29.1.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 30/12

1.

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори налага на националната юрисдикция, сезирана с молба за допускане на принудително изпълнение на арбитражно решение, придобило сила на пресъдено нещо и постановено неприсъствено, в отсъствието на потребителя, да прецени, включително служебно, дали е неравноправна неустойка, предвидена в сключен между предоставящо кредит лице и потребител договор за кредит и приложена с посоченото решение, когато тази юрисдикция разполага с необходимата за целта информация относно фактическото и правното положение и когато по силата на националните процесуални разпоредби посочената юрисдикция може да извърши такава преценка в рамките на подобни производства по националното право.

2.

Съответната национална юрисдикция следва да определи дали клауза от договор за кредит като разглежданата по главното производство, която съгласно констатациите на тази юрисдикция предвижда неустойка с неоснователно висок размер в тежест на потребителя, трябва да се счита, с оглед на всички обстоятелства, довели до сключването на този договор, за неравноправна по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13. При утвърдителен отговор посочената юрисдикция трябва да изведе всички произтичащи от това последици съгласно националното право, за да гарантира, че посочената клауза не е обвързваща за този потребител.

3.

При обстоятелства като тези по главното производство непосочването на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит, което е от съществено значение в контекста на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г., може да представлява решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза от договор за потребителски кредит, която се отнася до неговата стойност и в която не е посочен годишният процент на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. Ако случаят не е такъв, тази юрисдикция има възможност да прецени, включително служебно, дали с оглед на всички обстоятелства, довели до сключването на този договор, непосочването на годишния процент на разходите в негова клауза, отнасяща се до стойността на този кредит, може да придаде на тази клауза неравноправен характер по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13. При все това въпреки предоставената възможност посоченият договор да се прецени от гледна точка на Директива 93/13, Директива 87/102 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право член 4 от последната директива и предвиждат, че при непосочване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.