Дело C-16/10

The Number (UK) Ltd и Conduit Enterprises Ltd

срещу

Office of Communications и British Telecommunications plc

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Сближаване на законодателствата — Далекосъобщения — Мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Определяне на предприятия за предоставяне на универсалната услуга — Налагане на специфични задължения на определеното предприятие — Телефонни справочни услуги и указатели“

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Универсална услуга и права на потребителите — Директива 2002/22

(член 6, параграф 2 от Директива 2002/20 на Европейския парламент и на Съвета; член 3, параграф 2 и член 8, параграф 1 от Директива 2002/22 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 8, параграф 1 от Директива 2002/22 относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) дава право на държавите членки, когато на основание на тази разпоредба определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставянето на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от същата директива, или на различни елементи от нея, да им възлагат единствено специфичните задължения, предвидени от разпоредбите на споменатата директива и свързани с предоставянето на посочената услуга или на посочените елементи от нея на крайните потребители от самите определени предприятия.

Макар че държавите членки следва да определят в съответствие с член 3, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга „най-ефективния и подходящ подход за осигуряване на универсална услуга“, произтичащата от тази разпоредба тяхна свобода на преценка не може да им позволи да наложат на някои предприятия специфични задължения, различни от тези, които попадат в хипотезите, предвидени от член 6, параграф 2 от Директива 2002/20 относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги.

(вж. точки 38 и 40 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

17 февруари 2011 година(*)

„Сближаване на законодателствата — Далекосъобщения — Мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Определяне на предприятия за предоставяне на универсалната услуга — Налагане на специфични задължения на определеното предприятие — Телефонни справочни услуги и указатели“

По дело C‑16/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединеното кралство) с акт от 15 декември 2009 г., постъпил в Съда на 11 януари 2010 г., в рамките на производство по дело

The Number (UK) Ltd

Conduit Enterprises Ltd

срещу

Office of Communications,

British Telecommunications plc,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състав, г‑н D. Šváby, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 декември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за The Number (UK) Limited и Conduit Enterprises Limited, от г‑жа D. Rose, QC, и г‑н B. Kennelly, barrister,

–        за British Telecommunications plc, от г‑н R. Thomson, QC, г‑н J. O’ Flaherty, barrister, и г‑н S. Murray, solicitor,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа F. Penlington, в качеството на представител, подпомагана от г‑н C. Vajda, QC,

–        за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н P. Gentili, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от г‑н G. Braun и г‑н A. Nijenhuis, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195, наричана по-нататък „Рамковата директива“) и Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) в редакциите им в сила към момента на постановяване на акта за преюдициално запитване.

2        Запитването е отправено в рамките на спорове между The Number (UK) Ltd (наричано по-нататък „The Number“) и Conduit Enterprises Ltd (наричано по-нататък „Conduit Enterprises“), двама доставчици на телефонни справочни услуги и указатели в Обединеното кралство, от една страна, и British Telecommunications plc (наричано по-нататък „BT“), от друга, по повод на суми, фактурирани от BT за доставката на информация, произтичаща от база данни c координатите на абонираните за далекосъобщителна услуга, която BT трябва да поддържа в качеството си на доставчик на универсалната услуга.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображение 7 от Директивата за универсалната услуга посочва следното:

„Държавите членки следва да продължат да гарантират предоставянето на услугите, установени в глава II, [при определено] качество на всички крайни потребители на тяхната територия, независимо от географското им местоположение, и на поносима цена в светлината на специфичните национални условия. […]“

4        Съображение 11 от Директивата за универсалната услуга гласи следното:

„Информацията в указателите и справочната услуга представляват [основно] средство за достъп до обществените телефонни услуги и част от задължението за предоставяне на универсална услуга. Потребителите и ползвателите изискват комплексни указатели и справочна услуга за всички регистрирани телефонни абонати и техните номера (включително [стационарни] и мобилни номера) [и искат тази] информация[…] да бъде предоставена [безпристрастно]. […]“

5        Съгласно член 3, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга:

„Държавите членки определят най-ефективния и подходящ подход за осигуряване на универсална услуга, като същевременно спазват принципите на обективност, прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност. Те се стремят да сведат до минимум изкривяването на пазара, особено предоставянето на услуги при ценови или други условия, които се отклоняват от обичайната търговска практика, като същевременно отстояват обществения интерес.“

6        Член 4, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга предвижда:

„Държавите членки гарантират, че всички обосновани молби за връзка при определен обект до обществената телефонна мрежа и за достъп до обществени телефонни услуги при определен обект се изпълняват от поне едно предприятие.“

7        Член 5 от Директивата за универсалната услуга, озаглавен „Справочни услуги и указатели“, гласи:

„1.      Държавите членки гарантират:

а)      [достъпа до] поне [един подробен указател] за крайните потребители в одобрена от съответни[я] орган[…] форма, която може да бъде на хартиен носител или електронна, както и съчетание от двете форми, и която се актуализира редовно най-малко веднъж годишно;

б)      [достъпа до] поне една [пълна] телефонна справочна услуга за всички крайни потребители, включително ползватели на обществени телефони.

2.      Указа[телите], посочени в параграф 1, включват в съответствие с разпоредбите на член 11 от Директива 97/66/ЕО всички абонати на обществени телефонни услуги.

3.      Държавите членки гарантират, че предприятието (предприятията), което (които) предоставя(т) услугите, посочени в параграф 1, прилага(т) принципа за недопускане на дискриминация при обработката на информацията, която получава(т) от други предприятия.“

8        Член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга гласи следното:

„Държавите членки могат да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга в съответствие с членове 4, 5, 6 и 7 и когато е необходимо, с член 9, параграф 2, така че да се осигури обхват на цялата национална територия. Държавите членки могат да определят различни предприятия или групи предприятия за предоставяне на различните елементи от универсалната услуга и/или за обхващане на различни части от националната територия.“

9        Член 9 от Директивата за универсалната услуга, озаглавен „Поносимост на тарифите“, гласи:

„1.      Националните регулаторни органи следят развитието и равнището на тарифите на дребно на услугите, определени в членове 4, 5, 6 и 7 като част от задълженията за предоставяне на универсална услуга от определените предприятия, и по-специално по отношение на потребителските цени и доходи в страната.

2.      С оглед на националните условия държавите членки могат да изискват от определените предприятия да предоставят [на потребителите] тарифни [варианти] или […] пакети, които се отклоняват от тези, предоставени според обичайните търговски условия, и по-специално за да гарантират, че гражданите с ниски доходи или специфични социални потребности не са изключени от достъпа и използването на обществени телефонни услуги.

[…]

4.      Държавите членки могат да изискват от предприятията със задължения по членове 4, 5, 6 и 7 да прилагат общи тарифи, включително географско усредняване, за цялата територия в светлината на националните условия или да се съобразяват с пределни цени.

[…]“

10      Член 11 от Директивата за универсалната услуга, озаглавен „Качество на услугата от определените предприятия“, предвижда:

„1.      Националните регулаторни органи гарантират, че всички определени предприятия със задължения съгласно членове 4, 5, 6 и 7 и член 9, параграф 2 публикуват адекватна и актуална информация във връзка с дейността им по предоставяне на универсална услуга на основата на качеството на нейните параметри, определения и измервателни методи определени в приложение III. Публикуваната информация се предоставя и на националните регулаторни органи.

[…]

4.      […] националните регулаторни органи [могат да] определят задачи за изпълнение от предприятията със задължения за предоставяне на универсална услуга съгласно член 4. [При това] националните регулаторни органи вземат предвид становищата на заинтересованите страни, […] както [е] посочен[о по-специално] в член 33.

5.      Държавите членки гарантират възможността националните регулаторни органи да следят за изпълнението на задачите от определените предприятия.“

[…]“

11      Член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга гласи:

„Държавите членки гарантират, че всички предприятия, които предоставят [телефонни] номера на своите абонати, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на съответната информация, с оглед осигуряването на [обществено достъпни] справочни услуги и указатели в съгласуван формат и при справедливи, обективни и икономически целесъобразни условия и без дискриминация.“

12      Член 8 от Рамковата директива, озаглавен „Цели на политиката и регулаторни принципи“, предвижда следното:

„1.      Държавите членки гарантират, че при изпълнение на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и [специалните] директиви, националните регулаторни [органи] предприемат всички разумни мерки, насочени към постигането на целите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Такива мерки са пропорционални на тези цели.

Държавите членки гарантират, че при изпълнението на регулаторните задачи, определени в настоящата директива и [специалните] директиви, и по-специално онези, насочени към постигане на ефективна конкуренция, националните регулаторни [органи] отчитат в максимална степен, че е желателно регулирането да бъде технологически неутрално.

Националните регулаторни [органи] могат да допринасят в рамките на своите компетенции за гарантирането на прилагането на политик[и], насочен[и] към насърчаването на културното и езиково многообразие, както и на медийния плурализъм.

2.      Националните регулаторни [органи] насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia:

a)      гарантиране, че ползвателите […] извличат максимална полза, що се отнася до избора, цената и качеството;

[…]

3.      Националните регулаторни [органи] допринасят за развитието на вътрешния пазар […]

4.      Националните регулаторни [органи] насърчават интересите на гражданите на Европейския съюз чрез, inter alia:

a)      гарантиране на достъп за всички граждани до универсална услуга, посочена в [Директивата за универсалната услуга];

[…]“

13      Член 3, параграф 2 от Директивата за разрешение гласи следното:

„Предоставянето на електронни съобщителни мрежи или предоставянето на електронни съобщителни услуги може да бъде обект [само] на общо разрешение, без да се накърняват специфичните задължения, посочени в член 6, параграф 2, или правата [за използване], посочени в член 5. От съответн[ото] предприяти[e] може да се изисква да представ[и] нотификация, но не [е] задължен[о] да получ[и] изрично решение в тази връзка или друг административен акт от националните регулаторни органи, преди да упражн[и] правата, произтичащи от разрешението. [След] нотифицирането, ако се изисква такова, предприяти[ето] мо[же] да започн[е] дейността си, [при условие, че при необходимост са спазени] разпоредбите на членове 5, 6 и 7 за правата за използване.“

14      Член 6, параграф 2 от Директивата за разрешение предвижда:

„Специфичните задължения, които могат да бъдат наложени върху доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 и членове 6 и 8 от Директива 2002/19/ЕО („Директива за достъпа“) и членове 16, 17, 18 и 19 от Директива 2002/22/ЕО („Директива за универсалната услуга“) или върху определените да предоставят универсална услуга в съответствие с гореупоменатата директива, са [разграничени от правна гледна точка] от правата и задълженията съгласно общото разрешение. С цел постигане на прозрачност за предприятията критериите и процедурите за прилагане на [тези] специфични задължения върху отделни предприятия са посочени в общото разрешение.“

 Национално право

15      Условие №°7 за предоставяне на универсалната услуга (Universal Service Condition 7, наричано по-нататък „USC 7“), наложено на BT в рамките на определянето му за доставчик на универсалната услуга по силата на разпоредбите на правилника от 2003 г. за електронните съобщения (Electronic Communications (Universal Service) Regulations 2003), гласи следното:

„7.1      BT поддържа база данни, съдържаща информация от указателите за всички абонати, на които е бил предоставен телефонен номер от всеки доставчик на съобщ[ителни мрежи или услуги] (наричана по-нататък „базата данни“). BT следи за това базата данни да се актуализира редовно.

7.2      BT дава при поискване достъп в съответствие с точки 7.3 и 7.4 по-долу:

а)      на всеки доставчик на съобщ[ителни мрежи или услуги], за когото се прилага точка 8.2 от общо условие №°8, до съставените от BT указатели, които отговарят на изискванията на това общо условие, за да позволи на този доставчик на съобщ[ителни мрежи или услуги] да изпълни посочената точка 8.2;

b)      на всяко лице, което желае да предоставя обществено достъпни телефонни справочни услуги и/или указатели, до съдържанието на базата данни в подлежащ на машинна обработка формат.

7.3      BT предоставя информацията, посочена по-горе в точка 7.2, букви a) и b) при поискване от лицето, което желае да я получи, стига искането да е разумно. Без да се засяга общият характер на горепосоченото, BT може да откаже да предостави тази информация, ако:

a)      лицето, поискало тази информация, не поема задължение да гарантира обработката на съдържащи се в нея данни или сведения в съответствие с който и да е приложим кодекс за добра практика и/или

b)      BT има основателни причини да счита, че лицето, поискало тази информация, няма да се съобрази с приложимото законодателство, отнасящо се до защитата на данните.

7.4      BT предоставя посочената по-горе в точка 7.2, букви a) и b) информация при справедливи, обективни, икономически целесъобразни условия, без неправомерна дискриминация и във формат, който е съгласуван между BT и поискалото информацията лице. При липса на съгласие по този въпрос директорът в съответствие с неговата функция по разрешаване на спорове може да определи формата, в който се предоставя информацията.“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

16      BT е доставчик на универсална услуга в областта на далекосъобщенията в Обединеното кралство, освен по отношение на региона около град Hull.

17      Office of communications (Служба за съобщенията, наричана по-нататък „OFCOM“) е националният регулаторен орган на Обединеното кралство в областта на далекосъобщенията. През 2003 г. OFCOM става правоприемник на Oftel — службата за далекосъобщенията.

18      Приетото от Oftel USC 7 задължава BT да дава достъп на другите доставчици на телефонни справочни услуги и указатели, които не са били определени като доставчици на универсалната услуга, при справедливи, обективни и икономически целесъобразни и недискриминационни условия и в съгласуван формат, до пълната си база данни за телефонните абонати, озаглавена „OSIS“, която то създава, събирайки данните от всички оператори на услуга за стационарна телефония.

19      Така, вместо да наложи задължение за универсална услуга, ориентирано към потребителя, USC 7 налага на ВT задължение на равнище търговия на едро, което на практика се изразява в наличието на пазара на Обединеното кралство на няколко конкурентни доставчици на телефонни справочни услуги и указатели, действащи въз основа на базата данни OSIS.

20      С Решение от 25 ноември 2004 г. по дело KPN Telecom (C‑109/03, Recueil, стр. I‑11273) Съдът приема по-специално, че сумите, които операторите на услуги за стационарна телефония фактурират за предоставянето на „подходяща информация“ за абонатите, не трябва да включват вътрешните разходи, свързани със събирането, съставянето и актуализирането на данните относно собствените абонати на оператора. The Number и Conduit Enterprises оспорват сумите, които им фактурира BT за използването на неговата база данни OSIS, като се позовават на това решение в подкрепа на тяхното искане.

21      OFCOM, пред която тези спорове са отнесени през 2005 г., приема решенията си на 10 март 2008 г. В тези решения OFCOM по-специално обявява USC 7 за несъвместимо с правото на Съюза, тъй като то не транспонира правилно предписанията на член 5 от Директивата за универсалната услуга. Ето защо според OFCOM BT не е длъжно да предостави достъп до базата данни OSIS при регламентираните условия, освен по отношение на данните за собствените му абонати. Всъщност ВТ е длъжно да предостави последните данни по силата на друго, различно от USC 7 задължение, което не се разглежда в главното производство и което се прилага към всички предприятия за електронни съобщения и транспонира член 25 от Директива за универсалната услуга.

22      С Решение, постановено на 24 ноември 2008 г., Competition Appeal Tribunal уважава жалбата, подадена срещу решението на OFCOM. В този смисъл приема, че USC 7 правилно транспонира съответните разпоредби на Директивата за универсалната услуга.

23      BT, подкрепяно от OFCOM, подава въззивна жалба срещу това решение на Competition Appeal Tribunal пред запитващата юрисдикция. Въпреки че достига до междинното заключение, че USC 7 противоречи на Директивата за универсалната услуга, последната смята за необходимо, преди да се произнесе, да сезира Съда с преюдициално запитване, като приема, че „разглеждането на приложимите принципи, разликите между автентичните текстове и представените доводи“ показват, „че въпросът не може да се разглежда като неповдигащ и най-малко съмнение“.

24      При тези условия Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли предоставеното на държавите членки с член 8, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] във връзка с член 8 от [Рамковата директива], с член 3, параграф 2 и член 6, параграф 2 от [Директивата за разрешение], с член 3, параграф 2 от [Директивата за универсалната услуга], както и с други релевантни разпоредби на общностното право правомощие да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от [Директивата за универсалната услуга], или на различни елементи от нея, да се тълкува в смисъл, че:

a)      държавата членка може да наложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие единствено специфични задължения, които изискват от предприятието самò да предоставя на крайните потребители универсалната услуга или елемента от нея, за който е определено, или

б)      държавата членка може да възложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие най-ефективните, подходящи и пропорционални според нея специфични задължения с оглед на целта да се гарантира предоставянето на универсалната услуга или на съответния елемент от нея на крайните потребители, независимо дали тези задължения изискват от определеното предприятие самò да предоставя универсалната услуга или съответния елемент от нея на крайните потребители?

2)      Когато предприятието е определено на основание член 8, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да изпълнява задължението по член 5, параграф 1, буква б) от същата (пълна телефонна справочна услуга), без от него да се изисква да предоставя такава услуга пряко на крайните потребители, посочените в първия въпрос разпоредби във връзка също с член 3, параграф 2 от [Директивата за универсалната услуга] дават ли право на държавите членки да налагат на определеното предприятие следните специфични задължения:

a)      да поддържа и актуализира пълна база данни с информация за абонатите;

б)      да дава достъп до редовно актуализираното съдържание на пълна база данни с информация за абонатите в подлежащ на машинна обработка формат на всяко лице, което иска да предоставя обществено достъпни телефонни справочни услуги или указатели (независимо дали това лице възнамерява да предоставя пълна телефонна справочна услуга на крайните потребители); и

в)      да предоставя съдържанието на базата данни при справедливи, обективни, икономически целесъобразни и недискриминационни условия за съответното лице?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

25      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга дава право на държавите членки, когато на основание на тази разпоредба определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от същата директива, или на различни елементи от нея, да им налагат единствено специфични задължения, отнасящи се до начина, по който тези предприятия ще предоставят на крайните потребители универсалната услуга, за която са определени, или, напротив, тези държави имат право да налагат на определените предприятия задълженията, които според тях са най-подходящи, за да гарантират предоставянето на посочената услуга, независимо дали тези предприятия сами предоставят услугата.

26      В самото начало следва да се отбележи, че този въпрос се поставя в рамките на спор по главното производство във връзка по-специално със съвместимостта с правото на Съюза на задължение, което е част от националния режим на универсалната услуга, приложим по-конкретно към телефонните справочни услуги и указатели, и е наложено на един-единствен оператор, а именно на BT, на равнище търговия на едро. По силата на посоченото задължение този оператор е длъжен да поддържа и да дава достъп на други доставчици на такива телефонни справочни услуги и указатели при справедливи, обективни, икономически целесъобразни и недискриминационни условия и в съгласуван формат до своята база данни OSIS, която той създава, събирайки данните от всички оператори на услуга за стационарна телефония.

27      При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да установи дали разпоредбите на Директивата за разрешение, Рамковата директива и Директивата за универсалната услуга, и по-конкретно член 8, параграф 1 от последната, позволяват на държавите членки да налагат такова задължение на конкретен оператор на равнище търговия на едро, в рамките на определянето на този оператор на основание на посочената разпоредба, за да се постигне косвено, чрез създаването на благоприятна за това конкурентна среда, целта на универсалната услуга, посочена в съображение 11 от Директивата за универсалната услуга и обхваната от член 5 от същата, която се състои в даване на достъп на всички крайни потребители до пълните телефонните справочни услуги и указатели.

28      За да се определят смисълът и обхватът на член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга, следва най-напред да се разгледа законодателният контекст, в който се вписва тази норма (вж. по аналогия Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Banca popolare di Cremona, C‑475/03, Recueil, стр. I‑9373, точка 18 и цитираната съдебна практика). На следващо място е необходимо тя да се тълкува, като се вземе предвид нейният текст, както и общата структура на посочената директива и следваните от законодателя цели.

29      В това отношение следва да се отбележи, че в съответствие с член 3, параграф 2 от Директивата за разрешение предоставянето на електронни съобщителни мрежи или предоставянето на електронни съобщителни услуги може да бъде обект само на общо разрешение, без да се накърняват специфичните задължения, посочени в член 6, параграф 2 от тази директива, или правата за използване на радиочестоти и на номера, посочени в член 5 от същата. Последните права не са предмет на главното производство.

30      В този смисъл държавите членки имат право да наложат специфични задължения на едно или на повече конкретни предприятия само доколкото тези задължения се отнасят до случаите, предвидени в член 6, параграф 2 от Директивата за разрешение. Последната разпоредба се позовава по-специално на задълженията, наложени на предприятията, определени да предоставят универсална услуга в съответствие с Директивата за универсалната услуга. Едно от тези задължения е предоставянето на пълните телефонни справочни услуги и указатели, посочени в член 5 от същата. Именно в член 8, параграф 1 от същата директива се предвижда определянето на операторите, на които е възложено да предоставят универсалната услуга или различни елементи от нея.

31      В качеството си на изключение от забраната индивидуално да се предписват специфични задължения на операторите, задълженията, които могат да бъдат налагани по силата на разпоредбите на Директивата за универсалната услуга на предприятията, определени в съответствие с член 8, параграф 1 от нея да предоставят универсална услуга, подлежат на стриктно тълкуване.

32      Що се отнася до текста на член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга, макар да предвижда в своето първо изречение определянето на едно предприятие с цел да се „гарантира[…] предоставянето“ на универсалната услуга, тази разпоредба уточнява също, в своето второ изречение, че „държавите членки могат да определят различни предприятия или групи предприятия за предоставяне на различните елементи от универсалната услуга“. В този смисъл от текста на тази разпоредба, разгледана в нейната цялост, следва, че дадена държава членка може да налага на определено предприятие само специфичните задължения, предвидени от разпоредбите на Директивата за универсалната услуга относно предоставянето на крайните потребители от самото това предприятие на един от специфичните елементи на универсалната услуга, определена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от посочената директива.

33      Необходимо е да се добави, че предоставянето на универсалната услуга на потребителите от самото предприятие не изключва възможността последното да възложи на трето лице подизпълнител това предоставяне, при условие че продължи да отговаря пред компетентните органи на държавата членка за начина, по който се предоставя услугата.

34      Освен това съображенията, свързани с общата структура на Директивата за универсалната услуга и с нейните цели, подкрепят това тълкуване. Всъщност разпоредбите на членове 9 и 11 от същата директива, които се отнасят съответно за прилаганите тарифи и за контрола от националните регулаторни органи върху изпълнението на задачите при предоставянето на универсалната услуга от определените предприятия, предполагат, че непременно самите предприятия предоставят тази услуга.

35      Що се отнася, на първо място, до член 9 от Директивата за универсалната услуга, от съображение 7 от нея следва, че една от основните цели на посочената директива е предоставянето на крайните потребители на определен минимум от електронни съобщителни услуги на поносима цена. За тази цел член 9 от Директивата за универсалната услуга, и по-специално параграфи 1, 2 и 4 от него, предвижда механизъм за контрол и за регулиране от компетентните национални органи на структурата и равнището на тарифите, прилагани от предприятието, определено да предоставя елементите от универсалната услуга.

36      За сметка на това този член 9 не предвижда механизъм за регулиране на цените, прилагани от предприятия, различни от определеното предприятие. Така, дори ако имаха достъп, по тарифи, определени от националния регулаторен орган, до пълна база данни, отнасяща се до всички телефонни абонати, както базата OSIS на BT, благодарение на специфично национално задължение, каквото е USC 7, тези други предприятия нямаше да са задължени да предоставят на поносима цена елемента от универсалната услуга, посочен в член 5 от споменатата директива, състоящ се в даване на достъп до пълните телефонни справочни услуги и указатели на всички крайни потребители. Предвид това задължение като определеното от разглежданата по главното производство национална правна уредба само по себе си не гарантира достъпа на всички крайни потребители до съответния елемент на универсалната услуга на поносима цена.

37      На второ място, според член 11 от Директивата за универсалната услуга националните регулаторни органи следва да контролират предоставянето на универсалната услуга от определените предприятия и при нужда да им налагат спазването на някои специфични изисквания относно качеството ѝ. В този смисъл тази разпоредба изхожда от предпоставката, че определените предприятия разполагат с оперативни данни относно предоставянето на универсалната услуга и са в състояние да влияят пряко върху начина на предоставянето ѝ, което предполага самите те да предоставят тази услуга.

38      Разбира се, държавите членки следва да определят в съответствие с член 3, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга „най-ефективния и подходящ подход за осигуряване на универсална услуга“. Произтичащата от тази разпоредба свобода на преценка за държавите членки обаче не може да им позволи да наложат на някои предприятия специфични задължения, различни от тези, които попадат в хипотезите, предвидени от член 6, параграф 2 от Директивата за разрешение. В този смисъл член 3, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга не може да се тълкува по такъв начин, че да се разширява обхватът на разрешеното на основание член 8, параграф 1 от нея определяне, така че дадена държава членка да може да наложи на определеното по този начин дружество задължения, различни от предвидените от разпоредбите на посочената директива.

39      На последно място, що се отнася до евентуалната относимост на член 25, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга в този контекст, достатъчно е да се посочи, че тази разпоредба само задължава държавите членки да гарантират, че „всички предприятия, които предоставят [телефонни] номера на своите абонати“, изпълняват всички разумни молби за предоставяне на данни, отнасящи се до техните собствени абонати за целите на предоставянето на телефонни справочни услуги и указатели. Така тази разпоредба, която се отнася до задължение, което по принцип е приложимо към всички оператори, няма никакво значение за обхвата на специфичните задължения, които дадена държава членка има право да налага на едно или повече конкретни предприятия, които определя за целите на предоставянето на универсалната услуга в съответствие с член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга.

40      С оглед на всички изложени по-горе съображения, на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга дава право на държавите членки, когато на основание на тази разпоредба определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставянето на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от същата директива, или на различни елементи от нея, да им възлагат единствено специфичните задължения, предвидени от разпоредбите на споменатата директива и свързани с предоставянето на посочената услуга или на посочените елементи от нея на крайните потребители от самите определени предприятия.

 По втория въпрос

41      Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория поставен въпрос. Всъщност последният изхожда от предпоставката, че дадена държава членка законосъобразно е наложила специфично задължение на предприятие, определено на основание член 8, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга, без то да е длъжно да предоставя тази услуга пряко на крайните потребители, и по същество цели да се установи дали такова задължение може да включва изисквания, свързани с поддържането на база данни и даването на достъп до нея на други оператори на равнище търговия на едро. От отговора на първия поставен въпрос обаче следва, че такова задължение не може да бъде наложено на основание на посочената разпоредба.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) дава право на държавите членки, когато на основание на тази разпоредба определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставянето на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от същата директива, или на различни елементи от нея, да им възлагат единствено специфичните задължения, предвидени от разпоредбите на споменатата директива и свързани с предоставянето на посочената услуга или на посочените елементи от нея на крайните потребители от самите определени предприятия.

Подписи

---

* Език на производството: английски.