ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н J. MAZÁK

представено на 24 март 2011 година(1)

Дело C‑21/10

Károly Nagy

срещу

Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal

(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság (Унгария)

„Обща селскостопанска политика — Регламент (ЕО) № 1257/1999 — Регламент (ЕО) № 817/2004 — Прилагане на интегрираната система за агроекологична помощ, която, въпреки че не е за животни, зависи от определена гъстота на животните“

1.        По настоящото дело Fővárosi Bíróság (Градски съд, Будапеща) (Унгария) е сезирал Съда с няколко преюдициални въпроса относно тълкуването на член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета („Регламент относно подпомагане на развитието на селските райони“)(2) и на член 68 от Регламент (ЕО) 817/2004 на Комисията(3). Делото е във връзка със селскостопански производител, предявил иск срещу Mezőgazdasági és Fejlesztő és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve (Унгарска служба по селско стопанство и развитие на селските райони) по повод отказа на същата да му отпусне петгодишна агроекологична помощ, след като при проверки е установено, че информацията, която е дал в молбата си за отпускане на помощ, е с невярно съдържание.

2.        По същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 22 от Регламент № 1257/1999 и член 68 от Регламент № 817/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че за нуждите на проверките, извършвани въз основа на втората разпоредба, унгарската система за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък (Egységes Nyilvántartási és Azonosítási Rendszer; наричана по-нататък „ENAR“) е приложима и по отношение на агроекологичната помощ по член 22, отпускането на която зависи от условие за плътност на добитъка, независимо че предназначението на тази помощ не е за животни, и дали ENAR може да представлява единственото средство за проверка дали условията за отпускане на такава помощ са спазени. Запитващият съд иска освен това да установи какви са задълженията на националната администрация във връзка с предоставяне на информация на фермерите относно предварителните условия за помощта.

I –  Право на Общността (понастоящем право на Европейския съюз (ЕС)

3.        Параграфи 1 и 4 от член 66 от Регламент № 817/2004 предвиждат съответно, че молбите за подпомагане за развитие на селските райони за площ или животни, които са подадени отделно от молбите за подпомагане съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 2419/2001, посочват всички площи и животни в стопанството, които са важни за проверка на молбите за въпросната мярка, включително и тези, за които не се иска помощ, и че животните и парцелите земя се определят в съответствие с членове 18 и 20 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета(4).

4.        Член 67 от Регламент № 817/2004 гласи:

„Първоначалните молби за присъединяване към схема и последващите молби за плащане се проверяват по начин, който гарантира ефективна проверка на съответствието с условията за отпускане на помощ.

Държавите членки определят подходящи методи и средства за проверка на всяка мярка за подпомагане, както и лицата, които са обект на проверки.

Във всички подходящи случаи държавите членки използват интегрираната система за администриране и контрол, въведена с Регламент (ЕО) № 1782/2003.

[…]“

5.        Член 17 от Регламент № 1782/2003 предвижда, че всяка държава членка създава интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК).

6.        Член 18, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 предвижда, че ИСАК съдържа следните елементи: „а) компютризирана база данни; б) система за идентификация на селскостопанските парцели; в) система за идентификация и регистрация на правата за плащане, посочени в член 21; г) молби за помощи; д) интегрирана система за контрол; и е) единна система за регистриране самоличността на всеки земеделски производител, който подава молба за помощ“.

7.        Член 18, параграф 2 от този регламент предвижда, че при прилагане на членове 67, 68, 69, 70 и 71 „интегрираната система се състои от система за идентификация и регистрация на животните, създадена в съответствие с Директива 92/102/ЕИО и […] Регламент (ЕО) № 1760/2000“.

8.        Според член 19, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 компютъризираната база данни отчита за всяко земеделско стопанство данните, получени от молбите за помощи, и позволява по-специално да се правят директни и незабавни консултации чрез компетентния орган на държавата членка за данните, отнасящи се до съответната календарна година и/или пазарна година, считано от 2000 г. Член 19, параграф 2 от този регламент предвижда, че „[д]ържавите членки могат да създават и децентрализирани бази данни, при условие че те и административните процедури за регистриране и достъп до данните са създадени по еднакъв начин на цялата територия на държавата членка и са съвместими една с друга, така че да могат да се извършват кръстосани проверки“.

9.        Второто изречение от параграф 3 на член 16 от Регламент (ЕО) на Комисията № 796/2004(5) предвижда, че „държавите членки могат по-специално да въведат процедури, с които данните, съдържащи се в компютризираната база данни за едър рогат добитък, да могат да бъдат използвани за целите на заявлението за помощ, при условие че компютризираната база данни за едър рогат добитък предлага необходимото ниво на сигурност и осъществяване за правилното управление на въпросните схеми за помощи. Такива процедури могат да се състоят от система, според която даден земеделски производител кандидатства за помощ по отношение на всички животни, които на определена от държавата членка дата изпълняват изискванията за помощ въз основа на данните, съдържащи се в компютризираната база данни за едър рогат добитък. В този случай държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)      в съответствие с разпоредбите, приложими за въпросната схема за помощи, началната и крайната дата на съответния период на задържане са ясно идентифицирани и известни на земеделския производител;

б)      земеделският производител е наясно, че всички животни, за които се констатира, че не са правилно идентифицирани или регистрирани в системата за идентификация и регистрация за животни от рода на едрия рогат добитък, се считат за животни с установени нередности, посочени в член 59.

[…]“

10.      Според член 3 от Регламент (ЕО) № 1760/2000(6) „системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък се състои от следните елементи: a) ушни марки за индивидуално идентифициране на животните и б) компютризирана база данни“. Член 5 от този регламент предвижда, че „[к]омпетентният орган в държавите членки създава компютризирана база данни в съответствие с членове 14 и 18 на Директива 64/432/ЕО“(7).

II –  Фактите и поставеният въпрос

11.      На 26 ноември 2004 г., г‑н Károly Nagy подава молба за агроекологична помощ за срок от пет години. Според член 32, параграф 2 от Постановление150/2004 (X.12.) (наричано по-нататък „Постановление/2004“) на Унгарското министерство на земеделието и развитието на селските райони (наричано по-нататък „министерството“) условие за кандидатстване за такава помощ е притежаването на минимум 0,2 глави добитък на хектар с оглед използването на земите като пасища.

12.      В молбата си г‑н Nagy декларира, че притежава дванадесет животни — едър рогат добитък, и съответно на 10 август 2005 г. и на 6 октомври 2006 г. получава помощи за периода 2004/2005 г. и за периода 2005/2006 г. От проведената на място на 18 октомври 2006 г. проверка и от кръстосаните проверки, извършени чрез регистъра ENAR, обаче се установява, че към момента на подаване на молбата за помощ г‑н Nagy не е притежавал дванадесетте глави едър рогат добитък, които е декларирал в молбата си.

13.      На 15 декември 2006 г. с Решение № 2030946187 Hivatal приема, че г‑н Nagy не отговаря на условията за получаване на помощ по член 32, параграф 2 от Постановление № 150/2004, тъй като направените проверки не потвърждават, че броят на декларираните в молбата животни е точен. В резултат на това е прието, че г‑н Nagy не отговаря на условията и не може да ползва петгодишната агроекологична помощ, и му е разпоредено да възстанови вече изплатените му суми в размер на 5 230 EUR.

14.      Г‑н Nagy подава жалба по административен ред срещу това решение до министерството, което като второинстанционен орган потвърждава решението на Hivatal от 10 август 2007 г. на основание член 32, параграф 2 от Постановление № 150/2004. Г‑н Nagy обжалва решението на министерството пред запитващата юрисдикция, като твърди, че към момента на подаване на молбата той действително не разполагал с необходимия според тази разпоредба брой животни, но не знаел за съществуването на ENAR и не му било известно, че регистрацията в тази система е необходима, за да може да се получава помощ. Той нямал информация във връзка с това.

15.      С оглед на тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Могат ли член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета и член 68 от Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на специфични програми за управление на постоянните пасбища, които спадат към агроекологичното подпомагане, предвидено в член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999, контролът на данните, които се намират в базата данни ENAR (Egységes Nyilvántartási és Azonosítási Rendszer (единна система за идентификация и регистрация), предвидена в член 68 от Регламент (ЕО) № 817/2004, трябва да обхване и плащанията за площ, които се подчиняват на условието за гъстота на животните?

2)      Могат ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че когато предварително условие за помощта е гъстотата на животните, без да става въпрос за плащания за площ, също следва да се приложат кръстосаните проверки от интегрираната система за администриране и контрол?

3)      Могат ли посочените по-горе разпоредби да се тълкуват в смисъл, че когато се произнася по помощи за площ, компетентният орган може или трябва да провери действителното изпълнение на условията за помощ, независимо от системата ENAR?

4)      Въз основа на тълкуването на посочените по-горе разпоредби, какво включва задължението за контрол, наложено на компетентния орган от изискването за кръстосана проверка и контрол, предвидено в посочените по-горе общностни разпоредби? Може ли контролът да се ограничи единствено до проверката на данните от системата ENAR?

5)      Налагат ли посочените по-горе разпоредби на компетентния орган задължение да предоставя информация относно предварителните условия за получаване на помощ (като например задължението за регистриране в ENAR)? При утвърдителен отговор, по какъв начин и в каква степен?

16.      Писмени становища представят г‑н Nagy, унгарското правителство и Комисията.

III –  Преценка

 А –     Въпроси 1 и 2

17.      С първия и втория въпрос, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 22 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 във връзка с член 68 от Регламент (ЕО) № 817/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентните органи с оглед отпускането на помощ въз основа на тази разпоредба, която зависи от условието за определена гъстота на животните, да правят кръстосани проверки в интегрираната система за управление и контрол, и по-специално да се основават на данните, регистрирани в национална интегрирана система за идентификация и регистрация като ENAR.

18.      Г‑н Nagy твърди, че регистърът ENAR не се отнася до плащанията за площ, зависещи от гъстотата на животните, тъй като тези помощи не били за животни и освен това понеже целта на подпомагането за определена площ е различна от целта на плащанията за животни.

19.      Унгарското правителство и Комисията по същество твърдят, че кръстосаните проверки, извършени, като се използва ИСАК, и по-конкретно направените чрез използване на данните в регистъра ENAR, трябвало да се осъществяват също и когато помощта зависи от условия във връзка с определена гъстота на животните — дори когато тези помощи не са за животни.

20.      Унгарското правителство твърди, че според член 18, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 прилагането на системите на идентификация и регистрация на животните не е задължително във всички случаи; то е задължително само за някои видове помощ и разглежданата в настоящото производство помощ не е между тези видове. От друга страна, Регламент № 817/2004 бил аргумент в полза на прилагането на ENAR дори в такива случаи. Според унгарското правителство от това следва, че доколкото е възможно, следва да се прилага ИСАК или по-скоро някои от нейните елементи, сред които е национална система за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък като ENAR.

21.      Комисията твърди, че след като член 68 от Регламент № 817/2004 предвижда, че административните проверки са изчерпателни, тази разпоредба се прилага също и по отношение на гъстотата на животните. Поради това по отношение на помощите, отпуснати въз основа на член 22 от Регламент № 1257/1999, които не са помощи за животни, следва да се приложат разпоредбите относно интегрираната система за администриране и контрол, и по-конкретно тези относно националните интегрирани системи за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък като ENAR.

22.      Трябва преди всичко да се напомни, че Европейският съюз приема Интегрираната система за администриране и контрол през 1992 г.(8), за да повиши ефективността на преките плащания за земеделските производители, осъществявани в рамките на ОСП(9). Държавите членки трябва да създадат електронни регистри, съдържащи за всеки съответен земеделски парцел, предмет на молба, всички сведения, необходими за кръстосани проверки на молбите, включително самоличност на собственика, дата на установяване, дата на последно използване, произход и вид на правото, както и местоположението на земята и точните ѝ размери. ИСАК обаче не съдържа сведения относно естеството на правото (аренда или собственост) върху земята, тъй като това е средство за управление, целящо да се улесни изплащането на помощите на земеделските стопани. Според Сметната палата „ИСАК, когато се прилага правилно, представлява ефективна система за контрол за ограничаване на опасността от грешки или нередовни плащания“(10).

23.      Конкретно във връзка с разглеждания от запитващата юрисдикция казус, от представените на Съда документи се установява, че унгарското правителство всъщност се съобразява с препоръка на Комисията, изложена в писмо от 7 февруари 2006 г. и свързана с резултатите от извършените на 17 и 21 октомври 2005 г. проверки във връзка с ликвидиране на задълженията за изплащане на суми за развитие на селските райони, финансирани или съвместно финансирани от ФЕОГА и САПАРД(11). В тази препоръка Комисията приканва унгарските власти да „включат в базите данни, свързани с животните, кръстосани проверки на декларираните животни в интерес на спазването на съответните разпоредби за всяка мярка, която зависи от условието за гъстота на животните“. В съответствие с тази препоръка унгарските власти предприемат кръстосани проверки със задна дата за първия период на агроекологичните програми (2004/2005), включително кръстосана проверка на случая на г‑н Nagy, и решават да провеждат кръстосани проверки с ENAR във всички бъдещи случаи, започвайки с тези, свързани с втория период.

24.      Във връзка с приложимата правна уредба бих искал да подчертая, че съгласно член 22 параграф 2, буква в) от Регламент № 1257/1999 агроекологичното подпомагане цели inter alia „запазване на застрашени обработваеми пространства, имащи висока природна стойност“.

25.      Член 37, параграф 4 от Регламент № 1257/1999 предвижда, че държавите членки могат да установят допълнителни или по-рестриктивни условия по отношение на отпускането на общностни помощи за развитие на селските райони, при условие че тези мерки са съгласувани с целите и изискванията, определени в този регламент.

26.      В настоящия случай унгарският план за развитие на селските райони, който е одобрен от Комисията(12), поставя като условие за всяка молба за помощ притежаването на минимум 0,2 глави добитък на хектар с оглед използването като пасища, така че да може да се запази богатството на флората и фауната на пасищата.

27.      Може да се отбележи следователно, че това условие е съобразено с предвиденото в член 37, параграф 4 от Регламент № 1257/1999 условие, посочено по-горе.

28.      Унгарското правителство с основание отбелязва, че член 68 от Регламент № 817/2004 недвусмислено разпорежда административните проверки да бъдат изчерпателни и да включват кръстосани проверки, когато е уместно „inter alia с данни от интегрираната система за администриране и контрол“.

29.      Нещо повече, този аспект е изведен на преден план в съображение 38 от Регламент (ЕО) № 817/2004, което гласи: „административните правила следва да позволяват по-добро управление, мониторинг и контрол на подпомагането на развитието на селските райони“ и „от съображения за опростяване следва да се прилага по възможност интегрираната административна и контролна система, предвидена в […] Регламент (EО) № 1782/2003 […]“.

30.      От изложеното по-горе следва, че член 68 от Регламент № 817/2004 се отнася също и до условията във връзка с определена гъстота на животните, доколкото това е предварително законоустановено условие, въведено от Унгария. Ето защо по отношение на това предварително условие е уместно също да се прилагат разпоредбите относно помощите за животни.

31.      Във връзка с това член 66, параграф 4 от Регламент № 817/2004 разпорежда, че животните и парцелите земя се определят в съответствие с членове 18 и 20 от Регламент № 1782/2003.

32.      Ето защо, след като националната правна уредба поставя като предварително условие за въпросната помощ определена гъстота на животните, възможно и уместно е компетентният орган да направи кръстосана проверка на съдържащите се в молбата данни и по този начин да провери дали условието във връзка с определена гъстота на животните е изпълнено въз основа на интегрираната система за администриране и контрол(13) и на ENAR като интегрирана система за регистрация на едър рогат добитък, установена в съответствие с Регламент № 1760/2000 и която се посочва в член 18, параграф 2 от Регламент № 1782/2003. С други думи, уместно е компетентният орган да провери дали регистърът ENAR потвърждава броя на декларираните в молбата за помощи животни.

 Б –     Въпроси 3 и 4

33.      С третия и четвъртия въпрос, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали с оглед на проверката на наличието на условията за получаване на агроекологична помощ по член 22 от Регламент № 1257/1999 тази разпоредба във връзка с член 68 от Регламент № 817/2004 допуска компетентните органи само да проверят данните в националната интегрирана система за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък (като ENAR), или, напротив, тези разпоредби изискват компетентните органи да направят други проверки. Ако трябва да се направят други проверки, запитващата юрисдикция иска да установи какво е естеството на тези проверки.

34.      Г‑н Nagy твърди във връзка с това, че в деня на подаване на молбата, той отговарял на всички релевантни условия и че не може законодателят на ЕС да е имал намерение да направи регистъра ENAR единственото средство за потвърждаване на броя на животните, намиращи се в неговото стопанство, когато става въпрос за плащания за площ земя.

35.      Както унгарското правителство и Комисията, аз обаче също смятам, че компетентните органи могат, когато е уместно, да се основат изключително на данните, установени в резултат на кръстосаните проверки, извършени по регистъра ENAR.

36.      От представените на Съда документи се установява, че г‑н  Nagy е „животновъд“ по смисъла на член 2, буква р) от Регламент № 2419/2001. Според член 7 от Регламент № 1760/2000 всеки животновъд предоставя на компетентния орган информация относно броя на животните в неговото стопанство(14).

37.      Освен това в член 67, параграф 1, трета алинея от Регламент № 817/2004, а следователно и в член 66, параграфи 1 и 4 от този регламент се посочва интегрираната схема за администриране и контрол, която има за цел inter alia идентифициране на животните в стопанствата. Тази система действа по-конкретно чрез компютризирана база данни и препраща inter alia към системата за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък, въведена в съответствие с Регламент № 1760/2000.

38.      Във връзка с това в Решение по дело Maatschap Schonewille‑Prins(15) съдът набляга на факта, че отпускането на премии за клане също зависи от условието за съобразяване на заинтересованите животновъди с приложимите норми на ЕС относно идентификацията и регистрацията на едрия рогат добитък.

39.      Във връзка със системата за идентификация и регистрация член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент № 796/2004 разпорежда, както с основание отбелязва Комисията, че държавите членки могат да определят молбите за помощ, за които данните, съдържащи се в компютърната база данни за животни от рода едър рогат добитък могат да бъдат използвани, както и условията, при които може да се кандидатства за помощ за всички животни, които на определена от държавата членка дата отговарят на изискваният за помощ въз основа на данните, съдържащи се в компютърната база данни. Освен това член 57, параграф 4, буква б) от същия регламент предвижда, че когато констатираните нередности се отнасят до неправилни вписвания в регистъра, трябва да се направи повторна проверка, за да се установи дали съответните животни трябва да се считат за „неопределени“. Във всички други случаи се счита, че резултатите от първата проверка са валидни, включително в случаите, за които не съществуват данни.

40.      Може също да се добави, че във връзка със системата за идентификация и регистрация на животните в Специален доклад № 6/2004 на Сметната палата се отбелязва, че интегрираната система за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък е въведена през 1992 г. именно за да предотврати необосновани плащания на премии, че тази система е станала важен елемент от интегрираната система за управление и контрол и че тя играе важна роля в системата за административен контрол върху помощите за развитие на селските райони. В Специален доклад 6/2004 се уточнява, че практическото функциониране и надеждността на базата данни зависят от животновъдите, които трябва да я попълват с изчерпателна информация и да осигуряват бързото ѝ актуализиране(16). Според този доклад компютърната система за регистрация на едрия рогат добитък, която се определя като ключов елемент на системата за идентификация и регистрация, се използва точно за произнасянето по основателността на молбите за помощи.

41.      Тези разпоредби от Регламент № 817/2004, на които запитващата юрисдикция иска да бъде дадено тълкуване, потвърждават важното място на регистъра ENAR в административния контрол на помощите за развитие на селските райони. Както отбелязах по-горе, съображение 38 от този регламент набляга на това, че „административните правила следва да позволяват по-добро управление, мониторинг и контрол на подпомагането на развитието на селските райони“ и че интегрираната административна и контролна система „следва да се прилага по възможност“.

42.      Член 67 от Регламент 817/2004 разпорежда, че първоначалните молби за присъединяване към схема и последващите молби за плащане се проверяват по начин, който гарантира ефективна проверка на съответствието с условията за отпускане на помощ. Според член 68 „административните проверки са изчерпателни и включват кръстосани проверки, когато е уместно inter alia с данни от интегрираната система за администриране и контрол. Те се отнасят към парцелите и животните, включени в помощната мярка, с цел избягване на всякакви необосновани плащания на помощ“.

43.      Както правилно отбелязва унгарското правителство, от изложеното по-горе следва, че данните от регистъра ENAR трябва да бъдат не само надеждни, но също и пълни за нуждите на преценката дали условията, от които зависи отпускането на помощ, са изпълнени. Действително в Решение по дело Maatschap Schonewille-Prins Съдът набляга на необходимостта „системата за идентификация и регистрация на говедата да бъде напълно ефикасна и надеждна, така че по-конкретно да позволява на компетентните органи в случай на епизоотия да локализират в най-кратки срокове произхода на едно животно и да предприемат незабавно необходимите мерки за предотвратяването на каквато и да било опасност за общественото здраве“(17).

44.      Възможно е следователно да се съгласим с довода, че регистърът ENAR, като част от сложна система, удостоверява дали условията за получаване на помощ са изпълнени, независимо дали във връзка с броя на животните или с гъстотата на животните. В резултат на това ще се окаже, че Hivatal действително е имала право, при положение че е определила изключително въз основа на ENAR, че г‑н Nagy не е притежавал заявения в молбата за помощ брой едър рогат добитък, да не използва никакви други доказателствени средства.

45.      От изложените по-горе съображения следва, че съгласно член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент № 796/2004, за да откаже помощ, компетентният орган може да се основе единствено на данни, които се установяват от кръстосаните проверки с регистъра ENAR, при положение че тези органи са изпълнили задължението си да дадат информация във връзка с това по време на процедурата.

 В –     Въпрос 5

46.      С петия въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 22 от Регламент № 1257/1999 във връзка с член 68 от Регламент № 817/2004 налага на националните органи задължението да осигурят информация относно предварителните условия за агроекологична помощ по член 22. В случай че има такова задължение, запитващият съд иска да установи естеството и обема на това задължение.

47.      Г‑н Nagy твърди, че към момента на подаване на молбата за помощ, той не е знаел, че трябва да регистрира в ENAR броя на животните в неговото стопанство. Освен това никой не му указал нито устно, нито писмено, чрез уведомление, информация, бележка или инструкция, че тази формалност трябва да бъде изпълнена и че това всъщност е основно предварително условие за отпускане на исканата помощ.

48.      Унгарското правителство твърди, че нито Регламент № 1257/1999, нито Регламент № 817/2004 могат да обосноват твърдението, че националните органи имат задължение да осигурят конкретна информация, която излиза извън задължението да бъде дадена възможност на потенциалните молители да се запознаят сами с правните разпоредби, регламентиращи разглежданата помощ, като осигурят публикуването им. Освен това унгарското правителство смята, че освен общата информация, която се съобщава в известия, документи и наръчници относно молбите за помощи, земеделските стопани могат да получат информация, като се обърнат към компетентните органи.

49.      По същество Комисията твърди, че според член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент № 796/2004 запитващата юрисдикция трябва да прецени дали съответната държава членка е взела необходимите мерки.

50.      Според мен, за да се отговори на петия въпрос, първо и преди всичко трябва да се припомни, че с оглед на основните права е важно, като се има предвид влизането в сила на Договора от Лисабон, да се вземе предвид Хартата на основните права на Съюза (наричана по нататък „Хартата“), която според член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за ЕС има „същата правна сила като договорите“.

51.      Правната система на ЕС безспорно цели да гарантира съобразяване с принципа на равно третиране като общ принцип на правото. Този принцип е закрепен и в член 20 от Хартата. Следователно не може да има съмнение, че целта да се постигне съобразяване с принципа на равно третиране е съвместима с правото на ЕС.

52.      В настоящия случай посоченият по-горе член 20 се прилага на основание член 51, параграф 1 от Хартата, тъй като държавата членка прилага правото на ЕС.

53.      Освен това според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(18).

54.      Вярно е, че в настоящия случай регламенти № 1251/1999 и № 817/2004 не разглеждат въпроса дали съществува конкретно задължение за националните органи да предоставят информация относно условията за получаване на агроекологична помощ, и поради това ще се окаже, че защитата на г‑н Nagy е необоснована.

55.      В системата, или по-скоро в подсистемата за молбите за помощи в рамките на ОСП, обаче е възможно да се установи такова задължение.

56.      Член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент № 796/2004 предвижда, че държавните органи в съответствие с приложимите процедури могат да се основат само на компютърната база данни за едър рогат добитък, което е поставено в зависимост от някои условия (вж. точка 9 по-горе).

57.      Независимо че задължението за информиране не се отнася непосредствено до случая на г‑н Nagy, ясно е, че той е от значение за земеделските производители, които подават молба за попощи по същия начин като г‑н Nagy. От това следва, че по принцип при системата за отпускане на помощи компетентните органи имат задължението да информират своевременно молителите и потенциалните молители.

58.      Ето защо г –н Nagy също е трябвало да бъде информиран по подходящ начин.

59.      Ако трябва да се приеме, че по висящото пред запитващата юрисдикция дело обстоятелството, че задължението за информиране не е било изпълнено, няма правни последици, това би означавало, че в рамките на една и съща система за помощи за селскостопанските производители са създадени поне две категории молители: i) тези, които имат право да бъдат информирани за правните последици, ако се установи, че животните не са били правилно идентифицирани или регистрирани, тъй като приложимото законодателство изрично задължава компетентните органи да ги информират; и ii) тези, които, независимо от факта, че се намират в положение, което по същество е същото, нямат такова право, тъй като в приложимото законодателство няма такава изрична разпоредба.

60.      Според мен такова разграничение води до нарушаване на основния принцип на равенство пред закона, чиято конкретна проява в настоящия случай е правото на г‑н Nagy като лице, което кандидатства за помощ, да бъде посъветван относно правните последици от неправилното регистриране на броя животни едър рогат добитък в регистъра ENAR, точно както такова право е признато на лице, което кандидатства за помощ по член 16 от Регламент № 796/2004. Би трябвало да се добави, че очевидно няма никакво обективно оправдание за такава разлика в третирането. Смятам, че такова нарушение би противоречало на член 20 от Хартата.

61.      От всички изложени по-горе съображения следва, че на петия въпрос следва да се отговори в смисъл, че в случай като разглеждания от запитващата юрисдикция националният орган е длъжен да осигури на кандидатстващото за получаване на помощ лице (г‑н Nagy) такава информация, която да му даде възможност не само да спази всички предварителни условия за получаване на помощта, но също и да избегне негативните последици — помощта да му бъде отказана или задължение за връщане на вече получената помощ, — в случай че не се съобрази с тази информация.

62.      Все пак само запитващата юрисдикция може да установи въз основа на фактите дали информацията, до която г‑н Nagy е имал достъп, преди да подаде молбата си, е била достатъчна, за да му гарантира реална възможност да избегне отказа на помощта, за която е кандидатствал, и задължението да възстанови вече получената помощ.

IV –  Заключение

63.      Поради това смятам, че на поставените от Fővárosi Bíróság въпроси трябва да се отговори по следния начин:

–        Въпроси 1 и 2: При разглеждане на молба за агроекологична помощ, когато отпускането на помощта е поставено в зависимост от определена гъстота на животните, независимо дали помощта е за животни или не, е подходящо да се направят кръстосани проверки, като се използва интегрираната система за администрация и контрол (ИСАК) и националната интегрирана система за идентификация и регистрация (като ENAR).

–        Въпроси 3 и 4: Въз основа на член 16 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета във връзка с Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти, след изменения, и Регламент (ЕО) № 817/2004 на Комисията от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) компетентната национална юрисдикция може, когато е уместно, да се основе изключително на данните, които се установяват в резултат на кръстосани проверки с регистъра ENAR.

–        Въпрос 5: Що се отнася до задължението за осигуряване на информация относно условията за получаване на помощ, държавите членки трябва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)      в съответствие с разпоредбите, приложими за въпросната схема за помощи, началната и крайната дата на съответния период на задържане са ясно идентифицирани и известни на земеделския производител;

б)      земеделският производител е наясно, че всички животни, за които се констатира, че не са правилно идентифицирани или регистрирани в системата за идентификация и регистрация за животни от рода на едрия рогат добитък, се считат за животни с установени нередности, което ще има съответните правни последици.

Само запитващата юрисдикция трябва да установи въз основа на фактите дали горните условия са били изпълнени в случая, с който е сезирана.

---

1 – Език на оригиналния текст: английски.

---

2 – Регламент (ЕО) на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (OВ L 160, 1999 г., стp. 80; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 28, стр. 134), изменен с Регламент (ЕО) на Съвета oт 29 септември 2003 г. (OВ L 270, 2003 г., стp. 70; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 49, стр. 246).

---

3 – Регламент от 29 април 2004 година относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) (OВ L 153, 2004 г. стp. 30; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 57, стр. 116).

---

4 – Съответно Регламент на Комисията от 11 декември 2001 година установяващ подробни правила за прилагането на интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи в Общността, установени с Регламент (ЕИО) № 3508/92 на Съвета (ОВ L 327, стр. 11) и Регламент от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО), № 1251/1999, (EО), № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (OВ L 270, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

---

5 –      Регламент от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната схема за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (OВ L 141, 2004 г. стp. 18). Според член 80 от този регламент позоваванията на Регламент (ЕО) № 2419/2001 се считат за позовавания на Регламент № 796/2004 и Регламент № 2419/2001 се отменя.

---

6 –      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 (ОВ L 204, стp. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 34, стр. 186).

---

7 –      Директива от 26 юни 1964 година относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (ОВ L 121, стр. 1977; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 1, стр. 10).

---

8 –      Вж. Регламент (ЕИО) № 3508/92 от 27 ноември 1992 година относно установяването на интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността (ОВ L 355, 1992 г., стp. 1). Този регламент е отменен с Регламент № 1782/2003, който уточнява, че отмененият регламент продължава да се прилага за молбите за преки плащания във връзка с календарните години преди 2005 г.

---

9 –      Напр. през 2005 г. изглежда са подадени 5 280 068 молби за помощи от селскостопански производители (за помощи въз основа на декларирани площи). Фактите, които трябва да се проверяват обаче, са по-прости и могат да бъдат ефективно проверени, като се използват бази данни в съчетание с ограничен брой проверки на място. Поради това Съветът решава да създаде ИСУК през 1992 г. Изглежда, че 100 % от молбите трябва да се проверяват чрез административни проверки и само 7 % от молбите са проверени на място (като минимумът е 5 %). Вж. „IACS: A successful risk management system“, ГД „Селско стопанство“, Европейска комисия, 2007 г., http://ec.europa.eu/budget/library/documents/implement_control/conf_risk_1007/iacs_risk_en.pdf.

---

10 –      Пак там, стp. 5.

---

11 –      Подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони (SAPARD) помага на страните — кандидатски за членство в ЕС, да се подготвят за ОСП и други мерки свързани със селскостопанските структури и развитието на селските райони.

---

12 –      На 26 август 2004 г. с Решение C(2004) 3235 Комисията одобрява плана за развитие на селските райони на Унгария. Съгласно член 44, параграф 2 от Регламент № 1257/1999 Комисията оценява предложените планове в зависимост от тяхната съгласуваност с този регламент.

---

13 –      Вж. член 18 от Регламент № 1782/2003.

---

14 –      В Решение от 24 май 2007 г. по дело Maatschap Schonewille-Prins (C‑45/05, Сборник, стр. I‑3997, точка 36) Съдът отбелязва, че „редакцията на тази разпоредба е императивна, като в нея подробно се излага обхватът на задължението за уведомление, което имат животновъдите, и се определя прецизно определеният на тези животновъди срок за изпълнение на това задължение“.

---

15 –      Посочено в бележка под линия 14, точка 48.

---

16 –      Специален доклад № 6/2004 „Въвеждане на системата за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък в Европейския съюз“, към който са приложени отговорите на Комисията (на основание член 248, параграф 4, алинея 2 от Договора за ЕО (OВ С 29, 2005 г., стр. 1, точка 57).

---

17 –      Посочено в бележка под линия 14, точка 41.

---

18 –      Вж. inter alia Решение на Съда от 8 юли 2010 г. по дело Afton Chemical C‑343/09, все още непубликувано в Сборника, точка 74 и цитираната съдебна практика.