1.

С настоящата жалба Brookfield New Zealand Limited (наричано по-нататък „Brookfield“) и Elaris SNC (наричано по-нататък „Elaris“) (заедно наричани по-нататък „жалбоподателите“) искат отмяна на Решение на Общия съд по дело Schniga/СОСР — Elaris и Brookfield New Zealand (Gala Schnitzer) ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд (шести състав) отменя решението от 21 ноември 2007 г. на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (наричана по-нататък „СОСР“ или „Службата“) относно предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ (преписки A 003/2007 и A 004/2007) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2.

Жалбата поставя по същество въпроса дали Общият съд е съобразил правилно обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР, като е приел, че в процедурата по заявки за предоставяне на правна закрила на сортове растения СОСР има правомощието да разрешава предоставянето на нов растителен материал за техническа проверка.

3.

Към меродавния момент правилата, регламентиращи правната закрила на Общността на сортовете растения, са установени с Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения ( 3 ), изменен с Регламент (ЕО) № 2506/95 на Съвета ( 4 ) (наричан по-нататък „Регламент № 2100/94“).

4.

Член 10, параграф 1 от Регламент № 2100/94, озаглавен „Новост“, гласи:

„1.   Сортът се счита за нов, ако към датата на подаване на заявката съгласно член 51, сортовите компоненти или събраният материал от сорта не са били продавани или преотстъпвани по друг начин на други лица от създателя или със съгласието му, по смисъла на член 11, с цел използването на сорта:

[…]“.

5.

Член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, озаглавен „Техническа проверка“, гласи:

„Службата определя, чрез общи правила или чрез молби в индивидуални случаи, датата и мястото на представяне на материала, предназначен за техническата проверка и референтните проби, както и качеството и количеството на този материал и тези проби“.

6.

Член 61 от Регламент № 2100/94 изброява обстоятелствата, при които заявките за правна закрила на Общността на сортовете растения се отхвърлят. Доколкото е относим към настоящото дело, този член гласи:

„1.   Службата отхвърля заявката за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения, когато установи, че заявителят:

[…]

[…]“.

7.

Член 73 от Регламент № 2100/94, озаглавен „Искове срещу решения на отделенията по жалбите“, гласи:

„1.   Решенията на отделенията по жалбите могат да бъдат предмет на иск пред Съда на Европейските общности.

2.   Иск може да бъде подаден на следните основания: некомпетентност, нарушение на съществено процесуално правило, нарушение на Договора, на настоящия регламент или на която и да е правна норма, свързана с тяхното приложение, или злоупотреба с правомощие.

3.   Съдът на Европейските общности е компетентен да отменя или да изменя оспорваното решение.

4.   Право на иск има всяка страна в производството по обжалване, която изцяло или отчасти е останала неудовлетворена.

[…]“.

8.

Член 80, параграф 1 от Регламент № 2100/94, озаглавен „Restitutio in integrum“, гласи:

„Когато, въпреки своевременните действия, извършени при конкретни обстоятелства, заявителят, подал заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения или титуляр[я]т или всяка друга страна по процедурата, открита пред Службата, не е в състояние да спази даден срок по отношение на Службата, той по негова молба възвръща правата си, ако това закъснение е имало за пряка последица, по силата на разпоредбите на настоящия регламент, загуба на право или средство за обжалване“.

9.

В обжалваното съдебно решение фактите в основата на спора са изложени, както следва:

10.

На 4 април 2008 г. Schniga подава жалба пред Общия съд за отмяна на спорното решение.

11.

Жалбоподателите в настоящото производство Brookfield и Elaris встъпват в производството пред Общия съд в подкрепа на СОСР.

12.

Спорното решение е обжалвано на три основания: i) недопустимост на възраженията, отправени от встъпилите страни до СОСР, ii) нарушение на член 61, параграф 1, буква б) и на член 62 от Регламент № 2100/94 и iii) нарушение на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

13.

След като обявява първото основание за недопустимо, тъй като е посочено за първи път пред него, Общият съд разглежда въпроса за допустимостта на третото основание, а именно че отделението по жалбите се е произнесло в нарушение на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94. В точка 39 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че правната квалификация, дадена от отделението по жалбите на писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г., може да бъде оспорвана в производството пред него. Поради това Общият съд заключава, че третото основание е допустимо.

14.

По съществото на спора Общият съд първо разглежда третото основание. Той отхвърля извода на отделението по жалбите в спорното решение, че член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 не овластява СОСР да разрешава предоставянето на нов материал за техническата проверка.

15.

При определянето на обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, Общият съд констатира в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че то включва правото на СОСР, ако счете за необходимо в конкретния случай, да уточни предварителните условия за проверката на определена заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения, при положение че не е изтекъл срокът, в който подалият тази заявка за правна закрила трябва да отговори на отправеното до него индивидуално искане по смисъла на тази разпоредба. По-специално Общият съд посочва в точка 64 от обжалваното съдебно решение, че възможността на СОСР — когато счита, че отбелязаната от нея неточност може да бъде поправена — да продължи разглеждането на подадената пред нея заявка, се намира в съответствие с принципа на добрата администрация и с необходимостта да се гарантира правилното развитие и ефективността на производствата. Освен това, както Общият съд констатира в точка 65 от обжалваното съдебно решение, предоставеното на СОСР право на преценка ѝ позволява да се увери, че нейните индивидуални искания са ясни и че заявителите имат възможност да узнаят по недвусмислен начин своите права и задължения.

16.

Въз основа на преценката на относимите факти Общия съд заключава, че правейки извод, че СОСР е нарушила член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94, като е разрешила на KSB да предостави нов материал, докато съгласно посочената разпоредба тази служба е трябвало да отхвърли подадената от KSB заявка още щом е установила, че заявителят не се е съобразил с индивидуално искане, отделението по жалбите е нарушило обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

17.

Следователно, като приема, че не е необходимо да се разглежда основателността на второто основание, и отхвърля искането на встъпилите страни за изменение на спорното решение, Общият съд уважава жалбата и отменя спорното решение.

18.

Жалбоподателите искат Съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане или, при условията на евентуалност, с окончателно решение да отхвърли жалбата на Schniga и съответно да потвърди спорното решение на отделението по жалбите. Освен това те искат Съдът да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

19.

СОСР и Schniga искат от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

20.

Жалбоподателите се позовават на две основания, с които оспорват заключенията на Общия съд по третото основание, изтъкнато от Schniga в първоинстанционното производство.

21.

По първото основание те твърдят, че Общият съд е трябвало да приеме за недопустимо третото основание, изтъкнато от Schniga в първоинстанционното производство, и че Общият съд е нарушил член 73, параграф 2 от Регламент № 2100/94, като в противоречие с тази разпоредба е преразгледал фактическите констатации на отделението по жалбите. С второто основание, съставено от няколко части, жалбоподателите твърдят, че като не е съобразил правилно обхвата на предоставеното на СОСР право на преценка, Общият съд е допуснал нарушение на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 61, параграф 1, буква б) и член 80 от същия регламент.

22.

С първото основание жалбоподателите твърдят, че като преразглежда фактическите констатации на отделението по жалбите във връзка с изтъкнатото от Schniga трето основание, Общият съд се е произнесъл извън компетентността си, определена в член 73, параграф 2 от Регламент № 2100/94. Споменатата разпоредба ограничавала обхвата на упражнявания от този съд контрол до контрол за законосъобразност на решението на отделението по жалбите единствено по правни въпроси и по твърдения за злоупотреба с власт.

23.

Следователно Общият съд не бил компетентен да преразглежда преценката на отделението по жалбите относно съдържанието и смисъла на двете писма от 26 януари и 25 март 1999 г. Ако бил приел фактическата преценка на отделението по жалбите, Общият съд нямало да стигне до извода, че през май 2001 г. СОСР все още е можела да упражнява правомощието си по член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 да уточнява предишните си искания.

24.

СОСР и Schniga възразяват срещу твърдението, че Общият съд се е произнесъл извън компетентността си. По-специално те посочват, че от практиката на Съда следва, че единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно, дори ако Съдът приеме, че Общият съд действително е преразгледал фактически констатации, това преразглеждане пак ще е извършено в пределите на компетентността му. Според СОСР и Schniga обаче в обжалваното съдебно решение Общият съд преразглежда направената от отделението по жалбите правна квалификация на фактите, а не фактическите му констатации.

25.

Изглежда, че първото основание почива на погрешно разбиране за предоставената на Общия съд компетентност по силата на член 73, параграф 2 от Регламент № 2100/94 да контролира законосъобразността на решенията на отделението по жалбите.

26.

В това отношение, докато съгласно установената съдебна практика компетентността на Съда в производствата по обжалване действително е ограничена до разглеждане на правни въпроси, от Решение по дело Schräder/СОСР недвусмислено следва, че за разлика от това компетентността на Общия съд да упражнява контрол за законосъобразност на решенията на отделението по жалбите включва правомощието да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата ( 5 ).

27.

Тук следва да се отбележи също че Регламент № 2506/95 изменя член 73 от Регламент № 2100/94 именно за да съгласува производствата по обжалване при режима на правна закрила на Общността на сортовете растения с реда по член 63, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността, по който Общият съд осъществява контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (наричана по-нататък „СХВП“) ( 6 ).

28.

Съгласно даденото от Съда тълкуване на член 63, параграф 2 от Регламент № 40/94, което съответно е приложимо и за член 73 от Регламент № 2100/94, Общият съд може да упражнява пълен контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на СХВП, като при необходимост проверява дали са дали точна правна квалификация на фактите, или преценката им по представените пред тях факти е неправилна ( 7 ).

29.

Следователно първото основание, изведено от нарушение на член 73, параграф 2 от Регламент № 2100/94, следва да се отхвърли като неоснователно.

30.

С второто основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е съобразил правилно обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 61, параграф 1, буква б) и член 80 от същия регламент. В това отношение жалбоподателите изброяват редица неправилни констатации или допускания, които според тях Общият съд е направил в обжалваното съдебно решение вследствие на това неправилно разбиране за правомощията, с които разполага СОСР.

31.

По-специално те твърдят, че Общият съд погрешно е приел, че СОСР има правомощието да отправя индивидуални искания не само по отношение на качеството на материала, който следва да се предостави в определен срок, но и по отношение на документните доказателства за това качество. Според жалбоподателите обаче, тъкмо напротив, индивидуалните искания по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 могат да се отнасят единствено за самия материал.

32.

Освен това жалбоподателите твърдят, че Общият съд погрешно приема, че СОСР може да разделя индивидуалните си искания на две отделни самостоятелни искания — едното относно самия материал, а другото относно документните доказателства за качеството му, като например фитосанитарен сертификат.

33.

Според жалбоподателите предвид член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 Общият съд неправилно е приел, че СОСР има правомощието да разреши предоставянето на нов, незаразен с вируси материал, след като е изтекъл срокът за предоставянето на материала и е категорично установено, че материалът е заразен с вируси. Общият съд погрешно приел, че по отношение на поканата за изпращане на липсващия фитосанитарен сертификат за вече предоставения материал изразът „колкото е възможно по-скоро“ не може да се тълкува като срок, още по-малко като изтекъл срок на индивидуалното искане по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, в резултат на което заявката да бъде отхвърлена в съответствие с член 61, параграф 1, буква б) от същия регламент.

34.

Освен това Общият съд погрешно приел, че СОСР има неограничено право на преценка да приеме за достатъчна, без последваща проверка от висшестоящ орган или от съд, правната точност и яснота на индивидуалните си искания. Във връзка с това Общият съд неправилно приел, че въпросът за добросъвестността или недобросъвестността при тълкуването на тези искания е без значение. Освен това той не проверил дали са спазени ограниченията по процедурата за restitutio in integrum в съответствие с член 80 от Регламент № 2100/94, които СОСР очевидно пренебрегнала.

35.

В отговор СОСР твърди, че позицията ѝ винаги е била, че основателно е разрешила на заявителя отново да предостави растителен материал, тъй като индивидуалното искане (писмото от 26 януари 1999 г.) не е било достатъчно точно. С оглед на принципа на правната сигурност, при оценяването на исканията на СОСР в конкретния случай трябвало да се вземе под внимание важността на точните указания.

36.

По отношение на исканията във връзка с качеството на растителния материал, който следва да се предостави, СОСР посочва, че едва след изтичането на срока за предоставяне на материал и фактическото му предоставяне е станало ясно, че изискваният растителен материал трябва да не е заразен с вируси. Отправеното на 26 януари 1999 г. искане не е било достатъчно ясно по този въпрос.

37.

Според СОСР по тази причина не може да се приеме, че KSB не се е съобразило с искане по член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94. Следователно няма основания за отхвърляне на заявката на KSB по член 61, параграф 1 от Регламент № 2100/94.

38.

Във връзка с исканията за документи СОСР споделя становището на Общия съд, че за да може да се отхвърли заявка поради непредоставяне на необходимите документи, трябва искането да бъде ясно, включително по отношение на срока.

39.

По-нататък СОСР настоява, че процедурата за restitutio in integrum по член 80 от Регламент № 2100/94 не е приложима към обстоятелствата по разглежданото дело, тъй като указанието „колкото е възможно по-скоро“ не е достатъчно точно, за да съставлява срок, в който заявителят е трябвало да предприеме действия. Във всеки случай, дори указанието да бъде прието за достатъчно точно, член 80 от Регламент № 2100/94 не се прилагал, когато Службата е допринесла за забавянето, в този случай — тъй като не е дала ясни указания в писмото си от 26 януари 1999 г.

40.

На последно място, СОСР приема становището на Общия съд, че въпросът за добросъвестността или недобросъвестността на заявителя пред нея не е от значение, когато се определя с какво право на преценка разполага тя по член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

41.

По тези причини, като оспорва всички доводи на жалбоподателите, СОСР поддържа, че второто изтъкнато от тях основание е изцяло неоснователно.

42.

Schniga подчертава, че обратно на твърденията на жалбоподателите, предвид научната и техническата сложност на техническата проверка на заявките за закрила член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 по необходимост предоставя на СОСР широка свобода на преценка при упражняването на функциите си. Това включвало възможността, когато смята, че не е била достатъчно ясна по отношение на изискванията във връзка със санитарния статус на подлежащия на проверка материал, както е в случая, СОСР да се съгласи „материалът да не бъде представен“ по смисъла на член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94, като разреши на заявителите да предоставят нов материал в нов срок.

43.

Второто основание и отделните му части по същество се съсредоточават върху извода на Общия съд, както и върху изложените по него съображения в точки 62—80 от обжалваното съдебно решение, че като приема за нарушение на член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 решението на СОСР да разреши на KSB да предостави нов растителен материал, вместо да отхвърли заявката в съответствие със споменатата разпоредба, отделението по жалбите е нарушило обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94. Според жалбоподателите подобно разрешение е можело да следва единствено от restitutio in integrum съгласно член 80 от същия регламент, за което обаче KSB не е подавало молба.

44.

В началото трябва да се припомни, че съгласно член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 СОСР има правомощието да определя, чрез общи правила или чрез молби в индивидуални случаи, датата и мястото на представяне на материала, предназначен за техническата проверка и референтните проби, както и качеството и количеството на този материал и тези проби.

45.

В това отношение следва да се подчертае, че доколкото член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 предоставя на СОСР правомощието да определя както количествено, така и качествено материала, който да ѝ се предоставя за техническа проверка, която сама по себе си е свързана със сложни научни и технически оценки, СОСР трябва в определена степен да разполага с право на преценка при прилагането на тази разпоредба ( 8 ).

46.

По мое мнение относително широка свобода на преценка по този въпрос не само е оправдана и се подразбира от текста на самия член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, но и намира отражение в разпоредбата на член 61, параграф 1, буква б) от същия регламент, която позволява на СОСР да се съгласи заявителят да не изпълни исканията ѝ по член 55, параграф 4 от Регламента и съответно да не е длъжна да отхвърля заявката ( 9 ).

47.

Според мен от тази гледна точка, когато в точки 63—65 от обжалваното съдебно решение определя обхвата на правото на преценка по член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, Общият съд правилно приема, че то включва правото на СОСР, ако счете за необходимо, да уточни предварителните условия за проверката на определена заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения, при положение че не е изтекъл срокът, в който подалият тази заявка за правна закрила трябва да отговори на отправеното до него индивидуално искане.

48.

В този контекст Общият съд е имал основание да приеме в точка 64 от обжалваното съдебно решение, без да допуска грешка при прилагане на правото, че възможността на СОСР — когато счита, че отбелязаната от нея неточност може да бъде поправена — да продължи разглеждането на подадената пред нея заявка и да не бъде длъжна в подобен случай да я отхвърли, се намира в съответствие с принципа на добрата администрация и с необходимостта да се гарантира правилното развитие и ефективността на производствата.

49.

Общият съд също така правилно посочва в точка 65 от обжалваното съдебно решение, че възможността на заявителите да узнаят по недвусмислен начин своите права и задължения и да действат съобразно с тях представлява изискване, присъщо на принципа на правната сигурност ( 10 ). Тъй като в качеството си на орган на Европейския съюз СОСР е подчинена на изискванията за правна сигурност като общ принцип на правото на Европейския съюз, Общият съд би могъл, обратно на твърдението на жалбоподателите, да приеме, без да допуска грешка при прилагане на правото, че СОСР има правомощието да се увери, че нейните индивидуални искания са ясни и съответно че отговорността за несъобразяването с тях е единствено на заявителя.

50.

Противно на твърденията на жалбоподателите обаче, обжалваното съдебно решение изобщо не означава, нито пряко, нито имплицитно, че СОСР има неограничено право на преценка, чието упражняване не подлежи на контрол от висшестоящ орган или от съд.

51.

Ето защо намирам, че Общият съд не е допуснал в този смисъл грешка при прилагане на правото, когато е определил обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

52.

В следващите точки от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира обстоятелствата по делото от гледна точка на описания по-горе обхват на правото на преценка.

53.

Във връзка с това Общият съд, по-специално в точки 69 и 72 от обжалваното съдебно решение, определя както писмата от 26 януари и 25 март 1999 г., така и електронното писмо от 13 юни 2001 г., изпратени от СОСР до KSB в хода на процедурата пред нея, като съдържащи индивидуално искане по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

54.

Поради това следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че подобни искания могат да се отнасят единствено за самия материал, но не и за документните доказателства за качеството му, като например фитосанитарните документи, удостоверяващи санитарния статус на материала. Доколкото тези документи имат връзка, както правилно отбелязва Общият съд, с качеството на материала, който следва да се предостави, би изглеждало твърде формалистично и в противоречие с очертаната по-горе широка свобода на преценка на СОСР по член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 за целите на определянето по-специално на качеството на материала, който следва да се предостави, ако се изключи възможността да се отправят подобни искания съгласно споменатата разпоредба.

55.

С оглед на това, дори ако съдържащото се в писмото от 25 март 1999 г. искане се разглежда съгласно твърдението на жалбоподателите като отделно индивидуално искане, свързано само с документните доказателства относно санитарния статус на материала, който следва да се предостави, а не с качеството му, както искането в предишното писмо от 26 януари 1999 г., пак не е сигурно — а и жалбоподателите не се обосновават по този въпрос — доколко изпращането на две отделни искания („разделяне“) би надхвърлило границите на разрешеното с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

56.

Що се отнася до оплакването на жалбоподателите, че Общият съд погрешно приема, че СОСР има правомощието да разреши предоставянето на нов, незаразен с вируси материал след изтичането на срока за предоставяне на материала и след категоричното изясняване на присъствието на вируси в него, следва да се подчертае, че в точки 74 и 75 от обжалваното съдебно решение Общият съд възприема становището, изразено от СОСР в електронното ѝ писмо от 13 юни 2001 г. и поддържано от нея и в настоящото производство по обжалване пред Съда, че указанията в писмата ѝ от 26 януари и 25 март 1999 г. не са съдържали достатъчно ясно изискване, извън всяко съмнение за KSB, че материалът, който следва да се предостави, трябва да не е заразен с вируси. Освен това в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че с писмото от 25 март 1999 г., в което от KSB се иска единствено да предостави необходимия фитосанитарен сертификат „колкото е възможно по-скоро“, СОСР не определя конкретен срок, в който KSB да представи този документ.

57.

С оглед на тези фактически преценки, които като такива не могат да се оспорват в производствата по обжалване пред Съда и съгласно които не е имало ясно изискване материалът, който следва да се предостави за техническа проверка, да не е заразен с вируси, според мен въз основа на споменатите по-горе принципи на добрата администрация и правната сигурност ( 11 ) Общият съд правилно приема, без да допуска грешка при прилагане на правото, че в рамките на своето право на преценка СОСР е можела да уточни предишните си искания по този въпрос чрез електронното писмо от 13 юни 2001 г. и да разреши да се предостави нов, незаразен с вируси материал.

58.

Доколкото жалбоподателите освен това твърдят, че е нарушен член 80 от Регламент № 2100/94, който въвежда процедура за restitutio in integrum, достатъчно е да се отбележи, първо, че KSB всъщност не е подавало молба за restitutio в съответствие с тази разпоредба, и второ, че както правилно отбелязва СОСР, към нито един момент не е било изпълнено условието по тази разпоредба да е налице неспазване на срок, доколкото изобщо не е имало ясен срок за предоставяне на растителния материал. Тъй като, както следва от горните съображения, СОСР е имала правомощието да разреши предоставянето на нов растителен материал в рамките на една и съща процедура, без да отхвърля първоначалната заявка, не е било необходимо възстановяване на правото за предоставяне на растителен материал по реда на член 80 от Регламент № 2100/94.

59.

По тези причини основанието, изведено от нарушаване на посочената разпоредба, трябва да се отхвърли.

60.

На последно място, противно на твърдението на жалбоподателите в това отношение, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 80 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил като ирелевантни твърденията за недобросъвестност от страна на KSB, тъй като този въпрос действително не е от значение за преценката му дали с уточняването на индивидуалните си искания СОСР е действала в границите на правото на преценка, предоставено ѝ с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.

61.

Предвид изложеното, второто основание, изведено от нарушение на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 във връзка с член 61, параграф 1, буква б) и член 80 от същия, според мен също трябва да се отхвърли като неоснователно.

62.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения смятам, че жалбата следва изцяло да се отхвърли.

63.

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като СОСР и Schniga са направили искане в този смисъл, жалбоподателите, които са загубили делото, трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

64.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда: