Дело C-314/09

Stadt Graz

срещу

Strabag AG и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Директива 89/665/ЕИО — Обществени поръчки — Производства по обжалване — Иск за обезщетение — Незаконосъобразно възлагане — Национална правна норма относно отговорността, основана на презумпцията за вина на възложителя“

Резюме на решението

Сближаване на законодателствата — Производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство — Директива 89/665 — Задължение на държавите членки да предвидят процедура за преразглеждане

(Директива 89/665 на Съвета)

Директива 89/665 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя правото да се получи обезщетение за загуби и пропуснати ползи поради нарушение на правото в областта на обществените поръчки от страна на възложителя в зависимост от наличието на вина за това нарушение, включително и когато прилагането на тази правна уредба се основава на презумпция за вина на възложителя, както и на невъзможност същият да се позовава на липсата на индивидуални способности, а следователно и на възможност за вменяване във вина на твърдяното нарушение.

Наистина предвиденият в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 иск за обезщетение може да представлява в случай на необходимост само процесуална алтернатива, съвместима с принципа на ефективност, на който се основава преследваната с посочената директива цел за ефикасност на правните средства за защита, единствено при условие че възможността за присъждане на обезщетение за загуби и пропуснати ползи в случай на нарушение на правилата относно обществените поръчки не е поставена в зависимост в по-голяма степен от другите правни средства за защита, предвидени в член 2, параграф 1, от установяването на вина на възложителя. В това отношение е без особено значение, че националната правна уредба не възлага на увреденото лице тежестта на доказване на вината на възложителя, а изисква от последния да обори презумпцията за вина, която тежи върху него, като ограничава основанията, които може да посочи за тази цел.

(виж точки 39, 40 и 45 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

30 септември 2010 година(*)

„Директива 89/665/ЕИО — Обществени поръчки — Производства по обжалване — Иск за обезщетение — Незаконосъобразно възлагане — Национална правна норма относно отговорността, основана на презумпцията за вина на възложителя“

По дело C‑314/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Oberster Gerichtshof (Австрия) с акт от 2 юли 2009 г., постъпил в Съда на 7 август 2009 г., в рамките на производство по дело

Stadt Graz

срещу

Strabag AG,

Teerag-Asdag AG,

Bauunternehmung Granit GesmbH,

в присъствието на:

Land Steiermark,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състав, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis, г‑н T. von Danwitz и г‑н D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak,

секретар: г-н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 юни 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Stadt Graz, от адв. K. Kocher, Rechtsanwalt,

–        за Strabag AG, Teerag-Asdag AG и Bauunternehmung Granit GesmbH, от адв. W. Mecenovic, Rechtsanwalt,

–        за Land Steiermark, от адв. A. R. Lerchbaumer, Rechtsanwalt,

–        за австрийското правителство, от г‑н M. Fruhmann, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г-н B. Schima и г‑н C. Zadra, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, и на член 2, параграф 1, буква в) и параграф 7 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50, наричана по-нататък „Директива 89/665“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Stadt Graz (град Грац, Австрия), от една страна, и Strabag AG, Teerag-Asdag AG и Bauunternehmung Granit GesmbH (наричани по-нататък общо „Strabag и др.“), от друга страна, поради извършеното от този град незаконосъобразно възлагане на обществена поръчка.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно трето и шесто съображение от Директива 89/665:

„[…] отварянето на обществените поръчки за конкуренцията в Общността изисква значително увеличаване на гаранциите за прозрачност и недискриминация [и] за да има то конкретни резултати, ефективни и бързи правни средства за защита трябва да бъдат на разположение в случай на нарушения на правото на Общността в областта на обществените поръчки, или на национални норми, транспониращи това право;

[…]

[…] необходимо [е] да се осигури наличието на адекватни процедури във всички държави членки, разрешаващи [отмяната на незаконосъобразни] решения […] и обезщетяването на лица, ощетени от дадено нарушение“.

4        Тази директива предвижда в член 1, параграф 1:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, попадащи в приложното поле на Директиви 71/305/ЕИО, 77/62/ЕИО и 92/50/ЕИО, решенията, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно обжалвани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в следващите членове, и по-специално в член 2, параграф 7, с мотива, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право“.

5        Член 2, параграфи 1 и 5—7 от Директива 89/665 гласи:

„1.      Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно производствата по обжалване, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

а)      да се приемат, в най-кратки срокове и посредством временни процедури, временни мерки с цел да се поправи твърдяно нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни щети на засегнатите интереси, включително мерки за прекратяване или за гарантиране прекратяването на процедурата за възлагане на обществена поръчка или за изпълнението на всяко решение, взето от възложителя;

б)      да се отменят или да се гарантира отмяната на решения, взети неправомерно, включително премахването на дискриминационните технически, икономически или финансови спецификации в поканата за участие в търг, в документите за възлагането на поръчката или във всеки друг документ, свързан с процедурата за възлагане на поръчката;

в)      да се обезщетят лицата, ощетени от дадено нарушение.

[…]

5.      Държавите членки могат да предвидят, когато са поискани обезщетения [за загуби и пропуснати ползи] с мотива, че дадено решение е взето неправомерно, оспорваното решение да трябва първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия.

6.      Последиците от упражняването на правомощията, посочени в параграф 1, [за] договор, сключен след възлагането на поръчка, се определят от националното право.

Освен това, с изключение когато дадено решение трябва да бъде отменено преди отпускането на обезщетения [за загуби и пропуснати ползи], дадена държава членка може да предвиди, че след сключването на договора, който следва възлагането на поръчка, правомощията на органа, отговорен за производствата по обжалване, следва да бъдат ограничени до присъждането на обезщетения за всяко лице, ощетено от нарушение.

7.      Държавите членки гарантират, че решенията, взети от органи, отговорни за производствата по обжалване, могат да бъдат ефективно изпълнени“.

 Национално право

6        Правото на Съюза в областта на обществените поръчки е транспонирано в провинция Щирия със Закон от 1998 г. относно обществените поръчки (Steiermärkisches Vergabegesetz 1998, наричан по-нататък „StVergG“).

7        Член 115, параграф 1 от StVergG предвижда:

„В случай на виновно нарушение на настоящия закон или на правилниците за прилагането му от органите на възложител, недопуснат кандидат или оферент може да се позове на право на възстановяване на разходите за изготвяне на офертата и на другите разходи, направени във връзка с участието му в процедурата за възлагане, срещу възложителя, който носи отговорност за действията на органите на възлагащото образувание. С иск пред общите съдилища може да се претендира право на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, включително и обезщетение за пропуснати печалби“.

8        Член 1298 от австрийския граждански кодекс (Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch, наричан по-нататък „ABGB“) гласи:

„Всеки, който твърди, че е бил възпрепятстван на изпълни своите договорни или законови задължения, без да има вина за това, трябва да докаже твърдението си. Ако поради договорно споразумение той отговаря единствено за груба небрежност, трябва да докаже и че това условие не е изпълнено“.

9        Член 1299 от ABGB предвижда:

„Всеки, който публично упражнява дейност, занаят, професия или занятие или който свободно се заема с изпълнение на задача, изискваща специални познания или изключително усърдие, показва по този начин, че притежава необходимото усърдие и изключителните познания, които се изискват; и поради това носи отговорност, ако последните не са налице. Ако обаче лицето, което му е поверило задачата, е знаело за неговата неопитност или е можело, като прояви обикновено внимание, да узнае за нея, то носи отговорността за отклоняването му от поетите задължения“.

 Обстоятелства в основата на спора в главното производство и преюдициалните въпроси

10      През 1998 г. в рамките на открита процедура Stadt Graz отправя покана за представяне на оферти на равнището на Европейския съюз за производството и доставката на горещи асфалтови смеси съгласно разпоредбите на StVergG. Поканата за представяне на оферти, публикувана в Официален вестник на Европейските общности и в Grazer Zeitung, посочва като място на изпълнение „Грац, Австрия“, а в раздела, озаглавен „Кратко описание (характер на престациите, общи бележки, предмет на ремонтните работи или на строителните престации)“, посочва доставката на горещи асфалтови смеси през 1999 г. В раздела „Срок за извършване на престациите“ се уточнява също: „начало: 1 март 1999 г., край: 20 декември 1999 г.“

11      Подадени са четиринадесет оферти. Най-добрата оферта е на строителното предприятие Held & Franck Bau GmbH (наричано по-нататък „HFB“). Съгласно сведенията, съдържащи се в преюдициалното запитване, ако това предприятие бъдело отстранено, следвало да се приеме общата оферта на Strabag и др.

12      Към офертата си HFB прилага писмо, в което то посочва „като допълнение“, че новото му съоръжение за смесване на асфалт, което трябва да бъде изградено на територията на община Großwilfersdorf през следващите седмици, ще започне да функционира, считано от 17 май 1999 година. Strabag и др. не знаят за съществуването на това писмо.

13      На 5 май 1999 г. Strabag и др. подават до Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark (Комисия за контрол на възлагането на обществените поръчки на провинция Щирия) жалба, в която изтъкват, че HFB не разполага със съоръжения за производство на горещи смеси в провинция Щирия, което означава, че то няма техническа възможност да изпълни разглежданата поръчка. Затова според тях офертата на това предприятие трябва да се отхвърли.

14      Същевременно Strabag и др. подават молба за допускане на обезпечение, която Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark уважава с определение от 10 май 1999 г., с което на Stadt Graz е забранено да възлага обществената поръчка, преди да бъде постановено решение по същество.

15      С решение от 10 юни 1999 г. Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark отхвърля изцяло жалбата на Strabag и др., и по-специално исканията за откриване на процедура по обжалване и за изключване на HFB от процедурата за възлагане на обществена поръчка. Тя смята, че това предприятие разполага с разрешение за производство на асфалт и че изискването за наличието на съоръжение за производство на горещи смеси към момента на отваряне на офертите би било непропорционално по отношение на целта на поръчката и в противоречие с добрите стопански практики.

16      На 14 юни 1999 г. Stadt Graz възлага поръчката на HFB.

17      В резултат на подадената от Strabag и др. жалба, с решение от 9 октомври 2002 г. Verwaltungsgerichtshof отменя решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark, с мотива че офертата на HFB не била съобразена с поканата за представяне на оферти, поради факта че макар срокът за изпълнение да бил от 1 март до 20 декември 1999 г., това предприятие можело да разполага с новото си съоръжение за смесване на асфалт едва считано от 17 май 1999 г.

18      Unabhängiger Verwaltungssenat für die Steiermark (независим административен орган на провинция Щирия), който през 2002 г. поема функциите на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark, постановява с решение от 23 април 2003 г., че поради нарушение на StVergG поръчката не е възложена законосъобразно от Stadt Graz.

19      Strabag и др. подават до общите съдилища иск за осъждане на Stadt Graz да заплати в тяхна полза сумата от 300 000 EUR като обезщетение за загуби и пропуснати ползи. В подкрепа на иска си те твърдят, че офертата на HFB е трябвало да се отхвърли поради непоправим порок и че следователно е трябвало да бъде приета тяхната оферта. Stadt Graz допуснал грешка, като не установил несъвместимостта на офертата на HFB с условията на поканата за представяне на оферти. Решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark не можело да освободи от отговорност Stadt Graz, който действал на свой риск.

20      Stadt Graz от своя страна твърди, че е обвързан от решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark и че вина за евентуалната незаконосъобразност на това решение има Land Steiermark, към която се числи Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark. За сметка на това неговите собствени органи не били допуснали никаква грешка.

21      С решение, което не е окончателно, първоинстанционната юрисдикция установява, че искането за обезщетение на Strabag и др. е основателно, като приема, че Stadt Graz е допуснал грешка, като не е извършил проверка на офертите и като е възложил поръчката на HFB, въпреки явния порок на неговата оферта, в срока за обжалване на решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark.

22      Това решение е потвърдено от въззивната инстанция. Въззивната юрисдикция обаче посочва, че нейното решение подлежи на ревизионно обжалване, предвид липсата на съдебна практика на Oberster Gerichtshof относно отговорността за вина на възложителя в положение, при което, както в настоящия случай, към датата на възлагане на поръчката на направилия най-добрата оферта, е налице решение на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark, което потвърждава становището на посочения възложител.

23      Въззивната юрисдикция преценява, че макар общите съдилища да са обвързани от решението на Unabhängiger Verwaltungssenat für die Steiermark от 23 април 2003 г. за установяване на незаконосъобразност и макар да е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на Stadt Graz и увреждането на Strabag и др., следва все пак да се разгледа дали е налице вина на Stadt Graz, свързана с решението му да възложи поръчката на HFB, още на 14 юни 1999 г., без да вземе предвид обстоятелството, което не е посочено в решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark от 10 юни 1999 г., че в придружителното писмо към офертата на това предприятие се съдържат данни, че то не е било в състояние да спази срока за изпълнение на разглежданата поръчка.

24      Stadt Graz подава до Oberster Gerichtshof ревизионна жалба срещу въззивното решение.

25      На първо място, запитващата юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на член 115, параграф 1 от StVergG с Директива 89/665. Като се позовава на Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Комисия/Португалия (C‑275/03) и Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия (C‑70/06, Сборник, стр. I‑1), тя се пита дали следва да се счита, че на тази директива противоречи всяка национална правна уредба, която по един или друг начин поставя правото на оферента на обезщетение за загуби и пропуснати ползи в зависимост от наличието на вина на възложителя, или само тази, която възлага на посочения оферент тежестта на доказване на тази вина.

26      Във връзка с това посочената юрисдикция подчертава, че член 1298 от ABGB обръща тежестта на доказване, вследствие на което вината на възложителя се презумира. Освен това последният нямал право да се позовава на липсата на индивидуални способности, като се има предвид, че неговата отговорност съответствала на отговорността на експерт по смисъла на член 1299 от ABGB. Stadt Graz обаче можел надлежно да изпълни свързаните с доказателствената тежест изисквания, ако бил действително и изцяло обвързан от влязлото в сила решение на Vergabekontrollsenat на Landes Steiermark.

27      На второ място, дори да се предположи, че Директива 89/665 допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, запитващата юрисдикция, която както Verwaltungsgerichtshof и въззивната юрисдикция оспорва в настоящото дело факта, че възложителят е обвързан от решение като постановеното от Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark на 10 юни 1999 г., все пак се пита дали предположението, че посоченият орган не е обвързан от такова решение и е можел, дори е бил длъжен, да възложи поръчката на друг оферент, не е от естество да засегне целта, обявена в член 2, параграф 7 от посочената директива, за ефективно изпълнение на решенията, взети от органите, отговорни за производствата по обжалване.

28      На трето място, дори да се предположи, че отговорът на второто запитване е утвърдителен, запитващата юрисдикция посочва, че Strabag и др., както и въззивната юрисдикция упрекват Stadt Graz, че е възложил поръчката на HFB, без да вземе предвид обстоятелството, което не е споменато от Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark в решението ѝ от 10 юни 1999 г., че това предприятие съгласно собствените си твърдения не е било в състояние да изпълни поръчката в определения в поканата за представяне на оферти срок. При тези условия и с оглед на член 2, параграф 7 от Директива 89/665 тя се пита дали, макар възложителят да е бил обвързан от решението, взето от орган като Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark, той все пак е можел, дори е бил длъжен, да провери правилността на подобно решение и/или изчерпателността на преценката, на която то се основава.

29      При тези условия Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)      Противоречи ли на разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 […] или на други разпореди от тази директива национална правна уредба, според която правото на обезщетение за загуби и пропуснати ползи поради нарушение на общностното право в областта на обществените поръчки от страна на възложителя зависи от наличието на вина, и тогава когато тази правна уредба се прилага в смисъл, че по принцип вината на възложителя се презумира и че позоваването на възложителя на липса на собствени способности, а следователно и на липса на вина, е изключено?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 2, параграф 7 от Директива 89/665 […] да се тълкува в смисъл, че в съответствие със съдържащото се в него изискване за гарантиране на ефективност на изпълнението на решенията, приети в производство по обжалване, решението на орган за контрол на възлагането на обществени поръчки е задължително за всички участници в процедурата, включително за възложителя?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Законосъобразно ли е според член 2, параграф 7 от Директива 89/665 […] възложителят да не се съобрази с влязло в сила решение на органа за контрол на възлагането на обществени поръчки или даже е длъжен да не се съобрази с него, и ако това е така, при какви условия?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

30      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя правото да се получи обезщетение за загуби и пропуснати ползи поради нарушение на правото в областта на обществените поръчки от страна на възложителя в зависимост от наличието на вина за това нарушение, когато прилагането на тази правна уредба се основава на презумпция за вина на възложителя, както и на невъзможността той да се позовава на липсата на собствени способности, а следователно и на възможност да му бъде вменено във вина твърдяното нарушение.

31      В това отношение следва да се посочи най-напред, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 налага на държавите членки задължението да приемат необходимите мерки, за да гарантират, че решенията, взети от възложителите, с които те „са нарушили“ правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право, могат да бъдат обжалвани ефективно, и по-специално възможно най-бързо. Трето съображение от тази директива от своя страна подчертава необходимостта от ефективни и бързи правни средства за защита в случай на „нарушения“ на това право или тези норми.

32      Що се отнася по-специално до правното средство за защита, целящо присъждането на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 предвижда, че държавите членки гарантират, че мерките, приети относно производствата по обжалване, уточнени в член 1 от нея, включват правомощия, които да позволяват да се обезщетят за загуби и пропуснати ползи лицата, увредени от дадено нарушение.

33      Директива 89/665 обаче установява само минималните условия, на които трябва да отговарят производствата по обжалване, въведени в националните правни системи, за да се гарантира спазването на изискванията на правото на Съюза в областта на обществените поръчки (вж. по-специално Решение от 27 февруари 2003 г. по дело Santex, C‑327/00, Recueil, стр. I‑1877, точка 47 и Решение от 19 юни 2003 г. по дело GAT, С‑315/01, Recueil, стр. I‑6351, точка 45). Следователно при липсата на специфична разпоредба в тази област всяка държава членка трябва да предвиди във вътрешния си правен ред необходимите мерки, за да се гарантира, че производствата по обжалване позволяват да се осигури ефективно обезщетение за загуби и пропуснати ползи на лицата, засегнати от нарушение на правото в областта на обществените поръчки (вж. по аналогия Решение по дело GAT, посочено по-горе, точка 46).

34      Независимо че при това положение прилагането на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 по принцип попада в областта на процесуалната автономия на държавите членки, ръководена от принципите на равностойност и ефективност, следва все пак да се провери дали тази разпоредба, тълкувана с оглед на общите контекст и цел, в които се вписва правното средство за защита, целящо присъждането на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, допуска при условията, посочени в точка 30 от настоящото решение, национална разпоредба като разглежданата в главното производство да поставя това присъждане в зависимост от наличието на вина на възложителя за нарушението на правото в областта на обществените поръчки.

35      В това отношение е важно да се посочи най-напред, че текстът на член 1, параграф 1 и на член 2, параграфи 1, 5 и 6, както и на шесто съображение от Директива 89/665, по никакъв начин не показват, че нарушението на правната уредба в областта на обществените поръчки, в резултат на което в полза на увреденото лице може да възникне право на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, трябва да има специални характеристики, като например да бъде свързано с наличието на доказана или презумирана вина на възложителя, или също да не е свързано с каквото и да било основание за освобождаване от отговорност.

36      Този анализ се подкрепя от общите контекст и цел на правното средство за защита, целящо присъждането на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, предвидено с Директива 89/665.

37      Всъщност съгласно постоянната съдебна практика държавите членки, задължени да предвидят правни средства за защита, които да позволят отмяната на решение на възложителя, което противоречи на правната уредба относно обществените поръчки, имат право с оглед на преследваната от Директива 89/665 цел за бързина да определят разумни преклузивни срокове за тази правна защита, за да избегнат възможността кандидатите и оферентите да изтъкват във всеки момент нарушения на посочената правна уредба, като по този начин задължават възложителя да поднови изцяло процедурата, за да поправи тези нарушения (в този смисъл вж. по-специално Решение от 12 декември 2002 г. по дело Universale-Bau и др., C‑470/99, Recueil, стр. I‑11617, точки 74—78, Решение по дело Santex, посочено по-горе, точки 51 и 52, Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Lämmerzahl, C‑241/06, Сборник, стр. I‑8415, точки 50 и 51, както и Решение от 28 януари 2010 г. по дело Uniplex (UK), C‑406/08, все още непубликувано в Сборника, точка 38).

38      Освен това член 2, параграф 6, втора алинея от Директива 89/665 оставя на държавите членки възможността след сключването на договора, който следва възлагането на поръчка, да ограничат правомощията на органа, отговорен за производствата по обжалване, до присъждането на обезщетение за загуби и пропуснати ползи.

39      В този контекст предвиденият в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 иск за обезщетение може да представлява в случай на необходимост процесуална алтернатива, съвместима с принципа за ефективност, на който се основава преследваната с посочената директива цел за ефикасност на правните средства за защита (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Uniplex (UK), посочено по-горе, точка 40), единствено при условие че възможността за присъждане на обезщетение за загуби и пропуснати ползи в случай на нарушение на правилата относно обществените поръчки не е поставена в зависимост в по-голяма степен от другите правни средства за защита, предвидени в член 2, параграф 1, от установяването на вина на възложителя.

40      Както изтъква Европейската комисия, в това отношение е без особено значение фактът, че за разлика от националната правна уредба, посочена в Решението от 14 октомври 2004 г. по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, разглежданата по делото в главното производство не възлага на увреденото лице тежестта на доказване на вината на възложителя, а изисква от последния да обори презумпцията за вина, която тежи върху него, като ограничава основанията, които може да посочи за тази цел .

41      Всъщност тази правна уредба също поражда опасността оферентът, увреден от незаконосъобразно решение на възложител, все пак да бъде лишен от правото да получи обезщетение за причинените от това решение загуби и пропуснати ползи, ако възложителят успее да обори тежащата върху него презумпция за вина. Впрочем според настоящото преюдициално запитване и както се потвърди при обсъждането в съдебното заседание, в настоящия случай не е изключена такава вероятност с оглед на възможността на Stadt Graz да се позовава на факта, че грешката при прилагане на правото, която се твърди, че е допуснал, може да бъде извинена с постановяване на решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark от 10 юни 1999 г., отхвърлящо жалбата на Strabag и др.

42      По силата на същата тази правна уредба най-малкото има вероятност посоченият оферент да получи обезщетение за загуби и пропуснати ползи със закъснение с оглед на продължителността, с която може да се характеризира гражданското производство, имащо за цел установяването на вина за твърдяното нарушение.

43      Впрочем и в единия, и в другия случай положението би противоречало на изложената в член 1, параграф 1 и в трето съображение от Директива 89/665 цел, състояща се в гарантирането на ефективни и възможно най-бързи правни средства за защита срещу решенията на възложителите, взети в нарушение на правото в областта на обществените поръчки.

44      Следва също така да се подчертае, че дори да се предположи, че по настоящото дело Stadt Graz е можел да счете през юни 1999 г., че поради целта за ефективност, вътрешноприсъща на протичането на процедурите за възлагане на обществените поръчки, той е бил задължен незабавно да приложи решението на Vergabekontrollsenat des Landes Steiermark от 10 юни 1999 г., без да изчаква изтичането на срока за обжалване на това решение, това не променя факта, както Комисията подчерта в съдебното заседание, че установяването на основателността на искане за присъждане на обезщетение за загуби и пропуснати ползи, подадено от отстранения оферент след отмяната на това решение от административна юрисдикция, не може от своя страна да зависи, в противоречие със съдържанието, контекста и целта на разпоредбите на Директива 89/665, предвиждащи право на такова обезщетение за загуби и пропуснати ползи, от преценката за наличието на вина за оспорваното поведение на възложителя.

45      Предвид изложените съображения, на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя правото да се получи обезщетение за загуби и пропуснати ползи поради нарушение на правото в областта на обществените поръчки от страна на възложителя в зависимост от наличието на вина за това нарушение, включително и когато прилагането на тази правна уредба се основава на презумпция за вина на възложителя, както и на невъзможност същият да се позовава на липсата на индивидуални способности, а следователно и на липсата на възможност за вменяване във вина на твърдяното нарушение.

 По втория и третия въпрос

46      Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на другите два поставени въпроса.

 По съдебните разноски

47      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя правото да се получи обезщетение за загуби и пропуснати ползи поради нарушение на правото в областта на обществените поръчки от страна на възложителя в зависимост от наличието на вина за това нарушение, включително и когато прилагането на тази правна уредба се основава на презумпция за вина на възложителя, както и на невъзможност същият да се позовава на липсата на индивидуални способности, а следователно и на възможност за вменяване във вина на твърдяното нарушение.

Подписи

---

* Език на производството: немски.