ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑ЖА J. KOKOTT

представено на 14 април 2011 година(1)

Дело C‑110/10 P

Solvay SA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели (член 81 ЕО) — Право на защита — Достъп до преписката — Загубване на документи в административното производство — Право на изслушване — Право на процес в разумен срок — Прекомерна продължителност на производството — Европейски пазар на сода“

Съдържание

I –  Въведение

II –  Фактическа обстановка

III –  Производството пред Съда

IV –  По искането за отмяна на обжалваното съдебно решение

А –   По правото на защита (второ и трето правно основание)

1.  По правото на достъп до преписката (второ правно основание)

а) Допустимост на второто правно основание

б) Основателност на второто правно основание

2.  По правото на изслушване (трето правно основание)

а) Първа част от третото правно основание

б) Втора част от третото правно основание

в) Междинно заключение

Б –   По правото на процес в разумен срок (първо правно основание)

1. Изисквания при преценката на продължителността на производството (първа и втора част от първото правно основание)

а) По предварителния въпрос дали изложените от Solvay оплаквания са неотносими

б) По необходимостта от цялостна преценка на продължителността на производството (първа част от първото правно основание)

в) По твърдяната липса на мотиви (втора част от първото правно основание)

2. Правни последици от производството с прекомерна продължителност (трета, четвърта и пета част от първото правно основание)

а) Изискване за накърняване на правото на защита (трета част от първото правно основание)

б) Последици от продължителността на производството за възможността на Solvay за защита в настоящия случай (четвърта част от първото правно основание)

i) По твърдяната липса на мотиви

ii) По твърдените грешки по същество

iii) По някои допълнителни оплаквания

iv) Междинно заключение

в) Твърдян отказ на Solvay от намаляване на глобата (пета част от първото правно основание)

3.  Междинно заключение

В –   Отмяна на обжалваното съдебно решение

Г –   Произнасяне по жалбата, подадена на първа инстанция

1. По правото на достъп до преписката

2. По правото на изслушване

3. По правото на процес в разумен срок

4. Междинно заключение

V –  По искането за намаляване на глобата

А –   Предварителна бележка

Б –   Намаляване на глобата

1.  По прекомерната продължителност на административното и съдебното производство

2.  По размера, с който трябва да бъде намалена глобата

VI –  По съдебните разноски

VII –  Заключение

I –  Въведение

1.        Съдът трябва за втори път да се произнесе по жалба, подадена във връзка с дело Solvay/CFK(2).

2.        Настоящото дело е тясно свързано с паралелно образуваното висящо към момента дело C‑109/10 P (Solvay/Комисия). И двете дела са заведени поради обстоятелства, които са настъпили през 80‑те години на XX век на европейския пазар на сода и са довели до започването от Европейската комисия през 1989/1990 г. на производство, свързано с картели(3).

3.        При все това, в основата на настоящия спор е не злоупотреба с господстващо положение, а картелно споразумение, което според констатациите на Европейската комисия е довело до подялбата между белгийското предприятие Solvay(4) и германското предприятие CFK(5) на пазари в периода 1987—1990 г. Поради това Комисията двукратно налага на Solvay глоби (през 1990 г. и през 2000 г.), които Solvay оспорва и към настоящия момент пред Общия съд.

4.        На настоящия етап страните в производството по същество все още спорят по два правни въпроса с основополагащо значение, единият от които се отнася до правото на достъп до преписката, и в частност до последиците при загубването на част от материалите по преписката, а вторият — до принципа на разумна продължителност на производството.

5.        Впрочем успоредно с настоящото производство по обжалване Solvay се оплаква от прекомерната продължителност на производството и в жалба пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която е насочена срещу всички 27 държави — членки на Европейския съюз, и е изведена от твърдяно(6) нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ(7).

II –  Фактическа обстановка

6.        Както посочва Общият съд(8), през април 1989 г. на основание член 14 от Регламент № 17(9) Европейската комисия извършва неочаквани претърсвания („проверки“) на търговските помещения на различни предприятия, които извършват дейност на пазара на сода(10), и по-конкретно на белгийското предприятие Solvay(11). Впоследствие тя изисква допълнителни сведения от засегнатите предприятия.

7.        След приключване на разследването си Комисията упреква Solvay, от една страна, в участие в картел, и от друга, в злоупотреба при използването на господстващо положение на пазара на сода.

8.        Настоящото производство се отнася само до един от установените от Комисията картели(12). Според констатациите на Комисията Solvay и CFK са сключили споразумение, с което са си поделили пазара на сода — „от около 1987 г. поне до края на 1990 г.“ Solvay гарантира на CFK годишната продажба на минимално количество калцинирана сода на германския пазар, използвайки като отправна точка продажбите от CFK за 1986 г., и компенсира CFK, като при необходимост изкупува останалото количество до достигане на гарантирания минимум(13).

9.        Поради участието на двете предприятия в споменатия картел, през 1990 г. Комисията им налага, с първо решение съгласно член 85 от Договора за ЕИО във връзка с Регламент № 17 (Решение 91/298/ЕИО(14)), глоби от 3 милиона евро за Solvay и 1 милион евро за CFK(15). Общият съд обаче отменя първото решение поради порок във формата, свързан със заверката на това решение(16). В резултат от това през 2000 г. Комисията — без да извършва други процесуални действия(17), и по-специално без да изслуша отново Solvay — приема второ решение, този път на основание член 81 ЕО във връзка с Регламент № 17, в което пак налага на Solvay(18) глоба в същия размер (Решение 2003/5/ЕО)(19). Последното решение е основанието за образуване на настоящото дело.

10.      На първа инстанция подадената от Solvay жалба за отмяна на Решение 2003/5 е уважена само частично: макар с решението от 17 декември 2009 г. да намалява глобата с 25 %, като я определя на 2,25 милиона евро, Общият съд отхвърля жалбата на Solvay в останалата ѝ част като неоснователна(20). С настоящата жалба Solvay(21) оспорва това решение на Общия съд, постановяването на което е отнело не по-малко от осем години и девет месеца.

11.      Най-важните досега етапи, приключили по това дело, могат да бъдат обобщени в хронологичен ред, както следва:

–        административно производство до приемането на първото решение за налагане на глоба

април 1989 г.: проверки на място от страна на Комисията

март 1990 г.:            изложение на възраженията

декември 1990 г.: Решение 91/298 на Комисията за налагане на глоба

–        съдебно производство, довело до отмяна на първото решение за налагане на глоба

май 1991 г.:       жалба за отмяна, подадена от Solvay пред Общия съд (T‑31/91)

юни 1995 г.:       отмяна на Решение 91/298

август 1995 г.: жалба, подадена от Комисията (C‑287/95 P)

април 2000 г.: отхвърляне на жалбата

–        административно производство до приемането на второто решение за налагане на глоба

декември 2000 г.: Решение 2003/5 на Комисията за налагане на глоба

–        съдебно производство след приемането на второто решение за налагане на глоба

март 2001 г.:       жалба за отмяна, подадена от Solvay пред Общия съд (T‑58/01)

декември 2009 г.: обжалвано решение на Общия съд (T‑58/01)

март 2010 г.:       настояща жалба, подадена от Solvay (C‑110/10 P)

III –  Производството пред Съда

12.      В настоящото производство по обжалване Solvay моли Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение от 17 декември 2009 г.,

–        да преразгледа жалбата пред Общия съд в отхвърлената ѝ част и да отмени изцяло или отчасти решението на Комисията от 13 декември 2000 г. според обхвата на изложените правни основания,

–        да отмени глобата от 2,25 милиона евро или при условията на евентуалност същата да се намали съществено като обезщетение за претърпяната от жалбоподателя тежка вреда поради прекомерната продължителност на производството,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и производството пред Общия съд.

13.      От своя страна Комисията моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14.      След писмената фаза на производството, на 18 януари 2011 г. Съдът провежда устни състезания. По дела С‑109/10 Р и С‑110/10 Р е проведено общо съдебно заседание.

IV –  По искането за отмяна на обжалваното съдебно решение

15.      Главното искане на Solvay, позовавайки се на три правни основания, е да се отмени обжалваното съдебно решение. Ще разгледам тези правни основания, като изменя тяхната последователност: най-напред ще бъдат обсъдени процесуалноправните проблеми, свързани с достъпа до преписката и правото на изслушване (вж. по-долу раздел А), а след това правният анализ ще обхване правните основания, свързани с правото на процес в разумен срок (вж. раздел Б по-нататък).

16.      Макар в настоящия случай все още да е бил приложим старият регламент за производствата, свързани с картели, изменен с Регламент № 17, поставените правни въпроси не са загубили нищо от своята значимост и след модернизирането с Регламент (ЕО) № 1/2003(22) на процесуалното право в областта на картелите.

17.      За разлика от дело C‑109/10 P(23), в настоящия случай няма да бъдат разглеждани материалноправни проблеми, свързани с прилагането на член 81 ЕО или член 82 ЕО (понастоящем съответно член 101 ДФЕС и член 102 ДФЕС).

 А –      По правото на защита (второ и трето правно основание)

18.      С второто и третото си правно основание Solvay по същество твърди, че е нарушено правото му на защита.

19.      Както в практиката на Съда е подчертано нееднократно, зачитането на правото на защита във всяко производство, което може да доведе до санкции, по-конкретно до глоби или до периодични имуществени санкции, представлява основен принцип на правото на Съюза(24). Понастоящем този принцип е прогласен и в член 41, параграф 2, буква а) и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права(25).

20.      Оплакванията на Solvay, изложени в рамките на второто и третото му правно основание, имат основополагащо значение и дават на Съда повод да уточни практиката си относно правото на защита в административните производства, свързани с картели.

21.      Производството, до което се отнасят тези правни основания, се развива по следния начин:

–        преди Комисията да приеме първото решение за налагане на глоба през 1990 г. в съответния случай (Решение 91/298), с изложението на възраженията тя приканва Solvay да изложи становище(26). На практика обаче Solvay не е имало достъп до преписката; на разположение на предприятието са предоставени само копия от уличаващи документи, с които Комисията обосновава твърденията си за нарушение(27). Целта на това е „да се опрости производството“(28).

–        през 2000 г., т.е. преди да бъде прието второто, спорно в настоящия случай, решение за налагане на глоба (Решение 2003/5), Solvay не е нито изслушвано отново(29), нито е имало достъп до преписката(30).

–        едва във второто производство пред Общия съд (дело T‑58/01) Комисията представя част от материалите по преписката в административното производство, след като в рамките на процесуално-организационните мерки Общият съд изисква това неколкократно(31). В секретариата на Общия съд Solvay е имало възможност да се запознае за първи път с редица документи, до които по-рано то не е имало достъп. Предприятието също така получава възможността да изрази становище пред Общия съд относно ползата от споменатите документи за неговата защита(32).

–        Комисията е принудена да признае пред Общия съд, че е загубила останалата част от материалите по преписката, и по-точно пет класьора(33). Освен това тя не е в състояние да представи пред Общия съд и списък на липсващите материали(34).

22.      Поради това Solvay твърди, от една страна, че е нарушено правото му на достъп до преписката (второ правно основание, вж. по-долу раздел 1) и от друга, че е нарушено неговото право на изслушване (трето правно основание, вж. по-долу раздел 2).

1.     По правото на достъп до преписката (второ правно основание)

23.      Като следствие от принципа за спазване на правото на защита правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения(35).

24.      Безспорно е, че в административното производство Solvay се запознава единствено с материалите по преписката, на които в спорното решение Комисията се е основала в ущърб на това предприятие. Редица други материали от преписката, до които Solvay е имало право на достъп по силата на правото си на защита, не са му били предоставени. Така Комисията е нарушила съществено процесуално правило(36), което произтича от правото на добра администрация(37). Извършеното нарушение не би могло да бъде поправено след момента на постановяване на спорното решение, в частност не и с представянето на отделни материали в хода на последващото съдебно производство(38).

25.      На настоящия етап страните в производството спорят само по въпроса дали Общият съд е трябвало да отмени спорното решение поради процесуалното нарушение, извършено от Комисията. Според постоянната съдебна практика нарушаването в административното производство на правото на достъп до преписката на Комисията поначало може да доведе до отмяна на решението на Комисията само ако е накърнено правото на защита на съответното предприятие(39).

26.      За разлика от дело C‑109/10 P, в настоящия случай става въпрос единствено за евентуално нарушение на правото на защита поради загубването на материали от преписката(40).

27.      За разлика от Комисията и от Общия съд Solvay счита, че е нарушено правото му на защита и подкрепя тезата си с редица доводи. В това отношение жалбоподателят по същество се основава на признатите от правото на Съюза общи принципи на зачитане на правото на защита, на презумпция за невиновност и на разпределяне на тежестта за доказване. Освен това Solvay твърди, че е извършено нарушение както на задължението за мотивиране съгласно член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда, така и на член 47, параграф 2, член 48 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права, на член 6 от ЕКПЧ и на член 6, параграф 1 ДЕС.

28.      Solvay обаче излага по-подробно доводите си само във връзка с правото на защита и отчасти във връзка с презумпцията за невиновност. Конкретните позовавания от страна на Solvay на Хартата на основните права, на член 6 от ЕКПЧ и на член 6, параграф 1 ДЕС нямат самостоятелно значение, поради което не следва да бъдат задълбочено разглеждани. Що се отнася до член 6, параграф 1 ДЕС, достатъчно е да се отбележи, че в тази разпоредба не се съдържат гаранции на основно право. Член 6 от ЕКПЧ не е пряко приложим за институциите на Съюза до момента, в който последният се присъедини към ЕКПЧ(41), но се отчита при тълкуването и прилагането на общите принципи на правото и основните права на правото на Съюза, посочени в жалбата до Съда(42).

 а) Допустимост на второто правно основание

29.      Комисията твърди, че второто правно основание е до голяма степен недопустимо. Според нея преценката дали определени документи са полезни с оглед защитата на предприятието е част от суверенната преценка, която извършва Общият съд, и по принцип не подлежи на контрол от страна на Съда в производството по обжалване.

30.      За мен тази теза е неубедителна. В случая от Съда не се иска да замести преценката на Общия съд със своята, що се отнася до ползата от някои материали от преписката(43). Напротив, той по-скоро трябва да провери дали при преценката на фактите и доказателствата Общият съд е използвал необходимите критерии и принципи. Става дума за правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване(44).

 б) Основателност на второто правно основание

31.      Второто правно основание по същество е насочено срещу точки 257—264 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд разглежда въпроса дали липсата на пет класьора е довела до нарушение на правото на Solvay на защита(45), и отговаря отрицателно на този въпрос(46).

32.      Жалбоподателят излага редица доводи срещу точките от въпросното съдебно решение, до които се отнасят пет части от второто правно основание. Следва обаче да се отбележи, че между тях съществуват множество припокривания. По същество става дума все за същия въпрос: могъл ли е Общият съд да изключи възможността изгубените документи да са били от полза за защитата на Solvay(47)?

33.      Отправна точка на анализа следва да бъде, че пред Общия съд предприятието, на което в административното производство незаконосъобразно е отказан достъп до определени части от преписката, трябва единствено да докаже, че е щяло да може да използва въпросните документи в своя защита(48). Достатъчно е предприятието да докаже съществуването на възможност, макар и само ограничена, че документите, които не са били достъпни в административното производство, са щели да могат да са от полза за защитата му(49).

34.      В конкретния случай Общият съд несъмнено е бил затруднен при преценката на ползата от частите от преписката, до които Solvay не е имало достъп, поради невъзможността да бъдат намерени съответните документи.

35.      Със сигурност не би било целесъобразно винаги автоматично да се приема, че загубени части от преписката е могло да бъдат от полза за защитата на засегнатото предприятие. Така например, ако въз основа на достатъчно подробен опис е възможно да се направи извод, че разглежданите части от преписката по производството са съдържали само документи, до които и без това е нямало да има достъп — което следва да се предположи по-специално по отношение на проекторешенията и документите за вътрешно ползване на Комисията, но може да важи и за други поверителни документи(50), — от самото начало може да се изключи наличието на нарушение на правото на защита.

36.      В настоящия случай обаче не е било възможно да се установи, дори приблизително, съдържанието на изчезналите части от преписката(51). Доколкото мога да преценя, в съдебната практика все още не е изяснен въпросът кой ще понесе последиците от това. Всъщност досега постановените решения се отнасят до свързани с административното производство документи, чието съдържание е установено и подлежи на контрол от Общия съд(52).

37.      По принцип засегнатото предприятие носи тежестта да докаже, че е щяло да може да използва в своя защита частите от преписката, до които незаконосъобразно му е отказан достъп в хода на административното производство(53). Това обаче важи само доколкото предприятието разполага поне с достоверни данни за авторите, както и за естеството и съдържанието на документите, с които не е имало възможност да разполага.

38.      Обратно, Комисията носи отговорност при невъзможност да бъдат намерени части от преписката. Всъщност съгласно принципа на добра администрация Комисията е длъжна да осигури надлежното водене и съхранението на преписката на сигурно място. Надлежното водене на преписката включва не на последно място и съставянето на подробен опис с оглед на последващото предоставяне на достъп до преписката.

39.      Обстоятелството, че е невъзможно със сигурност да се установи съдържанието на загубените части от преписката, както е в случая, допуска само един извод от гледна точка на правото на защита: няма как да се изключи възможността засегнатото предприятие да е могло да ползва загубените документи в своя защита.

40.      В обжалваното съдебно решение обаче се приема точно обратното: според Общия съд няма никакви данни, въз основа на които да се презумира, че в липсващите папки Solvay е могло да открие документи, чрез които да опровергае констатациите на Комисията(54).

41.      Общият съд обосновава виждането си по-специално с това, че в жалбата си в първоинстанционното производство Solvay не оспорва наличието на картелно споразумение, сключено от него със CFK(55). Следователно преценката на ползата от изчезналите части от преписката за защитата на Solvay се обвързва с доводите, изложени в защита срещу констатациите на Комисията за съществуване на противоречащо на конкуренцията споразумение(56). С други думи, Общият съд изглежда приема, че този, който до момента е имал лоши карти, не би могъл да открие козове в останалите части от преписката.

42.      Този подход е неправилен от правна гледна точка. Несъмнено въпросът дали е налице нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки конкретен случай обстоятелства. Този въпрос обаче трябва да се разглежда с оглед на това в какво Комисията обвинява засегнатото предприятие, т.е. какви твърдения за нарушение поддържа срещу предприятието(57). Все пак предприятието трябва да се защитава срещу тези „твърдения за нарушение“, изложени от Комисията. Обратно, няма никакво значение какви твърдения за нарушение по същество срещу спорното решение е изтъкнало до момента предприятието и дали тези твърдения за нарушение са основателни.

43.      Общият съд неправилно обвързва ползата от изчезналите документи за Solvay с въпроса дали последното дружество оспорва определени констатации на Комисията, и по-специално констатациите за наличието на картелно споразумение със CFK, и дали Solvay е могло да изтъкне определени доводи в жалбата дори без да има пълен достъп до преписката(58).

44.      Правилният подход би бил да се постави единствено въпросът дали липсващите части от преписката евентуално са съдържали информация, която би позволила на Solvay да обоснове по-добре изтъкнатите си до момента доводи срещу спорното решение или дори да изложи нови доводи(59), независимо дали във връзка с наличието, смисъла и целта или последиците от неговото споразумение със CFK.

45.      В това отношение трябва да се напомни за напразните опити на Solvay, поради липсата на достатъчно доказателства, да оправдае спорното споразумение с планове за евентуалното сливане на двете предприятия(60). Така например в административното производство Solvay твърди, че през 1988 г. при преговорите относно поемането на търговската дейност на CFK дъщерното на Solvay предприятие DSW(61) изразява желание да продължи дейността на дружество CFK; за тази цел CFK трябвало да се ползва от условия, които му дават възможност временно да реализира определен минимален оборот на германския пазар, за да гарантира оцеляването си и да остане предприятие, което представлява интерес за сливане(62).

46.      Полезни сведения с оглед оправдаването на контактите между Solvay и CFK биха могли да бъдат получени и от становищата на CFK. Не бива да се изключва вероятността в загубените документи да са се съдържали такива становища(63). Следователно тези документи са могли да имат значение както при преценката на тежестта и продължителността на нарушението, така и при определянето на размера на наложената от Комисията глоба(64).

47.      Обратно на становището, което според мен е изразил Общият съд, Solvay не е било длъжно да обяснява в каква точно степен загубените части от преписката по производството са могли да съдържат сведения в негова полза. Установяването на съдържанието на тези документи не е било възможно в хода на производството пред Общия съд, а от никого не може да се изисква невъзможното. Освен това не е следвало Solvay да понесе последиците от тази невъзможност, при положение че Комисията е носела отговорност за изчезването на разглежданите документи(65).

48.      Следователно, обобщено казано, при разглеждането на въпроса дали загубените документи от преписката са щели да могат да са от полза за защитата на Solvay, Общият съд е приложил неправилни критерии. Той не е отчел изискванията, които произтичат в това отношение от правото на защита. Ето защо второто правно основание трябва да бъде уважено.

49.      Твърдяното от Solvay пак в този контекст нарушение на презумпцията за невиновност няма самостоятелно значение, което да излиза извън разискваните въпроси относно тежестта на доказване в контекста на правото на защита. Поради това не е необходимо това оплакване да бъде отделно разглеждано.

2.     По правото на изслушване (трето правно основание)

50.      С третото си правно основание Solvay оспорва точки 165—174 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд стига до извода, че Комисията не е била длъжна да изслуша отново предприятието, преди да приеме спорното решение(66). От своя страна, Solvay счита, че е трябвало да бъде изслушано в административното производство през 2000 г., тъй като в първото решение за налагане на глоба (Решение 91/298), отменено от Общия съд, не само бил налице порок при заверката, но и то било прието, без да се предостави необходимият достъп до преписката.

 а) Първа част от третото правно основание

51.      В първата част от третото правно основание Solvay изтъква нарушение на задължението за мотивиране по член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда. В обжалваното съдебно решение не бил разгледан въпросът дали поради допуснатите в първото административно производство процесуални нарушения, свързани с достъпа до преписката, е необходимо ново изслушване. Така Общият съд не разгледал правно основание, изтъкнато от Solvay в първоинстанционното производство.

52.      Този довод трябва да се отхвърли. Общият съд, макар и само с едно изречение, обсъжда необходимостта от ново изслушване поради предходни процесуални нарушения, свързани с достъпа до преписката: в отговор на този въпрос той препраща към анализа му относно достъпа до преписката(67). Според Общия съд това е логичен и последователен подход, доколкото приема, че Комисията не е нарушила правото на защита, като не е предоставила достъп до преписката(68). Ето защо според възприетия в обжалваното съдебно решение подход не е било необходимо да се изслушва отново Solvay.

53.      Следователно изводите на Общия съд относно правото на изслушване са достатъчно мотивирани. Въпросът дали те не са опорочени и от грешки по същество при прилагане на правото, е предмет на втората част от третото правно основание, която сега ще разгледам.

 б) Втора част от третото правно основание

54.      Във втората част от третото правно основание Solvay по същество третира въпроса за необходимостта от ново изслушване на предприятието, преди приемането през 2000 г. на второто в случая спорно решение за налагане на глоба (Решение 2003/5), поради допуснатите през 1990 г. процесуални нарушения във връзка с достъпа до преписката.

55.      Solvay по същество твърди, че е нарушено правото му на изслушване, както и, по-общо, правото му на защита. Наред с това жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 47, параграф 2, на член 48 и на член 52, параграф 3 от Хартата на основните права, на член 6 от ЕКПЧ и на член 6, параграф 1 ДЕС, на принципа на добра администрация и на член 266 ДФЕС (по-рано член 233 ЕО). Общо за всички тези твърдения за нарушение е оплакването, че Общият съд не отчел необходимостта Комисията да изслуша отново Solvay.

56.      Правото на изслушване е част от правото на защита, което трябва да се спазва в административното производство в областта на картелите. Правото на изслушване предполага по време на административното производство разследваното предприятие да е в състояние да изложи надлежно гледната си точка относно истинността и значимостта на твърдените факти, както и относно използваните от Комисията документи(69). На законодателно равнище към момента на приемане на спорното решение този принцип е закрепен в член 19, параграф 1 от Регламент № 17(70).

57.      Безспорно е, че в настоящия случай през 1990 г. — преди приемането на първото решение за налагане на глоба (Решение 91/298) — Solvay е изслушано от Комисията въз основа на нейното изложение на възраженията. Спорен е само въпросът дали мерките, които след отмяната на това първо решение за налагане на глоба Комисията е следвало да предприеме съгласно член 233 ЕО (понастоящем член 266 ДФЕС), са включвали ново изслушване.

58.      В административното производство в областта на картелите, уредено с Регламент № 17, от член 233 ЕО не следва непременно, че Комисията е длъжна да започне наново цялата процедура. По-скоро Комисията може да възобнови производството на етапа, относно който юрисдикциите на Съюза са установили процесуални нарушения. Доколкото процесуалните действия, предприети във времето преди извършването на процесуалното нарушение, са били законосъобразни, не е необходимо те да бъдат повторени.

59.      По дело PVC, в което първото решение на Комисията е отменено поради процесуално нарушение, извършено при окончателното му приемане от колегиума на членовете на Комисията, Съдът дава разрешение Комисията да приеме второ решение, което има еднакво по същество съдържание, без ново изслушване на засегнатите предприятия(71). В обжалваното съдебно решение Общият съд се основава на тази съдебна практика, за да обоснове, че и в настоящия случай не е било необходимо ново изслушване на Solvay(72).

60.      На пръв поглед дело PVC, посочено по-горе, и настоящото дело действително изглеждат сходни. Всъщност и по настоящото дело първото решение на Комисията за налагане на глоба (Решение 91/298) е отменено поради процесуално нарушение в края на административното производство, по-точно при заверката на решението.

61.      При по-задълбочен анализ обаче става ясно, че е налице съществена разлика: за разлика от дело PVC административното производство по настоящото дело страда и от друг тежък порок, настъпил далеч преди етапа на окончателното приемане и заверяване на решението за налагане на глоба: на засегнатото предприятие Solvay не е предоставен достъп до преписката, който да отговаря на правните изисквания(73).

62.      Вярно е, че в решенията си относно първото решение за налагане на глоба (Решение 91/298)(74) юрисдикциите на Съюза не разглеждат правото на достъп до преписката и правото на защита, а по-скоро третират само въпроса за заверката. От това обаче не може да се заключи, че юрисдикциите на Съюза са потвърдили надлежното протичане на административното производство, що се отнася до достъпа до преписката и правото на защита.

63.      Напротив, във връзка с Решение 91/297, в основата на което е същото административно производство в областта на картелите като Решение 91/298, Общият съд приема, че е налице нарушение на правото на защита поради непредоставянето на пълен достъп до преписката(75). Освен това още от 1982 г. съществува ясна практика на Комисията относно предоставянето на достъп до преписката(76).

64.      Можем да се съгласим с Комисията, че различните решения на Общия съд от 29 юни 1995 г. не съдържат еднакви насоки за целите и обхвата на достъпа до преписката, който следва да бъде предоставен(77). При все това най-късно към момента на приемането на спорното по настоящото дело второ решение за налагане на глоба през 2000 г. са отпаднали всички евентуални неясноти в това отношение(78).

65.      При това положение в настоящия случай след отмяната на първото решение за налагане на глоба Комисията е трябвало да възобнови административното производство на етапа, следващ непосредствено след момента на съобщаване на изложението за възраженията. В съответствие с правните изисквания Комисията е трябвало да предостави на Solvay пълен достъп до преписката и на тази основа отново да изслуша предприятието.

66.      Обстоятелството, че второто спорно в случая решение за налагане на глоба (Решение 2003/5) не е основано на нови твърдения за нарушение(79), не променя с нищо задължението на Комисията за ново изслушване след предоставяне на достъп до преписката. Вярно е, че още през 1990 г. Solvay е имало веднъж възможност да представи становище относно всички твърдения за нарушение, на които Комисията основава и първото си, и второто си решение за налагане на глоба. Solvay обаче е трябвало да направи това въз основа на изключително откъслечно познаване на преписката, доколкото са му били предадени само уличаващи документи(80).

67.      Правото на изслушване не се изчерпва с право на представяне на становище относно всички твърдения на Комисията за нарушение. Напротив, засегнатото предприятие трябва да получи възможност да изложи гледната си точка, познавайки всички части от преписката, до които може да бъде предоставен достъп по законосъобразен начин. В противен случай правото на защита в рамките на картелното производство би било лишено до голяма степен от неговата ефективност.

68.      Възможността за представяне на становище има съвсем друга стойност, когато засегнатото предприятие предварително е получило по законосъобразен начин достъп до преписката. По-специално предприятието, на което е предоставен достъп не само до уличаващи, но и до оневиняващи документи, очевидно е в състояние да се защитава по-ефективно срещу твърденията на Комисията за нарушение, отколкото предприятие, на което са оповестени само уличаващи документи.

69.      Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на правото на изслушване, като е приел, че не е необходимо Solvay да бъде изслушано отново от Комисията. Всъщност в случая Общият съд допуска същите грешки при прилагане на правото, с които е опорочено обжалваното съдебно решение във връзка с правото на достъп до преписката(81).

70.      В случая не е необходимо да се разглежда по-задълбочено изтъкнатият от Solvay принцип на добра администрация, доколкото основаните на него доводи нямат самостоятелно значение спрямо доводите, изведени от правото на защита и правото на изслушване. Освен това не е необходимо, както вече бе пояснено(82), да се разглеждат член 6 от ЕКПЧ и член 6, параграф 1 ДЕС.

 в) Междинно заключение

71.      Следователно, в обобщение, втората част от третото правно основание трябва да бъде уважена.

 Б –   По правото на процес в разумен срок (първо правно основание)

72.      С първото си правно основание, насочено срещу точки 100—123 от обжалваното съдебно решение, Solvay твърди, че е нарушено правото му на процес в разумен срок. Това основно право е признато в практиката на Съда като общ принцип на правото на Съюза както по отношение на административното производство пред Комисията, така и по отношение на съдебното производство пред юрисдикциите на Съюза(83). Този принцип междувременно е намерил отражение и в член 41, параграф 1 и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права.

73.      Макар юрисдикциите на Съюза многократно да са разглеждали въпроса за разумния срок на производството по дела в областта на конкуренцията, според мен повдигнатите от Solvay правни въпроси имат особено значение. От една страна, те се отнасят до случай, в който, предвид всички етапи от административното и съдебното производство, общата продължителност на производството несъмнено е била особено голяма. От друга страна, тези оплаквания са повдигнати в контекста на влизането в сила на Договора от Лисабон на декември 2009 г., по силата на който на Хартата на основните права е призната задължителна правна сила (член 6, параграф 1 ДЕС).

74.      Първото правно основание се състои от общо пет части, които се отнасят отчасти до преценката на продължителността на производството (вж. по-нататък точка 1) и отчасти до правните последици от прекомерната продължителност на производството (вж. по-нататък точка 2).

 1. Изисквания при преценката на продължителността на производството (първа и втора част от първото правно основание)

75.      Правните изисквания при преценката на продължителността на производството са предмет на първите две части от първото правно основание.

 а) По предварителния въпрос дали изложените от Solvay оплаквания са неотносими

76.      Противно на поддържаното от Комисията, изложените от Solvay оплаквания във връзка с продължителността на производството въобще не са „до голяма степен неотносими“. Несъмнено евентуалната отмяна на обжалваното съдебно решение предполага още един допълнителен елемент на обмисляне — съображенията относно санкциите за прекомерна продължителност на производството. Същевременно е необходимо да се разгледа самата продължителност на производството(84), тъй като ако не е установено, че производството има прекомерна продължителност, няма как принципно да се приеме, че е нарушено правото на процес в разумен срок. Критериите, използвани от Общия съд при преценката му на продължителността на производството, не могат да се изключат от контрола, който Съдът упражнява в производството по обжалване.

77.      Изложените от Solvay оплаквания във връзка с продължителността на производството биха били евентуално неотносими, ако жалбоподателят ги беше изтъкнал независимо от оплакванията, отнасящи се до правните последици от прекомерната продължителност на производството. Настоящият случай обаче не е такъв. Нещо повече, обжалваното съдебно решение се оспорва в тези два аспекта, като третата, четвъртата и петата част от първото правно основание се отнасят конкретно до правните последици.

78.      С оглед на това направеното от Комисията възражение за неотносимост трябва да бъде отхвърлено.

 б) По необходимостта от цялостна преценка на продължителността на производството (първа част от първото правно основание)

79.      В първата част от първото правно основание Solvay твърди, че при преценката на продължителността на производството Общият съд само е разгледал изолирано отделните етапи от административното и съдебното производство, без да прецени общата продължителност на производството след извършените през април 1989 г. проверки.

80.      Въпросът дали дадено производство има разумна продължителност се преценява в зависимост от обстоятелствата по съответното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на жалбоподателя и на компетентните органи(85). В това отношение Съдът уточнява, че списъкът на приложимите критерии не е изчерпателен(86).

81.      Надлежната проверка на продължителността на производството несъмнено включва отделна преценка от страна на Общия съд на продължителността на всеки етап от производството(87). Ако който и да било етап от производството има прекомерна продължителност, това обстоятелство самò по себе си е достатъчно, за да обоснове констатацията за наличие на нарушение на правото на процес в разумен срок(88).

82.      Надлежната проверка на продължителността на производството обаче включва не само преценка „на парче“, но и цялостна преценка на продължителността на административното производство и на евентуалните съдебни производства(89).

83.      Необходимостта от цялостна преценка не може да бъде оспорена с мотива, че административното и съдебното производство са от различно естество и че изискванията, на които администрацията или юрисдикциите трябва да отговарят, са залегнали на различни места в Хартата на основните права. За засегнатото предприятие единственото, което има значение, е кога „делото“ му ще бъде решено окончателно от безпристрастен орган. Член 41, параграф 1 и член 47, параграф 2 от Хартата на основните права просто съдържат две проявления на един и същи процесуалноправен принцип, а именно че страните в процеса могат да очакват решение в разумен срок.

84.      Действително, ако продължителността на нито един от отделните етапи на административното и съдебното производство не е била прекомерна, по правило следва да се приеме, че не е налице нарушение на правото на процес в разумен срок. Колкото повече етапи обаче има производството като цяло — което включва едно или повече административни и/или съдебни производства, — толкова по-важна е преценката на общата му продължителност.

85.      По настоящото дело първата част от административното производство (1989—1990 г.) и първото съдебно производство (1991—2000 г.) са последвани от една макар и съвсем кратка втора част от административното производство (2000 г.) и второ съдебно производство (от март 2001 г.)(90). Общата продължителност на тези етапи от производството към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение е над двадесет години; към настоящия момент са изминали дори двадесет и две години. Едва ли има друго производство в областта на европейското право на конкуренцията, което да е продължило толкова дълго(91).

86.      При тези обстоятелства не е било възможно да се провери надлежно продължителността на производството, без да бъде преценена и общата продължителност на административното и съдебното производство до постановяването на обжалваното съдебно решение. Доколкото Общият съд не е извършил такава цялостна преценка, обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото. Следователно първата част от първото правно основание е основателна.

 в) По твърдяната липса на мотиви (втора част от първото правно основание)

87.      Solvay освен това твърди, че липсват мотиви (член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда), тъй като Общият съд не отчел продължителността на етапа от производството пред него при преценката на продължителността на производството.

88.      Действително, Общият съд изобщо не споменава продължителността на висящото пред него производство (производство по дело Т‑58/01). Следва обаче да се припомни, че мотивите на първоинстанционното решение могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол(92).

89.      В конкретния случай Общият съд приема, че не единствено продължителността на производството, а само произтичащо от продължителността на производството нарушение на правото на защита може да доведе до отмяна на спорното решение. Доколкото според Общия съд трябва да се приеме, че не е налице нарушение на правото на защита, в обжалваното съдебно решение той е имал право да не преценява изрично изтъкнатите от Solvay доводи за продължителността на производството пред Общия съд. В това отношение не е налице липса на мотиви.

90.      Ето защо втората част от първото правно основание трябва да се отхвърли.

 2. Правни последици от производството с прекомерна продължителност (трета, четвърта и пета част от първото правно основание)

91.      С третата, четвъртата и петата част от първото правно основание Solvay оспорва правните последици от евентуално превишаване на разумния срок на административното и съдебното производство.

 а) Изискване за накърняване на правото на защита (трета част от първото правно основание)

92.      В рамките на третата част от първото правно основание е повдигнат правен въпрос от принципно значение. Страните спорят по въпроса дали евентуалното нарушение на основното право на процес в разумен срок самò по себе си е достатъчно, за да обоснове отмяната на спорното решение, или освен това трябва да бъде доказано, че е накърнена възможността на засегнатото предприятие за защита(93).

93.      В обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че прекомерната продължителност на производството може да доведе до отмяна на решение на Комисията само ако се установи, че продължителността на производството засяга възможността на съответното предприятие за ефективна защита(94). Този подход е в съответствие с междувременно установената практика на Съда, която съвсем общо изисква да се преценява дали продължителността на дадено производство може да повлияе върху неговия изход(95).

94.      Solvay обаче счита, че тази съдебна практика е остаряла и приканва Съда да я преосмисли в контекста на задължителната правна сила на Хартата на основните права след влизането в сила на Договора от Лисабон.

95.      В това отношение особено значение имат изискванията на член 52, параграф 3 от Хартата. Първото изречение от тази разпоредба съдържа принцип на хомогенност, съгласно който основните права, които са включени в Хартата и съответстват на права, гарантирани от ЕКПЧ, имат същия смисъл и обхват като дадените им в ЕКПЧ.

96.      Вярно е, че признатото от Съюза основно право на процес в разумен срок, установено в член 41, параграф 1 и в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права, съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ(96). Противно на твърдяното от Solvay, член 6, параграф 1 от ЕКПЧ обаче не изисква, с оглед на тълкуването му към настоящия момент от ЕСПЧ, да се отмени решението за налагане на глоба в областта на картелното право единствено поради превишаване на разумния срок за постановяване на решение, и да се прекрати административното производство.

97.      Както Комисията правилно отбелязва, всепризнат факт е, че ЕКПЧ оставя на договарящите се държави известна свобода относно начините и средствата за поправяне на вредите от евентуални нарушения на основните права(97).

98.      Освен това от практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ може да се заключи, че пълната отмяна на наказателноправните санкции и прекратяването на съответното наказателно производство са само една от възможните форми на обезщетение по смисъла на член 41 от ЕКПЧ за нарушение на основно право поради прекомерна продължителност на производството(98). В тази съдебна практика не става въпрос за задължение на националните органи да отменят санкциите и да прекратят производството. Напротив, ЕСПЧ също изрично признава, че намаляването на наложеното наказание представлява подходящо обезщетение за прекомерната продължителност на производството(99). Конкретно по дело за икономическа престъпност, което има за предмет тежки случаи на измама и се характеризира с продължителност на производството от седемнадесет години, ЕСПЧ приема, че констатацията за прекомерна продължителност на производството и намаляването на наказанието са достатъчни(100). По мое мнение такова решение е приложимо и спрямо производствата в областта на картелите, които имат сходства с наказателните производства за икономически престъпления.

99.      По отношение на правото в областта на конкуренцията следва да се допълни, че самият ЕСПЧ изглежда не причислява тази правна област към класическото наказателно право; извън „твърдото ядро“ на наказателното право ЕСПЧ приема, че произтичащите от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ гаранции, предоставени от наказателното право, не трябва непременно да се прилагат с цялата им строгост(101).

100. Предвид гореизложеното, при настоящото положение в правото на Съюза трябва да се приеме, че принципът на хомогенност по член 52, параграф 3, първо изречение от Хартата на основните права не задължава юрисдикциите на Съюза при прилагането на европейското право в областта на конкуренцията непременно да санкционират нарушенията на основното право на процес в разумен срок с отмяна на спорното решение.

101. Вярно е, че съгласно член 52, параграф 3, второ изречение от Хартата на основните права е възможно правото на Съюза да предостави по-широка защита от гарантираната с разпоредбите на ЕКПЧ. За това обаче няма причина в този конкурентноправен контекст.

102. При налагането на санкция за нарушение на основното право на процес в разумен срок трябва надлежно да се отчетат както интересите на засегнатото предприятие, така и общественият интерес.

103. Интересът на засегнатото предприятие се състои в получаването на възможно най-пълно поправяне на последиците от нарушаването на основното право(102). Общественият интерес се състои в ефективното прилагане на правилата за конкуренция на вътрешния европейски пазар(103), които са част от основните разпоредби на Договорите(104).

104. Отмяната на решение на Комисията за налагане на глоба в областта на картелите само поради превишаването на разумния срок за постановяване на решение в административното или в съдебното производство би означавало да отпадне не само наложената глоба, но и констатацията за нарушение на правилата за конкуренция. Подобно разрешение би противоречало на обществения интерес от ефективно прилагане на правилата за конкуренция и би надхвърлило легитимния интерес на засегнатото предприятие от възможно най-пълно обезщетение за претърпяното от него нарушение на основното право.

105. На предприятието няма как да се дава възможност само поради съображение че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да постави под съмнение наличието на нарушение(105). Санкцията за неспазването на разумния срок на производството не трябва в никакъв случай да води до това да се разреши на съответното предприятие да продължи или да възприеме отново поведението, за което е постановено, че противоречи на правото на Съюза(106).

106. Предвид гореизложеното не виждам причина да се предлага на Съда да преосмисли досегашната си практика по този въпрос. Ето защо третата част от първото правно основание следва да се отхвърли.

 б) Последици от продължителността на производството за възможността на Solvay за защита в настоящия случай (четвърта част от първото правно основание)

107. Четвъртата част от първото правно основание се отнася до точки 113—117 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд приема, че възможността на Solvay за ефективна защита не е засегната от евентуално нарушение на принципа на разумния срок и че следователно правото му на защита не е нарушено. Според Solvay по същество в случая са налице липса на мотиви и нарушение на принципа на спазване на правото на защита, както и на принципа на разумния срок. Общият съд не отчел в достатъчна степен трудностите във връзка със защитата, които срещало Solvay след толкова дълъг период.

 i) По твърдяната липса на мотиви

108. Твърдяната липса на мотиви по смисъла на член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда се състояла в това, че Общият съд не разгледал редица доводи, изложени от Solvay в първоинстанционното производство, относно затрудненията му във връзка с неговата защита.

109. Този довод не е убедителен. Както вече бе посочено, задължението за мотивиране не изисква от Общия съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол(107).

110. На довода на Solvay, че след толкова дълъг период трудно можело да се защити срещу обвиненията на Комисията, в обжалваното съдебно решение Общият съд отговаря дори изрично, макар и накратко. По същество той посочва, че Комисията не е извършвала действия по разследване след първото съдебно производство по настоящото дело и в спорното решение не е взела предвид никакво ново доказателство, поради което да се налага упражняване на правото на защита(108).

111. Solvay може да не споделя преценката по същество на обстоятелствата по делото, но от това не следва липса на мотиви(109).

 ii) По твърдените грешки по същество

112. Тезата на Общия съд, че изминалото време не е засегнало възможностите на Solvay за защита, обаче се оспорва от жалбоподателя и по същество. Според Solvay тази теза нарушава принципа на спазване на правото на защита и принципа на разумния срок.

113. На пръв поглед може да изглежда, че Solvay иска от Съда да замести със собствената си преценка направената от Общия съд преценка на фактите, което е недопустимо в производството по обжалване(110).

114. При по-задълбочено разглеждане обаче става ясно, че Solvay упреква Общия съд не толкова за неправилна преценка на фактите, колкото за пренебрегване на обстоятелство, което според предприятието има значение: Общият съд не взел предвид, че изминалото от началото на производството време е засегнало възможността на Solvay за защита в хода на съдебното производство. Общият съд неправилно разгледал единствено последиците от изминалото време за възможността на Solvay за защита пред Комисията (т.е. в хода на административното производство).

115. Този довод е основателен.

116. При разглеждането на въпроса дали твърдяната прекомерна продължителност на производството има отрицателни последици за възможността на засегнатото предприятие за защита, Общият съд не може да ограничи анализа си само до защитата на определен етап от производството. Напротив, той трябва да разгледа като цяло дали продължителността на производството е могла да засегне защитата на засегнатото предприятие срещу обвиненията на Комисията(111).

117. Вярно е, че тази защита се упражнява най-напред по време на административното производство, в хода на което предприятието се изслушва въз основа на изложението на възраженията. Защитата обаче не се ограничава до административното производство. Нещо повече, засегнатото предприятие може да обжалва решението на Комисията за налагане на глоба пред юрисдикциите на Съюза (член 263, четвърта алинея ДФЕС, по-рано член 230, четвърта алинея ЕО). В рамките и на такова съдебно производство предприятието трябва да може да се защитава ефективно срещу това, в което — вече под формата на официално решение — Комисията го обвинява.

118. Ето защо Общият съд неправилно се е ограничил да разгледа дали в хода на административното производство Solvay е имало възможност да осигури ефективно защитата си(112) и дали продължителността на приключилото съдебно производство — съдебното производство по дело Т‑31/91, свързано с първото решение за налагане на глоба (Решение 91/298) — е имало отрицателни последици(113). Общият съд е пропуснал да включи в анализа си настоящата възможност на предприятието за защита в хода на второто съдебно производство (съдебното производство по дело Т‑58/01, свързано със спорното в случая Решение 2003/5).

119. В настоящия случай възможността за защита в производството пред Общия съд по дело Т‑58/01 е трябвало да бъде отчетена поради две причини: от една страна, поради изричното искане на Solvay да бъде взета предвид продължителността на съдебното производство към тогавашния момент и от друга, поради обстоятелството, че на Solvay е предоставен достъп до преписката едва по време на това съдебно производство, и по-точно през 2005 г. Следователно въпросът дали през 2005 г. Solvay все още е имало възможност да осигури ефективно защитата си срещу обвиненията или констатациите на Комисията, е от решаващо значение.

120. Основното право на процес в разумен срок изисква Комисията да приеме решението си за налагане на глоба в производство в областта на картелите своевременно, което да позволи на засегнатото предприятие да осигури ефективно защитата си пред юрисдикциите на Съюза.

121. Доколкото Общият съд изобщо не е разгледал това релевантно от правна гледна точка обстоятелство, обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото.

 iii) По някои допълнителни оплаквания

122. Накрая, в рамките на четвъртата част от първото правно основание Solvay се позовава на изопачаване на фактите и на нарушение на член 6 от ЕКПЧ и на член 6, параграф 1 ДЕС.

123. Не е необходимо тези допълнителни оплаквания да бъдат разглеждани по-задълбочено. Твърдението, изведено от изопачаване на факти, не е изложено обстойно(114) и не виждам никакви основания да се приеме, че е налице такова изопачаване. Що се отнася до член 6 от ЕКПЧ и член 6, параграф 1 ДЕС, първата разпоредба не е пряко приложима, а втората сама по себе си не съдържа гаранции на основните права(115).

 iv) Междинно заключение

124. Четвъртата част от първото правно основание е отчасти основателна.

 в) Твърдян отказ на Solvay от намаляване на глобата (пета част от първото правно основание)

125. С петата и последна част от първото правно основание Solvay оспорва конкретно точка 122 от обжалваното съдебно решение. В тази точка Общият съд уточнява, че „в жалбата [Solvay] изрично отхвърля възможността за намаляване на глобата като обезщетение за твърдяното нарушение на правото на процес в разумен срок“. Според Solvay това е изопачаване на доводите му, изтъкнати в първоинстанционното производство.

126. Според постоянната съдебна практика изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна(116). Пренесено към изложените от страните в първоинстанционното производство доводи, това означава, че трябва да се приеме, че изопачаване на последните ще е налице само ако изтъкнатите от страните доводи са явно неправилно тълкувани или възпроизведени в различен смисъл от Общия съд.

127. За съжаление в спорната формулировка от обжалваното съдебно решение Общият съд не пояснява до кой пасаж от жалбата тя се отнася. В производството по обжалване пред Съда страните все пак са съгласни, че точки 88 и 89 от жалбата до Общия съд може да се считат за отправната точка за критикуваното от Solvay становище на Общия съд. В точка 88 от жалбата си предприятието подчертава по същество, че според него единствено отмяна на спорното решение може да поправи вредите от твърдяното нарушение на принципа на справедлив процес; самò по себе си намаляването на глобата нямало как да поправи вредите от твърдяното нарушение на член 6 от ЕКПЧ. По-нататък в точка 89 от жалбата Solvay заключава, че твърдяното от него явно превишаване на разумния срок можело да доведе само до отмяната на спорното решение(117).

128. Във възпроизведения пасаж от жалбата не откривам никакъв отказ от евентуално намаляване на глобата, свързан с продължителността на производството. От писменото становище на Solvay още по-малко може да се направи извод за предположения от Общия съд „изричен отказ“ на предприятието от намаляване на глобата поради прекомерна продължителност на производството.

129. В точки 88 и 89 от подадената в първоинстанционното производство жалба Solvay по-скоро категорично излага правната си позиция. Предприятието пояснява каква според него следва да бъде правната последица от твърдяното нарушение на принципа за разумния срок: не намаляване на глобата, а отмяна на спорното решение.

130. Между излагането на правна позиция и изричния отказ от възможността да се намали глобата като обезщетение за твърдяно нарушение на право съществува принципна разлика. Тази разлика не е отчетена от Общия съд в точка 122 от обжалваното съдебно решение.

131. Точка 122 от обжалваното съдебно решение свидетелства за това, че Общият съд очевидно е тълкувал неправилно и освен това е възпроизвел в различен смисъл доводите, изтъкнати от Solvay в първоинстанционното производство. Това съставлява изопачаване на доводите на страната.

132. Това изопачаване проличава особено предвид факта че в първоинстанционната си жалба Solvay по друг повод действително иска от Общия съд да намали глобата и във връзка с това изрично се позовава на развитите от предприятието „доводи във връзка с основанията за отмяна“,т.е. и на изтъкнатите от него доводи за прекомерната продължителност на производството(118).

133. Следователно петата част от първото правно основание трябва да бъде уважена.

3.     Междинно заключение

134. Първото правно основание е отчасти основателно.

 В –      Отмяна на обжалваното съдебно решение

135. Както е видно от предходните съображения, трите изложени от Solvay правни основания са до голяма степен основателни. Основателността на всяко едно от тези правни основания сама по себе си е достатъчна, за да обоснове пълната отмяна на обжалваното съдебно решение.

 Г –   Произнасяне по жалбата, подадена на първа инстанция

136. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

137. Такъв е настоящият случай. Всички въпроси от фактически и правен характер, които имат значение за решението по жалбата на Solvay, вече са обсъдени пред Общия съд, а страните са имали възможност да изложат доводите си. Следователно не е необходимо делото да бъде връщано на Общия съд за ново разглеждане, а по-скоро Съдът може сам да се произнесе по жалбата на Solvay за отмяна на спорното решение. С оглед на извънредно дългата продължителност на производството — двадесет и две години от проверките, извършени от Комисията през април 1989 г., до днешна дата — Съдът следва да се възползва от тази възможност.

138. По-нататък ще се огранича до кратък анализ на законосъобразността на спорното решение от три определени гледни точки: достъп до преписката (раздел 1 по-долу), право на изслушване (раздел 2 по-долу) и продължителност на производството (раздел 3 по-долу).

 1. По правото на достъп до преписката

139. Безспорно е, че преди приемането на спорното решение на Solvay не е предоставен достъп до преписката, отговарящ на правните изисквания(119).

140. Както вече бе посочено, няма как да се изключи, че Solvay е могло да открие в загубените части от преписката, чието съдържание не е известно, информация, която е щяла да бъде полезна за неговата защита. Това е така, още повече че според самата Комисия някои от липсващите папки „съдържат кореспонденцията на основание член 11 от Регламент № 17“, т.е. исканията за сведения, отправени от Комисията до различни предприятия, и техните отговори(120). Такива становища на трети лица са могли да съдържат полезна информация за преценката на споразумението между Solvay и CFK дори само що се отнася до продължителността на установеното нарушение и размера на определената глоба. Конкретно по отношение на продължителността на нарушението информацията, изложена в спорното решение на Комисията, е непълна и противоречива(121).

141. От това следва, че е съществувала най-малкото възможност административното производство да има друг изход при надлежно предоставяне на достъп до преписката, било то и само по отношение на размера на наложената глоба.

142. Ето защо спорното решение трябва да се отмени изцяло дори само поради извършените процесуални нарушения във връзка с достъпа до преписката и загубените документи.

 2. По правото на изслушване

143. Освен това е безспорно, че преди приемането на спорното решение през 2000 г. Solvay не е изслушано отново от Комисията, въпреки че това е било задължително от правна гледна точка(122). Това процесуално нарушение е тясно свързано с непредоставянето на достъп до преписката.

144. Не може да се изключи възможността за друг изход на административното производство, ако през 2000 г. Комисията бе дала на предприятието възможност, след надлежно предоставен достъп до преписката, отново да изложи становището си по поддържаните от нея твърдения за нарушение(123).

145. И по тази причина спорното решение трябва да се отмени изцяло.

 3. По правото на процес в разумен срок

146. Накрая, що се отнася до продължителността на производството, считам че тя трябва да се прецени въз основа на всички обстоятелства в конкретния случай(124).

147. В настоящия случай следва да се има предвид, че през периода между отмяната на първото ѝ решение за налагане на глоба (Решение 91/298) и първото решение на Съда като касационна инстанция(125) Комисията не е предприела никакви действия. Това означава, че е изминал период от четири години и седем месеца, без той да бъде оползотворен(126).

148. Това бездействие на Комисията не може да бъде оправдано с подадената към онзи момент от тази институция жалба срещу съдебното решение за отмяна на първото решение за налагане на глоба. Комисията действително е свободна да изчерпи изцяло процесуалните средства, с които разполага, и ако загуби делото на първа инстанция, да сезира Съда като касационна инстанция. Това обаче изобщо не означава, че докато трае производството по обжалване, Комисията може да остави без движение административното производство(127).

149. Обжалването няма суспензивно действие (член 60, първа алинея от Статута на Съда). Следователно съгласно член 233, параграф 1 ЕО (понастоящем член 266, параграф 1 ДФЕС) Комисията е била длъжна, считано от 29 юни 1995 г., датата на постановяване на решението на Общия съд по дело Т‑31/91, да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение на Общия съд. Съгласно принципа на добра администрация също е било необходимо тя или бързо да подготви приемането на ново решение по същество, или да прекрати административното производство.

150. Комисията е можела лесно да продължи административното производство, считано още от юли 1995 г., вместо да чака до април 2000 г.(128) В новото си решение за налагане на глоба тя е трябвало само да уточни, че това решение остава без предмет, в случай че спечели делото в производството пред Съда.

151. При това положение заключавам, че в настоящия случай административното производство е било прекомерно дълго дори само поради почти петгодишното бездействие на Комисията между юли 1995 г. и април 2000 г. Както вече бе отбелязано(129), предвид този извод не е необходимо да се прави по-задълбочен анализ на продължителността на други етапи от производството и цялостна преценка на продължителността на производството(130).

152. Разбира се, констатираното непосредствено по-горе нарушение на принципа на разумния срок обосновава отмяна на спорното решение само ако е засегната възможността на засегнатото предприятие за защита вследствие на продължителността на производството(131). В това отношение тежестта на доказване пада върху предприятието.

153. По правило Съдът поставя строги изисквания за такова доказване(132): изложените от засегнатото предприятие доводи трябва да се основават на убедителни доказателства и не може да са прекалено абстрактни и неясни(133). Ако например се твърди, както в случая, че възможността за защита е ограничена поради напускането на някогашни работници, трябва да се посочат поименно тези лица, както и тяхната позиция и дата на напускане, естеството и обхватът на информацията или разясненията, които се очаква те да предоставят, и да се изложат обстоятелствата, които не са позволили на съответните лица да дадат показания(134).

154. Няма съмнение, че Solvay не е представило такива конкретни доказателства в настоящото съдебно производство пред юрисдикциите на Съюза.

155. В настоящия случай следва обаче да се има предвид, че към момента на приемане на второто решение за налагане на глоба в края на 2000 г. вече са изминали десет до тринадесет години от периода 1987—1990 г., за който Solvay е обвинено в участие в картел. Когато през 2005 г. Solvay най-после получава достъп до преписката в хода на производството пред Общия съд, вече са изминали дори петнадесет до осемнадесет години от периода на установените от Комисията нарушения.

156. Ясно е, че спомените на работниците — още повече на бившите работници — на дадено предприятие отслабват след толкова дълго време.

157. При все това в хода на първоинстанционното производство Solvay предлага на Общия съд да му посочи конкретните ръководители, работили през въпросния период в отдел „Карбонат“, както и кога последните са напуснали, респ. починали.

158. При особените обстоятелства по този случай повече не е могло да се очаква разумно от Solvay.

159. По-специално обстоятелството, че не е посочил подробно събитията и доказателствата, за които бившите му работници е следвало да предоставят информация, не може да бъде във вреда на жалбоподателя. Все пак предприятието и до днес не е запознато с всички части от преписката, които всъщност е трябвало да му бъдат представени(135). Не може да се изисква от Solvay да докаже дали и до каква степен бившите му работници са щели да могат да предоставят информация за загубените части от преписката по производството, чието съдържание е неизвестно, и до които по време на производството въобще не е имало достъп.

160. Казано съвсем общо, изискванията за доказването на засягане на възможността за защита поради изтичане на определен период не могат да бъдат толкова високи, че за засегнатото предприятие да стане практически невъзможно или да бъде прекомерно затруднено да приведе каквото и да било доказателство.

161. С оглед на безвъзвратната загуба на част от преписката, съдържаща по всяка вероятност кореспонденция на Комисията с трети предприятия(136), няма как да се изключи, че напусналите работници на Solvay, ако бъде осъществена връзка с тях, са щели да помогнат на предприятието за неговата защита. По-специално не може да се изключи, че посочените работници са щели да могат да предоставят информация относно контекста, за който не е било възможно да се направи ясно заключение въз основа само на използването на писмени документи.

162. От предходното следва, че са налице достатъчно данни да се приеме, че прекомерната продължителност на производството е засегнала възможността на Solvay да се защитава срещу Комисията. Това обстоятелство самò по себе си налага отмяната на спорното решение.

 4. Междинно заключение

163. От разглеждането на някои правни въпроси, повдигнати от жалбоподателя на първа инстанция във връзка с достъпа до преписката, правото на изслушване и продължителността на производството, следва, че спорното решение на Комисията (Решение 2003/5) трябва да се отмени изцяло. Поради това не е необходимо да се разглеждат останалите правни основания, изложени от Solvay в първоинстанционното производство.

V –  По искането за намаляване на глобата

164. Освен отмяна на обжалваното съдебно решение и на спорното решение(137) Solvay иска и отмяна или намаляване на глобата, изменена по размер от Общия съд, като обезщетение за вредите, които то твърди, че е претърпяло поради извънредно дългата продължителност на производството.

165. Според предложеното от мен решение, водещо до отмяна на обжалваното съдебно решение(138) и на спорното решение(139), това отделно искане на Solvay се оказва лишено от предмет. Въпреки това за пълнота по-нататък ще го разгледам при условията на евентуалност.

 А –      Предварителна бележка

166. От досегашната практика на Съда могат да се изведат два различни подхода за решаването на проблема за прекомерната продължителност на производството: по дело Baustahlgewebe, по което на засегнатото предприятие е наложена глоба съгласно картелното право, Съдът намалява глобата(140). От друга страна, по дело Der Grüne Punkt, по което не е наложена такава глоба, Съдът единствено е посочил на засегнатото предприятие, че то има право да предяви иск за обезщетение за вреди на основание член 268 ДФЕС във връзка с член 340, втора алинея ДФЕС (по-рано член 235 ЕО във връзка с член 288, втора алинея ЕО)(141).

167. В съдебното заседание Комисията изтъква, че предпочита последния подход, който е очертан в Решение по дело Der Grüne Punkt. Тя обосновава това с необходимостта от ефективно прилагане на конкурентното право. Според нея намаляването на глобата би засегнало ефективното прилагане на европейските правила за конкуренция.

168. Това възражение е неубедително.

169. От една страна, безспорно прилагането на европейските правила за конкуренция, които са абсолютно необходими за функционирането на вътрешния пазар(142), съставлява основна цел на Договорите(143). За постигането на тази цел са необходими ефективни и възпиращи санкции.

170. От друга страна, в производство като административното производство в областта на картелите, което има почти наказателноправни характеристики(144), е необходимо да се отдаде особено внимание на основните процесуални гаранции. Конкурентното право може да се прилага само със средства, съобразени с изискванията на правовата държава. Това означава, че ако в производство в областта на картелите е нарушено основно право като правото на процес в разумен срок, засегнатото предприятие има право на ефективно средство за защита.

171. Следователно при определянето на санкция за превишаването на разумния срок неизбежно трябва да се спази както изискването за прилагане на правилата за конкуренция, от една страна, така и изискването за наличие на ефективно средство за защита поради нарушаването на основно право, от друга.

172. По съображения за процесуална икономия и за да се осигури на засегнатото предприятие незабавно и ефективно средство за защита, Съдът е длъжен, когато е възможно, т.е. в случаите, свързани с налагане на глоби, да следва и занапред подхода, очертан от него в Решение по дело Baustahlgewebe(145).

173. Изискването за ефективно прилагане на конкурентното право в такъв случай е изпълнено, ако се запази в сила констатацията на нарушението и задължението на засегнатото предприятие да го прекрати(146). Глобата, първоначално определена от Комисията или от Общия съд, продължава да има възпиращ ефект върху останалите оператори на пазара. Съдът не поставя под съмнение целесъобразността на тази мярка с оглед на обстоятелствата при извършване на нарушението. Методът „Baustahlgewebe“ води просто до един вид прихващане на първоначалната глоба със сумата, която се счита за подходящо обезщетение за прекомерната продължителност на производството(147).

 Б –      Намаляване на глобата

174. Решение по дело Baustahlgewebe(148) в крайна сметка се основава на пълната юрисдикция по смисъла на член 261 ДФЕС, която Съдът има във връзка със санкциите в областта на правото относно картелите по силата на член 17 от Регламент № 17(149). Въз основа на това Съдът може по свое усмотрение да отменя, намалява или увеличава наложените глоби или периодични имуществени санкции.

175. В приложение на Решение по дело Baustahlgewebe най-напред е необходимо да се прецени продължителността на производството (в това отношение вж. точка 1 по-долу) и след това да се определи значението на евентуалното намаляване на глобата (в това отношение вж. точка 2 по-долу).

1.     По прекомерната продължителност на административното и съдебното производство

176. Както вече бе посочено(150), въпросът дали дадено производство има разумна продължителност се преценява в зависимост от обстоятелствата по съответното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на жалбоподателя и на компетентните органи.

177. Във връзка с това отделните етапи от производството следва да бъдат разгледани самостоятелно, но е необходима и цялостна преценка на продължителността на административните и съдебните производства(151).

178. От гледна точка на принципа за разумния срок трудности възникват преди всичко по отношение на два от етапите на производството: периодът на пълно бездействие на Комисията в първото производство по обжалване (производството по съединени дела С‑287/95 Р и С‑288/95 Р) и второто производство пред Общия съд (производството по дело Т‑58/01)(152).

179. Вече бе установено(153), че бездействието на Комисията в продължение на четири години и седем месеца между юли 1995 г. и април 2000 г., т.е. по време на първото производство по обжалване, е нарушило основното право на Solvay на процес в разумен срок. Следователно за целите на настоящото производство не е нужно да се разглежда въпросът дали за същия период отговорност за прекомерна продължителност на производството носи и Съдът поради продължителност от четири години и седем месеца на производството по обжалване пред него.

180. Що се отнася до второто производство пред Общия съд (по дело Т‑58/01), на пръв поглед неговата продължителност от осем години и девет месеца изглежда прекалено голяма.

181. Както жалбоподателят правилно посочва, толкова дълго време за проучване на делото в настоящия случай не може да се оправдае с каквато и да била сложност на делото: страните в производството пред Общия съд са само две, времето и разходите за превод са незначителни(154), а повдигнатите от страните фактически и правни въпроси не са с изключителна трудност. Макар да е съществувала връзка с паралелно висящото дело Т‑57/01, идентичността на много от правните основания на жалбите, изтъкнати по двете дела, би следвало да е улеснила предварителното им проучване и така по-скоро да е ускорила, отколкото забавила производството.

182. До голяма степен забавянето на производството със сигурност се дължи на необходимостта на Solvay да се даде възможност да се запознае с преписката по административното производство в хода на съдебното производство(155). Обстоятелството обаче, че за това са били необходими една година и половина и дори две години, ако се включи времето, през което са подадени писмените становища от страните(156), е напълно неприемливо. Тази загуба на време не може да бъде в тежест на Solvay. Общият съд е трябвало евентуално да определи ясни срокове на Комисията и да направи необходимите изводи при евентуално неспазване на тези срокове.

183. Освен това се установяват и някои периоди на продължително бездействие от страна на Общия съд в хода на първоинстанционното производство. Като пример следва да се посочат по-специално двадесет и деветте месеца, изтекли в промеждутъка между становището на Комисията за ползата от някои документи за защитата на Solvay и откриването на устната фаза на производството(157). Също така трябва да се посочи и периодът от почти осемнадесет месеца, изминал между съдебното заседание от 26 юни 2008 г. и постановяването на обжалваното съдебно решение на 17 декември 2009 г.(158)

184. От само себе си се разбира, че проблеми с вътрешната организация на дейността на Общия съд, като например свързаните с редовното обновяване на състава на съдиите или с възпрепятстването на съдии, не бива да бъдат в тежест на страните в процеса(159).

185. При това положение продължителността както на административното, така и на съдебното производство в настоящия случай е прекомерна.

186. Това впечатление се потвърждава от прегледа на общата продължителност на всички етапи от административното и съдебното производство в настоящия случай:

–        в съответствие с практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ за начална дата при изчисляването на продължителността на производството следва да се вземе датата, на която на Solvay за първи път са наложени мерки, които са взети въз основа на подозренията срещу него и са имали съществени последици за положението му(160). В настоящия случай тази начална дата е била много преди изложението на възраженията (което може да се сравни с официално „обвинение“): тя съвпада и с датата, на която Комисията провежда през април 1989 г. претърсване на помещенията на Solvay(161),

–        производството никога не е прекратявано,

–        за вероятна крайна дата следва да се счита датата, на която ще се постанови решението на Съда в настоящото производство по обжалване(162).

187. До днешна дата общата продължителност на производството вече е двадесет и две години. Не е нужно да се разглежда въпросът дали такава голяма продължителност на производството може въобще да бъде обоснована. Във всички случаи такава обосновка би изисквала да са налице извънредни обстоятелства, като например особена сложност на фактическите и правните въпроси, подлежащи на разискване, както и значителната вина на засегнатото предприятие за определени забавяния на производството. В случая очевидно не са налице такива обстоятелства.

188. Само мимоходом ще обърна внимание, че фактът, че все още не е изтекла давността за преследване на нарушенията, сам по себе си не е достатъчен, за да бъде обоснована общата продължителност на производството(163). Давностният срок всъщност само определя максималния период, през който е възможно да се предприемат мерки за налагане на глоба за нарушения на европейските правила за конкуренция. В рамките на давностния срок принципът за разумния срок изисква разследването и вземането на решение да протичат бързо и да се избягват периоди на бездействие, които не могат да бъдат обосновани. Всъщност при висящо производство засегнатите предприятия са под силно напрежение и изобщо нямат сигурност кога ще приключи производството и какъв ще бъде неговият изход. В тази ситуация принципът на разумния срок им предоставя по-голяма защита, отколкото предоставя давността за преследване на нарушенията(164).

189. С оглед на всичко изложено по-горе правя извод, че е нарушено основното право на Solvay на процес в разумен срок.

190. Следователно в приложение на Решение по дело Baustahlgewebe(165) обжалваното съдебно решение би трябвало да бъде отменено поради прекомерна продължителност на производството поне доколкото с това решение размерът на глобата се определя на 2,25 милиона евро.

2.     По размера, с който трябва да бъде намалена глобата

191. В отговор на въпрос по време на съдебното заседание позициите на страните относно евентуалния размер, с който да бъде намалена глобата в настоящия случай, рязко се различават. Докато Solvay иска, предвид продължителността на производството, глобата да бъде намалена до такава степен, че санкцията да бъде само символична, Комисията заема диаметрално противоположна позиция: според нея не глобата, а нейното намаляване следва да бъде символично.

192. По дело Baustahlgewebe — единственият досега наличен пример — размерът, с който Съдът намалява глобата, е незначителен: глобата, определена от Общия съд на 3 милиона екю, е намалена с 50 000 екю(166); това съответства на намаляване от точно 1,67 %.

193. Съмнително е дали такова незначително намаляване на глобата и тук би било подходящо в светлината на изискванията на ЕКПЧ. Съгласно практиката на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, която по силата на член 52, параграф 3, първо изречение от Хартата на основните права трябва да бъде взета предвид и в правото на Съюза, от решаващо значение с оглед на обезщетението е доколко е превишен разумният срок(167).

194. В настоящия случай както отделните етапи на административното и съдебното производство, така и всички етапи на производството, взети заедно, се характеризират със съществено превишаване на разумния срок: бездействие от над четири години и седем месеца в рамките на административното производство(168), първоинстанционно съдебно производство от осем години и девет месеца(169) и обща продължителност на производството от двадесет и две години до днес(170) надхвърлят — при липсата на извънредни обстоятелства — всякакъв срок, който може да се приеме за разумен.

195. При това положение незначителното по размер намаляване на глобата, извършено от Съда в Решение по дело Baustahlgewebe, посочено по-горе, и както изглежда Комисията предлага в настоящия случай, в никакъв случай не би било целесъобразно.

196. Нарушението на основно право вследствие на прекомерна продължителност на производството изисква ефективна санкция. В това отношение трябва да се вземе предвид, от една страна, тежестта на извършеното от засегнатото предприятие нарушение и от друга, тежестта на нарушението на основното право, до което води прекомерната продължителност на производството(171).

197. В настоящия случай следва да се приеме, че е налице тежко нарушение на основното право на процес в разумен срок. Това обосновава значително намаляване на глобата. Същевременно обаче трябва да се има предвид, че според констатациите на Комисията картелното споразумение между Solvay и CFK съставлява „тежко нарушение“ на едно от основните правила за вътрешния пазар (член 81 ЕО)(172). Ето защо след преценка на всички обстоятелства в конкретния случай считам за подходящо глобата да се намали с 50 %. Във връзка с това като отправна точка за изчисленията следва да се използва глобата в размера, определен от Общия съд.

198. В случай че Съдът не отмени обжалваното съдебно решение изцяло и не отмени спорното решение(173), предлагам поне глобата от 2,25 милиона евро да се намали с 50 %.

VI –  По съдебните разноски

199. Съгласно член 122, параграф 1 от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

200. По силата на член 69, параграф 2 във връзка с член 118 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като дружество Solvay е направило искане да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски във връзка с производството по обжалване пред Съда и тези в производството пред Общия съд, а изложените от Комисията правни основания са отхвърлени и на двете инстанции, последната трябва да понесе съдебните разноски, направени в двете производства.

VII –  Заключение

201. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

1)      Отменя Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело T‑58/01, Solvay/Комисия.

2)      Отменя Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 година относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО (COMP/33.133 — Б: Натриев карбонат — Solvay, CFK).

3)      Европейската комисия понася съдебните разноски в производствата и пред двете инстанции.

---

1 – Език на оригиналния текст: немски.

---

2 – По отношение на първото производство по обжалване пред Съда вж. Решение на Съда от 6 април 2000 г. по дело Комисия/Solvay (C‑287/95 P и C‑288/95 P, Recueil, стр. I‑2391).

---

3 – Вж. и въведението в представеното на днешна дата мое заключение по дело Solvay/Комисия (C‑109/10 P, точки 1—6).

---

4 – Solvay SA (по-рано Solvay и Cie SA) е учредено по белгийското право акционерно дружество, осъществяващо дейност във фармацевтичната, химическата, пластмасовата и преработвателната промишленост.

---

5 – Chemische Fabrik Kalk GmbH.

---

6 – Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.).

---

7 – Жалбата, подадена от Solvay до ЕСПЧ, е от 26 февруари 2010 г. и е приложена към жалбата на това предприятие, по която е образувано настоящото производство.

---

8 – Вж. по този въпрос и по-нататък точки 5—42 от Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело Solvay/Комисия (T‑58/01, Сборник, стр. II‑4781, наричано по-нататък и „обжалваното съдебно решение“) и точка 22 от Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. по успоредно образуваното дело Solvay/Комисия (T‑57/01, Сборник, стр. II‑4621).

---

9 – Регламент (ЕИО) № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] от Договора (OB 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

---

10 – Содата се използва за производството на стъкло (тежка сода), в химическата промишленост и при металообработването (лека сода). Следва да се прави разграничение между природна сода (тежка сода) и синтетична сода (тежка и лека сода). Природната сода се получава от стриване, пречистване и калциниране на самороден натриев карбонат. Синтетичната сода е резултат от реакцията на обикновена сол с варовик посредством разработения от братята Solvay през 1863 г. метод „амоняк—сода“.

---

11 – Освен Solvay проверките засягат и предприятията AKZO, Chemische Fabrik Kalk (CFK), Imperial Chemical Industries (ICI), Matthes & Weber и Rhône Poulenc. Тези проверки са извършени въз основа на решението на Комисията от 5 април 1989 г. за проверка, части от което са възпроизведени в Решение по дело Solvay/Комисия (T‑57/01, посочено по-горе в бележка под линия 8, точка 19).

---

12 – По отношение на установената от Комисията злоупотреба с господстващо положение на Solvay препращам към представеното ми на днешна дата заключение по успоредно образуваното и висящо към момента дело Solvay/Комисия (C‑109/10 P).

---

13 – Вж. по този въпрос в частност точки 23, 27 и 31 от обжалваното съдебно решение.

---

14 – Решение 91/298/ЕИО на Комисията от 19 декември 1990 година относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.133 — В: Натриев карбонат — Solvay, CFK) (ОВ L 152, 1991 г., стр. 16). Това решение е само едно от четири решения, които Комисията приема на този ден и които имат за адресати предприятията, осъществяващи дейност на пазара на сода. От другите решения едно има за адресати Solvay и ICI (Решение 91/297/ЕИО на Комисията от 19 декември 1990 година относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.133 — A: Натриев карбонат — Solvay, ICI) (ОВ L 152, 1991 г., стр. 1), едно — само Solvay (Решение 91/299/ЕИО на Комисията от 19 декември 1990 година относно процедура по прилагане на член 86 от Договора за ЕИО (IV/33.133 — Б: Натриев карбонат — Solvay, CFK) (ОВ L 152, 1991 г., стр. 21) и едно — само ICI (Решение 91/300/ЕИО на Комисията от 19 декември 1990 година относно процедура по прилагане на член 86 от Договора за ЕИО (IV/33.133 — Г: Натриев карбонат — ICI) (ОВ L 152, 1991 г., стр. 40).

---

15 – Към онзи момент 3 милиона екю, респ. 1 милион екю.

---

16 – Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия (T‑31/91, Recueil, стр. II‑1821), потвърдено с Решение на Съда по дело Комисия/Solvay (посочено в бележка под линия 2).

---

17 – Точка 247 от обжалваното съдебно решение.

---

18 – През 2000 г. Комисията не приема решение спрямо CFK, навярно защото междувременно предприятието е преустановило производството на сода.

---

19 – Решение 2003/5/ЕО на Комисията от 13 декември 2000 година относно процедура по прилагане на член 81 от Договора за ЕО (COMP/33.133 — Б: Натриев карбонат — Solvay, CFK) (ОВ L 10, 2003 г., стр. 1); наричано по-нататък и „спорното решение “). На същия ден Комисията приема и Решение 2003/6/ЕО от 13 декември 2000 г. относно процедура по прилагане на член 82 от Договора за ЕО (COMP/33.133 — Б: Натриев карбонат — Solvay) (ОВ L 10, 2003 г., стр. 1), което е в основата на успоредно образуваното производство по обжалване пред Съда по дело Solvay/Комисия (C‑109/10 P).

---

20 – Решение по дело Solvay/Комисия (Т‑58/01, посочено в бележка под линия 8). На същия ден е постановено и Решение на Общия съд по успоредно образуваното дело Solvay/Комисия (Т-58/01, посочено в бележка под линия 9); последното решение се обжалва в дело Solvay/Комисия (С‑109/10 Р), което също е висящо пред Съда).

---

21 – Наричано по-нататък и „жалбоподателят“.

---

22 – Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Този регламент се прилага от 1 май 2004 г., както е видно от член 45, параграф 2 от него.

---

23 – Вж. точки 17—122 от представеното на днешна дата мое заключение по дело C‑109/10 P.

---

24 – Решение на Съда от 14 септември 2010 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др. (С‑550/07, все още непубликувано в Сборника, точка 92); вж. и Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия (известно като „Thyssen Stahl“, C‑194/99 P, Recueil, стр. I‑10821, точка 30) и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler/Комисия (С‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, Сборник, стр. I‑7191, точка 34).

---

25 – Хартата на основните права на Европейския съюз е тържествено прогласена за първи път на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ С 364, стр. 1) и след това още веднъж на 12 декември 2007 г. в Страсбург (ОВ С 303, стр. 1 и ОВ, 2010 г., С 83, стр. 389).

---

26 – Точки 7 и 10 от обжалваното съдебно решение.

---

27 – Точки 7, 242 и 243 от обжалваното съдебно решение.

---

28 – Точка 243 от обжалваното съдебно решение.

---

29 – Точка 25 от обжалваното съдебно решение и съображение 70 от спорното решение.

---

30 – Точки 247 и 248 от обжалваното съдебно решение.

---

31 – Точки 40—48 от обжалваното съдебно решение.

---

32 – Точки 50 и 51 от обжалваното съдебно решение.

---

33 – Точки 48, 49 и 254 от обжалваното съдебно решение.

---

34 – Точки 49, 246 и 256 от обжалваното съдебно решение.

---

35 – Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (известно като „Aalborg Portland“, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 68) и Решение от 1 юли 2010 г. по дело Knauf Gips (известно като „Knauf Gips“, C‑407/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 22).

---

36 – В точки 245—248 от обжалваното съдебно решение Общият съд също приема, че е налице това процесуално нарушение.

---

37 – Вж. във връзка с това член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права.

---

38 – Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Hercules Chemicals/Комисия (известно като „Hercules“, C‑51/92 P, Recueil, стр. I‑4235), точка 78), Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия (C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 128), Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (известно като „PVC II“, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 318) и Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 104); вж. също Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело Solvay/Комисия (Т‑30/91, Recueil, стр. II‑1775, точка 98) и Решение на Общия съд по дело ICI/Комисия (Т‑36/91, Recueil, стр. II‑1847, точка 108).

---

39 – Решение по дело Hercules (посочено в бележка под линия 38, точка 77), Решение по дело Corus UK (посочено в бележка под линия 38, точка 127) и Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, точки 317, 322 и 323).

---

40 – В дело C‑109/10 P третото правно основание е свързано със загубените материали от преписката, а четвъртото правно основание — с материалите от преписката в административното производство, с които е могло да бъде направена справка в секретариата на Общия съд (вж. по този въпрос точки 156—206 от представеното на днешна дата мое заключение по споменатото дело).

---

41 – Член 6, параграф 2 ДЕС, в редакцията му с Договора от Лисабон.

---

42 – Вж. напр. Решение по дело Aalborg Portland, посочено в бележка под линия 35, точка 64; в същия смисъл Решение от 28 март 2000 г. по дело Krombach (C‑7/98, Recueil, стр. I‑1935, точки 25 и 26), Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Varec (C‑450/06, Сборник, стр. I‑581, точки 44 и 46) и Решение от 23 декември 2009 г. по дело Spector Photo Group и Van Raemdonck (C‑45/08, все още непубликувано в Сборника, точка 43).

---

43 – Това действително би било недопустимо (вж. Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точки 330 и 331 и Решение по дело Aalborg Portland, посочено в бележка под линия 35, точка 77 във връзка с точка 76).

---

44 – Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 125); в същия смисъл Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия (C‑280/08 P, все още непубликувано в Сборника, точки 77, 155 и 195), в което Съдът е приел за допустими редица оплаквания, с които е изтъкнато срещу Общия съд, че в решението си се е основал на неправилни от правна гледна точка критерии; вж. и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries und Nippon Steel/Комисия (известно като „Sumitomo“, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 40), Решение от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (известно като „Impala“, C‑413/06 P, Сборник, стр. I‑4951, точка 117) и Решение от 16 декември 2008 г. по дело Masdar (UK)/Комисия (C‑47/07 P, Сборник, стр. I‑9761, точка 77).

---

45 – Точка 257 от обжалваното съдебно решение.

---

46 – Точки 263 и 264 от обжалваното съдебно решение.

---

47 – Вж. по-специално точка 262, първо изречение от обжалваното съдебно решение.

---

48 – Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, точки 318 и 324), Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 75) и Решение по дело Knauf Gips (посочено в бележка под линия 35, точка 23).

---

49 – Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 131).

---

50 – Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 68) и Решение по дело Knauf Gips (посочено в бележка под линия 35, точка 22).

---

51 – Точка 256 от обжалваното съдебно решение.

---

52 – Вж. по-специално Решение по дело Urteile PVC II (посочено в бележка под линия 38), Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35), Corus UK (посочено в бележка под линия 38) и Решение по дело Knauf Gips (посочено в бележка под линия 35).

---

53 – Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, точки 318 и 324), Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 74, 75 и 131) и Решение по дело Knauf Gips (посочено в бележка под линия 35, точки 23 и 24).

---

54 – Точка 262, първо изречение от обжалваното съдебно решение.

---

55 – Точка 262 от обжалваното съдебно решение.

---

56 – Точки 260—262 от обжалваното съдебно решение.

---

57 – Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точки 127, 128 и 131).

---

58 – Точки 262 и 263 от обжалваното съдебно решение.

---

59 – Вж. и точки 170—175 и 177 от представеното на днешна дата мое заключение по дело C‑109/10 P.

---

60 – Solvay се позовава на това обстоятелство както в жалбата си, така и в съдебното заседание пред Съда.

---

61 – Deutsche Solvay Werke.

---

62 –      Вж. по този въпрос съображение 49 от спорното решение.

---

63 – Интересно е да се отбележи, че изглежда, самата Комисия приема, че поне някои от липсващите класьори „съдържат кореспонденцията на основание член 11 от Регламент № 17“,т.е. отправеното до различни предприятия искане на Комисията за сведения и техните отговори (вж. точка 49 от обжалваното съдебно решение).

---

64 – Вж. по този въпрос Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 75) и Решение по дело Knauf Gips (посочено в бележка под линия 35, точка 23), според които е достатъчно документите да са в състояние да „[повлияят] — независимо по какъв начин — върху преценката на [Комисията] в евентуалното решение, най-малко по отношение на тежестта и продължителността на деянието, което […] е вменено [на предприятието], а оттам и по отношение размера на глобата “.

---

65 – Вж. по-горе точка 38 от настоящото заключение.

---

66 – Вж. по-специално точка 172 от обжалваното съдебно решение.

---

67 – Точка 173 от обжалваното съдебно решение.

---

68 – Вж. по този въпрос по-горе точки 23—49 от настоящото заключение.

---

69 – Решение от 25 януари 2007 г. по дело Dalmine/Комисия (C‑407/04 P, Сборник, стр. I‑829, точка 44) и Решение по дело SGL Carbon/Комисия (C‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921, точка 71); вж. и Решение от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия (100/80—103/80, Recueil, стр. 1825, точка 10), Решение от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия (известно като „Michelin I“, 322/81, стр. 3461, точка 7), Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, точка 85) и Решение по дело Impala (посочено в бележка под линия 44, точка 61); в същия смисъл — в други правни области — Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др. (С‑32/95, Recueil, стр. I‑5373, точка 21), Решение от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (С‑402/05 Р и С‑415/05 Р, Сборник, стр. I‑6352, по-специално точка 348) и Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware/Съвет (C‑141/08 P, Сборник, стр. I‑9147, точка 83).

---

70 – Понастоящем се прилага член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003.

---

71 – Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, по-конкретно точка 88).

---

72 – Вж. по-специално точки 165 и 166 от обжалваното съдебно решение.

---

73 – Вж. по този въпрос точки 245—248 от обжалваното съдебно решение и точки 21 и 24 от настоящото заключение.

---

74 – Решение на Общия съд по дело Solvay/Комисия (T‑31/91, посочено в бележка под линия 16) и Решение на Съда по дело Комисия/Solvay (посочено в бележка под линия 2).

---

75 – Решение по дело Solvay/Комисия (Т‑30/91), посочено в бележка под линия 38, по-специално точки 99, 103 и 104, и Решение по дело ICI/Комисия (Т‑36/91), посочено в бележка под линия 38, по-специално точки 109,113 и 118. Тези решения са постановени на същия ден като Решение по дело Т‑31/91, посочено в бележка под линия 16, с което Общият съд отменя Решение 91/298 поради порок в заверката.

---

76 – Вж. в това отношение известието, съдържащо се в Дванадесети доклад относно политиката на конкуренция на Комисията (1982 г.) стр. 40 и 41 (частично възпроизведен в точка 244 от обжалваното съдебно решение).

---

77 – Вж. по-специално Решение на Общия съд от 29 юни 1995 г. по дело ICI/Комисия (Т‑37/91, Recueil, стр. II‑1901, точки 61—66 и точка 73), в което се приема, че не е налице нарушение на правото на защита.

---

78 – Вж., от една страна, Решение по дело Hercules от 1999 г., посочено в бележка под линия 138, точки 75 и 76, и от друга страна, публикуваното още през 1997 г. задължение на Комисията относно предоставянето на достъп до преписката (Известие на Комисията относно вътрешния ред за разглеждането на искания за достъп до преписката при производства по членове 85 и 86 от Договора, членове 65 и 66 от Договора за ЕОВС и Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета, ОВ С 23, 1997 г., стр. 3).

---

79 – Точки 24, 167 и 171 от обжалваното съдебно решение.

---

80 – Точки 7, 242 и 243 от обжалваното съдебно решение.

---

81 – Вж. по този въпрос по-горе точки 23—48 от настоящото заключение.

---

82 – Вж. по този въпрос по-горе точка 28 от настоящото заключение.

---

83 – Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точка 179. Относно прилагането на този принцип конкретно в съдебното производство вж. също Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия (известно като „Baustahlgewebe“, C‑185/95 P, Recueil, стp. I‑8417, точка 21), Решение по дело Thyssen Stahl, посочено в бележка под линия 24, точка 154, Решение по дело Sumitomo, посочено в бележка под линия 44, точка 115 и Решение от 16 юли 2009 г. по дело Der Grüne Punkt – Duales System Deutschland/Комисия (известно като „Der Grüne Punkt“, C‑385/07 P, Сборник, стp. I‑6155, точки 177—179); относно прилагането на същия принцип в административното производство вж. Решение от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (известно като „FEG“, C‑105/04 P, Recueil, стp. I‑8725, точки 35—52) и Решение от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия (известно като „TU“, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точки 40—57).

---

84 – В този смисъл е и Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точки 176—178; в Решение по дело Der Grüne Punkt (посочено в бележка под линия 216, точки 176—196) Съдът също разглежда въпроса за разумната продължителност на производството, въпреки че не е установено отражение за изхода на правния спор.

---

85 – Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точка 29, Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точка 187, Решение по дело Thyssen Stahl, посочено в бележка под линия 24, точка 155, Решение по дело Sumitomo, посочено в бележка под линия 44, точка 116 и Решение по дело Der Grüne Punkt, посочено в бележка под линия 83, точка 181.

---

86 – Решение по дело Thyssen Stahl, посочено в бележка под линия 24, точка 156, Решение по дело Sumitomo, посочено в бележка под линия 44, точка 117 и Решение по дело Der Grüne Punkt, посочено в бележка под линия 83, точка 182; вж. също Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точка 188.

---

87 – Вж. в този смисъл Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точка 184 и посочените в бележка под линия 83 Решение по дело FEG, по-специално точки 37, 38 и 40 и Решение по дело TU, по-специално точки 42, 43 и 45.

---

88 – Това не засяга въпроса какви изводи следва да се направят от такова процесуално нарушение; вж. в това отношение по-долу точки 91—124 и 164—197 от настоящото заключение.

---

89 – Макар в Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, точки 229 и 230) Съдът да не е изяснил окончателно този въпрос, все пак практиката на ЕСПЧ не оставя съмнение относно релевантността на цялостната преценка на продължителността на производството. В това отношение вж. по-специално Решение по дело Eckle с/у Германия от 15 юли 1982 г., серия А, № 51, жалба № 8130/78: в това решение ЕСПЧ изхожда от общата продължителност на спорните производства (§ 79 и § 80) и приема, че продължителността на производството обхваща производството като цяло, включително касационните инстанции („couvre l’ensemble de la procédure en cause, y compris les instances de recours“, § 76). В Решение по дело Gorou с/у Германия (№ 2, голямо отделение) от 20 март 2009 г., жалба № 12686/03, § 46 се приема, че е налице нарушение на член 6 от ЕКПЧ поради продължителността на производството в неговата цялост („durée de la procédure dans son ensemble“); Решение (голямо отделение) по дело Kakamoukas и др. с/у Гърция от 15 февруари 2008 г., жалба № 38311/02, § 32, в което се изхожда от изчисляването на общата продължителност на спорните производства („calcul de la durée totale des procédures litigieuses“).

---

90 – Вж. във връзка с това хронологичния преглед в точка 11 от настоящото заключение.

---

91 – Общата продължителност на производството по дело PVC все пак е много сходна с тази на настоящото производство, като се има предвид, че първите проверки са извършени от Комисията през октомври 1983 г. (вж. Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 1) и че последното съдебно решение (Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38) е постановено през октомври 2002 г.

---

92 – Решение от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия (C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стр. I‑6513, точка 96), Решение от 16 юли 2009 г. по дело Комисия/Schneider Electric (C‑440/07 P, Сборник, стр. I‑6413, точка 135), Решение от 20 май 2010 г. по дело Gogos/Комисия (C‑583/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 30) и Решение от 16 декември 2010 г. по дело AceaElectrabel Produzione/Комисия (C‑480/09 P, все още непубликувано в Сборника, точка 77).

---

93 – Макар тази полемика да се води и в други части от първото правно основание, ще разгледам доводите, разменени по този повод, само в контекста на третата част от първото правно основание.

---

94 – Точка 113 от обжалваното съдебно решение; вж. и точки 120—122 от това решение.

---

95 – Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точка 49 и Решение по дело Der Grüne Punkt, посочено в бележка под линия 83, точка 193; по отношение на връзката с правото на защита вж. по-специално Решение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, по-конкретно точки 42, 43 и 60—62 и Решение по дело TU, посочено в бележка под линия 83, по-конкретно точки 47, 48 и 69—71).

---

96 – Разяснения относно Хартата на основните права (ОВ С 303, 2007 г., стр. 17), вж. по-специално разясненията по член 47, параграф 2 (пак там, стр. 30).

---

97 – В Решение по дело Kudla с/у Полша от 26 октомври 2000 г., жалба № 30210/96, Recueil des arrêts et décisions 2000‑XI, § 154 голямото отделение на ЕСПЧ признава, че що се отнася до средствата за правна защита при прекомерна продължителност на производството, сред договарящите се държави по ЕКПЧ няма преобладаваща система („pour l’heure il n’existe pas, dans les ordres juridiques des Etats contractants, un système prédominant en matière de recours permettant de dénoncer les durées excessives de procédure“); вж. и ЕСПЧ, Решение по дело Simaldone с/у Италия от 31 март 2009 г., жалба № 22644/03, § 78. В рамките на Съвета на Европа през 2006 г. Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) проведе сравнителноправно проучване (проучване № 316/2004, което може да бъде намерено на интернет адрес: <http://www.venice.coe.int/docs/2006/CDL-AD(2006)036rev-f.pdf>, (последно прегледан на 26 януари 2011 г.). Относно различните подходи в Европейския съюз вж. и заключението на генералния адвокат Léger, представено на 3 февруари 1998 г. по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точки 52 и 53).

---

98 – ЕСПЧ, Решение по дело Eckle с/у Германия, посочено в бележка под линия 89, § 94 и Решение по дело Ommer с/у Германия (№ 1) от 13 ноември 2008 г., жалба № 10597/03, § 68; вж. и ЕСПЧ, Определение по дело Sprotte с/у Германия от 17 ноември 2005 г., жалба № 72438/01.

---

99 – ЕСПЧ, Решение по дело Dželili с/у Германия от 10 ноември 2005 г., жалба № 65745/01, § 103, Решение по дело Ohlen с/у Дания от 24 февруари 2005 г., жалба № 63214/00, § 29 и § 30 и Решение по дело Ommer с/у Германия (№ 1), посочено в бележка под линия 98, § 68 и Определение по дело Menelaou с/у Кипър от 12 юни 2008 г., жалба № 32071/04; в същия смисъл вж. още Решение по дело Eckle с/у Германия, посочено в бележка под линия 89, § 67, което във всички случаи по принцип признава намаляването на наказанието като обезщетение. Вж. и точки 119—123 от проучване № 316/2004 на Венецианската комисия (посочено в бележка под линия 97).

---

100 – ЕСПЧ, Решение по дело Eckle с/у Германия (член 50) от 21 юни 1983 г., серия A, № 65, жалба № 8130/78, § 24).

---

101 – ЕСПЧ (голямо отделение), Решение по дело Jussila с/у Финландия от 23 ноември 2006 г., жалба № 73053/01, § 43.

---

102 – Вж. в този смисъл и член 41 от ЕКПЧ.

---

103 – Значението на ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС (по-рано членове 81 ЕО и 82 ЕО) бе подчертано неотдавна, напр. в Решение от 11 юни 2009 г. по дело X BV (С‑429/07, все още непубликувано в Сборника, точки 33—35) и в Решение от 7 декември 2010 г. по дело VEBIC (С‑439/08, все още непубликувано в Сборника, точки 59 и 61).

---

104 – Решение по дело Der Grüne Punkt, посочено в бележка под линия 83, точка 194. Вж. в този смисъл, що се отнася общо до наказателните производства, точки 228—232 от проучването на Венецианската комисия (посочено в бележка под линия 97); в точка 241 Венецианската комисия подчертава, че оправдателната присъда и прекратяването на наказателното производство трябва да се прилагат само в изключителни случаи („[l]’acquittement et l’abandon des poursuites devraient rester des mesures exceptionnelles“).

---

105 – Решение по дело Der Grüne Punkt, посочено в бележка под линия 83, точка 194.

---

106 – Заключение на генералния адвокат Bot, представено на 31 март 2009 г. по дело Der Grüne Punkt (посочено в бележка под линия 83, точки 305 и 306); в точка 194 от решението си Съдът изрично се позовава на тези изводи.

---

107 – Вж. по-горе точка 88 и бележка под линия 92 от настоящото заключение.

---

108 – Точки 114—116 от обжалваното съдебно решение.

---

109 – Решение от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 80) и Решение по дело Gogos/Комисия (посочено в бележка под линия 92, точка 35).

---

110 – Решение по дело Aalborg Portland, посочено в бележка под линия 35, точки 47—49, Решение по дело Wunenburger/Комисия, посочено в бележка под линия 109, точка 66, Решение по дело Sumitomo, посочено в бележка под линия 44, точка 38 и Решение по дело Комисия/Schneider Electric, посочено в бележка под линия 92, точка 103.

---

111 – Подобен подход е и в основата на Решение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, точки 46—49 и на Решение по дело TU, посочено в бележка под линия 83, точки 50—54, от които е видно, че Общият съд трябва да вземе предвид продължителността на всички фази на административното производство по отношение на последиците от нея за възможността за защита на засегнатото предприятие.

---

112 – Точки 115 и 116 от обжалваното съдебно решение.

---

113 – Точки 118—121 от обжалваното съдебно решение (фактът, че става въпрос за приключилото съдебно производство, свързано с Решение 91/298, е виден по-конкретно от уводната точка 118).

---

114 – Вж. по този въпрос член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда, както и Решение по дело Aalborg Portland (посочено в бележка под линия 35, точка 50), Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Komninou и др./Комисия (C‑167/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 41) и Решение от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия (C‑413/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 16).

---

115 – Относно член 6 от ЕКПЧ и член 6, параграф 1 ДЕС вж. и точка 28 от настоящото заключение.

---

116 – Решения от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет (С‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 37), Решение от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace/Комисия (C‑260/05 P, Сборник, стр. I‑10005, точка 37) и Решение по дело Lafarge/Комисия (посочено в бележка под линия 114, точка 17).

---

117 – В оригинала на френски език на жалбата: „La requérante estime dès lors que le dépassement manifeste du délai raisonnable dans la présente procédure […] ne peut qu’entraîner l’annulation pure et simple de la décision attaquée […]“ (точка 89 от жалбата на първа инстанция, посочена в бележка под линия 47 от жалбата, подадена от Solvay в производството пред Съда).

---

118 – Точка 209 от жалбата, подадена в първоинстанционното производство (цитирана отчасти в точка 49 от жалбата, подадена от Solvay в производството пред Съда), гласи по-специално: „[S]i, par impossible, le Tribunal devait rejeter l’ensemble des moyens d’annulation développés par la requérante, la requérante invite le Tribunal a prendre en compte […] l’ensemble des considérations présentées dans la présente requête au titre des moyens d’annulation dans son appréciation de la nécessité d’infliger une amende à la requérante et du montant de celle-ci […]“.

---

119 – Вж. по-горе точки 21 и 24 от настоящото заключение.

---

120 – Точка 49 от обжалваното съдебно решение.

---

121 – Точки 296—303 от обжалваното съдебно решение.

---

122 – Вж. по-горе точки 21 и 65 от настоящото заключение.

---

123 – Вж. по-горе точки 54—70 от настоящото заключение.

---

124 – Вж. по-горе точки 80 и 85 от настоящото заключение.

---

125 – Решение по дело Комисия/Solvay от 6 април 2000 г., посочено в бележка под линия 2.

---

126 – Вж. във връзка с това хронологичния преглед в точка 11 от настоящото заключение.

---

127 – Това обстоятелство правилно е посочено от Solvay още в хода на първоинстанционното производство (вж. точка 93 от обжалваното съдебно решение). В Решение по дело PVC II (посочено в бележка под линия 38, по-специално точки 204 и 205) Съдът не дава отговор на този въпрос, поради това че жалбоподателят не е направил оплакване в този смисъл.

---

128 – През април 2000 г. е постановено Решение на Съда по дело Комисия/Solvay (посочено в бележка под линия 2).

---

129 – Вж. по-горе точка 81 от настоящото заключение.

---

130 – Относно продължителността на първоинстанционното производство пред Общия съд по дело Т‑58/01 и цялостната преценка на продължителността на производството вж. по-долу точки 176—189 от настоящото заключение.

---

131 – Вж. по-горе точки 92—106 от настоящото заключение.

---

132 – Решение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, точки 56—60 и Решение по дело TU, посочено в бележка под линия 83, точки 64, 67 и 69.

---

133 – Решение по дело TU, посочено в бележка под линия 83, точка 69 и Решение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, точка 56.

---

134 – Решение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, точки 57 и 58 и Решение по дело TU, посочено в бележка под линия 83, точки 64—69.

---

135 – Вж. по-горе точка 21 и точки 31—49 от настоящото заключение.

---

136 – Точка 49 от обжалваното съдебно решение.

---

137 – Вж. по-горе раздел IV (точки 15—163 от настоящото заключение).

---

138 – Вж. по-горе точка 135 от настоящото заключение.

---

139 – Вж. по-горе точки 139—163 от настоящото заключение.

---

140 – Решение по дело Baustahlgewebe (посочено в бележка под линия 83, точки 48, 141 и 142).

---

141 – Решение по дело Der Grüne Punkt (посочено в бележка под линия 83, точка 195).

---

142 – Решение от 1 юни 1999 г. по дело Eco Swiss (C‑126/97, Recueil, стp. I‑3055, точка 36) и Решение от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan (C‑453/99, Recuеil, стр. I‑6297, точка 20).

---

143 – Вж. по този въпрос съдебната практика, цитирана в бележка под линия 103 по-горе.

---

144 – Вж. по този въпрос заключението на генералния адвокат Sharpston, представено на 10 февруари 2011 г. по висящото дело KME Germany и др./Комисия (С‑272/09 Р, все още непубликувано в Сборника, по-специално точка 64), заключението на генералния адвокат Bot, представено на 26 октомври 2010 г. по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и др. (С‑201/09 Р и С‑216/09 Р, по-специално точка 41) и по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия (С‑325/09 Р, все още непубликувано в Сборника, по-специално точка 49), моето заключение, представено на 3 юли 2007 г. по дело ETI и др. (С‑280/06, Сборник, стр. I‑10893, точка 71), и заключението ми, представено на 23 април 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия (C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 39); в същия смисъл са и моите заключения от 8 септември 2005 г. по дело FEG (посочено в бележка под линия 83, точка 108) и по дело TU (посочено в бележка под линия 83, точка 100).

---

145 – Решение по дело Baustahlgewebe (посочено в бележка под линия 83, в частност точка 48). Мимоходом отбелязвам, че самата Комисия, изглежда, понякога допуска възможността за намаляване на глобата, ако направи извод, че продължителността на воденото от нея административно производство е прекомерна (вж. по този въпрос Решение по дело FEG и Решение по дело TU, посочени в бележка под линия 83, съответната точка 9).

---

146 – Вж. по този въпрос по-горе точки 104 и 105 от настоящото заключение.

---

147 – Вж. в този смисъл Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, по-специално точка 141.

---

148 – Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точки 48 и 142.

---

149 – Що се отнася до бъдещи случаи: член 31 от Регламент № 1/2003.

---

150 – Вж. по-горе точка 80 от настоящото заключение.

---

151 – Вж. по-горе в частност точки 81—84 от настоящото заключение.

---

152 – Вж. във връзка с това хронологичния преглед в точка 11 от настоящото заключение.

---

153 – Вж. по-горе точки 147—151 от настоящото заключение.

---

154 – Поради това че езикът на производството е френски, писмените становища на всички страни в производството са съставени на езика, на който е разисквано обжалваното съдебно решение. Незначителна административна тежест във връзка с превода е имало само в началото на съдебното производство за целите на публикуването в Официален вестник на Европейските общности (вж. член 24, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд). Възникналата в края на първоинстанционното производство необходимост от време с оглед превода за целите на публикуването на обжалваното съдебно решение не е била пречка Общият съд да се произнесе и да връчи текста на решението на езика на производството веднага след като са приключени разискванията по него.

---

155 – Точки 40—50 от обжалваното съдебно решение.

---

156 – На 19 декември 2003 г. Комисията е приканена от Общия съд да представи подробен опис на всички документи в преписката по административното производство. На 14 април 2005 г. Solvay се запознава в секретариата на Общия съд с представените от Комисията части от преписката (точки 40 и 50 от обжалваното съдебно решение). С добавянето на времето до представеното на 17 ноември 2005 г. от Комисията становище за ползата от въпросните части от преписката за защитата на Solvay, периодът достига почти две години.

---

157 – Комисията представя становището си на 17 ноември 2005 г., а устната фаза на производството е открита през май 2008 г. (точки 51 и 55 от обжалваното съдебно решение).

---

158 – За сравнение: по дело Baustahlgewebe, по което Общият съд съединява единадесет свързани дела за целите на устната фаза на производството, Съдът приема, че е налице нарушение на принципа за разумния срок, тъй като в първоинстанционното производство между края на писмената фаза и решението за започване на устната фаза на производството са изтекли 32 месеца, а между приключването на устната фаза и постановяването на съдебното решение на Общия съд — 22 месеца (Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точки 45 и 46).

---

159 –      Вж. по този въпрос моето заключение от 4 март 2010 г. по дело Gogos/Комисия, посочено в бележка под линия 92, точка 88.

---

160 – ЕСПЧ (голямо отделение), Решение по дело Pedersen и Baadsgaard с/у Дания от 17 декември 2004 г., жалба № 49017/99, Recueil des arrêts et décisions 2004‑XI, § 44; вж. в същия смисъл Решение по дело Ringeisen с/у Австрия от 16 юли 1971 г., серия А, № 13, § 110 и Решение по дело Hozee с/у Нидерландия от 22 май 1998 г., Recueil des arrêts et décisions 1998‑III, § 43.

---

161 – Решение по дело PVC II, посочено в бележка под линия 38, точка 183; като цяло по този въпрос вж. моето заключение от 8 декември 2005 г. по дело FEG (посочено в бележка под линия 83, точки 108—112) и по дело TU (посочено в бележка под линия 83, точки 100—104).

---

162 – ЕСПЧ, Решение по дело König с/у Германия от 28 юни 1978 г., серия А, № 27, жалба № 6232/73, § 98 и Решение по дело Eckle с/у Германия, посочено в бележка под линия 89, § 76.

---

163 – Давностният срок е пет години, считано от момента на прекратяване на нарушението, и се прекъсва с всяко действие по разследване или преследване на нарушението. Абсолютната давност за преследване на нарушенията изтича най-късно в деня, когато изтича срок, два пъти по-дълъг от срока на давността, ако Комисията не е наложила глоба или друга санкция. Давността за преследване обаче се спира за времето, през което решението на Комисията е предмет на висящо производство пред Съда на Европейските общности. Като цяло по този въпрос вж. членове 1—3 от Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност (ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78); в бъдеще ще се прилага член 25 от Регламент № 1/2003. В заключението си по дело ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и др. (посочено в бележка под линия 144, по-специално точки 66—81 и 245—251) и в заключението си по дело ThyssenKrupp Nirosta/Комисия (посочено в бележка под линия 144, по-специално точки 177—212) генералният адвокат Bot разглежда различни въпроси във връзка с давността и нейното спиране по време на висящо съдебно производство.

---

164 – Вж. моето заключение по дело FEG, посочено в бележка под линия 83, точка 111 и заключението ми по дело TU, посочено в бележка под линия 83, точка 103.

---

165 – Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точки 48 и 142.

---

166 – Решение по дело Baustahlgewebe, посочено в бележка под линия 83, точки 141 и 142.

---

167 – ЕСПЧ, Решение по дело Dželili с/у Германия, посочено в бележка под линия 99, § 103 и Решение по дело Ommer с/у Германия, посочено в бележка под линия 98, § 50.

---

168 – Вж. по-горе точки 147—151 и точка 179 от настоящото заключение.

---

169 – Вж. по-горе точки 180—184 от настоящото заключение.

---

170 – Вж. по-горе точки 186—187 от настоящото заключение.

---

171 – В този смисъл ЕСПЧ, Решение по дело Eckle с/у Германия (член 50), посочено в бележка под линия 100, § 24.

---

172 – Съображение 62 от спорното решение. Общият съд потвърждава дадената от Комисията квалификация на участието на Solvay в картела като „тежко нарушение“ (точки 276 и 286 от обжалваното съдебно решение). В производството по обжалване пред Съда Solvay не оспорва тази част от обжалваното съдебно решение.

---

173 – Вж. по този въпрос по-горе по-специално точки 135 и 163 от настоящото заключение.