This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62009CC0447
Opinion of Mr Advocate General Cruz Villalón delivered on 19 May 2011. # Reinhard Prigge and Others v Deutsche Lufthansa AG. # Reference for a preliminary ruling: Bundesarbeitsgericht - Germany. # Directive 2000/78/EC - Articles 2(5), 4(1) and 6(1) - Prohibition of discrimination on grounds of age - Airline pilots - Collective agreement - Clause automatically terminating employment contracts at age 60. # Case C-447/09.
Заключение на генералния адвокат Cruz Villalón представено на19 май 2011 г.
Reinhard Prigge и други срещу Deutsche Lufthansa AG.
Искане за преюдициално заключение: Bundesarbeitsgericht - Германия.
Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 - Забрана на дискриминацията по възраст - Транспортни пилоти - Колективен трудов договор - Клауза за автоматично прекратяване на трудовите договори при навършване на 60 години.
Дело C-447/09.
Заключение на генералния адвокат Cruz Villalón представено на19 май 2011 г.
Reinhard Prigge и други срещу Deutsche Lufthansa AG.
Искане за преюдициално заключение: Bundesarbeitsgericht - Германия.
Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 - Забрана на дискриминацията по възраст - Транспортни пилоти - Колективен трудов договор - Клауза за автоматично прекратяване на трудовите договори при навършване на 60 години.
Дело C-447/09.
Сборник съдебна практика 2011 I-08003
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2011:321
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н P. CRUZ VILLALÒN
представено на 19 май 2011 година(1)
Дело C‑447/09
Reinhard Prigge
Michael Fromm
Volker Lambach
срещу
Deutsche Lufthansa AG
(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht (Германия)
„Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Забрана на дискриминацията, основана на възраст — Член 2, параграф 5 — Член 4, параграф 1 — Член 6, параграф 1 — Членове 21 и 28 от Хартата на основните права — Колективен трудов договор, който предвижда прекратяването на трудовото правоотношение („принудително пенсиониране“) на пилотите от авиокомпания, навършили шестдесет години — Въздушна безопасност — Автономия на колективното договаряне — Основни и определящи професионални изисквания — Социална политика — Пропорционалност“
I – Въведение
1. С настоящото преюдициално запитване Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове) пита по същество Съда дали колективен трудов договор, в който е установено прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите на авиокомпания на 60-годишна възраст с цел да се гарантира въздушната безопасност противоречи на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(2) или на общия принцип на забрана на дискриминацията, основана на възраст.
2. Настоящото дело предоставя на Съда възможността да развие своята практика, свързана с принципа на забрана на дискриминацията, основана на възраст, в контекста на трудовите правоотношения(3), и този път по отношение на клауза от колективен трудов договор, която предвижда прекратяването на трудовото правоотношение с достигане на определена възраст на работник на прага на пенсионирането(4). По-специално пред Съда е поставена задача да развие тази съдебна практика, чиято отправна точка е постановеното наскоро Решение по дело Rosenbladt, посочено по-горе. Като цяло са налице два елемента, които открояват настоящия случай. На първо място, е предвидено прекратяване на трудовото правоотношение не на 65-годишна възраст (момент, по отношение на който Съдът принципно се е произнесъл положително, без да е необходимо да навлизам в повече детайли), а значително по-рано — на 60-годишна възраст, и второ, в настоящия случай разглежданата от Съда хипотеза се отнася до професията пилот(5), чието упражняване има така да се каже „срок на валидност“ (65-годишна възраст съгласно международната правна уредба). Вземайки за отправна точка последната посочена особеност на упражняването на професията пилот, приканвам Съда да приеме, че гарантирането на колективното договаряне е включено сред законосъобразните цели на социалната политика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Въпреки това, разглеждането на действието във времето на конкретната спорна разпоредба от гледна точка на нейната пропорционалност ме кара да предложа на Съда да приеме, че тя е несъвместима с правото на Съюза.
II – Правна уредба
A – Международната правна уредба
3. На 15 април 2003 г. Joint Aviation Authorities(6) приемат Joint Aviation Requirements – Flight Crew Licensing 1.060a, наричани по-нататък „JAR-FCL 1.060a“), които съдържат конкретни разпоредби относно ограниченията, приложими спрямо притежателите на свидетелства за летателна правоспособност след 60-годишна възраст. В тях е предвидено по-специално, че между 60‑ и 64-годишна възраст притежателят на свидетелство за правоспособност на пилот може да упражнява дейност като пилот на самолет за превоз на пътници или товари само ако е член на екипаж, който се състои от няколко пилоти и останалите пилоти все още не са достигнали 60-годишна възраст. От друга страна, надхвърлилият 65-годишна възраст притежател на свидетелство за правоспособност на пилот не може да упражнява дейност като пилот на борда на самолет за превоз на пътници или товари.
4. На 29 април 2003 г. германското федерално министерство на транспорта, строителството и жилищното настаняване публикува тази правна уредба в Bundesanzeiger № 80a.
Б – Право на Съюза
1. Хартата на основните права на Европейския съюз
5. Член 21, параграф 1от тази харта гласи: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на […] възраст […]“.
6. Член 28 от Хартата гласи, че „[в ] съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите, или съответните им организации, имат правото да преговарят и да сключват колективни договори […]“.
2. Директива 2000/78/ЕО
7. Съгласно член 1 Директива 2000/78 има за цел „да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
8. Член 2, параграф 5 гласи, че Директивата „не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, подържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.
9. В член 4, параграф 1 е установено, че въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2 (в който е дадено определение за принципа на равно третиране и на пряка и непряка дискриминация), „държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.
10. На последно място, член 6, специално посветен на обосноваване на разликите в третирането на основание възраст, и по-специално параграф 1 от него, гласи:
„Независимо от член 2, параграф 2 държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително [от целта на] законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и […] професионално[…] обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:
а) създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;
б) определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;
в) определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране“.
В – Германското право
1. Законът относно осъществяването на трудова дейност на непълно работно време и срочните трудови договори
11. Член 14 от Закона относно осъществяването на трудова дейност на непълно работно време и срочните трудови договори (Gesetz über Teilzeitarbeit und befristete Arbeitsverträge, наричан по-нататък „TzBfG“) от 21 декември 2000 г.(7) гласи, че е допустимо сключването на срочен трудов договор, когато за това е налице обективна причина.
2. Общият закон за равното третиране
12. Директива 2000/78 е транспонирана в германския правов ред посредством приемане на Общия закон за равното третиране от 14 август 2006 г. (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz, наричан по-нататък „AGG“)(8). Членове 8 и 10 от този закон възпроизвеждат доста точно съответно член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.
3. Разпоредбите относно времевото ограничение на действието на свидетелствата за летателна правоспособност
13. От една страна, член 20, параграф 2 от Декрета относно издаването на свидетелства в областта на въздушния трафик (Luftverkehrs-Zulassungs-Ordnung, наричан по-нататък „LuftVZO“)(9) препраща, що се отнася до уреждането на всички условия, свързани със свидетелството за летателна правоспособност, към Наредба относно персонала на авиокомпаниите (Verordnung über Luftfahrtpersonal) и успоредно с това в него се обявява, че спрямо пилотите на частни самолети, професионалните пилоти и пилотите на авиолиния в многочленни екипажи са приложими посочените по-горе JAR-FCL 1.060а.
14. От друга страна, член 4 от първия правилник за прилагане на Наредбата относно персонала на авиокомпаниите (Erste Durchführungsverordnung zur Verordnung über Luftfahrtpersonal, наричан по-нататък „1 DV LuftPersV“) от 15 април 2003 г.(10) предвижда, че притежателят на издадено в Германия свидетелство за правоспособност на пилот на самолет за превоз на пътници или товари или на свидетелство, придобито съгласно член 46, параграф 5 от LuftPersV, може, след навършване на 60‑годишна възраст и до навършване на 65‑годишна възраст да упражнява правата, за които се отнася това свидетелство, в самолети, чийто екипаж се състои най-малко от един пилот в рамките на търговския превоз на пътници, поща или товари, макар и само на територията на Федерална република Германия.
4. Колективният трудов договор
15. На последно място, националната разпоредба, непосредствено оспорвана в настоящия случай, е член 19, параграф 1 от общия колективен трудов договор № 5a относно персонала на борда на Deutsche Lufthansa (наричан по-нататък „колективният трудов договор № 5a“), с който се уреждат трудовите правоотношения на страните по главното производство. Посоченият член 19 в неговата редакция от 14 януари 2005 г. гласи: „Трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо разваляне на договора, с изтичането на месеца, в който лицето навършва 60 години […]“. От този момент нататък пилотите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба, получават временно възнаграждение(11).
16. От акта за преюдициално запитване се установява, че в други авиокомпании от групата „Lufthansa“ пилотите запазват своята длъжност до навършване на 65-годишна възраст.
III – Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
17. Г-н Prigge, г‑н Fromm и г‑н Lambach предявяват иск пред Arbeitsgericht Frankfurt am Main (съд по трудови спорове, Франкфурт на Майн) срещу авиокомпания Deutsche Lufthansa AG (наричана по-нататък „Deutsche Lufthansa“), за която те са работили като пилоти и командири, насочен по-специално срещу решението на последната, с което се приема, че съответните им трудови правоотношения са прекратени с достигане възрастовата граница от 60 години, определена в приложимия към техния случай колективен трудов договор №º5a. Ищците считат, че посоченото решение съставлява дискриминация, основана на възраст, която противоречи на Директива 2000/78 и на AGG.
18. Arbeitsgericht отхвърля техния иск, а Landesarbeitsgericht Hessen (Областен съд по трудови спорове) отхвърля последвалата въззивна жалба. Заинтересованите лица подават касационна жалба пред Bundesarbeitsgericht срещу решението, постановено във въззивното производство.
19. Тъй като Bundesarbeitsgericht счита, че решаването на касационното дело зависи от тълкуването на няколко члена от Директива 2000/78 и на общия принцип на недопускане на дискриминация, основана на възраст, посочената юрисдикция поставя на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?“.
IV – Производството пред Съда
20. Преюдициалното запитване е постъпило в секретариата на Съда на 18 ноември 2009 г.
21. Писмени становища са подадени от Федерална република Германия, Ирландия и Комисията, а тримата жалбоподатели по главното производство (г‑н Prigge, г‑н Fromm и г‑н Lambach) са подали общо писмено становище.
22. На съдебното заседание, проведено на 8 март 2011 г., се явяват представители на г‑н Prigge, г‑н Fromm и г‑н Lambach, както и на Комисията, Федерална република Германия и Ирландия, за да изложат устно своите твърдения.
V – Предварителни съображения
23. Преди да премина към отговора на формулирания от Bundesarbeitsgericht преюдициален въпрос, считам за удачно да отдам внимание на първо място на формулировката на самия въпрос, а след това на забраната на разглежданата дискриминация и на влиянието в конкретния случай на правото на колективно договаряне.
A – По формулировката на въпроса
24. На първо място, заслужават да бъдат разгледани два пункта от правото на Съюза, чието тълкуване се изисква с оглед на разпоредба на национално право: съответно норма от вторичното право — Директива 2000/78 и общият принцип на правото на Съюза — този на забрана на дискриминацията, основана на възраст, на който се базира посочената норма и на който посочената директива на свой ред е конкретно изражение.
25. Започвайки с елемента с най-висок ранг, преди всичко следва да се посочи, че действително забраната на дискриминацията, основана на възраст, по-специално в областта на трудовите правоотношения, съставлява общ принцип на правото на Съюза. Разглежданото обстоятелство е известно поне от 2005 г. нататък, когато Съдът се произнася във връзка с това в Решение по дело Mangold, посочено по-горе, и това по никакъв начин не се поставя под въпрос в конкретния случай. От посочения момент нататък действително този принцип се прилага изрично или мълчаливо в съдебната практика, като цяло винаги в контекста на Директива 2000/78, на която се прави позоваване във всеки от случаите.
26. Макар че към момента на постановяване на Решение по дело Mangold Хартата на основните права на Европейския съюз вече е била тържествено прогласена и е съдържала изрична забрана на дискриминацията, основана на възраст (член 21), едва след влизането в сила на Договора от Лисабон тя придобива пълна юридическа сила, с ранг на първично право и заедно с това посоченият в нея признак за дискриминация, който представлява предпоследната от съдържащите се в посочения член изрични забрани за дискриминация. Това според мен означава, че тъй като тази забрана се превръща в „писана конституция“, посоченият член 21 от Хартата съставлява в най-голяма степен основата на този принцип на забрана на дискриминацията в правото на Съюза. Това твърдение трябва да се схваща, като се вземат предвид разпоредбите на втора алинея (области на компетентност на Съюза) и трета алинея (дял VII от Хартата и разяснения) от член 6, параграф 1 ЕС (което препраща по-специално към член 13 ЕО, понастоящем член 19 ДФЕС, от една страна, и към член 52 от Хартата, от друга страна). Казано по друг начин, макар да е напълно валидно твърдението, което се съдържа в Решение по дело Mangold (и което е повторено в Решение по дело Kücükdeveci(12)), че забраната на дискриминацията, основана на възраст, е общ принцип на правото на Съюза, „чийто източник са различните международни инструменти и общите конституционни традиции на държавите членки“(13), вярно е също, че този принцип е получил конкретно изражение в „Хартата от Лисабон“, поради което от тази основа той трябва да разгърне възможностите и ограниченията на своето действие(14).
27. Що се отнася до елемента от вторичното право, Директива 2000/78, на този етап могат да се споменат малко неща. Достатъчно е да се посочи на първо място, че Директивата се явява нормата, която „пуска в действие“ компетентността на Съюза в съответната област и която в този смисъл се превръща в предпоставка за нейното осъществяване в рамките на Съюза. На второ място, следва да се отбележи, както е приел Съдът, че в съответната област, за която се отнася Директивата, тя „конкретизира“ общия принцип на забрана на дискриминацията, основана на възраст(15).
28. Последната особеност на формулировката на въпроса е, че той включва твърдението, че оспорваната клауза от колективния трудов договор „се основава на гарантирането на въздушната безопасност“. Трябва да се посочи, че разглежданата клауза не съдържа каквото и да е уточнение в това отношение, а става дума по-скоро за вмятане, с което се обяснява, доколкото това съставлява обосновката, възприета от Bundesarbeitsgericht като обективна причина на посочената разпоредба, и че запитващата юрисдикция иска да установи именно дали тази съдебна практика, предхождаща влизането в сила на AGG, е в съответствие с правото на Съюза.
29. Възможно е обаче отговор на Съда, ограничен стриктно до този израз, както в действителност предлага Комисията, да не отговори на целта Съдът да бъде полезен с отговора си на Bundesarbeitsgericht. Всъщност считам, че това, което иска да установи запитващата юрисдикция, е дали клаузата за преждевременно прекратяване на трудовото правоотношение е съвместима с правото на Съюза, независимо от обосновката, която е дадена в националната съдебната практика на този вид разпоредби.
30. С оглед на гореизложеното считам, че въпросът следва да бъде преформулиран по следния начин:
„Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78, разглеждана във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат с колективен трудов договор да се установява възрастова граница от 60 години за пилотите?“.
Б – Относно възрастта като признак за дискриминация, включително в областта на трудовите правоотношения
31. Изричните забрани на дискриминацията имат дълга история в конституционните традиции на държавите членки. Членовете на политическата общност и, по-общо казано, човешките същества, са равни по достойнството си, човешкото достойнство, и това достойнство се изразява в няколко, отначало малко на брой специфични забрани за дискриминация, чието изразяване е в тясна връзка със състоянието и развитието на нашата конституционна култура(16). Понастоящем в член 21 от Хартата, който е непосредствено продължение на общия принцип на равенство, посочен в член 20 от нея, са изброени петнадесетина признака за забранена дискриминация, предпоследният от които се отнася до възрастта.
32. Това място на „възрастта“ в изброяването в тази разпоредба вече сочи, че не става въпрос конкретно за някоя от най-старите или „класически“ забрани за дискриминация. Това обаче не предполага, че този признак е по-малко важен от останалите. Все пак това навежда на мисълта, че безспорната му актуалност прави от него критерий за забрана на дискриминацията в процес на консолидиране, който е предмет на процес на достигане до социален и политически консенсус в някои от неговите измерения.
33. Във всички случаи сама по себе си разпоредбата не съдържа каквато и да е „разлика в третирането“ по отношение на различните критерии за дискриминация: за всеки от тях е забранена по еднакъв начин „всяка“ една дискриминация. От друга страна, различията ще произтекат в зависимост от това колко често се срещат посочените критерии, което произтича от настоящото състояние на правото на Съюза. Релевантното тук е, че въпреки всичко казано до този момент, цари разнородност между различните „реалности“, които обхващат формулировките на различните разпореждания за забрана на дискриминацията.
34. Така в случая с възрастта, нейната специфика вече е подчертана от генералния адвокат Jacobs в заключението му по дело Lindorfer/Съвет по начин, който не изисква по-нататъшно коментиране: „идеята за равно третиране без оглед на възрастта е предмет на многобройни уговорки и изключения, каквито са различните възрастови ограничения, често правнозадължителни, на които се гледа не само като приемливи, но и като действително полезни и понякога съществени“(17). Това важи безспорно за област, която е доста особена, каквато е тази на трудовите правоотношения. Така достигам до една различна перспектива.
35. Всъщност при отчитането на основните права и на общите принципи в областта на трудовите правоотношения се включва сравнително скорошното понятие „хоризонтално измерение“ на тези права и принципи, т.е. в отношенията между частноправни субекти, каквито са в по-голямата си част, и по-специално, работодателите(18).
36. Забраните на дискриминацията в областта на трудовите правоотношения датират отдавна както в първичното, така и във вторичното право на Съюза(19). Забраната за дискриминация, свързана с „възрастта“, е развита и конкретизирана посредством нейното включване в Директива 78/2000 заедно с три други критерия за забрана на дискриминацията (религия или убеждения, увреждане и сексуална ориентация)(20).
37. Принципно Директивата разглежда тези четири критерия по един и същ начин. Ще видим обаче как по отношение на възрастта тя въвежда категория „обосноваване“ на някои хипотези на разлики в третирането (член 6, параграф 1 от Директивата), които отсъстват относно другите критерии или пък в другите две директиви.
38. Именно тази разлика позволява да се разделят на две групи трите разпоредби на Директива 2000/78, които изрично са посочени от запитващата юрисдикция в нейното преюдициално запитване. Посредством използване на отрицания всички тези разпоредби „определят“, по един или друг начин, областта или действието на принципа на забрана на дискриминацията в сферата на трудовите правоотношения, поради което на тях евентуално може да бъде направено позоваване с оглед обосноваване на спорната мярка. Техният обхват обаче е много различен.
39. Първата група разпоредби, в която биха се включили член 2, параграф 5 и член 4, параграф 1, се проектира върху четирите категории забрани на дискриминацията в областта на трудовите правоотношения, които са специфичен предмет на тази директива. Следователно те позволяват да се придаде относително значение не само на действието на забраната на дискриминацията, основана на възраст, но и на дискриминацията по религиозни причини или поради идеология, увреждане или сексуална ориентация(21). Следователно основанията, изтъкнати в първите два случая, трябва да се отнасят до относителната тежест. Така в член 2, параграф 5 е използван начин на изразяване, който напомня малко на този във връзка с ограниченията на основните права (член 52 от Хартата), а в член 4, параграф 1 е използван общият ефект на две малко двузначни прилагателни: „основно и определящо“.
40. Обратно на това, член 6, параграф 1, който би съставлявал втората от споменатите групи, е разпоредба, която специално е насочена към „обосноваване“ на видовете дискриминация — включително пряка — на основание възраст. По този начин член 6, параграф 1 разширява възможностите за дерогация — винаги конкретна, пропорционална и обоснована — на забраната на дискриминацията, когато признакът е възрастта. Във връзка с посочения признак този член от Директивата заедно със съображение 25 от нея позволява да се използва терминология („оправдани“ разлики в третирането), която би била приета по-трудно, когато става въпрос например за дискриминация, основана на сексуалната ориентация или на етническия произход.
В – Правото на колективно договаряне
41. Обстоятелството, че оспорваната разпоредба е част от колективен трудов договор и поради това произтича от упражняването от социалните партньори на правото на колективно договаряне (член 28 от Хартата), не допуска наличието на каквото и да е отражение върху настоящия въпрос, както може да се направи извод от по-ранната съдебна практика(22). Този елемент заедно с други особености на настоящия случай способства за отчитане на последствията от това обстоятелство, във всички случаи в по-голяма степен в сравнение с това, което изискват обстоятелствата по други дела, по които Съдът е постановил вече решения. В този смисъл вече считам за удачно да посоча първите си съображения относно обхвата на правото на колективно договаряне, като по-нататък ще разгледам неговото конкретно изражение в настоящия случай.
42. Правото, което понастоящем се съдържа в член 28 от Хартата, се отнася до понятието „автономия на колективното договаряне“. Тази автономия е ключов елемент за разбирането на развитието на европейското трудово право, около който се създават правилата на демократичните системи за представителство и се определят границите на закона по отношение на синдикалната свобода(23). Отвъд различията, които съществуват във връзка с понятието за колективен трудов договор в различните държави членки(24), автономията на колективното договаряне се ползва от специално признаване в техните правни традиции(25).
43. Следователно гарантирането на колективното договаряне предполага признаването на основната роля на колективните трудови договори за уреждането на трудовите правоотношения, които правоотношения съставляват тяхното естествено приложно поле, осигурявайки винаги разумното им равновесие със закона, и по-специално с правото на Съюза. Прочитът на съдебната практика потвърждава, че Съдът се старае да гарантира тази трудна точка на равновесие.
44. Така Съдът е приел, че е допустимо държавите членки да възложат „на социалните партньори постигането на целите на социалната политика, предвидени в приета в тази област директива“, но е уточнил, че „[т]ази възможност не ги освобождава от задължението да осигурят, че всички работници от Общността могат да се ползват от пълната закрила, предвидена в директивата“(26).
45. Съдебната практика се е сблъсквала с много случаи, в които правото на колективно договаряне, упражнено „[в] съответствие с […] националните законодателства и практики“(27), е изтъкнато като ограничение за приложението на правото на Съюза. Така в Решение по дело Albany(28) Съдът е приел, че към колективните трудови договори, предназначени за подобряване на условията за наемане на работа и условията на труд, не се прилагат нормите относно конкуренцията на член 101, параграф 1 ДФЕС (предишен член 81 ЕО). Обратно на това, богата съдебна практика потвърждава, че колективните трудови договори не са изключени от приложното поле на разпоредбите относно свободите, предмет на защита съгласно Договора(29), и по-специално, че принципът на забрана на дискриминацията между работници от мъжки и женски пол по отношение на тяхното възнаграждение, както е установен в Договорите (последователно в членове 119 ЕО и 141 ЕО, понастоящем член 157 ДФЕС) и във вторичното право, се прилага към колективните трудови договори, доколкото става въпрос за задължителна правна норма(30). За разлика от член 157 ДФЕС, член 19 ДФЕС не е норма, която се отнася за държавите членки (това е норма, с която се възлагат правомощия на Съвета), но както Директива 2000/78, така и очевидно член 21 от Хартата имат „императивен характер“ съгласно съдебната практика.
46. С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че макар колективните трудови договори да не са област, в която е изключено прилагането на правото на Съюза (както от гледна точка на националното право, те не са област, която изцяло е освободена от спазването на закона), автономията на колективното договаряне заслужава адекватна защита в рамките на Съюза.
VI – Анализ на преюдициалния въпрос
47. Формулировката на поставения от Bundesarbeitsgericht въпрос предразполага към това да се приеме възможността оспорваната разпоредба да спада последователно към приложното поле на член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, тълкувани в светлината на член 21 от Хартата.
A – По член 2, параграф 5 от Директивата: изключване от приложното поле на Директивата на мерките, евентуално приети от националното законодателство като необходими за обществената сигурност и защитата на здравето
48. Съгласно член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 тя „не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, подържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“. С тази разпоредба, приложима спрямо всички обхванати от Директивата признаци на дискриминация, общностният законодател признава възможността за наличие на противоречие между защитата на общия принцип на равно третиране в сферата на заетостта и инструментите за гарантиране на другите основни права и ценности, като дава по изключение предимство на последните.
49. По-специално този член 2 се отнася до три типа мерки, необходими в демократичното общество: тези, които са необходими за обществената сигурност (сред които този член посочва по-специално подържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния), мерките за защита на здравето, и на последно място, тези, които са предназначени да гарантират правата и свободите на гражданите като цяло.
50. Запитващата юрисдикция иска да установи дали защитата на въздушната безопасност, която е свързана с посочената разпоредба, би могла да обоснове спорната мярка. Би било трудно да се отрече, че защитата на въздушната безопасност може да се включи в приложното поле на обществената сигурност, както предлага германското правителство, като мярка да защита на здравето на гражданите (тук става въпрос за членовете на екипажа, пътниците на борда на самолета или жителите на областите, над които лети съответният самолет). Принципно считам, че мярка, насочена към гарантиране на безопасността на въздушния трафик, евентуално би намерила основание именно в посочения член 2, параграф 5.
51. На първо място обаче е факт, че разглежданата разпоредба изисква приемането на мярка от „националното законодателство“, което представлява специално използван израз с по-тесен обхват от по-общата формулировка „държавите членки могат да регламентират“, използвана, както ще видим по-нататък, в член 4, параграф 1 член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Макар да е необходимо да се признае, че използваната терминология не е изцяло съгласувана, нейното разглеждане във връзка с останалата част от изречението позволява да се разбере, че съображенията, които могат да доведат до дерогация на Директивата, трябва във всички случаи да произхождат поне от органи на публичната власт(31). Ако това е така, приемането на мярка с подобни характеристики от конкретните социални партньори по автономен начин по никакъв начин не изглежда да отговаря на изискванията на член 2, параграф 5 от Директивата.
52. От друга страна, макар безспорно при колективното договаряне социалните партньори да могат да вземат предвид цели, които по принцип не са включени в неговото поле на действие, член 2, параграф 5 препраща изрично към мерките, които са „необходими“ за реализирането на посочените цели. Според мен това прилагателно не само препраща към необходимостта да се осъществи контрол за пропорционалност на разглежданата мярка по отношение на посочената цел, но подчертава и важния характер, който трябва да има мярката за реализиране на тази цел. Изключителният характер на всяка дерогация от принципа на забрана на дискриминацията (за който, да не забравяме, става дума в този член) обяснява защо не може да става въпрос за мерки, които способстват само по допълнителен начин за безопасността или общественото здраве, а само за разпоредби, приети специално с тази цел, които заслужават специална защита.
53. На последно място считам, че приемането на решения в областта на обществения ред, безопасността или общественото здраве по своето естество е компетентност, присъща на националните органи, която в основната си част не се включва в приложното поле на колективното договаряне, което може да има определено непряко въздействие и във всички случаи с второстепенно значение. Все пак не става дума за материи, които биха могли да бъдат поставени в зависимост от свободната воля на страните, и поради това да надхвърлят определената със закон област на намеса на социалните партньори(32). Целите на член 2, параграф 5 изискват да е налице действие, практически напълно еднообразно и поради това несъвместимо с колективното договаряне, което води до създаване на уредба, която по определение е с многостранна природа(33).
54. С оглед на гореизложеното считам, че член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 не позволява да се обоснове предвиждането в колективен трудов договор на правило за прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите на 60-годишна възраст с оглед на гарантиране на въздушната безопасност.
Б – По член 4, параграф 1 от Директивата: особеният режим на основните и определящи професионални изисквания
55. Член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 позволява на държавите членки да „регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.
56. Установеното в тази разпоредба правило (транспонирано в германското право посредством член 8 от AGG и потенциално приложимо на свой ред към всички обхванати от Директивата признаци на дискриминация) остава подчинено на изпълнението на много строги условия: на първо място, дискриминационната мярка трябва да преследва „законосъобразна цел“, на второ място, тя трябва да се основава на „характеристика, свързана с“ признак за дискриминация, а на последно място, такава характеристика трябва да бъде „основно и определящо“ професионално изискване, което освен това е пропорционално.
1. Законосъобразна цел
57. На първо място, що се отнася до изтъкнатата цел, а именно въздушната безопасност, следва само да се отбележи, че оставяйки настрана съображенията относно възможността да се прави позоваване на тази цел в рамките на колективно договаряне, посочената цел би могла действително да бъде законосъобразна по смисъла на този член.
2. Разлика в третирането, основана на „характеристика, свързана с“ признака за дискриминация
58. На второ място, следва да се напомни, че член 4, параграф 1 позволява обосноваването на разлика в третирането „основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1“. Тази формулировка приканва да се направи разграничение между признака за дискриминация в буквален смисъл и характеристиката, с която е свързан. Именно последната трябва да съставлява „основно и определящо професията изискване“ за целите на обосноваване на разликата в третирането, а не самият признак за дискриминация(34).
59. В настоящия случай признакът за дискриминация очевидно би бил възрастта, докато „характеристика[та], свързана с“ възрастта би включвала някои физически или психически способности, чиято загуба е свързана с напредване на възрастта, което в настоящия случай се изразява във възможността за възрастово ограничение, установено, така да се каже, a priori.
3. „Основно и определящо“ професионално изискване
60. Що се отнася до условието за „основно и определящо“ професионално изискване, член 4, параграф 1 е лишен от всякакво двусмислие: двете прилагателни „основно и определящо“ установяват тясно тълкуване на предоставените с тази разпоредба възможности „като дерогация от субективно право, предвидена в директивата“(35). Това се установява и от съображение 23 от Директива 2000/78, съгласно което способът за обосноваване съгласно член 4, параграф 1 може да се приложи само „[п]ри много ограничени обстоятелства “, които във всички случаи „трябва да бъдат включени в информацията, предоставена от държавите членки на Комисията“.
61. Съдебната практика е предоставила доказателства за умерено използване на това изключение и за волята на Съда то да се тълкува стеснително, като се приема, че то обхваща и случаи, при които с оглед на особеното естество на разглежданата професионална дейност наличието на характеристика, свързана с възрастта или с друг от признаците за дискриминация намалява чувствително (или за да перифразирам разпоредбата, по основен и определящ начин) способността на лицето да осъществява посочената дейност правилно и ефикасно.
62. Решение по дело Wolf, посочено по-горе, към този момент е единственият случай, в който Съдът е разгледал наличието на тази изключителна хипотеза по член 4, параграф 1 от Директива 2000/78. По-конкретно става въпрос за дело, свързано с дискриминация, основана на възраст, по което Съдът приема, че посочената норма може да бъде приложена, за да обоснове национална правна уредба, в която е определена максимална възраст 30 години за наемане в рамките на междинна техническа пожарна служба. Сред мотивите на Решение по дело Wolf се съдържа изрично позоваване на съображение 18 от Директива 2000/78, в което е уточнено, че тази директива не изисква от въоръжените сили и полицията, затворите и „службите по спешност“ да „наемат […] на работа лица, които нямат изискваните способности да изпълняват кръга от задължения, свързани със законната цел за подържане оперативния капацитет на тези служби“(36). Според мен е възможно отношението между обстоятелствата по Решение по дело Wolf и защитата на обществената сигурност, която е очевидната цел, проличаваща от това съображение, да е имало определено влияние върху решението на Съда, който е обосновал мярката, прилагайки служебно член 4, параграф 1, вместо да използва посочения от странните член 6, параграф 1(37).
63. С оглед на тази съдебна практика нищо не би следвало да попречи, най-малкото принципно, в член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 да се включи условие за възрастово ограничение за упражняването на професия с толкова особени характеристики като професията пилот с цел, каквато е въздушната безопасност. Проблемът обаче се състои в това, че не точно такъв е смисълът и обхватът на разглежданата национална мярка.
64. Безспорно е трудно да се постави под въпрос значението на въпроса относно възрастта за упражняването на тази дейност(38). Освен това обстоятелството, че международноправна уредба, каквато е съдържащата се в JAR-FCL 1.060a, налага на пилотите определени ограничения във възрастта между 60 и 65 години (те могат да летят единствено когато екипажът включва друг пилот на възраст под 60 години), може да бъде индикатор не само за това, че професията пилот изисква притежаването на някои определени физически и психически характеристики, но и за обстоятелството, че достигането на 60‑годишна възраст може да има определени последици в тази област.
65. Считам обаче, че доколкото националната норма и международните правила позволяват осъществяването на полети — макар и с някои ограничения — до навършване на 65 години, възрастово ограничение, което се отнася до по-малка от посочената възраст, не може да се обхване от установената в член 4, параграф 1 от Директива 2000/78 дерогация.
66. Според мен с оглед на настоящото състояние на международната правна уредба относно упражняването на професията обстоятелството лицето да не е навършило 65 години е основно и определящо професията изискване за упражняване на професията пилот по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата. Сам по себе си фактът, че международна правна уредба като JAR-FCL 1.060a предвижда това възрастово ограничение по общ и задължителен начин, съставлява достатъчно доказателство за условията, които се изисква да бъдат изпълнени съгласно посочената разпоредба от Директивата.
67. Доста по-различен е настоящият случай, в който е предвидено автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите от определена авиокомпания при навършване на 60-годишна възраст. Доколкото международните норми позволяват на пилотите над 60-годишна възраст да летят, макар и при определени условия, в това отношение не изглежда логично да се приеме, че обстоятелството да не е достигната 60-годишна възраст, съставлява „основно и определящо“ професионално изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директивата. Въведените условия по отношение на лицата, прехвърлили тази възраст, не могат да имат друго действие освен това, което произтича от начина на формулирането им. В рамките на тези условия упражняването на посочената професия не се сблъсква с каквото и да е друго изискване, което би могло да бъде изтъкнато, следователно трябва да се направи извод, че оспорваната разпоредба не може да се основава на член 4, параграф 1 от Директивата.
68. За да се направи заключение относно гореизложеното, считам, че нито една от двете разпоредби на Директивата, насочени към това да се придаде относително значение на обхвата на която и да е от забраните за дискриминация, предмет на посочената директива, и по-специално член 2, параграф 5 и член 4, параграф 1, не позволява да се направи извод, че разглежданата клауза от колективния трудов договор е в съответствие с правото на Съюза. Остава посочената клауза да се разгледа от гледна точка на член 6, насочен специално към това да се направи по-гъвкаво прилагането на принципа на забрана на дискриминацията, основана на възраст. Отговорът, който следва да се даде относно тази разпоредба от Директивата, ще бъде много по-комплексен.
В – По член 6, параграф 1 от Директивата: обосноваването на разликите в третирането на основание възраст
69. Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, „ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително [от целта на] законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и […] професионално[…] обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. Поради това в член 6, параграф 1 от Директивата са поставени две условия с оглед на обосноваване на тези разлики в третирането: от една страна, наличието на законосъобразна цел, а от друга страна, „подходящи[я] и необходим […]“ характер на мярката, т.е. нейната пропорционалност.
1. Законосъобразната цел
70. Първото от тези две изисквания се позовава по-конкретно на обосноваване посредством „законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и […] професионално[…] обучение“.
71. Позоваването на въздушната безопасност като цел на оспорваната понастоящем мярка задължава, на първо място, да се определи дали цел от това естество попада в приложното поле на този член 6, параграф 1. По-нататък обаче ще изтъкна възможността защитата на автономията на колективното договаряне да се признае за законосъобразна цел на социалната политика в контекст, който е също толкова особен като в настоящия случай.
а) Целта, свързана с въздушната безопасност
72. Буквалното тълкуване на член 6, параграф 1 евентуално би могло да включва законосъобразна цел от всякакво естество: използваната в тази разпоредба формулировка „включително“(39) изглежда сочи, че изброяването по-долу е примерно и не е нито изчерпателно, нито изключващо, както е примерно и изброяването на съдържащите се в същата разпоредба хипотези, с посочване на видовете разлики в третирането, които биха могли да използват посочения способ за обосноваване(40). При все това видът на примерите, дадени в Директивата, позволява определена степен на разграничаване на естеството на тези обосновки.
73. Именно това обяснява, че съдебната практика защитава позицията за по-тясно тълкуване на разпоредбата, като я ограничава окончателно до целите на общата социална политика. Така в Решение по дело Age Concern England, посочено по-горе, изрично е установено, че „[о]т член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 произтича, че целите, които могат да се приемат за „законосъобразни“ по смисъла на тази разпоредба и следователно за годни да обосноват дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, са цели, свързани със социалната политика като тези относно заетостта, трудовия пазар или […] професионално[…] обучение“ (точка 46)(41).
74. Според мен идеята, която отразяват тези решения, е че списъкът по член 6, параграф 1 сам по себе си не е изчерпателен, поради което не се ограничава до целите на „политика по заетостта, трудов пазар и […] професионално[…] обучение“ (единствените, които изрично са посочени), въпреки че неговият обхват също не може да надхвърли целите на социалната политика в общ или широк смисъл на думата, като посочването на цели на тази политика е направено само примерно.
75. Това тълкуване изцяло е съгласувано със съдебната практика, която позволява намесата на социалните партньори в специфичния контекст на член 6, параграф 1(42). Доколкото тази разпоредба е създадена, за да обхване мерките, които се основават на съображения от сферата на социалната политика или на политиката по труда — област, присъща на колективното договаряне, е логично нейното приложение да може да бъде поверено на социалните партньори(43).
76. С оглед на гореизложеното считам, че цел, каквато е въздушната безопасност — с оглед на явната липса на връзка между нея и областта на социалната политика и трудовите правоотношения — не би могла да се счита за „законосъобразна цел“ по член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 в смисъла, който съдебната практика влага в съдържащото се в посочената разпоредба понятие. Както посочих, именно член 2, параграф 5 се явява основата на цел, каквато е въздушната безопасност.
77. От тази гледна точка и с оглед на обстоятелството, че Bundesarbeitsgericht изрично посочва въздушната безопасност като цел на оспорваната мярка, бих могъл да приключа анализа на настоящия случай във връзка с посочения член 6, параграф 1. Безспорно в този анализ националният съд „единствено компетентен да прецени фактите по делото, с което е сезиран, и да тълкува приложимото национално законодателство, трябва да търси причините за оставянето в сила на разглежданата мярка и по този начин да идентифицира целите, които тя преследва“(44). Без обаче да искам да поставя под въпрос тази компетентност на последна инстанция на запитващата юрисдикция, считам, както посочих по-горе, че за да ѝ бъде даден полезен отговор с оглед на разрешаване на националния спор, разглеждането на поставения пред Съда въпрос не трябва да се ограничава — най-малкото в приложното поле на член 6, параграф 1 — до хипотезата, че целта на оспорваната мярка е въздушната безопасност, а това разглеждане следва да бъде отворено за други възможности.
б) Запазването на автономията на колективното договаряне като законосъобразна цел на социалната политика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78
78. „Преждевременното“ прекратяване на трудовото правоотношение, за което става въпрос, както в други подобни случаи, разгледани от Съда, не е било въведено в националния правов ред посредством какъвто и да е вид норма, а конкретно посредством колективен трудов договор. Според мен подобно обстоятелство позволява да се разгледат алтернативни начини на изследване на законосъобразната цел, която вероятно се преследва с оспорваната мярка(45). Това изследване би могло да има за отправна точка някои от вече постановените решения на Съда в разглежданата област, като се следва „естественото развитие“ на посочените решения.
79. Несъмнено следва да започнем с напомняне, че като част от правовия ред на държавите членки колективните трудови договори имат призната присъща за тях функция, насочена към реализирането на целите на Директивата (съображение 36 и член 18 от Директивата). В настоящия случай обаче не става дума за това. Въпросът е дали освен тази неоспорима функция целта да се запази пространство за колективното договаряне в посочената област (а именно определянето на конкретния момент на прекратяване на трудовото правоотношение в контекста на придобиването на право на получаване на пенсия) не би могла да има характер на законосъобразна цел на социалната политика по смисъла на Директивата.
80. Ще отбележа, че така поставеният въпрос не е нова версия на спорното равновесие между „основните права“ и „основните свободи“, ако мога да се изразя така. Поставеният тук въпрос е по-скромен, в смисъл, че цели само да оформи колективното договаряне като „законосъобразна цел“ на социалната политика, която конкретно може да придаде значение на обхвата на общия принцип на забрана на дискриминацията, основана на възраст. Най новата съдебна практика и фактите по настоящия случай ме карат да приема подобно предложение. На първо място, що се отнася до съдебната практика, от постановяването на Решение по дело Palacios de la Villa до постановяване на Решение по дело Rosenbladt, посочени по-горе, изглежда се наблюдава тенденция в тази практика на Съда, съгласно която клаузите за прекратяване на трудовото правоотношение, които съвпадат с достъпа до пенсия за осигурителен стаж и възраст, приети с колективен трудов договор, са допустими от гледна точка на Директивата, доколкото отговарят имплицитно на законосъобразната цел, казано накратко, да дадат път на следващите поколения при достъпа до правото на труд(46). Това се придружава от размисъл върху функцията на колективното договаряне, понастоящем гарантирана посредством Хартата, и относно „гъвкавостта“, която предполага колективният трудов договор(47).
81. Всъщност в Решение по дело Rosenbladt, посочено по-горе, Съдът е приел, че колективен трудов договор може да предвижда автоматично прекратяване на трудовите договори, дори когато е установено, че продължават да са изпълнени конкретните условия за това работникът да продължи да осъществява разглежданата дейност, като му се предоставя възможност да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът приема, че подобна клауза отговаря на законосъобразната цел да се предостави достъп на младите поколения до пазара на труда.
82. Считам, че тази съдебна практика не може да бъде приложена точно и изцяло, без да се вземе предвид фактът, че става въпрос за мярка, която произтича от колективното договаряне, което допринася за увеличаване на нейната легитимност(48). Затова въз основа на тази съдебна практика приканвам Съда да приеме за възможна законосъобразна цел на социалната политика — при определени условия — запазването на собствено пространство за колективното договаряне(49).
83. По-нататък, на второ място, следва да се вземат предвид обстоятелствата в настоящия случай, т.е. условията за упражняване на професията пилот. Всъщност уважаването на претенциите на жалбоподателите по главното производство, а именно да им бъде разрешено да продължат да осъществяват полети, включително при условията, наложени на пилотите над 60-годишна възраст, до момента, в който по силата на JAR-FCL 1.060a тяхното свидетелство за летателна правоспособност стане невалидно, предполага да се отнеме каквато и да е законосъобразна свобода на социалните партньори за договаряне в тази конкретна област. Всъщност, ако е налице характеристика, която наистина отличава настоящия случай от разрешените в съдебната практика дела, това е фактът, че за упражняването на професията пилот принципно е поставена възрастова граница — включително посредством международна правна уредба — при надхвърляне на която вече не е възможно упражняването на тази професия. Така, следвайки някои от доводите, изложени в настоящото производство, за разлика от колективните трудови договори относно други професии, с тези относно пилотите могат единствено да се постигне съвпадане на датата на автоматично прекратяване на трудовото правоотношение с момента, в който свидетелството за летателна правоспособност стане невалидно.
84. Без да е необходимо да се поставя въпросът дали така не би могъл да се породи фактор за необоснована дискриминация между професията пилот и по-голямата част от останалите професии, нито този въпрос да се поставя чрез премерване на относителната стойност на двете права, най-малкото е ясно, че запазването — в качеството му на принцип — на поле на действие на колективното договаряне в тази област, може да е насочено към това то да бъде признато като законосъобразна цел на социалната политика по смисъла на член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата.
85. Поради това считам, без обаче да е нужно да правя повече уточнения, че е налице област на действие, характерна за колективните трудови договори — специална зона, в която те могат законосъобразно да проявяват своето действие, и нормите относно прекратяването на трудовите правоотношения естествено спадат към тази област или поле на действие, характерни за колективното договаряне. Сам по себе си фактът на намесата на колективните трудови договори в тази област и по посочените въпроси съставлява важна стъпка за легитимиране на приетите в техните рамки решения, но дори в тази сфера социалните партньори не се ползват с пълна свобода на действие, тъй като, след като се установи законосъобразността на целта, която дава право да се приложи член 6, параграф 1, съгласно тази разпоредба следва да се провери дали посочената мярка е пропорционална. Това означава, че в контекста на професията пилот по принцип не е несъвместимо с Директива 2000/78 наличието на времеви интервал преди навършване на 65‑годишна възраст, което е предмет на колективното договаряне, когато, разбира се, то издържи проверката за пропорционалност.
2. Пропорционалност на мярката
86. Преди обаче да анализирам нейната пропорционалност, следва да се отхвърли твърдението за липса на съгласуваност на мярката, изведено от обстоятелството, че тази мярка не се прилага спрямо всички германски пилоти(50), нито дори спрямо всички пилоти от групата „Lufthansa“, а само към тези от компанията „Deutsche Lufthansa“. Според мен, доколкото автономията е присъща черта на колективното договаряне, наличието на изискване за съгласуваност между някои колективни трудови договори действително създава проблеми. Неслучайно в голяма степен това е причината, поради която считам, че колективният трудов договор не е подходящият способ за постигане на целите на обществената сигурност. Въпросът обаче е, че се твърди, че договарящите страни по различните колективни трудови договори са били едни и същи, а в Решение по дело Enderby вече беше посочено, че в рамките на едно и също предприятие, с един и същ синдикат, автономията на колективното договаряне не е достатъчно основание, за да се избегне изискването за съгласуваност между два различни колективни трудови договора(51). В конкретния случай обаче не изглежда страните да съвпадат напълно: от една страна, макар действително да беше посочено, че синдикатът „Cockpit“ е бил договаряща страна по всички релевантни колективни трудови договори в рамките на групата „Lufthansa“, това не изключва възможността преговарящите да са били различни лица в зависимост от това за коя компания се отнася съответният трудов договор, а от друга страна, що се отнася по-специално до предприятието, считам, че обстоятелството, че Deutsche Lufthansa, наред с други авиокомпании, принадлежи към групата „Lufthansa“, не означава, че самата група от предприятия е сключила колективните трудови договори, а че това е направило всяко от предприятията, спадащи към посочената група.
87. Предвид гореизложеното твърдението за несъгласуваност се отхвърля, поради което следва да се анализира пропорционалността на мярката. За тази цел трябва да бъдат взети предвид много различни елементи, които характеризират тази мярка.
88. На първо място, следва да се напомни, че през периода от „предсрочното“ прекратяване на трудовото им правоотношение на 60‑годишна възраст до навършване на 63‑годишна възраст, когато разглежданите пилоти придобиват право на съответна пенсия за осигурителен стаж и възраст, те получават от авиокомпанията временно възнаграждение с компенсаторен характер, което съответства на около 60 % от вноските към пенсионната схема(52).
89. На второ място, следва да се вземе предвид продължителността на мярката, която е пет години, доколкото в друга авиокомпания съответният пилот би могъл да упражнява своята трудова дейност (но с някои ограничения) до 65‑годишна възраст. Според мен от гледна точка на пропорционалността това е основното възражение, което предизвиква оспорваната мярка, която не само се отнася до период преди навършване на 65-годишна възраст (след която не е разрешено пилотът да продължи да осъществява полети), а също е придвижила напред автоматичното прекратяване на договора с достигане на 60-годишна възраст.
90. Безспорно, не може да се твърди, че става дума за произволно избран момент. С навършване на 60‑годишна възраст се налага предпазна мярка (присъствието на помощник-пилот), която има функцията най-малкото да привлече вниманието върху процеса на остаряване на човешкия организъм. На подобен вид предпазни мерки обаче не може да се приписва определящо значение, както вече имахме повод да видим.
91. Тук става въпрос за това — с оглед на обстоятелството, че обществената сигурност не е „причината“, мотивирала социалните партньори да се договорят за посочената мярка (макар тази причина да е налице в обосновката или логиката на мярката) — да се анализира дали преждевременното прекратяване на трудовото правоотношение, отнасящо се до много голям период (пет години) от професионалния живот на съответното лице, е пропорционална на законосъобразната цел да се запази поле на действие за колективното договаряне.
92. В това отношение считам, че става въпрос за непропорционално правило, поне в контекста на упражняване на професията пилот. Първо следва да се посочи обременителният характер на един петгодишен период в рамките на цялостната професионална кариера, която следва да бъде преустановена на 65-годишна възраст. От друга страна, днес принципът на забрана на дискриминацията, основана на възраст, се ползва с достатъчно стабилна позиция в правото на Съюза, за да може в това конкретно отношение да посрещне влиянието на колективното договаряне от по-благоприятна позиция. С това искам да кажа само, че повелите на принципа на забрана на дискриминацията, основана на възраст, не са призвани да отстъпят повече от необходимото според обстоятелствата в конкретния случай. На последно място, макар това измерение да не е разгледано в настоящото дело, инициативите относно преждевременното прекратяване на трудовите правоотношения имат отражение върху правото на упражняване на трудова дейност, по-специално в разглежданите тук възрастови периоди.
93. Всичко това навежда на извода, че с въвеждането на предсрочно прекратяване на трудовия договор на 60-годишна възраст колективният трудов договор надхвърля полето на действие, с което той принципно разполага. Следователно това обстоятелство също не допуска оспорваната мярка да бъде обоснована съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.
VII – Обобщение
94. Доколкото допуска автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите на въздушна линия с достигане на 60-годишна възраст и доколкото е приета в рамките на колективен трудов договор, национална разпоредба като оспорваната в конкретния случай няма характер на мярка, установена в националното законодателство, която в демократичното общество е необходима за обществената сигурност или за защитата на здравето по смисъла на член 2, параграф 5 от Директива 2000/78.
95. При обстоятелствата в конкретния случай автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите поради достигане на 60-годишна възраст не може да бъде обосновано и с член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, по-специално доколкото на условията за упражняване на тази професия след достигане на посочената възраст не може да се придаде действие, което надхвърля изразеното в посочените условия. Обратно на това, следва да се приеме, че в контекста на настоящото развитие на международната правна уредба ограничаването на упражняването на професията пилот за лицата, които не са достигнали възрастовата граница от 65 години, трябва да бъде схванато като израз и последица от основно и определящо професията изискване по смисъла на посочената разпоредба.
96. Поради това в случай на професия като тази на пилот на самолет за превоз на пътници или товари, при която е налице условие за възрастово ограничение, което изразява основно и определящо професията изискване, Директива 2000/78, и по-специално член 6, параграф 1 от нея, допуска посредством колективен трудов договор и със социалнополитическата цел да се запази пространство за колективното договаряне, при спазване на принципа на пропорционалност, да се предвиди автоматично прекратяване на трудовото правоотношение поради обстоятелството, че работникът или служителят достигне възраст, по-голяма от определената с този характер на основно и определящо професията изискване. В подобен случай обстоятелството, че в този момент работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст или ако това не е налице — предоставянето на временно обезщетение до придобиване на право на пенсия, съставлява необходимо условие. Националните съдилища следва да определят дали съответната клауза на колективния трудов договор запазва пропорционалния си характер по отношение на посочената цел както относно големината на периода на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение, така и евентуално относно размера на временното обезщетение.
97. Във всички случаи Директива 2000/78 не допуска разпоредба като разглежданата в настоящия случай — доколкото тя противоречи на принципа на пропорционалност, предвид по-специално възрастовата граница за упражняването на професията — която разпоредба позволява прекратяването на трудовото правоотношение да бъде осъществено 5 години по-рано спрямо възрастовата граница, определена като израз на основно и определящо професията изискване за пилотите на авиолинии.
VIII – Заключение
98. В заключение предлагам Съдът да отговори на поставения от Bundesarbeitsgericht (Германия) въпрос по следния начин:
„Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, и по-специално член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от нея, тълкувани в светлината на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не допуска посредством колективен трудов договор да бъде предвидено автоматично прекратяване на трудовото правоотношение на пилотите на авиокомпания за превоз на пътници и товари при достигане на 60-годишна възраст“.
1 – Език на оригиналния текст: испански.
2 – ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7—13.
3 – Тук е достатъчно да се отбележи, че тази съдебна практика, която води началото си от Решение от 22 ноември 2005 г. по дело Mangold (C‑144/04, Recueil, стр. I‑9981) и е потвърдена с голяма група последващи решения, дава силен тласък на посочената хипотеза на забрана на дискриминацията, откроявайки нейната специфика. Във връзка с изследване на дискриминацията, основана на възраст в тази област, сред една доста богата библиография следва да се откроят Sprenger, M., Das arbeitsrechtliche Verbot der Alterdiskriminierung nach der Richtlinie 2000/78/EG, Hartung-Gorre Verlag, Konstanz 2006; Temming, F., Altersdiskriminierung im Arbeitsleben, Verlag C.H. Beck Manchen, 2008; ten Bokum, N., Flanagam, T., Sands, R., Von Steinau-Steinrück, R. (ed.), Age Discrimination Law in Europe, Wolters Kluwer, 2009; Sargeant, M. (ed.), The Law on Age Discrimination in the EU, Kluwer Law International 2008; Schiek, D., Waddington, L., Bell, M. (ed.), Non discrimination Law, Hart Publishing 2007. Вж. също Nogueira Gustavino, M., Extinción del contrato de trabajo y discriminación por razón de edad, Tratado de jubilación. Homenaje al Profesor Luis Enrique de la Villa Gil con motivo de su jubilación, López Cumbre (ed.), Iustel 2007.
4 – По-нататък изразът „пенсионна възраст“ ще се използва, за да се посочи възрастта, на която работникът или служителят обикновено преустановява своята трудова дейност, която възраст съвпада с правото на получаване на пенсия. В същия контекст, свързан с наближаването на пенсионирането, вж. Решение от 16 октомври 2007 г. по дело Palacios de la Villa (C‑41/05, Сборник, стр. I‑8531), Решение от 5 март 2009 г. по дело Age Concern England (C‑388/07, Сборник, стр. I‑1569, наричано по-нататък „Решение по дело Age Concern“), Решение от 12 януари 2010 г. по дело Petersen (C‑341/08, все още непубликувано в Сборника), Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Rosenbladt (C‑45/09, все още непубликувано в Сборника) и Решение от 18 ноември 2010 г. по дело Georgiev (C‑250/09 и С‑268/09, все още непубликувано в Сборника).
5 – За да бъда точен, става въпрос за пилоти на аеролинии за търговски превоз, но с оглед на стегнатост на израза ще ги наричам по-нататък „пилоти“.
6 – Орган на Европейската конференция за гражданска авиация, който представлява регулаторните органи на гражданската авиация на редица европейски държави, сред които е и Германия.
7 – BGBl. 2000 I, стр. 1966.
8 – BGB1. 2006 I., стр. 1897.
9 – BGBl. 2008 I, стр. 1229.
10 – Bundesanzeiger № 82b от 3 май 2003 г.
11 – Съгласно информацията, предоставена в съдебното заседание, предприятието ще заплаща тази компенсаторна пенсия до навършване на 63 години, когато пилотите ще имат право да получават съответната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
12 – Решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci (C‑555/07, все още непубликувано в Сборника).
13 – Решение по дело Mangold, посочено по-горе, точка 74 и Решение по дело Kücükdeveci, посочено по-горе, точка 21.
14 – В Решение по дело Kücükdeveci, посочено по-горе, точка 22, вече е направено кратко позоваване на член 21 от Хартата.
15 – Решение по дело Kücükdeveci, посочено по-горе, точка 27, Решение от 16 октомври 2007 г. по дело Chacón Navas (C‑13/05, Сборник, стр. I‑8531), Решение от 30 април 1996 г. по дело P./S. (C‑13/94, Recueil, стр. I‑2143). От друга страна, в този случай не се разглежда приложимостта на Директивата. Прекратяването на трудовото правоотношение на трите заинтересовани лица в делото по главното производство се е осъществило през ноември 2006 г., април и юни 2007 г. т.е. след влизането в сила националния закон за транспониране на Директивата (на 18 август 2006 г.), поради което тази област вече е била уредена от правото на Съюза, независимо че срокът за транспониране е изтекъл едва през декември 2006 г. Във връзка с последния проблем вж. Решение от 8 октомври 1987 г. по дело Kolpinghuis Nijmegen (80/86, Recueil, стр. 3969, точка 15) и в обратния смисъл Решение от 23 септември 2008 г. по дело Bartsch (C‑427/06, Сборник, стр. I‑7245, точка 24) и Решение от 10 май 2011 г. по дело Römer (C‑147/08, все още непубликувано в Сборника, точка 63).
16 – Вж. Stern, K. Die Idee der Menschen- und Grundrechte. Handbuch der Grundrechte in Deutschland und Europa, Band I, Entwicklung und Grundlagen, C.F. Müller Verlag, Heidelberg, 2004, р. 3.
17 – Решение от 11 септември 2007 г. (C‑227/04P, Сборник, стр. I‑6767), представено заключение на 27 октомври 2005 г., точка 85.
18 – Вж. Papier, H.-J. Drittwirkung der Grundrechte, Handbuch der Grundrechte in Deutschland und Europa, Band II, Grundrechte in Deutschland, Allgemeine Lehren I, C.F. Müller Verlag, Heidelberg, 2006, р. 1331.
19 – Тук следва да се цитират членове 13 ЕО и 141 ЕО и Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164—166).
20 – Принципно расовият произход е уреден в Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19—23).
21 – Освен това еквивалентни текстове на член 4, параграф 1 се срещат в Директиви 76/207 и 2000/43, които се отнасят съответно до дискриминацията, основана на пола и на етническия произход.
22 – Във връзка с член 28 от Хартата, вж. Rixen, S., Artikel 28 GRCh (Artikel II — 88 VVE) Recht auf Kollektivverhandlungen und Kollektivmaßnahmen, Europäische Grundrechte-Charta, Verlag C.H. Beck, Munich, 2006, р. 540.
23 – Sciarra, S. La evolución de la negociación colectiva. Apuntes para un estudio comparado en los países de la Unión europea — Revista de derecho Social №º38, 2007, р. 196.
24 – В това отношение вж. LordWedderburn, Inderogability, Collective Agreements and Community Law — The Industrial Law Journal, Oxford University Press, 1992, ValdésDal-Ré, Negociación colectiva y sistemas de relaciones laborales: modelos teóricos y objetos y métodos de investigación — Relaciones Laborales, Nº21, 1—15. ХІ. 2000, р. 83.
25 – Към посоченото обстоятелство се добавя и това, че както подчертава генералния авдокат Jacobs в заключението си по дело Albany, Brentjen's и Drijvende Bokken, посочено по-горе, „широко прието е, че чрез колективни трудови договори между работодатели и работници може да се избегнат скъпоструващи трудовоправни спорове, че намаляват разходите за сключване на споразумения посредством отговарящо на изискванията колективно договаряне и увеличават предвидимостта и прозрачността. Определена степен на равновесие относно тежестта на становищата на страните при договарянето допринася за приемането на решения, които отчитат интересите на двете страни и на цялото общество“ (заключение, представено на 28 януари 1999 г., точка 181).
26 – Решение от 30 януари 1985 г. по дело Комисия/Дания (143/83, Recueil, стр. 427, точка 8) и Решение от 10 юли 1986 г. по дело Комисия/Италия (235/84, Recueil, стр. 2291, точка 20). В определена степен тези решения дават приоритет на ефикасността на дадена директива по отношение на насърчаването на колективното договаряне (в този смисъл Davies, P. The European Court of Justice, Nacional Courts, and the Member Status — European Community Labour Law. Principles And Perspectives. Liber Amicorum Lord Wedderburn, Clarendon Press, Oxford, 1996, р. 121), но предполагат и ясно признаване на положението на колективните трудови договори в общностната правна рамка.
27 – Член 28 от Хартата.
28 – Решение от 21 септември 1999 г. (C‑67/96, Reсueil, стр. I‑5751). В същия смисъл Решение от 21 септември 1999 г. по дело Brentjens' (C‑115/97—C‑117/97, Reсueil, стр. I‑6025), Решение по дело Drijvende Bokken (C‑219/97, Reсueil, стр. I‑6121) и Решение по дело Van der Woude (C‑222/98, Reсueil, стр. I‑7111). Вж. също така и Решение от 15 юли 2010 г. по дело Комисия/Германия (C‑271/08, все още непубликувано в Сборника, точка 45).
29 – Решение от 15 януари 1998 г. по дело Schöning-Kougebetopoulou (C‑15/96, Reсueil, стр. I‑47), Решение от 24 септември 1998 г. по дело Комисия/Франция (C‑35/97, Reсueil, стр. I‑5325), Решение от 16 септември 2004 г. по дело Merida (C‑400/02, Reсueil, стр. I‑8471), Решение от 11 декември 2007 г. по дело International Transport Workers' Federation y Finnish Seamen's Union, наименовано „Viking Line“ (C‑438/05, Сборник, стр. I‑10779, точка 54), Решение по дело Laval un Partneri, посочено по-горе, точка 98 и Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 42—47. В посочените Решение „Viking Line“, точка 44 и Решение по дело Laval, точка 91, изрично е постановено, че макар правото на колективно действие, което е установено и в член 28 от Хартата, трябва да „се признае като основно право, неразделна част от общите принципи на общностното право, за чието спазване следи Съдът, това не означава, че упражняването му не може да подлежи на определени ограничения“.
30 – Решение от 8 април 1976 г. по дело Defrenne (43/75, Recueil, стр. 455, точка 39), Решение от 27 юни 1990 г. по дело Kowalska (C‑33/89, Recueil, стр. I‑2591, точка 12), Решение от 7 февруари 1991 г. по дело Nimz (C‑184/89, Recueil, стр. I‑297, точка 11), Решение от 21 октомври 1999 г. по дело Lewen (C‑333/97, Recueil, стр. I‑7243, точка 26), Решение от 18 ноември 2004 г. по дело Sass (C‑284/02, Recueil, стр. I‑11143, точка 25 и Решение от 9 декември 2004 г. по дело Hlozek (C‑19/02, Recueil, стр. I‑11491, точка 43). Вж. също така Решение от 8 ноември 1983 г. по дело Комисия/Обединено кралство (165/82, Recueil, стр. 3431, точка 11).
31 – Така например в Решение по дело Petersen, посочено по-горе, разглежданата мярка (максимална възрастова граница за упражняване на професията зъболекар, който работи по договор със здравната каса) е била приета с разпоредба, която има ранг на закон (вж. точка 11 от решението). От тази гледна точка и доколкото е направено позоваване на целта за защита на здравето, установеното различно третиране е можело да се включи в приложното поле на посочения член 2, параграф 5. Случаят обаче не беше такъв, доколкото беше налице липса на съгласуваност, тъй като посочената мярка не се е прилагала спрямо зъболекарите, които не работят по договор със здравната каса.
32 – Решение от 18 декември 2007 г. по дело Laval un Partneri (C‑341/05, Сборник, стр. I‑11767) разглежда, макар в доста различен контекст, отношението между колективните трудови договори и мерките от публично естество, сочейки, че социалните партньори „които не са публичноправни образувания“, в рамките на колективно договаряне не могат въз основа на член 3, параграф 10 от Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги „да се позовават на съображения от обществен ред, за да установят, че колективни действия като тези, за които става въпрос в главното производство, не противоречат на общностното право“ (точка 84). В подобен дух Решение от 19 юни 2008 г. по дело Комисия/Люксембург (C‑319/06, Сборник, стр. I‑4323).
33 – В този смисъл следва да се напомни значението, което Решение по дело Petersen, посочено по-горе, приписва на съгласуваността на мярката в рамките на посочения член 2, параграф 5 от Директивата (точки 61 и 62 от решението).
34 – Решение от 12 януари 2010 г. по дело Wolf (C‑229/08, все още непубликувано в Сборника, точка 35).
35 – По този въпрос по аналогия могат да се посочат Решение от 15 май 1986 г. по дело Johnston (222/84, Recueil, стp. 1651, точка 36) и Решение от 26 октомври 1999 г. по дело Sirdar (C‑273/97, Recueil, стp. I‑7403, точка 23), които изискват стеснително тълкуване на предишния член 2, параграф 2 от Директива 76/207 (в неговата първоначална редакция), аналогична норма на тази, която се разглежда в настоящия случай, но приложима само в областта на дисцриминацията, основана на пола (след изменението, осъществено с Директива 2002/73 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2003 година, разпоредбата е възпроизведена в член 2, параграф 6 от Директива 76/207 с текст, който наподобява повече на този на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78).
36 – Точка 38 от Решение по дело Wolf, посочено по-горе.
37 – Освен това в съдебната практика относно посочения вече член 2, параграф 2 от Директива 76/207 се срещат основно случаи, свързани с обществената безопасност. Така, след като е отрекъл „съществуването на обща дерогация, която е присъща на Договора и която изключва от приложното поле на общностното право всяка мярка, приета по съображения за обществена безопасност“ (и по-специално „съществуването на обща дерогация от принципа на равно третиране на мъжете и жените по съображения по отношение на мерките за организация на въоръжените сили, чието основание е защитата на обществената сигурност“), Съдът приема, че посоченият член 2, параграф 2 от Директива 76/207 е могъл да обоснове изключването на жените от упражняването на определени дейности като тези на полицията, изпълнявани при ситуации на сериозни вътрешни размирици (Решение по дело Johnston, посочено по-горе, точки 36 и 37), на надзиратели в затвори (Решение от 30 юни 1988 г. по дело Комисия/Франция, 318/86, Recueil, стр. 3559, точки 11—18), или на служба в бойните единици, каквито са Royal Marines (Решение по дело Sirdar, посочено по-горе, точки 29—31). Обратно на това, не може да се обоснове разпоредба, която изключва жените от заемане на всякакви военни постове, които предполагат използване на оръжия (Решение от 11 януари 2000 г. по дело Kreil, C‑285/98, Recueil, стp. I‑69, точки 25—29).
38 – Самият Bundesarbeitsgericht например в своето Решение от 20 февруари 2002 г. споменава случая с пилотите на военни самолети, за които има законоустановена възрастова граница от 41 години, като показател, че според законодателя с достигане на посочената възраст определени физически и психически способности вече започват да се влошават (BAG от 20.2.2002 г. AP Nr. 18 BGB § 620 Altersgrenze, § 611 Luftfahrt). В много други случаи, по които Bundesarbeitsgericht се е произнесъл в миналото, е изходил от „емпирични медицински данни, съгласно които екипажът на самолетите е изложен на особено силно физическо и психическо изтощение, което увеличва риска от влошаване на способностите вследствие от остаряване и риска от неочаквани погрешни реакции“.
39 – „Notamment“ в текста на френски; „including“ в текста на английски; „compresi“ в текста на италиански; „erityisesti“ в текста на фински; „insbesondere“ в текста на немски език, всичките имащи еднакво значение.
40 – В този смисъл например се е произнесъл генералният адвокат Sharpston в заключението си по дело Bartsch, посочено по-горе, точка 110.
41 – Вж. в този смисъл Решение от 18 юни 2009 г. по дело Hütter (C‑88/08, Сборник, стр. I‑5325, точка 41), както и посоченото по-горе заключение на генералния адвокат Bot по дело Kücükdeveci (точка 37) и Решение по дело Petersen, постановено на 3 септември 2009 г. (точка 55). Други съображения, които по по-индиректен начин подкрепят тази теза, се съдържат в съображение 25 от Директивата, както и в посочените по-горе Решение по дело Mangold (точка 63), Решение по дело Palacios de la Villa (точка 68) и Решение по дело Petersen (точки 48—50).
42 – Вж. Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, точка 68 и Решение от 12 октомври 2010 г. по дело Rosenbladt (C‑45/09, все още непубликувано в Сборника, точка 41).
43 – Вж. съображение 36 от Директивата, в което е направено изрично позоваване на тази възможност „що се отнася до разпоредбите, засягащи колективните трудови договори“.
44 – Решение по дело Petersen, посочено по-горе, точка 42.
45 – Възможност, която беше изрично посочена на съдебното заседание.
46 – Решение по дело Rosenbladt, посочено по-горе, точки 43 и 48.
47 – Така в точка 67 от Решение по дело Rosenbladt, посочено по-горе, е установено, че „[к]огато на социалните партньори се възлага задачата да установят равновесие между съответните си интереси, се постига немалка степен на гъвкавост, доколкото всяка от страните има възможност евентуално да прекрати договора“.
48 – В общата рамка на забраненото различно третиране Съдът е разгледал какво значение следва да се придаде на факта, че в рамките на колективното договаряне се поражда дискриминация. По-специално може да се посочи Решение по дело Royal Copenhagen, в което е прието, че макар принципът на еднакво заплащане на работници от мъжки и от женски пол да е приложим и когато трудовото възнаграждение се определя в колективен трудов договор, националната юрисдикция може да вземе предвид посоченото обстоятелство с оглед на това да „прецени дали разликите между средните трудови възнаграждения на двете групи работници се дължат на обективни фактори, които не са свързани с каквато и да е дискриминация, основана на пола“. Решение от 31 май 1995 г. (C‑400/93, Recueil, стp. I‑1275, точки 45 и 46).
49 – Що се отнася до неговото включване в категорията „социална политика“, трябва да се напомни, че член 151 ДФЕС, който е първият от дял X от този договор, посветен конкретно на „социална[та] политика“ на Съюза, посочва сред целите на тази политика „социал[ният] диалог“, а член 155, включен в същия дял, също се отнася до диалога между социалните партньори на равнището на Съюза.
50 – Общата германска норма гласи, че пилот, навършил 60 години, но ненавършил 65 години, може да осъществява полети в областта на търговските превози, но в границите на федералната територия, а при навършване на 65‑годишна възраст той се пенсионира (член 4 от Durchführungsverordnung zur Verordnung über Luftfahrtpersonal).
51 – Решение от 27 октомври 1993 г. (C‑127/92, Recueil, стр. I‑5535). Съгласно точка 22 от него „[а]ко, с оглед обосноваване на разликата в трудовите възнаграждения е достатъчно работодателят да се позове на липсата на дискриминация в рамките на тези преговори, взети поотделно, той би могъл лесно да заобиколи принципа за равно заплащане посредством отделни преговори“ (точка 22).
52 – Съгласно предоставената на съдебното заседание информация.