ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА J. KOKOTT

представено на 16 юни 2011 година(1)

Дело C‑139/10

Prism Investments BV

срещу

J. A. Van der Meer, в качеството му на синдик на Arilco Holland B.V.

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия)

„Регламент (ЕО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение на съдебни решения — Основания за отказ — Възражения по същество, които се отнасят до претенцията, установена в изпълнителното основание“

I –  Въведение

1.        Настоящото преюдициално запитване се отнася до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(2). Предмет на това запитване е въпросът дали в производството по обжалване на акта за допускане на изпълнението („декларация за изпълняемост“) съдилищата на държавата по изпълнението трябва да разгледат възражението на длъжника, че е удовлетворил установената в чуждестранното съдебно решение претенция след постановяването на това решение.

II –  Правна уредба

2.        Глава III от Регламент № 44/2001 урежда признаването и изпълнението на съдебните решения.

3.        Член 38, параграф 1 се отнася до изпълнението на съдебните решения:

„Съдебно решение, постановено в държава членка и подлежащо на изпълнение в тази държава членка, се изпълнява в друга държава членка, когато по искане на всяка заинтересувана страна то бъде обявено за изпълняемо там“.

4.        Съгласно член 41 съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след като са изпълнени формалностите по член 53, без да се разглеждат основанията за отказ по членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право на този етап от производството да прави изявления по молбата. Съгласно член 43 решението по молбата за издаване на декларация за изпълняемост може да се обжалва от всяка от страните.

5.        Член 45, който се отнася до производството по обжалване, предвижда:

„1. Съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, отказва [да издаде] или отменя декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35. Той произнася решението си незабавно.

2. При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на чуждестранно съдебно решение по същество“.

6.        Член 34 гласи:

„Съдебно решение не се признава:

1. ако признаването явно противоречи на публичн[ия ред] в държавата членка, в която се иска признаване;

2. когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;

3. ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване;

4. ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава [, със] същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка“.

7.        Член 35 предвижда:

„1. Освен това, съдебното решение не се признава, ако то противоречи на раздел[и] 3, 4 или 6 от глава II, както и в случаите по член 72.

2. При проверката на основанията за компетентността по предходния параграф съдът или органът, който е сезиран, е обвързан от фактическите констатации, на основата на които съдът на държавата членка по произход е определил своята компетентност.

3. При спазване на параграф 1 не може да бъде преразглеждана компетентността на съда на държавата членка по произход. Критерият за публич[ен ред], посочен в член 34, точка 1, не може да се прилага по отношение на правилата относно компетентността“.

III –  Фактите и обстоятелствата по делото и преюдициалният въпрос

8.        С решение от 5 декември 2006 г. Hof van Beroep te Brussel (Белгия) осъжда Prism Investments B.V. (наричано по-нататък „Prism“) да плати на Arilco Holland B.V. сума в размер на 1 048 232,30 EUR (наричано по-нататък „Arilco“).

9.        През август 2007 г. срещу Arilco е открито производство по несъстоятелност, а г‑н Van der Meer е назначен за синдик. На 3 септември 2007 г. последният моли Rechtbank ’s Hertogenbosch на основание член 38 от Регламент № 44/2001 да допусне изпълнението на осъдителното съдебно решение за плащане на парична сума, за да го приведе в изпълнение в Нидерландия. Молбата му е уважена.

10.      Prism подава жалба на основание член 43 от Регламент № 44/2001 и иска да бъде отменена декларацията за изпълняемост. В подкрепа на жалбата си то посочва, че вече е изпълнило чрез прихващане задълженията си по съдебното решение, за което е издадена декларацията за изпълняемост.

11.      С решение от 22 юли 2008 г. Rechtbank отхвърля жалбата на Prism. В мотивите на решението е посочено, че съгласно член 45 от Регламента декларацията за изпълняемост може да бъде отменена само на някое от основанията по членове 34 и 35. Възражението, че е налице изпълнение, не било сред изброените в тях основания, поради което можело да бъде съобразено не в производството по обжалване на декларацията за изпълняемост, а едва на по-късния етап на същинското изпълнение.

12.      Prism обжалва това решение на Rechtbank с касационна жалба пред Hoge Raad — запитващата юрисдикция. При тези обстоятелства Hoge Raad решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли член 45 от Регламент № 44/2001 отказа да се издаде или отмяната на декларация за изпълняемост от съда — пред който е подадена жалба по член 43 или 44 от Регламент № 44/2001 — на основание, различно от посочените в членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001, изтъкнато срещу изпълнението на обявено за изпълняемо съдебно решение и възникнало след постановяването на това решение, като основанието, че решението вече е изпълнено?“

13.      В производството пред Съда писмени становища са представили синдикът на Arilco, правителствата на Белгия, Германия, Нидерландия, Швеция, Чехия и Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание на 10 февруари 2011 г. са участвали правителствата на Нидерландия, Чехия, Германия и Комисията.

IV –  Преценка

14.      Предмет на преюдициалното запитване е въпросът дали член 45 от Регламент № 44/2001 допуска в производството по издаване на декларация за изпълняемост да се вземат предвид възражения по същество, направени от длъжника. С понятието „възражения по същество“ се имат предвид такива, които са възникнали след издаване на изпълнителното основание и впоследствие погасяват вземането, установено в това основание. Такова може да бъде например възражението за плащане или за прихващане. Длъжникът в главното производство твърди, че установената в съдебното решение претенция за плащане междувременно е удовлетворена чрез прихващане. Запитващата юрисдикция пита дали това възражение за прихващане трябва да се вземе предвид в производството по обжалване на декларацията за изпълняемост.

15.      Преди да се тълкува член 45 от Регламента, следва да се разгледа един от доводите на Обединеното кралство, който се отнася до изпълнителната сила на решението в главното производство.

 A – Изпълнителна сила на решението по смисъла на член 38 от Регламент № 44/2001

16.      Според Обединеното кралство удовлетворяването на претенцията, установена в подлежащото на изпълнение съдебно решение, води до това, че последното губи изпълнителната си сила в държавата по произход на съдебното решение и следователно е пречка да се издаде декларация за изпълняемост.

17.      Вярно е, както посочва Обединеното кралство, че изпълнителната сила на съдебното решение в държавата му по произход представлява условие за изпълнението на това съдебно решение в държавата членка, където то се иска(3). Това следва още от член 38 от Регламента, според който постановеното в държава членка съдебно решение и „подлежащо на изпълнение в тази държава членка“(4) може да се изпълни в друга държава членка. Също така е вярно, че при изпълнението на съдебното решение с него не трябва да се свързват правни последици, каквито то няма в държавата по произход(5).

18.      Самото удовлетворяване на претенцията в изпълнителното основание обаче нито отнема изпълнителната сила на съдебното решение, нито води до свързването му при неговото изпълнение в чужбина с правни последици, каквито то няма в държавата по произход.

19.      С израза „подлежащо на изпълнение“ в член 38 от Регламента се има предвид само изпълнителната сила на чуждестранните решения от формална страна(6). Формална изпълнителна сила например не е налице, когато съдебното решение е обжалвано, съответно все още може да бъде обжалвано и то не е обявено за подлежащо на предварително изпълнение(7).

20.      Ето защо в Решение по дело Apostolides Съдът приема, че фактическата възможност за изпълнение в държавата по произход на съдебното решение е ирелевантна за въпроса за „изпълнителната сила“. Обстоятелството, че ищците са могли да срещнат трудности при привеждането в изпълнение на разглежданите съдебни решения в Северен Кипър, не може да лиши последните от изпълнителната им сила и не пречи на юрисдикциите на държавата членка, в която се иска признаване, да обявят подобни решения за изпълняеми(8).

21.      По същата причина за наличието на изпълнителна сила по смисъла на член 38 от Регламента е без значение и дали удовлетворяването на вземането в държавата по произход на съдебното решение може да се противопостави на действителното изпълнение в тази държава. Изпълнителната сила не отпада автоматично с удовлетворяването на претенцията, която е в основата на съдебното решение.

22.      Обратно на твърденията на правителството на Обединеното кралство, в случая не е безспорно, че е налице изпълнение чрез прихващане. Видно от писменото становище на синдика, той категорично отрича, че е направено прихващане. Освен това правната преценка на твърдяното прихващане също изглежда твърде сложна. Въпросът дали задължението е изпълнено с прихващането също би трябвало да бъде изяснен под някаква форма от съдебен орган на държавата по произход на съдебното решение. Ето защо прихващането и в държавата по произход на съдебното решение не води до автоматично отпадане на правните последици от подлежащото на изпълнение съдебно решение.

23.      Формалната изпълнителна сила на решението по смисъла на член 38 от Регламента следователно е налице независимо от твърдяното от длъжника изпълнение на задълженията(9). В основата на довода на Обединеното кралство е грижата длъжникът да не бъде принуден да изпълнява два пъти задължението си. Ето защо трябва да се подчертае следното: ако в производството по издаване на декларация за изпълняемост е недопустимо да се прави възражение, че задължението е изпълнено, това не означава, че от длъжника може многократно да бъде търсена отговорност, без същият да може да се защити.

24.      Следователно в настоящия случай въпросът е не дали възражението, че претенцията е удовлетворена, може изобщо да се противопостави при изпълнението, а само дали то може да бъде направено още на етапа на издаване на декларацията за изпълняемост от съда, пред който е подадена жалба срещу този акт в държавата по изпълнението.

 Б – Обхват на проверката в производството по обжалване, член 45 от Регламент № 44/2001

25.      Съгласно член 45 от Регламент № 44/2001 съдът, пред който е подадена жалбата съгласно член 43 или член 44, може или да откаже да издаде, или да отмени декларация за изпълняемост само на някое от основанията по членове 34 и 35.

26.      Според запитващата юрисдикция в главното производство не е приложимо нито едно от основанията по членове 34 и 35 от Регламент № 44/2001. Длъжникът само възразява, че установената в подлежащото на изпълнение съдебно решение претенция е погасена с прихващането.

27.      Ето защо следва да се изясни дали това възражение може да бъде взето предвид от съда, пред който е подадена жалбата.

1.     Граматическо тълкуване

28.      Текстът на член 45, параграф 1, първо изречение изрично изключва разглеждането на други основания за непризнаване на съдебното решение освен посочените в членове 34 и 35 от Регламента. Той предвижда, че съдът, пред който е подадена жалбата, отказва да издаде или отменя декларацията за изпълняемост „само“ на някое от основанията по членове 34 и 35(10). Възражението, че е налице изпълнение, не е сред тях.

29.      Изчерпателният характер на член 45 се подчертава и от съображение 18, според което длъжникът може да обжалва, ако смята, че е налице „някое от основанията за неизпълняемост“(11). Фактът, че Регламентът не използва формулировката „основание за неизпълняемост“, ясно показва, че се изхожда от виждането, че основанията за отказ са изчерпателно изброени в Регламента и че трябва да е налице именно едно от предвидените основания.

2.     Предходният режим по Брюкселската конвенция

30.      Държавите членки, които в настоящото производство подкрепят тезата, че е възможно да бъде съобразено възражението, че е налице изпълнение, препращат към двата обяснителни доклада към Брюкселската конвенция, която предхожда Регламента в тази област. В тези доклади — макар и без по-подробни съображения — се посочва, че предвиденото в член 36 от Брюкселската конвенция обжалване в производството по издаване на декларация за изпълняемост може да се обоснове с довода, че вземането вече е било удовлетворено(12).

31.      Този правен довод, свързан с предхождащия Регламента режим, обаче не е убедителен. Всъщност позоваване на обяснителните доклади към Брюкселската конвенция може да се прави във връзка с тълкуването на Регламент № 44/2001, ако текстът и съдържанието на Регламента съвпадат с тези на Конвенцията.

32.      Не е такъв случаят с член 45, параграф 1, първо изречение. В Брюкселската конвенция производството по обжалване на акта за допускане на изпълнението е уредено в член 36. В него няма ограничение на обхвата на контрола в производството по обжалване, сходно с ограничението поради употребата на думата „само“ в член 45 от Регламента. За разлика от Регламента, още от началната фаза на производството по издаване на декларация за изпълняемост Брюкселската конвенция предвижда съдебен контрол на основанията за отказ да бъде допуснато изпълнението. Само тук може да се открие ограничение на обхвата на контрола, сходно с настоящото ограничение в член 45(13). По отношение на производството по обжалване обаче Брюкселската конвенция не предвижда нищо за предмета и обхвата на контрола.

33.      Независимо от текста на разглежданите разпоредби, производството по издаване на декларация за изпълняемост, предвидено от Регламента, ясно се различава от съответното производство, предвидено от Брюкселската конвенция. Основната цел на новия режим по Регламент № 44/2001 е производството по издаване на декларация за изпълняемост да бъде ускорено и формализирано(14).

34.      Както производството по издаване на декларация за изпълняемост, така и основанията за отказ за признаване, бяха съществено преработени(15). Главното изменение се състои в това, че в първата фаза на издаването на декларацията за изпълняемост повече не се предвижда съдът да упражнява контрол на основанията за отказ. Според Регламента контрол на основанията за отказ може да се упражнява едва в производството по обжалване. Така с тези изменения в Регламента производството по издаване на декларация за изпълняемост бе значително рационализирано и ускорено.

35.      Също така следва да се отбележи, че в коментара си на Регламент № 44/2001 авторът на единия от двата обяснителни доклада към Брюкселската конвенция изоставя застъпваното от него становище във връзка с Брюкселската конвенция и се присъединява към мнението, че възраженията по същество в производството по член 43 и сл. от Регламента са недопустими, тъй като правната защита на длъжника по-скоро може да се гарантира и в рамките на същинското производство по изпълнение(16).

36.      Въз основа на изложените по-горе разлики между Конвенцията и Регламента от Решение по дело Coursier(17), на което по-специално се позовава правителството на Обединеното кралство, не могат да се направят изводи за настоящия правен спор.

37.      Предмет на това дело е въпросът дали при издаването на декларация за изпълняемост на обявено в друга държава членка осъдително решение за плащане на определена сума може да се вземе предвид решение, постановено в производство по несъстоятелност. По-конкретно става въпрос за изпълнението в Люксембург на френско осъдително решение за плащане на определена сума. След постановяването на френското решение във Франция е издадено друго решение, с което се прекратява производството по несъстоятелност срещу длъжника поради изчерпване на масата на несъстоятелността. Съгласно френското право в резултат на това осъдителното решение за плащане на определена сума не може повече да се изпълни във Франция.

38.      Така възниква въпросът дали в производството по издаване на декларация за изпълняемост в Люксембург трябва да се отчита невъзможността за изпълнение във Франция поради френското решение за прекратяване на производството по несъстоятелност. В това отношение Съдът приема, че в случая става въпрос за евентуалното отчитане на последиците от съдебно решение в чуждестранно производство по несъстоятелност, т.е. в област, която изрично е изключена от Брюкселската конвенция. Ето защо в производството по обжалване по член 36 от Брюкселската конвенция съдилищата в държавата по изпълнение са компетентни да определят съгласно собственото си право, включително съгласно международното частно право, какви са правните последици от съдебното решение в държавата по изпълнение(18).

39.      Този извод не може да бъде автоматично пренесен към настоящото дело. Безспорно в уводните си съображения по дело Coursier Съдът посочва и погасяването на дълга във връзка с невъзможността за изпълнение на чуждестранно съдебно решение(19). Както обаче вече бе посочено, а и както правилно отбелязва шведското правителство, конкретният случай се отнася до определена област от правото — несъстоятелността. Ето защо не може да се предполага, че с инцидентното споменаване на погасяването на дълга Съдът е искал окончателно да уреди въпроса с възражението, че е налице изпълнение. Следователно посочената практика на Съда няма как да бъде приложена към настоящия случай, не само поради изложените разлики между Конвенцията и Регламент № 44/2001.

3.     Телеологично тълкуване

40.      Освен съдържанието на член 45 определящи за тълкуването му могат да бъдат единствено смисълът и целта на производството по издаване на декларация за изпълняемост, предвидено в Регламент № 44/2001.

41.      Регламентът има за цел да осигури свободното движение на решенията от държавите членки по граждански и търговски дела, като се опростят формалностите с оглед на бързото и безпроблемно признаване и изпълнение(20). Това следва по-специално от съображения 2, 6, 16 и 17 от него. Взаимното доверие в упражняването на правосъдие в Съюза оправдава съдебните решения, които са постановени в държава членка, да бъдат по принцип автоматично признавани без нуждата от някаква процедура(21).

42.      Както се посочва в съображение 17 от Регламента, по силата на същия принцип на взаимно доверие процедурата за превръщането на едно съдебно решение в изпълняемо трябва да бъде ефективна и бърза. За тази цел на първия етап от производството декларацията, че съдебното решение е изпълняемо, трябва да бъде издавана на практика автоматично след изцяло формална проверка на представените документи, без съдът да има възможност да проверява по свой почин някое от основанията за неизпълняемост, които са установени по силата на Регламента. Основанията за отказ могат да бъдат разгледани само в производството по обжалване.

43.      Желанието за бързо произнасяне е видно и от член 45, параграф 1, второ изречение. Според него съд, пред който е подадена жалбата, произнася решението си незабавно.

44.      В този смисъл отказът или отмяната на декларацията за изпълняемост по член 45 съставлява изключение, което според практиката на Съда трябва да се тълкува стеснително(22).

45.      От друга страна, целта за „бързо и безпроблемно признаване и изпълнение на решенията“(23) налага да се спазват два принципа: от една страна, бързо и безпроблемно привеждане в действие на декларацията за изпълняемост, и от друга, уеднаквено в целия Съюз производство по издаване на декларация за изпълняемост.

46.      Тези принципи не допускат съобразяването в производството по издаване на декларация за изпълняемост на възражение, че е налице изпълнение.

47.      Съобразяването на възражения по същество в производството по издаване на декларация за изпълняемост би го разширило, усложнило и забавило. Настоящият случай е нагледен пример за това. Възражението, което длъжникът прави срещу издаването на декларация за изпълняемост, е изведено от твърдяното удовлетворяване на претенцията, установена в изпълнителното основание, чрез прихващане. Видно от писменото становище на синдика, той по същество оспорва прихващането. Ето защо отговорът на въпроса дали предпоставките за прихващане са налице не може да бъде даден нито лесно, нито бързо. Възможно е той да налага подробно изясняване на фактите във връзка с вземането, с което е направено прихващането. Освен това на нидерландския съд вероятно дори ще се наложи да прибегне до експертиза за предпоставките и последиците от прихващането според белгийското право.

48.      Освен това изясняването на фактите, каквото често е необходимо при разглеждането на възражение, че е налице изпълнение, не попада в обхвата на производството по обжалване по член 45 от Регламента. Не на последно място това е видно от факта, че съгласно Регламента компетентни по правило са висшите съдилища, например за Германия това са Oberlandesgerichte(24) (върховни областни съдилища). Допусне ли се разглеждането на възражения по същество в производството по издаване на декларация за изпълняемост, висшите съдилища ще трябва да се произнасят като първа инстанция. Това не само противоречи на системата, но и така страните биха били лишени от една инстанция, която разглежда спора от фактическа страна.

49.      Доводът за процесуална икономия, изтъкнат по-специално от германското правителство, също не може да опровергае тази теза, която се основава на ефективността на производството по издаване на декларация за изпълняемост.

50.      Доводът за процесуална икономия по същество се състои в това, че на страните щяло да се спести воденето на две производства, ако им бъде дадена възможност да направят възражения по същество в рамките на издаването на декларация за изпълняемост, а не едва в заключителната фаза от същинското изпълнение.

51.      На пръв поглед този довод изглежда убедителен. При по-задълбочено разглеждане обаче се оказва, че той е приложим само в случай че в производството по обжалване длъжникът предяви както някое от основанията за непризнаване по членове 34 и 35 от Регламента, така и възражение по същество. Единствено в тази хипотеза, ако бъде отхвърлена възможността възражението по същество да бъде съобразено в производството по издаване на декларация за изпълняемост, това би довело най-напред до производство по обжалване на декларацията за изпълняемост, а впоследствие до още едно производство в рамките на изпълнението. Много редки обаче са случаите, когато длъжникът предявява едно от предвидените в членове 34 и 35 от Регламента основания за непризнаване заедно с възражението, че е налице изпълнение.

52.      Ако длъжникът направи единствено възражението, че е налице изпълнение — както например в настоящия случай, в който длъжникът същевременно не се позовава на някое от основанията по членове 34 и 35 от Регламента — и това възражение бъде прието за недопустимо в производството по издаване на декларация за изпълняемост, също ще се проведе едно-единствено съдебно производство. Ако за възражението, че е налице изпълнение, бъде прието, че то не може да бъде съобразено в производството по издаване на декларация за изпълняемост, длъжникът не трябва да подава жалба, а единствено и само да направи възражението си в рамките на изпълнението. Следователно и в този случай не се стига до водене на две производства.

53.      Ако се приеме, че основанията за отказ да се издаде декларация за изпълняемост са изчерпателни, както следва от съдържанието на разпоредбата, това ще гарантира и уеднаквеното прилагане на производството в рамките на Съюза. Така ще се избегне положение, при което в дадена държава членка могат да бъдат направени възражения по същество, а в други — не. Подобна разлика би била несъвместима с уеднаквеността на производството по издаване на декларация за изпълняемост в рамките на Съюза. Тази уеднаквеност на производството обаче е важен аспект на опростеността и предвидимостта на изпълнението на съдебни решения в чужбина.

54.      Както Комисията убедително посочва, ако Регламентът има за цел да опрости и рационализира производството по издаване на декларация за изпълняемост, то е, за да може възможно най-бързо в държавата по изпълнение чуждестранното изпълнително основание да се приравни на националното(25). След провеждането на бързо и формализирано производство по издаване на декларация за изпълняемост е необходимо чуждестранните и националните изпълнителни основания да бъдат третирани по еднакъв начин. Белгийското правителство също правилно подчертава, че в рамките на Регламента чуждестранните изпълнителни основания трябва да бъдат уеднаквени във възможно най-голяма степен с националните изпълнителни основания. Ето защо би следвало да се изключи дискриминацията спрямо чисто национални положения. При едно чисто национално положение длъжникът също би могъл да противопостави възражението, че е удовлетворил претенцията, само в същинското производство по изпълнение.

55.      Във връзка с това следва да се посочи и отговорът на германското правителство на въпрос, поставен в устните състезания. Според германското право съдебното решение не подлежи автоматично на изпълнение, за изпълнението му е необходимо предварителното поставяне на т.нар. „резолюция“, с която се установява изпълнителната му сила. Ако тази резолюция се приеме за еквивалента на декларацията за изпълняемост при презграничното изпълнение на съдебни решения, възниква въпросът дали тези два случая са третирани еднакво. Германското правителство признава, че от тази гледна точка в германското право може да се стигне до неравно третиране на националните и презграничните положения. Всъщност в производството по издаване на германската клауза не е допустимо да бъде направено възражението, че претенцията е удовлетворена, то може да се изтъкне едва при същинското принудително изпълнение. Обратно, при изпълнението на чуждестранни съдебни решения германското право допуска възражението, че е налице изпълнение, да бъде направено в производството по издаване на декларация за изпълняемост.

56.      Както вече бе посочено по-горе, доводът за процесуална икономия не може да обоснове това неравно третиране. Следователно принципът на равно третиране изисква в производството по издаване на декларация за изпълняемост да бъдат предявени само изрично предвидените в Регламента основания за отказ, а другите възражения — подобно на националните съдебни решения — да бъдат изложени в същинското производство по принудително изпълнение.

4.     Особеният случай на неоспорените възражения на длъжника — компетентни съдилища, пред които могат да бъдат направени възражения по същество

57.      В настоящото главно производство страните спорят дали установената в изпълнителното основание претенция е удовлетворена чрез прихващане. Когато страните не спорят относно изпълнението или същото е установено с окончателно съдебно решение, следва да се направи изключение от принципа за невъзможност за разглеждане в производството по издаване на декларация за изпълняемост, тъй като неоспореното възражение, че е налице изпълнение, не води до никакво забавяне на производството(26). Съдът не следва да се произнася по този въпрос, тъй като той не е предмет на настоящото производство.

58.      Не е предмет на настоящото производство и въпросът в коя държава членка длъжникът трябва да направи възражението, че е налице изпълнение. Тук въпросът е просто дали възражението може да се направи в производството по издаване на декларация за изпълняемост. Според всички участващи в настоящото производство страни възражението, че е налице изпълнение, трябва да бъде направено, ако не в производството по издаване на декларация за изпълняемост, то в рамките на същинското изпълнително производство в държавата по изпълнение. В правната литература обаче има автори, които поставят въпроса дали в това отношение компетентни не би следвало да са единствено съдилищата на държавата по произход на съдебното решение(27). Отговорът на този въпрос би могъл да се изведе от член 22, параграф 5 от Регламент № 44/2001, който по „дела във връзка с изпълнението на съдебни решения“ предвижда изключителна компетентност на съдилищата в държавата по изпълнение.

59.      Тъй като запитващата юрисдикция не е поставила такъв въпрос, а и той не е предмет на производството, Съдът не следва да се произнася по него. Ако Съдът все пак реши да го разгледа, според мен е необходимо да се възобновят устните състезания, за да се даде възможност на страните в производството да изложат становищата си.

60.      В заключение следва да се повтори още веднъж, че съобразяването — в предвиденото в член 43 и сл. от Регламент № 44/2001 производство по обжалване — на възраженията по същество, възникнали след постановяването на подлежащото на изпълнение съдебно решение и отнасящи се до самата установена в изпълнителното основание претенция, би довело до твърде дълго и раздуто производство, а това е несъвместимо с начина, по който Регламентът разглежда производството по издаване на декларация за изпълняемост. Член 45, параграф 1, първо изречение от Регламент № 44/2001 не допуска съобразяването на подобни възражения по същество.

V –  Заключение

61.      С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос по следния начин:

„Член 45 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не допуска съдът, пред който е подадена жалба по член 43 или 44 от този регламент, да разгледа спорното между страните възражение на длъжника, че е удовлетворил претенцията, установена в подлежащото на изпълнение съдебно решение, след постановяването на това решение“.

---

1 –      Език на оригиналния текст: немски.

---

2 – ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

---

3 – Решение от 28 април 2009 г. по дело Apostolides (C‑420/07, Сборник, стр. I‑3571, точка 66).

---

4 – Курсивът е мой.

---

5 – Решение по дело Apostolides (посочено в бележка под линия 3, точка 66).

---

6 –      Вж. в този смисъл относно член 31 от Брюкселската конвенция Решение от 29 април 1999 г. по дело Coursier (C‑267/97, Recueil, стр. I‑2543, точка 29).

---

7 –      Вж. заключението ми от 18 декември 2008 г. по дело Apostolides (C‑420/07, Сборник, стр. I‑3571, точка 97).

---

8 – Решение по дело Apostolides (посочено в бележка под линия 3, точка 70).

---

9 – Вж. в този смисъл относно Брюкселската конвенция Решение по дело Coursier (посочено в бележка под линия 6, точка 24).

---

10 – Вж. в частност текста на английски език: „only on one of the grounds“; на френски: „que pour l'un des motifs“; на италиански: „solo per uno dei motivi“; на нидерландски: „slechts op een van de […] genoemde gronden“.

---

11 – Курсивът е мой.

---

12 – Изготвеният от г‑н Jenard доклад относно Брюкселската конвенция (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1, 51) и изготвеният от г‑н Schlosser доклад относно Конвенцията за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ C 59, 1979 г., стр. 71, 134).

---

13 – Член 34, параграф 2 от Брюкселската конвенция.

---

14 – Вж. съображения 2, 6, 16 и 17 от Регламента и съображенията, изложени в рамките на телеологическото тълкуване.

---

15 – Вж. Kohler, C. Systemwechsel im Europäischen Anerkennungsrecht in Baur/Mansel (ed.), Systemwechsel im europäischen Kollisionsrecht, Munich 2002, р. 147, 150.

---

16 – Schlosser, P. F., EU-Zivilprozessrecht, 3 ed., Munich 2009, член 43, точка 14.

---

17 – Вж. във връзка с това и Решение от 4 февруари 1988 г. по дело Hoffmann (145/86, Recueil, стр. 645).

---

18 – Решение по дело Coursier (посочено в бележка под линия 6, точка 33).

---

19 – Решение по дело Coursier (посочено в бележка под линия 6, точка 24).

---

20 – Вж. Решение от 14 декември 2006 г. по дело ASML (C‑283/05, Recueil, стр. I‑12041, точка 23).

---

21 – Вж. съображение 16 от Регламента.

---

22 – Относно отказа за признаване поради нарушение на ordre public вж. Решение от 28 март 2000 г. по дело Krombach (C‑7/98, Recueil, стр. I‑1935), Решение от 2 април 2009 г. по дело Gambazzi (C‑394/07, Сборник, стр. I‑2563) и Решение по дело Apostolides (посочено в бележка под линия 3).

---

23 –      Вж. точка 41 от настоящото заключение.

---

24 –      Вж. приложение III към Регламент № 44/2001.

---

25 – Относно плановете за реформа, които предвиждат премахване на производството по издаване на декларация за изпълняемост вж. доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален съвет относно прилагането на Регламент № 44/2001 (COM(2009) 174 окончателен), стр. 4: „Съгласно политическия мандат от програмите на Европейския съвет от Тампере (1999 г.) и Хага (2004 г.) основната цел на преразглеждането на регламента следва да бъде премахването на производството за екзекватура във всички области, обхванати от регламента“.

---

26 – Вж. по този въпрос решението на германския Bundesgerichtshof от 14 март 2007 г., Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht 2007, р. 445.

---

27 –      Вж. по този въпрос Hess, B. Die Zulässigkeit materiellrechtlicher Einwendungen im Vollstreckbarerklärungsverfahren nach Art. 43 ff. EuGVO, Praxis des Internationalen Privat- und Verfahrensrechts, 2008, р. 25, 28.