Дело C-224/09

Наказателно производство

срещу

Martha Nussbaumer

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bolzano)

„Преюдициално запитване — Директива 92/57/ЕИО — Минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци — Член 3 — Задължения за определяне на координатор за безопасни и здравословни условия, както и за изработване на план за безопасни и здравословни условия“

Резюме на решението

Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 92/57 за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци

(член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 92/57 на Съвета)

Член 3 от Директива 92/57 за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391) трябва да се тълкува по следния начин:

– параграф 1 от посочения член не допуска национална правна уредба, която позволява, за строителен участък, включващ частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, на който строителен участък ще има повече от един изпълнител, дерогиране от задължението на инвеститора или на отговорника за строителната дейност да назначи координатор за безопасни и здравословни условия при изработването на проекта за конструкцията или във всеки случай преди извършването на работите,

– параграф 2 от същия член не допуска национална правна уредба, която ограничава задължението за координатора по изпълнението на конструкцията да изработи план за безопасни и здравословни условия само до единствената хипотеза, в която на строителен участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани няколко предприятия, и която уредба не взема предвид като критерий за това задължение особените рискове като визираните в приложение II към посочената директива.

(вж. точка 31 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

7 октомври 2010 година(*)

„Преюдициално запитване — Директива 92/57/ЕИО — Минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци — Член 3 — Задължения за определяне на координатор за безопасни и здравословни условия, както и за изработване на план за безопасни и здравословни условия“

По дело C‑224/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunale di Bolzano (Италия) с акт от 2 февруари 2009 г., постъпил в Съда на 19 юни 2009 г., в наказателното производство срещу

Martha Nussbaumer,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н E. Levits, председател на състав, г‑н J.‑J. Kasel (докладчик) и г‑н M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юли 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н F. Arena, avvocato dello Stato,

–        за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑н A. Collins, SC,

–        за австрийското правителство, от г‑жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа A. Howard, barrister,

–        за Европейската комисия, от г‑н G. Rozet и г‑жа L. Pignataro-Nolin, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 245, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 236).

2        Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу г‑жа Nussbaumer, подсъдима за това, че е нарушила задълженията за безопасност в тежест на инвеститора или на супервайзъра на временни или подвижни строителни участъци.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

3        Член 3 от Директива 92/57, озаглавен „Определяне на координатори — План за безопасност и здраве — Предварително уведомление“, гласи:

„1.      Инвеститорът или супервайзърът на проекта определя един или повече координатори за безопасни и здравословни условия […] за всеки строителен участък, на който има повече от един изпълнител.

2.      Инвеститорът или супервайзърът на проекта следи за това, да се изработи, преди започването на дейност на строителния участък, план за безопасност и здраве, в съответствие с член 5, буква б).

Държавите членки могат след консултация със социалните партньори да разрешават изключения от разпоредбите на първа алинея, с изключение на случаите, когато:

–        работата включва специфичните рискове, изброени в приложение II,

или

–        за работата се изисква предварително уведомление съгласно параграф 3 от настоящия член.

3.      По отношение на строителен участък:

–        на който е предвидено работата да продължи повече от 30 работни дни и, на който работят едновременно повече от 20 работниц[и],

или

–        на който, предвиденият обем работа надвишава 500 човекодни,

инвеститорът или супервайзърът на проекта представя на компетентните органи предварително уведомление, изготвено в съответствие с приложение III, преди началото на работата.

Предварителното уведомление трябва да се постави на строителния участък на видно място и, ако е необходимо, периодично да се осъвременява“.

4        Член 5 от посочената директива, озаглавен „Изготвяне на проекта: задачи на координаторите“, гласи:

„По време на изготвянето на проекта координаторът/координаторите за безопасните и здравословни условия, определени в съответствие с член 3, параграф 1:

а)      координират прилагането на разпоредбите на член 4;

б)      изработват или възлагат изработването на план за безопасност и здраве, в който са определени правилата, приложими за съответния строителен участък, като вземат предвид, когато е необходимо, промишлените дейности, които се извършват на участъка; този план трябва също да включва специални мерки по отношение на работа, която попада в една или повече от категориите от приложение II;

в)      изготв[ят] досие в съответствие с характеристиките на обекта, съдържащо съответната информация за безопасност и здраве, която следва да се има предвид при всички последващи работи“.

5        Член 6 от същата директива, озаглавен „Изпълнение на проекта: задължения на координаторите“, предвижда:

„По време на изпълнението на обекта координаторът/координаторите, за безопасните и здравословни условия, определени в съответствие с член 3, параграф 1:

а)      координират прилагането на общите принципи на превенция и безопасност:

–        когато се решават технически и/или организационни аспекти, за да се планират различните видове или етапи на работата, които ще се извършват едновременно или последователно,

–        когато се определя необходимото време за завършване на работата или на етапите на работа;

б)      координират прилагането на съответните разпоредби с цел да гарантират, че работодателите [и, ]ако е необходимо за защитата на работниците, самостоятелно заетите лица:

–        прилагат постоянно принципите, посочени в член 8,

–        когато се изисква, спазват плановете за безопасност и здраве, съгласно член 5, буква б);

в)      изготвят или възлагат изготвянето на всички необходими корекции в плановете за безопасност и здраве, посочени в член 5, буква б) и в досието, посочено в член 5, буква в), като се отчитат напредъкът на работата и всички настъпили промени;

[…]“.

6        Приложение II към Директива 92/57 съдържа неизчерпателен списък на работите, съдържащи определен риск за безопасността и здравето на работниците, посочени в член 3, параграф 2, втора алинея, първо тире от тази директива.

 Национална правна уредба

7        Директива 92/57 е транспонирана в италианския правов ред със законодателен декрет № 494 от 14 август 1996 г. (редовна притурка към GURI № 223 от 23 септември 1996 г.), изменен със законодателни декрети № 528 от 19 ноември 1999 г. (GURI № 13 от 18 януари 2000 г., стр. 20) и № 276 от 10 септември 2003 г. (редовна притурка към GURI № 235 от 9 октомври 2003 г., наричан по-нататък „законодателен декрет № 494/96“).

8        Законодателният декрет № 494/96 е отменен със законодателен декрет № 81 от 9 април 2008 г. (редовна притурка към GURI № 101 от 30 април 2008 г., наричан по-нататък „законодателен декрет № 81/08“). В дял IV от последния законодателен декрет, посветен на временните или подвижни строителни участъци, се намира по-специално член 90, който определя задълженията на инвеститора или на супервайзъра по отношение на координатора за безопасност на строителните участъци.

9        Член 90 от законодателен декрет № 81/08 гласи:

„1.      При проектирането на конструкцията, и по-специално към момента на вземане на техническите решения, при изпълнението на проекта и при организирането на работите върху строителния участък, инвеститорът или супервайзърът се съобразява с мерките и общите принципи на защита, посочени в член 15. За да се позволи планирането на безопасното изпълнение на различните работи или на работните фази, които трябва да се извършат едновременно или последователно, инвеститорът или супервайзърът предвижда продължителността на тези работи или работни фази в проекта.

2.      При проектирането на конструкцията инвеститорът или супервайзърът прави преценка на документите, посочени в член 91, параграф 1, точки а) и б).

3.      На строителни участъци, на които е предвидено да има повече от един изпълнител, макар и не едновременно, инвеститорът, дори когато едновременно с това той е и предприятието изпълнител, или супервайзърът определя координатора на проекта от момента, в който му е поверен проектът.

4.      В случая, посочен в параграф 3, инвеститорът или супервайзърът определя, преди да му е поверено ръководството на работите, координатора за изпълнението на работите, който трябва да отговаря на условията, посочени в член 98.

5.      Разпоредбата, посочена в параграф 4, се прилага и когато, след като е поверено на едно предприятие, изпълнението на работите или на част от тях се поверява на едно или няколко предприятия.

[…]

11.      В случай на частни строителни работи разпоредбата, посочена в параграф 3, не се прилага към работите, за които не се изисква разрешение за строеж. Във всеки случай се прилага разпоредбата на член 92, параграф 2“.

10      Член 91 от законодателния декрет № 81/08 определя задълженията на координатора на проекта и предвижда по същество изработването на план за безопасност и координация.

11      Член 92, параграф 2 от същия декрет, който се отнася до задълженията на координатора при изпълнението на работите, гласи, както следва:

„В случаите, посочени в член 90, параграф 5, координаторът по изпълнението, освен че изпълнява функциите, посочени в параграф 1, изработва плана за безопасност и координация и подготвя досието, посочено в член 91, параграф 1, точки а) и б)“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

12      На 20 юни 2008 г. инспекторите от службата за защита на труда от автономната провинция Bolzano извършват строителен контрол на работите в участък, разположен на територията на община Merano във връзка с реставрирането на покрива на къща за живеене с височина от около 6—8 метра. Инвеститорът е г‑жа Nussbaumer. Парапетът, инсталиран по протежение на бордюра на покрива, кранът за повдигане на материалите и работната ръка са предоставени от три различни предприятия, които присъстват едновременно на строителния участък. Според приложимото италианско законодателство не се изисква издаването на разрешение за строеж. За сметка на това на посочената община е изпратена декларация за започване на работите.

13      В рамките на тази инспекция възниква въпросът дали в конкретния случай не е трябвало да бъде определен координатор по безопасност както за фазата на изготвяне на проекта, така и за фазата на изпълнение на работите, както предвижда не само член 3, параграф 1 от Директива 92/57, но и член 3 от законодателен декрет № 494/96, при това независимо от факта, че член 90, параграф 11 от законодателен декрет № 81/08 не го изисква.

14      В това отношение запитващата юрисдикция установява, че в съответствие с член 90, параграфи 3 и 4 от законодателен декрет № 81/08 трябва да се определи координатор на проекта и на изпълнението на работите на всеки строителен участък, в който има повече от един изпълнител. Въпреки това по силата на параграф 11 от посочения член 90 разпоредбите на параграф 3 от същия член не се прилагат към частни строителни работи, за които не се изисква получаването на разрешение за строеж. Според посочената юрисдикция обаче, изхождайки от предпоставката, че строителният участък за частни строителни работи е с малък размер и следователно лишен от рискове, националният законодател бил пропуснал да признае, че работите, за които не се изисква получаването на разрешение за строеж, също могат да бъдат сложни и опасни и поради това изискват определяне на координатор на проекта на конструкцията. Освен това, тъй като параграф 4 от същия член се позовава на параграф 3 от него, инвеститорът бил освободен и от задължението да назначи координатор за изпълнението на работите.

15      Следователно запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на дерогациите, които италианското вътрешно право предвижда от задължението за назначаване на координатор, с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива 92/57.

16      При тези условия Tribunale di Bolzano решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Противоречи ли на разпоредбите на член 3 от Директива [92/57] националната правна уредба, която се съдържа в законодателен декрет [№ 81/08], и по-специално въведените с член 90, [параграф] 11 разпоредби, доколкото тази уредба дерогира за строителен участък, на който има повече от един изпълнител, предвиденото в параграф 3 от същия член задължение на инвеститора или отговорника за строителната дейност да определи координатор по изготвянето на строителния проект при частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, независимо от оценката на естеството на строителната дейност и на специфични рискове като изброените в приложение II към Директивата?

2)      Противоречи ли на разпоредбите на член 3 от Директива [92/57] националната правна уредба, която се съдържа в законодателен декрет [№ 81/08], и по-специално въведените с член 90, [параграф] 11 разпоредби по отношение на задължението на инвеститора или отговорника за строителната дейност във всички случаи да определи координатор при работата по строителните обекти, независимо от естеството на строителната дейност, следователно и при частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж и които работи могат да включват рисковете, изброени в приложение ІІ към Директивата?

3)      Доколкото въведената с член 90, [параграф] 11 от законодателен декрет [№ 81/08] разпоредба предвижда задължение за координатора по изпълнението да изготви план за безопасност само ако при частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, участват и други предприятия, различни от първото предприятие, на което първоначално е възложена работата, противоречи ли тази разпоредба на член 3 от Директива [92/57], който предвижда задължително във всички случаи да се определи координатор по изпълнението, независимо от естеството на строителната дейност, и който член изключва възможността да се дерогира задължението за изготвяне на план за безопасност и здраве, когато става въпрос за строителна дейност, включваща специфични рискове като изброените в приложение II към Директивата?“.

 По преюдициалните въпроси

17      В началото следва да се припомни, че макар в рамките на производство съгласно член 267 ДФЕС Съдът да не може да се произнася по съвместимостта на норми от вътрешното право с правото на Съюза, нито да тълкува национални законови или подзаконови разпоредби, той все пак е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички тълкувателни елементи, свързани с правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост за решаването на делото, с което е сезирана (вж. по-специално Решение от 15 декември 1993 г. по дело Hünermund и др., C‑292/92, Recueil, стр. I‑6787, точка 8, както и Решение от 27 ноември 2001 г. по дело Lombardini и Mantovani, C‑285/99 и C‑286/99, Recueil, стр. I‑9233, точка 27).

18      При тези условия поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, трябва да се разбират като целящи по същество да се установи дали член 3 от Директива 92/57 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която, от една страна, позволява в хипотезата на строителен участък, включващ частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, и на който има повече от един изпълнител, дерогиране от задължението на инвеститора или на отговорника за строителната дейност да определи координатор както за изработването на проекта за конструкцията, така и за изпълнението на работите, а от друга страна, предвижда задължението за координатора да изработи план за безопасни и здравословни условия единствено когато на участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани повече предприятия.

19      Важно е да се припомни, че в Решение от 25 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия (C‑504/06) Съдът вече е трябвало да се произнесе по член 3 от Директива 92/57.

20      В точка 29 от това решение обаче Съдът отбелязва, че член 3 от Директива 92/57 е разделен на три номерирани параграфа, които посочват три ясно разграничими правила съответно относно определянето на координатори, относно плана за безопасни и здравословни условия и относно предварителното уведомление за работите с определена значимост. Това разграничение между трите параграфа следва и от самото заглавие на посочения член 3, а именно „Определяне на координатори — План за безопасност и здраве — Предварително уведомление“. Следователно според тази структура въпросът за определянето на координатори е разгледан изключително в параграф 1 от този член, докато параграф 2 от същия член съдържа правила относно плана за безопасни и здравословни условия.

21      В точка 30 от посоченото решение по дело Комисия/Италия Съдът прави извода, че изключението, съдържащо се в член 3, параграф 2, втора алинея от посочената директива, може да се отнася само до правилото, което го предхожда непосредствено, а именно правилото относно изработването на плана за безопасни и здравословни условия.

22      Следователно, както Съдът приема в точка 35 от Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, член 3, параграф 1 от Директива 92/57, чието съдържание е ясно и точно и който посочва недвусмислено задължението за определяне на координатор за безопасните и здравословни условия за всеки строителен участък, на който има повече от един изпълнител, не позволява никакво изключение от това задължение.

23      Следователно координатор за безопасните и здравословни условия трябва да се определи винаги за строителен участък, на който има повече от един изпълнител, независимо дали за работите се изисква получаването на разрешение за строеж, както и дали този строителен участък включва или не специфични рискове.

24      По отношение на момента, към който трябва да се определи координаторът за безопасни и здравословни условия, от членове 5 и 6 от Директива 92/57 следва, че последният трябва да се определи при изработването на проекта за конструкцията или във всеки случай преди изпълнението на работите.

25      Следователно трябва да се направи изводът, че що се отнася до първата част от поставените въпроси, както са преформулирани в точка 18 от настоящото решение, член 3, параграф 1 от Директива 92/57 изисква, по отношение на строителен участък, на който има повече от един изпълнител, винаги да се назначава координатор за безопасни и здравословни условия при изработването на проекта за строителните работи или във всеки случай преди изпълнението на работите.

26      По отношение на плана за безопасни и здравословни условия, който е предмет на втората част от поставените въпроси, както те са преформулирани, условията по отношение на изработването му трябва по същите причини, които са посочени в точки 20 и 21 от настоящото решение, да бъдат определени единствено предвид само на член 3, параграф 2 от Директива 92/57.

27      Все пак за разлика от член 3, параграф 1 от Директива 92/57, който не допуска никакво изключение, параграф 2, втора алинея от посочения член позволява на държавите членки, след консултация със социалните партньори, да разрешават изключения от задължението за изработване на план за безопасни и здравословни условия, фигуриращо в първа алинея от същия параграф 2, с изключение на случаите, когато работата включва специфичните рискове, изброени в приложение II, или за работата се изисква предварително уведомление съгласно параграф 3 от същия член.

28      Следователно задължението за изработване, преди започването на дейност на строителния участък, на план за безопасни и здравословни условия, както следва от член 3, параграф 2 от Директива 92/57, трябва да се разбира в смисъл, че се налага на всички строителни участъци, на които работата включва специфични рискове, както са изброени в приложение II към тази директива, или за нея се изисква предварително уведомление, като броят на изпълнителите на строителния участък не е определящ в това отношение.

29      Следователно посоченият член не допуска национална правна уредба, която ограничава задължението за координатора по изпълнението на конструкцията да изработи план за безопасни и здравословни условия само до единствената хипотеза, при която на строителен участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани няколко предприятия, и която уредба не взема предвид като критерий за това задължение особените рискове като посочените в приложение II към Директива 92/57.

30      За да се предостави изчерпателен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се припомни още, че според постоянната практика на Съда дадена директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на разпоредба от директивата не е възможно срещу частноправен субект (вж. Решение от 12 декември 1996 г. по дело X, C‑74/95 и C‑129/95, Recueil, стр. I‑6609, точки 23—25, както и Решение от 3 май 2005 г. по дело Berlusconi и др., C‑387/02, C‑391/02 и C‑403/02, Recueil, стр. I‑3565, точки 73 и 74).

31      Предвид предходното, на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3 от Директива 92/57 трябва да се тълкува по следния начин:

–        параграф 1 от посочения член не допуска национална правна уредба, която позволява, за строителен участък за частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, на който строителен участък ще има повече от един изпълнител, дерогиране от задължението на инвеститора или на отговорника за строителната дейност да назначи координатор за безопасни и здравословни условия при изработването на проекта за конструкцията или във всеки случай преди извършването на работите,

–        параграф 2 от същия член не допуска национална правна уредба, която ограничава задължението за координатора по изпълнението на конструкцията да изработи план за безопасни и здравословни условия само до единствената хипотеза, при която на строителен участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани няколко предприятия, и която уредба не взема предвид като критерий за това задължение особените рискове като визираните в приложение II към посочената директива.

 По съдебните разноски

32      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 3 от Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24 юни 1992 година за прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве на временни или подвижни строителни участъци (Осма специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) трябва да се тълкува по следния начин:

–        параграф 1 от посочения член не допуска национална правна уредба, която позволява, за строителен участък, включващ частни строителни работи, за които не се изисква разрешение за строеж, на който строителен участък ще има повече от един изпълнител, дерогиране от задължението на инвеститора или на отговорника за строителната дейност да назначи координатор за безопасни и здравословни условия при изработването на проекта за конструкцията или във всеки случай преди извършването на работите,

–        параграф 2 от същия член не допуска национална правна уредба, която ограничава задължението за координатора по изпълнението на конструкцията да изработи план за безопасни и здравословни условия само до единствената хипотеза, в която на строителен участък за частни строителни работи, които не изискват разрешение за строеж, са ангажирани няколко предприятия, и която уредба не взема предвид като критерий за това задължение особените рискове като визираните в приложение II към посочената директива.

Подписи

---

* Език на производството: италиански.