването и даването на ветеринарните лекари на паспорти за кучета, обжалваният указ не излиза извън установените с посоченото решение рамки.

40      Тъй като жалбоподателят по главното производство поддържа доводите си относно липсата на съвместимост на Указа от 5 май 2004 г. с правната уредба на Съюза, Raad van State решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент [№°998/2003], както и разпоредбите на Решение [2003/803] и приложенията към него допускат ли национален правен режим относно паспортите за котки и порове да се позовава на образеца и на допълнителните изисквания, установени с Решение [2003/803], като освен това изисква всеки паспорт да има уникален номер, съдържащ тринадесет знака, а именно ISO кода за Белгия „BЕ“, следван от двуцифрен отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер?

2)      Национален правен режим, който при паспортите за котки и порове се позовава на образеца и на допълнителните изисквания, установени Решение [2003/803], но в допълнение изисква всеки паспорт да има уникален номер, съдържащ тринадесет знака, а именно ISO кода за Белгия „BЕ“, следван от двуцифрен отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер, представлява ли технически регламент по смисъла на член 1 от Директива [98/34], който съгласно нейния член 8 трябва да бъде предоставен на […] Комисията преди приемането му?“

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни бележки

41      В писменото си становище Vlaamse Dierenartsenvereniging, жалбоподател по трите дела в главното производство, формулира два допълнителни въпроса, за които счита, че предвид важността им Съдът би трябвало също да разгледа.

42      В това отношение следва да се напомни, че в рамките на предвиденото от член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от произнасяне по реда на преюдициалното производство, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. в този смисъл Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Hochtief и Linde-Kca-Dresden, C‑138/08, Сборник, стр. I‑9889, точка 20 и цитираната съдебна практика).

43      Следователно възможността за определяне на въпросите, които да се поставят на Съда, се полага единствено на националния съд и страните не биха могли да променят съдържанието им (Решение по дело Hochtief и Linde-Kca-Dresden, посочено по-горе, точка 21 и цитираната съдебна практика).

44      Впрочем да се изменени същността на преюдициалните въпроси или да се отговори на допълнителните въпроси, посочени от жалбоподателя по главното производство в неговото становище, би било несъвместимо с предоставената на Съда от член 267 ДФЕС роля, както и със задължението на Съда да гарантира на правителствата на държавите членки и на заинтересованите страни възможността да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, предвид факта че по силата на последната разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите страни (вж. в този смисъл Решение по дело Hochtief и Linde-Kca-Dresden, посочено по-горе, точка 22 и цитираната съдебна практика).

45      Поради това Съдът не следва да разглежда повдигнатите от Vlaamse Dierenartsenvereniging допълнителни въпроси.

 По първите въпроси по дела C‑42/10 и C‑57/10

46      С първите въпроси по дела C‑42/10 и C‑57/10 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на Кралство Белгия „BE“, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер.

47      В това отношение следва да се напомни, че с оглед на самото естество на регламентите и тяхната функция в системата от източници на правото на Съюза разпоредбите на регламентите по общо правило имат непосредствено действие в националните правни системи, без да е необходимо националните власти да приемат мерки за прилагането им или законодателят на Съюза да приема допълнително законодателство (Решение от 28 октомври 2010 г. по дело SGS Belgium и др., C‑367/09, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и цитираната съдебна практика).

48      При все това някои от разпоредбите на регламентите, дори и допълнени с решения за изпълнението им, могат да налагат приемането на национални мерки за прилагане (вж. по аналогия Решение от 11 януари 2001 г. по дело Monte Arcosu, C‑403/98, Recueil, стр. I‑103, точка 26).

49      Такъв очевидно е случаят с член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 998/2003 във връзка с приложение II, Б, точка 2, буква в) от Решение 2003/803.

50      Всъщност споменатите разпоредби на Регламент № 998/2003 и на Решение 2003/803 не установяват какъвто и да било специфичен начин за определянето на уникалния номер, който трябва да се поставя на паспортите за домашни любимци, като се изключи задължението за посочване на ISO кода на държавата членка на издаване в началото на съставящата го поредица от знаци. В този смисъл посочените разпоредби налагат на държавите членки задължение да уредят начина на определянето му.

51      Трябва да се констатира, че разглежданата в главното производство национална правна уредба отговаря на изискванията относно номерирането на паспортите, предвидени в член 5, параграф 1, буква б) от Регламент № 998/2003 във връзка с приложение II, Б, точка 2, буква в) от Решение 2003/803. Всъщност споменатата национална правна уредба предвижда, от една страна, че всеки паспорт има уникален номер и от друга, че първите два знака от този номер представляват ISO кодът на Кралство Белгия „BE“. Разглежданата национална правна уредба, като прилага посочените по-горе разпоредби от правото на Съюза и като уточнява и начина на съставяне на номера на паспорта от други знаци, осигурява пълното действие на тези разпоредби.

52      От изложеното дотук следва, че на първите въпроси по дела C‑42/10 и C‑57/10 следва да се отговори, че член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на съответната държава членка, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер, — щом като същата гарантира уникалността на идентификационния номер.

 По втория въпрос по дело C‑42/10 и по първия въпрос по дело C‑45/10

53      С втория въпрос по дело C‑42/10 и с първия въпрос по дело C‑45/10 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него не допускат правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която, от една страна, паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата и от друга страна, данните относно идентификацията на собственика и на животното се вписват в паспорта по начин, различен от предвидения в Решение 2003/803, като измененията в данните се отбелязват чрез поставяне на самозалепващи се етикети с новите данни върху предишните данни.

54      По отношение, на първо място, на използването на паспорта за домашни любимци като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата следва да се подчертае, че става въпрос за използване на паспорта за цели, които са паралелни и различни в сравнение с целите на правната уредба на Съюза, а именно хармонизация на ветеринарно-санитарните изисквания за движение с нетърговска цел на домашни любимци между държавите членки.

55      В това отношение следва да се отбележи, че нито буквата, нито духът на Регламент № 998/2003 и на Решение 2003/803 позволяват да се заключи, че единствената и изключителна функция на паспорта за домашни любимци е да изпълнява предвидените в правната уредба на Съюза цели и че поради това използването му на национално равнище за други цели е забранено. Напротив, от съображения 3 и 4 от Решение 2003/803 и от приложения към него образец на паспорт е видно, че в последния са предвидени страници, позволяващи вписването на данни без отношение към правната уредба на Съюза. В образеца е предвидено например посочване на сертифицирането на ваксинации, които не се изискват съгласно Регламент № 998/2003, както и раздели, озаглавени „Клинични прегледи“ и „Легализация“, така че паспортите за домашни любимци да могат да се използват също така за движение на тези животни извън Съюза.

56      Поради това използването на паспорта за цели, различни от предвидените в правната уредба на Съюза, принципно не може да бъде забранено.

57      Важно е все пак това използване да не поставя под въпрос както ефективното прилагане на Регламент № 998/2003 и на Решение 2003/803, така и целите, които те си поставят. Страните по главното производство и заинтересованите лица по член 23 от Статута на Съда, които са представили писмени становища, обаче нито са доказали, нито дори твърдят, че употребата на паспорта на национално равнище за целите на идентификацията и регистрацията на кучета има подобно действие.

58      По отношение, на второ място, на вписването на данни относно идентификацията на собственика и на животното, чиито изменения се отбелязват чрез поставяне на самозалепващи се етикети с новите данни върху предишните данни, следва да се констатира, че правна уредба като разглежданата по главното производство води до установяването на паспорт за домашни любимци с формат, различен от този на предвидения в Решение 2003/803 образец на паспорт.

59      В този смисъл, докато в приложение I към Решение 2003/803 се предвижда, че първата страница на образеца на паспорт съдържа три полета, в които могат да се вписват името и адреса на трима последователни собственици на животното, съгласно разглежданата по главното производство правна уредба първата страница на паспорта за домашни любимци има само едно поле, в което при промяна на адреса или името на собственика на животното последователно един върху друг се поставят самозалепващи се етикети.

60      В това отношение трябва да се напомни, че съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС решенията на Комисията, адресирани до държавите членки, са задължителни в своята цялост.

61      Освен това от самия предмет на Решение 2003/803, от съдържащия се в неговото приложение I образец на паспорт и от неговото приложение II, A, точка 1 е видно, че „[ф]орматът на образеца на паспорта трябва да бъде единен“, че това решение има за цел да установи единен и независещ от издаващата го държава членка документ, чиято форма и съдържание са задължителни за държавите членки с изключение на някои незначителни отклонения, изчерпателно изброени в приложение II, В, точка 4 от посоченото решение.

62      Като посочва обаче, че на първата страница на паспорта за домашни любимци има само едно поле, предназначено за отбелязване на името и адреса на първия собственик на животното, и че последващите промени се вписват чрез поставяне на самозалепващи се етикети, правна уредба като разглежданата в главното производство нарушава наложеното от образеца на паспорт изискване за единен формат, съгласно което по-специално на първата страница на паспорта за домашни любимци трябва да има полета и формат, позволяващи вписването на имената и адресите на трима последователни собственици на животното.

63      Освен това, както изтъква Комисията по време на съдебното заседание, поставянето на самозалепващите се етикети един върху друг възпрепятства идентификацията на последователните собственици на животното, а една такава идентификация е определяща във ветеринарно-санитарната област, в която именно са приети Регламент № 998/2003 и Решение 2003/803.

64      Освен това в резултат на употребата на самозалепващи се етикети като предвидените от правната уредба, разглеждана в главното производство, която води до промяна в наложения с образеца на паспорт формат, се възпрепятства прехвърлянето на домашни любимци извън държавата членка, където те са родени, тъй като в такива случаи се налага издаването на нов паспорт в държавата членка по местоназначение.

65      С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос по дело C‑42/10 и на първия въпрос по дело C‑45/10 следва да се отговори, че член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–        допускат правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата, и

–        не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, което предвижда само едно поле в паспорта за домашни любимци, предназначено за отбелязване на името и адреса на собственика на животното, като последващите промени се вписват чрез поставяне на самозалепващи се етикети.

 По вторите въпроси по дела C‑45/10 и C‑57/10

66      С вторите въпроси по дела C‑45/10 и C‑57/10 запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали национални разпоредби като съдържащите се в белгийската правна уредба, свързани, от една страна, с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното и от друга страна, с определянето на уникалния номер за кучета и порове, трябва да се разглеждат като технически регламенти по смисъла на Директива 98/34.

67      В това отношение следва да се посочи, че видно от правното основание на Директива 98/34, а именно член 100 A от Договора за ЕО (понастоящем след изменение член 95 ЕО), както и от съображения 2 и 4 от посочената директива правната уредба на Съюза, която предвижда процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и на правните норми, свързани с услугите на информационното общество, допринася за доброто функциониране на вътрешния пазар, осигурявайки по-специално свободно движение на стоките.

68      Освен това Съдът вече е уточнил, че в приложното поле на свободното движение на стоки попадат тези от тях, които са оценими в пари и които могат като такива да представляват предмет на търговски сделки (в този смисъл вж. по-специално Решение от 10 декември 1968 г. по дело Комисия/Италия, 7/68, Recueil, стр. 617 и 626 и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Гърция, C‑65/05, Recueil, стр. I‑10341, точки 23—25).

69      Безспорно е обаче, че след като имат уникален номер и идентифицират конкретно животно, паспортите за домашни любимци не могат като такива да представляват предмет на търговски сделки.

70      Изключено е следователно посочените паспорти да могат да се квалифицират като „стока“ по смисъла на практиката на Съда и по отношение на тях да е приложима Директива 98/34. Поради това спецификации като предвидените в разглежданата по главното производство белгийска правна уредба не могат да се квалифицират като технически спецификации, които съгласно член 8 от посочената директива трябва да бъдат предварително предоставени на Комисията и които, ако това не бъде направено, националният съд следва да не прилага (в този смисъл вж. Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Schwibbert, C‑20/05, Сборник, стр. I‑9447, точки 33 и 44, както и цитираната съдебна практика).

71      С оглед на изложените по-горе съображения на вторите въпроси по дела C‑45/10 и C‑57/10 следва да се отговори, че национални разпоредби като съдържащите се в разглежданата по главното производство правна уредба, свързани с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното, от една страна, и тези, свързани с определянето на уникалния номер за кучета и порове, от друга страна, не представляват технически регламенти по смисъла на член 1 от Директива 98/34, подлежащи съгласно нейния член 8 на предварително предоставяне на Комисията.

 По съдебните разноски

72      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета, както и разпоредбите на Решение 2003/803/ЕО на Комисията от 26 ноември 2003 година за установяване на образец на паспорт за движение в Общността на кучета, котки и порове и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на съответната държава членка, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер, — щом като същата гарантира уникалността на идентификационния номер.

2)      Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва да се тълкуват в смисъл, че:

–        допускат правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата, и

–        не допускат национално законодателство като разглежданото по главното производство, което предвижда само едно поле в паспорта за домашни любимци, предназначено за отбелязване на името и адреса на собственика на животното, като последващите промени се вписват чрез поставяне на самозалепващи се етикети.

3)      Национални разпоредби като съдържащите се в разглежданата по главното производство правна уредба, свързани с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното, от една страна, и тези, свързани с определянето на уникалния номер за кучета и порове, от друга страна, не представляват технически регламенти по смисъла на член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година, подлежащи съгласно нейния член 8 на предварително предоставяне на Европейската комисия.

Подписи

---

* Език на производството: нидерландски.