1

На 29 февруари 1996 г. жалбоподателят Stella Kunststofftechnik GmbH подава пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), заявка за марка на Общността по силата на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1). След коригиране, за дата на подаване е определена съгласно член 27 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 27 от Регламент № 207/2009) и правило 9 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от за прилагане на Регламент № 40/94 (ОВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Stella“.

3

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към класове 6, 8, 16, 20 и 21 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и всеки от тези класове отговаря на следното описание:

4

Марката е регистрирана на 19 септември 2001 г. като марка на Общността (наричана по-нататък „спорната марка“).

5

На 11 май 2004 г. встъпилата страна Stella Pack S.A. (по-рано Stella Pack sp. z o.o.) подава пред СХВП заявка за марка на Общността по силата на Регламент № 40/94.

6

Марката, чиято регистрация се иска, е фигуративната марка, съдържаща елемента „stella pack“.

7

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към класове 4, 6, 16, 20 и 21 по смисъла на Ницската спогодба и отговарят на следното описание:

8

На 27 юни 2005 г. жалбоподателят прави възражение на основание член 42, параграф 1 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009) срещу регистрацията на фигуративната марка, заявена от встъпилата страна.

9

Възражението на основание на спорната марка, е насочено срещу регистрацията на марката, заявена от встъпилата страна за следните стоки от класове 6, 16 и 21 по смисъла на Ницската спогодба:

10

На 22 декември 2006 г. по силата на член 50, параграф 1, буква а) и член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 51, параграф 1, буква а) и член 56, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009) встъпилата страна подава пред СХВП искане за отмяна на спорната марка.

11

На 27 февруари 2008 г., след като приема, че спорната марка не е била предмет на реално използване за някои от стоките, отделът по заличаването обявява отмяната на тази марка, с действие от , за следните стоки: „стоки от метал (ако се съдържат в клас 6), ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива, по-конкретно лостови преси от клас 8, хартия, картон и стоки от тези материали (ако се съдържат в клас 16) от клас 16, както и стоките от пластмаса, които се съдържат в клас 20“. Той обаче запазва регистрацията на спорната марка за останалите стоки, за които тази марка се отнася.

12

На 28 април 2008 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 57—62 от Регламент № 40/94 (понастоящем членове 58—64 от Регламент № 207/2009) срещу решението на отдела по заличаването в неговата цялост. Жалбоподателят настоява, че използва спорната марка и освен това поддържа по същество, че искането за отмяна, подадено от встъпилата страна срещу посочената марка, е трябвало да бъде отхвърлено като недопустимо, поради това че въз основа на тази марка жалбоподателят вече бил започнал производство по възражение пред СХВП срещу фигуративната марка „Stella pack“ и това производство по възражение все още било висящо.

13

С Решение от 13 ноември 2008 г., за което жалбоподателят е уведомен на (наричано по-нататък „обжалваното решение“), четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля посочената жалба.

14

Що се отнася до допустимостта на последната, апелативният състав приема, че жалбата е частично недопустима, тъй като жалбоподателят е атакувал решението на отдела по заличаването в неговата цялост, макар посоченият отдел да е отхвърлил искането за отмяна на спорната марка за някои стоки и следователно в тази си част неговото решение не е неблагоприятно за жалбоподателя.

15

По същество апелативният състав приема, че тъй като с решението на отдела по заличаването се отхвърля частично искането за отмяна след подробно изложение на мотивите и се приема, че по принцип спорната марка е била предмет на използване, годно да гарантира запазването на правата за някои от регистрираните стоки, жалбоподателят не е трябвало да се ограничава до това да подчертае още веднъж използването на тази марка, а посредством представяне на доказателства да посочи причината, поради която представените с оглед на доказване на използването доказателства е трябвало да бъдат приети за годни да гарантират запазването на правата, включително за стоките, за които е взето решение да се обяви отмяната на спорната марка. Според апелативния състав обаче жалбоподателят не е привел никакво доказателство в това отношение. Освен това апелативният състав посочва, че становището на жалбоподателя относно започнатото на 27 юни 2005 г. по негов почин производство по възражение пред СХВП е ирелевантно. Според този състав посоченото производство по възражение можело най-много да бъде спряно, но не такъв бил случаят относно процедурата по отмяна.

16

Жалбоподателят моли Общия съд:

17

СХВП и встъпилата страна молят Общия съд:

18

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква две правни основания. Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото, доколкото апелативният състав бил отхвърлил неправилно съображенията му, насочени към доказване на реалното използване на спорната марка. Второто правно основание е изведено от обстоятелството, че подаването на искането за отмяна представлявало злоупотреба с право, доколкото апелативният състав трябвало да приеме за недопустимо посоченото искане или поне да спре производството по него, тъй като то се отнасяло до марка, която вече е изтъкната в подкрепа на започнало и все още висящо пред СХВП производство по възражение.

19

Следва да се припомни, че по силата на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, приложим в областта на интелектуалната собственост на основание член 130, параграф 1 и на член 132, параграф 1 от същия правилник, исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Според установената съдебна практика въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Първоинстанционния съд от 14 септември 2004 г. по дело Applied Molecular Evolution/СХВП (APPLIED MOLECULAR EVOLUTION), T-183/03, Recueil, стр. II-3113, точка 11 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Bitburger Brauerei/СХВП — Anheuser-Busch (BUD, American Bud и Anheuser Busch Bud), T-350/04—T-352/04, Recueil, стр. II-4255, точка 33).

20

В конкретния случай в рамките на първото правно основание, жалбоподателят само споменава членове от Регламент № 40/94 и някои разпоредби на вътрешните указания на СХВП и се ограничава до общо препращане към своето писмено становище от 2 април 2007 г. и приложенията към него, които е представил в рамките на процедурата пред отдела по заличаването с цел да докаже реалното използване на спорната марка за стоките, за които отделът по заличаването е постановил отмяната на тази марка. При тези условия, и предвид припомнената в предходната точка съдебна практика, настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо.

21

Жалбоподателят посочва, че преди встъпилата страна да подаде искането за отмяна на спорната марка, на 27 юни 2005 г. той самият бил започнал производство по възражение пред СХВП, позовавайки се на посочената марка срещу регистрацията на марката, започнала по почин на встъпилата страна. Тъй като посоченото производство по възражение е висящо по време на подаване на искането за отмяна, отделът по заличаването трябвало да отхвърли това искане като недопустимо или, ако не го направи, да спре производството до окончателното приключване на предходното производство по възражение.

22

Съгласно член 50, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 правата на притежателя на марката на Общността се обявяват за отменени, въз основа на искане, представено в СХВП, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка, ако през един непрекъснат период от пет години марката не е била предмет на реално използване в Европейската общност за стоките или услугите, за които е била регистрирана, и ако не съществуват основателни причини за неизползване. Според същата разпоредба никой обаче не може да изтъква, че правата на притежателя на марка на Общността са отменени, ако в промеждутъка между изтичането на петгодишния период и представянето на искането или насрещния иск реалното използване на марката е било започнато или подновено. Все пак започването или подновяването на използването, направено в срок от три месеца преди представянето на искането или на насрещния иск, като този срок започва да тече най-рано в момента на изтичането на непрекъснатия петгодишен период на неизползване, не се взима предвид, когато подготовката за започването или подновяването на използването настъпват едва след като притежателя е научил, че искането би могло да бъде направено или насрещният иск да бъде предявен.

23

Член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 относно искането за отмяна предвижда, че искане за отмяна може да бъде подадено пред СХВП от всяко физическо или юридическо лице, както и от всяко сдружение, създадено за да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители и което по смисъла на законодателството, което се прилага по отношение на него, има процесуална правоспособност.

24

На първо място, що се отнася до посочените разпоредби, на които почива правното основание на жалбоподателя, следва да се посочи, както правилно изтъква СХВП, че от техния текст не е видно, че висящо производство по възражение, започнало въз основа на дадена марка, може да окаже каквото и да било влияние върху допустимостта и дори върху провеждането на започнала срещу тази марка процедура по отмяна.

25

Тези разпоредби предвиждат само основанията за отмяна и условията, при които може да бъде направено искане пред СХВП, независимо от започването на всяка друга процедура.

26

Освен това в подкрепа на своето правно основание жалбоподателят изтъква разпоредбите на Регламент № 2868/95, както и тези на вътрешните указания на СХВП, в тяхната редакция от ноември 2007 г., относно процедурите по обявяване на отмяна или недействителност, както и относно доказването на използването в рамките на производството по възражение.

27

Дори да се предположи, че тези разпоредби и указания могат да допълнят предвидените в Регламент № 40/94 условия, следва да се посочи, че те не предвиждат възможността искане за отмяна на марка да бъде недопустимо поради наличието на все още висящо производство по възражение, започнало въз основа на тази марка.

28

В правило 37 от Регламент № 2868/95 относно искането за отмяна или за обявяване на недействителност само се уточняват условията, при които следва да бъде направено подобно искане, и по-специално елементите, които следва да съдържа това искане.

29

Освен това от текста на вътрешните указания на СХВП относно процедурата за обявяване на отмяна, а именно част Г, раздел 2 от тези указания, в редакцията им от ноември 2007 г., не следва, че процедурата по отмяна на марка е недопустима или трябва да бъде спряна поради наличие на започнало по-рано и все още висящо производство по възражение въз основа на марката, чиято отмяна се иска. По-специално, в изтъкнатата от жалбоподателя точка 3.1.2 от тези указания, посветена на реалното използване, се посочва само че способите за преценка на подобно използване в процедурите пред отдела по заличаването са същите като тези, които се прилагат при разглеждане на доказателството за използването на марките на Общността в производството по възражение, и че трябва да се следват подробните разпоредби, които се съдържат в част 6 от вътрешните указания относно производството по възражение.

30

В тази част 6 от вътрешните указания, посветена на доказването на използването, и по-конкретно в точка 4 относно периода на използването, на която жалбоподателят също се позовава, само се припомня, че в съответствие с член 43, параграф 2 от Регламент № 40/94 (понастоящем член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009), който е посветен на производството по възражение, задължението за представяне на доказателства за използването предполага, че към датата на публикуването на заявката за марка на Общността по-ранната марка е била регистрирана най-малко от пет години. Не се споменава никаква възможна последица на производството по възражение върху процедурата по отмяна, която може да направи последната недопустима или да създаде задължение за спиране на процедурата по отмяна до приключване на първото производство.

31

На второ място, доводът на жалбоподателя, че искането за отмяна на мярка не можело да бъде разгледано преди приключването на започналото по-рано производство по възражение въз основа на тази марка, би бил в противоречие с общата структура на разпоредбите на Регламент № 40/94.

32

Всъщност от посочения регламент следва, че производството по възражение и процедурата за отмяна са две специфични и самостоятелни процедури, всяка от които има характерни за нея последици, и че е възможно да се проведе процедура по отмяна, независимо от подаденото по-рано и все още висящо възражение, основано на посочената на посочената в искането за отмяна мярка.

33

В това отношение следва да се посочи, че въпросните процедури са предвидени в два различни дяла на Регламент № 40/94. Възражението е уредено в дял IV, раздел 4 от регламента (понастоящем дял IV, раздел 4 от Регламент № 207/2009), докато процедурата по отмяна е предвидена в дял VI, раздели 2 и 4 от същия регламент (понастоящем дял VI, раздели 2 и 4 от Регламент № 207/2009).

34

Всяка от двете процедури има характер предмет и последици. Възражението цели при определени условия да се противодейства на заявка за регистрация на марка поради наличието на по-ранна марка и отхвърлянето на посоченото възражение не води до отмяна на по-ранната марка. Подобна отмяна може да бъде постигната само със започването на процедура с такъв предмет.

35

Тази разлика в предмета и последиците обяснява защо всяка процедура има свои характерни правила. Така, по-специално, макар правният интерес на възразяващия и тримесечният срок за подаване на възражението да фигурират сред условията за допустимостта на това възражение, посочени в член 42 от Регламент № 40/94 и в правило 18 от Регламент № 2868/95 (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 13 юни 2002 г. по дело Chef Revival USA/СХВП — Massagué Marín (Chef), T-232/00, Recueil, стр. II-2749, точка 32), в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94, който се прилага към процедурата по отмяна, не е налице никакво позоваване на какъвто и да било правен интерес, както посочва СХВП.

36

Също така за започване на процедура по отмяна не се прилага никакъв срок, освен това, че за да се получи отмяната на марка трябва да може да се посочи, в съответствие с член 50, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 и подобно на предвиденото в член 43, параграф 2 от същия регламент, приложим към производството по възражение, че за един непрекъснат период от пет години марката не е била предмет на реално използване в Общността за стоките или услугите, за които е регистрирана, и са налице основателни причини за неизползването.

37

Предвид тези съображения апелативният състав основателно е приел в точка 14 от обжалваното решение, че предоставената на всички възможност за подаване на искане за отмяна поради неизползване на марка е напълно независима от евентуални паралелни процедури по възражения относно посочената в искането за отмяна марка на Общността. Следователно трябва да бъде отхвърлен доводът на жалбоподателя, че подаденото срещу дадена марка искане за отмяна е недопустимо поради започването по-рано на производство по възражение въз основа на тази марка, което производство все още е висящо при подаване на посоченото искане.

38

Следва също да се посочи, че апелативният състав не е допуснал и грешка при прилагане на правото, като е приел, отново в точка 14 от обжалваното решение, че започната след направено възражение процедура по отмяна може да доведе най-много до спиране на производството по възражение. Всъщност в случай че бъде обявена отмяната на по-ранната марка, производството по възражение би било лишено от предмет.

39

В замяна на това продължаването на производството по възражение, без да се изчака изходът от процедурата по отмяна, не би довело до никакво предимство за притежателя на по-ранната марка, изтъкната в рамките на производството по възражение и посочена в искането за отмяна. Всъщност дори ако производството по възражение доведе до отхвърляне на заявката за марка на Общността, няма пречки за повторното подаване на тази заявка, когато отмяната на по-ранната марка бъде обявена.

40

От гореизложеното следва, че не може да бъде приет доводът на жалбоподателя, че подаването на искане за отмяна на спорната марка от встъпилата страна представлява злоупотреба с право, тъй като все още е било налице висящо производство по възражение.

41

На последно място, следва да се добави, че провеждането на процедура по отмяна на марка преди приключването на по-рано започнало производство по възражение въз основа на тази марка, не може да се оспори от жалбоподателят с довода, че са нарушени правото му на равно третиране в качеството му на притежател на марка на Общността и правото му на изслушване, както той поддържа в жалбата.

42

От една страна, твърдението за нарушение, изтъкнато от жалбоподателя в това отношение, е формулирано твърде общо, за да може да бъде разбрано ясно и точно. Без да даде същинско обяснение, той препраща към няколко члена от Регламент № 40/94, а именно член 15 (понастоящем член 15 от Регламент № 207/2009), член 43, както и членове 77 и 79 (понастоящем членове 79 и 83 от Регламент № 207/2009), които се отнасят до използването на марката на Общността, разглеждането на възражението, нотификацията на решенията на СХВП и позоваването на общите принципи. Същото се отнася и до препращането към правило 69 от Регламент № 2868/95, което се отнася до нотификацията на документи в случаи, когато няколко лица са страни по дадена процедура.

43

От друга страна, дори да се предположи, че със своето твърдение за нарушение жалбоподателят твърди нарушение на член 73, второ изречение от Регламент № 40/94 (понастоящем член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009), който предвижда, чe решенията на СХВП се основават единствено на мотиви, по които страните са имали възможност да представят своите коментари, е важно да се напомни, че в съответствие с тази разпоредба апелативен състав на СХВП може да се основава решението си само на правни или фактически обстоятелства, по които страните са имали възможност да представят своите становища (Решение на Съда от 21 октомври 2004 г. по дело KWS Saat/СХВП, C-447/02 P, Recueil, стр. I-10107, точка 42, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Sunrider/СХВП (TOP), T-242/02, Recueil, стр. II-2793, точка 59 и Решение от по дело L & D/СХВП — Sämann (Aire Limpio), T-168/04, Recueil, стр. II-2699, точка 115).

44

Споменатата разпоредба утвърждава общия принцип за закрила на правото на защита в областта относно правото на марките на Общността (Решение на Първоинстанционния съд от 15 септември 2005 г. по дело Citicorp/СХВП (LIVE RICHLY), T-320/03, Recueil, стр. II-3411, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Kustom Musical Amplification/СХВП (Форма на китара), T-317/05, Сборник, стр. II-427, точка 26). По силата на този общ принцип на общностното право лицата, адресати на решения на публичната власт, чиито интереси са осезаемо засегнати от тези решения, следва да имат възможност да представят по надлежен начин своето становище (Решение на Съда от по дело Transocean Marine Paint Association/Комисия, 17/74, Recueil, стр. 1063, точка 15, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Eurocool Logistik/СХВП (EUROCOOL), T-34/00, Recueil, стр. II-683, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд по дело LIVE RICHLY, посочено по-горе, точка 22).

45

Освен това съгласно съдебната практика правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава актът на вземане на решение, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме (Решение по дело Aire Limpio, точка 43 по-горе, точка 116 и Решение по дело „Форма на китара“, точка 44 по-горе, точка 27). Следователно апелативният състав не е длъжен да изслуша жалбоподателя по фактическа преценка, която е част от окончателното му становище (Решение на Първоинстанционния съд от 20 ноември 2007 г. по дело Tegometall International/СХВП — Wuppermann (TEK), T-458/05, Сборник, стр. II-4721, точка 45).

46

В конкретния случай обаче не изглежда, че жалбоподателят не е имал възможност да представи становището си относно всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава обжалваното решение.

47

Всъщност както следва от точка 7 от обжалваното решение, без това да е оспорено от жалбоподателя, той е имал възможност да изтъкне становището си както пред отдела по заличаването, така и пред апелативния състав.

48

От това следва, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

49

От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло, без да е необходимо произнасяне по оспорваната от СХВП допустимост на втората и третата част от исканията на жалбоподателя.

50

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл.

51

След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски съгласно исканията на СХВП и на встъпилата страна.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши: