1.

До момента европейските институции все още не разполагат с Вавилонската рибка ( 2 ), която би обезсмислила езиковите бариери, а само със Systran — компютърна система за ограничен превод на текстове, чието използване освен това е поставено под въпрос в рамките на правен спор ( 3 ). За да осигурят комуникацията в своите служби, в последно време институциите се опитват да наемат сътрудници, които владеят немски, английски или френски като чужд език ( 4 ). Италия разглежда това като нарушение на езиковия режим на Съюза. Поради това тази държава членка оспорва обявленията за три такива конкурса.

2.

Както е известно, въпросът за езиковия режим е твърде деликатна тема. По тази причина член 290 ЕО (понастоящем след изменението член 342 ДФЕС) предвижда за съответните правила единодушно решение на Съвета, а член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично признава принципа на езиковото многообразие. Следователно централно място в настоящото производство по обжалване заемат въпроси относно дискриминацията, основана на език, и принципа на езиковото многообразие. Наред с това обаче се поставят и по-скоро формални въпроси във връзка с обявленията за конкурси и се изтъкват нарушения на защитата на оправданите правни очаквания, както и на задължението за мотивиране.

3.

Член 290 ЕО делегира на Съвета уреждането на въпроса за езиковия режим:

„Правилата относно езиците на институциите на Общността се определят от Съвета с единодушие, без да се накърняват разпоредбите на статута на Съда на ЕО“.

4.

Във връзка с езиковия режим интерес представлява и член 22 от прокламираната на 7 декември 2000 г. в Ница Харта на основните права на Европейския съюз ( 5 ) (наричана по-нататък „Хартата“):

„Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.

5.

Член 1 и членове 4—6 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност ( 6 ) в приложимата му спрямо настоящото производство редакция предвиждат:

„Член 1

Официалните и работните езици на институциите на Европейския съюз са български, чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, испански и шведски.

[…]

Член 4

Регламентите и другите документи с общо приложение се изготвят на официалните езици.

Член 5

Официалният вестник на Европейския съюз се публикува на официалните езици.

Член 6

Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните си правилници“.

6.

Член 1г, параграф 1, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) съдържа различни забрани за дискриминация:

„При прилагането на настоящите правила се забранява всяка дискриминация на основата на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични белези, език, религия или изповедание, политически или други убеждения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.

7.

Обосновката за различно третиране е уредена в член 1г, параграф 6 от Правилника:

„Като се зачитат принципът на недискриминация и принципът на пропорционалност, всяко ограничение в тяхното прилагане трябва да бъде обосновано с обективни и разумни съображения и подчинено на законосъобразни цели от общ интерес в рамките на политиката за персонала […]“.

8.

Член 27 урежда принципите на политиката за назначаване:

„Назначаването на длъжностни лица има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Общностите.

Не се запазват никакви длъжности за граждани на определена държава членка“.

9.

Член 28 съдържа минимални изисквания за назначаване на длъжностни лица.

„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие, че:

[…]

10.

Член 29 урежда процедурата по заемането на длъжности:

„1.   Преди заемането на свободната длъжност органът по назначаването първо разглежда следните възможности:

[…]

и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит. Процедурата за провеждане на конкурси е описана в приложение III“.

11.

Сред правилата относно съдържанието на обявленията по член 1, параграф 1 от приложение III особен интерес представляват указанията относно различните видове конкурси в буква a) и относно езиковите изисквания в точка е):

„В обявлението се посочва:

[…]

[…]

[…]“.

12.

Член 1, параграф 2 от приложение III урежда публикуването:

„Обявлението за конкурс на общо основание се публикува в Официален вестник на Европейските общности най-късно един месец преди датата на крайния срок за кандидатстване и, когато е приложимо — най-късно два месеца преди датата на изпита“.

13.

Италианската република оспорва две обявления за общо три конкурса ( 7 ) на Европейската служба за подбор на персонал (наричана по-нататък „EPSO“). Първоначално обявленията са публикувани само в изданията на немски, английски и френски език на Официален вестник. Обявленията за първите два конкурса са били предмет на жалбата по дело T-166/07; обявлението за третия конкурс е оспорено с жалбата по дело T-285/07.

14.

Според точка II. A. от съответните условия първите два конкурса са предназначени за съставяне на списък с резерви за назначаване на свободни длъжности в европейските институции. Третият конкурс предвижда в точка II. A, че Европейската комисия не участва в този конкурс и следователно няма да назначава кандидати от списъка с резерви.

15.

Условията за участие по отношение на езиковите познания се съдържат в точка I. A. 2 от обявленията за конкурсите EPSO/AD/94/07 и EPSO/AD/95/07, както и в точка I. A. 3 от обявлението за конкурс EPSO/AST/37/07. Според тях кандидатите трябва да имат задълбочени познания по един от официалните езици на ЕС, както и задоволителни познания по още един език, който трябва да е немски, английски или френски.

16.

В точка I. B. е посочено, че тестовете за допускане до участие ще бъдат проведени на втория език. Съответно кандидатите е трябвало да посочат дали ще положат тестовете за допускане до участие в конкурс и изпитите на немски, английски или френски език.

17.

Освен това се посочва, че в интерес на яснотата и разбираемостта на текстовете с общо съдържание и на съобщенията до или от кандидатите поканите за отделните тестове и изпити и цялата кореспонденция между EPSO и кандидатите ще бъдат изготвени само на немски, английски или френски език.

18.

На 20 юни 2007 г. ( 8 ) и на 13 юли 2007 г. ( 9 ) EPSO публикува в изданията на всички езици на Официален вестник изменения на споменатите по-горе обявления. В тях се посочват първоначалните обявления и се определят нови крайни срокове за кандидатстване за съответните конкурси, които имат същата продължителност като първоначално определените. Освен това се посочват изискваните за участие в конкурса образование и професионален опит. В останалата си част измененията препращат към съдържанието на оригиналните обявления.

19.

Общият съд допуска встъпването на Република Литва в подкрепа на Италия по дело T-166/07, както и това на Република Гърция по дело T-285/07. Впоследствие той съединява двете дела за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение. С Решение от 13 септември 2010 г. Общият съд отхвърля двете жалби.

20.

Италианската република обжалва това решение. Тя моли:

21.

Република Гърция моли:

22.

Комисията моли:

23.

Република Литва, която е участвала в първоинстанционното производство, не е взела становище в производството по обжалване. Останалите страни са представили писмени, а в съдебното заседание на 6 юни 2012 г. — и устни становища.

24.

Съдът проверява служебно абсолютните процесуални предпоставки ( 10 ). Ето защо следва да се разгледа изненадващото на пръв поглед обстоятелство, че в производството по дело T-285/07 е постановено решение срещу Комисията, въпреки че тя не е участвала в разглеждания конкурс ( 11 ).

25.

Това обстоятелство обаче се обяснява с приетите при създаването на EPSO разпоредби. Член 4 от Решение 2002/620/ЕО ( 12 ) изрично предвижда, че всички обжалвания, отнасящи се до упражняването на правомощията, предоставени на EPSO, се правят пред Комисията. По силата на член 2 от посоченото решение провеждането на конкурси на общо основание в приложение на член 30, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и на приложение III към него е възложено на EPSO. Ето защо допустимостта на жалбата ( 13 ) е извън съмнение.

26.

С първото си основание Италия оспорва твърденията на Общия съд, изложени в точки 41 и 42 от обжалваното решение. В тях се разглежда дали член 290 ЕО, който е юридическото основание на езиковия режим, и член 6 от Регламент № 1 допускат в обявления за свободна длъжност да се изисква владеенето на определени езици. Общият съд е постановил следното:

„41   Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на институциите е приет от Съвета в приложение на член 290 ЕО. Член 6 от този регламент позволява изрично на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим в техните вътрешни правилници — компетентност, при упражняването на която следва да им се признае известна функционална автономност с цел осигуряване на доброто им функциониране […].

42.   С оглед на посоченото по-горе следва да се направи изводът, че спорните обявления не нарушават член 290 ЕО, а са били приети на основание на компетентността, призната на общностните институции и органи с член 6 от Регламент № 1“ ( 14 ).

27.

Тези твърдения противоречат на текста на релевантните разпоредби.

28.

Съгласно член 290 ЕО правилата относно езиковия режим на институциите на Съюза се определят от Съвета с единодушие. Това той е направил посредством Регламент № 1. Съгласно член 1 от Регламента всички официални езици същевременно са и работни езици на институциите. Съгласно член 6 обаче институциите могат да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим във вътрешните си правилници.

29.

Както Италия правилно посочва, обявлението за конкурс не е вътрешен правилник, нито сравним с него правен акт. Ето защо член 6 от Регламент № 1 не е относимото основание за спорните обявления за конкурси.

30.

В това отношение следователно обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото. От това обаче не следва, че доводът на Италия следва да бъде уважен в този смисъл.

31.

Друга е причината, поради която не може да се констатира нарушение на член 290 ЕО и член 6 от Регламент № 1. Тези разпоредби не определят пряко какви изисквания могат да се поставят в дадено обявление и кои от 23-те официални езика на Съюза трябва да се използват в обявлението. Ето защо обявлението не може да нарушава нито член 290 ЕО, нито член 6 от Регламент № 1.

32.

Следователно първото основание следва да се отхвърли. Повдигнатите от Италия въпроси обаче са от значение при преценката на следващите три основания.

33.

С второто основание се оспорват доводите в точки 52—58 от обжалваното решение. Италия поддържа, че съгласно членове 1, 4 и 5 от Регламент № 1 обявленията е следвало да бъдат публикувани в тяхната цялост на всички официални езици.

34.

В точки 52 и 53 от обжалваното съдебно решение, както и в постоянната си съдебна практика ( 15 ) Общият съд приема, че Регламент № 1 не е приложим в отношенията между институциите и техните служители, тъй като урежда въпроса за езиковия режим единствено в отношенията между Европейския съюз и държава членка или лице, което попада под юрисдикцията на държава членка. Длъжностните лица и другите служители на Съюза, както и кандидатите за подобни постове всъщност попадали единствено под юрисдикцията на Съюза, що се отнася до прилагането на разпоредбите от Правилника за длъжностните лица, включително на разпоредбите относно назначаването в дадена институция.

35.

Както Италия и Гърция обаче правилно посочват, тази теза е неубедителна. Безспорно членове 2 и 3 от Регламент № 1 се отнасят до отношенията с държавите членки, както и с лицата, попадащи под тяхна юрисдикция, съмнително е обаче дали потенциалните кандидати в конкурс в това си качество престават да са под юрисдикцията на собствените си държави членки. Противно на твърдението на Комисията това не е задължителна последица от компетентността на юрисдикциите на Съюза по жалби във връзка с подобни кандидатури.

36.

Преди всичко обаче Регламентът се основава на член 290 ЕО, който е правното основание за уредбата на езиковия режим на институциите на Съюза. В член 1 от него са определени официалните и работните езици на институциите. Не може обаче да се направи извод, че това са само езици, използвани във външните отношения ( 16 ). Обикновено работният език е този, на който съответната институция осъществява и вътрешната си дейност.

37.

Противно на твърдяното от Комисията, член 6 от Регламент № 1 също подкрепя тезата за приложимостта му в отношенията между институциите и техните служители. Според този член институциите не могат да определят във вътрешните си правилници дали Регламентът изобщо е приложим, а само как конкретно да бъде прилаган. Ето защо член 6 би могъл да бъде подходящо правно основание, ако институциите следва да определят езици за вътрешно общуване ( 17 ), но той потвърждава, че Регламент № 1 е приложим и в отношенията между институциите и техните служители.

38.

Следователно и в тази му част обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото. Ето защо, за да се установи дали може да бъде потвърдено в тази му част на друго основание, е уместно да се провери дали ограниченото публикуване на обявлението противоречи на членове 4 и 5 от Регламент № 1.

39.

Според член 4 от Регламент № 1 регламентите и другите документи с общо приложение се изготвят на официалните езици. Член 5 предвижда, че Официален вестник се публикува на „официалните езици“.

40.

В Решение по дело Kik/СХВП Съдът действително се е позовал на тези разпоредби, както и на член 254, параграф 2 ЕО, за да направи извода, че не е задължително дадено индивидуално решение да бъде изготвено на всички официални езици, дори и ако то може да накърни правата на гражданин на Съюза, който не е адресат на това решение, например конкурентен икономически оператор ( 18 ).

41.

По аргумент от противното следва, че посочените в член 4 от Регламент № 1 регламенти и други документи с общо приложение по принцип трябва да бъдат изготвяни на всички официални езици ( 19 ). Това тълкуване е единственото, което не противоречи на принципите на правната сигурност и на недопускане на дискриминация ( 20 ).

42.

Освен това то съответства на еволюцията на текста на член 4 от Регламент № 1. Тази разпоредба, също както и член 5, до изменението ѝ във връзка с последното разширяване ( 21 ) изрично посочва съответния общ брой на официалните езици ( 22 ). Не може да се направи изводът, че с измененията по повод на последното разширяване се е целяло ограничаване на употребата на различните официални езици. Следователно когато в членове 4 и 5 от Регламент № 1 се говори за официалните езици, под това следва да се разбират 23-те официални езика.

43.

Обявлението за конкурс на общо основание не е регламент, но както изтъкват и Италия и Гърция, за разлика от едно индивидуално решение е документ с общо приложение. Това е така, защото съдържа сроковете за кандидатстване и останалите условия, които са задължителни за всяко лице, което иска да участва в конкурса ( 23 ). По тази причина то по принцип трябва да бъде изготвено на всички официални езици.

44.

Това се потвърждава от член 5 от Регламент № 1 във връзка с член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Според последната разпоредба обявленията за конкурс на общо основание ( 24 ) се публикуват в Официален вестник. Тъй като съгласно член 5 от Регламент № 1 Официален вестник се публикува на официалните езици, всички задължителни публикации по принцип трябва да се извършват на всички официални езици.

45.

Съображенията на Общия съд в точка 56 от обжалваното съдебно решение обаче могат да бъдат разбрани в смисъл, че по отношение на обявленията институциите могат да се отклонят от посочените разпоредби:

„При тези условия институциите са оправомощени да изберат езика за вътрешно общуване, като всяка институция има правомощието да наложи този език на своите служители и на тези, които искат да придобият това качество […]. Изборът на езика, на който да се публикува външно обявление за свободна длъжност, също спада към правомощията на институциите […]“.

46.

Това твърдение в крайна сметка се основава на член 6 от Регламент № 1 ( 25 ). Ако съгласно тази разпоредба институциите могат да определят езици за вътрешно общуване, следователно член 6 би могъл да допусне те да използват само тези езици в общуването с потенциалните кандидати, които трябва да владеят въпросните езици.

47.

Както обаче вече беше посочено, самото обявление не е правен акт с правно основание член 6 от Регламент № 1 ( 26 ). Комисията освен това никога не е определяла формално езици за вътрешно общуване или за обявления на това правно основание. Практиката да се използват основно определени езици сама по себе си не представлява такова определяне. Дори самото съдържание на подобна практика е напълно неясно. Не е ясно при какви обстоятелства може да се използва определен език.

48.

Следователно отклоняването от прилагането на член 4 и член 5 във връзка с член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица не може да се обоснове с член 6 от Регламент № 1.

49.

Указанията, публикувани по-късно на всички официални езици, също не могат да санират недостатъчното публикуване на обявленията. Указанията всъщност съдържат само част от информацията. Липсват по-специално изискванията за езиковите познания. Препращането към пълните публикации на само три езика не може да замести публикуването им в тяхната цялост на останалите официални езици. Както отбелязва Гърция, заинтересованите лица в производството пред Общия съд, които не владеят някой от трите езика, не са могли да узнаят, че по тази причина не покриват критериите за участие в конкурса и следователно останалото съдържание на публикуваните само на три езика обявления не представлява интерес за тях.

50.

Преди всичко обаче липсва разпоредба, която да допуска отклонение от изискването за пълно публикуване на всички езици, което е предвидено в членове 4 и 5 от Регламент № 1 във връзка с член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица.

51.

Следователно обявленията трябва да бъдат публикувани в тяхната цялост на всички езици. В случая не е необходимо да се изяснява дали са възможни изключения за конкурси, адресирани само до кандидати с определен майчин език ( 27 ).

52.

Тъй като решението на Общия съд е опорочено от грешка при прилагане на правото и не може да бъде потвърдено на друго основание, второто основание следва да се уважи. Обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

53.

Смятам обаче за необходимо да се разгледат и останалите правни основания, за да се гарантира правната сигурност по отношение на бъдещата практика на институциите при провеждане на конкурси.

54.

С третото основание Италия изтъква, че публикуването на обявленията за конкурси само на три езика е нарушение на забраната за дискриминация на основание гражданство, съдържаща се в член 12 ЕО (понастоящем след измененията член 18 ДФЕС), и на принципа на езиковото многообразие съгласно член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

55.

Тук не става въпрос дали обявлението за конкурс на общо основание само на три езика противоречи на забраната за дискриминация. Безспорно е, че дори да имат задоволителни познания по немски, английски или френски език, кандидатите не следят непременно изданията на Официален вестник на един от тези три езика, а обикновено го четат само на майчиния си език ( 28 ). Следователно налице е опасност заинтересованите лица да не узнаят своевременно за конкурса. Тъй като майчиният език е тясно свързан с гражданството, това би съставлявало дискриминация на основание гражданство. Ето защо единствено публикуването на първоначалните обявления от 28 февруари 2007 г. и от 8 май 2007 г. не е било достатъчно.

56.

В случая обаче трябва да се разясни дали това първоначално ощетяване на основание гражданство впоследствие е било ефективно отстранено чрез публикуването на указания на останалите езици, както е установил Общият съд в точки 85—91 от обжалваното съдебно решение. Тъй като тази материална грешка се различава от вече разгледаното формално нарушение на задължението за публикуване в Официален вестник, току-що направеното заключение за недостатъчното саниране на пороците на публикуването ( 29 ) не може да бъде пряко пренесен.

57.

Италия, от една страна, оспорва възможността за саниране, а от друга страна, изтъква, че указанията не съдържали всички данни от първоначалното обявление.

58.

Италия обосновава твърдението си за невъзможност от саниране със системата на жалбата за отмяна. Съгласно член 230 ЕО (понастоящем след изменението член 263 ДФЕС) предмет на делото са обявленията в първоначалната им форма.

59.

Съгласно това твърдение обаче жалбата би станала безпредметна. Стриктно погледнато, първоначалното обявление всъщност вече не съществува. Публикуваните впоследствие указания би следвало да са го отменили и заменили с нови обявления ( 30 ). Последните биха били съчетание от първоначалното обявление и новите указания, в които по-специално се определя нов срок за кандидатстване, поради което би следвало да се оспорят с нова жалба.

60.

Според мен обаче подобен формалистичен подход е неуместен. Както Общият съд вече е установил, указанията не са променили същността на обявленията, поне доколкото тя е оспорена ( 31 ).

61.

След като обаче правният спор не е разрешен поради липса на предмет, предметът му трябва да бъде обявлението в реално приложимата му форма. Ето защо следва да се вземат предвид публикуваните впоследствие указания.

62.

Противно на твърдението на Италия, правото на Съюза по принцип признава възможността за саниране на процесуални нарушения ( 32 ). Мярката за саниране трябва да поставя правоимащите лица — в случая потенциалните кандидати — в положението, в което биха се намирали, ако процесуалното нарушение не е било допуснато ( 33 ).

63.

В настоящия случай порокът на първоначалните обявления не е саниран. С определения в указанията нов срок за кандидатстване по отношение на потенциалните кандидати, на чийто майчин език обявлението не е било публикувано, е важал същият срок за кандидатстване като този за кандидатите, на чийто майчин език е било публикувано обявлението.

64.

Същевременно обаче потенциалните кандидати, които са били уведомени за конкурсите едва с последващите указания, не са били поставени в положението, в което са щели да се намират, ако още с обявлението са били публикувани съответни указания. Онези, които са били уведомени с първоначалните обявления, всъщност са имали значително повече време да се подготвят специално за процедурите. При процедурите EPSO/AD/94/07 и EPSO/AST/37/07 това е довело до преднина от почти четири месеца, а при процедурата EPSO/AD/95/07 — до повече от два месеца. Това време по-специално би могло да се използва за опресняване на необходимите специални и езикови познания.

65.

Ето защо указанията към обявлението не са могли да санират предизвиканото от избирателното публикуване на обявлението ощетяване на потенциалните кандидати, чийто майчин език не е немски, английски или френски.

66.

Общият съд не е установил това ощетяване. По тази причина съображенията му в точки 85—91 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото. Следователно решението трябва да бъде отменено на това основание.

67.

Италия посочва също, че съответното обявление не е публикувано в неговата цялост на останалите езици. Във връзка с този довод следва да се признае, че потенциалните кандидати, които са могли да прочетат цялото обявление на майчиния си език, са имали незначително предимство пред останалите потенциални кандидати, които е трябвало да го прочетат на чужд език.

68.

Както обаче Общият съд правилно установява в точки 90 и 99 от обжалваното съдебно решение, това ощетяване не е достигнало сериозността на дискриминация на основание гражданство.

69.

Доколкото то засяга лица, които не владеят в достатъчна степен нито един от трите езика на пълното обявление, не става въпрос за потенциални кандидати. Както Общият съд правилно разяснява в точка 88 от обжалваното съдебно решение, тези лица не са разполагали с необходимите езикови познания, за да бъдат допуснати до конкурса.

70.

В този смисъл настоящите конкурси се различават от процедурите, които са били предмет на посочените от Италия решения на Общия съд, които са довели до отмяна на обявления ( 34 ). В тези решения по-конкретно става въпрос за процедури, за които не се е изисквало владеенето на определени езици. В тези случаи е могло да има потенциални кандидати, които да не са в състояние да разберат обявлението на никой от използваните езици, докато потенциалните кандидати по спорните процедури е трябвало да владеят един от тези езици.

71.

Ето защо в точка 85 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е установил, че указанията са санирали този порок на първоначалното обявление. Въпросът дали изобщо е било допустимо да се изисква владеенето на немски, английски или френски език, вместо да се допусне владеенето на друг втори език, ще бъде разгледан в рамките на следващото основание.

72.

Следователно втората част на третото основание не може да се уважи.

73.

Четвъртото основание засяга същината на спора — изборът само на три езика като възможен „втори език“ за конкурса. Съображенията, с които Общият съд отхвърля твърдението, че изборът на Комисията е дискриминационен и непропорционален, според Италия нарушават забраната за дискриминация на основание гражданство и на принципа на езиковото многообразие.

74.

Съгласно член 12 ЕО (понастоящем след изменението член 18 ДФЕС) в обхвата на приложение на правото на Съюза се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство. Понастоящем този принцип е закрепен и в член 21, параграф 2 от Хартата на основните права.

75.

В точки 93—104 от обжалваното съдебно решение Общият съд всъщност не разглежда въпроса дали ограничението по отношение на втория език съставлява подобна дискриминация. Той обаче стига до правилен резултат, тъй като в случая не е налице дискриминация.

76.

Ограничение в използването на първи език в конкурси на институциите би съставлявало дискриминация и съответно би трябвало да бъде обосновано. Тъй като езикът, който кандидатът владее най-добре, по правило е тясно свързан с неговото гражданство, подобно условие би ощетило поне косвено потенциалните кандидати, които поради гражданството си имат различен майчин език. Те би трябвало да положат на чужд език важни елементи от конкурса, докато конкурентите им ще могат да използват майчиния си език.

77.

В този смисъл предвидената в член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица забрана за дискриминация на основание език, която сега се съдържа и в член 21, параграф 1 от Хартата на основните права, е проявление на общата забрана за дискриминация на основание гражданство. Член 27, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който забранява да се запазват длъжности за граждани на определена държава членка, също би бил относим.

78.

В настоящия случай обаче се ограничава използването не на първия, а на втория език. Вторият език на потенциалните кандидати е свързан в значително по-малка степен с тяхното гражданство, отколкото първият.

79.

Вярно е, че в някои държави един от допустимите езици се ползват с особен статут наред с друг местен език ( 35 ). Затова има известна вероятност определени кандидати от тези държави да владеят особено добре някой от допустимите втори езици.

80.

За разлика от майчиния език обаче съответните познания по втория език зависят не само от гражданството, но и от допълнителни усилия, полагани от дадената държава, семейството или самото лице. В този смисъл има най-много разлика в нивото на владеене в сравнение с познанията по чужд език, придобити в една особено добре изградена образователна система.

81.

Ето защо потенциалното предимство на втори език, който се ползва с особен статут в родината на даден кандидат, не може да се счита за дискриминация спрямо кандидати от други държави, основана на тяхното гражданство.

82.

„Ощетени“ от тази гледна точка са само определени кандидати от други държави членки, в които се говорят повече от един от официалните езици на Съюза, но не и някой от трите привилегировани езика ( 36 ). Възможно е такива кандидати да не могат да използват своя „естествен“ втори език в конкурса. Не може обаче да се направи изводът, че това теоретично „ощетяване“ поражда практически последици за определени кандидати.

83.

Във всеки случай ограничението за втория език не променя с нищо положението за преобладаващото мнозинство от потенциални кандидати. На практика става въпрос за трите най-разпространени чужди езика в Съюза ( 37 ). Като първи чужд език почти във всички държави членки се изучава предимно английски, само в няколко държави членки предимно френски, а единствено в началното училище Люксембург — почти само немски. Като втори чужд език с явна преднина се ползват немски и френски. Испански, шведски (във Финландия) и естонски (в Естония — вероятно сред представителите на руското малцинство) се изучават на отделни места, но в много по-ограничен мащаб ( 38 ). Ето защо е сравнително малко вероятно изобщо да има кандидати, които владеят други чужди езици значително по-добре от немски, английски или френски.

84.

По тази причина ограничението относно втория език до тези три езика не може да се разглежда като ощетяване, основано на гражданството.

85.

По-нататък, Италия поддържа, че ограничението при избора на втори език съставлява нарушение на принципа на езиковото многообразие. Според нея от кандидатите за длъжности в институциите може да се очаква да владеят поне още един език освен езика на собствената си държава членка, но не и този език задължително да бъде немски, английски или френски.

86.

Действително към момента на публикуване на обявленията през 2007 г. Договорът от Лисабон все още не беше влязъл в сила, така че признатият в член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на езиковото многообразие все още не е имал пряко обвързващо действие. Този член обаче според официалните разяснения ( 39 ) се основава на действащия тогава член 6 ЕС, който в параграф 3 изисква от Съюза да зачита националната идентичност на държавите членки (това е част от член 4, параграф 2 ДЕС), както и на член 151, параграфи 1 и 4 ЕО (понастоящем след изменението член 167, параграфи 1 и 4 ДФЕС), съгласно които Общността дава своя принос, като зачита и развива културното многообразие. Член 3, параграф 3, четвърта алинея ДЕС понастоящем специално изтъква тази задача.

87.

Принципът на езиковото многообразие е част от културното многообразие ( 40 ) и националната идентичност на държавите членки. Следователно той се позовава на основни ценности на Съюза, съществували и към момента на публикуване на спорните обявления ( 41 ).

88.

Принципът на езиковото многообразие обаче не изисква от Съюза да използва всички официални езици във всяка ситуация ( 42 ), нито съдържа конкретна разпоредба относно езиците, които потенциалните кандидати за длъжности в Съюза могат да избират като втори език. По този въпрос той може да намери приложение само в съчетание с общия принцип на равно третиране.

89.

Този принцип, който междувременно е прогласен и с член 20 от Хартата на основните права, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано ( 43 ). Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране ( 44 ). При това претегляне трябва да се вземат предвид засегнатите основни ценности на Съюза, например принципът на езиковото многообразие. В случай че дадена мярка противоречи на някоя от тези основни ценности, за обосноваването ѝ е необходимо нейната цел да е от особено значение.

90.

Като допускат само определени езици като втори език, спорните конкурси третират по различен начин отделните официални и работни езици на Съюза.

91.

В точки 93, 94 и 102 от обжалваното съдебно решение Общият съд отново обосновава привилегироването на трите езика с член 6 от Регламент № 1, според който институциите могат да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим. Както обаче вече беше установено, досега тази компетентност не е била упражнявана и затова не може да служи за обосноваване на условията на конкурса ( 45 ). Следователно и в тази си част обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото.

92.

Тази грешка обаче все още не поставя под въпрос резултата. Независимо че институциите не са определили формално вътрешни работни езици — както изтъква Комисията — възможността за вътрешно общуване все пак е задължително условие за функционирането на техните служби. По тази причина институциите трябва да имат възможност да подбират нови служители според това дали те могат да се впишат и сработят в съществуващите служби. За тази цел от решаващо значение е дали владеят езиците, които на практика вече се използват като вътрешни работни езици в тези служби. Няма полза, ако даден служител владее перфектно няколко официални езика, ако никой друг в службата му не ги разбира.

93.

Доколкото обаче не са налице особени обстоятелства, които да изискват съсредоточаване върху един или няколко езика, използването по възможност на всички или поне няколко от езиците на Съюза допринася за равенството на възможностите и езиковото многообразие ( 46 ). Решението за използване на тези езици във всеки отделен случай може да се взема с оглед на уменията на съответния служител. Съсредоточаване на общуването до един-единствен език институциите следва да допускат само доколкото особени обстоятелства налагат това — като например съществуващата от 1954 г. традиция в рамките на разискванията на Съда вътрешните решения да се изготвят изключително на френски език.

94.

Тъй като най-разпространените чужди езици в Съюза са немски, английски и френски ( 47 ), институциите могат да приемат, че владеенето на един от тези езици позволява ефективно вътрешно общуване. Никой друг език не би създал съизмерими възможности за вътрешно общуване. Ето защо, обективно погледнато, тези три езика се различават в достатъчна степен от останалите официални езици, за да бъдат избрани за единствено разрешени втори езици. По тази причина при отчитане на принципа на езиковото многообразие не се нарушава принципът на равно третиране.

95.

По-нататък Италия се позовава на член 1, параграф 1, буква е) от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Тези доводи обаче не съставляват допустимо развитие на изложеното в хода на първоинстанционното производство, а напълно нова гледна точка, която до този момент не е била предмет на производството и поради това е недопустима в производството по обжалване пред Съда ( 48 ).

96.

Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост.

97.

С петото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 110—115 от обжалваното съдебно решение неправилно е установил, че не е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, отхвърляйки твърдението, че многогодишната практика на Комисията в областта на конкурсите може да е породила оправдани правни очаквания у възможните кандидати по отношение на определени правила на конкурса.

98.

Защитата на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза. Всеки правен субект, у когото дадена институция на Съюза е породила оправдани правни очаквания, може да се позове на този принцип. Когато обаче предпазлив и съобразителен правен субект е в състояние да предвиди приемането на общностна мярка от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позове на споменатия принцип, когато тази мярка бъде приета. Освен това правните субекти не могат да очакват запазване на съществуваща ситуация, която институциите на Съюза могат да променят в рамките на своето право на преценка ( 49 ).

99.

В настоящия случай не е нужно да се дава отговор на въпроса дали дългогодишната практика при провеждането на конкурси да се допускат всички официални езици като втори език е могла да породи оправдани правни очаквания по смисъла на съдебната практика. Във всеки случай няма основание да се приеме, че един предпазлив и съобразителен потенциален кандидат при езиковото си обучение би разчитал и занапред да може да използва всички официални езици като втори език в конкурсите на Съюза. Предвид постоянно нарастващия брой на официалните езици потенциалните кандидати е трябвало по-скоро да очакват, че не всички официални езици ще имат еднакво практическо значение като чужди езици. Освен това статистиките за изучаваните чужди езици показват, че английският, немският и френският масово се считат за най-важните официални езици ( 50 ). По този начин преобладаващото мнозинство потенциални кандидати на практика вече са подготвени, че тези езици са по-важни за професионалното им развитие от други езици.

100.

Ето защо това основание също не може да бъде прието.

101.

С шестото основание жалбоподателят поддържа, че като е приел в точки 126 и 127 от обжалваното съдебно решение, че администрацията не е била длъжна да обоснове в спорните обявления за конкурс избора на трите езика, които да се използват, Общият съд е нарушил член 253 ЕО (понастоящем след изменението член 296, параграф 2 ДФЕС), съгласно който всички правни актове се мотивират.

102.

Съгласно постоянната съдебна практика изискваното по силата на член 253 ЕО излагане на мотиви трябва да бъде съобразено с естеството на съответния акт. Те трябва по ясен и недвусмислен начин да указват съображенията на институцията на Съюза, която издава акта, така че да дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за приетата мярка. Това е условието те да упражняват правата си, а Съдът — своя контрол. Съгласно тази съдебна практика обаче не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. По-специално, ако оспорваната мярка явно разкрива основната цел на институцията на Съюза, би било прекомерно да се изискват специални мотиви за всеки избор от техническо естество ( 51 ).

103.

В точка 125 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е разгледал тези изисквания, а е ограничил съображенията си в тази точка до въпроса дали обявленията съдържат необходимата информация за провеждането на конкурса.

104.

В това отношение Италия правилно го упреква, че в тези си съображения Общият съд не е разгледал правното ѝ основание. Задължителните елементи от съдържанието на обявлението за конкурс не могат да се приравняват на мотивирането му.

105.

В точка 126 Общият съд обаче констатира в допълнение, че ограничаването на възможния втори език до три езика не се нуждае от обосноваване, тъй като е било установено, че това отговаря на вътрешните нужди на администрацията. С това Общият съд е изпълнил изискванията за мотивиране на решението си съгласно членове 36 и 53 от Статута на Съда.

106.

Противно на твърдението на Италия, тази констатация на Общия съд относно необходимото обосноваване на обявленията не може да бъде оспорена и от гледна точка на съдържанието. Очевидно е, че условията на даден конкурс имат за цел да идентифицират кандидати, които в най-голяма степен отговарят на вътрешните изисквания на назначаващите институции. Освен това е общоизвестно, че най-разпространените и следователно най-подходящите за използване във вътрешното общуване на службите езици в Съюза са английски, немски и френски. Ето защо не е било необходимо тези въпроси да бъдат специално подчертани в обявленията.

107.

При това положение посоченото основание също не може да се уважи.

108.

Накрая, със седмото основание се изтъква нарушение в точки 128—135 от обжалваното съдебно решение на член 1г, параграфи 1 и 6, член 28, буква е) и член 27, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, твърдейки, че не само конкурсната комисия за съответния конкурс следва да оцени езиковите познания на кандидатите.

109.

Италия поддържа, че органът, който публикува обявлението, не може най-напред да направи предварителен подбор на заинтересованите лица на чисто езикова основа. Освен това критериите за езиковите изисквания в даден конкурс по принцип се различавали от тези за професионалната квалификация на кандидатите.

110.

Все пак доводите, приведени от Италия в подкрепа на тази теза, и по-специално забраната за дискриминация, основана на гражданство, не обосновават някакви специални изисквания относно втория език на кандидатите ( 52 ). Липсват и други доводи, които да обосновават защо конкурсната комисия да има право да изключва кандидати на основание недостатъчни познания по определени втори езици, а това да бъде забранено на институциите при определяне на условията на даден конкурс.

111.

При това положение посоченото основание също следва да бъде отхвърлено.

112.

Съгласно член 61, параграф 1 от Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

113.

Тъй като второто основание и първата част от третото основание на жалбата са основателни, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Същевременно при разглеждането на второто основание стана ясно, че обжалваните обявления за конкурси не отговарят на изискванията на членове 4 и 5 от Регламент № 1, както и на член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. При разглеждането на първата част от третото основание се установи, че последващото публикуване на указания към обявленията не са довели до отстраняване на възможното ощетяване на потенциалните участници, чийто майчин език не е немски, английски или френски. Следователно фазата на производството позволява постановяване на окончателно решение по спора. Освен това обявленията също трябва да бъдат отменени.

114.

В заключение бих искала да предложа на Съда изрично да ограничи действието на решението си с цел избягване на правна несигурност.

115.

Във връзка с жалби на кандидати Съдът е установил, че при отмяна на изпит в рамките на конкурс на общо основание за съставяне на списък с резерви за назначаване правата на съответния жалбоподател са защитени в подходяща степен, ако конкурсната комисия и органът по назначаването преразгледат решенията си и се опитат да намерят разумно решение на случая, без да е необходимо да се поставя под въпрос резултатът от конкурса в неговата цялост или да се отменят одобрените впоследствие назначения на съответните длъжности. Тази съдебна практика се основава на необходимостта да се постигне баланс между интересите на кандидатите, ощетени поради допуснати грешка в рамките на даден конкурс, и интересите на останалите кандидати. По-специално съдът не само трябва да отчита необходимостта от възстановяване на правата на ощетените кандидати, но и следва да вземе под внимание и оправданите правни очаквания на вече избраните кандидати ( 53 ).

116.

В настоящия случай не е необходимо да се взема решение какви мерки са необходими за отстраняване на възможното ощетяване на потенциалните участници. От друга страна, трябва да се държи сметка за оправданите правни очаквания на вече избраните кандидати. Следователно изготвените в рамките на първоначалния конкурс списъци с резерви не трябва да се поставят под въпрос в резултат на настоящото производство, включително и евентуалните назначения въз основа на тези списъци.

117.

Съгласно член 122, параграф 1 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

118.

По силата на член 69, параграф 2 във връзка с член 118 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Италия е поискала да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, а също така второто основание и първата част от третото основание на жалбата ѝ следва да бъдат изцяло уважени, Комисията следва да понесе направените от нея и от Италианската република съдебни разноски в двете производства.

119.

Съгласно член 69 параграф 4, първа алинея от Правилника за длъжностните лица държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

120.

Поради това предлагам на Съда да постанови следното: