Дело T‑439/09

John Robert Purvis

срещу

Европейски парламент

„Правилник за изплащането на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Допълнителна пенсионна схема — Отказ допълнителната доброволна пенсия отчасти да се предостави чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Решение на Европейския парламент, с което на негов член се отказва допълнителната доброволна пенсия отчасти да се предостави чрез еднократно изплащане на натрупани средства

(членове 230 ЕО и 241 ЕО)

2.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Придобити права — Нарушаване — Липса

3.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Принцип на правната сигурност — Принцип на запазване на действието на договорите — Нарушаване — Липса

4.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Правомощия на Бюрото за изменение на Правилника, на основание на който е прието посоченото решение

(член 199, първа алинея ЕО)

5.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Забрана за прилагане с обратна сила — Принцип на правната сигурност — Нарушаване — Липса

6.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Нарушаване — Липса

7.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Принцип на равно третиране — Нарушаване — Липса

(Регламент № 1292/2004 на Съвета)

8.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Принцип на пропорционалност — Нарушаване — Липса

9.      Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Задължение за консултиране с генералния секретар на Парламента и с квесторската колегия преди приемане на посоченото решение — Нарушаване — Липса

(член 21, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента)

10.    Парламент — Правна уредба, свързана с разноските и надбавките на членовете на Европейския парламент — Решение на Бюрото на Парламента за изменение на Правилника за допълнителната доброволна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Принцип на добросъвестно изпълнение на договорите — Нарушаване — Липса

1.      При обжалване на решение на Европейския парламент, с което на негов член се отказва допълнителната (доброволна) пенсия отчасти да се предостави чрез еднократно изплащане на натрупани средства, правните основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на искането му, следва да се тълкуват като представени единствено в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, което той формално е повдигнал отделно срещу решението на Бюрото на тази институция, на което се основава обжалваното решение.

Всъщност, след като член 4 от Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, който предвижда възможността за еднократно изплащане на част от пенсията на член на Парламента от натрупаните средства, е отменен с това решение на Бюрото, генералната дирекция на финансите на Парламента не разполага с право на преценка и няма друга възможност, освен да отхвърли направеното въз основа на тази разпоредба искане на жалбоподателя.

(вж. точки 29 и 31)

2.      Член на Европейския парламент не може да твърди, че са нарушени придобитите от него права, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, при положение че съгласно член 1, параграф 1 от Правилника за допълнителната пенсионна схема правото на допълнителна пенсия се поражда от деня на прекратяване на функциите на член на Европейския парламент и че жалбоподателят, чиито функции не са прекратени към момента на влизане в сила на това решение, все още не е придобил право на пенсия.

Всъщност, макар да е установен от съдебната практика, отнасяща се до европейските длъжностни лица, принципът, че жалбоподателят би могъл да се позовава на придобито право само ако правопораждащият факт е настъпил при действието на правна уредба, предхождаща въведеното в този режим изменение, което той оспорва с жалбата си, се прилага общо и по-конкретно за членовете на Европейския парламент, чиято допълнителна пенсионна схема има същата ключова характеристика като пенсионната схема на европейските длъжностни лица, тъй като двете системи определят актюерско изчисление, при което размерът на годишните вноски трябва да съответства на една трета от придобитите през същата година пенсионни права.

(вж. точки 44—46)

3.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на „свързаната с договора за допълнителна пенсия“ правна сигурност и принципа на запазване на действието на договорите, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства.

Всъщност установяването на допълнителната пенсионна схема на членовете на Европейския парламент и изменението ѝ в случай на нужда трябва да се разглеждат като вътрешноорганизационни мерки, с които се цели да се гарантира доброто функциониране на Парламента, и поради това те попадат в обхвата на свързаните с упражняването на публична власт правомощия, които са предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача. В действителност един от основните стремежи във всяка парламентарна система е да се гарантира независимостта, включително финансовата независимост, на членовете на парламента като представители на народа, които трябва да служат на общия му интерес. В това отношение осигуряването на подходящо парично възнаграждение, което е гаранция за независимостта на членовете на Европейския парламент, не би могло да се ограничава до периода на мандата, а трябва в подходяща степен да обхваща и преходен период след края на този мандат, като трябва да се предвижда пенсия в зависимост от времето, през което лицето е било член на Европейския парламент.

От посоченото следва, че допълнителната пенсионна схема, която е предмет на спора, е част от законовите разпоредби, чиято цел е в общ интерес да осигурят финансовата независимост на членовете на Европейския парламент.

Следователно правата и задълженията, произтичащи от тази схема за Парламента и за неговите членове, са част от основано на правната уредба правоотношение между тях и поради това не са договорни, а публичноправни. В това отношение обстоятелството, че членът на Европейския парламент доброволно се е присъединил към посочената схема, не променя естеството на правоотношението му с Парламента, което продължава да се урежда от публичното право.

(вж. точки 59—62)

4.      Член на Европейския парламент не може да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, като се позове на липсата на правомощия на Бюрото за приемане на това решение.

Всъщност, когато дадена правна уредба е част от вътрешноорганизационните мерки на Парламента, тя попада в обхвата на правомощията му и на мерките, които той следва да приеме съгласно член 199, първа алинея ЕО. Установяването и при необходимост изменението на допълнителната пенсионна схема трябва да бъдат разглеждани като такива мерки.

(вж. точка 64)

5.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на принципа на защита на правната сигурност, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, след като отмяната на тази възможност е породила действие едва от датата на съобщаването на посоченото решение на всички членове на Европейския параламент и че тези, които са прекратили функциите си преди тази дата и следователно са придобили право на допълнителна пенсия, не са засегнати от посоченото решение, което не се прилага с обратна сила.

(вж. точки 65 и 66)

6.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, след като сведенията, на които се позовава, за да установи такова нарушение, не са конкретни, безусловни и непротиворечиви.

В това отношение обстоятелството, че към момента на присъединяване на посочения член на Европейския парламент към допълнителната пенсионна схема съществува възможност за получаване на допълнителната пенсия отчасти чрез еднократно изплащане на натрупани средства, не би могло да се приеме за уверение от страна на Парламента, че условията на тази схема няма да бъдат изменени в бъдеще. Не могат също така да се считат за сведения, годни да породят оправдани правни очаквания у съответното лице, прогнозните изчисления на пенсията му, направени от администрацията на Парламента, примерните изчисления на сдружението с нестопанска цел „Fonds de pension — députés au Parlement européen“ и обстоятелството, че от Бюрото на Парламента признава, че трябва да гарантира изпълнението на задълженията, поети по отношение на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, при това независимо от състоянието на фонда.

(вж. точки 70—75)

7.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на принципа на равно третиране, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, като се основе на сравнение между изменението на допълнителната пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, въведено вследствие на влизането в сила на това решение, и изменението на пенсионната схема на членовете на Европейската комисия и на членовете на юрисдикциите на Съюза, въведено вследствие на влизането в сила на Регламент № 1292/2004 за изменение на Регламенти № 422/67/EИО, № 5/67/Евратом относно определянето на възнаграждението на председателя и на членовете на Комисията и на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря в Съда, както и на председателя, членовете и секретаря на Първоинстанционния съд.

Всъщност за разлика от измененията на пенсионната схема на членовете на Комисията и на юрисдикциите на Съюза, въведени с Регламент № 1292/2004, измененията на допълнителната пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, въведени вследствие на влизането в сила на решението на Бюрото от 1 април 2009 г., не засягат актюерската стойност на пенсията, която осигурените по последната схема лица могат да очакват да получат.

Ето защо, след като членовете на Европейския парламент, от една страна, и членовете на Комисията и на юрисдикциите на Съюза, от друга страна, се намират във фактическо и правно положение, което съществено се различава по отношение на въздействието на измененията, въведени вследствие на влизането в сила съответно на посоченото решение на Бюрото на Парламента и на Регламент № 1292/2004, е възможно те да бъдат третирани различно, що се отнася до приемането на преходни мерки.

(вж. точки 86, 87 и 89)

8.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на принципа на пропорционалност, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, при положение че при упражняване на правомощието си за регламентиране на допълнителната пенсионна схема на своите членове Парламентът може легитимно да следва посочените в решението цели, че приетите с решението мерки за реализиране на тези цели могат да ги осъществят и че премахването на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства е мярката, създаваща най-малко ограничения за осигурените по допълнителната пенсионна схема лица.

(вж. точки 93, 94, 114, 116 и 117)

9.      Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на член 29 от Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — предвиждащ, че в съответствие с издадените от председателя указания квесторите и генералният секретар отговарят за тълкуването и стриктното прилагане на този правилник, — за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, след като тази разпоредба се отнася само до тълкуването и прилагането на Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, а не до неговото изменение, и Бюрото има правомощие да изменя този правилник. Освен това решението за изменение е прието по предложение на посочения генерален секретар и съгласно член 21, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента квесторите участват в заседанията на Бюрото със съвещателен глас.

(вж. точки 121—123)

10.    Член на Европейския парламент не може да се позове на нарушение на принципа на добросъвестно изпълнение на договорите, за да оспори законосъобразността на решение на Бюрото на тази институция за изменение на Правилника за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент, поместен в приложение VII към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент, и за премахване на възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, след като правоотношенията между Парламента и неговия член се основават на произтичаща от правната уредба връзка между тях и следователно попадат в обхвата на свързаните с упражняването на публична власт правомощия, които са предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача.

(вж. точки 124—126)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

18 октомври 2011 година(*)

„Правилник за изплащането на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Допълнителна пенсионна схема — Отказ допълнителната доброволна пенсия отчасти да се предостави чрез еднократно изплащане на натрупани средства — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност“

По дело T‑439/09

John Robert Purvis, с местожителство в Saint-Andrews (Обединеното кралство), за когото се явяват адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейски парламент, за който се явяват първоначално г‑н H. Krück, г‑жа A. Pospíšilová Padowska и г‑н G. Corstens, впоследствие г‑н N. Lorenz, г‑жа Pospíšilová Padowska и г‑н Corstens, в качеството на представители,

ответник,

с предмет отмяна на решението на Европейския парламент от 7 август 2009 г., с което на жалбоподателя се отказва допълнителната доброволна пенсия отчасти да се предостави чрез еднократно изплащане на натрупани средства,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude, съдии,

секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 март 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Бюрото на Европейския парламент (наричано по-нататък „Бюрото“) е орган на Европейския парламент. Съгласно параграф 2 от озаглавения „Функции на Бюрото“ член 22 от Правилника за дейността на Европейския парламент в приложимата към фактите по случая редакция (ОВ L 44, 2005 г., стр. 1) Бюрото взема по-специално финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на Европейския парламент (наричани по-нататък „членовете на ЕП“).

2        На това основание Бюрото приема Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът за разноски и надбавки“).

3        На 12 юни 1990 г. Бюрото приема Правилник за допълнителната (доброволна) пенсионна схема на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът от 12 юни 1990 г.“), поместен в приложение VII към Правилника за разноски и надбавки.

4        Правилникът от 12 юни 1990 г., в редакцията му в сила към март 2009 г., предвижда по-специално:

„Член 1

1.      До приемане на единен устав на членовете на ЕП и независимо от пенсионните права, посочени в приложения І и ІІ, член на ЕП, който […] е плащал вноски в доброволна пенсионна схема в продължение на най-малко две години, има право[, след прекратяване на функциите си,] на пожизнена пенсия, считано от първо число на календарния месец след навършване на 60-годишна възраст.

[…]

Член 2

1.      Размерът на пенсията представлява 3,5 % от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности за всяка пълна мандатна година и една дванадесета от тази сума за всеки пълен месец.

2.      Максималната пенсия е 70 % (а минималната пенсия е 10,5 %) от 40 % от основната заплата на съдия в Съда на Европейските общности.

3.      Пенсията се изчислява и изплаща в евро.

Член 3

Бившите членове на ЕП или тези, които са подали оставка преди навършване на 60-годишна възраст, могат да поискат пенсията да им се изплати незабавно или в който и да е момент през периода от подаване на оставка до навършване на 60-годишна възраст, при условие че имат навършени 50 години. В последния случай размерът на пенсията е равен на изчисления въз основа на член 2, параграф 1 размер, умножен с коефициент, определен с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е започнал да получава пенсията си, в съответствие със следната таблица […].

Член 4 ([еднократно] изплащане […] на част от пенсията [от натрупаните средства])

1.      Не повече от 25 % от [размера на пенсията], изчислен[…] въз основа на член 2, параграф 1, могат да се изплатят [еднократно от натрупаните средства] на членовете на ЕП, които участват или са участвали в доброволната пенсионна схема.

2.      Този избор трябва да се упражни преди датата, на която започва изплащането, и е неотменим.

3.      При спазване на посочения в параграф 1 максимален размер, [еднократното] изплащане[…] [на натрупаните средства] […] не засяга, нито намалява пенсионните права на преживелия съпруг или на децата на издръжка на члена на ЕП.

4.      Размерът на изплащаната [еднократно] сума се изчислява с оглед на възрастта на съответния член на ЕП към момента, в който е придобил право на пенсия, в съответствие със следната таблица […].

5.      Изплащаната [еднократно] сума се изчислява и изплаща в евро. Тя се изплаща преди първото пенсионно плащане.

[…]“.

5        Допълнителният пенсионен фонд е създаден с учредяването от квесторите на Парламента на сдружението с нестопанска цел „Fonds de pension — députés au Parlement européen“ (наричано по-нататък „СНЦ“), което от своя страна учредява инвестиционно дружество с променлив капитал по люксембургското право с наименование „Fonds de pension — Députés au Parlement européen, Société d’Investissement à Capital Variable“ (наричано по-нататък „ИДПК“), на което е възложено техническото управление на инвестициите.

6        Уставът на членовете на Европейския парламент е приет с Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година (OВ L 262, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28, наричан по-нататък „Уставът на членовете на ЕП“) и влиза в сила на 14 юли 2009 г. — първия ден от седмия парламентарен мандат.

7        Уставът на членовете на ЕП въвежда окончателна пенсионна схема за членовете на ЕП, съгласно която с навършване на 63-годишна възраст последните придобиват право на пенсия за възраст, без плащане на осигурителни вноски.

8        Уставът на членовете на ЕП предвижда преходни мерки, които се прилагат за допълнителната пенсионна схема. В това отношение член 27 от устава предвижда:

„1.      Доброволният пенсионен фонд, създаден от Парламента, се запазва след влизането в сила на настоящия устав за членове или бивши членове на Европейския парламент, които имат права или правни очаквания по отношение на този фонд.

2.      Придобитите права и правни очаквания се запазват изцяло. Парламентът може да предвиди критерии и условия за придобиването на нови права.

3.      Членовете на Европейския парламент, които получават възнаграждение[то, предвидено от устава], не могат да придобиват нови права или правни очаквания в доброволния пенсионен фонд.

4.      Фондът няма да бъде открит за членове на Европейския парламент, които са избрани за първи път в Парламента след влизането в сила на настоящия устав.

[…]“.

9        С решения от 19 май 2008 г. и от 9 юли 2008 г. Бюрото приема мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1, наричани по-нататък „мерките по прилагане“). Съгласно член 73 от мерките по прилагане те влизат в сила от деня, в който влиза в сила Уставът на членовете на ЕП, тоест 14 юли 2009 г.

10      Член 74 от мерките по прилагане предвижда, че с изключение на преходните разпоредби, включени в дял IV, действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на Устава на членовете на ЕП.

11      Член 76 от мерките по прилагане, озаглавен „Допълнителна пенсионна схема“, гласи:

„1.      Пенсията от допълнителната (доброволна) пенсионна схема, отпускана по реда на приложение VII към Правилника за разноски и надбавки, продължава да се изплаща по реда на [това] приложение[…] на лицата, пол[учавали тази пенсия] преди датата на влизане в сила на [У]става [на членовете на ЕП].

2.      Правата на пенсия, придобити преди датата на влизане в сила на [У]става [на членовете на ЕП] по реда на посоченото по-горе приложение VII, се запазват. Те се зачитат съгласно условията, предвидени в приложението.

3.      Членовете на ЕП, избрани през 2009 г., могат да продължат да придобиват нови права след датата на влизане в сила на [У]става [на членовете на ЕП] и в съответствие със споменатото по-горе приложение VII, в случай че:

а)      същите са били членове на ЕП през предход[ен] мандат; и

б)      вече са придобили или са били в процес на придобиване на права съгласно допълнителната пенсионна схема; и

в)      държавата членка, в която са били избрани за членове на ЕП, е приела различни правила за тях в съответствие с член 29 от [У]става [на членовете на ЕП] или те самите, съгласно член 25 от [посочения] устав[…], са избрали националната схема; и

г)      нямат право на национална или европейска пенсия вследствие на мандата си на европейски парламентаристи.

4.      Вноските във фонда за допълнително […] пенсионно осигуряване за сметка на членовете на ЕП се плащат с техни лични средства“.

12      След като установява, че финансовото състояние на допълнителния пенсионен фонд се е влошило, на 9 март 2009 г. Бюрото взема решение:

–        „да създаде работна група […], която да се срещне с представителите на управителния съвет на пенсионния фонд, за да прецени положението,

–        […] временно да изключи възможността за прилагане на членове 3 и 4 от приложение VІІ към Правилника за разноски и надбавки, като обезпечителна и предпазна мярка, с незабавно действие,

–        […] на следващо заседание Бюрото да преразгледа тези предпазни мерки в светлината на установените факти и на резултатите от срещите и констатациите на работната група“.

13      На 1 април 2009 г. Бюрото взема решение да измени Правилника от 12 юни 1990 г. Измененията включват по-конкретно следните мерки:

–        увеличаване на пенсионната възраст от 60 на 63 години, считано от първия ден на седмия парламентарен мандат, т.е. от 14 юли 2009 г. (член 1 от Правилника от 12 юни 1990 г.),

–        отмяна с незабавно действие на възможността за предоставяне на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства (член 3 от Правилника от 12 юни 1990 г.),

–        отмяна с незабавно действие на възможността за ранно пенсиониране след навършване на 50-годишна възраст (член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г.).

14      За да обоснове тези мерки, в първо и второ съображение от решението от 1 април 2009 г. Бюрото изтъква чувствителното влошаване на състоянието на пенсионния фонд вследствие на настъпилата финансова и икономическа криза, както и перспективата след влизането в сила на Устава на членовете на ЕП през юли 2009 г., поради прекратяването на вноските на осигурените по схемата лица и недостатъчната възвръщаемост на инвестициите, наличните по фонда ликвидни средства да станат недостатъчни, считано от 2010 г., за изпълнение на задълженията за изплащане на пенсиите. Ето защо според Бюрото съществува опасност пенсионният фонд да трябва да разпродава активи, поради което следва да бъдат предприети мерки за запазване в най-голяма степен на ликвидните средства във фонда.

15      Администрацията на Парламента уведомява всички негови членове за това решение с електронно писмо от 18 май 2009 г.

 Обстоятелства, предхождащи спора

16      Жалбоподателят, г‑н John Robert Purvis, е бил член на Парламента от 1979 г. до юли 1984 г. и от юли 1999 г. до юли 2009 г. Той се осигурява по допълнителната пенсионна схема и прави вноски във фонда в период от десет години, от август 1999 г. до юли 2009 г.

17      На 8 януари 2009 г. отделът на Парламента „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на Европейския парламент“ изпраща на жалбоподателя две прогнозни изчисления, съгласно които, считано от 1 август 2009 г., той има право или да получава месечна пенсия в размер на 2 706,20 EUR, или да получи 25 % от пенсията си чрез еднократно изплащане на натрупани средства, а именно 81 429,56 EUR, както и да получава месечна пенсия в размер на 2 029,65 EUR.

18      На 24 април 2009 г. жалбоподателят отправя искане да получи допълнителната си пенсия след края на шестия парламентарен мандат отчасти чрез еднократно изплащане и отчасти чрез разсрочено изплащане на натрупаните средства в съответствие с посоченото по-горе изчисление.

19      С писмо от 7 август 2009 г. жалбоподателят е уведомен, че искането му е отхвърлено (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В това писмо началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на Европейския парламент“ припомня по-специално, че възможността за еднократно изплащане на част от пенсията е отменена с решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Той заключава, че „като се има предвид, че действащите правила вече не позволяват еднократното изплащане на част от пенсията, пенсията Ви е изчислена, считано от 1 август 2009 г., без да се взема предвид искането Ви за еднократно изплащане на 25 % от нея“.

 Производство и искания на страните

20      Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 23 октомври 2009 г.

21      Тъй като в хода на съдебното заседание от 29 март 2011 г. жалбоподателят представя нови доказателства, на Парламента е предоставен двуседмичен срок, за да представи становището си по тях. Парламентът представя становището си на 8 април 2011 г. След покана от Общия съд с писмо от 25 май 2011 г. жалбоподателят представя становището си по становището на Парламента от 8 април 2011 г.

22      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да обяви за незаконосъобразни решенията на Бюрото от 9 март и 1 април 2009 г., доколкото те изменят допълнителната пенсионна схема и премахват особените начини за изплащане на допълнителната пенсия,

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.

23      Парламентът моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 1. По последиците от настоящото съдебно решение

24      Жалбоподателят твърди, че с решение от 17 юни 2009 г. Бюрото е приело по-специално, че постановеното по това дело съдебно решение ще се прилага за всички участници в допълнителния пенсионен фонд.

25      Парламентът поддържа, че е бил уведомен за настоящата жалба едва на 19 ноември 2009 г. и че следователно не е могъл да вземе такова решение на 17 юни 2009 г.

26      В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на осъществявания от тях контрол за законосъобразност съдилищата на Съюза не разполагат с правомощие да дават задължителни указания на институциите или да ги заместват, а съответната администрация е длъжна да вземе мерките, необходими за изпълнението на постановено във връзка с жалба за отмяна съдебно решение (Решение на Общия съд от 27 януари 1998 г. по дело Ladbroke Racing/Комисия, T‑67/94, Recueil, стр. II‑1, точка 200, Решение на Общия съд от 15 септември 1998 г. по дело European Night Services и др./Комисия, T‑374/94, T‑375/94, T‑384/94 и T‑388/94, Recueil, стр. II‑3141, точка 53 и Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело SELEX Sistemi Integrati/Комисия, T‑155/04, Recueil, стр. II‑4797, точка 28).

27      Ето защо, доколкото жалбоподателят иска Общият съд да се произнесе по последиците от настоящото съдебно решение, подобно искане трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.

 2. По съществото на спора

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания, изведени, първо, от нарушение на придобитите права и на принципа на правната сигурност, второ, от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, трето, от нарушение на член 29 от Правилника за разноски и надбавки и, четвърто, от нарушение на принципа на добросъвестното изпълнение на договорите. Освен това той повдига възражение за незаконосъобразност по-специално на решението на Бюрото от 1 април 2009 г.

 По връзката между правните основания и възражението за незаконосъобразност

29      Най-напред следва да се отбележи, че между страните не съществува спор по обстоятелството, че с настоящата жалба се иска отмяна на обжалваното решение само доколкото с него е отказано на жалбоподателя еднократно изплащане на 25 % от пенсията му. В това отношение обаче обжалваното решение е прието при условията на обвързана компетентност. Всъщност, след като член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г., който предвижда възможността за еднократно изплащане на част (до 25 %) от пенсията на член на Парламента от натрупаните средства, е отменен с решението на Бюрото от 1 април 2009 г., генералната дирекция на финансите на Парламента не разполага с право на преценка и няма друга възможност, освен да отхвърли направеното въз основа на тази разпоредба искане на жалбоподателя.

30      Освен това, както основателно отбелязва Парламентът, жалбоподателят не представя конкретно правно основание срещу обжалваното решение, а с четирите правни основания по съществото на спора само оспорва съдържанието на това решение, доколкото с него му се отказва еднократно изплащане на 25 % от пенсията му. Както беше отбелязано обаче, това съдържание е определено от решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Ето защо жалбата може да бъде уважена само ако е основателно възражението за незаконосъобразност. За сметка на това, ако се установи, че посоченото решение е законосъобразно, жалбата трябва да бъде отхвърлена.

31      При тези обстоятелства следва да се приеме, че четирите правни основания на жалбоподателя са представени единствено в подкрепа на възражението за незаконосъобразност, което той формално е повдигнал отделно.

 По обхвата на възражението за незаконосъобразност

32      Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение се основава на решенията на Бюрото от 9 март и 1 април 2009 г. Последните две решения били незаконосъобразни, доколкото премахвали възможността част от пенсията на член на ЕП да бъде изплатена еднократно от натрупаните средства.

33      Парламентът смята, че възражението за незаконосъобразност може да се отнася само до решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Според него то било окончателно и поради това „поглъщало“ временното решение на Бюрото от 9 март 2009 г.

34      Освен това между страните не съществува спор по обстоятелството, че възражението за незаконосъобразност се отнася само до премахването на предвидената в предишния член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г. възможност за предоставяне на част от пенсията на член на ЕП чрез еднократно изплащане на натрупани средства. За сметка на това, увеличението на пенсионната възраст и премахването на възможността за ранно пенсиониране при навършване на 50 години, които също са предвидени в решението на Бюрото от 1 април 2009 г., не са предмет на настоящия спор.

35      В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика възражението за незаконосъобразност трябва да бъде ограничено до абсолютно необходимото за разрешаване на правния спор. Всъщност член 241 ЕО няма за цел да допусне някоя от страните да оспорва приложимостта на какъвто и да било акт от общ характер в полза на всякакъв иск или всякаква жалба. Трябва да съществува пряка правна връзка между обжалваното индивидуално решение и въпросния общ акт (вж. Решение на Общия съд от 2 октомври 2001 г. по дело Martinez и др./Парламент, T‑222/99, T‑327/99 и T‑329/99, Recueil, стр. II‑2823, точка 136 и цитираната съдебна практика).

36      Ето защо се поставя въпросът коя е релевантната дата за определяне на приложимото право, а оттам и въпросът за кои решения се отнася възражението за незаконосъобразност. В това отношение могат да бъдат възприети три дати: 24 април 2009 г. — датата, на която жалбоподателят е направил искането за изплащане на допълнителната пенсия; 14 юли 2009 г. — датата, на която е прекратил функциите си и по този начин е придобил право на допълнителна пенсия, и 7 август 2009 г. — датата, на която е прието обжалваното решение.

37      Общият съд смята, че следва да се възприеме датата 14 юли 2009 г. Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. правото на допълнителна пенсия се поражда от датата на прекратяване на функциите на члена на ЕП (вж. точка 4 по-горе) — обстоятелство, което не е оспорено от страните. Функциите на жалбоподателя са прекратени на посочената дата. Освен това следва да се отбележи, че не е възможно да се определят окончателно пенсионните му права към 24 април 2009 г., поради обстоятелството че към тази дата не са били известни със сигурност датата на прекратяване на функциите му на член на ЕП и общата продължителност на периода, в който е правил вноски, тъй като той е можел да бъде преизбран в Парламента или да прекрати функциите си на член на ЕП преди края на мандата вследствие на подадена оставка или смърт. От посоченото следва, че изчислението на пенсията на жалбоподателя преди 14 юли 2009 г. задължително е временно. Ето защо като релевантна дата за определяне на приложимото в случая право следва да се възприеме датата, на която жалбоподателят е придобил право на пенсия, а именно 14 юли 2009 г.

38      В този контекст следва да се уточни, че решението за определяне на пенсионните права на член на ЕП, който се осигурява по допълнителната пенсионна схема, не само се приема при условията на обвързана компетентност в смисъл, че администрацията на Парламента не разполага с право на преценка при определянето им, но има и единствено декларативен характер, що се отнася до съдържанието на тези права. Всъщност текстът на член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., съгласно който „[…] член на ЕП, който […] е плащал вноски в доброволна пенсионна схема в продължение на най-малко две години, има право[, след прекратяване на функциите си,] на пожизнена пенсия, считано от първо число на календарния месец след навършване на 60-годишна възраст“, може да се тълкува само в смисъл, че членовете на ЕП автоматично придобиват право на пенсия, единствено в приложение на Правилника от 12 юни 1990 г., стига да са изпълнени предвидените в него условия. При такива обстоятелства решението, с което Парламентът определя пенсионните права на осигурен по допълнителната пенсионна схема член на ЕП, има единствено за последица запознаването на последния с обхвата на тези права, като по този начин му се дава възможност, в случай на спор относно точното съдържание на правата, да подложи на контрола на съдилищата на Съюза прилагането на Правилника от 12 юни 1990 г. и да обоснове пред администрацията изплащането на произтичащите от тези права суми.

39      За сметка на това, ако за релевантна дата трябва да се възприеме датата, на която е направено искането за изплащане на допълнителната пенсия, би съществувала опасност от определяне на различни права за лица, чието право на пенсия е породено на една и съща дата. Всъщност, в случай че двама членове на ЕП, които са прекратили функциите си на 14 юли 2009 г., направят такова искане, единият преди, а другият след 9 март 2009 г., на първия би могла да бъде изплатена еднократно част от пенсията, а на втория — не. Съгласно съдебната практика обаче, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно, е налице нарушение на принципа на равно третиране (вж. Решение на Общия съд от 29 ноември 2006 г. по дело Campoli/Комисия, T‑135/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2-297 и II‑A‑2‑1527, точка 95 и цитираната съдебна практика).

40      Същият довод позволява да не се възприема датата на приемане на обжалваното решение, а именно 7 август 2009 г. Всъщност изборът на датата, на която е прието решението по искането за изплащане на допълнителната пенсия, би поставил приложимото право в зависимост от бързината, с която администрацията се произнася по искането на члена на ЕП, като по този начин се въвежда произволен елемент и дори се отварят възможности за манипулации или злоупотреби. По-специално би било възможно за двама членове на ЕП, които прекратяват функциите си и подават исканията си в един и същ момент, да бъде приложено различно право само поради обстоятелството че Парламентът се е произнесъл по съответните искания на различни дати.

41      Ето защо с оглед на направения по-горе анализ като релевантна дата за определяне на приложимото право следва да се възприеме 14 юли 2009 г. След като решението на Бюрото от 9 март 2009 г. вече не е пораждало правно действие на тази дата, то не е могло да послужи за основа на обжалваното решение и при разглеждане на възражението за незаконосъобразност следва да се анализира законосъобразността само на решението на Бюрото от 1 април 2009 г.

 По първото правно основание

42      Първото изложено от жалбоподателя правно основание се подразделя на две части, изведени съответно от нарушение на придобитите права, както и от нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

 По първата част, изведена от нарушение на придобитите права

43      Жалбоподателят се позовава на съдебната практика, съгласно която придобитите права по принцип не могат да бъдат поставени под съмнение. Той твърди, че пенсионните му права трябва да бъдат определени в съответствие с действащите към момента на прекратяване на функциите му на член на ЕП правила. Според него премахването на възможността за еднократно изплащане на част от пенсията е в противоречие с член 27, параграф 2 от Устава на членовете на ЕП и с начините за изплащане на придобитите пенсионни права, които са неразделна част от последните права. Жалбоподателят подчертава наличието на риск конкретно за членовете на ЕП, като фактически провежда разграничение между техния режим и този на длъжностните лица на Европейските общности (наричани по-нататък „европейските длъжностни лица“) и обосновава възприемането на еднократното изплащане на част от пенсията като основен елемент от пенсията.

44      Въпреки това, видно от съдебната практика, жалбоподателят би могъл да се позовава на придобито право само ако правопораждащият факт е настъпил при действието на правна уредба, предхождаща въведеното в този режим изменение, което той оспорва с жалбата си (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 1975 г. по дело Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стр. 463, точка 5 и Решение по дело Campoli/Комисия, точка 39 по-горе, точка 78). Всъщност, макар тази съдебна практика да се прилага за европейските длъжностни лица, посоченият в нея принцип се прилага общо и по-конкретно за настоящия случай. Впрочем страните също предлагат да бъде приложен закрепеният в тази съдебна практика принцип.

45      Освен това допълнителната пенсионна схема на членовете на ЕП има същата ключова характеристика като пенсионната схема на европейските длъжностни лица. Всъщност пенсионната схема на последните по принцип следва модел на капитализация, който може да бъде квалифициран като схема с „виртуален“ фонд, тъй като, макар в действителност вноските на тези длъжностни лица да постъпват в бюджета на Съюза, вноските на работодателите реално да не се заплащат и разходите за изплащането на пенсиите по тази схема да се поемат от посочения бюджет, актюерският баланс на схемата се изчислява така, сякаш съществува пенсионен фонд. Това предполага по-специално, че общият размер на годишните вноски на дадено европейско длъжностно лице и на хипотетичните вноски на работодателя трябва да отговаря на актюерската стойност на пенсионните права, придобити от лицето през същата година, като това е основна характеристика на „фондова“ пенсионна схема. Така характеристиките на пенсионната схема на европейските длъжностни лица са много сходни с тези на допълнителната пенсионна схема на членовете на ЕП, тъй като двете системи определят актюерско изчисление, при което размерът на годишните вноски трябва да съответства на една трета от придобитите през същата година пенсионни права (като вноските на работодателя, в случая на Парламента, покриват останалите две трети).

46      Накрая, както вече беше посочено в точка 37 по-горе, съгласно член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. правото на допълнителна пенсия се поражда от деня на прекратяване на функциите на член на ЕП. Жалбоподателят е прекратил функциите си на 14 юли 2009 г. От това следва, че към момента на влизането в сила на решението на Бюрото от 1 април 2009 г., за което всички членове на ЕП са уведомени на 18 май 2009 г. и с което по-специално се премахва възможността пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства, жалбоподателят още не е придобил право на пенсия. Ето защо в това отношение той не би могъл да изтъква нарушение на придобитите от него права.

47      Останалите доводи на жалбоподателя не позволяват да се постави под съмнение този извод.

48      На първо място, доводът на жалбоподателя, че изпълнението на функциите на член на ЕП е свързано със специфичен риск в сравнение с функциите на европейско длъжностно лице, а именно необходимостта от професионална реинтеграция след приключване на парламентарния мандат, и че частичното еднократно изплащане на натрупаните средства позволявало да се предотврати този риск, следва да бъде отхвърлен по редица съображения.

49      Първо, още в приложение V към Правилника за разноски и надбавки се предвижда временно обезщетение, изплащано при прекратяване на функциите на членовете на ЕП било от държавата членка на произход, било от самия Парламент. Действително от Правилника за разноски и надбавки не следва изрично, че с това обезщетение се цели подпомагането на професионалната реинтеграция след края на мандата. Въпреки това Уставът на членовете на ЕП, който е в сила от 14 юли 2009 г. и който отменя Правилника за разноски и надбавки, продължава да предвижда заплащането на временно обезщетение. В това отношение в съображение 13 от решението на Парламента за приемане на Устава на членовете на ЕП се посочва, че „[в]ременното обезщетение, предвидено в член 9, параграф 2 и член 13 [от Устава], е предназначено, в частност, да покрие периода между края на мандата на даден член на Парламента и постъпването му на друга длъжност“. Може да се предположи, че причината за установяване на временното обезщетение не се е променила с приемането на Устава на членовете на ЕП и че следователно още преди влизането в сила на последния целта на това обезщетение е била да улесни професионалната реинтеграция. Ето защо предвид наличието на това обезщетение не се налага особените начини за изплащане на допълнителната пенсия да се обосновават със свързания с професионалната реинтеграция риск, макар да може да се предположи, че в конкретни случаи в миналото с предоставянето на допълнителната пенсия отчасти чрез еднократно изплащане на натрупани средства действително са били преследвани подобни цели.

50      Второ, в съответствие с член 1 от Правилника от 12 юни 1990 г. членовете на ЕП придобиват право на допълнителна пенсия с навършване на пенсионна възраст, определена на 60 години. Ето защо явно не е необходимо пенсията отчасти да се предоставя чрез еднократно изплащане на натрупани средства с оглед на професионалната реинтеграция, тъй като пенсиониралият се член на ЕП по принцип няма да започне да упражнява нова професионална дейност.

51      Трето, специфичното правило за предоставяне на пенсията отчасти чрез изплащане на натрупани средства е въведено едва през март 1999 г., тоест няколко години след установяването на посочения режим от 12 юни 1990 г. Ето защо, след като първоначално това правило не е част от допълнителната пенсионна схема, то не може да бъде нейна основна характеристика.

52      На второ място, жалбоподателят се позовава на докладната записка на генералния секретар на Парламента от 24 ноември 2005 г., в която била припомнена забраната за нарушение на придобитите права. Релевантните части от тази докладна записка гласят следното:

„21. От влизането в сила на Устава на членовете на ЕП член 27 от него служи за правно основание на пенсионния фонд. Съгласно параграф 2 от този член „придобитите права и правни очаквания се запазват изцяло. Парламентът може да предвиди критерии и условия за придобиването на нови права“.

22. С оглед на това и за определен временен период Бюрото може, при спазване на правното основание на член 199 ЕО, да измени за в бъдеще пенсионната схема, но трябва да запази придобитите права, по-специално на бившите членове на ЕП, които вече получават пенсия или които са правили вноски по фонда и все още чакат да бъде заплатена пенсията. Както следва от [анализ на обхвата на принципа за спазване на придобитите права], този принцип допуска промяната на параметрите да породи последици за пенсионните права на действащите членове на ЕП от момента на влизане в сила на измененията“.

53      В това отношение следва да се отбележи, че докладната записка на генералния секретар на Парламента от 24 ноември 2005 г. може по-скоро да потвърди позицията на Парламента, отколкото тази на жалбоподателя. Всъщност, както посочва самият жалбоподател в точка 29 от жалбата, в посочената докладна записка е проведено разграничение между три категории лица: бившите членове на ЕП, които вече получават пенсия, бившите членове на ЕП, които са правили вноски по фонда и все още чакат да бъде заплатена пенсията, и действащите членове, които понастоящем плащат вноски по фонда. Към 24 ноември 2005 г. — датата на публикуване на тази докладна записка, както и към 1 април 2009 г., жалбоподателят принадлежи към третата категория, а именно действащите членове на ЕП. В разглежданата докладна записка обаче ясно се посочва, че макар за първите две категории да се прилага принципът на защита на придобитите права, той допуска изменението на пенсионната схема за в бъдеще да поражда последици за пенсионните права на членовете на ЕП, принадлежащи към третата категория, при това от момента на влизането в сила на приетите от Бюрото изменения.

54      На трето място, жалбоподателят се позовава на член 27, параграф 2 от Устава на членовете на ЕП, уреждащ защитата на придобитите права. След като обаче този устав е влязъл в сила на 14 юли 2009 г., както подчертава самият жалбоподател в точка 26 от жалбата, тази разпоредба не се прилага за влязлото в сила на предходна дата решение на Бюрото от 1 април 2009 г., като се остави настрана обстоятелството, че както беше установено в точка 46 по-горе, жалбоподателят не може да докаже наличието на подлежащо на защита придобито право преди прекратяването на функциите му на член на ЕП на 14 юли 2009 г. Поради това жалбоподателят не би могъл да се позовава на член 27, параграф 2 от Устава на членовете на ЕП.

55      На четвърто място, жалбоподателят излага довод относно неправомерната липса на преходни мерки. В това отношение на този етап е достатъчно да се отбележи, че този довод е неотносим в рамките на правното основание, изведено от нарушение на придобитите права. Ето защо той ще бъде анализиран при разглеждане на второто правно основание.

56      С оглед на изложеното по-горе следва да бъде отхвърлена първата част от първото правно основание, изведена от нарушение на придобитите права.

 По втората част, изведена от нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност

57      Жалбоподателят излага два основни довода във връзка с нарушението на принципа на правната сигурност. Първо, той твърди, че като е приело решението от 1 април 2009 г., Бюрото е нарушило свързаната с „договора за допълнителна пенсия“ правна сигурност и принципа на запазване на действието на договорите. Второ, според жалбоподателя Бюрото няма правомощие да измени Правилника от 12 юни 1990 г. Трето, обжалваното решение се прилагало с обратна сила.

58      В самото начало следва да се установи, че допълнителната пенсионна схема попада единствено в обхвата на свързаните с упражняването на публична власт правомощия, които са предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача.

59      Всъщност един от основните стремежи във всяка парламентарна система е да се гарантира независимостта, включително финансовата независимост, на членовете на парламента като представители на народа, които трябва да служат на общия му интерес. Както е посочено в съображение 4 от Устава на членовете на ЕП, в актовете от първичното право не се споменават свободата и независимостта на членовете на ЕП. Член 2 от Правилника за дейността на Парламента предвижда обаче, че „[ч]леновете на [ЕП] упражняват мандата си независимо“. Също така член 2, параграф 1 от Устава на членовете на ЕП предвижда, че „[ч]леновете на Европейския парламент са свободни и независими“, а член 9, параграф 1 от него — че „[ч]леновете на Европейския парламент имат право на подходящо възнаграждение за гарантиране на тяхната независимост“. Макар този устав да е влязъл в сила на 14 юли 2009 г. и следователно да не е приложим за фактите по настоящия случай, тези разпоредби, и по-специално последната от тях, са израз на общ принцип, присъщ на всяка система за демократично парламентарно представителство. В това отношение следва да се подчертае, че осигуряването на подходящо парично възнаграждение, което е гаранция за независимостта на членовете на ЕП, не би могло да се ограничава до периода на мандата, а трябва в подходяща степен да обхваща и преходен период след края на този мандат, като трябва да се предвижда пенсия в зависимост от времето, през което лицето е било член на ЕП. Впрочем подобен възглед за гарантирането на финансовата независимост на членовете на ЕП се потвърждава от правната уредба относно членовете на Комисията и тази относно членовете на юрисдикциите на Съюза, за които по сходен начин също е необходимо да се гарантира изпълнението на функциите при пълна независимост спрямо частните интереси.

60      От посоченото следва, че допълнителната пенсионна схема, която е предмет на настоящия спор, е част от законовите разпоредби, чиято цел е в общ интерес да осигурят финансовата независимост на членовете на ЕП. В това отношение следва да се припомни, че преди влизането в сила на Устава на членовете на ЕП за последните, и по-конкретно за възнагражденията им, се прилагат национални разпоредби (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 септември 1981 г. по дело Bruce of Donington, 208/80, Recueil, стр. 2205, точки 12 и 21), между които съществуват значителни различия по-специално относно свързаните с длъжността възнаграждения и пенсионните схеми. Допълнителната пенсионна схема е установена при тези обстоятелства като преходна мярка до влизането в сила на единен устав на членовете на ЕП, за да се гарантира минимално покритие по-конкретно за членовете на ЕП от държави членки, в които предвидената за тях пенсионна схема не е достатъчна. Впрочем тази преходна функция произтича изрично от член 1, параграф 1 от Правилника от 12 юни 1990 г., който установява допълнителната пенсионна схема „[д]о приемане на единен устав на членовете на ЕП“.

61      Ето защо установяването на допълнителната пенсионна схема и изменението ѝ в случай на нужда трябва да се разглеждат като вътрешноорганизационни мерки, с които се цели да се гарантира доброто функциониране на Парламента, и поради това те попадат в обхвата на свързаните с упражняването на публична власт правомощия, които са предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача. Следователно правата и задълженията, произтичащи от тази схема за Парламента и за неговите членове, са част от основано на правната уредба правоотношение между тях и поради това не са договорни, а публичноправни. Освен това, като се има предвид, че правната уредба, и по-специално правата и задълженията, които могат да се породят вследствие на присъединяването на жалбоподателя към допълнителната пенсионна схема, са определени едностранно от Парламента, обстоятелството, че жалбоподателят доброволно се е присъединил към посочената схема, не променя естеството на правоотношението му с Парламента, което продължава да се урежда от публичното право.

62      Ето защо трябва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от „свързаната с договора за допълнителна пенсия“ правна сигурност и принципа на запазване на действието на договорите.

63      Също така следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изложен в рамките на първата част от първото правно основание и изведен от липсата на правомощия на Бюрото за изменение на Правилника от 12 юни 1990 г.

64      Всъщност съгласно съдебната практика, когато дадена правна уредба е част от вътрешноорганизационните мерки на Парламента, тя попада в обхвата на правомощията му и на мерките, които той следва да приеме съгласно член 199, първа алинея ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Bruce of Donington, точка 60 по-горе, точка 15). Както беше посочено обаче, установяването и при необходимост изменението на допълнителната пенсионна схема трябва да бъдат разглеждани като вътрешноорганизационни мерки, с които се цели да се гарантира доброто функциониране на Парламента. В това отношение следва да се подчертае, че Правилникът от 12 юни 1990 г. е част от Правилника за разноски и надбавки, приет от Бюрото на основание член 22, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента в приложимата към фактите по случая редакция, който оправомощава Бюрото по-специално да взема финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на ЕП (вж. точки 1—3 по-горе). От своя страна Правилникът за дейността на Парламента е приет на основание член 199, първа алинея ЕО, съгласно който Парламентът приема свой процедурен правилник. Ето защо не може да бъде приет доводът на жалбоподателя, изведен от липсата на правомощия на Бюрото за приемане на решението от 1 април 2009 г.

65      Освен това, доколкото жалбоподателят е имал намерение да изложи изведеното от нарушение на принципа на правната сигурност оплакване и извън договорния контекст, следва да се припомни, че основополагащото изискване за правна сигурност във всичките си прояви има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, регулирани от общностното право (Решение на Съда от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др., C‑63/93, Recueil, стр. I‑569, точка 20, Решение на Общия съд от 19 март 1997 г. по дело Oliveira/Комисия, T‑73/95, Recueil, стр. II‑381, точка 29 и Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия, T‑20/03, Сборник, стр. II‑2305, точка 136). Принципът на правната сигурност не допуска по-специално да се приема, че даден общностен акт започва да поражда действие от момент, предхождащ публикуването му (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 88 и Решение на Съда от 14 юли 1983 г. по дело Meiko-Konservenfabrik, 224/82, Recueil, стр. 2539, точка 12, Решение на Общия съд от 3 май 2007 г. по дело Freistaat Sachsen/Комисия, T‑357/02, Сборник, стр. II‑1261, точка 95). От преписката по настоящото дело не следва, че решението на Бюрото от 1 април 2009 г. е започнало да поражда действие преди съобщаването му на всички членове на ЕП на 18 май 2009 г. Всъщност възможността за еднократно изплащане на част от пенсията е отменена едва от тази дата. Така членовете на ЕП, които са прекратили функциите си преди тази дата и които следователно са придобили право на допълнителна пенсия, не са засегнати от посоченото решение.

66      Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, обжалваното решение не се прилага с обратна сила.

67      Ето защо оплакването, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно в неговата цялост.

–       По оплакването, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

68      На първо място, жалбоподателят подчертава, че е плащал вноски по допълнителната пенсионна схема в период от десет години при ясни и предварително установени условия, които породили у него оправдани правни очаквания, че можел да получи част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства. Поради това преследваната от Бюрото цел не можела да се ползва с предимство спрямо интереса му от запазване на придобитите права. Освен това тези оправдани правни очаквания били засилени от прогнозните изчисления на пенсията му, направени през януари 2009 г. от администрацията на Парламента, и от примерните изчисления на СНЦ от 27 април 2001 г. Във всички тези изчисления се споменавала възможността за получаване на пенсията отчасти чрез еднократно изплащане на натрупани средства. На последно място, в решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Парламентът признал, че трябва да гарантира изпълнението на задълженията, поети по отношение на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, при това независимо от състоянието на фонда.

69      Съгласно постоянната съдебна практика, за да може частноправен субект да иска защита на оправданите правни очаквания, е необходимо администрацията да му е предоставила конкретни уверения и да е породила у него основателни надежди. Такива уверения представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения от оправомощени и достоверни източници (вж. Решение на Общия съд от 21 юли 1998 г. по дело Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, Recueil FP, стр. I‑A‑449 и II‑1305, точки 104 и 107 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело Innova Privat-Akademie/Комисия, T‑273/01, Recueil, стр. II‑1093, точка 26).

70      На първо място, обстоятелството, че към момента на присъединяване на жалбоподателя към допълнителната пенсионна схема през юли 1999 г. съществува възможност за получаване на допълнителната пенсия отчасти чрез еднократно изплащане на натрупани средства, не би могло да се приеме за уверение от страна на Парламента, че условията на тази схема няма да бъдат изменени в бъдеще.

71      На второ място, следва да се отбележи, че прогнозите на СНЦ от 27 април 2001 г. не са предоставени от Парламента. Следователно не става въпрос за оправомощен и достоверен административен източник по смисъла на съдебната практика, така че посочените изчисления не могат да породят оправдани правни очаквания у жалбоподателя. Освен това във всеки случай тези изчисления, изложени под заглавието „Информационна бележка C“, са били изпратени на всички действащи или бивши членове на ЕП, осигурени по допълнителната пенсионна схема, както е видно от уводната част на документа. В допълнение в посочения документ се съдържат само примерни изчисления и СНЦ ясно уточнява, че прогнозите не се отнасят до действащите членове на ЕП. Накрая, нито едно от тези сведения не е поименно, конкретно или безусловно. Следователно става въпрос за информационна бележка, която има чисто указателен и общ характер и е дадена като пример, поради което не може да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателя относно начина на изплащане на допълнителната пенсия.

72      На трето място, що се отнася до предоставените от администрацията на 8 януари 2009 г. изчисления, в заглавието на изпратения документ изрично се посочва, че тези изчисления са само временни. Те са били предоставени, в случай че жалбоподателят се пенсионира в края на шестия парламентарен мандат, тъй като 1 август 2009 г. е посочен като датата на придобиване на пенсионните права и поради обстоятелството, че се вземат предвид вноските на жалбоподателя до юли 2009 г. Следователно разглежданите изчисления са хипотетични, тъй като Парламентът не е могъл да знае със сигурност датата, на която ще приключи мандатът на жалбоподателя, нито да гарантира запазването на разпоредбите от Правилника от 12 юни 1990 г., и по-специално на тези относно особените начини за изплащане. Ето защо изчисленията на администрацията от 8 януари 2009 г. не могат да представляват уверения по смисъла на посочената в точка 69 по-горе съдебна практика. В този контекст следва да се припомни, че вече е постановено, че справките относно пенсионните права, предоставени за сведение на европейските длъжностни лица от компетентните служби на органа по назначаването, не представляват актове, пораждащи права за адресатите (Решение на Съда от 28 май 1970 г. по дело Richez-Parise и др./Комисия, 19/69, 20/69, 25/69 и 30/69, Recueil, стр. 325, точки 18—20). Тази съдебна практика може да се приложи mutatis mutandis за настоящия случай.

73      На четвърто място, вярно е, че по време на заседанието си от 1 април 2009 г. Бюрото не само е приело решението от същата дата, но и от името на Парламента е поело задължението да гарантира „правото на осигурените по пенсионната схема членове на ЕП да получат пенсия, което се запазва след изчерпване на средствата по фонда, и по същия начин да гарантира, че капиталът, който остава във фонда след изплащането на пенсиите, ще бъде прехвърлен на Европейския парламент“. С това задължение обаче ясно се цели само да се гарантират придобитите от членовете на ЕП пенсионни права във вероятната хипотеза, в която средствата в пенсионния фонд са изчерпани преди изплащането на всички натрупани от членовете пенсионни права. Както обаче беше посочено в точки 46—51 по-горе, особените начини за изплащане не са част от тези придобити права, така че поетото от Парламента на 1 април 2009 г. задължение не би могло да породи в това отношение оправдани правни очаквания у жалбоподателя.

74      На последно място, в посочената в точка 52 по-горе част от докладната записка на генералния секретар на Парламента от 24 ноември 2005 г., на която се позовава самият жалбоподател, изрично се споменава евентуалната възможност изменения на правната уредба относно допълнителната пенсионна схема да засегнат правото на допълнителна пенсия на действащите членове на ЕП, към които се е числил жалбоподателят. Следователно във всеки случай не е възможно сведенията, които администрацията предоставя на жалбоподателя, да са непротиворечиви по въпроса дали особените начини на изплащане са част от придобитите от него права.

75      От всичко изложено по-горе следва, че сведенията, на които се позовава жалбоподателят, не са конкретни, безусловни и непротиворечиви по смисъла на посочената в точка 69 по-горе съдебна практика и следователно не позволяват да се докаже наличието в настоящия случай на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

76      Ето защо следва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и първото правно основание като цяло.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

 По оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

77      Жалбоподателят твърди, че временното решение на Бюрото от 9 март 2009 г. е дискриминационно, тъй като премахва възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства, без да предвижда преходни мерки. В това отношение жалбоподателят дава два примера за изменения на общностни пенсионни схеми, за които Съветът предвидил преходни мерки не само по отношение на придобиването на нови права, но и по отношение на условията за придобиване на право на пенсия.

78      Парламентът оспорва тези доводи.

79      Съгласно постоянната съдебна практика е налице нарушение на принципа на равно третиране, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различава съществено, се третират различно или когато различни положения се третират еднакво (Решение на Общия съд от 15 март 1994 г. по дело La Pietra/Комисия, T‑100/92, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑275, точка 50 и Решение на Общия съд от 16 април 1997 г. по дело Kuchlenz-Winter/Комисия, T‑66/95, Recueil, стр. II‑637, точка 55; вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 декември 2004 г. по дело E/Комисия, T‑251/02, Recueil FP, стр. I‑A‑359 и II‑1643, точка 123).

80      В това отношение следва да се отбележи, че решението на Бюрото от 1 април 2009 г. се прилага по един и същ начин за всички действащи или бивши членове на ЕП, осигурени по допълнителната пенсионна схема. Всъщност всички членове на ЕП, които са се пенсионирали след влизането в сила на посоченото решение, се намират във фактически и правни положения, които не се различават съществено, и са третирани по един и същ начин.

81      Въпреки това жалбоподателят прави сравнение между изменението на допълнителната пенсионна схема на членовете на ЕП и изменението на пенсионната схема на европейските длъжностни лица, въведено вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лице на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 124, стр. 1), както и изменението на пенсионната схема на членовете на Европейската комисия и на членовете на общностните юрисдикции, въведено вследствие на влизането в сила на Регламент (ЕО, Евратом) № 1292/2004 на Съвета от 20 април 2004 година за изменение на Регламенти № 422/67/EИО, № 5/67/Евратом относно определянето на възнаграждението на председателя и на членовете на Комисията и на председателя, съдиите, генералните адвокати и секретаря в Съда на европейските общности, както и на председателя, членовете и секретаря на Първоинстанционния съд (ОВ L 243, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 287). По този начин жалбоподателят иска да докаже, че и той е трябвало да се ползва от преходни мерки като лицата, за които се отнасят тези регламенти.

82      Положението на жалбоподателя обаче не е сравнимо с това на лицата, за които се отнасят изтъкнатите от него регламенти. Всъщност, първо, що се отнася до изменението на пенсионната схема на европейските длъжностни лица, жалбоподателят се позовава само на увеличението на пенсионната им възраст, въведено с Регламент № 723/2004. В това отношение следва да се припомни, че както следва от точка 34 по-горе, нито увеличението на пенсионната възраст, нито премахването на възможността за ранно пенсиониране, предвидени в решението на Бюрото от 1 април 2009 г., са предмет на настоящия спор. Поради това жалбоподателят се намира в различно положение от изтъкнатото от него положение на европейските длъжностни лица и следователно не може да се позовава на различното им третиране.

83      Второ, както следва от цитирания в жалбата член 1, параграф 5 от Регламент № 1292/2004, въведените в пенсионната схема на членовете на Комисията и на юрисдикциите на Съюза изменения включват намаление на процента на натрупване на пенсионните права, а следователно и намаление на самия размер на пенсията, за която тези лица могат да претендират. Приетите в това отношение преходни мерки запазват процента на натрупване на пенсионните права на изпълняващите функции към 1 април 2004 г. членове на разглежданите институции. За сметка на това, в случая нито размерът на пенсията на жалбоподателя, нито процентът на натрупване на пенсионните права е изменен с решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Всъщност с отмяната на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства се премахва само един начин за изплащане на пенсията, без да се засяга актюерската стойност на пенсията, за която могат да претендират осигурените по допълнителната пенсионна схема членове на ЕП.

84      В това отношение Парламентът отбелязва, без жалбоподателят да оспорва, че възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства първоначално е създадена, за да бъде in abstracto финансово неутрална в сравнение с предоставянето на цялата пенсия чрез заплащане на суми всеки месец. Освен това актюерският неутралитет на този особен начин за изплащане е подчертан и в представената от жалбоподателя информационна бележка до осигурените по допълнителната пенсионна схема лица, изготвена на 27 април 2001 г. от СНЦ и озаглавена „Информационна бележка C“ (вж. точка 71 по-горе). Съответната част от нея гласи следното:

„Освен това следва да се вземе предвид обстоятелството, че размерите на пенсията при ранно пенсиониране и на еднократната сума се изчисляват така, че да бъдат финансово неутрални за фонда. С други думи, макар тези възможности да носят „полза“ на някои осигурени лица — например тези, които са се възползвали от възможностите „ранно пенсиониране“ и/или „еднократна сума“, след което преждевременно са починали — всяка от тях или и двете могат да доведат до „загуба“ за други осигурени лица, които ще живеят до изключително висока възраст“.

85      Следователно това обстоятелство трябва да се разглежда като неоспорено от страните и Общият съд няма нужда да го проверява. Ето защо следва да се изходи от предпоставката, че намалението на годишния размер на пенсията при еднокатно изплащане на част от нея, което произтича от съдържащата се в член 4, параграф 4 от Правилника от 12 юни 1990 г. таблица, отразява точната актюерска стойност на изплащането на натрупани средства. В това отношение трябва да се уточни, че тази презумпция е валидна независимо от възрастта на члена на ЕП, тъй като в посочената таблица размерът на еднократно платената сума варира в зависимост от възрастта на члена на ЕП към момента на придобиване на право на пенсия, като по този начин се отчита неговата индивидуална средна продължителност на живота.

86      От посоченото следва, че противно на измененията на пенсионната схема на членовете на Комисията и на юрисдикциите на Съюза, въведени с Регламент № 1292/2004, измененията на допълнителната пенсионна схема на членовете на ЕП, въведени вследствие на влизането в сила на решението на Бюрото от 1 април 2009 г., не засягат актюерската стойност на пенсията, която осигурените по последната схема лица могат да очакват да получат.

87      Ето защо, след като членовете на ЕП, от една страна, и членовете на Комисията и на юрисдикциите на Съюза, от друга страна, се намират във фактическо и правно положение, което съществено се различава по отношение на въздействието на въведените изменения върху актюерската стойност на пенсионните им права, е възможно те да бъдат третирани различно, що се отнася до приемането на преходни мерки.

88      В този контекст следва да се отхвърли и изложеният в рамките на първото правно основание довод на жалбоподателя, че Парламентът неправомерно е упражнил правото си преценка — ако наличието на това право се приеме за доказано — предвид липсата на преходни мерки. Всъщност, както следва от направения по-горе анализ, от една страна, жалбоподателят не може да се позовава на придобити права към момента на влизането в сила на решението на Бюрото от 1 април 2009 г. (вж. точка 46 по-горе), и от друга страна, премахването на възможността за предоставяне на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства не оказва въздействие върху актюерската стойност на пенсията, която той може да очаква да получи (вж. точка 86 по-горе).

89      Ето защо следва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране.

 По оплакването, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

90      Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение накърнява интересите му по непропорционален начин. Според него е било възможно да не се премахва възможността за еднократно изплащане на част от пенсионните права, а тази част да бъде намалена, без това да доведе до проблеми с финансирането на фонда. Освен това той иска от Парламента да представи точни данни относно броя на членовете, бившите членове и техните правоприемници, засегнати от решенията на Бюрото от 9 март и 1 април 2009 г.

91      В самото начало следва да се напомни, че съгласно принципа на пропорционалност, за да бъде общностна правна уредба законосъобразна, се изисква избраните с нея средства да са подходящи за осъществяването на легитимната цел, следвана от разглежданата правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения (Решение на Общия съд от 5 юни 1996 г. по дело NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Recueil, стр. II‑427, точка 69).

92      Освен това съгласно общ принцип на общностното право законосъобразността на даден акт трябва да се преценява с оглед на фактическите и правни обстоятелства към момента на приемане на този акт (вж. Определение на председателя на Общия съд от 30 октомври 2003 г. по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 R и T‑253/03 R, Recueil, стр. II‑4771, точка 69 и цитираната съдебна практика; вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 май 2001 г. по дело IECC/Комисия, C‑449/98 P, Recueil, стр. I‑3875, точка 87 и Решение на Общия съд от 12 декември 2000 г. по дело Alitalia/Комисия, T‑296/97, Recueil, стр. II‑3871, точка 86). Ето защо, противно на поддържаното от жалбоподателя в хода на съдебното заседание, евентуална последваща положителна промяна на активите на допълнителния пенсионен фонд не може да бъде взета предвид при разглеждане на пропорционалността на мерките, приети с решението на Бюрото от 1 април 2009 г.

–       По легитимността на следваната цел

93      Що се отнася до легитимността на следваната цел, при приемането на решението си от 1 април 2009 г. Бюрото изтъква четири цели, които трябва да бъдат постигнати, а именно:

–        да се гарантира, че членовете на ЕП, които са правили вноски по допълнителната доброволна пенсионна схема, ще получат пенсия по тази схема,

–        да се направи всичко възможно, за да бъдат избегнати финансовите последици за европейските данъкоплатци,

–        да се гарантира, че всички разходи са разпределени справедливо и при надлежно отчитане на необходимостта решенията да бъдат разяснени пред обществеността,

–        да се направи всичко възможно, за да се запази ликвидността на фонда.

94      Трябва да се приеме, че при упражняване на правомощието си за регламентиране на допълнителната пенсионна схема (вж. точка 64 по-горе) Парламентът може легитимно да следва тези цели.

–       По въпроса дали приетите мерки са подходящи за осъществяване на следваната цел

95      Що се отнася до въпроса дали приетите мерки са подходящи за осъществяване на следваната цел, трябва да се припомни финансовото състояние на пенсионния фонд в началото на 2009 г., описано по-специално в точки 4—6 от докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г., адресирана до членовете на Бюрото, както и в първо и второ съображение от решението на Бюрото от 1 април 2009 г. Това състояние чувствително се е влошило вследствие на настъпилата финансова и икономическа криза и с оглед на перспективата, че след влизането в сила на Устава на членовете на ЕП през юли 2009 г. има опасност, поради прекратяването на вноските на осигурените лица и недостатъчната възвръщаемост на инвестициите, наличните ликвидни средства да станат недостатъчни за изпълнение на задълженията за изплащане на пенсиите.

96      По-конкретно стойността на активите на фонда е намаляла с 28,3 % между края на 2006 г. и началото на 2009 г., както е видно от следната таблица:

	31.12.2006 г.	30.6.2007 г.	30.6.2008 г.	30.9.2008 г.	31.12.2008 г.	28.2.2009 г.
Стойност на активите (EUR)	202 153 585	218 083 135	189 406 299	180 628 488	159 047 636	144 973 916

97      Също така процентът на покритие на подлежащите на плащане пенсии, който към 30 юни 2007 г. е 92 %, достига едва 63 % към 31 декември 2008 г.

98      Освен това съгласно докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г. месечните разходи за изплащане на пенсиите се оценяват на 1 000 000 EUR, считано от август 2009 г. В отговор на писмените въпроси на Общия съд Парламентът уточнява, че към 1 април 2009 г. се е смятало, че 105 членове на ЕП, осигурени по допълнителната пенсионна схема, ще поискат да им бъде изплатена пенсията през втората половина на 2009 г. Това число било определено, като били взети предвид само осигурените лица, които трябвало да навършат 60 години през второто шестмесечие на 2009 г., и като се отчитал средният процент на подновяване на членовете на ЕП, а именно 50 %. Ако всички 105 членове на ЕП поискат да получат 25 % от пенсията си чрез еднократно изплащане на натрупани средства, това би довело до допълнителни разходи за фонда от около 7 900 000 EUR, поради което предвид малкото ликвидни средства би се наложило част от активите на фонда да бъдат разпродадени на много по-ниски цени поради икономическата криза. В това отношение, видно от представените от Парламента доклади относно ликвидните средства в пенсионния фонд към 28 февруари 2009 г., натрупаните от СНЦ и ИДПК ликвидни средства — тоест средствата, които са налични веднага и без допълнителни разходи — за изпълнение на текущите задължения възлизат на тази дата на около 5 000 000 EUR.

99      Следва да се приеме, че посочените от Парламента изчисления и прогнози са правдоподобни. По-конкретно изглежда правдоподобен посоченият от него общ размер от 7 900 000 EUR, в случай че всички 105 членове, които могат да поискат пенсията си през втората половина на 2009 г., поискат да получат 25 % от нея чрез еднократно изплащане на натрупани средства. Всъщност това съответства на средна сума от около 75 250 EUR на осигурено лице, която по размер се намира на едно и също равнище със сумата от 81 400 EUR, за която жалбоподателят би могъл да претендира на основание член 4 от Правилника от 12 юни 1990 г., отменен с решението на Бюрото от 1 април 2009 г.

100    С оглед на всички тези съображения е явно, че с решението на Бюрото от 1 април 2009 г., и по-специално с премахването на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства могат веднага да бъдат избегнати проблемите с ликвидните средства в пенсионния фонд, прехвърлянето на ценни книжа при неблагоприятни условия и съществените пропуснати ползи. Така с това решение може да се осъществи четвъртата от посочените в точка 93 по-горе цели. Освен това тази мярка може поне да спомогне за постигането на останалите три цели, макар да не е достатъчна за осъществяването им. Във всеки случай тя не надхвърля необходимото за постигане на тези цели, както се изисква в посочената в точка 91 по-горе съдебна практика.

101    Жалбоподателят не оспорва като цяло финансовото състояние на пенсионния фонд, описано в точки 95—98 по-горе, а излага три довода, за да оспори необходимостта от приетите с решението на Бюрото от 1 април 2009 г. мерки.

102    На първо място, жалбоподателят се позовава на становището на независими актюери към Парламента, изразено в рамките на проучване, осъществено от дружество за актюерски консултации. В това проучване от ноември 2007 г., изготвено по поръчка на Парламента, се анализира финансовото състояние на пенсионния фонд в перспективата на влизането в сила на Устава на членовете на ЕП от 2009 г. Точка 4 от обобщението на този доклад гласи следното:

„Използваните за еднократното изплащане на натрупани средства фактори за конвертиране, сравнени със съответстващите фактори за конвертиране от таблиците относно Обединеното кралство и разделени на четири, са почти неутрални. Ако при навършване на пенсионна възраст член на ЕП избере еднократно изплащане на натрупани средства, това не допринася за дефицит при финансирането и не засяга вноските, плащани от Европейския парламент и от неговите членове“.

103    В това отношение следва да се отбележи, че проучването е приключило през ноември 2007 г. въз основа на данни, актуализирани на 30 юни 2007 г. Както изрично се уточнява в доклада от проучването, то се основава на презумпции, които най-вероятно се различават от действителното бъдещо развитие. Например авторите на проучването изхождат от презумпция, която се основава на проектиране в бъдещето на развитието преди 30 юни 2007 г. и съгласно която активите на фонда ще донесат годишна печалба от 6,99 %. Както обаче е видно от възпроизведената в точка 96 по-горе таблица, стойността на активите непрекъснато намалява между 30 юни 2007 г. и 28 февруари 2009 г., така че презумпциите за печалба се опровергават от действителното развитие.

104    Така изводите от актюерското проучване, основани на явно неактуални данни и на презумпции, които към 1 април 2009 г. са се оказали погрешни, не са релевантни за финансовото състояние на допълнителния пенсионен фонд към момента на приемане на решението на Бюрото от 1 април 2009 г. По-конкретно те не могат да оборят прогнозните изчисления, направени през февруари 2009 г. с оглед на финансовото състояние към онзи момент.

105    Ето защо следва да бъде отхвърлен доводът, изведен от становището на авторите на актюерското проучване.

106    На второ място, в хода на съдебното заседание жалбоподателят представя протокол от заседание на ръководния орган на ИДПК от 3 декември 2008 г. В точка 10 от посочения протокол, озаглавена „Доклад на комитета по инвестициите“, е посочено следното:

„Беше докладвано и отбелязано, че лицата, които ще се пенсионират по схемата след европейските избори от юни 2009 г., ще поискат от фонда да бъдат изплатени около 6—7 милиона евро чрез еднократно изплащане натрупани средства. Следователно [управляващата фонда банка] ще има нужда от достатъчно налични ликвидни активи от фонда, за да изпълни тези искания за еднократно изплащане през август 2009 г.“

107    Според жалбоподателя от тази част от протокола следва, че след тази дата са предприети мерки, за да се гарантира наличието на достатъчно ликвидни средства през август 2009 г. за изпълнение на исканията за еднократно изплащане на натрупани средства, които се очаква да бъдат направени от пенсиониралите се осигурени по допълнителната пенсионна схема лица.

108    Както обаче Парламентът основателно отбелязва в хода на съдебното заседание и в становището си от 8 април 2011 г., цитираната в точка 106 по-горе част от протокола само доказва, че е било необходимо осигуряването на допълнителни ликвидни средства, за да може през август 2009 г. пенсионният фонд да изпълни предвидимите искания за еднократно изплащане на натрупани средства и че за тази цел е щяло да се наложи да бъдат прехвърлени ценни книжа. Всъщност в противен случай не би се налагало да се подчертава необходимостта от предприемане на мерки в това отношение. За сметка на това, тази част от протокола не доказва, че с премахването на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства не може да се избегне прехвърлянето от пенсионния фонд на ценни книжа при неблагоприятни условия през 2009 г.

109    Ето защо доводът, изведен от протокола от заседанието на ръководния орган на ИДПК от 3 декември 2008 г., трябва да бъде отхвърлен, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на това доказателствено средство.

110    На трето място, жалбоподателят твърди, че към 28 февруари 2009 г. стойността на ликвидните средства на пенсионния фонд е около 8 000 000 EUR, а не 5 000 000 EUR, както твърди Парламентът (вж. точка 97 по-горе). В това отношение, от една страна, в хода на съдебното заседание той представя пълния доклад относно стойността на активите на пенсионния фонд към 28 февруари 2009 г. (наричан по-нататък „доклад 2/2009“), част от който са представените от Парламента доклади относно ликвидните средства (вж. точка 97 по-горе). Според жалбоподателя в доклад 2/2009 се посочва, че ликвидните средства на ИДПК възлизат на 6 921 988 EUR, а не на 3 869 848,69 EUR, както е отбелязано в представения от Парламента доклад. От друга страна, жалбоподателят прилага към становището си от 25 май 2011 г. електронна кореспонденция от март 2011 г. Първото електронно писмо е изпратено на 30 март 2011 г. от член на комитета по инвестиране на пенсионния фонд до управителя на този фонд и съдържа по-специално следния текст:

„Общият размер на ликвидните средства в края на февруари 2009 г. е около 8 млн. евро:

Ликвидни средства на ИДПК — 6 885 045 EUR (включително 3 869 848 EUR (стр. 11 от пакета 2009 02 27 NAV)

Ликвидни средства на СНЦ — 1 172 163 EUR“.

111    В това отношение, първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че сумата от 6 921 988 EUR, посочена в края на графата „CASH amount“ (размер на ликвидните средства) от озаглавената „Asset distribution“ (разбивка на активите) таблица в доклад 2/2009, трябвало да бъде взета предвид при изчисляване на ликвидните средства на ИДПК, следва да се заключи, както отбелязва Парламентът в хода на съдебното заседание, че с това число очевидно не се обозначават средства на ИДПК, които са налични веднага, а суми, които то държи в различни валути на депозитни сметки и които следователно не могат да бъдат налице веднага, в пълен размер и без разходи. Всъщност в противен случай би трябвало тези суми да бъдат посочени в доклада относно ликвидните средства на ИДПК, който е част от доклад 2/2009. Напротив, трябва да се приеме, че сумата от 3 869 848,69 EUR, посочена в доклада относно ликвидните средства на ИДПК, е част от сумата 6 921 988 EUR, посочена в края на графата „CASH amount“ от озаглавената „Asset distribution“ таблица.

112    Второ, докато размерът на ликвидните средства на СНЦ, посочен в цитираното в точка 110 по-горе електронно писмо от 30 март 2011 г., а именно 1 172 163 EUR, отговаря на посочената в доклад 2/2009 сума, указаната за ликвидните средства на ИДПК сума в размер на 6 885 045 EUR не отговаря на данните в доклад 2/2009. Като се има предвид, че страните не са оспорили правилността на данните в представения от жалбоподателя в хода на съдебното заседание доклад 2/2009 и при липса на пояснение от страна на жалбоподателя относно основата за изчисляване на сумата от 6 885 045 EUR и относно причината, поради която тя трябва да се ползва с предимство пред съдържащите се в доклад 2/2009 данни, информацията от посоченото електронно писмо не може да постави под съмнение направените в точка 98 по-горе констатации относно стойността на ликвидните средства на пенсионния фонд към 28 февруари 2009 г.

113    Трето, следва да се заключи, че противно на твърденията на жалбоподателя в становището му от 25 май 2011 г., размерът на вноските, платени от Парламента за февруари 2009 г., както и размерът на вноските на членовете на пенсионния фонд за този месец са посочени в рубриката „Вноски“ от доклада за ликвидните средства на СНЦ, който е част от доклад 2/2009.

114    Ето защо следва да бъде отхвърлен доводът, изведен от доклад 2/2009 и от електронните писма, представени от жалбоподателя в приложение на становището му от 25 май 2011 г., без да е необходимо Общият съд да се произнася по допустимостта на последните като доказателствени средства.

–       По избора на мярката, която създава най-малко ограничения

115    На последно място, що се отнася до избора на мярката, която създава най-малко ограничения, жалбоподателят твърди, че не е пропорционално да се премахва всякаква възможност на осигурените по допълнителната пенсионна схема лица да получат част от пенсията си чрез еднократно изплащане на натрупани средства, при положение че е било възможно евентуално да се предвиди ограничаване на процента от пенсията, който може да бъде изплатен предварително или чрез еднократна сума.

116    В това отношение следва да се отбележи, че при посочените в точка 98 по-горе приблизителни изчисления се предполага, че всички 105 бивши членове на ЕП, които са се осигурявали по допълнителната пенсионна схема и които могат да поискат изплащане на пенсията им през втората половина на 2009 г., ще предпочетат да получат максималния процент, а именно 25 % от пенсията им, чрез еднократно изплащане на натрупани средства. Следователно е вярно, че тези данни съответстват на най-лошата хипотеза и че е възможно действителните разходи на фонда през второто шестмесечие на 2009 г. да бъдат по-ниски. Във всеки случай обаче тази хипотеза не може да бъде изключена. Освен това при описаното по-горе финансово състояние на пенсионния фонд се налага предпазлив подход, който в най-голяма степен запазва ликвидни средства във фонда в краткосрочен план. Това важи в още по-голяма степен, ако се вземе предвид посоченото в точка 100 по-горе обстоятелство, че приетите мерки всъщност са недостатъчни за постигане на три от четирите следвани с тях цели, и по-специално втората цел, свързана с избягване на финансовите последици за европейските данъкоплатци. В този контекст следва да се припомни, че премахването на еднократното изплащане на натрупани средства е неутрално от актюерска гледна точка. За сметка на това, други потенциални мерки като намаление на пенсиите или увеличение на вноските, които безспорно в по-голяма степен биха допринесли за постигането на останалите три цели или чрез които те биха били постигнати, биха предполагали намаление на актюерската стойност на пенсиите, за които могат да претендират осигурените лица. Ето защо премахването на особените начини за изплащане, и по-специално на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства е мярката, създаваща най-малко ограничения за осигурените по допълнителната пенсионна схема лица.

117    От посоченото по-горе следва, че премахването на възможността за получаване на част от пенсията чрез еднократно изплащане на натрупани средства е в съответствие с принципа на пропорционалност.

118    Ето защо второто правно основание следва да бъде отхвърлено.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 29 от Правилника за разноски и надбавки

119    Жалбоподателят твърди, че Бюрото е нарушило член 29 от Правилника за разноски и надбавки, тъй като не се е консултирало с генералния секретар и с квесторската колегия на Парламента, преди да приеме решението от 1 април 2009 г.

120    В самото начало следва да се припомни, че в член 29 от Правилника за разноски и надбавки се уточнява, че „[в] съответствие с издадените от председателя на ЕП указания квесторите и генералният секретар отговарят за тълкуването и стриктното прилагане на […] [Правилника за разноски и надбавки]“.

121    От текста на тази разпоредба ясно следва, че член 29 се отнася само до тълкуването и прилагането на Правилника за разноски и надбавки, а не до неговото изменение. Освен това, както беше подчертано в точка 64 по-горе, Бюрото има правомощие да изменя Правилника за разноски и надбавки.

122    В допълнение следва да се отбележи, както е видно от докладната записка на генералния секретар на Парламента от 1 април 2009 г., че решението от същата дата е прието от Бюрото по предложение на посочения генерален секретар и че съгласно член 21, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента в приложимата за фактите по случая редакция квесторите участват в заседанията на Бюрото със съвещателен глас.

123    Ето защо следва да се отхвърли третото правно основание на жалбоподателя.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добросъвестно изпълнение на договорите

124    Като се основава на наличието на договорно правоотношение между него и Парламента, жалбоподателят твърди, че решенията от 9 март и 1 април 2009 г. са не само произволни, но и равнозначни на прекратяване на договора. Според жалбоподателя, въпреки обстоятелството, че правата му се пораждат по силата на договор, Общият съд продължава да има правомощие да прецени законосъобразността на обжалваното решение, което може да бъде отделено от договора между жалбоподателя и Парламента.

125    Това правно основание почива на предпоставката, че правоотношенията между жалбоподателя и Парламента са договорни. Както обаче беше посочено в точки 58—61 по-горе, тези правоотношения се основават на произтичаща от правната уредба връзка между жалбоподателя и Парламента и следователно попадат в обхвата на свързаните с упражняването на публична власт правомощия, които са предоставени на Парламента с оглед на осъществяване на възложената му от Договорите задача.

126    Ето защо четвъртото правно основание следва да бъде отхвърлено.

127    След като бяха отхвърлени всички правни основания, изложени от жалбоподателя в подкрепа на възражението му за недопустимост на решението на Бюрото от 1 април 2009 г., трябва да се отхвърли и посоченото възражение. Следователно решението от 1 април 2009 г. е валидно правно основание за приемане на обжалваното решение. Ето защо в съответствие с посоченото в точка 30 по-горе жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

128    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на Парламента.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда John Robert Purvis да заплати съдебните разноски.

Pelikánová

Jürimäe

Van der Woude

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2011 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По последиците от настоящото съдебно решение

2. По съществото на спора

По връзката между правните основания и възражението за незаконосъобразност

По обхвата на възражението за незаконосъобразност

По първото правно основание

По първата част, изведена от нарушение на придобитите права

По втората част, изведена от нарушение на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания

–  По оплакването, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност

–  По оплакването, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

По второто правно основание, изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

По оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

По оплакването, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

–  По легитимността на следваната цел

–  По въпроса дали приетите мерки са подходящи за осъществяване на следваната цел

–  По избора на мярката, която създава най-малко ограничения

По третото правно основание, изведено от нарушение на член 29 от Правилника за разноски и надбавки

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добросъвестно изпълнение на договорите

По съдебните разноски

---

* Език на производството: френски.