Дело C-388/09

Joao Filipe da Silva Martins

срещу

Bank Betriebskrankenkasse – Pflegekasse

(Преюдициално запитване, отправено от Bundessozialgericht)

„Преюдициално запитване — Социално осигуряване — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Членове 15, 27 и 28 — Членове 39 ЕО и 42 EО — Бивш работник мигрант — Професионална дейност, осъществявана в държавата по произход и в друга държава членка — Пенсия в държавата членка по произход — Пенсия, изплащана в двете държави членки — Отделна схема за социално осигуряване, покриваща риска „нужда от чужда помощ“ — Наличие в другата предишна държава членка по заетостта — Продължено осигуряване по избор на лицето по посочената схема — Запазване на правото на добавка за чужда помощ след завръщане в държавата членка по произход“

Резюме на решението

1.        Социално осигуряване на работниците мигранти — Компетентност на държавите членки за организиране на техните системи за социална сигурност — Граници — Спазване на правото на Съюза — Правила на Договора, свързани със свободното движение на работниците — Последици от гледна точка на предимствата, осигурени по силата единствено на законодателството на дадена държава членка

(членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС; Регламент № 1408/71 на Съвета)

2.        Социално осигуряване на работниците мигранти — Здравно осигуряване — Лице, което получава една пенсия в държавата си по произход, и друга — в друга държава членка — Завръщане в държавата членка по произход при пенсионирането

(членове 15 и 27 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

1.        Целта на членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС няма да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците мигранти трябва да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира единствено законодателството на една държава членка, по-специално когато тези предимства представляват насрещна престация за платените от тях осигурителни вноски. Действително правната уредба на Съюза в областта на координирането на националните законодателства относно социалната сигурност с оглед именно на стоящите в основата ѝ цели не може, освен при изрично предвидено изключение в съответствие с тези цели, да се прилага по начин, който да лишава работника мигрант или неговите правоприемници от правото на обезщетения, отпускани по силата единствено на законодателството на дадена държава членка. Тези членове, както и приетият за тяхното прилагане Регламент № 1408/71 имат за цел именно да се избегне работник, който, използвайки правото си на свободно движение, е заемал различни длъжности в повече от една държава членка, без обективно основание да бъде третиран по-неблагоприятно от този, който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка.

(вж. точки 74—76)

2.        Членове 15 и 27 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1386/2001, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат лице, получаващо пенсия за трудов стаж от осигурителните каси както на своята държава членка по произход, така и на тази, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, и което се е преместило от последната държава членка в държавата си по произход, да може въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето към самостоятелна схема за осигуряване за риска нужда от чужда помощ в държавата членка, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, да продължи да се ползва от свързано с това осигуряване парично обезщетение, по-конкретно в хипотезата, когато в държавата членка по пребиваване не съществуват парични обезщетения, предназначени за конкретния риск нужда от чужда помощ, като запитващата юрисдикция следва да провери истинността на тази хипотеза.

Ако за разлика от такава хипотеза в правната уредба на държавата членка по пребиваване са предвидени парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, но само в размер, по-нисък от този на обезщетенията във връзка с този риск, предвидени в другата държава членка, която дължи пенсия, член 27 от изменения Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че такова лице има право да получава от компетентната институция на последната държава добавка към обезщетението, равна на разликата между двата размера.

(вж. точка 88 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

30 юни 2011 година(*)

„Преюдициално запитване — Социално осигуряване — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Членове 15, 27 и 28 — Членове 39 ЕО и 42 EО — Бивш работник мигрант — Професионална дейност, осъществявана в държавата по произход и в друга държава членка — Пенсия в държавата членка по произход — Пенсия, изплащана в двете държави членки — Отделна схема за социално осигуряване, покриваща риска „нужда от чужда помощ“ — Наличие в другата предишна държава членка по заетостта — Продължено осигуряване по избор на лицето по посочената схема — Запазване на правото на добавка за чужда помощ след завръщане в държавата членка по произход“

По дело C‑388/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Bundessozialgericht (Германия) с акт от 22 април 2009 г., постъпил в Съда на 2 октомври 2009 г., в рамките на производство по дело

Joao Filipe da Silva Martins

срещу

Bank Betriebskrankenkasse – Pflegekasse,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Ал. Арабаджиев, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh (докладчик) и г‑жа P. Lindh, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 октомври 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н da Silva Martins, от адв. G. Krutzki, Rechtsanwalt,

–        за Bank Betriebskrankenkasse – Pflegekasse, от адв. T. Henz, Rechtsanwalt, и г‑жа S. Klein,

–        за германското правителство, от г‑н J. Möller и г‑н C. Blaschke, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek, в качеството на представител,

–        за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes и г‑жа E. Silveira, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа H. Walker, в качеството на представител, подпомагана от г‑н T. Ward, barrister,

–        за Европейската комисия, от г‑н V. Kreuschitz, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 януари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 27 и 28 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, на самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35), изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година (ОВ L 187, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 51, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на членове 39 ЕО и 42 ЕО.

2        Това запитване е отправено в рамките на спор между г‑н da Silva Martins и Bank Betriebskrankenkasse – Pflegekasse (Здравноосигурителна каса — осигурителна каса за нуждаещите се от чужда помощ лица, наричана по-нататък „Bank BKK“) по повод продълженото осигуряване по избор на г‑н da Silva Martins по германската осигурителна схема за чужда помощ, както и на правото на добавка за чужда помощ по германското право.

 Правна уредба

 Право на Съюза

3        Регламент № 1408/71 е приет въз основа на член 51 от Договора за ЕИО (след изменение член 51 от Договора за ЕО, той самият след изменение член 42 ЕО, понастоящем член 48 ДФЕС).

4        Както е изложено във второ и четвърто съображение от Регламент № 1408/71, неговата цел е да се гарантира свободното движение на заетите и самостоятелно заетите лица в Европейския съюз, като едновременно с това се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност.

5        За целта, както следва от пето, шесто и десето съображение от този регламент, той възприема като принцип еднаквото третиране на работниците от гледна точка на различните национални законодателства и цели да гарантира възможно най-добре еднаквото третиране на всички работници, наети на територията на държава членка, както и да не поставя в по-неблагоприятно положение работниците, които упражняват правото си на свободно движение.

6        За да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това, осмо съображение от Регламент № 1408/71 уточнява, че неговите разпоредби имат за цел за заинтересуваните лица по принцип да се прилага схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка.

7        Общите разпоредби на Регламент № 1408/71 се намират в дял I, членове 1—12.

8        Член 1 от този регламент предвижда, че за целите на прилагането на последния:

„a)      заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно:

„i)      всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социално осигуряване, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители“;

[…]

з)      „пребиваване“ означава обичайно пребиваване;

[…]

о)      „компетентна институция“ означава

i)      институцията, при която съответното лице е осигурено в момента на подаване на заявлението за обезщетение; или

ii)      институцията, от която съответното лице има право или би имало право да получи обезщетение, ако то или член, или членове на семейството му пребивават на територията на държавата членка, в която се намира институцията;

[…];

п)      „институция по мястото на пребиваване“ и „институция по мястото на престой“ означава съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на пребиваване на съответното лице, и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения по мястото на престой на съответното лице съгласно прилаганото от тази институция законодателство, или, когато не съществува такава институция, институцията, определена от компетентния орган на въпросната държава членка;

р)      „компетентна държава“ означава държавата членка, на чиято територия се намира компетентната институция;

[…]

у)      „обезщетения“ и „пенсии“ означава всички обезщетения и пенсии, включително всички техни елементи, които съобразно разпоредбите на дял ІІІ се изплащат от обществени фондове, увеличения от преизчисление и допълнителни отчисления, както и еднократни обезщетения, които могат да се изплащат вместо пенсии, и плащания под формата на възстановяване на вноски;

[…]“

9        Член 2, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че той се прилага именно по отношение на заетите лица или самостоятелно заетите лица, живеещи на територията на някоя от държавите членки.

10      Член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 гласи:

„Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

а)      обезщетения за болест и майчинство;

б)      обезщетения за инвалидност, […];

в)      обезщетения за старост;

[…]

з)      семейни обезщетения.“

11      Член 9 от този регламент, озаглавен „Придобиване на право на доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето“, предвижда следното в параграф 1:

„Разпоредбите на законодателството на която и да е държава членка, съгласно които придобиването на правото на доброволно осигуряване или на продължено осигуряване по избор на лицето зависи от пребиваването на територията на тази държава, не се прилагат за пребиваващи лица на територията на друга държава членка, при условие че в определен период от отминалия им трудов стаж са били [подчинени] на законодателството на първата държава като заети или самостоятелно заети лица.“

12      Член 12 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Предотвратяване на натрупване на обезщетения“, предвижда в параграф 1:

„Настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Въпреки това тази разпоредба не важи за обезщетения за инвалидност, старост, смърт (пенсии) или професионална болест, които се отпускат от институциите на две или повече държави членки в съответствие с разпоредбите на членове 41, 43, параграфи 2 и 3, членове 46, 50 и 51 или член 60, параграф 1, буква б).“

13      В дял ІІ от този регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, е включен член 13, озаглавен „Общи правила“, който гласи:

„1.      Съгласно членове 14в и 14е лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.“

2.      Съобразно разпоредбите на членове 14—17:

а)      лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава […]

[…]

е)      лице, за което престане да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи или в съответствие с предвидените в членове от 14 до 17 изключения или особени разпоредби, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава единствено съгласно разпоредбите на това законодателство.“

14      В същия дял член 15 от посочения регламент, озаглавен „Правила за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето“, гласи:

„1.      Разпоредбите на членове от 13 до 14г не се прилагат за доброволно осигуряване или продължено осигуряване по избор на лицето, освен ако по отношение на някой от посочените в член 4 клонове в дадена държава членка не съществува само схема за доброволно осигуряване.

2.      Когато прилагането на законодателството на две или повече държави членки води до натрупване на осигуровки:

–        съгласно схема за задължително осигуряване и една или повече схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, съответното лице подлежи само на схемата за задължително осигуряване,

–        […]

3.      Въпреки това по отношение на (пенсии за) инвалидност, старост и смърт съответното лице може да се включи в схемата за доброволно или продължено осигуряване по избор на дадена държава членка, дори и ако лицето подлежи на задължително осигуряване съгласно законодателството на друга държава членка до изрично или косвено допустимата от първата държава членка степен.“

15      Както личи от заглавието на дял ІІІ от Регламент № 1408/71, той съдържа особени разпоредби във връзка с различните категории обезщетения. Глава първа от този дял е озаглавена „Болест и майчинство“.

16      В раздел 2 от посочената глава първа, озаглавен „Заети или самостоятелно заети лица и членове на техните семейства“, е включен член 19, озаглавен „Пребиваване в държава членка, различна от компетентната държава — общи правила“, който в параграф 1 гласи:

„Заето или самостоятелно заето лице, което пребивава на територията на държава членка, различна от компетентната държава, и което отговаря на предвидените от законодателството на компетентната държава условия за придобиване на право на обезщетения […] получава в държавата, в която пребивава:

а)      предоставяните от името на компетентната институция обезщетения в натура от институцията по мястото на пребиваване, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, като осигурено при нея лице;

б)      предоставяните от компетентната институция парични обезщетения в съответствие с прилаганото от нея законодателство. […]“

17      В раздел 5, от посочената глава първа, озаглавен „Пенсионери и членове на техните семейства“, е включен член 27 със заглавие „Платими пенсии съгласно законодателството на няколко държави, когато е налице право на обезщетения в страната на пребиваване“, както следва:

„Пенсионер, който има право да получава пенсии съгласно законодателството на две или повече държави членки, едното от които е законодателството на държавата членка, на чиято територия пенсионерът пребивава, и който има право на обезщетения съгласно законодателството на последно посочената държава членка […], получава такива обезщетения от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване като пенсионер, чиято пенсия е платима единствено съгласно законодателството на последно посочената държава членка.“

18      Според член 28, параграф 1 от посочения регламент, който е част от същия раздел 5 и е озаглавен „Платими пенсии съгласно законодателството на една или повече държави в случаи, когато не е налице право на обезщетения в страната на пребиваване“:

„Пенсионер, който има право на пенсия съгласно законодателството на една държава членка или на пенсии съгласно законодателството на две или повече държави членки и който няма право на обезщетения съгласно законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава, въпреки всичко получава такива обезщетения […], доколкото би имал право на това […] съгласно законодателството на държавата членка или поне на една от държавите членки, които са компетентни по отношение на пенсиите, ако той […] пребивава[ше][…] на територията на тази държава. Обезщетенията се предоставят при следните условия:

а)      обезщетения в натура се предоставят от името на посочената в параграф 2 институция от институцията по мястото на пребиваване, все едно че съответното лице е пенсионер съгласно законодателството на държавата, на чиято територия пребивава и има право на такива обезщетения;

б)      по целесъобразност, паричните обезщетения се предоставят от определената в съответствие с правилата на параграф 2 компетентна институция, съобразно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това по споразумение между компетентната институция и институцията по мястото на пребиваване такива обезщетения могат да се предоставят от последно посочената институция от името на първата, в съответствие със законодателството на компетентната държава.“

 Германското законодателство

19      Член 3, параграф 1 от книга ІV от Кодекса за социално осигуряване (Sozialgesetzbuch IV, наричан по-нататък „SGB IV“) гласи:

„1)      Разпоредбите, отнасящи се до задължението за осигуряване и правото на осигуряване, се прилагат:

1.      доколкото изискват дейност като заето лице или самостоятелно заето лице, по отношение на всички лица, упражняващи единия или другия вид дейност в приложното поле на настоящия кодекс,

2.      доколкото не изискват упражняване на дейност като заето лице или самостоятелно заето лице, по отношение на всички лица, чието място на пребиваване или обичайно място на пребиваване попада в приложното поле на настоящия кодекс.“

20      Член 26 от книга XI от Кодекса за социално осигуряване (Sozialgesetzbuch XI, наричан по-нататък „SGB XI“), озаглавен „Продължено осигуряване“, има следното съдържание:

„1)      Лицата, които вече не подлежат на задължително осигуряване […] и които са били осигурени в продължение най-малко на 24 месеца през петте години преди преустановяване на осигуряването или поне дванадесет месеца непосредствено преди преустановяването на осигуряването, могат да се включат към схема за осигуряване за нужда от чужда помощ, освен ако не подлежат на задължително осигуряване в съответствие с член 23, параграф 1. […] Искането трябва да се направи пред компетентната осигурителна каса за нуждаещи се от чужда помощ лица в срок от три месеца след преустановяване на осигуряването в случаите, описани в първото изречение […].

2)      По искане на лицата, за които схемата за задължително осигуряване не се прилага, поради това че се установяват или пребивават обичайно в чужбина, същите могат да продължат да се осигуряват по свое желание. Искането трябва да постъпи в касата за нуждаещи се от чужда помощ лица, в която е било последното осигуряване на молителя, най късно един месец след преустановяване на задължителното осигуряване. […]“

21      Член 34, параграф 1 от SGB XI предвижда, като се изключат някои временни пребивавания, че ползването от правото на обезщетения се спира, докато осигуреното лице се намира в чужбина.

 Португалската правна уредба

22      Според акта за запитване установен в Португалия пенсионер, който се нуждае от чужда помощ, по принцип може да се ползва от социални обезщетения, по-конкретно обезщетения по болест, в рамките на схема, финансирана от удържани от брутния доход социални вноски. Той обаче нямал право на обезщетение за чужда помощ в Португалия, тъй като системата на португалското социално осигуряване не предвижда конкретни обезщетения, предназначени за покриване на този риск. Помощите за нуждаещите се от чужда помощ лица се предоставяли най-много под формата на престации в натура в рамките на социални дейности и на здравното осигуряване. В случай на продължителна нужда от чужда помощ португалската система предвиждала възможност за увеличаване на пенсията за инвалидност.

23      В писменото си становище португалското правителство уточнява, че португалското право на предвижда специални обезщетения, предназначени за случаи на нужда от чужда помощ. Националното здравно обслужване не зависело от условията на осигуряване и получаваните във връзка с него парични обезщетения не били предвидени за такива ситуации. При това положение по силата на португалското законодателство нуждаещите се от чужда помощ пенсионери, инвалиди или преживели лица можели да получават добавка към пенсията в зависимост от степента, в която се нуждаели от чужда помощ.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

24      Роденият през 1935 г. г‑н da Silva Martins е португалски граждани. След като работи през един кратък период от време в Португалия, той се установява и работи в Германия. От 1974 г. той е осигурен към Bank BKK по схемата за здравно осигуряване и по схемата за осигуряване за нужда от чужда помощ след въвеждането му в Германия през януари 1995 г. От септември 1996 г., той получава германска пенсия в размер на около 700 EUR, към която от май 2000 г. се добавя португалска пенсия за старост в размер на около 150 EUR.

25      От момента на получаването на пенсия в Германия г‑н da Silva Martins е зачислен към Krankenversicherung der Rentner (Здравноосигурителна каса за пенсионерите). От август 2001 г. Bank BKK му отпуска обезщетение в натура за чужда помощ. Поради престой в Португалия от средата на декември 2001 г., който първоначално е представен като временен, с Решение от 8 май 2002 г. Bank BKK отпуска на г‑н da Silva Martins добавка за чужда помощ в размер на 205 EUR, считано от 1 януари 2002 г., и я изплаща до 31 декември 2002 г.

26      Когато Bank BKK установява, че г‑н da Silva Martins е подал декларация за окончателно напускане на Германия, считано от 31 юли 2002 г., с решение от 5 февруари 2003 г. тя го отчислява и прекратява изплащането на обезщетенията въз основа на осигурителните му права, считано от 31 юли 2002 г. С друго решение, от 12 февруари 2003 г., тя иска от него да възстанови добавките за чужда помощ, изплатени за периода август—декември 2002 г., в размер общо на 1025 EUR. С решение от 4 февруари 2004 г. тя отхвърля като неоснователно подаденото от г‑н da Silva Martins възражение, получено от нея на 21 февруари 2003 г.

27      Sozialgericht Frankfurt am Main (Съд по социални спорове, Франкфурт на Майн) уважава подадената срещу това решение жалба. Като отменя обжалваните решения, той установява, че по силата на продълженото осигуряване по избор на лицето г‑н da Silva Martins все още е зачислен към осигурителната схема на Bank BKK, която следователно трябва да продължи да му отпуска дори след 1 януари 2003 г. добавката за чужда помощ в предвидения по закон размер.

28      С Решение от 13 септември 2007 г. Hessische Landessozialgericht отхвърля въззивната жалба, подадена от Bank BKK срещу това решение в частта относно възстановяването на добавките за чужда помощ. В останалата част посоченият Landessozialgericht изменя решението на Sozialgericht Frankfurt am Main и отхвърля жалбата, поради това че в съответствие с член 26, параграф 1 от SGB XI осигуряване по схема за продължено осигуряване по избор на лицето е изключено, тъй като необходимото за целта заявление не е подадено в предвидения в тази разпоредба срок.

29      В ревизионна жалба до Bundessozialgericht (Федерален съд по социални спорове) г‑н da Silva Martins се позовава на нарушение на членове 18 ЕО, 39 ЕО и 42 ЕО, както и на членове 19, 27 и 28 от Регламент № 1408/71. Според него трябвало обезщетенията по осигурителната схема за чужда помощ да могат да се прехвърлят в друга държава — членка на Европейския съюз, и то именно когато, както в настоящия случай, придобиването на право за получаване на обезщетение се финансира с вноски, правени от лицето, и в неговата държава членка по произход, а именно Португалия, не съществуват сходни обезщетения.

30      Bundessozialgericht приема по-конкретно, че обратно на становището на Hessisches Landessozialgericht, германското право допуска по принцип г‑н da Silva Martins да запази правата си на осигурен за нужда от чужда помощ към Bank BKK въз основа на продълженото осигуряване по избор на лицето за периода започващ от 1 август 2002 г.

31      По същество обаче Bundessozialgericht смята, че тъй като според практиката на Съда, наречена „Molenaar“, изложена в Решение от 5 март 1998 г., по дело Molenaar (C‑160/96, Recueil, стр. I‑843, точки 22—25), обезщетенията за чужда помощ попадат a priori в сферата на здравното осигуряване, съдържащите се в Регламент № 1408/71 стълкновителни норми не допускат запазване на осигурителните права на г‑н da Silva Martins във връзка с нуждата от чужда помощ в Германия. Всъщност, от една страна, разпоредбите на Регламент № 1408/71 изключвали задължителното му осигуряване за нужда от чужда помощ веднага след окончателното прехвърляне на мястото му на пребиваване в Португалия. От друга страна, независимо от становището на германския законодател, член 15, параграф 2 от този Регламент не допускал запазването на осигурителните права за нужда от чужда помощ на основание на продълженото осигуряване по избор на лицето.

32      Запитващата юрисдикция си задава въпроса дали именно с оглед на член 42 ЕО член 28, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71 може да се тълкува в смисъл, че се прилага в случаи като този, предмет на разглеждане по делото в главното производство, така че да бъде дадена възможност на г‑н da Silva Martins да се ползва от германското обезщетение за чужда помощ в Португалия, или обратно, както твърди Bank BKK, по силата на член 27 от този регламент той може да претендира само за предвидени по португалското право обезщетения по схемата за здравно осигуряване, тъй като според съдебната практика Molenaar германското обезщетение за чужда помощ спада към „здравното осигуряване“ по смисъла на посочения регламент.

33      Запитващата юрисдикция си задава въпроса по какъв начин при тълкуването на Регламент № 1408/71, по-конкретно на членове 27 и 28 от него, трябва да се отчете наличието на отделно и самостоятелно осигуряване за нужда от чужда помощ в някои държави членки, например в Германия, каквото обаче според тази юрисдикция не съществува в други държави, както в Португалия.

34      При тези условия Bundessozialgericht решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейската общност за свободно движение и за социална сигурност на работници мигранти (по-специално на членове 39 [ЕО] и 42 ЕО, както и на членове 27 и 28 от Регламент № 1408/71) бивше заето лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст както от държавата по произход, така и от държавата в която по-рано е полагало труд и поради състояние на нужда от чужда помощ е придобило право на добавка за чужда помощ в държавата, в която е полагало труд, да загуби това свое право след връщането си в държавата по произход?“.

 По преюдициалния въпрос

35      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска Съдът да установи дали Регламент № 1408/71, и по-конкретно членове 27 и 28 от него или евентуално членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС, допуска лице в положение като разглежданото по делото в главното производство, получаващо пенсия по схеми за пенсионно осигуряване както в своята държава членка по произход, така и в държавата, в която е протекла по-голямата част от трудовата му дейност, и което се е преместило от втората държава членка в своята държава членка по произход, да може въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето по схема за осигуряване за нужда от чужда помощ в държавата, в която е протекла по-голямата част от трудовата му дейност, да продължи да получава полагащото се при това осигуряване парично обезщетение, по-конкретно при положение че в държавата членка по пребиваване не съществуват обезщетения, покриващи конкретния риск нужда от чужда помощ.

36      По основните въпроси португалското правителство и Комисията се присъединяват към поддържаното от г‑н da Silva Martins становище, а именно че в неговата държава членка по произход, където той вече пребивава отново, следва да му бъде изплащано обезщетение за чужда помощ на основание на схемата за социално осигуряване на другата заинтересована държава членка. От своя страна, Bank BKK, германското и чешкото правителство, както и правителството на Обединеното кралство поддържат обратното становище.

 Предварителни бележки

37      В самото начало следва да се отбележи, че по отношение на лицата, които имат право на пенсия въз основа на законодателството на една или няколко държави членки, дори ако не упражняват професионална дейност, въз основа на това, че са включени към схема за социална сигурност, се прилагат разпоредбите на Регламент № 1408/71 относно работниците, стига по отношение на тях да не се прилагат специални разпоредби (вж. в този смисъл Решение от 5 март 1998 г. по дело Kulzer, C‑194/96, Recueil, стp. I‑895, точка 24 и Решение от 18 декември 2007 г. по дело Habelt и др., C‑396/05, C‑419/05 и C‑450/05, Сборник, стp. I‑11895, точка 57).

38      Освен това според постоянната съдебна практика може да се счита, че обезщетението има социалноосигурителен характер, доколкото е отпуснато на ползващите се лица, без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди, въз основа на законно определено положение и доколкото то е свързано с един от рисковете, изрично изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 (вж. по-специално Решение от 27 март 1985 г. по дело Hoeckx, 249/83, Recueil, стp. 973, точки 12—14, Решение от 27 март 1985 г по дело Scrivner и Cole, 122/84, Recueil, стp. 1027, точки 19—21, Решение от 20 юни 1991 г. по дело Newton, C‑356/89, Recueil, стp. I‑3017 и Решение от 16 юли 1992 г. по дело Hughes, C‑78/91, Recueil, стp. I‑4839, точка 15).

39      Общоизвестно е, че все повече лица в Съюза в резултат на намаляване на възможността да се обслужват сами, често поради напредналата си възраст, се оказват в положението на лица, нуждаещи се от чужда помощ за извършването на основните действия от ежедневието.

40      Едва сравнително неотдавна рискът от такава зависимост (наричан по-нататък „рискът нужда от чужда помощ“) е включен като отделен риск в схемите за социална сигурност на няколко държави членки. Този риск не е посочен изрично в изброяването в списъка по член 4, параграф 1 от Регламент № 1408/71 при видовете обезщетения, попадащи в приложното поле на този регламент.

41      Както се установява в точка 38 от настоящото решение, списъкът е изчерпателен, така че клон на социалното осигуряване, който не е посочен в него, не може да бъде квалифициран като такъв дори ако признава на ползващите се лица законно определено положение, което им дава право на обезщетение (вж. по-специално Решение по дело Hoeckx, посочено по-горе, точка 12, Решение от 11 юли 1996 г. по дело Otte, C‑25/95, Recueil, стр. I‑3745, точка 22 и Решение по дело Molenaar, посочено по-горе, точка 20).

42      Именно при тези условия, като прилага посочената в точка 38 от настоящото решение съдебна практика и като отчита елементите, формиращи обезщетенията за чужда помощ според германското осигуряване, в точки 22—25 от посоченото по-горе Решение по дело Molenaar Съдът приема, че обезщетения като изплащаните по германската схема за осигуряване за нужда от чужда помощ, независимо че имат белези, които са им присъщи, трябва да бъдат приравнени на „обезщетения по болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71.

43      Във връзка с това Съдът отбелязва по-конкретно, че основната цел на обезщетения като тези по германската схема за осигуряване за нужда от чужда помощ е да допълват обезщетенията по здравното осигуряване, с което впрочем те са организационно свързани, за да се подобри здравословното състояние и жизнените условия на нуждаещите се от чужда помощ лица (Решение по дело Molenaar, посочено по-горе, точка 24). Освен това Съдът приема, че германското обезщетение за нужда от чужда помощ, което e под формата на финансово подпомагане, позволяващо общо подобряване на жизненото равнище на нуждаещите се от чужда помощ лица, чрез компенсиране на допълнителните разходи, до които води състоянието, в което те се намират, трябва да се приравни на посочените именно в член 28, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 „обезщетения за болест“ (вж. Решение по дело Molenaar, посочено по-горе, точки 35 и 36).

44      Този анализ е възприет и в други дела относно германското осигуряване за нужда от чужда помощ (вж. Решение от 8 юли 2004 г. по дело Gaumain-Cerri и Barth, C‑502/01 и C‑31/02, Recueil, стр. I‑6483, точки 19—23, 25 и 26 и Решение от 16 юли 2009 г. по дело Von Chamier-Glisczinski, C‑208/07, Сборник, стр. I‑6095, точка 40).

45      Освен това, що се отнася до някои социалноосигурителни обезщетения по национални схеми, различни от германската схема за осигуряване нужда от чужда помощ, Съдът по същество приема, че обезщетения, изплащани обективно, въз основа на законно определено положение и които целят да се подобри здравословното състояние и условията на живот на нуждаещите се от чужда помощ лица, трябва да бъдат приравнени на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 (вж. в този смисъл Решение от 8 март 2001 г. по дело Jauch, C‑215/99, Recueil, стр. I‑1901, точка 28, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Hosse, C‑286/03, Recueil, стр. I‑1771, точки 38—44 и Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, С‑299/05, Сборник, стр. I‑8695, точки 10, 61 и 70).

46      Впрочем във връзка с това Съдът уточнява, че обстоятелството, че целта на разглежданото обезщетение е да допълва финансово, с оглед на положението на нуждаещото се от чужда помощ лице, пенсия, отпусната на основание, което не е болест (вж. Решение по дело Jauch, посочено по-горе, точка 28), или че отпускането на това обезщетение не е свързано задължително с изплащането на обезщетение по здравното осигуряване (вж. в този смисъл Решение по дело Hosse, посочено по-горе, точка 43), е без особено значение. Без значение в това отношение е и обстоятелството, че дадено обезщетение, за разлика от обезщетенията, предмет на някои от посочените по-горе решения в тази област, няма основно за цел да допълва обезщетения въз основа на осигуряване за болест (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Парламент и Съвет, посочено по-горе, точка 70).

47      От изложеното по-горе следва, че макар поради липсата в Регламент № 1408/71 на разпоредби, отнасящи се конкретно до риска нужда от чужда помощ, Съдът да приравнява някои обезщетения, свързани с този риск, на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от този регламент, той все пак винаги признава, че обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ, имат най-много допълващ характер по отношение на „класически“ обезщетения за болест, попадащи strictu sensu в приложното поле на тази разпоредба (наричани по-нататък „обезщетения за болест strictu sensu“), и не са непременно тяхна съставна част.

48      Наистина, следва да се отбележи в това отношение, че за разлика от обезщетенията за болест strictu sensu, по принцип не се предвижда обезщетенията за риска нужда от чужда помощ, които обикновено са дългосрочни, да се изплащат за кратки периоди от време. Освен това, както се установява именно от обстоятелствата, дали повод за изложената в точки 45 и 46 от настоящото решение съдебна практика, не може да се изключи възможността свързани с риска нужда от чужда помощ обезщетения, независимо че трябва да се приравнят на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, да имат именно с оглед на правилата за тяхното прилагане белези, които фактически се доближават също в известна степен до клоновете инвалидност и старост, посочени в букви б) и в) от член 4, параграф 1, без да могат да бъдат напълно приравнени на едните или другите.

49      Именно в светлината на тези съображения следва да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

 Относно възможността в положение като разглежданото по делото в главното производство да се запази осигуряването по германската схема за осигуряване за нужда от чужда помощ като продължено осигуряване по избор

50      В случая, както се установява по-конкретно в точка 30 от настоящото решение, Bundessozialgericht смята, че само германското право допуска по принцип едно лице в положение като това на г‑н da Silva Martins да запази германското осигуряване за нужда от чужда помощ въз основа на продълженото осигуряване по избор за периода, започващ на 1 август 2002 г., въпреки че задължителното му осигуряване към германската здравноосигурителна каса е изключено, считано от момента на подаване на декларацията му за заминаване от Германия.

51      Запитващата юрисдикция изглежда все пак смята, че поне на пръв поглед самият Регламент № 1408/71 не допуска продължаване на осигуряването за нужда от чужда помощ на основание на продължено осигуряване по избор на лице в положение като това, предмет на разглеждане в главното производство.

52      Ето защо първо следва да се провери дали, както изглежда смята националната юрисдикция, съдържащите се в член 15, параграф 2, от Регламент № 1408/71 стълкновителни норми допускат лице в положение като това на г‑н da Silva Martins да запази правата си по германското осигуряване за нужда от чужда помощ въз основа на продължено осигуряване по избор, при положение че в резултат на промяна на държавата на пребиваване, в съответствие с член 13, параграф 2, буква е) от посочения регламент, това лице по принцип вече е включено към схемата за социално осигуряване на тази нова държава членка на установяване (вж. по този последен въпрос Решение от 20 януари 2005 г. по дело Laurin Effing, C‑302/02, Recueil, стр. I‑553, точка 41).

53      В това отношение е вярно, че разпоредбите на Регламент № 1408/71, определящи приложимото законодателство по отношение на работниците, които се движат в рамките на Съюза, целят именно заинтересованите лица по принцип да са включени към схемата за социално осигуряване само на една-единствена държава членка, за да се избегне натрупване на приложими национални законодателства и усложненията, които би могло да произтекат от това (вж. по-специално Решение от 12 юни 1986 г. по дело Ten Holder, 302/84, Recueil, стp. 1821, точки 19 и 20 и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Schwemmer, C‑16/09, все още непубликувано в Сборника, точка 40). Този принцип на единство на схемата на социално осигуряване се проявява по-специално в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 (вж. в този смисъл Решение от 7 юли 2005 г. по дело Van Pommeren-Bourgondiën, C‑227/03, Recueil, стp. I‑6101, точка 38 и Решение от 20 май 2008 г. по дело Bosmann, C‑352/06, Сборник, стр. I‑3827, точка 16).

54      Този принцип на единство на схемата на социално осигуряване намира проявление и в член 15, параграф 2 от Регламент № 1408/71. Според първо тире от тази разпоредба, когато прилагането на законодателството на две или повече държави членки води до натрупване на осигуровки съгласно схема за задължително осигуряване и една или повече схеми за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето, заинтересованото лице се осигурява само по първата схема.

55      Тази разпоредба обаче не следва да се прилага в положение като това, предмет на главното производство.

56      Всъщност по силата на член 15, параграф 1 от посочения регламент изброените в него разпоредби, между които именно член 13, съдържащ изложения в точка 53 от настоящото решение принцип, не се прилагат по отношение на продълженото доброволно осигуряване или осигуряване по избор на лицето, освен ако за един от посочените в член 4 от този регламент клонове в дадена държава членка съществува само една схема на доброволно осигуряване. Както обаче се установява по-конкретно от точки 19—23 от настоящото решение, посочената резерва е неотносима към положение като разглежданото в главното производство, тъй като германското осигуряване за нужда от чужда помощ като правило се осъществява по схема за задължително осигуряване. В съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент № 1408/71 от това следва, че споменатият принцип на единствен режим на социално осигуряване не се прилага по отношение на положение като разглежданото в главното производство.

57      Освен това, когато се разглежда в светлината на осмо съображение от Регламент № 1408/71, член 15, параграф 2 от него трябва да се тълкува в смисъл, че целта му е да не се допуска едно лице да бъде принудено да прави вноски за един и същ риск по две различни схеми за социално осигуряване, едната задължителна, а другата по избор на лицето, с всички усложнения, които могат да възникнат в резултат на това. Обратно, предназначението на тази разпоредба не е тя да се прилага по отношение на положение като това, предмет на делото в главното производство, при което разглежданите задължителни и продължени вноски по избор на лицето са за рискове, които, дори да могат въз основа на изложената в точки 42—46 от настоящото решение съдебна практика да бъдат приравнени за нуждите на Регламент № 1408/71, все пак не са идентични, както се установява от точки 39, 40, 47 и 48 от това решение, а именно съответно рискът нужда от чужда помощ и рискът болест в тесен смисъл по член 4, параграф 1, буква a) от посочения регламент.

58      С оглед на изложеното по-горе следва да се направи изводът, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство Регламент № 1408/71 не е пречка за продължено осигуряване по избор на лицето към германската схема за осигуряване за нужда от чужда помощ.

59      От това следва, че Регламент № 1408/71 не е пречка лице в положение като това на г‑н da Silva Martins да може по принцип да запази осигуряване по избор на лицето по силата на германското право по германската схема за осигуряване за нужда от чужда помощ дори ако през същия период то е задължително осигурено въз основа на член 13, параграф 2, буква е) от посочения регламент също и по португалската схема за социално осигуряване.

 По тълкуването на членове 27 и 28 от Регламент № 1408/71

60      Запитващата юрисдикция набляга на факта, че в Португалия, за разлика от Германия, не съществува схема за отделно социално осигуряване, предназначено конкретно за риска нужда от чужда помощ. Ето защо тя си задава въпроса дали не трябва член 28 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага вместо член 27 от този регламент към положение като разглежданото в главното производство макар и единствено по отношение на обезщетенията, които, за разлика от обезщетенията за болест в тесен смисъл, са за риска нужда от чужда помощ.

61      В това отношение е уместно да се припомни, че член 28 от посочения регламент се отнася именно до положения, при които лицето, имащо право на пенсии, дължими на основание законодателствата на две или повече държави членки, няма право на обезщетенията за болест въз основа на законодателството на държавата членка, на чиято територия е установено.

62      От това следва, че запитващата юрисдикция изглежда смята, че по силата на португалското законодателство в областта на социалното осигуряване лица, намиращи се в положение като това на г‑н da Silva Martins, нямат право на парични обезщетения за риска нужда от чужда помощ.

63      Както обаче се установява по-конкретно от точки 22 и 23 от настоящото решение, не може веднага да се изключи, че португалската система за социално осигуряване, макар за разлика от германската система да не въвежда отделна схема за осигуряване единствено за риска нужда от чужда помощ, все пак предвижда някои парични обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ, по-специално като добавки към пенсията, изплащани според степента на зависимост от чужда помощ.

64      При тези условия задължение на запитващата юрисдикция е да провери, като вземе предвид съдебната практика, изложена в точки 42—46 от настоящото решение, твърдението, че в Португалия не съществува никакво социалноосигурително обезщетение, свързано с риска нужда от чужда помощ (вж. също по аналогия Решение по дело Jauch, посочено по-горе, точка 26).

65      Във всеки случай с оглед на посочената съдебна практика, въз основа на която социалноосигурителни обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ, се приравняват на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, ако са налице поставените в същата съдебна практика условия, следва да се приеме, че член 28 от посочения регламент не може да се прилага спрямо положение като разглежданото в главното производство, при което заинтересованото лице, имащо право на пенсия, дължима въз основа на законодателството на държавата членка по местопребиваването му, има право на обезщетение за болест в тесен смисъл въз основа на същото това законодателство.

66      Всъщност в съответствие с член 27 от Регламент № 1408/71 лицето, имащо право на пенсии, дължими съгласно законодателствата на две или повече държави членки, между които това на държавата членка, на чиято територия то пребивава, и което има право на обезщетенията за болест въз основа на законодателството на тази държава, получава тези обезщетения от и за сметка на институцията по мястото на пребиваване като пенсионер, чиято пенсия е платима единствено съгласно законодателството на последната държава членка.

67      Ето защо в разглежданото в главното производство положение Португалската република, една от държавите, дължащи пенсия на г‑н da Silva Martins, като държава членка по пребиваване на същия трябва да осигури изплащането на обезщетенията за болест в тесен смисъл (вж. по аналогия Решение от 18 юли 2006 г. по дело Nikula, C‑50/05, Recueil, стр. I‑7029, точки 22 и 23).

68      Впрочем, както се установява от точки 39—46 от настоящото решение, обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ, трябва да се приравнят на „обезщетения за болест“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71. От това следва, че когато бивш работник мигрант има право на пенсии съгласно законодателствата на две или повече държави членки, между които и държавата членка, на чиято територия той пребивава, именно тази държава, когато са налице условията за това, в съответствие с член 27 от Регламент № 1408/71 трябва по принцип да изплаща обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ.

69      С оглед на изложените в точки 40—48 от настоящото решение съображения, при липсата в Регламент № 1408/71 на разпоредби конкретно относно риска нужда от чужда помощ, следва при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, член 27 от този регламент да се тълкува с оглед на целите, които са в основата на Регламент № 1408/71, като се държи сметка за особеностите на обезщетенията, свързани с риска нужда от чужда помощ, в сравнение с обезщетенията за болест в тесен смисъл (вж. по-специално по аналогия Решение от 6 март 1979 г. по дело Rossi, 100/78, Recueil, стр. 831, точка 12 и Решение от 14 декември 1989 г. по дело Dammer, C‑168/88, Recueil, стр. 4553, точка 20).

70      В това отношение следва да се припомни, че разпоредбите на Регламент № 1408/71, приети въз основа на член 48 ДФЕС, трябва да се тълкуват с оглед на целта на тази разпоредба, която е да допринесе за установяването на възможно най-пълна свобода на движение на работниците мигранти (вж. по-специално Решение от 12 октомври 1978 г. по дело Belbouab, 10/78, Recueil, стp. 1915, точка 5, Решение по дело Jauch, посочено по-горе, точка 20, Решение по дело Hosse, посочено по-горе, точка 24 и Решение от 11 септември 2007 г. по дело Hendrix, C‑287/05, Сборник, стp. I‑6909, точка 52).

71      Тъй като член 48 ДФЕС предвижда съгласуване, а не хармонизация на законодателствата на държавите членки (вж. по-конкретно Решение от 5 юли 1988 г. по дело Borowitz, 21/87, Recueil, стp. 3715, точка 23), различията по същество и процесуалните различия между схемите за социално осигуряване на всички държави членки и оттам — в правата на участващите в тях лица, не се засягат от тази разпоредба, като всяка държава членка остава компетентна да определи в законодателството си, като спазва правото на Съюза, условията за отпускане на обезщетенията по схема за социално осигуряване (вж. в този смисъл Решение по дело Von Chamier-Glisczinski, посочено по-горе, точка 84 и Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Van Delft и др., C‑345/09, все още непубликувано в Сборника, точка 99).

72      В този контекст първичното право на Съюза не би могло да гарантира на осигурено лице, че преместване в друга държава членка е без последици от гледна точка на социалното осигуряване, по-конкретно от гледна точка на обезщетенията за болест. Така прилагането, когато са налице условията за това по силата на разпоредбите на Регламент № 1408/71, след промяна на държавата членка по местопребиваване на национална правна уредба, която е по-малко благоприятна от гледна точка на социалноосигурителните обезщетения, по принцип може да бъде в съответствие с изискванията на първичното право на Съюза в областта на свободното движение на хора (вж. по-конкретно по аналогия Решение по дело Von Chamier-Glisczinski, посочено по-горе, точки 85 и 87).

73      От постоянната съдебна практика обаче следва, че такова съответствие би съществувало само доколкото именно разглежданата национална правна уредба не поставя работника в по-неблагоприятно положение от тези, които упражняват всичките си дейности в държавата членка, където тя се прилага, и не води чисто и просто до внасяне на невъзвръщаеми осигурителни вноски (вж. в този смисъл Решение от 19 март 2002 г. по дело Hervein и др., C‑393/99 и C‑394/99, Recueil, стр. I‑2829, точка 51, Решение от 9 март 2006 г. по дело Piatkowski, C‑493/04, Recueil, стр. I‑2369, точка 34, Решение от 1 октомври 2009 г. по дело Leyman, C‑3/08, Сборник, стp. I‑9085, точка 45 и Решение по дело Van Delft и др., посочено по-горе, точка 101).

74      Както обаче Съдът многократно приема, преследваната от членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС цел няма да бъде постигната, ако в резултат на упражняване на правото си на свободно движение работниците мигранти трябва да загубят предимствата на социалното осигуряване, които им гарантира единствено законодателството на една държава членка, по-специално когато тези предимства представляват насрещна престация за платените от тях осигурителни вноски (вж. именно в този смисъл Решение от 21 октомври 1975 г. по дело Petroni, 24/75, Recueil, стp. 1149, точка 13, Решение от 25 февруари 1986 г. по дело Spruyt, 284/84, Recueil, стp. 685, точка 19, Решение от 27 февруари 1997 т. по дело Bastos Moriana и др., C‑59/95, Recueil, стp. I‑1071, точка 17, Решение по дело Jauch, посочено по-горе, точка 20 и Решение по дело Bosmann, посочено по-горе, точка 29).

75      Действително правната уредба на Съюза в областта на координирането на националните законодателства относно социалната сигурност с оглед именно на стоящите в основата ѝ цели не може, освен при изрично предвидено изключение в съответствие с тези цели, да се прилага по начин, който да лишава работника мигрант или неговите правоприемници от правото на обезщетения, отпускани по силата единствено на законодателството на дадена държава членка (вж. в този смисъл Решение от 5 юли 1967 г. по дело Colditz, 9/67, Recueil, стp. 297 и 304, Решение по дело Rossi, посочено по-горе, точка 14 и Решение по дело Schwemmer, посочено по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

76      Освен това също от съдебната практика следва, че членове 45—48 ДФЕС, както и приетият за тяхното прилагане Регламент № 1408/71 имат за цел именно да се избегне работник, който, използвайки правото си на свободно движение, е заемал различни длъжности в повече от една държава членка, без обективно основание да бъде третиран по-неблагоприятно от този, който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка (вж. именно в този смисъл Решение от 5 май 1977 г. по дело Jansen, 104/76, Recueil, стp. 829, точка 12, Решение от 7 март 1991 г. по дело Masgio, C‑10/90, Recueil, стp. I‑1119, точки 17, 19 и 23, Решение от 22 ноември 1995 г. по дело Vougioukas, C‑443/93, Recueil стр. I‑4033, точки 41 и 42, Решение от 17 септември 1997 г. по дело Iurlaro, C‑322/95, Recueil стр. I‑4881, точки 23 и 30 и Решение по дело Leyman, посочено по-горе, точка 45).

77      Когато обаче в положение като разглежданото в главното производство самото национално право допуска, без Регламент № 1408/71 да е пречка за това, продълженото осигуряване по избор на лице в положение като това на г‑н da Silva Martins по отделна схема за социално осигуряване за риска нужда от чужда помощ и това лице е правило вноски през минималния срок, необходим, за да може да се ползва от изплащане на обезщетения в случай на нужда от чужда помощ, автоматичното преустановяване на плащането на свързаните с тази схема обезщетения в случай на промяна на постоянното пребиваване на заинтересованото лице поради преместването му в друга държава членка на Съюза е от естество да доведе, както по същество отбелязва запитващата юрисдикция и обратно на това, което твърдят германското правителство и правителството на Обединеното кралство, до плащане на невъзстановими вноски поне що се отнася до вноските, изплащани на основание такова продължено осигуряване след въпросната промяна на постоянното пребиваване.

78      Ще се получи разминаване с преследваната от член 48 ДФЕС цел, както е установена по-специално в точки 70, 71 и 74 от настоящото решение, ако бивш работник мигрант в положение като това на г‑н da Silva Martins само поради това че въз основа на член 27 от Регламент № 1408/71 има право на обезщетения за болест в тесен смисъл на основание на законодателството на държавата членка, в която пребивава, трябва да изгуби всички предимства, които представляват насрещната престация на вноските, правени в държава членка, в която преди е бил зает, на основание самостоятелна схема за осигуряване, свързана не с риска болест в тесен смисъл по член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, а с риска нужда от чужда помощ. Това важи в още по-голяма степен в хипотезата, посочена в точка 64 от настоящото решение, чиято истинност запитващата юрисдикция трябва да провери, в която в споменатата държава членка по пребиваване не съществуват социалноосигурителни парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ.

79      Освен това в такава ситуация такъв бивш работник мигрант, установен отново в своята държава членка по произход след приключване на трудовата си дейност, ще бъде в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които имат пенсия за прослужено време и старост само от една държава членка, тъй като са осъществили цялата си професионална дейност в една-единствена държава членка, преди да се преместят, за да пребивават в друга държава членка при пенсионирането си.

80      Наистина за тази последна категория лица в резултат на относимите разпоредби от Регламент № 1408/71, по-конкретно член 28, параграф 1, буква а) от него във връзка с изложената в точки 42—46 от настоящото решение съдебна практика, евентуални парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, предвидени от предишната държава членка по заетостта, тъй като са приравнени на обезщетения за болест в тесен смисъл, по принцип ще трябва да бъдат изплащани извън компетентната държава членка (вж. по-специално по аналогия Решение по дело Molenaar, посочено по-горе точка 43 и Решение по дело Jauch, точки 10, 11 и 35).

81      При тези условия, с оглед по-специално на изложената в точки 73—76 от настоящото решение съдебна практика, може да се приеме, че член 27 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува, когато става въпрос за паричните обезщетения, свързани с риска нужда от чужда помощ, в положение като разглежданото в главното производство, в смисъл, че право на обезщетения за болест в тесен смисъл в държавата членка по пребиваване не води до погасяване на възникнало по-рано право на обезщетения, дължими от друга държава членка по силата единствено на нейната правна уредба относно риска нужда от чужда помощ въз основа само на периодите на осигуряване, изпълнени в нея (вж. по-специално по аналогия Решение по дело Dammer, посочено по-горе, точки 21—23 и цитираната съдебна практика и Решение по дело Bastos Moriana и др., точка 17).

82      Все пак с оглед именно на произтичащите от член 12 от Регламент № 1408/71 изисквания при такова тълкуване в конкретния случай трябва да бъде взета предвид възможността, след проверките, извършени от нея в съответствие с точки 63 и 64 от настоящото решение, запитващата юрисдикция да стигне до извода, че в Португалия при обстоятелства като разглежданите в главното производство съществуват парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, предвидени въз основа на португалското законодателство.

83      При такива обстоятелства член 27 от Регламент № 1408/71 следва да се тълкува в смисъл, че когато в държавата членка по пребиваване са предвидени парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ само в размер, по-нисък от този на обезщетенията във връзка с този риск в другата държава членка, която дължи пенсия, принципите, от които се ръководи Регламент № 1408/71, изискват лице в положение като това на г‑н da Silva Martins да има право на добавка към обезщетението, дължима от компетентната институция на тази втора държава, равна на разликата между двата размера (вж. по-специално по аналогия Решение от 12 юни 1980 г. по дело Laterza, 733/79, Recueil, стр. 1915, точка 9, Решение от 9 юли 1980 г. по дело Gravina, 807/79, Recueil, стр. 2205, точка 8, Решение от 24 ноември 1983 г. по дело D’Amario, 320/82 Recueil, стр. 3811, точка 7, Решение по дело Dammer, посочено по-горе, точки 23 и 24, Решение от 11 юни 1991 г. по дело Athanasopoulos и др., C‑251/89, Recueil, стр. I‑2797, точка 17 и Решение по дело Bastos Moriana и др., посочено по-горе, точка 16).

84      Това разрешение не може да бъде изключено от обстоятелството, което германското правителство изтъква, а именно че по силата на член 34 от SGB XI правата на лице, което се нуждае от чужда помощ, придобити въз основа на предвиденото в член 26 от SGB XI продължено осигуряване по избор, във връзка с разглежданото в главното производство обезщетение за нужда от чужда помощ по принцип не могат да се ползват, докато осигуреното лице се намира в чужбина.

85      Действително Съдът вече се е произнесъл по същество, че вноските по схема за социално осигуряване откриват по принцип в полза на осигурения работник право да получава съответните обезщетения, когато отговаря на определените в законодателството на компетентната държава условия, с изключение обаче на тези от условията, които не са съобразени с разпоредбите от правото на Съюза, приложими по отношение на социалното осигуряване (вж. в този смисъл Решение по дело Molenaar, посочено по-горе, точка 43).

86      От изложената в точки 73—76 от настоящото решение съдебна практика обаче следва, че преследваната от член 48 ДФЕС цел няма да бъде постигната, ако освен в случаите, изрично предвидени в правната уредба на Съюза в съответствие с целите на Договора за ФЕС, законодателството на държава членка поставя възможността да се ползват предимствата на социалното осигуряване, получавани по силата на това законодателство, в зависимост от условието работникът да пребивава на територията на тази държава членка (вж. също така в този смисъл Решение по дело Athanasopoulos и др., посочено по-горе, точка 20).

87      Независимо че както изтъкват германското правителство и правителството на Обединеното кралство, отпускането на конкуриращи се парични обезщетения от различни държави членки във връзка с нуждата от чужда помощ може да доведе до затруднения от практическо естество, които при сегашното състояние на правото на Съюза не са изцяло отразени в разпоредбите на Съюза относно съгласуването на схемите за социално осигуряване, това обстоятелство само по себе си не може да оправдае тълкуване на Регламент № 1408/71, според което бивш работник мигрант, допуснат единствено от законодателството на бивша държава членка по заетостта до продължено доброволно осигуряване за риска нужда от чужда помощ, е принуден да прави невъзстановяеми вноски за това осигуряване и по този начин е третиран по-неблагоприятно от този, който е осъществил целия си трудов стаж само в една държава членка (вж. по аналогия Решение по дело D’Amario, посочено по-горе, точка 8).

88      Предвид изложените дотук съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 15 и 27 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че не са пречка лице в положение като разглежданото в главното производство, получаващо пенсия за трудов стаж от осигурителните каси както на своята държава членка по произход, така и на тази, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, и което се е преместило от последната държава членка в държавата си по произход, да може въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето към самостоятелна схема за осигуряване за риска нужда от чужда помощ в държавата членка, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, да продължи да се ползва от свързано с това осигуряване парично обезщетение, по-конкретно в хипотезата, когато в държавата членка по пребиваване не съществуват парични обезщетения, предназначени за конкретния риск нужда от чужда помощ, като запитващата юрисдикция следва да провери истинността на тази хипотеза. Ако за разлика от такава хипотеза в правната уредба на държавата членка по пребиваване са предвидени парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, но само в размер, по-нисък от този на обезщетенията във връзка с този риск, предвидени в другата държава членка, която дължи пенсия, член 27 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че такова лице има право да получава от компетентната институция на последната държава, добавка към обезщетението, равна на разликата между двата размера.

 По съдебните разноски

89      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Членове 15 и 27 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат лице в положение като разглежданото в главното производство, получаващо пенсия за трудов стаж от осигурителните каси както на своята държава членка по произход, така и на тази, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, и което се е преместило от последната държава членка в държавата си по произход, да може въз основа на продължено осигуряване по избор на лицето към самостоятелна схема за осигуряване за риска нужда от чужда помощ в държавата членка, в която е протекла по-голямата част от професионалната му дейност, да продължи да се ползва от свързано с това осигуряване парично обезщетение, по-конкретно в хипотезата, когато в държавата членка по пребиваване не съществуват парични обезщетения, предназначени за конкретния риск нужда от чужда помощ, като запитващата юрисдикция следва да провери истинността на тази хипотеза.

Ако за разлика от такава хипотеза в правната уредба на държавата членка по пребиваване са предвидени парични обезщетения във връзка с риска нужда от чужда помощ, но само в размер, по-нисък от този на обезщетенията във връзка с този риск, предвидени в другата държава членка, която дължи пенсия, член 27 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97, изменен с Регламент (ЕО) № 1386/2001, трябва да се тълкува в смисъл, че такова лице има право да получава от компетентната институция на последната държава добавка към обезщетението, равна на разликата между двата размера.

Подписи

---

* Език на производството: немски.