This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62010CC0572
Advocate General’s Opinion - 15 December 2011#Amedee#Case C-572/10#Advocate General: Jääskinen
Заключение - 15 декември 2011
Amedee
Дело C-572/10
Генерален адвокат: Jääskinen
Заключение - 15 декември 2011
Amedee
Дело C-572/10
Генерален адвокат: Jääskinen
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:846
НЕОКОНЧАТЕЛЕН ПРЕВОД
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н NIILO JÄÄSKINEN
представено на 15 декември 2011 година(1)
Дело C‑572/10
Clément Amédée
срещу
Garde des Sceaux, Ministre de la Justice et des Libertés,
и
Ministre du Budget, des Comptes publics, de la Fonction publique et de la Réforme de l’État
Преюдициално запитване, отправено от tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion (Франция)
„Социална политика — Прилагане във времето (протокол Barber) — Работещи мъже и жени — Равно заплащане —Пенсии за осигурителен стаж и възраст — Пенсионни бонуси за отглеждане на деца, предоставяни на държавните служители без оглед на пола при условие, че преустановят професионалната дейност — Липса на правна рамка, позволяваща на държавните служители мъже да ползват платен отпуск, еквивалентен на отпуска по майчинство, предоставян на държавните служителки — Непряка дискриминация“
I – Въведение
1. Преюдициалните въпроси, отправени по настоящото дело до Съда, са повдигнати в рамките на спор между г-н Amédée и ministre de la justice et des Libertés [наричан по-нататък „министър на правосъдието“], както и ministre du Budget, des Comptes publics, de la Fonction publique et de la Réforme de l’État [наричан по-нататък „министър на държавния бюджет“] на Френската република, по повод законосъобразността на постановлението, с което на г-н Amédée е предоставена пенсия за осигурителен стаж и възраст като бивш държавен служител.
2. Г-н Amédée твърди, че френските власти са му нанесли вреди, когато в качеството му на държавен служител мъж са го лишили от пенсионни бонуси, предоставяни на родителите за отглеждане на техните деца, до които бонуси според него държавните служителки имали по-лесен достъп поради отпуска по майчинство от два месеца, който само те ползват автоматично и по време на който получават възнаграждението си. Той счита, че законоустановеното изискване за предоставяне на посочените пенсионни бонуси, свързано с преустановяване на професионалната дейност за период от най-малко два последователни месеца, е несъвместимо с общностното право поради това, че посоченото изискване фактически водело до непряка дискриминация на държавните служители мъже.
3. Преюдициалното запитване, отправено от tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion [Административен съд, Saint-Denis de la Réunion] (Франция), което е обжалвано по въззивен ред, се отнася до тълкуването както на член 157 ДФЕС(2), така и на член 6, параграф 3 от Споразумението за социалната политика(3), и на Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване(4).
4. В самото начало бих искал обаче да отбележа, че тъй като на г-н Amédée е признато право на пенсиониране на 22 декември 2003 г., разпоредбите, въз основа на които поставените в настоящото производство въпроси в действителност следва да бъдат разгледани са тези, които са били приложими в тази област към съответната дата, а именно член 141 ЕО(5) и Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми(6), изменена с Директива 96/97/ЕО(7).
5. Следва да се уточни, че в Решение по дело Griesmar(8) Съдът вече е имал възможност да се произнесе относно френската пенсионна схема за държавните служители и по-специално относно механизъм за пенсионни бонуси, еквивалентен на този, който е предмет на спора по главното производство, но при формулировка на разпоредбата, предхождаща изменението, въведено от френския законодател през 2003 г. именно за да бъде отстранено нарушението на общностното право, установено в посоченото решение(9). Следователно новата правна уредба се различава от тази, която е дала повод за предходното съдебно решение, доколкото към онзи момент само обстоятелството, че е биологична майка било достатъчно държавна служителка да ползва тези пенсионни бонуси, докато държавен служител мъж, когато отглежда децата си, изобщо нямал право да иска предоставяне на спорните пенсионни бонуси.
6. Освен това следва да се отбележи, че посоченото преюдициално запитване има особено значение, тъй като от представеното на Съда от г-н Amédée становище е видно, че съдът a quo е сезиран с близо петдесет иска или жалби, подобни на искането по настоящото дело, и че той е избрал последното, за да разгледа последователно всички висящи пред него дела.
II – Правна уредба
7. Релевантните в случая разпоредби на националното право са тези от френския Кодекс за гражданските и военни пенсии (наричан по-нататък „Кодекс за пенсиите“), изменени със Закон № 2003‑775 от 21 август 2003 г. за пенсионната реформа(10) (наричан по-нататък „Закон № 2003‑775“).
8. Член 48, параграф 1 от този закон, който се намира в дял III, озаглавен „Разпоредби относно пенсионните схеми на държавната администрация“ изменя член L. 12, буква б) от Кодекса за пенсиите по следния начин:
„Съгласно условията, определени с декрет на Conseil d'État, следните пенсионни бонуси се добавят към действително прослуженото време: [...]
б) за всяко тяхно брачно и извънбрачно дете, родено преди 1 януари 2004 г., за всяко тяхно дете, осиновено преди 1 януари 2004 г., и за всяко друго дете, посочено в член L.18, параграф 2 при условие, че е било отглеждано най-малко девет години до навършване на 21-годишна възраст, и грижите за което са започнали преди 1 януари 2004 г., държавните служители и военните получават пенсионни бонуси от една година, които се добавят към действително прослуженото време при условие, че посочените лица са преустановили професионалната си дейност съгласно условията, определени с декрет на Conseil d’État“.
9. Член 48, параграф 1 от Закон № 2003‑775 добавя в Кодекса за пенсиите и член L. 12, буква б)а, който гласи, че „[п]раво на пенсионните бонуси, предвидени в буква б) имат държавните служителки или военни лица от женски пол, когато са родили по време на обучението си преди назначаването им в държавната администрация при условие, че назначаването е настъпило в рамките на две години след получаването на дипломата, необходима за явяване на конкурс, без възможност да им бъде противопоставено условие за преустановяване на професионалната дейност.“
10. Член 48, параграф 2 от Закон № 2003‑775 предвижда, че „[р]азпоредбите на член L. 12, буква б) от Кодекса за […] пенсиите в редакцията им след изменението с параграф 1, алинея 2 се прилагат към пенсиите, изплащани считано от 28 май 2003 г.“
11. Член 6 от Декрет № 2003‑1305 от 26 декември 2003 г.(11) (наричан по-нататък „Декрет № 2003‑1305“) въвежда в Кодекса за пенсиите нов член R. 13, който определя условията, при които държавен служител може да ползва пенсионните бонуси, предвидени в новия член L. 12, буква б) от същия кодекс, както следва:
„Прилагането на разпоредбите по член L. 12, буква б) е обусловено от преустановяване на професионалната дейност за непрекъснат период от най-малко два месеца в рамките на отпуск по майчинство, отпуск за осиновяване, родителски отпуск или неплатен родителски отпуск за гледане на болно дете, [...], или в рамките на период, в който лицето е в неактивна заетост за да отглежда дете до осемгодишната му възраст […]“.
III – Спорът по главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
12. С постановление от 22 декември 2003 г. на г-н Amédée, бивш държавен служител, се признава право на ранно пенсиониране, а именно след 28 май 2003 г., последната дата, предвидена от преходната разпоредба, съдържаща се в член 48, параграф 2 от Закон № 2003‑775. Следователно за неговото положение са приложими разпоредбите от Кодекса за пенсиите, изменени с посочения закон.
13. Заинтересованото лице иска да му бъде дадена възможност да ползва пенсионните бонуси за отглеждане на деца, предвидени в член L. 12, буква б) от Кодекса за пенсиите. Тези пенсионни бонуси са му отказани с мотива, че не отговаря на условията, предвидени в член R. 13 от посочения кодекс.
14. В рамките на първото производство г-н Amédée предявява иск пред tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion за отмяна на решението, с което му се отказва предоставянето на тези пенсионни бонуси. Искът е отхвърлен с решение от 22 юли 2005 г., което е потвърдено с решение на Conseil d’État от 22 август 2007 г.
15. На 23 май 2009 г. г-н Amédée предявява нов иск пред tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion, с който моли да бъде осъдена Френската държава да му изплати обезщетение за претърпените вреди както поради несъответствието на посочените по-горе разпоредби от Закон № 2003‑775 и на тези от декрета за неговото прилагане, така и поради съдържанието на гореспоменатите решения на посочения съд и на Conseil d’État, тъй като те били опорочени от явно нарушение на общностното право, с което се предоставят права на частноправните субекти.
16. Според г-н Amédée условието за преустановяване на дейността, въведено от Закон № 2003‑775, представлявало непряка дискриминация спрямо мъжете, която е забранена. Той твърди, че държавните служителки отговаряли системно на посоченото условие, тъй като автоматично и задължително ползвали платен отпуск по майчинство, докато повечето държавни служители мъже били лишени от пенсионните бонуси поради липсата на законова уредба, позволяваща им да преустановяват дейността си при еквивалентни на отпуска по майчинство условия.
17. В този контекст с решение, постановено на 25 ноември 2010 г., tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли механизмът, въведен с разпоредбите на член L. 12, буква б) от Кодекса за […] пенсиите, изменени с разпоредбите на член 48 от Закона от 21 август 2003 г., и с разпоредбите на член R.13 от същия кодекс, изменени с разпоредбите на член 6 от Декрета от 26 декември 2003 г., да се разглежда като провеждащ непряка дискриминация по смисъла на член 157 [ДФЕС, предишен член 141 ЕО](12) по отношение на биологичните родители на деца предвид процента на мъжете, които могат да отговорят на условието за преустановяване на дейността им за непрекъснат период от най-малко два месеца, и по-специално поради липсата на законова уредба, позволяваща им да изпълнят това условие в рамките на платен отпуск?
2) При положителен отговор на първия въпрос, може ли проведената по този начин непряка дискриминация да бъде узаконена с разпоредбите на член 6, параграф 3 от споразумението, приложено към протокол № 14 за социалната политика?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на Директива 79/7 […] запазването на разпоредбите на член L.12, буква б) и на тези на член R.13 от Кодекса за […] пенсиите?
4) При положителен отговор на първия въпрос и при отрицателен отговор на втория и третия въпрос, трябва ли разпоредбите на посочените членове да бъдат поставени под въпрос само що се отнася до дискриминацията, до която те водят, или следва да бъде оспорена невъзможността държавните служители от двата пола да предявят предоставените им по силата на тези разпоредби права?“
18. С писмо, получено в секретариата на Съда на 21 март 2011 г., запитващата юрисдикция уведомява Съда, че на 15 февруари 2011 г. министърът на правосъдието е подал въззивна жалба пред cour administrative d’appel de Bordeaux [Апелативен административен съд, Бордо] срещу решението, постановено на 25 ноември 2010 г. от tribunal administratif de Saint‑Denis de La Réunion. Посоченият cour administrative d’appel е изпратил на Съда писмено становище от 9 юни 2011 г., с което по идентични съображения и министърът на бюджета иска да бъде отменено това решение. На 6 юли 2011 г. запитващата юрисдикция съобщава на Съда, че г-н Amédée е подал насрещна жалба по-специално за отмяна на решението, с което се отправя преюдициално запитване и за изменение на поставените в тази връзка въпроси. С писмо от 8 ноември 2011 г. запитващата юрисдикция посочва, че на 15 декември 2011 г. ще проведе съдебно заседание относно спора в главното производство.
19. В рамките на висящото пред Съда производство писмени и устни становища представят г-н Amédée, френското правителство и Европейската комисия.
IV – Анализ
А – Предварителни бележки
1. Относно фактическите обстоятелства
20. Струва ми се, че г-н Amédée не твърди нито че е преустановил работата си, нито че е намалил работното си време, за да може да отглежда децата си и поради това да са настъпили неблагоприятни последици за кариерата му. Той заявява само, че е подложен на дискриминация, основана на пола, доколкото, когато преустановяват работа поради отпуск по майчинство от най-малко два поредни месеца, държавните служителки автоматично ползват въпросните пенсионни бонуси за разлика от държавните служители мъже.
21. С оглед на факта, че ищецът в главното производство не представя пред Съда никакви доказателства, от които да е видно, че той действително е полагал грижи за отглеждането на децата си, като е преустановил професионалната си дейност или е намалил работното си време, както според мен това се изисква от Решение по дело Griesmar, посочено по-горе, може да бъде зададен въпросът за хипотетичния характер на поставените от запитващата юрисдикция въпроси(13). В съответствие с постоянната съдебна практика обаче обосновката на преюдициалното запитване, и следователно на компетентността на Съда, не се състои във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси(14).
2. Относно времевите обстоятелства
22. Смятам, че е важно в конкретния случай да се подчертае проблемът относно приложимостта във времето на общностното право и по-специално на член 141 ЕО. Всъщност Протокол № 17, който е приложен към Договора за ЕО(15), като общо правило предвижда, че за целите на прилагането на член 141 ЕО обезщетенията съгласно професионалните схеми за социална сигурност не се считат за възнаграждение, ако и доколкото могат да се отнесат към периоди на заетост преди 17 май 1990 г. — деня на обявяване на Решение по дело Barber(16).
23. Въпросът за приложимостта на посочения Протокол № 17, наречен „Протокол Barber“, е бил обсъждан по дело Griesmar(17), но Съдът не е взел изрично становище по този въпрос. Според мен обаче Съдът е изходил от хипотезата, че по това дело посоченият протокол не се прилага, защото определяща е била датата, когато започва да се получава пенсията, която е след 17 май 1990 г.
24. Що се отнася до френската правна уредба, реформирана със Закон № 2003‑775, в настоящото производство възниква въпросът дали разглежданите пенсионни бонуси могат да бъдат предоставени за периодите на заетост на г-н Amédée преди 17 май 1990 г., като се има предвид, че в един от случаите, посочени в член 6 от Декрет № 2003‑1305, добавящ член R. 13 в Кодекса за пенсиите, правопораждащият пенсионните бонуси факт е преустановяването на професионалната дейност за период от най-малко два месеца.
25. Видно от преписката по делото следва да се отбележи, че децата на г-н Amédée, за които той предявява право на пенсионни бонуси, са родени на 7 юни 1981 г., на 14 януари 1984 г. и на 13 ноември 1985 г., тоест преди последната дата, предвидена в Протокола Barber. Предвид датата на раждане на последното от неговите деца и като се имат предвид различните видове отпуски, изброени в член R. 13 от Кодекса за пенсиите, според мен не е възможно да се допусне, че е съществувал период, по време на който са възникнали правата на заинтересованото лице да се ползва от пенсионна схема, която би включвала пенсионните бонуси, за които той претендира. Самият г-н Amédée посочва, че не е могъл да вземе родителски отпуск след раждането на неговите деца, тъй като едва от 1986 г. френското законодателство предоставя на държавните служители мъже правото да ползват този вид отпуск.
26. При това положение въпросът е коя дата трябва да бъде определяща за евентуално предоставяне на въпросните пенсионни бонуси на г-н Amédée. В това отношение според мен налице са три възможности: или датата на отпуските по майчинство след раждането на децата на г-н Amédée, или датите, на които г-н Amédée е могъл да ползва един от отпуските, предвидени в член 6 от Декрет № 2003‑1305, или пък датата, от която започва изплащането на пенсията му през декември 2003 г. В настоящия случай при първото решение член 141 ЕО става неприложим ratione temporis предвид датите на раждане на трите деца на заинтересованото лице. Що се отнася до другите две решения, те препращат към периоди на заетост след 17 май 1990 г.
27. Предвид естеството на разглежданите пенсионни бонуси, които са замислени по-скоро като допълнителен фактор, който следва да се вземе предвид при изчисляване на пенсията в деня на отпускането ѝ само като придобито право на пенсия, което може да се предостави въз основа на вноски, направени през даден период на заетост(18), струва ми се, че отнесената до Съда хипотеза попада ratione temporis под действието на член 141 ЕО. Също и преценката за наличие или липса на нарушение на принципа на равното третиране на мъжете и жените според мен трябва да се извърши с оглед на момента на пенсиониране на заинтересования държавен служител, а не с оглед на момента, когато е било възможно да се ползват предвидените в закона отпуски за да отглежда децата си, за разлика от това, което би могла да направи в случая една държавна служителка.
Б – По евентуалното наличие на непряка дискриминация
28. С първия си въпрос запитващата юрисдикция цели по същество да се установи дали видимо неутралният критерий за преустановяване на дейността за непрекъснат период от най-малко два месеца, с оглед на последиците по-специално предвид процента на мъжете, които могат да изпълнят това условие, провежда непряка дискриминация спрямо тях, и по-специално предвид липсата на възможност мъжете да ползват платен родителски отпуск, за разлика от случая с жените в рамките на отпуска по майчинство.
29. Припомням, че непряката дискриминация е дискриминация, предизвикана от обстоятелството, че видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лице в по-неблагоприятно положение отколкото други лица. Подобна диференциация е забранена в общностния правен ред, освен ако тя не е обективно обоснована от легитимна цел, и ако средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими(19).
30. В самото начало следва да се отбележи, че Съдът вече е приел, че пенсиите, изплащани съгласно френската пенсионна схема за държавните служители, попадат в приложното поле ratione materiae на член 141 ЕО(20). Струва ми се, че пенсионните бонуси, предвидени в член L. 12 от Кодекса за пенсиите, изменен със Закон № 2003‑775, действително представляват възнаграждение, получено въз основа на трудова заетост, за което се прилага принципът на равно заплащане на мъжете и жените, прогласен в член 141 ЕО.
31. Съгласно установената съдебна практика като общ принцип на общностното право равното третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(21). Следователно условието за равно заплащане, което е особено проявление на общия принцип на недопускане на дискриминация, предполага, че съответните работещи мъже и жени се намират в сходно положение(22). Ето защо критерият за това сходство представлява основен елемент за определянето на евентуално наличие на дискриминация.
32. В Решението по дело Griesmar, посочено по-горе, Съдът приема, че пенсионната схема, която е била приложима във Франция към момента на разглеждане на делото, поражда пряка дискриминация, тъй като запазва правото на пенсионни бонуси за прослужено време, предоставяни в момента на придобиване на право на пенсия, единствено за държавните служителки, които имат деца, докато подобно различно третиране спрямо мъжете не е обосновано. След постановяването на това решение с член L. 12, буква б) от Кодекса за пенсиите, изменен със Закон № 2003‑775, право на достъп до тази схема на пенсионни бонуси вече имат и държавните служители мъже. Въведено е ново условие за достъп, а именно преустановяване на професионалната дейност за период от най-малко два последователни месеца в рамките на отпуск по майчинство, отпуск за осиновяване, родителски отпуск или неплатен родителски отпуск за гледане на болно дете, както и в рамките на неактивна заетост, с уточнението, че както мъжете, така и жените, имат право да изберат, с изключение на първия от така изброените в член R. 13 от Кодекса за пенсиите, въведен с Декрет № 2003‑1305, всеки от отпуските, като по време на ползването им не се дължи възнаграждение.
33. Съществуването на както задължителен, така и платен отпуск по майчинство, е наложено от законодателство, прието на равнище на Европейския съюз(23). Съдът тълкува това право, признато също на биологичните майки от конвенциите на Международната организация на труда (МОТ)(24), като средство за защита на социално право с особено значение(25).
34. Задължителният характер на този отпуск има двойна цел: става дума, от една страна, за закрила на биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ, и от друга страна — за закрила на особените отношения между жената и нейното дете през периода след раждането, така че тези отношения да не бъдат разстроени поради допълнителното натоварване на майката вследствие на паралелното упражняване на професионална дейност(26).
35. Що се отнася до финансовите аспекти на отпуска по майчинство, Директива 92/85 предвижда, че за да се запази полезното действие на разпоредбите относно отпуска по майчинство, бременните работнички, работничките родилки или кърмачки запазват всички права, произтичащи от трудовия договор, и по-специално запазват трудовото възнаграждение и/или правото на съответно обезщетение(27). Съгласно съдебната практика макар размерът на това обезщетение да не трябва да бъде равен на пълното възнаграждение на заинтересованото лице, а да може да се намали, за границата на това намаление се прилага изискването този размер да не трябва да е толкова нисък, че да разубеди жените да имат деца и по този начин да накърни целта за закрила, преследвана с правото на Съюза(28). Запазването на трудово възнаграждение на жена, която по закон е длъжна да преустанови професионалната си дейност, за да ползва отпуск по майчинство, е необходима мярка, за да се компенсират многобройните неблагоприятни последици, пред които трябва да се изправи жената в професионалната си кариера поради отсъствието ѝ от работа, свързано с майчинството(29).
36. Извън особения случай на отпуска по майчинство, правото на Съюза не изисква от държавите членки да предвидят други видове платен отпуск по семейни причини. Така, в съответствие с Директива 96/34/ЕО, на работниците — мъже и жени се предоставя лично право на родителски отпуск поради раждане или осиновяване на дете, за да им се даде възможност да се грижат за детето в продължение на най-малко три месеца(30). В текста на директивата се уточнява, че този отпуск може да се ползва до определена възраст на съответното дете, но не по-късно от осемгодишната му възраст. За разлика от това, статутът на трудовия договор или на трудовото правоотношение през периода на отпуска, който е предвиден в Рамковото споразумение, приложено към тази директива, е от компетентността на държавите членки(31). Следователно държавите членки не са задължени да предоставят или да запазват трудовото възнаграждение на съответните родители през родителския отпуск.
37. Държавните служители от двата пола имат достъп до отпуските, пораждащи право на спорните пенсионни бонуси, предвидени в член R. 13 от Кодекса за пенсиите и изброени по-горе, с изключение на отпуска по майчинство, който се ползва по необходимост винаги от жени. Въпреки последната констатация Комисията неправилно счита, че поради отпуска по майчинство жените отговарят автоматично на условието за преустановяване на професионалната дейност в продължение на поне два поредни месеца. Всъщност възможно е държавна служителка да е родила преди назначаването ѝ в държавната администрация при такива условия, при които особената разпоредба, установена в член L. 12, буква ба) от Кодекса за пенсиите, не е приложима. В този случай правото ѝ на пенсионните бонуси ще зависи от преустановяване на професионалната дейност поради един от посочените в този член видове отпуски освен отпуска по майчинство. Същото важи и за жените, които преустановяват работа, за да отглеждат не-биологично дете, т.е. или осиновено дете, или детето на техния съпруг, или пък дете от една от другите категории, посочени в член L.18 от Кодекса за пенсиите(32).
38. Предвид особените условия и ред за ползване на отпуска по майчинство според мен положението на майките, задължително преустановили работа поради ползването на такъв отпуск, не е сходно с положението на тези, които са свободни да ползват другите видове отпуски, предвидени в член R. 13 от Кодекса за пенсиите.
39. От съдебната практика също следва, че принципът за равно заплащане не е пречка да се предоставя предимство само на работеща жена, тъй като целта е да бъдат компенсирани неблагоприятните последици в професионален план, произтичащи за такава работеща жена поради отсъствието ѝ от работа, което е присъщо за отпуска по майчинство(33). В този контекст е изключено нарушение на посочения принцип, тъй като положението на работещия мъж е различно от положението на работещата жена, доколкото за разлика от биологичните майки, които са задължени да преустановят работа, биологичните бащи имат възможност да изберат дали искат да полагат специални грижи за отглеждането на децата си. Този извод не се влияе от факта, че съгласно законодателството на държава членка финансовите условия на отпуска по майчинство могат да бъдат различни и по-благоприятни от финансовите условия на другите отпуски по семейни причини(34).
40. В рамките на настоящото дело несъмнено би могло да се приеме, че мъжете и жените се намират в сходно положение от гледна точка на френската правна уредба, доколкото пенсионните бонуси имат за цел да компенсират неблагоприятните последици за професионалната кариера, които могат да възникнат както за бащата, така и за майката, в резултат на времето, прекарано в отглеждането на детето(35). Всъщност разглежданата национална правна уредба се отнася до държавните служители в качеството им на родители, независимо от пола им. В това отношение положението на държавна служителка изглежда сходно с положението на държавен служител мъж.
41. В Решение по дело Griesmar Съдът е постановил, че следва да се установи дали пенсионните бонуси, отпускани при приложимите към съответния момент условия, т.е. предоставяни само на жените и единствено поради обстоятелството, че са родили дете, целят да компенсират неблагоприятни последици в професионален план, които възникват за майките поради отсъствие от работа през периода след раждането, в който случай положението на работещия мъж не е сходно с положението на работещата жена, или дали пенсионните бонуси целят основно да компенсират неблагоприятни последици в професионален план, които настъпват за държавните служителки поради факта, че са отглеждали деца — хипотеза, при която следва да се прецени дали положенията на държавния служител от мъжки пол и на държавната служителка са сходни(36).
42. По същия начин Съдът вече е имал възможност да се произнесе относно границите на различни мерки в областта на социалната политика, въведени от държавите членки, по-конкретно в Решение по дело Roca Álvarez, посочено по-горе, в което се разглежда отпускът за кърмене, който съгласно испанското законодателство е предвиден за жените и за мъжете, чиито съпрузи/съпруги имат качеството на работници. Поради обстоятелството, че този отпуск може да не се свързва с биологичния акт на кърменето и е възможно да се ползва както от заетия по трудово правоотношение баща, така и от заетата по трудово правоотношение майка, Съдът приема, че на практика такъв отпуск предполага само храненето и времето, посветено на детето. По-нататък, след като тези грижи за детето могат да бъдат осигурени както от бащата, така и от майката, Съдът достига до извода, че разглежданият отпуск се предоставя на работниците в качеството им на родители(37). Така Съдът е могъл не само да сравни положенията на мъж и жена, преценявани с оглед на родителските им функции, но и в областта на социалната закрила на работещите жени ясно да разграничи аспекта, свързан със закрилата на жената предвид биологичните ѝ особености, и аспекта във връзка с жената в качеството ѝ на майка.
43. Що се отнася до задълженията на майката и до тези на бащата след раждането на дете, разграничението, което следва да се направи, е по-скоро свързано с въпроса за доказване на специалните грижи за отглеждането на детето. В Решение по дело Griesmar Съдът не изисква пенсионните бонуси автоматично да бъдат отпускани на всички биологични бащи, за да могат те да бъдат поставени при равни условия с биологичните майки. Съдът ясно е постановил, че достъпът до пенсионни бонуси би следвало да се предостави на държавен служител от мъжки пол само когато той може да докаже, че полага специални грижи за отглеждането на децата си(38).
44. Следователно, за да ползват пенсионни бонуси, само по себе си не е неправомерно да се изисква доказателство — какъвто е случаят в разглежданите национални разпоредби — че мъжете действително полагат специални грижи за отглеждането на децата си, което е нещо повече от самото качество на биологичен баща, осигуряващ финансово детето си. За сметка на това, що се отнася до една жена, доколкото отпускът по майчинство е задължителен за всяка биологична майка и през този период се приема, че тя отглежда детето си, освен в изключителни случаи, например при влошено здравословно състояние след раждане, пенсионните бонуси се предоставят без специално доказателство, тъй като на практика за жената съществува презумпция, че отглежда детето си.
45. Обстоятелството, че положението на жените на пазара на труда е по-неблагоприятно в сравнение с положението на мъжете, що се отнася както до възнаграждението, така и до кариерното развитие, до голяма степен се дължи на неравномерното разпределение между двата пола на задълженията, свързани с отглеждането на децата(39). Всъщност, независимо от отсъствията от работа поради отпуск по майчинство, в сравнение с мъжете жените е по-вероятно да направят промени в професионалната си дейност по семейни причини в рамките на родителски отпуск или под формата на промени от друго естество, например намаляване на работното време, дори ако това не бъде свързано с финансова компенсация(40).
46. Разглежданите национални разпоредби налагат условие за действително преустановяване на професионалната дейност, което има ограничителен характер. Това условие обаче не може да ограничи в по-голяма степен мъжете, отколкото жените при ползване на пенсионните бонуси, тъй като всеки баща, който избира да преустанови работа, за да отглежда детето си в продължение на поне два поредни месеца, може да ползва пенсионните бонуси, макар да е вярно, че възприетият от френския законодател период напълно съответства на минималната продължителност на отпуска по майчинство. Само обстоятелството, че на практика повече жени отколкото мъже ползват спорните пенсионни бонуси, не е достатъчно за да се заключи, че е налице непряка дискриминация. Според мен мъжете не могат да твърдят, че са дискриминирани единствено поради това, че не желаят да поемат част от задълженията, произтичащи от обстоятелството, че са родители на равни начала с жените.
47. Несъмнено посоченото условие не отчита други начини за организация на професионалната дейност, които биологичен баща, както впрочем и майка-осиновителка или лице in loco parentis, биха могли да използват, за да се посветят на отглеждането на детето, а именно родителски отпуск с по-кратка продължителност или работа на непълно работно време. Въпреки това фактът, че действащото към момента на спора по главното производство френско законодателство(41) не признава, че намаляването на работното време може да има същото правно действие като пълното преустановяване на работа само по себе си не прави сходно положението на тези, които следва да вземат отпуск по майчинство, с положението на онези, за които въпросът дали да преустановят професионалната си дейност по семейни причини зависи от техния избор.
48. Всъщност според мен има голямо диференциране на последиците между, от една страна, периодите на пълно отсъствие от работа на работник като тези в рамките на отпуск по майчинство, отпуск за осиновяване или родителски отпуск, които могат да забавят, дори да спрат кариерното развитие на съответния родител, и от друга страна, останалите начини на организация на работното време, като работа на непълно работно време, които водят единствено до ограничено отсъствие и следователно по-лесно се управляват от работодателя, за да се посрещнат нуждите от заместване и от реорганизиране на задачите на съответния служител. Следователно с основание Съдът възприема позицията, че бременността и майчинството действително могат да поставят жените в по-неблагоприятно положение от гледна точка на професионалната им кариера(42).
49. Според мен националният законодател разполага с широка свобода за преценка(43) по отношение на минималните грижи за отглеждане на дете, които трябва да бъдат положени от заинтересования родител, ако той иска да ползва пенсионни бонуси на това основание, като се има предвид, че те представляват допълнителни пенсионни права, за които съответният служител не е правил вноски в съответствие с обичайните правила за плащане на осигурителни вноски.
50. Например, за да се ползват тези бонуси, достатъчно ли е да се избере намаляване на работното време с 10 % или родителски отпуск с ограничена продължителност от две седмици? Според мен тези две хипотези изобщо не са равностойни на задължително преустановяване на работа за два месеца поради отпуск по майчинство, тъй като те не водят до сходна жертва в професионалната кариера и във всеки случай не са непропорционални по отношение на предоставената привилегия, изразяваща се в една допълнителна година трудов стаж, която се включва при изчисляването на пенсията.
51. Въпреки това считам, че решението дали и доколко преустановяването на дейността или намаляването на работното време обосновават предоставянето на предимство при придобиването на право на пенсия, е преди всичко въпрос на политическа преценка, макар да са налице и правни граници. Съображения от сферата на социалната политика, като например желанието да се насърчава майчинството на работещите жени, могат да бъдат определящи в това отношение. Следователно е невъзможно да се възприеме напълно механичен подход относно сходството на положенията на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите.
В – По обосноваването на евентуалната непряка дискриминация
52. С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали непряката дискриминация, евентуално произтичаща от предвидените в разглежданите национални разпоредби пенсионни бонуси, би могла да бъде обоснована с оглед на член 6, параграф 3 от Споразумението за социалната политика, съгласно който посочената разпоредба не може да бъде пречка държава членка „да запази или да приеме мерки, предвиждащи специфични придобивки за улеснение на упражняването на професионална дейност от жените или да предотврати или да компенсира неизгоди в професионалната им кариера“.
53. Подчертавам, че след влизането в сила на Договора от Амстердам на 1 май 1999 г. посочените разпоредби са включени в член 141, параграф 4 ЕО, който всъщност е приложимата разпоредба ratione temporis, за да се прецени съвместимостта на разглеждания национален механизъм с общностното право, както вече посочих във въведението на настоящото заключение.
54. Предвид отрицателния отговор, който предлагам на Съда да даде на първия преюдициален въпрос и предвид неотносимия в този случай характер, даден от преюдициалното запитване на този допълнителен въпрос, считам, че на втория преюдициален въпрос не следва да се отговаря.
55. Бих искал все пак да направя няколко коментара в това отношение, за да разгледам хипотезата в случай, че Съдът не последва предложението ми относно отговора на първия въпрос.
56. Според мен ако е необходимо на втория въпрос трябва да се отговори, следвайки същата позиция, възприета от Съда в Решение по дело Griesmar, посочено по-горе, относно равнозначен на поставения тук въпрос и който също се отнася до френската пенсионна схема за държавните служители. Според посоченото решение механизмът на пенсионните бонуси, който е предвиден в член L. 12, буква б) от Кодекса за пенсиите в приложимата към съответния момент редакция, не може да се счита за позитивно действие, което може да подпомага жените в професионалния им живот при равни начала с мъжете по смисъла на член 6, параграф 3 от Споразумението за социалната политика, щом като с него на майките се предоставят само пенсионни бонуси за прослужено време при пенсионирането им, съгласно същата пенсионна схема като бащите, без да се предлага разрешение на проблемите, които те могат да срещнат по време на професионалната си кариера(44).
57. Поради същите причини и по настоящото дело пенсионните бонуси, които са предвидени от разпоредбите на Закон № 2003‑775 и на Декрет № 2003‑1305, не могат да бъдат обосновани на основание член 141, параграф 4 ЕО. Този извод произтича от Решение по дело Griesmar, посочено по-горе, което е постановено в състав, съответстващ на голям съдебен състав. Само равностоен съдебен състав обаче може евентуално да промени по-рано установена съдебна практика.
58. Предвид посоченото според мен възприетият подход е спорен. Всъщност Съдът е избрал да възприеме тясна концепция за неблагоприятните последици „в професионалната кариера“ по смисъла на съответните разпоредби от общностното право, които изключват възможността те да бъдат компенсирани по различен начин при пенсиониране, т.е. когато заинтересованите държавни служители са преустановили работа. Това означава, че се създава задължение за държавите членки да запазят непроменено икономическото неравенство, което е налице между жените и мъжете, включително и при пенсионирането им, както подчертава френското правителство в съдебното заседание по настоящото дело(45), като това според мен трудно може да се съвмести с принципа за недопускане на дискриминация.
59. Присъщата на тази съдебна практика логика не ми се струва убедителна, щом като всички насоки за прилагане на принципа на недопускане на дискриминация, отнасящи се до професионалните схеми за социална сигурност, се основават на разбирането, че за равен труд трябва да се получава равно заплащане. Следва да се отбележи, че пенсията за осигурителен стаж и възраст несъмнено се окачествява като възнаграждение, но тя е част от възнаграждение, която е пренесена за времето след прекратяване на професионалната дейност. В това отношение обаче, както Съдът вече е констатирал(46), жените са неравнопоставени, тъй като бременността и майчинството пречат на кариерното им развитие в професионален план. Като се има предвид, че според мен мерките, достъпни за държавите членки, за да бъдат компенсирани неблагоприятните последици за жените от упражняването на родителските им задължения по време на кариерата им, са или изключени (какъвто е случаят с добавките за бременност, които въвеждат пряка дискриминация, основана на пола), или силно ограничени (както е предвидено в Решение по дело Kalanke, посочено по-горе, относно така наречената „позитивна“ дискриминация, която насърчава възможностите за професионална кариера на жените), смятам, че предоставянето на допълнителни пенсионни права често е единственият начин, за да се попречи на това неравно третиране да продължи и след пенсионирането.
Г – По съвместимостта на разглежданите национални разпоредби с Директива 79/7
60. С третия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали разпоредбите на Директива 79/7 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат запазването на разглежданите в главното производство национални разпоредби.
61. Г-н Amédée, френското правителство и Комисията изразяват обща позиция в смисъл, че Директива 79/7 не е приложима към настоящия случай. Както вече посочих още във въведението на настоящото заключение, и аз застъпвам същата позиция.
62. Всъщност Директива 79/7, която се отнася до равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, обхваща изплатените обезщетения в рамките на законоустановените схеми за закрила(47), категория обичайно определена като „първия стълб“(48). За разлика от това, спорът по главното производство се отнася до пенсия за осигурителен стаж и възраст, получавана съгласно френската пенсионна схема за държавните служители, която спада към професионалните схеми за социална сигурност, както Съдът вече е установил(49), което съответства на „втория стълб“. Към момента на пенсионирането на заинтересованото лице, а именно през декември 2003 г., пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които са професионални по своето естество, са били уреждани от Директива 86/378, изменена с Директива 96/97, като следва да се уточни, че от 15 август 2009 г. самите те са изменени с Директива 2006/54.
63. При това положение, след като Директива 79/7 не е приложима ratione materiae към фактите по главното производство, считам, че не е необходимо да се отговаря на третия преюдициален въпрос.
Д – Относно правните последици от евентуалната несъвместимост на разглежданите национални разпоредби с общностното право
64. Запитващата юрисдикция подчинява питането, съдържащо се в четвъртия ѝ преюдициален въпрос, на тройно условие — да се даде положителен отговор на първия въпрос, а отговорите както на втория, така и третия преюдициален въпрос да са отрицателни. По-конкретно това означава Съдът да приеме, че по смисъла на първичното общностно право разглежданите национални разпоредби пораждат непряка дискриминация, от една страна, без тя да може да бъде узаконена, от друга страна, но без вторичното общностно право да е пречка пред запазването на посочените разпоредби.
65. По същество запитващата юрисдикция иска да се установи какви правни последици произтичат от несъвместимостта на пенсионните бонуси за отглеждане на деца, предвидени в член L. 12, буква б) и в член R. 13 от Кодекса за пенсиите, с общностното право. Тя си задава въпроса дали подобна несъвместимост — докато френският законодател не приеме мерките, с които да бъде отстранена твърдяната непряка дискриминация — предполага само, че дискриминацията, която е резултат от посочените разпоредби, трябва да бъде изключена в полза на държавните служители мъже, които се намират в по-неблагоприятно положение, или тя възпрепятства възможността държавните служители, както жени, така и мъже, да ползват разглежданите пенсионни бонуси.
66. Същевременно, като се има предвид позицията, която предлагам на Съда да възприеме относно другите преюдициални въпроси, а именно отрицателен отговор на първия въпрос, съответна липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество за втория въпрос и констатиране на липса на предмет за третия въпрос, считам, че не е необходимо да се отговаря на настоящото питане, тъй като и трите условия, които запитващата юрисдикция изрично поставя като предварителни хипотези, според мен не са изпълнени.
67. Независимо от това, ще припомня, че от постоянната съдебна практика следва, че дори да се предположи, че се провежда противоречаща на правото на Съюза дискриминация, докато не се реформира вътрешното право, за да бъде отстранено неравното третиране, националните органи трябва да предприемат общи или специални мерки, чрез които да се гарантира спазването на правото на Съюза. Следователно, както г-н Amédée и Комисията посочват съответните органи в качеството им на работодател са длъжни да предоставят служебно на лицата от категорията в неблагоприятно положение, които в случая са държавните служители мъже, същите предимства в областта на равното третиране като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория, а именно в случая държавните служителки. Съдът многократно е приемал и че националният съд от своя страна е длъжен да изключи прилагането на дадена вътрешна правна уредба, която е дискриминационна в общностния правен ред, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от националния законодател, и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неблагоприятно положение, същия режим като този, от който се ползват другите работници. Това е негово задължение независимо от наличието на разпоредби във вътрешното право, които му предоставят компетентност да направи това(50).
68. Ако Съдът заключи, че е налице непряка дискриминация той непременно трябва да даде на запитващата юрисдикция всички полезни пояснения, за да ѝ позволи да се произнесе по въпроса по какъв конкретен начин и колко време държавен служител от мъжки пол трябва да направи промени в рамките на професионалната си дейност, за да полага грижи за отглеждането на детето си, за да бъде обосновано предоставянето на разглежданите пенсионни бонуси. По-специално Комисията поставя въпроса, по който Съдът следва да се произнесе в посочения случай, дали условието за пълно преустановяване на дейността в продължение на най-малко два месеца, както е предвидено в член R. 13 от Кодекса за пенсиите, е твърде ограничително, по-специално по отношение на мъжете, и следователно не трябва да се прилага, доколкото изключва от възможността да ползват пенсионните бонуси бащите, които полагат грижи за отглеждането на децата си под друга форма, а не като прекъсват професионалната си кариера, и по-специално като преминават към работа на непълно работно време.
V – Заключение
69. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от tribunal administratif de Saint‑Denis de la Réunion преюдициални въпроси по следния начин:
„1) Национални разпоредби като разглежданите в главното производство, които за предоставяне на пенсионни бонуси, състоящи се в увеличаване на действително прослуженото време, изискват преустановяване на професионалната дейност за най-малко два последователни месеца, не могат да бъдат считани като пораждащи непряка дискриминация с оглед на член 141 ЕО само поради факта, че при изчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст ги ползват по-голям брой жени, отколкото мъже, поради законоустановения както задължителен, така и платен отпуск по майчинство, който е предназначен за биологичните майки.
2) С оглед на отрицателния отговор на първия преюдициален въпрос не следва да се отговаря на втория и четвъртия преюдициален въпрос.
3) Третият преюдициален въпрос, свързан с разпоредбите на Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, е без предмет и следователно не изисква отговор.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Актът за преюдициално запитване се отнася до „член 157 [ДФЕС], предишен член 141 [ЕО]“. Очевидно става дума за печатна грешка, като се има предвид, че Договорът за ЕС не съдържа член 157 и че член 141 ЕО относно принципа за равно заплащане на мъжете и жените всъщност е заменен с член 157 ДФЕС.
3 – Споразумение за социалната политика, сключено между държавите членки на Европейската общност, с изключение на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ C 191, стр. 91), приложено към Протокола за социалната политика, който е приложен към Договора за ЕС.
4 – ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192.
5 – Само текстът на параграф 3 от този член се различава от текста на член 157 ДФЕС, доколкото предвижда други условия за приемане на мерки, които осигуряват прилагането на принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда.
6 – ОВ L 225, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 53.
7 – Директива на Съвета от 20 декември 1996 година за изменение на Директива 86/378/ЕИО относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми (ОВ L 46, 1997 г. стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 3).
8 – Решение от 29 ноември 2001 г. (C‑366/99, Recueil, стр. I‑9383).
9 – Accoyer, B. Rapport à l’Assemblée nationale n° 898 sur le projet de loi portant réforme des retraites, том 1, втора част, юни 2003 г., по-специално стр. 77 и сл.
10 – JORF № 193 от 22 август 2003 г., стр. 14310. Този закон влиза в сила на 1 януари 2004 г., но член 48, параграф 2 от него уточнява, че „[р]азпоредбите на член L.12, буква б) от Кодекса за […] пенсиите в редакцията им след измененията с параграф 1, алинея 2 [от посочения член 48] се прилагат към изплащаните пенсии, считано от 28 май 2003 г.“.
11 – Декрет, приет за прилагането на Закон № 2003‑775 (JORF № 301 от 30 декември 2003 г., стр. 22473). Разпоредбите от този декрет, подобно на тези от посочения закон, влизат в сила на 1 януари 2004 г. Според мен запитващата юрисдикция и страните приемат по презумпция, че прилагането на декрета във времето спрямо пенсиите, отпуснати преди тази дата, но след началния момент за прилагане с обратна сила на закона, е именно 28 май 2003 г., съгласно член 48, параграф 2 от него.
12 – Вж. по-горе бележка под линия 2.
13 – Следва да се отбележи, че това дали поставените от запитващата юрисдикция въпроси имат хипотетичен характер ще зависи от евентуалния отговор по същество на Съда относно необходимите грижи, полагани от родител за отглеждането на неговите деца, които, в приложение на разглежданите национални разпоредби, пораждат право на пенсионни бонуси.
14 – По-специално Решения от 15 юни 1995 г. по дело Zabala Erasun и др. (C‑422/93—C‑424/93, Recueil, стр. I‑1567, точка 29) и Решение от 11 септември 2003 г. по дело Safalero (C‑13/01, Recueil, стр. I‑8679, точка 40), както и цитираната съдебна практика.
15 – Еквивалентни текстове на Протокол № 17 относно член 141 ЕО от 1992 г. се срещат в Протокол № 33 относно член 157 ДФЕС.
16 – Решение от 17 май 1990 г. (C‑262/88, Recueil, стр. I‑1889).
17 – Вж. точки 41 и 42 от заключението, представено от генералния адвокат Alber по дело Griesmar, посочено по-горе, в които се излага становището на Комисията по този въпрос.
18 – Вж. по аналогия Решение от 10 май 2011 г. по дело Römer (C‑147/08, все още непубликувано в Сборника, точка 66), както и членове 44 и 94 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година, който установява процедурата за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).
19 – Определение, съдържащо се също и в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).
20 – Решение по дело Griesmar, посочено по-горе (точка 38).
21 – Вж. по-специално Решение от 7 юли 1993 г. по дело Испания/Комисия (C‑217/91, Recueil, стр. I‑3923, точка 37) и Решение от 1 март 2011 г. по дело Association belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C-236/09, все още непубликувано в Сборника, точка 28).
22 – Решение от 16 септември 1999 г. по дело Abdoulaye и др. (C‑218/98, Recueil, стр. I‑5723, точка 16).
23 – Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3).
24 – Трите конвенции на МОТ за закрила на майчинството (№ 3 от 1919 г., № 103 от 1952 г. и № 183 от 2000 г.) предвиждат 6-седмичен задължителен отпуск след раждането на детето, по време на който майката няма право да се върне на работа. Целта е тя да не бъде принудена от своя работодател да се завърне на работа, което би могло да навреди на здравето на майката и на детето. Този принцип е ключов елемент от закрилата, гарантирана от стандартите на МОТ. Вж., La maternité au travail — Une revue de la législation nationale, Bureau international du Travail, Genève, deuxième édition, 2010, стр. 13, като документът е на разположение и на английски и на испански език.
25 – Решение от 20 септември 2007 г. по дело Kiiski (C‑116/06, Recueil, стр. I‑7643, точка 49).
26 – Решение от 27 октомври 1998 г. по дело Boyle и др. (C‑411/96, Recueil, стр. I‑6401, точка 41), Решение по дело Kiiski, посочено по-горе (точка 46) и Решение от 30 септември 2010 г. по дело Roca Álvarez (C‑104/09, все още непубликувано в Сборника, точка 27), както и цитираната съдебна практика.
27 – Вж. седемнадесето съображение, както и членове 8 и 11 от тази директива, посочена по-горе.
28 – Решение от 8 септември 2005 г. по дело McKenna (C‑191/03, Recueil, стр. I‑7631, точки 42 и 59, както и цитираната в тези решения съдебна практика).
29 – В Решение по дело Abdoulaye и др., посочено по-горе (точка 19) са дадени няколко примера за тези неблагоприятни последици. Съдът редовно напомня, че всъщност бременността и майчинството поставят жените в по-неблагоприятно положение по време на професионалния им живот: вж. по-специално Решение от 12 юли 1984 г. по дело Hofmann (184/83, Recueil, стр. 3047, точка 27), както и Решение от 17 октомври 1995 г. по дело Kalanke (C‑450/93, Recueil, стр. I‑3051, точка 18 и следващи).
30 – Директива на Съвета от 3 юни 1996 година относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) (ОВ L 145, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160), по-специално клауза 2, точка 1 от посоченото Рамково споразумение.
31 – Това възлагане на компетентност е напомнено в Решение по дело Kiiski, посочено по-горе (точки 35 и 36).
32 – А именно дете, за което е делегирано право на упражняване на родителската власт в полза на получателя на пенсията или на съпруга му, дете, което е поставено под настойничеството на получателя на пенсията или на съпруга му, когато това включва действително упражняване на родителските права върху детето, или дете, настанено в семейството на получателя на пенсията или на съпруга му, който е поел действително издръжката му.
33 – Вж. горепосочените Решение по дело Abdoulaye и др. (точки 20 и 22), както и Решение по дело Griesmar (точка 41).
34 – Следва да се припомни, че нито конвенциите на МОТ, нито правото на Съюза задължават държавите членки да предвиждат платен родителски отпуск. Относно съществуващите различия между отпуска по майчинство и родителския отпуск, по-специално що се отнася до задължителния характер на първия, вж. Решение от 8 юни 2004 г. по дело Österreichischer Gewerkschaftsbund (C-220/02, Recueil, стp. I-5907, точка 60)
35 – Вж. Rapport à l’Assemblée nationale № 898 sur le projet de loi portant réforme des retraites, op. cit., стp. 85 и сл.
36 – Решение по дело Griesmar, посочено по-горе (точка 46 и сл.).
37 – Решение по дело Roca Álvarez, посочено по-горе (точки 28—31).
38 – Решение по дело Griesmar, посочено по-горе (точка 67).
39 – Относно традиционното разпределение на ролите между мъжете и жените при упражняването на родителските функции, вж. Решение по дело Roca Álvarez, посочено по-горе (точка 36).
40 – Проучването на Международното бюро по труда показва, че съгласно базата данни на МОТ за националните законодателства в областта на закрилата на майчинството, която обхваща 167 страни, мъжете много по-рядко от жените ползват родителски отпуск (oр. cit., стр. 59). Що се отнася до намаленото работно време, Комисията припомня, че от изготвената от Евростат статистика за 2009 г. 30 % от жените във Франция работят на непълно работно време срещу 6 % от мъжете.
41 – Както става ясно от преписката по делото, след производство за установяване на неизпълнение на задължения, започнато през 2004 г. срещу Френската република, изискванията за получаване на разглежданите пенсионни бонуси са разширени, така че условието за намаляване на работното време се допуска на същото основание както преустановяването на професионалната дейност (вж. Закон № 2010‑1330 от 9 ноември 2010 г. за пенсионната реформа, JORF № 261 от 10 ноември 2010 г., стр. 20034 и Декрет за прилагане № 2010‑1741 от 30 декември 2010 г., JORF № 303 от 31 декември 2010 г., текст № 94).
42 – Вж. Решение по дело Hofmann, посочено по-горе, Решение по дело Kalanke, посочено по-горе, както и Решение по дело Abdoulaye и др.
43 – Вж. по аналогия Решение от 20 октомври 2011 г. по дело Brachner (C-123/10, все още непубликувано в Сборника, точка 73 и цитираната съдебна практика).
44 – Решение по дело Griesmar, посочено по-горе (точки 60—67).
45 – Представителят на Френската република посочва, че от статистическа гледна точка във Франция държавните служителки, които са преустановили професионалната дейност или при раждане на дете, или за да осигурят отглеждането му, са по-многобройни от мъжете, поради което техните пенсии са средно с 10 до 20 % по-ниски от тези на мъжете.
46 – Вж. горепосочените Решение по дело Hofmann, Решение по дело Kalanke, както и Решение по дело Abdoulaye и др.
47 – Вж. член 3, параграфи 1 и 3 от тази директива.
48 – Вж. например точки 58 и 59 от представеното от мен заключение по дело Römer, посочено по-горе.
49 – Решение по дело Griesmar, посочено по-горе (точка 25 и сл.), както и Решение от 13 декември 2001 г. по дело Mouflin (C‑206/00, Recueil, стр. I‑10201, точка 23).
50 – Вж. по-специално Решение от 28 септември 1994 г. по дело van den Akker (C‑28/93, Recueil, стр. I‑4527, точка 16 и сл.); Решение от 21 юни 2007 г. по дело Jonkman и др. (C‑231/06—C‑233/06, Сборник, стр. I‑5149, точка 39 и сл.), и Решение от 22 юни 2011 г. по дело Landtová (C-399/09, все още непубликувано в Сборника, точка 51), както и цитираната съдебна практика.