ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 27 октомври 2011 година(1)

Дело C‑495/10

Centre hospitalier universitaire de Besançon

срещу

Thomas Dutrueux,

Caisse primaire d’assurance maladie du Jura

(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)

„Хармонизиране на законодателствата — Отговорност на обществени здравни заведения по отношение на техните пациенти за вреди, причинени от дефектни стоки — Ограничаване на отговорността на доставчика на услуги“

1.        Настоящото преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 9 и 13 от Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ L 210, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 183; наричана по нататък „Директива 85/374“).

2.        Запитването е отправено в рамките на спор относно отговорността на Centre hospitalier universitaire de Besançon [Университетски болничен център на Безансон] (наричан по нататък „УБЦ на Безансон“) за вредите, причинени на пациент в резултат на използването на технически неизправен подгряващ матрак.

I –  Правна уредба

 А – Директива 85/374

3.        Съображения 1, 4, 13 и 18 от Директива 85/374 гласят:

„като има предвид, че сближаването на законодателствата на държавите членки относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на неговите стоки, е необходимо, тъй като съществуващите различия може да нарушат конкуренцията и да засегнат [свободното] движение[…] на стоки в рамките на общия пазар и до голяма степен да доведат до различия в нивото на защита на потребителите срещу вреди, причинени от дефект на стока, както на здравето им, така и на тяхната собственост;

[…]

като има предвид, че защитата на потребителите предполага, че всички участници в производствения процес, следва да носят отговорност, доколкото завършената стока, съставната част или суровината, доставени от тях, са се оказали дефектни; като има предвид, че в същия смисъл отговорността следва да се разпростре както върху вносители на стоки в рамките на Общността, така и до лица, представящи се като производители чрез поставяне на своето име, търговска марка или друг отличителен знак, или които доставят стока, чийто производител не може да бъде установен;

[…]

като има предвид, че в съответствие с правните системи на държавите членки, увреденото лице може да претендира поправяне на щетите на основание на извъндоговорна отговорност, различна от предвидената в настоящата директива; доколкото тези разпоредби служат за постигане на цели, свързани с ефективната защита на потребителите, те н[е] трябва да се засягат от настоящата директива; като има предвид, че ефективната защита на потребителите в областта на лекарствените продукти вече е осигурена в дадена държава членка по-специално чрез специален режим на отговорност, исковете, основаващи се на този режим, следва да останат също възможни;

[…]

като има предвид, че [произтичащата от настоящата директива хармонизация] не може да бъде цялостна на настоящия етап, а само отваря възможности за по-пълна хармонизация; […]“.

4.        В член 1 от Директива 85/374 се предвижда, че „[п]роизводителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока“.

5.        Член 3 от Директивата гласи:

„1.      „Производител“ е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак.

2.      Без да се засяга отговорността на производителя, всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска дейност, се счита за производител по смисъла на настоящата директива и носи отговорност на същото основание както производителят.

3.      В случаите, когато производителят на дадени стоки не може да бъде идентифициран, всеки доставчик на въпросната стока се счита за техен производител, освен ако не информира увредените лица, в рамките на разумен срок от време, за самоличността на производителя или за лицето, което му е доставило въпросната стока. Същото се отнася и за случаите на внесена стока, ако тази стока не посочва изрично самоличността на [вносителя] според изискванията на параграф 2, дори и ако името на производителя е посочено“.

6.        Съгласно член 13 от Директива 85/374:

„Настоящата директива не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на правото на договорна [или] извъндоговорна отговорност или на основание на даден специален режим, съществуващ към момента на нотифициране на настоящата директива“.

 Б – Национална правна уредба

7.        Разпоредбите на Директива 85/374 са транспонирани във вътрешното право с членове 1386-1—1386-18 от Гражданския кодекс.

8.        Conseil d’État (Франция) посочва, че от своя страна отговорността на обществените здравни заведения по отношение на техните пациенти е предмет на особен режим на отговорност, който се ръководи по-специално от изведени от административната съдебната практика принципи.

9.        Сред тези принципи е и изведеният от Conseil d’État в решението му от 9 юли 2003 г.(2) принцип, съгласно който обществените здравни заведения трябва да поправят, дори при липса на вина от тяхна страна, вредите, претърпени от пациентите им поради неизправност на оборудване или стока, използвани при предоставянето на грижи.

II –  Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

10.      Пациент, който по това време е на 13 години, е пострадал от изгаряния по време на хирургическа операция, извършена на 3 октомври 2000 г. в УБЦ на Безансон. Изгарянията са причинени от подгряващ матрак, върху който е бил настанен пациентът и чиято система за регулиране на температурата е била неизправна.

11.      С решение от 27 март 2007 г. Tribunal administratif de Besançon [Административният съд в Безансон] осъжда УБЦ на Безансон да поправи така причинената вреда. Тъй като предявената срещу това съдебно решение жалба е била отхвърлена от Cour administrative d’appel de Nancy [Апелативният административен съд в Нанси] с решение от 26 февруари 2009 г., УБЦ на Безансон предявява касационна жалба срещу последното решение пред Conseil d’État.

12.      В подкрепа на касационната си жалба УБЦ на Безансон твърди, че решението на Cour administrative d’appel противоречи на Директива 85/374. Всъщност посочената директива препятствала ангажирането на отговорността на обществените здравни заведения, при липса на вина от тяхна страна, за вредоносните последици, настъпили в резултат на неизправност на използваните стоки и медицинско оборудване. Отговорност следвало да носи единствено производителят на матрака, след като бъдел надлежно установен.

13.      Принципът, че обществените здравни заведения трябва да поправят, дори при липса на вина от тяхна страна, вредите, претърпени от пациентите им поради неизправност на оборудване или стока, използвани при предоставянето на грижи, е принцип, изведен от Conseil d’État с решение от 9 юли 2003 г. Този особен режим на отговорност произтича от специфичните отношения, които възникват между обществените здравни заведения и лицата, които постъпват в тези заведения. Според Conseil d’État в този смисъл може по-специално да се приеме, че посоченият режим на отговорност почива върху специфично основание, различно от това на установения с Директива 85/374 режим. Следователно режимът на отговорност на обществените здравни заведения може да продължи да се прилага в съответствие с член 13 от Директивата.

14.      Ако се предположи, че това не е така, според Conseil d’État изходът на спора по главното производство ще зависи от отговора на въпроса дали установеният от Директива 85/374 режим на отговорност се отнася и до вредите, които използващото дефектна стока лице е могло да причини на трето лице при предоставянето на услуги в полза на това трето лице.

15.      При тези обстоятелства Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Позволява ли Директива [85/374] — като се имат предвид разпоредбите на член 13 от нея — прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, доколкото по-специално същият им признава правото да получат от тези заведения, дори и при липсата на вина от страна на последните, обезщетение за вредите, причинени поради техническа неизправност на използваните стоки и оборудване, без с това да се засяга възможността заведението да предяви иск за обезщетение срещу производителя?

2)      Ограничава ли Директива [85/374] възможността държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки в рамките на предоставяне на услуги и по този начин причиняват вреди на получателя на услугата?“.

III –  Производството пред Съда

16.      Настоящото преюдициално запитване, оправено от Conseil d’État с решение от 4 октомври 2010 г., е постъпило в Съда на 15 октомври 2010 г.

17.      Centre hospitalier universitaire de Besançon, френското, германското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия са представили пред Съда писмени становища.

18.      Тези заинтересовани страни, с изключение на германското правителство, са изслушани по време на съдебното заседание от 20 септември 2011 г.

IV –  Правен анализ

19.      Както правилно изтъкват всички присъствали на съдебното заседание страни, Съдът трябва да се произнесе най-напред по втория преюдициален въпрос, тъй като той има за цел да се установи дали режим на отговорност като този по главното производство попада в приложното поле на Директива 85/374. Отрицателен отговор на този въпрос би лишил от предмет първия преюдициален въпрос, който се отнася до член 13 от Директива 85/374, и би дал на запитващата юрисдикция достатъчно яснота за разрешаването на спора по главното производство.

 А – По втория въпрос

20.      Вторият въпрос на запитващата юрисдикция се отнася до определянето на приложното поле на Директива 85/374. Съдът трябва да определи по-специално дали посочената директива ограничава възможността за прилагане на национален режим на отговорност на обществени болници, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки при предоставянето на услуги.

21.      Казано по-общо, поставя се въпросът за прилагането на Директива 85/374 към режима на отговорност на доставчик на услуги за вредите, причинени от дефектна стока, използвана в рамките на предоставяните от него услуги. Прилагането на посочената директива към случая на този доставчик на услуги, препятстващо прилагането на национален режим на отговорност, може да се приеме в две хипотези.

22.      В първата хипотеза Директива 85/374 би била приложима към режима на отговорност на доставчика на услуги, ако той бъде приравнен на „доставчик“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374. Тази разпоредба предвижда, че „[в] случаите, когато производителят на дадени стоки не може да бъде идентифициран, всеки доставчик на въпросната стока се счита за техен производител, освен ако не информира увредените лица, в рамките на разумен срок от време, за самоличността на производителя или за лицето, което му е доставило въпросната стока“. Законодателят не е дефинирал понятието „доставчик“, от което следва, че то би могло да включва и доставчика на услуги. Съгласно член 3, параграф 3 от Директива 85/374 доставчикът на услуги се счита за „производител“ на дефектната стока, използвана при предоставянето на услуги, ако не информира увредените лица, в рамките на разумен срок от време, за самоличността на „производителя“ или на собствения си „доставчик“.

23.      Във втората хипотеза Директива 85/374 би била приложима към режима на отговорност на доставчика на услуги, поради факта че тя го изключва от изчерпателен списък — в който изрично са включени единствено „производителят“ и „доставчикът“ — на лицата, които носят отговорност за вреди, причинени от дефектни стоки. За разлика от първата хипотеза, доставчикът на услуги не може да се счита за „производител“ на дефектна стока, ако не може да бъде приравнен на „доставчик“ на тази стока. Следователно не може да се ангажира отговорността на доставчика на услуги за вредите, причинени от дефектната стока, дори ако той не посочи самоличността на „производителя“ или на лицето, което му е доставило въпросната стока, използвана при предоставянето на услуги.

24.      Ще разгледам последователно тези две хипотези: на първо място, включването на доставчика на услуги в понятието „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374 (1), и на второ място, изчерпателното определяне в Директива 85/374 на кръга на лицата, които носят отговорност (2).

1.     По приравняването на доставчика на услуги на „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374.

25.      Директива 85/374 не дефинира понятието „доставчик“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата 85/374.

26.      Според гръцкото правителство понятието „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374 означава лице, което притежава дистрибуторска верига(3). В делото по главното производство последното звено в дистрибуторската верига е доставката на дефектния матрак на УБЦ на Безансон. Последващото използване на този матрак от УБЦ в рамките на положените за пациентите грижи не е част от тази дистрибуторска верига. От своя страна френското правителство счита, че същият този „доставчик“ е лице, което работи във верига за търговия със стоки(4). По време на съдебното заседание Комисията се присъединява към становището на тези две страни.

27.      Като се има предвид практиката на Съда относно тълкуването на Директива 85/374, някои елементи позволяват да се уточни понятието „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374. В Решение по дело Skov и Bilka(5) Съдът посочва, че „членове 1 и 3 от директивата […] определят кой от операторите, които са взели участие в производството и търговията, ще носи предвидената в директивата отговорност“(6). В последващо решение Съдът санкционира датски разпоредби, съгласно които „междинните доставчици в дистрибуторската верига“ носят отговорност при същите условия като производителя(7). От друга страна, като се позовава на понятието „пускане в обращение“ на дефектна стока, Съдът посочва, че „[в] това отношение по принцип е без значение дали стоката е била продадена директно от производителя на ползвателя или потребителя, или тази продажба е била извършена в рамките на дистрибуторска верига, включваща един или няколко оператора, като тази по член 3, параграф 3 от Директива [85/374]“(8).

28.      Освен това Съдът счита, че „производителят […] е определен по-специално като лице, което произвежда стоки в завършен вид. Само в изчерпателно изброени случаи друго лице може да се счита за производител, а именно лицето, което се представя като такъв, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак (член 3, параграф 1 от Директива 85/374), лицето, което внася стоки в Общността (член 3, параграф 2) и доставчикът, който в случаите, когато производителят не може да бъде идентифициран, не информира увредените лица, в рамките на разумен срок от време, за самоличността на производителя или за лицето, което му е доставило въпросната стока (член 3, параграф 3)“(9). Приемането на особено широка дефиниция на понятието „доставчик“ би противоречало на желанието да се установи изчерпателен списък на „производители“.

29.      Съдът никога не е дефинирал пряко понятието „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374. Все пак от горепосочените съдебни решения следва, че доставчикът на дефектна стока трябва да се възприема като посредник в рамките на търговска или дистрибуторска верига на дефектна стока. Едно такова дефиниране би трябвало да има ограничителен характер.

30.      При определянето на понятието „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374 в рамките на търговска или дистрибуторска верига на дефектна стока, би било полезно да се направи позоваване на Директива 2001/95/ЕО(10). Всъщност, както припомня френското правителство, определянето на приложното поле на тази директива е неизбежен отзвук от определянето на приложното поле на Директива 85/374(11).

31.      В съображение 9 от Директива 2001/95 се уточнява, че „[…] [б]езопасността на оборудването, използвано от самите доставчици на услуги при предоставянето на услуга на потребителите, […] трябва да [се разглежда във връзка] с безопасността на предоставяната услуга. […]“. Предвид връзката, която съществува между двете директиви, по отношение на Директива 85/374 също може да се приеме, че използването на дефектна стока от доставчик на услуги трябва да се разглежда във връзка с услугата, за която се използва стоката. Следователно доставчикът на услугата се различава от „доставчика“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374, тъй като той не доставя стока, а предоставя услуга, за която е използвал дефектна стока(12).

32.      В делото по главното производство е безспорно, че дефектният матрак е бил използван в рамките на положените от УБЦ на Безансон грижи. Както посочва Комисията по време на съдебното заседание, в този случай става дума не за потребител, дошъл да търси матрак, а за пациент, който е влязъл в болница. Следователно трябва да се приеме, че безопасността на дефектния матрак е свързана със самото полагане на грижи. Ето защо УБЦ на Безансон не може да се разглежда като дистрибутор на дефектния матрак и не може да бъде приравнен на „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374, противно на първата хипотеза, формулирана в точка 21 от настоящото заключение.

2.     По изчерпателното определяне в Директива 85/374 на лицата, които носят отговорност за вреди, причинени от дефектни стоки

33.      Режимът на отговорност на обществените болници, който се прилага към УБЦ на Безансон въз основа на решението на Conseil d’État от 9 юли 2003 г., може да попадне в приложното поле на Директива 85/374, дори ако този болничен център не може да се приравни на доставчик по смисъла на член 3, параграф 3 от Директивата, в съответствие с втората хипотеза по точка 23 от настоящото заключение. Може да се приеме, че установеният с тази директива режим урежда отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, единствено на изрично посочените в Директива 85/374 лица. Следователно, ако се счете, че УБЦ на Безансон не попада в кръга на посочените в член 3 от Директива 85/374 лица, не може да се ангажира неговата отговорност за използването на дефектен матрак. Само „собственикът“ и евентуално „доставчикът“ на дефектен матрак биха могли да носят отговорност за вредите, причинени от дефектната стока, използвана при предоставянето на услуги.

34.      Изглежда Съдът се произнася в този смисъл в редица решения, тъй като приема, че „предвиденият в членове 1 и 3 от [Директива 85/374] кръг от носещи отговорност лица е определен изчерпателно“(13).

35.      Внимателният анализ на съдебната практика относно тълкуването на Директива 85/374 обаче показва, че твърдението, според което не е налице отговорност на доставчика на услуги, ако тази отговорност не е предвидена в Директива 85/374, не се подкрепя от практиката на Съда (a). От друга страна, в неотдавнашно съдебно решение се предвижда обратното, а именно че не трябва да се счита, че посочената директива е приложима към въпроси, които не са изрично уредени в нея (б).

 а) По невключването от съдебната практика на режима на отговорност на доставчиците на услуги в приложното поле на Директива 85/374

36.      Не може да се пренебрегне контекстът, в който е направен посоченият в точка 34 от настоящото заключение извод на Съда. Този контекст показва, че в решенията, в които се достига до този извод, Съдът всъщност не се произнася изрично по евентуалното включване на режима на отговорност на доставчиците на услуги в приложното поле на Директива 85/374.

37.      Съдът се позовава на изчерпателното определяне на кръга от носещи отговорност лица в два различни случая. На първо място, при преценката на обхвата на отговорност на „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374, като така отново се потвърждава субсидиарният характер на неговата отговорност спрямо отговорността на „производителя“(14). В този случай квалифицирането като „доставчик“ не създава трудности, тъй като става дума за собственика на магазина, от който е била закупена дефектната стока. На второ място, Съдът възприема концепцията за изчерпателно определяне на кръга от носещи отговорност лица във връзка с въпроса за евентуалната замяна на една страна с друга при предявяването на иск срещу дружество, което неправилно е било счетено за „производител“ на дефектна стока(15). Няма съмнение, че тези дела са били свързани с режима на отговорност на „производителя“ или на „доставчика“ по смисъла на член 3 от Директива 85/374.

38.      Като се изключат тези дела, Съдът никога не се е произнасял пряко по включването на режима на отговорност на доставчика на услуги за вреди, причинени от дефектна стока, в приложното поле на Директива 85/374. По-специално в Решение по дело Veedfald относно прилагането на Директива 85/374 в случай на използване на дефектна стока при предоставянето на услуги Съдът се произнася само по отговорността на „производителя“ на посочената дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 85/374(16).

39.      Впрочем в това отношение трябва да се отбележи, че обстоятелствата по едно конкретно дело са дали възможност на Съда да се произнесе по този въпрос. По това дело Съдът разглежда положението на г‑жа Gonzalez Sanchez, която твърди, че е била заразена с вируса на хепатит C при преливане на кръв, извършено в здравно заведение(17). По този повод Съдът е имал възможност да изясни въпроса дали това здравно заведение се счита за „доставчик“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374. Без да приравнява това здравно заведение на „доставчик“, Съдът установява, че режимът на отговорност на това здравно заведение попада в приложното поле на Директива 85/374. Съдът не дава повече разяснения в тази насока, тъй като е сезиран единствено с въпроса: „[т]рябва ли член 13 от Директива [85/374] да се тълкува в смисъл, че не допуска правата, които законодателството на държава членка признава на потребителите, да бъдат ограничени или стеснени вследствие транспонирането на директивата […]?“(18).

40.      Съдът отговаря точно на този въпрос, като приема, че „член 13 от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че правата, които законодателството на държава членка предоставя на лицата, пострадали от вреда, причинена от дефектна стока, съгласно общ режим на отговорност, който има същото основание като предвиденото в посочената директива, могат да се окажат ограничени или стеснени вследствие на транспонирането на тази директива във вътрешния правен ред на посочената държава“(19). Евентуалните права, предоставени от законодателството на държава членка на лицата, пострадали от вреда, причинена от дефектна стока, могат да се окажат ограничени или стеснени вследствие на транспонирането на посочената директива. Всъщност, ако в националното право са били предвидени други изисквания за ангажиране на отговорността на „производителя“ или на „доставчика“, която произтича от същото основание, а именно дефект на стоката, тези изисквания не могат да продължат да съществуват след транспонирането на посочената директива. Така с решението по това дело Съдът не се произнася по въпроса за приложното поле на Директива 85/374 и включването в същото на доставчиците на услуги.

 б) По неприложимостта на Директива 85/374 към въпроси, които не са изрично уредени в нея

41.      Наскоро Съдът прие, че Директива 85/374 не се прилага към въпроси, които не са изрично уредени в нея, по отношение на отговорност за вреди, причинени от дефектна стока. Касае се за случая, по който е постановено Решение по дело Moteurs Leroy Somer(20). В него става въпрос за електрически генератор на болница, който се запалва вследствие прегряването на алтернатор. Така дефектният алтернатор причинява вреда на вещ, предназначена за професионална употреба и използвана с тази цел. Съдът приема, че осъществената с Директива 85/374 хармонизация не включва поправянето на такъв вид причинени вреди. Следователно посочената директива не пречи на държава членка да предвиди в това отношение допълнителен режим на отговорност спрямо установения с Директивата.

42.      Така възприетото от Съда становище е в съответствие с обстоятелството, че в съображение 18 от Директивата се предвижда изрично, че „[произтичащата от настоящата директива хармонизация] не може да бъде цялостна на настоящия етап, а само отваря възможности за по-пълна хармонизация“(21). Директива 85/374 няма за цел да уреди изчерпателно областта на отговорност за вреди, причинени от дефектни стоки.

43.      Съдът възприема тази позиция, макар преди това да посочва, че „[в] членове 1 и 9 са изброени […] изчерпателно възможните категории вреди“(22). В споменатото Решение по дело Moteurs Leroy Somer Съдът уточнява, че „макар Директива 85/374 […] да се стреми към пълно хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки(23), по регламентираните от нея въпроси, както е видно от осемнадесетото ѝ съображение, тя все пак не е предназначена изчерпателно да хармонизира областта на отговорността поради дефектни стоки извън посочените въпроси(24)“. Съдът приема, че „както от текста, така и от структурата на Директива 85/374 […] е видно, че поправянето на причинените вреди върху вещ, предназначена за професионална употреба и използвана с такава цел, не спада към въпросите, които посочената директива регламентира […]“(25). Следователно в приложното поле на Директива 85/374 не се включват вредите, причинени от дефектна стока върху вещ, предназначена за професионална употреба и използвана с такава цел.

44.      Така възприетата от Съда позиция по дело Moteurs Leroy Somer е от особено важно значение с оглед на отговора, който трябва да се даде на запитващата юрисдикция, предвид обстоятелството, че в Решение по дело Veedfald Съдът потвърждава липсата на правила относно отговорността на доставчика на услуги за вредите, причинени от дефектни стоки(26) На тази основа Съдът приема, че законодателят не е възнамерявал да установи с Директива 85/374 режим на отговорност, който да е приложим и към доставките на услуги. Съвместното тълкуване на тези две решения неизбежно води до извода, че в приложното поле на Директива 85/374 попада само отговорността на „производителя“ или евентуално на „доставчика“ на дефектна стока по смисъла на член 3 от посочената директива, дори когато стоката е причинила вреди при използването ѝ в рамките на предоставянето на услуги. Следователно хармонизацията на Директива 85/374 не обхваща режима на отговорност на доставчика на услуги, противно на втората хипотеза, разгледана в точка 23 от настоящото заключение.

45.      Освен това в Решение по дело Moteurs Leroy Somer Съдът по-скоро приема, че въпросната вреда „не спада към термина „вреда“ по смисъла на Директива 85/374“(27), отколкото че тази вреда попада в приложното поле на Директивата и не предоставя право на обезщетение, тъй като Директивата предвижда единствено обезщетение за вредите, причинени от вещ, предназначена за лична употреба и използвана от увреденото лице с такава цел. Подходът на Съда дава възможността да се гарантира по-добро обезщетение на пострадалите от вреди, причинени от дефектни стоки.

46.      Подобно на споменатия случай в делото по главното производство става въпрос за отговорността на лице, което не е посочено в Директива 85/374. Този национален режим на отговорност остава незасегнат от хармонизирания с Директивата режим на отговорност на „производителя“ и евентуално на „доставчика“ на дефектна стока. Както посочва германското правителство, този национален режим на отговорност на доставчика на услуги се прилага наред с отговорността на „производителя“ и на „доставчика“ по Директива 85/374. На това основание разширяването на категорията лица, които носят отговорност спрямо пациент на обществено здравно заведение, засилва правата на пациента. В това отношение може да се отбележи обаче, че посоченото разширяване се вписва в линията и в духа на ефективната защита на потребителите, преследвана от Директива 85/374(28).

47.      В това отношение е интересно да се отбележи, че противно на това, което посочва в писменото си становище, по време на съдебното заседание Комисията приема, че Директива 85/374 не ограничава възможността за държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки при предоставянето на услуги. В делото по главното производство, както правилно посочва Комисията, прилагането на националния режим на отговорност на доставчика на услуги позволява на пациента да се предостави само право на обезщетение за изгарянията, причинени от дефектния матрак. Всъщност, тъй като тези вреди са настъпили по време на хирургична операция, извършена на 3 октомври 2000 г., искът срещу „производителя“ на дефектния матрак по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата, е погасен по давност(29).

48.      Следователно в съответствие с Решение по дело Moteurs Leroy Somer Съдът би трябвало да приеме, че поправянето от доставчика на услуги на вредите, причинени от дефектна стока, използвана при предоставянето на услуги, не е сред уредените от Директива 85/374 въпроси. Следователно посочената директива допуска държава членка да предвиди в това отношение допълнителен режим на отговорност спрямо установения с посочената директива, който да позволи да се ангажира отговорността на УБЦ на Безансон, в качеството му на доставчик на услуги, при предоставянето на които е бил използван дефектен матрак.

3.     Междинно заключение

49.      Поради всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, в смисъл, че Директива 85/374 позволява на държавите членки да определят отговорността на лица, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки при предоставянето на услуги и които по този начин причиняват вреди на потребителя на услугата, без с това да се засяга възможността за прилагане спрямо производителя на предвидения в Директива 85/374 режим.

50.      В случай че Съдът не приеме това заключение и счете, че режимът на отговорност на доставчик на услуги за използването на дефектна стока в рамките на предоставяните от него услуги попада в приложното поле на Директива 85/374, при условията на евентуалност и за да се даде повече яснота на Съда, ще разгледам първия въпрос, който се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 85/374.

 Б – По първия въпрос, при условията на евентуалност

51.      Поставеният от запитващата юрисдикция първи въпрос се отнася до тълкуването на член 13 от Директива 85/374, съгласно който „[н]астоящата директива не засяга правата на увредените лица, които те могат да имат на основание на правото на договорна [или] извъндоговорна отговорност или на основание на даден специален режим, съществуващ към момента на нотифициране на настоящата директива“. В случая следва да се определи дали Директива 85/374 позволява прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, в случай на неизправност на използваните от тези здравни заведения стоки или оборудване.

52.      Съдът е тълкувал член 13 от Директива 85/374 в смисъл, че „въведеният от посочената директива режим, който съгласно член 4 от нея позволява на увреденото лице да поиска обезщетение, ако докаже вредата, дефекта на стоката и причинно-следствената връзка между дефекта и вредата, не изключва прилагането на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, които почиват върху различни основания, като гаранцията за скрити недостатъци или непозволеното увреждане“(30).

53.      Следователно Директива 85/374 позволява прилагането на специален режим на отговорност, съществуващ към момента на нотифициране на Директивата, и прилагането на режим на договорна или извъндоговорна отговорност, който почива на различно основание.

54.      Най-напред, що се отнася до специалния режим на отговорност, съществуващ към момента на нотифициране на Директива 85/374, тази директива е била нотифицирана на държавите членки на 30 юли 1985 г. В това отношение обаче следва да се отбележи, както посочва запитващата юрисдикция, че разглежданият по главното производство режим на отговорност се основава на принцип, развит от съдебната практика и установен от Conseil d’État с Решение от 9 юли 2003 г. Съгласно писменото становище на френското правителство практика на Conseil d’État преди това решение е изисквала наличието на вина за ангажирането на отговорността на обществените здравни заведения(31). Следователно едва след решението от 9 юли 2003 г. обществените здравни заведения могат да носят отговорност, дори при липсата на вина от тяхна страна, за вредоносните последици за потребителите, настъпили в резултат на неизправност на използваните в рамките на предоставените грижи стоки и медицинско оборудване. Следователно не може да се приеме, че този режим на отговорност е съществувал към момента на нотифициране на Директива 85/374.

55.      По-нататък, що се отнася до режима на договорна или извъндоговорна отговорност, който почива на различно основание, трябва да се определи дали отговорността на обществените здравни заведения почива на основание, различно от установеното с Директива 85/374.

56.      Според Съда, за разлика от режима на гаранцията за скрити недостатъци или от режима на виновната отговорност, Директива 85/374 установява режим на отговорност, който се основава единствено върху дефекта на стоката. Директива 85/374 уточнява какво следва да се разбира под дефектна стока, а именно стока, която „не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба“(32). Според Съда основанието е единствено дефектът на стоката.

57.      За да приеме, че даден режим на отговорност почива на различно основание, Съдът не се позовава общо на условията или на последиците на даден режим на отговорност и не се интересува от контекста на подобна отговорност. Следователно Директива 85/374 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на режим със същия предмет — отговорност — и със същото основание — дефект на стока, която не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба.

58.      Според запитващата юрисдикция може да се поддържа, че въпросният режим на отговорност почива на различно основание, тъй като подобна отговорност се основава на специфичните отношения, които възникват между обществените здравни заведения и лицата, които постъпват в тези заведения. Според германското правителство разликата в основанието се състои в определянето на категория носещи отговорност лица в отклонение от Директива 85/374. Според тези становища понятието „основание“ изглежда се разбира по начин, различен от този, по който Съдът разбира това понятие в съдебната практика относно тълкуването на Директива 85/374. В това отношение е показателно, че според френското правителство е без значение дали въпросният режим почива или не върху същото основание на невиновна отговорност.

59.      Режимът, разглеждан по главното производство, е режим на отговорност, който се основава на неизправността на стоките и медицинското оборудване. Да се основе определен режим на отговорност на неизправността на стоката обаче означава този режим да се основе на дефекта на посочената стока, която не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба. Следователно не може да се счете, че този режим на отговорност почива на основание, различно от това, на което почива установеният с Директива 85/374 режим.

60.      Поради това, ако Съдът счете, че режимът на отговорност на обществените здравни заведения за неизправност на използваните от тях стоки или оборудване попада в приложното поле на Директива 85/374, той би трябвало да приеме, че предвид тълкуването на член 13 от Директива 85/374, тази директива не позволява прилагането на режим на отговорност, който се основава единствено на неизправността на тези стоки и оборудване.

V –  Заключение

61.      Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на Conseil d’État по следния начин:

„Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, позволява на държавите членки да определят отговорността на лица, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки при предоставянето на услуги и които по този начин причиняват вреди на потребителя на услугата, без с това да се засяга възможността за прилагане спрямо производителя на предвидения в Директива 85/374 режим“.

---

1 –      Език на оригиналния текст: френски.

---

2 –      Conseil d’État, 9 юли 2003 г., Assistance publique-Hôpitaux de Paris/Mme Marzouk, № 220437.

---

3 – Гръцкото правителство се основава на Резолюция на Съвета от 19 декември 2002 г. за изменение на Директивата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (ОВ С 26, 2003 г., стр. 2), която в точка 4 гласи: „Съветът посочва, че терминът „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 означава лицето, което притежава дистрибуторска верига“.

---

4 – Френското правителство се позовава на Решение от 10 януари 2006 г. по дело Skov и Bilka (C‑402/03, Recueil, стр. I‑199, точка 28).

---

5 – Посоченото по-горе решение.

---

6 – Пак там, точка 30.

---

7 – Решение от 5 юли 2007 г. по дело Комисия/Дания (C‑327/05, Сборник, стр. I‑93, точка 18).

---

8 – Решение от 9 февруари 2006 г. по дело O’Byrne (C‑127/04, Recueil, стр. I‑1313, точка 28).

---

9 – Пак там (точки 36 и 37).

---

10 – Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52).

---

11 – Френското правителство се основава на Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 1999 година за изменение на Директива 85/374 (OВ L 141, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 34), която включва в обхвата на Директива 85/374 първичните селскостопански продукти. В съображение 1 от Директива 1999/34 се уточнява, че „безопасността на продуктите и обезщетението за вреди, причинени от дефектни продукти, са социални императиви, на които трябва да бъде отговорено във вътрешния пазар; че Общността отговори на тези изисквания чрез Директива [85/374] и Директива 92/59/ЕИО [заменена с Директива 2001/95/ЕО] […]“.

---

12 – В Решение от 10 май 2001 г. по дело Veedfald (C‑203/99, Recueil, стр.  I‑3569) Съдът приема, че използването на дефектна стока в рамките на предоставяне на услуги попада в приложното поле на Директивата, която прокарва разграничение между дефект на използваната стока и дефект на предоставянето на услуги като такива (точка 12); не се поставя обаче въпросът за квалифицирането на доставчика на услуги като „доставчик“ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374. В конкретния случай се разглежда отговорността на общинската администрация, която едновременно е доставчик на услуги и производител на дефектна стока. Следователно Директива 85/374 се прилага за отговорността на администрацията като „производител“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата. Ето защо такова решение не е прецедент, който препятства изключването на доставчика на услуги от понятието „доставчик“ на дефектна стока по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 85/374.

---

13 – Вж. Решение по дело Skov и Bilka, посочено по-горе, точка 33 и Решение по дело O’Byrne, посочено по-горе, точка 35; за подобна формулировка вж. Решение от 2 декември 2009 г. по дело Aventis Pasteur (C‑358/08, Сборник, стр. I‑11305, точка 36): „съдържащото се в членове 1 и 3 от [директивата] определение относно кръга на носещите отговорност лица, срещу които увреденото лице има право да предяви иск на основание предвидения в посочената директива режим на отговорност, трябва да се счита за изчерпателно“.

---

14 – Вж. Решение по дело Skov и Bilka, посочено по-горе, точка 37.

---

15 – Вж. Решение по дело O’Byrne, посочено по-горе, точка 39 и Решение по дело Aventis Pasteur, посочено по-горе, точки 62—64.

---

16 – Посоченото по-горе решение.

---

17 – Решение от 25 април 2002 г. по дело González Sánchez (C‑183/00, Recuiel, стр. I‑3901).

---

18 – Пак там, точка 13.

---

19 – Пак там, точка 34.

---

20 – Решение от 4 юни 2009 г. (C‑285/08, Сборник, стр. I‑4733).

---

21 – Вж. съображение 18 от Директива 85/374.

---

22 – Решение по дело Veedfald, посочено по-горе, точка 32.

---

23 – Този извод се потвърждава с три решения: Решение от 25 април 2002 г. по дело Комисия/Франция (C‑52/00, Recueil, стр. I‑3827, точки 14—24), Решение по дело Комисия/Гърция (C‑154/00, Recueil, стр. I‑3879, точки 10—20) и Решение по дело González Sánchez, посочено по-горе, точки 23—32.

---

24 – Решение по дело Moteurs Leroy Somer, посочено по-горе, точка 25.

---

25 – Пак там, точка 27.

---

26 – В Решение по дело Veedfald, посочено по-горе, Съдът посочва „доколкото общностният законодател не е приел правила за доставките на услуги“ (точка 12).

---

27 – Решение по дело Moteurs Leroy Somer, посочено по-горе, точка 17.

---

28 – Вж. по-специално съображение 13 „в съответствие с правните системи на държавите членки, увреденото лице може да претендира поправяне на щетите на основание на извъндоговорна отговорност, различна от предвидената в настоящата директива; доколкото тези разпоредби служат за постигане на цели, свързани с ефективната защита на потребителите, те н[е] трябва да се засягат от настоящата директива“.

---

29 – Член 11 от Директива 85/374, предвижда че „правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на настоящата директива, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката […]“.

---

30 – Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 22; Решение по дело González Sánchez, посочено по-горе, точка 31, Решение по дело Skov и Bilka, посочено по-горе, точка 47, както и Решение по дело Moteurs Leroy Somer, посочено по-горе, точка 23.

---

31 – Conseil d’État, 1 март 1989 г., Époux Peyre, № 67255.

---

32 – Член 6, точка 1 от Директива 85/374.