Дело C‑281/09

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 89/552/ЕИО — Телевизионно разпространение — Рекламни спотове — Програмно време“

Резюме на решението

Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Понятие за рекламен спот

(член 18, параграф 2 от Директива 89/552 на Съвета)

Не изпълнява задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, изменена с Директива 97/36, държава членка, която допуска някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по националните телевизионни канали над максимума от 20 % от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от посочената директива. Тези видове реклама попадат в обхвата на понятието „рекламните спотове“ и поради това спрямо тях се прилагат ограниченията на програмното време, предвидени в упоменатата разпоредба.

Всъщност всеки вид телевизионна реклама, излъчвана между предаванията или при прекъсването им, по принцип е „рекламен спот“ по смисъла на Директива 89/552, освен ако не представлява друга форма на реклама, уредена изрично с посочената директива, какъвто е по-конкретно случаят с „телевизионния пазар“, и освен ако не изисква, поради начина си на представяне, по-дълго времетраене от рекламните спотове, когато прилагането на ограниченията, предвидени за посочените спотове, неоправдано поставя в по-неблагоприятно положение въпросната форма на реклама спрямо рекламните спотове. Поради това, дори когато поради начина си на представяне даден вид реклама неминуемо е с по-дълго времетраене от обичайното за рекламните спотове, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за квалифицирането на тази реклама като „друга форма на реклама“ по смисъла на член 18, параграф 1 от Директива 89/552.

(вж. точки 52, 53, 55 и 56 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

24 ноември 2011 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 89/552/ЕИО — Телевизионно разпространение — Рекламни спотове — Програмно време“

По дело C‑281/09

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 22 юли 2009 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа L. Lozano Palacios и г‑жа C. Vrignon, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Испания, за коeто се явява г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

подпомагано от:

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват г‑жа S. Behzadi-Spencer и г‑н S. Hathaway, в качеството на представители,

встъпила страна,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н M. Safjan, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits и г‑жа M. Berger (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 април 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като не е предприело мерки срещу допуснатите множество явни и тежки нарушения на нормите, съдържащи се в член 18, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение (OВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година (OВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232; наричана по-нататък „Директива 89/552“), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива във връзка с член 10 ЕО.

 Правна уредба

 Право на Съюза

2        В двадесет и седмо съображение от Директива 89/552 се уточнява, че „за да се гарантира пълна и подходяща защита на интересите на потребителите като телевизионни зрители, е важно телевизионната реклама да подлежи на известен минимален брой правила и стандарти и държавите членки трябва да запазят правото си да въвеждат по-подробни или по-строги правила […]“.

3        Член 1 от Директива 89/552 предвижда:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

в)      „телевизионна реклама“ е всяка форма на съобщение, излъчено срещу заплащане или подобно възнаграждение, или излъчено за целите на саморекламата на публично или частно предприятие, във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или [свободна] професия, имащо за цел да се насърчи доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, срещу заплащане;

[…]

д)      „спонсорство“ е всеки принос от обществено или частно предприятие, което не се занимава с телевизионно излъчване или с производство на аудио-визуални произведения към финансирането на телевизионни програми с цел [популяризиране] на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция;

е)      „телевизионен пазар“ е всяко пряко предложение към обществеността, излъчено с цел доставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения, срещу заплащане.“

4        Член 3, параграф 2 от Директива 89/552 гласи:

„Държавите членки гарантират с подходящи средства, в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори, които са под тяхната юрисдикция, ефективно се придържат към разпоредбите на настоящата директива.“

5        Съгласно 17, параграф 1 от посочената директива:

„Спонсорираните телевизионни предавания отговарят на следните изисквания:

а)      съдържанието и програмирането на спонсорираните предавания не трябва в никакъв случай да бъде повлияно от спонсора по начин, който да засяга отговорността и редакторската независимост на излъчващия оператор по отношение на програмите;

б)      те трябва да бъдат ясно идентифицирани като такива чрез име и/или лого в началото и/или края на предаванията;

в)      те не трябва да насърчават купуването или наемането на стоки или услуги от спонсора или от трето лице, в частност, чрез специално рекламно споменаване на тези стоки и услуги.“

6        В първоначалната си редакция член 18 от Директива 89/552 гласи:

„1.      Времето, посветено на реклами, не надвишава 15 % от телевизионното време за деня. Все пак този процент може да бъде увеличен до 20 %, ако включва такива форми на реклама като преки предложения към обществеността за продажба, покупка или наемане на стоки или услуги, при условие че обемът на отделните реклами не надхвърля 15 %.

2.      Обемът на отделните реклами в даден едночасов период не надвишава 20 %.

[…]“

7        Измененият с Директива 97/36 член 18 от Директива 89/552 гласи:

„1.      Делът на програмното време, предназначено за пазарни спотове, рекламни спотове и други форми на реклама, с изключение на прозорците за телевизионен пазар по смисъла на член 18а, не надхвърля 20 % от дневното програмно време. Програмното време за рекламни спотове не надхвърля 15 % от дневното програмно време.

2.      Делът на рекламните и пазарните спотове в даден едночасов период не надхвърля 20 %.

3.      По смисъла на настоящия член рекламата не включва:

–        съобщения, направени от телевизионния разпространител във връзка с неговите собствени програми и пряко произтичащите от тези програми помощни продукти,

–        съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно.“

 Национално право

8        Директива 89/552 е въведена в испанския правен ред със Закон 25/1994 от 12 юли 1994 г. (BOE бр. 166 от 13 юли 1994 г., стр. 22342), изменен с Закон 22/1999 от 7 юни 1999 г., Закон 15/2001 от 9 юли 2001 г. и Закон 39/2002 от 28 октомври 2002 г. (наричан по-нататък „Закон 25/1994“).

9        Испанската администрация прилага законодателството относно рекламата в съответствие с тълкувателните критерии за рекламните предавания, прилагани от службите за проверка и контрол към генерална поддирекция „Информационно общество“ (criterios interpretativos de emisiones publicitarias aplicados por la subdirección general de contenidos de la S.I. en sus servicios de inspección y control) от 17 декември 2001 г. (наричани по-нататък „тълкувателните критерии“).

10      На стр. 5 от тълкувателните критерии под заглавие „Форми на телевизионната реклама“ е направено разграничение между „спотовете“ и „други[те] форми на реклама“ — разграничение, което съгласно същите тези критерии „има съществени последици за количествените ограничения на програмното време“.

11      На стр. 25 и сл. от тълкувателните критерии времевите ограничения, приложими по отношение на рекламата, са определени, както следва:

„Почасово ограничение

За всеки едночасов период програмното време, предназначено за реклама във всичките ѝ форми и за пазарни спотове, не надвишава 17 минути.

При спазване на посочените по-горе ограничения времето, посветено на рекламните и пазарните спотове, с изключение на саморекламата, не надвишава 12 минути за същия период.“

12      В тълкувателните критерии дневните ограничения са определени както следва:

„Общото програмно време, предназначено за реклама във всичките ѝ форми и за телевизионен пазар, с изключение на уредените в параграф 3 от този член телепазарни предавания, не надхвърля 20 % от дневното програмно време.

Програмното време, посветено на рекламните спотове, не надхвърля 15 % от общото дневно програмно време.“

13      В тълкувателните критерии дневните ограничения са уточнени по следния начин:

„Реклама (във всичките ѝ форми) и пазарни спотове: 20 % от дневното програмно време.

Това ограничение засяга рекламата във всичките ѝ форми и всичките форми на телевизионен пазар, с изключение на телепазарните предавания.

Рекламни спотове: 15 % от дневното програмно време.

Това ограничение не се прилага към другите форми на реклама, нито към телепазарните спотове и предавания.“

14      В тълкувателните критерии рекламните спотове са определени по следния начин:

„Спот: кратко аудио-визуално съобщение (обикновено между 10 и 30 секунди), което е самостоятелно спрямо предаванията. Става въпрос за готов материал (върху постоянен носител), който може да се преизлъчва.“

15      Тълкувателните критерии определят „други[те] форми на реклама“ по следния начин:

„Кратки репортажи с рекламна цел: рекламни съобщения, които са с по-дълго времетраене от спотовете и по принцип са аргументативни, информативни или описателни. Освен това те представляват готов материал, който може да се преизлъчва, въпреки че поради специфичните си времеви и аргументативни характеристики по принцип не се преизлъчва.

Телепромоции: рекламни съобщения, излъчвани в рамките на определено предаване, при които се използва същото студио, същия декор, същата сценография и/или същите костюми като във въпросното предаване. Става въпрос за „текущ материал“, предназначен да бъде преизлъчен не самостоятелно, а само при следващото излъчването на съответното предаване. Доколкото в поредните издания на предаването телепромоциите на един и същи продукт са от различни записи (тези на различните епизоди на предаването), те никога не са еднакви.

Телепромоцията може да се състои само в устно съобщение на водещия, стига същото да е с рекламна насоченост. […]

Рекламни спотове за спонсорство: по искане на някои телевизионни оператори предишният Secretario General de Comunicaciones [Генерален секретар по съобщенията] прие, че особеният вид спот — „еврозаставка“ („euroclaqueta“), използвано от един оператор наименование, — при който съобщението относно спонсорството на предаването и рекламата на спонсора се правят едновременно, попада в категорията на другите форми на реклама, стига да отговаря на следните три условия:

–        максимално времетраене от 10 секунди,

–        излъчване непосредствено преди или след съответното предаване,

–        характеристики на продукцията, които ясно се различават от тези на традиционните спотове. […]

Микрорекламни спотове: микроспотовете, съдържащи рекламни съобщения, се считат за „друга форма на реклама“, когато времетраенето им надвишава 60 секунди и когато не представляват обикновено групиране на спотове със слаба връзка помежду им.“

 Досъдебна процедура и производството пред Съда

16      Комисията възлага на независимото консултантско дружество Audimetrie да проучи програмната схема на няколко големи испански телевизионни канала за реферетен период от два месеца на 2005 г. След като стига до извода, че са допуснати редица нарушения на разпоредбите на членове 11 и 18 от Директива 89/552, на 26 януари 2007 г. Комисията изпраща писмо на Кралство Испания, в което поканва тази държава членка да изложи становището си по резултатите от извършеното проучване.

17      След среща, проведена на 13 март 2007 г. между служители на Комисията и испанската администрация, Кралство Испания изпраща на Комисията писмо на генералната дирекция за развитие на информационното общество към Министерството на промишлеността, туризма и търговията, в което се съдържат уточнения относно прилаганата от испанските органи практика. От този отговор Комисията заключава, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от Директива 89/552. В резултат на това на 11 юли 2007 г. тя изпраща на Кралство Испания официално уведомително писмо, с което го кани да представи становище в срок от два месеца.

18      В това писмо Комисията излага три твърдения за нарушения, първото от които е, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си, тъй като е определило ограничително понятието „рекламни спотове“, съдържащо се в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, а същевременно е тълкувало понятието „други форми на реклама“ толкова широко, че е включило в него някои видове реклама, които според Комисията попадат в категорията на рекламните спотове. Доколкото впоследствие Комисията се отказва от останалите твърдения за нарушения, същите не са от значение за настоящото дело.

19      Кралство Испания отговаря на официалното уведомително писмо с писмо от 26 октомври 2007 г., придружено с доклад на Министерството на промишлеността, туризма и търговията. Що се отнася до понятието „рекламни спотове“, Кралство Испания потвърждава, че все още съществуват различни тълкувания на това понятие.

20      След като приема за ясно от този отговор, че Кралство Испания не е приело мерките, необходими, за да осигури изпълнение на задълженията по член 18, параграф 2 от Директива 89/552, на 8 май 2008 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище и я призовава да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с него в срок от два месеца, считано от получаването му.

21      Тъй като не е удовлетворена от отговора на Кралство Испания от 8 септември 2008 г., Комисията предявява настоящия иск.

22      Кралство Испания и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, встъпило в подкрепа на държавата членка ответник, искат от Съда да отхвърли иска.

 По иска

 Доводи на страните

23      Следва да се припомни, че искът на Комисията се отнася до четири вида реклама, излъчвани по испанските телевизионни канали, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и микрорекламните спотове. Комисията счита, че тези четири вида реклама, излъчвани в Испания, попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“. От своя страна, Кралство Испания счита, че те са част от „други[те] форми на реклама“ и че поради това за тяхното програмно време се прилагат различни часови и дневни ограничения.

24      Комисията поддържа, че от Решение от 12 декември 1996 г. по дело RTI и др. (C‑320/94, C‑328/94, C‑329/94 и C‑337/94—C‑339/94, Recueil, стр. I‑6471) може да се изведе презумпция, че по принцип всяка форма на реклама, излъчвана между предаванията или при прекъсванията им, представлява „рекламен спот“ по смисъла на Директива 89/552 и следователно спрямо нея се прилага почасовото ограничение, предвидено в член 18, параграф 2 от тази директива. Единствено обстоятелството, че поради начина си на представяне някои видове реклама изискват много повече време за излъчване, би обосновало по изключение неприлагането спрямо тях на посоченото ограничение.

25      В този контекст Комисията счита, че обикновено времетраенето на разглежданите четири вида реклама не е много по-дълго от това на традиционните спотове. Тя добавя, че в останалите случаи това изобщо не се дължи на присъщия начин за представяне на тези видове реклама, доколкото той е подобен, дори еднакъв, с този на традиционните рекламни спотове.

26      Предвид тези съображения Комисията поддържа, че разглежданите четири вида реклама попадат в обхвата на понятието за рекламни спотове. По-конкретно, що се отнася до кратките репортажи с рекламна цел, от проучването на дружеството Audimetrie е видно, че те се излъчват между предаванията или при прекъсванията им и имат еднаква честота на излъчване с тази на спотовете. Освен това кратките репортажи с рекламна цел били подобни на някои рекламни спотове от гледна точка на времетраене и внушаващо въздействие.

27      Що се отнася до телепромоциите, Комисията уточнява, че искът ѝ се отнася само до телепромоционните спотове. Последните са с кратко времетраене, около минута, което не може да се приеме за много по-дълго времетраене от това на традиционните рекламни спотове. Освен това телепромоционните спотове представлявали „готови съобщения“, които, макар да могат да бъдат асоциирани с определени предавания поради участието на съответните актьори и наличието на характерни визуални елементи, били напълно самостоятелни спрямо тези предавания. Освен това те били излъчвани в рекламните прозорци и подобно на традиционните спотове били предназначени да бъдат преизлъчвани, което на практика се случвало често.

28      Що се отнася до рекламните спотове за спонсорство, Комисията основава иска си на съдържащото се в тълкувателните критерии определение, според което става въпрос за особен вид спот, „еврозаставка“ („euroclaqueta“), при който съобщението относно спонсорството на предаването и рекламата на спонсора се правят едновременно, което насърчава потребителите да закупят стоки или услуги от спонсора. Комисията обаче припомня, че съгласно член 17 от Директива 89/552 квалификацията „спонсорство“ е подчинена на условието съобщението да не насърчава закупуването на стоки или услуги от спонсора.

29      Що се отнася до микрорекламните спотове, Комисията отново се основава на определението им в тълкувателните критерии, според което микроспотовете, съдържащи рекламни съобщения, се считат за „друга форма на реклама“, когато времетраенето им надвишава 60 секунди и когато не представляват обикновено групиране на спотове със слаба връзка помежду им. Комисията изтъква, че начинът на представяне и характеристиките на тези микроспотове изобщо не изискват повече време за излъчване в сравнение с традиционните спотове.

30      Следователно според тази институция е налице неизпълнение от страна на Кралство Испания, тъй като, доколкото са възприети като „други форми на реклама“, а не като „рекламни спотове“, въпросните четири вида реклами са излъчвани по испанските телевизионни канали до 17 минути на час, което според Комисията надхвърля с 50 % почасовото ограничение от 12 минути, предвидено в член 18, параграф 2 от Директива 89/552.

31      Кралство Испания изтъква, че член 18 от Директива 89/552 не определя нито понятието „рекламни спотове“, нито понятието „други форми на реклама“. Ставало въпрос за родови и отворени понятия, които не се поддавали на изброяване „numerus clausus“ и не попадали в обхвата на по-общото понятие „телевизионна реклама“. По-конкретно, „други[те] форми на реклама“ обхващали различни видове рекламни произведения, които било поради своето времетраене и особености при осъществяването или излъчването, било поради целта си и връзката си с определени предавания или дейности на телевизионния оператор, не биха били включени в обхвата на традиционното понятие „рекламни спотове“.

32      Според посочената държава членка определението на телевизионната реклама, дадено с Директива 89/552, е много широко общо понятие, обхващащо редица рекламни съобщения, сред които попадат не само рекламните или пазарните спотове, но и други видове съобщения — като телепромоциите, кратките репортажи с рекламна цел, експонирането на рекламно изображение, съобщенията относно спонсорството, микросъобщенията, приравнени на кратките репортажи с рекламна цел, саморекламата, виртуалната реклама и съобщенията за обществени услуги, — които в зависимост от преследваните цели могат да бъдат третирани различно, що се отнася до излъчвания обем, прекъсванията на предаванията и отделното или общото излъчване.

33      Всъщност според Кралство Испания понятията „рекламни спотове“ и „други форми на реклама“ следва да се тълкуват с оглед на преследваната с Директива 89/552 цел. Тази цел се състои в постигането на равновесие между, от една страна, нуждите на телевизионните оператори от финансиране, правото им на свободна стопанска инициатива и зачитането на редакционната им независимост и от друга страна, защитата на потребителите в качеството им на зрители срещу прекомерна реклама. Поради тези причини Закон 25/1994 предвижда не само почасово ограничение от 12 минути за рекламните и пазарните спотове, но и допълнително ограничение от 17 минути за всяка форма на измерима реклама, включително саморекламата на оператора, като тези две ограничения не могат да бъдат прилагани едновременно за един и същи едночасов период, тъй като посоченият закон не се отклонява от ограничението от 12 минути за рекламните и пазарните спотове.

34      Кралство Испания поддържа, че четирите спорни вида реклама не попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“ не само поради своето стандартно времетраене, но и поради своята по-слаба търговска агресивност в смисъл на степен на внушение спрямо потребителя и поради обстоятелството, че те смущават в по-малка степен проследяването на предаванията от страна на телевизионните зрители.

35      Обединеното кралство поддържа, че искът на Комисията е основан на тълкуване на понятието „рекламни спотове“, което не отчита съществените разлики, които Директива 89/552 въвежда между рекламните спотове и другите форми на реклама, и по-специално спонсорството и съобщенията по член 18, параграф 3 от тази директива, излъчвани от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени програми.

36      Обединеното кралство смята, че спрямо спонсорството, доколкото отговаря на условията по член 17 от Директива 89/552, не се прилагат ограниченията по член 18 от тази директива. Следователно подходът на Комисията, според която рекламните спотове за спонсорство представляват рекламни спотове, бил неправилен. Ако рекламният спот за спонсорство отговаря на изискванията по член 17 от посочената директива, обстоятелството, че с него се представят някои стоки или услуги на спонсора, не означавало, че става въпрос за рекламен спот.

37      Що се отнася до съобщенията, направени от телевизионния разпространител във връзка с неговите собствени програми, Обединеното кралство отбелязва, че Комисията не се съобразява с изключението, предвидено в член 18, параграф 3 от Директива 89/552 по отношение на посочените съобщения. Подходът на Комисията води до включване на съобщенията на телевизионния оператор в обхвата на понятието „рекламни спотове“ единствено поради факта че представляват реклама на услугите на телевизионния оператор. Според Обединеното кралство този подход е неправилен, тъй като лишава от всякакво действие съдържащото се в посочения член 18, параграф 3 изключение.

 Съображения на Съда

38      В исковата си молба Комисията твърди, че Кралство Испания е нарушило член 3, параграф 2 от Директива 89/552, тъй като не е предприело мерки срещу допуснатите множество нарушения на правилата в член 18, параграф 2 от посочената директива, предвиждайки времево ограничение на програмното време, що се отнася в частност до рекламните спотове. По-конкретно испанските органи тълкували неправилно и твърде тясно понятието „рекламни спотове“, съдържащо се в посочения член 18, поради което някои видове телевизионна реклама, излъчвана в Испания, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения, били изключени от обхвата на това понятие и на посоченото почасово ограничение.

39      Ето защо основният въпрос, който следва да се разгледа в настоящото дело, е как следва да бъдат квалифицирани въпросните четири вида реклама: като „рекламни спотове“, както поддържа Комисията, или като „други форми на реклама“, както поддържа Кралство Испания.

40      В това отношение трябва да се изследва съдържанието на понятието „рекламни спотове“, съдържащо се в член 18, параграфи 1 и 2 от Директива 89/552.

41      Налага се изводът, че това понятие не е определено в Директива 89/552, която в това отношение обаче не препраща и към законодателствата на държавите членки.

42      При тези обстоятелства следва да се припомни, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от това право, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което следва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. в този смисъл Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Österreichischer Rundfunk, C‑195/06, Сборник, стр. I‑8817, точка 24 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 20 октомври 2011 г. по дело Interedil, C‑396/09, все още непубликувано в Сборника, точка 42).

43      Така обхватът, който законодателят на Съюза е искал да придаде на понятието „рекламни спотове“ по смисъла на член 18, параграфи 1 и 2 от Директива 89/552, трябва да се преценява с оглед на контекста на тази разпоредба и целта на разглежданата правна уредба (вж. по аналогия Решение по дело Österreichischer Rundfunk, посочено по-горе, точка 25).

44      Видно от двадесет и седмо съображение от Директива 89/552 и от член 18, параграфи 1 и 2 от нея, с тази разпоредба се цели балансирана защита на финансовите интереси на телевизионните оператори и рекламодателите, от една страна, и на интересите на носителите на права, а именно авторите и творците, и на потребителите, каквито са телевизионните зрители, от друга (вж. по аналогия Решение от 23 октомври 2003 г. по дело RTL Television, C‑245/01, Recueil, стр. I‑12489, точка 62).

45      В това отношение Съдът вече е подчертал, че защитата на потребителите, каквито са телевизионни зрители, срещу прекомерната реклама представлява един от основните аспекти на целта на посочената директива (Решение по дело Österreichischer Rundfunk, посочено по-горе, точка 27).

46      Именно с оглед на тази цел, както следва от самото двадесет и седмо съображение, законодателят на Съюза е искал да гарантира пълна и подходяща защита на интересите на потребителите, каквито са телевизионните зрители, като подчини различните форми на рекламиране, каквито са телевизионната реклама, телевизионният пазар и спонсорството, на известен минимален брой правила и стандарти (вж. в този смисъл Решение по дело Österreichischer Rundfunk, посочено по-горе, точка 26).

47      По-конкретно, Директива 89/552 не само въвежда времеви ограничения при излъчването на телевизионна реклама, така както е определена в член 1, буква в) от нея, но и прави разграничение, видно от член 18, параграф 2 от тази директива, между дневните и почасовите ограничения. При това разграничение обаче се отчита фактът, че за разлика от дневните ограничения почасовите ограничения имат пряко отражение в най-гледното време, тоест времето, в което нуждата от защита на телевизионните зрители е още по-голяма.

48      Действително е вярно, както Кралство Испания припомня, че в Решение от 28 октомври 1999 г. по дело ARD (C‑6/98, Recueil, стр. I‑7599, точки 29 и 30) Съдът приема, че когато не са формулирани ясно и недвусмислено, разпоредбите на Директива 89/552, които ограничават свободното излъчване на телевизионни предавания, трябва да бъдат тълкувани стеснително.

49      Вярно е обаче и че както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от заключението си, понятието „рекламни спотове“ по смисъла на член 18 от Директива 89/552 трябва да се тълкува, като се държи сметка за нейната цел, а именно упражняването на свободата на излъчване на телевизионни рекламни съобщения да се съчетае с изискването за защита на зрителите от прекомерна реклама.

50      В това отношение Съдът също така уточнява, както Комисията основателно отбелязва, че рекламните спотове представляват форми на реклама, които са обикновено с много кратка продължителност, имат силно внушаващо въздействие, излъчват се по принцип на групи през различни интервали по време на или между предаванията и са създадени по-скоро от доставчиците на стоките или услугите или от техни представители, отколкото от самите телевизионни оператори (Решение по дело RTI и др., посочено по-горе, точка 31).

51      В посоченото Решение по дело RTI и др. Съдът, разграничавайки понятието „рекламни спотове“ от понятието „форми на реклама като преки предложения към обществеността“, предвидено с Директива 89/552 в първоначалната ѝ редакция, установява, че по същество възможността за увеличаване по изключение на максималното време за излъчване на тези предложения се дължи на факта, че тяхното времетраене, поради начина им на представяне, е по-дълго и че прилагането на времевите ограничения, предвидени за рекламните спотове, би поставило в по-неблагоприятно положение посочените предложения спрямо тези спотове. Освен това той подчертава, че тези критерии могат да бъдат използвани и при други форми на реклама (вж. в този смисъл Решение по дело RTI и др., посочено по-горе, точки 32, 34 и 37).

52      Следователно всеки вид телевизионна реклама, излъчвана между предаванията или при прекъсването им, по принцип е „рекламен спот“ по смисъла на Директива 89/552, освен ако не представлява друга форма на реклама, уредена изрично с посочената директива, какъвто е по-конкретно случаят с „телевизионния пазар“, и освен ако не изисква, поради начина си на представяне, по-дълго времетраене от рекламните спотове, когато прилагането на ограниченията, предвидени за посочените спотове, неоправдано поставя в по-неблагоприятно положение въпросната форма на реклама спрямо рекламните спотове.

53      Поради това, дори когато поради начина си на представяне даден вид реклама неминуемо е с по-дълго времетраене от обичайното за рекламните спотове, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за квалифицирането на тази реклама като „друга форма на реклама“ по смисъла на член 18, параграф 1 от Директива 89/552.

54      От преписката по делото обаче, и по-конкретно от посочения в точка 16 от настоящото решение доклад на Audimetrie, чиято фактическа точност не е надлежно оспорена от Кралство Испания, е видно, че обикновено нито един от разглежданите в случая четири вида реклама не надхвърля две минути.

55      От изложеното по-горе следва, че тези видове реклама попадат в обхвата на понятието „рекламните спотове“ и поради това спрямо тях се прилагат ограниченията на програмното време, предвидени в член 18, параграф 2 от Директива 89/552.

56      С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 20 % от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

 По съдебните разноски

57      По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила такова искане и Кралство Испания е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 20 % от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

2)      Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: испански.