1.

Преюдициалното запитване на Върховния съд на Република Латвия има за предмет тълкуването на член 34, точки 1 и 2, както и на член 54 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела ( 2 ).

2.

Член 34, точка 2 допуска да бъде отказано признаване, съответно изпълнение на неприсъствено съдебно решение, ако то е постановено срещу ответник, на когото не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. Член 54 от Регламента предвижда, че държавата по постановяване на съдебното решение издава сертификат, съдържащ различни основни данни относно процеса. Този сертификат трябва да се представи заедно с молбата за издаване на декларация за изпълняемост на съдебното решение. Към посочените в тази разпоредба данни е и датата на връчване на исковата молба. В този контекст в настоящия случай се поставя въпросът относно обхвата на правомощията на съда в държавата по изпълнението да проверява връчването на исковата молба: този съд може ли да проверява дали документът за образуване на производството е бил връчен, въпреки че в сертификата е посочена датата на връчване, или в това отношение сертификатът има обвързващо действие?

3.

Основанието за отказ по член 34, точка 2 не се прилага, когато ответникът, въпреки че е имал възможност за това, не е обжалвал неприсъственото съдебно решение в държавата по неговото постановяване. Настоящото производство дава на Съда възможност да прецизира допълнително съдебната си практика по въпроса кога ответникът е задължен да подаде жалба в държавата по постановяване на съдебното решение. Следва да се изясни дали ответникът е имал такова задължение и в случай че постановеното срещу него съдебно решение му е връчено за първи път в производството по екзекватура.

4.

Накрая настоящият правен спор се отнася и до клаузата за обществен ред в член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001. В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи дали е налице съвместимост с установеното в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ( 3 ) право на ответника на справедлив съдебен процес, ако преди да постанови неприсъственото съдебно решение, съдът в държавата по неговото произнасяне не провери основателността на иска по същество и не изложи допълнителни мотиви в неприсъственото съдебно решение.

5.

Член 34 от Регламент № 44/2001 урежда пречките за признаване и определя:

„Съдебно решение не се признава:

[…]“.

6.

Член 54 се отнася до сертификата, който трябва да бъде издаден от съда в държавата членка по произход:

„Съдът или компетентният орган на държава членка, където е постановено съдебно решение, издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат съгласно стандартния формуляр, съдържащ се в приложение V към този Регламент“.

7.

Приложение V съдържа модел за сертификата, който се издава съгласно член 54:

„Сертификат, посочен в членове 54 и 58 от Регламента, относно съдебните решения и съдебните спогодби

[…]

4.4.   Дата на [връчване] на документа [за образуване на производството, когато съдебното решение е постановено в производство при отсъствието на ответника]

[…]“.

8.

Дружеството Seramico Investments Limited (наричано по-нататък „Seramico“) предявява пред английския High Court иск за плащане на сумата от 289122,10 GBP срещу дружеството Trade Agency Limited (наричано по-нататък „Trade Agency“) и срещу друг съответник.

9.

След като в съда не е получено никакво възражение от страна на Trade Agency срещу исковата молба, на 8 октомври 2009 г. High Court of Justice, Queen’s Bench Division постановява неприсъствено съдебно решение, с което осъжда Trade Agency да заплати общо 293582,98 GBP и мотивира съдебното решение по следния начин: „Не сте представили отговор на връчената Ви искова молба. Поради това съдът Ви осъжда да заплатите на ищеца сумата по главницата в размер на 289122,10 GBP, заедно с лихвите до датата на постановяване на съдебно решението и съдебни разноски в размер на 130 GBP. Имате задължение да платите на ищеца общата сума от 293582,98 GBP“.

10.

Според предоставените от запитващата юрисдикция данни в сертификата, издаден от английския High Court съгласно член 54 от Регламент № 44/2001, е отбелязано следното: „Уведомлението за иска е връчено на 10 септември 2009 г.“.

11.

На 28 октомври 2009 г. Seramico подава пред Latvijas Republikas Rigās pilsētas Ziemeļu rajona tiesa молба за издаване на декларация за изпълняемост на решението на High Court в Латвия. Към молбата са приложени препис от това съдебно решение и сертификатът, предвиден в член 54 от Регламент № 44/2001. Съдебното решение по декларацията за изпълняемост е постановено на 5 ноември 2009 г. Подадената срещу декларацията за изпълняемост жалба от Trade Agency е отхвърлена с решение от 3 март 2010 г. на Rīgas apgabaltiesas Civillietu tiesas kolēģija.

12.

Понастоящем Trade Agency обжалва решението на въззивния съд от 3 март 2010 г. пред Latvijas Republikas Augstākajā tiesa, като твърди, че със съдебното производство в Обединеното кралство било нарушено правото на справедлив съдебен процес, поради което трябвало да бъде отказано обявяването на съдебното решение на High Court за изпълняемо в Република Латвия.

13.

Във връзка с това запитващата юрисдикция спира производството по делото и отправя до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси:

14.

В писмената фаза на производството пред Съда освен Seramico и Trade Agency участват правителствата на Германия, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия и Обединеното кралство, както и Европейската комисия.

15.

На 8 февруари 2012 г. пред Съда се провежда съдебно заседание, в което се явяват представители на Trade Agency, на правителствата на Германия, Франция, Ирландия, Латвия, Полша и Обединеното кралство, както и на Комисията.

16.

Съгласно член 34, точка 2 съдебното решение не се признава, ако на ответника, който не участва в производството, не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали при наличието на сертификат по член 54 от Регламента, в който е посочена датата на връчване на документа за образуване на производството, в производството по екзекватура повече не може да бъде поставян въпросът за връчването.

17.

В член 34, точка 2 обаче се посочва също, че това основание за отказ не се прилага, когато ответникът не е обжалвал съдебното решение в държавата по неговото постановяване, макар че е имал възможност за това.

18.

В по-нататъшното изложение най-напред ще разясня в какъв обхват съдът в държавата по изпълнението може да проверява връчването на исковата молба в рамките на член 34, точка 2 (раздел 1 по-нататък). След това ще се разгледам въпроса при какви условия се изключва позоваването на това основание за отказ, ако не е подадена на жалба в държавата по постановяване на съдебното решение (раздел 2 по-нататък).

19.

Преди в изложението по-нататък да разгледам въпроса за обхвата на правомощията за проверка при представяне на сертификат по член 54, ще представя накратко производството по издаване на декларация за изпълняемост по Регламент № 44/2001, защото особено телеологичното тълкуване на член 34, точка 2 е възможно само в контекста на създадената с Регламента система.

20.

Производството по издаване на декларация за изпълняемост на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001 протича в две фази. В първата фаза изпълнението се допуска почти автоматично, след обикновена, формална проверка на представените документи ( 4 ). За това се изисква само представянето на заверено копие на съдебното решение, чието изпълнение се иска, и по принцип на сертификата по член 54, като изключенията се уреждат в член 55 от Регламента.

21.

Проверката на основанията за отказ е възможна едва във втората фаза. Съгласно член 43 от Регламента страната, срещу която се иска изпълнение, може да обжалва решението по молбата за декларацията за изпълняемост. Вследствие на подадената жалба сезираният съд може да отмени декларацията за изпълняемост съгласно член 45, параграф 1 от Регламент № 44/2001 само на основанията за отказ за признаване, посочени в членове 34 и 35 от Регламента.

22.

От разглеждания акт за преюдициално запитване не става напълно ясно дали в главното производство е трябвало да бъде извършено трансгранично връчване или исковата молба е била връчена на територията на Обединеното кралство. Това обаче е без значение за приложимостта на член 34, точка 2, защото той се прилага и в двата случая ( 5 ).

23.

Първият преюдициален въпрос се отнася по същество до обхвата на правомощия за проверка на съда на държавата по изпълнението. Може ли той да проверява връчването на документа и дори да отрече факта на връчването, независимо от обстоятелството, че в сертификат по член 54 е посочена дата на връчване?

24.

Текстът на член 34, точка 2, според който признаването може да бъде отказано, ако документът за образуване на производството не е връчен в достатъчен срок и по начин, даващ възможност на ответника да организира защитата си, на пръв поглед предвижда цялостна проверка.

25.

Във връзка с прилагането на Брюкселската конвенция Съдът подчертава, че тя гарантира ефективна защита на правата на ответника, срещу когото е постановено неприсъствено съдебно решение. За тази цел проверката на обстоятелството дали документът за образуване на производството е връчен редовно, е предоставена както на съда в държавата по постановяване на съдебното решение, така и на съда в държавата по неговото изпълнение ( 6 ).

26.

Значението на правото на защита на ответника е потвърдено от Съда в Решение по дело ASML също във връзка с член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001. В съответствие с член 34, точка 2 вторият сезиран съд, който трябва да се произнесе по признаването и изпълнението, може да направи нова проверка на връчването. По този начин Съдът е установил, че и по Регламента спазването на правата на неучаствалия в производството ответник се гарантира посредством повторна проверка ( 7 ). Това заключение е направено изрично и съобразявайки обстоятелството, че съгласно член 26, параграф 2 от Регламент № 44/2001 във връзка с член 19, параграф 2 от Регламент № 1348/2000 ( 8 ) при трансгранично връчване постановилият решението съд вече е задължен да провери дали исковата молба е била връчена в достатъчен срок, който да позволи на ответника да организира защитата си.

27.

Ирландското правителство обаче оспорва възможността за прилагане на изводите, до които стига Съдът в Решение по дело ASML, към настоящия случай, защото от Решение по дело ASML не става ясно дали по главното дело също е бил представен сертификат. Това правителство твърди обаче, че при наличие на сертификат се изключва повторната проверка на връчването.

28.

Вярно е, че Решение по дело ASML не съдържа изрично споменаване на сертификата. Има наистина много индикации, че е бил представен сертификат по член 54, защото това е нормалният случай съгласно Регламент № 44/2001. В решението обаче не се разглежда това обстоятелство. Все пак заключенията на Съда за повторната проверка на връчването са валидни и за хипотеза, в която е налице сертификат. По-долу ще поясня съображенията си за това.

29.

Съгласно член 54 съдът или компетентният орган на държава членка, където е постановено съдебно решение, издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат съгласно стандартния формуляр, съдържащ се в приложение V към Регламент № 44/2001. Съгласно приложение V, точка 4.4 сертификатът трябва да удостовери датата на връчване на документа за образуване на производството, когато съдебното решение е било постановено в производство при отсъствието на ответника. Съгласно член 53, параграф 2 този сертификат се прилага към молбата за издаване на декларация за изпълняемост ( 9 ).

30.

От текста на Регламента не става ясно дали посочените в сертификата данни относно връчването на документа за образуване на производството са с обвързващо действие в рамките на производството по обжалване на декларацията за изпълняемост.

31.

На друго място Регламентът изрично отнема на съда в държавата по изпълнението възможността за последваща проверка на определени обстоятелства. Така например член 35, параграф 2 определя, че при проверката на предвидените в член 35, параграф 1 правомощия този съд е обвързан от фактическите констатации на съда на държавата членка по произход, а съгласно член 36 от Регламента при никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение.

32.

Фактът, че Регламентът следва подход на изрично изключване на отделни обстоятелства от проверката на съда по изпълнението на съдебното решение, показва, че в останалата част Регламентът се основава на разбирането, че съдът на държавата по изпълнение има правомощие да проверява дали са налице предпоставките на отделните разпоредби. Такъв е случаят и с член 34, точка 2.

33.

В рамките на систематичното тълкуване трябва да се изследва и разликата между сертификата по член 54 от Регламент № 44/2001 и удостоверението по член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност ( 10 ). Неговите член 41, параграф 2 и член 42, параграф 2 предвиждат по същия начин, че се издава удостоверение, придружаващо съдебното решение, чието изпълнение се иска. По отношение на това удостоверение Съдът приема, че съдът в държавата по изпълнението на съдебното решение няма право да проверява данните в удостоверението ( 11 ).

34.

Двата регламента и разпоредбите относно съответно сертификата или удостоверението обаче са твърде различни, за да може да се очертаят паралели относно задължителното действие на сертификата. Регламент № 2201/2003 създава система, при която съдебните решения за лични отношения с дете и за връщане на дете, за които в държавата по произход е издадено удостоверение съгласно изискванията на този Регламент, се признават автоматично и във всички други държави членки, без да е необходимо производство по екзекватура и без да е налице възможност за оспорване на признаването ( 12 ). Следователно проверка на удостоверението е възможна само в държавата по постановяване на съдебното решение.

35.

За разлика от Регламент № 2201/2003, в Регламент № 44/2001 производството по екзекватура не е премахнато. Впрочем и по отношение на издаването на сертификата има значителни различия. Например удостоверението по Регламент № 2201/2003 задължително се издава от съд, докато сертификатът по член 54 от Регламент № 44/2001 само обобщава вече съществуваща информация и не е задължително да бъде издаден от съд. Освен това само Регламент № 2201/2003 съдържа изрична разпоредба относно исканията за поправяне на удостоверението. Накрая, възможността за проверяване на връчването съгласно член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 съществува само тогава, когато в държавата по постановяване на съдебното решение няма възможност за обжалване.

36.

Следователно сравнението с Регламент № 2201/2003 води до извода, че сертификатът по член 54 от Регламент № 44/2001 няма обвързващо действие.

37.

Смисълът и целта на сертификата по член 54 също не противоречат на правомощията на съда в държавата членка по изпълнението на съдебното решение да подлага на цялостна проверка връчването на исковата молба.

38.

Както става ясно от материалите във връзка със създаването на Регламента, въвеждането на сертификата цели да облекчи процесуалните формалности за молителя. Вместо да е задължен да представя различни документи, от които да се извлекат поотделно необходимите данни, както е предвиждала предходната уредба, понастоящем молителят само трябва да представи изискваната информация, отразена в сертификата ( 13 ).

39.

Следователно смисълът и целта на сертификата се състоят в това да се уреди по по-опростен и по-ефективен начин признаването на съдебното решение и издаването на декларация за изпълняемост в първата фаза на производството. Чрез сертификата се избягват и преводите, тъй като формулярът и данните срещу съответните номера са еднакви на всички езици.

40.

Съдържанието на сертификата при това до голяма степен отразява обхвата на контролната компетентност на съда в държавата членка по изпълнението на съдебното решение в първата фаза на производството по екзекватура. Съдържащите се данни позволяват бърза проверка на условията за издаване на декларация за изпълняемост. Така с помощта на сертификата може лесно да се провери дали страните по главното дело са идентични с тези в производството по екзекватура и дали формално изобщо е налице съдебно решение, което попада в приложното поле на Регламент. Следователно смисълът и целта на сертификата по член 54 най-напред е процесуалното опростяване на първата фаза на производството по екзекватура.

41.

Наистина датата на връчване на документа за образуване на производството не е от значение в първата фаза на производството, тъй като основанието за отказ по член 34, точка 2 (отказ поради несвоевременно връчване на документа за образуване на производството) може да бъде проверявано едва във втората фаза на производството по екзекватура. Но и в рамките на тази проверка във втората фаза прегледността при издаването на сертификата по член 54 е полезна и обслужва опростяването на производството. Докато съгласно предходната уредба по член 46, параграф 2 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела е трябвало да се представя и превежда и оригинал или заверен препис от съответното доказателство за връчване в рамките на първоначалното производство, възпроизвеждането на датата на връчване в сертификата по член 54 води до опростяване на производството по екзекватура, защото по този начин лесно се установява началният момент за проверка на обстоятелството дали връчването е било своевременно извършено.

42.

С това опростяване на производството обаче се изчерпват смисълът и целта на сертификата. Въз основа на разпоредбите на Регламента не може да се направи извод, че се ограничава обхватът на проверката в рамките на производството по екзекватура.

43.

Не е ясно защо връчването по Регламента не трябва да подлежи на проверка, след като понастоящем той предвижда единствено удостоверяване на датата на връчване и така само възпроизвеждането ѝ, което произтича от липсата на задължение за представяне на доказателството за връчване. Напротив, много по-силен аргумент да продължи да се упражнява контрол върху връчването от страна на съда на държавата по изпълнението на съдебното решение, е именно обстоятелството, че в сравнение с представянето на оригинал на доказващия връчването документ, при съставянето на сертификата, в който се посочва дата на връчване въз основа на материалите по делото, е налице възможност за допускане на грешки. Не е налице по-голяма гаранция за истинността на сертификата по член 54 в сравнение с доказващия връчването оригинален документ, който следва да се представя по-рано.

44.

Освен това трябва да се съобрази и обстоятелството, че в сертификата по член 54 трябва да се посочи само датата на връчването. Съгласно член 34, точка 2 в производството по обжалване все пак трябва да се провери дали документът за образуване на производството е връчен на ответника в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си. Сертификатът, в който е възпроизведена датата на връчване, представлява първият елемент, вземан предвид в рамките на проверката на обстоятелството дали връчването е било извършено своевременно, за да позволи на ответника да организира защитата си. От този сертификат обаче не може да се извлече никаква информация, за да се провери начинът на връчване; във връзка с това на него не може отнапред да се придава обвързващо действие. Не би могло да се обясни безпроблемно защо не трябва да подлежат на проверка единствено датата на връчване и заедно с това имплицитно и обстоятелството дали изобщо е било извършено връчване, докато начинът на връчване винаги може да бъде проверен. Всъщност тези различни аспекти на връчването не могат да бъдат разделени адекватно в рамките на член 34, точка 2.

45.

Предлаганото тълкуване не противоречи и на принципа за взаимно доверие между правосъдните органи на държавите членки, който е в основата на Регламента ( 14 ).

46.

Вярно е, че е налице известно противоречие между предоставянето на възможност за повторна проверка на връчването както от съда на държавата по постановяване на съдебното решение, така и от съда по обжалването в държавата по неговото изпълнение и принципа на взаимното доверие и целта за бързо признаване, свързано с възможно най-малко усложнения. Все пак от съображение 18 от Регламент № 44/2001 следва, че с Регламента се гарантира правото на защита на ответника ( 15 ).

47.

Член 34, точка 2 представлява особено важен случай на прилагане на правото на ответника на справедлив съдебен процес, при което се препятства обявяване на съдебни решения за изпълняеми съгласно Регламента, ако ответникът не е могъл да се защити пред съда в държавата по произход ( 16 ). Следователно Регламентът установява баланс между противоположните интереси, от една страна, на правото на ищеца за бързо признаване и изпълнение на съдебното решение и от друга страна, правото на защита на ответника, срещу когото е постановено неприсъствено съдебно решение.

48.

Принципът на взаимното доверие се спазва, защото член 34, точка 2 препраща на първо място към възможностите за обжалване в държавата по постановяване на съдебното решение и допуска отказ на признаването само когато там не е имало възможност за обжалване. Ако сертификатът по член 54 се приеме за обвързващ за съдилищата в държавата по изпълнението на съдебното решение, на страната, срещу която се иска изпълнение, ще бъде отнета всякаква възможност да иска в рамките на състезателно производство да се проверят твърденията за пропуск да бъде връчена исковата молба. Член 34, точка 2 е всъщност основание за отказ на изпълнението само тогава, когато в допълнение към липсата на връчване на документа за образуване на производството на ответник последният не е пропуснал да обжалва съдебното решение, доколкото е имал такова право. Това означава обаче, че в производството по изпълнение за първи път е налице възможност редовното връчване на исковата молба да се оспори в рамките на състезателно производството. Издаването на сертификата по член 54 от Регламента не е уредено като състезателно производство и както току-що беше изяснено, дори не се издава задължително от съд.

49.

Следователно като междинно заключение може да се посочи, че информацията за връчването на документа за образуване на производството в сертификата по член 54 от Регламент № 44/2001 няма обвързващо действие.

50.

Съгласно член 34, точка 2 във връзка с член 45 не може да бъде отказано издаването на декларация за изпълняемост, ако ответникът е имал възможност с жалба да изтъкне в държавата членка по произход, че документът за образуване на производството не му е бил връчен в достатъчен срок и по начин, който му позволява да организира защитата си ( 17 ). Запитващата юрисдикция не е поставила въпрос относно това допълнително условие по член 32, параграф 2.

51.

Въпреки това съм на мнение, че адекватният отговор на първия преюдициален въпрос изисква разглеждане и на този проблем.

52.

Видно от акта за преюдициално запитване, в главното производство Trade Agency се позовава на обстоятелството, че е узнало за подлежащото на изпълнение неприсъствено съдебно решение за първи път в рамките на производството по екзекватура в Латвия.

53.

Ако правото на Обединеното кралство предвижда, че на толкова късен етап все още е възможно да се подаде жалба срещу неприсъствено съдебно решение, би се поставил въпросът дали член 34, точка 2 насочва ответника към обжалване на съдебното решение в държавата по произход и тогава, когато той, както в настоящия случай, узнава за неприсъственото съдебно решение едва в рамките на производството по екзекватура, или в този случай той може да се позове директно на основанието за отказ по член 34, точка 2.

54.

От текста на член 34, точка 2 не може да се направи извод, че задължението на ответника за предявяване на възражения е ограничено във времето в държавата по произход. Член 46, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предоставя на сезирания с жалба съд в държавата по изпълнението на съдебното решение изричната възможност да спре производството, ако срещу съдебното решение е подадена жалба в държавата по произход. Това показва, че самият регламент допуска паралелното протичане и припокриването във времето на производствата в държавата по постановяване на съдебното решение и в държавата на неговото изпълнение.

55.

Аргументи против времевото ограничение на задължението на ответника да предяви възражения в държавата по постановяване на съдебното решение са обаче преди всичко смисълът и целта на Регламента. Регламентът цели, доколкото е възможно, да предотврати ситуациите, в които страна, срещу която се иска изпълнение, избягва изпълнението на валиден чуждестранен титул.

56.

Ако ответникът има възражения срещу неприсъствено съдебно решение, той трябва да ги предяви в държавата по постановяване на съдебното решение, за да опита по този начин да постигне отмяната на самия титул или поне неговото изменение. От друга страна, ответникът не трябва да оставя неприсъственото съдебно решение да прояви сила на пресъдено нещо, като не го обжалва в държавата по неговото постановяване, като в резултат на това се домогва, позовавайки се на член 34, точка 2, да избегне изпълнението на този валиден чуждестранен титул само в държавата по неговото изпълнение.

57.

За разлика от това, би било всъщност от по-голямо предимство за ответник, който не разполага с имущество в държавата по постановяване на съдебното решение, да се въздържа от предприемане на действия по обжалването в държавата по постановяване на съдебното решение в ситуации, в които срещу ответника е постановено неприсъствено съдебно решение, въпреки че документът за образуване на производството не е връчен или е ненадлежно връчен. Подаването на жалба в държавата по постановяване на съдебното решение всъщност крие риск от ситуации, в които, въпреки че на практика сезираният съд уважава претенциите му по отношение на несвоевременното връчване и недопустимостта на неприсъственото решение, ответникът губи делото по същество, след края на протеклото по общия ред производство. Напротив, ако вместо да обжалва в държавата по постановяване на съдебното решение, ответникът се позове на член 34, точка 2 в производството по екзекватура, става окончателно невъзможно да се предприемат каквито и да са основаващи се на титула по-нататъшни действия в държавата по изпълнението на съдебното решение, докато, от своя страна, проверката се ограничава единствено до въпроса за неприсъственото постановяване на съдебното решение.

58.

В контекста на член 34, точка 2, за да отговори на въпроса дали ответникът е имал възможност да обжалва, Съдът обаче счита, че не е достатъчно само знанието на ответника, че е било постановено неприсъствено съдебно решение, а е необходимо това съдебно решение да му е било връчено. Поради това ответникът разполага с възможност да подаде жалба срещу неприсъствено съдебно решение тогава, когато той действително е узнал съдържанието му чрез връчване, което е направено в достатъчен срок, който да му позволи да организира защитата си пред съда в държавата по произход ( 18 ).

59.

Смятам, че връчване на неприсъственото съдебно решение чрез съда на държавата по изпълнението на съдебното решение може да изпълни условията на Решение по дело ASML.

60.

Накрая, член 42, параграф 2 от Регламента определя, че „декларацията за изпълняемост се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, заедно със съдебното решение, ако то все още не е било връчено на тази страна“. Под „съдебно решение“ по смисъла на тази разпоредба може да се има предвид само съдебното решение, което трябва да се изпълни ( 19 ).

61.

Следователно самият регламент изхожда от възможността, че неприсъственото съдебно решение се връчва на страната, срещу която се иска изпълнение, едва в рамките на производството по издаване на декларация за изпълняемост. Затова би било логично за достатъчно връчване по смисъла, който влага Съдът в това понятие в Решение по дело ASML, да се приеме също и връчването чрез съда по изпълнението на съдебното решение, заедно с издаването на декларацията за изпълняемост ( 20 ). В главното производство по дело АSML неприсъственото съдебно решение дори не е било връчено заедно с декларацията за изпълняемост ( 21 ).

62.

Връчването на съдебното решение чрез съда по неговото изпълнение в рамките на производството по екзекватура е принципно достатъчно, когато на ответника се оставя достатъчно време, за да може да организира ефективно защитата си срещу решението в държавата по постановяване на съдебното решение.

63.

Настоящият случай обаче се характеризира и с друга особеност, която е предмет на втория преюдициален въпрос. Английското неприсъствено съдебно решение се отличава с това, че е обосновано единствено с отсъствието на ответника и не съдържа други мотиви относно обосноваността на иска. В Решение по дело ASML Съдът подчертава във връзка със значението на връчването на неприсъственото решение, че ефективната възможност за защита предпоставя, че ответникът трябва да има възможност да се запознае с мотивите на неприсъственото решение, за да може надлежно да ги оспори ( 22 ).

64.

Поради това, що се отнася до отказа от изпълнение съгласно член 34, точка 2, липсата на мотиви или недостатъчното мотивиране на неприсъственото съдебно решение трябва да се разглеждат във връзка с условията и пречките за обжалване. Правителството на Обединеното кралство посочва, че мотивите на неприсъственото съдебно решение трябва да се разглеждат в контекст на исковата молба, заедно с така наречените „Particulars of Claim“, където са изложени подробно фактите и правните доводи на искането. От акта за преюдициално запитване не става ясно дали заедно с декларацията за изпълняемост на ответника е връчено само неприсъственото решение или и исковата молба. Ако последната не му е връчена, може да се приеме, че ответникът не е имал възможност за надлежно обжалване на неприсъственото решение. За повече подробности във връзка с това виж изложението относно отговора на втория преюдициален въпрос. Запитващата юрисдикция ще трябва да изясни този въпрос допълнително.

65.

На първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че съдържащата се в сертификата по член 54 от Регламент № 44/2001 информация относно връчването на документа за образуване на производството не е с обвързващо действие, а може да бъде подлагана на проверка от сезирания съд в рамките на производството по обжалване на решението по молбата за декларация за изпълняемост на съдебното решение. Обстоятелството, че неприсъственото съдебно решение е било връчено на ответника едва от съда по изпълнението на това съдебно решение заедно с декларацията за изпълняемост, не освобождава ответника от задължението по член 34, точка 2 да подаде жалба срещу неприсъственото съдебно решение в държавата по неговото постановяване, доколкото неприсъственото съдебно решение или други връчени му документи са позволили на ответника да се запознае с мотивите на неприсъственото съдебно решение по начин, който да му позволи надлежно да го обжалва.

66.

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали неприсъствено съдебно решение, което се постановява, без да се разглежда вероятната основателност на иска и без да се изложат каквито и да е доводи относно неговата основателност по същество, съответства на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 47 от Хартата на основните права.

67.

Запитващата юрисдикция поставя този въпрос в контекста на клаузата за обществен ред по член 34, точка 1, според която във връзка с член 45 може да бъде отказано издаването на декларация за изпълняемост, ако признаването на подлежащото на изпълнение съдебно решение би противоречало явно на обществения ред (ordre public) на държавата членка, в която се иска неговото изпълнение.

68.

В самото начало трябва да се поясни, че клаузата за обществен ред по член 34, точка 1 може да се приложи във връзка с неприсъствено съдебно решение само когато е налице друга хипотеза, различна от уредения в член 34, точка 2 специален случай на нарушаване на обществения ред поради невръчване на исковата молба. Всъщност отказът за признаване и изпълнение на неприсъствено съдебно решение поради невръчване на документа за образуване на производството е уреден самостоятелно и изчерпателно в точка 2, поради което отказът по точка 1 не може да се основава на това обстоятелство.

69.

В Решение по делото Krombach, постановено във връзка с предходната разпоредба от Брюкселската конвенция, Съдът посочва, че всъщност няма за задача да дефинира съдържанието на понятието за обществен ред на договарящите държави. Същевременно обаче Съдът отбелязва, че трябва да следи за спазването на границите, в рамките на които национална юрисдикция може да се позовава на обществения ред, когато иска да откаже признаването на чуждестранно съдебно решение ( 23 ).

70.

Използването на клаузата за обществен ред, според съдебната практика на Съда относно Брюкселската конвенция, е допустимо само в хипотезата, в която признаването или изпълнението на решението, постановено в друга договаряща държава, би засегнало по недопустим начин правния ред на сезираната държава, тъй като би накърнило основен принцип. Засягането трябва да представлява явно нарушение на правна норма, считана за съществена в правния ред на държавата по изпълнението или на право, признато за основно в този правен ред ( 24 ).

71.

Тази съдебна практика трябва да бъде прилагана при тълкуването на член 34, точка 1, още повече че в нейната формулировката законодателят е включил съображенията на Съда: понастоящем законодателят е предвидил изрично изискването за явно нарушение на обществения ред в текста на член 34, точка 1.

72.

Следователно националната юрисдикция не превишава поставените ѝ ограничения да приема, че е налице нарушение на обществения ред, поне не и в случаите, в които с правилата за прилагане на националното съображение за обществен ред се преодоляват явни нарушения на ЕКПЧ, съответно на признати от правото на Съюза основни права ( 25 ).

73.

Не е необходимо в настоящото изложение да се разглежда въпросът дали националното понятие за обществен ред по изключение може да съдържа и по-строги изисквания или дали все пак в крайна сметка винаги трябва да съответства по своето съдържание на понятието за обществен ред, извеждано от основните права на Съюза, тъй като запитващата юрисдикция поставя изрично въпрос само за изискванията на член 47 от Хартата на основните права.

74.

Съгласно член 47, втора алинея всеки има право неговото дело да бъде гледано в справедлив съдебен процес.

75.

От изискването за хомогенност в член 52, параграф 3 от Хартата следва, че доколкото тя съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената конвенция. Правото на справедлив съдебен процес е закрепено в член 6 от ЕКПЧ. Поради това на член 47 от Хартата трябва да се придаде същият смисъл и обхват, както по член 6 от ЕКПЧ при съобразяване с тълкуването му от Европейския съд по правата на човека ( 26 ).

76.

Упражняването на правото на защита е от съществено значение за регламентирането и осъществяването на справедлив съдебен процес ( 27 ). Към правото на защита се числи правото на изслушване на ответника. Следователно е налице засягане на основното право на справедлив съдебен процес, когато в граждански процес ответникът няма ефективна възможност да оспори иска и така да бъде изслушан преди постановяване на съдебното решение.

77.

Правото на изслушване обаче не е с толкова широк обхват, че да налага съдебно решение да се постановява едва тогава, когато ответникът действително е изразил становище по иска. Напротив, правото на участие в съдебното производство всъщност вече е гарантирано, когато на ответника се даде ефективна възможност да изложи доводите си. Ако ответникът не се възползва от тази възможност, той сам носи отговорност за това, защото може и да се откаже от възможността да бъде изслушан ( 28 ).

78.

Причината за това е, че процесуалните права не са гарантирани без ограничения. Ограниченията обаче трябва действително да отговарят на преследвани от въпросната мярка цели от общ интерес и да не съставляват, с оглед на преследваната цел, явно и прекомерно засягане на така гарантираните права ( 29 ).

79.

По-специално правото на защита е в известно противоречие с реципрочните му основни процесуални права на насрещната страна в процеса, като например закрепената като основно право гарантирана възможност за защита на правата от държавните съдилища и свързаното с тази възможност право за разглеждане на делото по реда на бързото производство. Процесуалните норми относно неприсъственото съдебно решение в този смисъл създават равновесие и така очертават ограниченията на правото на изслушване. Те допринасят за доброто правораздаване и за реализирането на правото на ищеца за своевременна правна защита. Липсата на реакция от страна на ответника срещу иска не трябва да води до спиране на производството.

80.

Ето защо всички правни системи на държавите членки би трябвало да познават неприсъствени съдебни решения, а и Процедурният правилник на Съда предвижда възможност за постановяване на неприсъствено съдебно решение ( 30 ).

81.

Следователно съмненията на запитващата юрисдикция относно съответствието на съдебното решение, чието изпълнение се иска, с обществения ред също се основават не единствено на неговата същност на неприсъствено съдебно решение, което е било постановено без предварително становище на ответника. Както посочва Комисията, латвийското право също познава неприсъствени съдебни решения. Съмненията на запитващата юрисдикция са свързани по-скоро с обстоятелството, че съгласно процесуалното право на държавата по постановяване на съдебното решение в настоящия случай при постановяване на неприсъствено съдебно решение съдът не проверява дали претендираното на основа на изложеното от ищеца право наистина съществува, като в съдебното решение съдът не сочи никакви мотиви по съществото на спора.

82.

Според постоянната си съдебна практика на Европейския съд по правата на човека правото на справедлив съдебен процес съгласно член 6 от ЕКПЧ принципно включва задължението на съдилищата да мотивират решенията си ( 31 ).

83.

Същевременно Европейският съд по правата на човека многократно е посочвал, че изискванията към задължението за мотивиране не трябва да са прекалено високи и могат да варират в зависимост от вида на решението и според съответните отделни случаи ( 32 ). При това по-специално могат да бъдат съобразявани и видът на решението, и съществуващите различия в правните системи на държавите членки.

84.

При това със задължението за мотивиране на съдебните решения се преследва двояка цел. От една страна, чрез него трябва да се осигури, че съблюдаването на правото на изслушване ще даде възможност на съда да прецени в достатъчна степен изложените от страните доводи ( 33 ). Този аспект може да не е релевантен в хипотезата на неприсъствено решение, с което се уважава искът срещу ответника. Всъщност в тази хипотеза ответникът не е представил становище, което да бъде посочено в мотивите на решението.

85.

От друга страна обаче, задължението за мотивиране трябва да даде възможност на загубилата делото страна да може да използва ефективно възможността за обжалване, с която разполага. Загубилата делото страна трябва да може да разбере защо е осъдена. В противен случай няма да може да се определят и пределите на силата на пресъдено нещо, поради което например ищецът ще може да получи още един титул за същото вземане.

86.

Този втори аспект е релевантен именно и при неприсъствените съдебни решения. При това обхватът на задължението за мотивиране все пак трябва да съответства на изискванията към подаването на жалба. Колкото по-строги са изискванията към мотивирането на жалба срещу неприсъственото съдебно решение, толкова по-високи са изискванията за неговото мотивиране. Загубилата делото страна трябва да може да разбере по кои обстоятелства и правни въпроси трябва да даде становище, за да може да постигне успех при обжалването на неприсъствено съдебно решение. Само тогава е гарантирано неговото право на справедлив съдебен процес.

87.

В производството пред Съда правителството на Обединеното кралство първо подчертава, че неприсъствено съдебно решение („default judgment“) не се постановява, без да се посочват никакви мотиви. Това правителство твърди, че мотивите все пак са кратки и решението се мотивира само с неучастието на ответника. Освен това правителството посочва, че неприсъствено решение може да бъде постановено само когато на ответника са връчени редовно не само исковата молба, но и „Particulars of Claim“. То поддържа, че последните съдържат подробно изложение на основанията на исковата молба и на фактите в основата на спора.

88.

Не е решаващо обстоятелството, че тези сведения произлизат от самия ищец и съдът до известна степен само ги препредава. Изискването за мотивираност е изпълнено тогава, когато по този начин ответникът е информиран за основанията на иска и за пораждащите го факти, така че той да може надлежно да подаде жалба срещу неприсъственото съдебно решение.

89.

Правото на справедлив съдебен процес не изисква задължително съдът да преразказва в решението със собствени думи фактите, след като вече има друго представяне на фактите, срещу което няма възражение и което еднозначно се взема предвид в съдебното решение. Ако няма големи пречки пред подаването на жалба срещу неприсъственото съдебно решение, като за обжалването би било необходимо да се узнаят подробните мотиви на решението, не се нарушава и правото на защита. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да подложи на цялостна преценка изискванията за подаване на жалба, както и информация, получена от ответника от съдебното решение, исковата молба и останалите връчени документи.

90.

По-нататък трябва да се разгледа въпросът дали е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес, ако съд постановява решение без предварителна проверка на вероятната основателност на иска, тоест не проверява дали приложимите правни норми обосновават претендираното от ищеца право, въз основата на твърдените от него факти.

91.

По принцип правото на справедлив съдебен процес наистина изисква в рамките на състезателно производство да се провери фактическото и правното положение ( 34 ), тоест да се вземе предвид становището както на ищеца, така и на ответника. В настоящия случай всъщност е налице хипотеза на постановяване на неприсъствено съдебно решение, в рамките на производството по което само ищецът е представил своето становище.

92.

За да обоснове процесуалната си уредба, правителството на Обединеното кралство привежда, от една страна, съображения за процесуална икономия. То твърди, че целта е съдилищата да не са задължени да извършват проверки по дела, по които ответникът не се явява. Неизвършването на проверка на правното положение се основава, от друга страна, на уредбата на английския граждански процес, в който страните принципно трябва да излагат и правни доводи, а принципът „iura novit curia“ — съдията познава правото (и го прилага служебно) — не се прилага неограничено ( 35 ). Тази аргументация издържа представената по-горе проверка, чийто критерий е основното право на справедлив съдебен процес.

93.

Когато едната страна не се защитава срещу иск, за който знае, че е предявен срещу нея, тази страна допуска, че може да бъде осъдена. Тя знае какво се претендира от нея с иска и че я заплашва осъждане. Ако въпреки това не оспори иска, смятам, че правото на справедлив съдебен процес не повелява задължително въздържащият се от действия ответник да бъде допълнително защитаван чрез проверка на вероятната основателност от осъждане по същество, макар че е възможно то да не е обосновано. Рискът без проверка на вероятната основателност на иска да бъде постановено неправилно решение, по същество се отнася до сложната проблематика на абсолютната и формалната истина. Основното процесуално право на ответника все пак е гарантирано в достатъчна степен, ако той е имал възможност ефективно да изложи своето становище по повдигнатите проблеми и все още има възможност да подаде жалба срещу неприсъственото съдебно решение.

94.

В този смисъл настоящата хипотеза се различава и от тази, която е в основата на делото Gambazzi. В това дело се спори относно наложено от съда като санкция принудително отсъствие на ответника. Въпреки че е искал да участва в производството, ответникът е бил отстранен от по-нататъшните заседания, в резултат на което е бил третиран като неявяващ се ответник, защото не е изпълнил задълженията, произтичащи от постановено в рамките на същото производство определение. В този контекст Съдът е приел за релевантен елемент от цялостната преценка обстоятелството дали основателността на претенциите срещу ответника е била предмет на проверка на този или на по-ранен етап от процеса и дали ответникът е имал — на този или на по-ранен етап от процеса — възможност да вземе становище по този въпрос, както и дали е разполагал с възможност за обжалване ( 36 ).

95.

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане ( 37 ) в крайна сметка също не предвижда обща проверка на вероятната основателност на иска. Съгласно член 11, параграф 1, буква б) молбата се отхвърля поради неоснователност само ако вземането е очевидно неоснователно.

96.

На втория преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че с оглед на клаузата за обществен ред по член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 съдът на държава по изпълнението на съдебното решение може да вземе предвид обстоятелството, че без да провери вероятната основателност на иска, съдът в държавата по постановяване на съдебното решение е постановил неприсъствено съдебно решение, в което, освен че се посочва фактът на отсъствието на ответника, не се излагат допълнителни съображения за основателността на иска по същество, в случай че след извършване на обща преценка на предоставената на ответника информация и на изискванията за обжалването съгласно правото на държавата по постановяване на решението съдът на държава по изпълнението на съдебното решение стигне до извода, че поради липсата на мотиви ответникът не е могъл надлежно да се защити срещу неприсъственото съдебно решение.

97.

Въз основа на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси по следния начин: