Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CN0073

    Дело C-73/09 P: Жалба, подадена на 16 февруари 2009 г. от Hotel Cipriani Srl срещу Решението на Първоинстанционния съд (шести разширен състав) от 28 ноември 2008 г. по дело Hotel Cipriani SpA и др./Комисия (съединени дела T-254/00, T-270/00 и T-277/00)

    OB C 113, 16.5.2009, p. 21–22 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    16.5.2009   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 113/21


    Жалба, подадена на 16 февруари 2009 г. от Hotel Cipriani Srl срещу Решението на Първоинстанционния съд (шести разширен състав) от 28 ноември 2008 г. по дело Hotel Cipriani SpA и др./Комисия (съединени дела T-254/00, T-270/00 и T-277/00)

    (Дело C-73/09 P)

    2009/C 113/42

    Език на производството: италиански

    Страни

    Жалбоподател: Hotel Cipriani SpA (представител: A. Bianchini, avvocato)

    Други страни в производството: Società Italiana per il gas SpA (Italgas), Италианска република, Coopservice — Servizi di fiducia Soc. coop. rl, Comitato „Venezia vuole vivere“, Комисия на Европейските общности

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска от Съда:

    а)

    да отмени обжалваното решение на Първоинстанционния съд,

    б)

    да уважи предявените в първоинстанционното производство искания и в резултат от това:

    да отмени Решение на Комисията 2000/394/ЕО (1), предмет на обжалване в първоинстанционното производство,

    при условията на евентуалност, да отмени член 5 от решението, доколкото Комисията тълкува задължението за възстановяване, предвидено в тази разпоредба, като включващо и помощите, предоставени на основание на принципа de minimis и/или да отмени член 5 в частта, с която се предвижда плащането на лихвен процент, надвишаващ действително внасяния от предприятието процент за собствения му дълг,

    в)

    да осъди Комисията — ответник в производството — да заплати съдебните разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

    Правни основания и основни доводи

    1.

    В рамките на първото правно основание Hotel Cipriani се оплаква от нарушението и неправилното прилагане на член 87, параграф 1 ЕО във връзка с недостатъчните/противоречиви мотиви на решението на Първоинстанционния съд. Законовите и подзаконови разпоредби, за които се приема, че са несъвместими с член 87 ЕО, изобщо не нарушават, нито застрашават да нарушат конкуренцията на общия пазар на хотелиерските и ресторантьорски услуги (на който именно действа Hotel Cipriani), тъй като условията в град Венеция са толкова особени, че по никакъв начин не оказват въздействие върху общностната търговия, и тъй като въпросните намаления единствено компенсират извънредните тежести за предприятията, породени от трудностите да действат на съответния географски пазар при същите условия като останалите части на общия европейски пазар. Първоинстанционният съд не отчита в достатъчна степен тези специфики, като се ограничава единствено с твърдението — необосновано в достатъчна степен, че предимствата, от които се ползват предприятията във Венеция, не компенсирали само дължащото се на условията там неблагоприятно положение, поради което мотивите на обжалваното съдебно решение били недостатъчните/противоречиви.

    2.

    В рамките на второто правно основание Hotel Cipriani се оплаква от нарушението и неправилното прилагане на член 87, параграф 3, буква в) ЕО във връзка с липсата на логика в мотивите на решението на Първоинстанционния съд. Най-напред Комисията, а след това и Първоинстанционният съд неправилно приели за неприложима регионалната дерогация, предвидена в член 87, параграф 3, буква в) ЕО, тъй като съответният географски пазар, както подробно е документирано по делото пред Първоинстанционния съд, обосновава намаления на вноските, предоставени от националното законодателство, с единствената цел да се запази социално-икономическата тъкан на град Венеция, без изобщо да се предизвиква — както е посочено в предходното правно основание — насочена срещу конкуренцията промяна в търговията в рамките на общия пазар.

    3.

    В рамките на третото правно основание Hotel Cipriani се оплаква от нарушението и неправилното прилагане на член 87, параграф 3, буква г) ЕО във връзка с липсата на логика в мотивите на решението на Първоинстанционния съд. В настоящия случай намаленията на вноските се предоставят с ясната цел да улеснят опазването на безспорното културно и художествено наследство на град Венеция, което е свързано със значителни разходи, понасяни от предприятията там, каквито други предприятия при различни териториални условия не понасят. В частта от решението на Първоинстанционния съд, с която се отхвърлят тези съображения, поддържани и от Hotel Cipriani, погрешно се твърди, че причините, поради които във всеки отделен случай свързаните с опазването на венецианското културно и художествено наследство разходи се понасяли от предприятията жалбоподатели, не били в достатъчна степен документирани. Това твърдение е неправилно в редица отношения, и по-специално поради това, че още пред Комисията било подробно документирано обстоятелството, че целият исторически център на Венеция в това си качество е предмет на редица ограничения с цел опазване на паметниците на културата.

    4.

    В рамките на четвъртото правно основание Hotel Cipriani се оплаква от незаконосъобразността на принудителното възстановяване на предоставените предимства, предвидено в нарушение на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (2) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО. Разпоредбата за възстановяване на намаленията на посочения член 14 е неприложима, тъй като настоящият случай попада в хипотезите на противоречие с общ принцип на общностното право, индивидуализиран и пред Първоинстанционния съд в рамките на принципите на пропорционалност, на равно третиране и на правна сигурност.

    5.

    В рамките на петото правно основание Hotel Cipriani се оплаква от нарушението на член 15 от Регламент № 659/1999. По отношение на приетото от Комисията на 25 ноември 1999 г. решение предвиденият в споменатия член 15 (със сигурност приложим ratione temporis към настоящия случай) десетгодишен давностен срок вече е изтекъл, което трябва да доведе до проявата на последиците от предполагаемите държавни помощи съгласно Закон № 171/1973, т. нар. „Специален закон за Венеция“.


    (1)  Решение 2000/394/ЕО на Комисията от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощи в полза на предприятията, установени на територията на Венеция и Киоджа, предвидени в Закон № 30/1997 и Закон № 206/1995 за намаляване на социалноосигурителните вноски (ОВ L 150, 2000 г., стр. 50).

    (2)  ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41.


    Top