ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н Y. BOT

представено на 14 октомври 2010 година(1)

Дело C‑393/09

Bezpečnostní softwarová asociace — Svaz softwarové ochrany

срещу

Ministerstvo kultury

(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Чешка република)

„Интелектуална собственост — Директива 91/250/ЕИО — Правна закрила на компютърните програми — Понятие „обективирана в каквато и да е форма компютърна програма“ — Включване или невключване на графичен потребителски интерфейс на програма — Авторско право — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродните му права в информационното общество — Телевизионно разпространение на графичен потребителски интерфейс — Публично разгласяване на произведение“

1.        В настоящото дело Съдът е призован да уточни обхвата на правната закрила, предоставяна от авторското право на компютърните програми съгласно Директива 91/250/ЕИО(2).

2.        Въпросите, поставени от Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд) (Чешка република), се отнасят по-конкретно до графичния потребителски интерфейс на компютърна програма. Функцията на този интерфейс, както ще видим, е да осъществява интерактивна връзка между програмата и потребителя. Той позволява по-интуитивно и по-удобно използване на посочената програма, например чрез появата на екрана на икони или символи.

3.        Затова запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали графичният потребителски интерфейс на компютърна програма представлява обективирана форма на тази програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 и следователно се ползва от закрилата на авторското право, приложима към компютърните програми.

4.        Освен това запитващият съд си задава въпроса дали телевизионното разпространение на такъв интерфейс представлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО(3).

5.        В настоящото заключение посочвам причините, поради които считам, че графичният потребителски интерфейс сам по себе си не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 и че поради това той не може да се ползва от предоставената от тази директива закрила.

6.        По-нататък обяснявам защо считам, че когато представлява собствено интелектуално творчество на автора, графичният потребителски интерфейс може да се ползва от закрилата на авторското право като произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29.

7.        За сметка на това предлагам на Съда да реши, че щом като телевизионното разпространение на графичния потребителски интерфейс лишава последния от качеството му на произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29, то не представлява публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

I –  Правна уредба

 А – Международното право

1.     Споразумението ТРИПС

8.        Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, съставляващо приложение 1В към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г., е одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)(4).

9.        Съгласно член 10, параграф 1 от споразумението ТРИПС „[к]омпютърните програми, независимо дали са изходни или обектни, са защитени като литературни произведения в рамките на Бернската конвенция (1971)“.

2.     Договорът за авторското право

10.      Договорът на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за авторското право (наричан по-нататък „ДАП“), приет в Женева на 20 декември 1996 г., е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г.(5)

11.      Член 4 от ДАП предвижда, че „[к]омпютърните програми се закрилят като литературни произведения по смисъла на член 2 от Бернската конвенция. Такава закрила се прилага спрямо компютърни програми независимо от начина и формата, в която са изразени“.

12.      ДАП не дава определение на понятието за компютърна програма. По време на подготвителните работи обаче подписалите договора страни са постигнали съгласие за следното определение. Компютърната програма представлява поредица от команди, които, след като бъдат въведени в съвместим с компютър носител, позволяват на компютър с капацитет за обработване да покаже, осъществи или изпълни определена функция, задача или резултат(6).

 Б – Правото на Съюза

 1. Директива 91/250

13.      Директива 91/250 цели хармонизирането на законодателствата на държавите членки в областта на правната закрила на компютърните програми, като определя минимално равнище на закрила(7).

14.      Така шесто съображение от посочената директива уточнява, че правната уредба на Съюза относно закрилата на компютърни програми може на първо време да бъде ограничена до предписанието, че държавите членки следва да предоставят авторскоправна закрила на компютърните програми като литературни произведения, и впоследствие да определи субектите и обектите на закрила, изключителните права, на които закриляните лица трябва да могат да се позовават, за да разрешават или забраняват определени действия, и времетраенето на закрилата.

15.      Член 1 от Директива 91/250 гласи следното:

„1.      В съответствие с разпоредбите на настоящата директива, държавите членки закрилят с авторско право компютърните програми като литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. За целите на настоящата директива, изразът „компютърни програми“ включва техния подготвителен проектен материал.

2.      Закрилата в съответствие с настоящата директива се прилага по отношение на обективираната в каквато и да е форма компютърна програма. Идеи и принципи, които са заложени в който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, които са заложени в нейните интерфейси, не се закрилят от авторско право по настоящата директива.

3.      Компютърна програма се закриля, ако е оригинална в смисъл, че е собственото интелектуално творчество на автора. Никакви други критерии не са приложими за определяне пригодността ѝ за закрила“.

 2. Директива 2001/29

16.      Директива 2001/29 се отнася до правната закрила на авторско право и на сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като се поставя особено ударение върху информационното общество(8).

17.      Посочената директива се прилага, без да засяга съществуващите разпоредби на Общността, отнасящи се по-специално до правната закрила на компютърните програми(9).

18.      Член 2, буква a) от Директива 2001/29 посочва, че държавите членки предвиждат изключително право на авторите да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно цялостното или частично възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.

19.      Съгласно член 3, параграф 1 от тази директива „[д]ържавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

 В – Националното право

20.      Директива 91/250 е транспонирана в правния ред на Чешката република със Закон № 121/2000 за авторското право и сродните му права и изменението на някои закони (zákon č. 121/2000 o právu autorském, o právech souvisejících s právem autorským a o změně některých zákonů) от 7 април 2000 г.(10)

21.      Съгласно член 2, параграф 1 от този закон авторското право има за предмет всяко литературно произведение и всяко друго художествено произведение, което е творчество на автора и е изразено в каквато и да било постоянна или временна форма, годна да бъде обективно възприета, включително в електронна форма, независимо от неговия обхват, цел или значимост.

22.      Член 2, параграф 2 от този закон посочва, че компютърната програма също се счита за произведение, ако е оригинална в смисъл, че е собственото интелектуално творчество на автора.

23.      Съгласно член 65, параграф 1 от Закона за авторското право компютърната програма, независимо от обективираната ѝ форма, включително нейният подготвителен проектен материал, се закриля като литературно произведение. Член 65, параграф 2 от този закон уточнява, че идеите и принципите, на които се основава който и да е елемент на компютърна програма, включително тези, на които се основава връзката ѝ с други програми, не се закрилят съгласно посочения закон.

II –  Фактите и спорът по главното производство

24.      С молба, отправена на 9 април 2001 г. до Ministerstvo kultury и изменена с писмо от 12 юни 2001 г., Bezpečnostní softwarová asociace — Svaz softwarové ochrany (Асоциация за закрилата на софтуера, наричана по-нататък „BSA“) моли за разрешение за колективно управление на имуществените авторски права върху компютърни програми съгласно член 98 от Закона за авторското право.

25.      С решение от 20 юли 2001 г. Ministerstvo kultury отхвърля тази молба. Поради това на 6 август 2001 г. BSA подава жалба срещу това решение, която също е отхвърлена, с решение от 31 октомври 2001 г.

26.      BSA подава жалба срещу това решение на 31 октомври 2001 г. пред Vrchní soud v Praze (Върховен съд, Прага). Nejvyšší správní soud, на който е препратено делото, отменя посоченото решение.

27.      Впоследствие Ministerstvo kultury приема ново решение от 14 април 2004 г., с което отново отхвърля молбата на BSA. Последната подава жалба срещу това ново решение пред Ministerstvo kultury. С решение от 22 юли 2004 г. решението от 14 април 2004 г. е отменено.

28.      Накрая Ministerstvo kultury приема ново решение на 27 януари 2005 г., с което за пореден път отхвърля молбата на BSA. По-специално то посочва, че Законът за авторското право закриля единствено обектния код и изходния код на компютърната програма и по никакъв начин не закриля графичния потребителски интерфейс. BSA подава жалба срещу това решение пред Ministerstvo kultury. Тъй като тази жалба е отхвърлена с решение от 6 юни 2005 г., BSA подава жалба пред Městský soud v Praze (градският съд на Прага), който потвърждава становището на Ministerstvo kultury. BSA обжалва решението на Městský soud v Praze пред Nejvyšší správní soud.

III –  Преюдициалните въпроси

29.      Тъй като изпитва съмнения относно тълкуването на правните разпоредби на Съюза, Nejvyšší správní soud решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 91/250[…] да се тълкува в смисъл, че за целите на закрилата от авторското право на компютърна програма като произведение, подлежащо на авторскоправна закрила съгласно [тази] директива, изразът „обективирана в каквато и да е форма компютърна програма“ обхваща и графичния потребителски интерфейс на компютърна програма или част от него?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, представлява ли телевизионното разпространение, позволяващо на обществеността да възприема сетивно [графичния потребителски] интерфейс на компютърна програма или част от него, макар и без възможност за активно оказване на контрол върху тази програма, публично разгласяване на защитено от авторското право произведение или на част от него по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29[…]?“.

IV –  Анализ

 А – Относно компетентността на Съда

30.      В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция насочва вниманието върху факта, че може да ѝ бъде противопоставена липсата на компетентност на Съда да отговори на поставените от нея въпроси.

31.      Всъщност фактите по спора в главното производство са настъпили преди датата на присъединяване на Чешката република към Европейския съюз.

32.      Впрочем съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да тълкува директивите единствено що се отнася до тяхното прилагане в новите държави членки от датата на присъединяването им към Съюза(11).

33.      В решение от 14 юни 2007 г. по дело Telefónica O2 Czech Republic(12) обаче Съдът посочва, че оспорваното в главното производство решение е прието след датата на присъединяването на държавата членка към Съюза, че то урежда едно положение занапред, а не за минал момент, и че националният съд поставя на Съда въпроса относно приложимото към спора по главното производство право на Съюза. По-нататък той отбелязва, че тъй като преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът се произнася, без по принцип да е необходимо да разглежда обстоятелствата, при които националните юрисдикции са се обърнали към него с въпроси и възнамеряват да приложат разпоредбата на правото на Съюза, чието тълкуване искат(13).

34.      В делото, по което е постановено това решение, макар фактите по спора да са настъпили преди присъединяването на Чешката република към Съюза, спорното решение по главното производство е прието след присъединяването(14). Ето защо Съдът е счел, че е компетентен да се произнесе по преюдициалните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция.

35.      В настоящото дело сме изправени пред същата хипотеза. Всъщност вече видяхме, че първото решение на Ministerstvo kultury е прието на 20 юли 2001 г., тоест преди датата на присъединяване на Чешката република към Съюза. След няколко жалби на BSA, отхвърлени от Ministerstvo kultury, последното приема ново решение от 27 януари 2005 г., с което отново отхвърля молбата на BSA.

36.      Тъй като BSA неуспешно оспорва това ново решение пред Ministerstvo kultury, тя подава жалба за неговата отмяна пред Městský soud v Praze.

37.      Последният потвърждава становището на Ministerstvo kultury и затова BSA подава жалба пред Nejvyšší správní soud.

38.      Следователно става въпрос за решение, прието след датата на присъединяване на Чешката република към Съюза, а именно решението от 27 януари 2005 г., което е предмет на спора по главното производство.

39.      Освен това посоченото решение цели да уреди едно положение занапред, тъй като става въпрос за колективно управление от BSA на имуществените авторски права върху компютърни програми, и преюдициалните въпроси засягат тълкуването на разпоредби на правото на Съюза.

40.      Следователно с оглед на тези обстоятелства считам, че Съдът е компетентен да отговори на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси.

 Б – По първия преюдициален въпрос

41.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали графичният потребителски интерфейс представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 и затова се ползва от закрилата на авторското право върху компютърните програми.

42.      Затруднението, което запитващият съд среща в настоящото дело, е свързано с факта, че тази директива не дава определение на понятието за компютърна програма. Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос действително ни кара да се запитаме относно предмета и обхвата на предоставената от посочената директива закрила.

43.      За да отговорим на този въпрос, най-напред е необходимо да се запитаме какво се включва в обхвата на това понятие съгласно Директива 91/250, за да можем впоследствие да определим дали графичният потребителски интерфейс представлява обективирана форма на посоченото понятие.

44.      След като разгледам понятието за компютърна програма, ще посоча причините, поради които считам, че графичният потребителски интерфейс не е обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 и че поради това той не може да се ползва от предоставената от тази директива закрила. По-нататък ще обясня защо според мен този интерфейс може да бъде защитен от общото авторско право.

1.     Относно понятието за компютърна програма

45.      Член 1, параграф 1 от Директива 91/250 посочва, че компютърните програми се закрилят от авторското право като литературни произведения. Тази директива не предлага никакво определение на понятието за компютърна програма и се ограничава с това да посочи, че то обхваща също и подготвителния проектен материал(15).

46.      Липсата на определение е резултат от изричната воля на законодателя на Съюза. В предложението си за директива(16) Комисията на Европейските общности всъщност уточнява, че според „[е]кспертите […] всяко формулирано в директива определение за програма непременно би загубило своята актуалност, ако технологичният прогрес измени естеството на програмите, такива каквито са ни познати днес“(17).

47.      Все пак докато законодателят на Съюза отказва да затвори понятието за компютърна програма в определение, което може бързо да се окаже остаряло, в своето предложение за директива Комисията ни предоставя полезни данни. Така например е посочено, че това понятие обозначава набор от инструкции, имащи за цел извършването на функции от система за обработка на информация, наречена „компютър“(18). Комисията също посочва, че при сегашното ниво на техниката понятието „програма“ обозначава изразяването чрез каквато и да е форма, език, знаци или кодове на набор от инструкции, имащи за цел да позволят извършването на специфична задача или функция от компютър(19).

48.      Комисията добавя, че това понятие трябва да обхваща всички форми на дадена програма, които могат да бъдат възприети от човека или използвани от машините и от които е създадена или може да бъде създадена програма, позволяваща на машината да осъществява своята функция(20).

49.      Действително в случая Комисията има предвид писмените елементи, които са в основата на компютърната програма, по-специално изходния код и обектния код. Всъщност в основата на компютърните програми стои изходен код, създаден от програмист. Този код, съставен от думи, е разбираем за човешкия ум. Той обаче не може да бъде изпълнен от машината. За да може да се изпълни от нея, трябва да бъде преведен на езика на машината в бинарна форма, най-често цифрите 0 и 1. Това се нарича обектен код.

50.      Следователно тези кодове представляват азбуката на компютърната програма на език, който най-напред е разбираем за човешкия ум, а впоследствие — за машината. Те са израз на идеята на програмиста и затова несъмнено се ползват от защитата на авторското право, предоставена от Директива 91/250.

51.      Впрочем тази констатация се потвърждава от текста на член 10, параграф 1 от споразумението ТРИПС, който предвижда, че компютърните програми, независимо дали са изходни или обектни, са защитени като литературни произведения по силата на Бернската конвенция.

52.      Понастоящем се поставя въпросът дали графичният потребителски интерфейс, който е видимият на екрана резултат от компютърната програма, представлява обективирана форма на тази програма и като такъв се ползва от защитата, предоставена от Директива 91/250.

2.     Относно понятието за каквато и да е обективирана форма на компютърна програма

53.      В десето съображение от Директива 91/250 е посочено, че функцията на една компютърна програма е да се свързва и сработва заедно с други компоненти на компютърната система и с потребителите. За тази цел се изискват логични, а когато е уместно, и механични взаимовръзка и взаимодействие, за да се позволи на всички елементи от софтуера и хардуера да сработят с друг софтуер и хардуер и с потребителите по всички начини, за които са предназначени да функционират. По-нататък е посочено, че частите на програмата, които осигуряват такава взаимовръзка и такова взаимодействие между елементите на софтуера и хардуера, са обичайно известни като „интерфейси“(21).

54.      Следователно в сферата на информатиката интерфейсът приема няколко форми, които могат да се разпределят в две категории, а именно физическите интерфейси и логическите или софтуерните интерфейси. Физическите интерфейси включват по-специално хардуер като екрана на компютъра, клавиатурата или пък мишката.

55.      В рамките на софтуерните интерфейси се включват вътрешните за софтуера интерфейси за взаимовръзка, които позволяват свързването с други компоненти на компютърната система, и интерактивните интерфейси, част от които е графичният потребителски интерфейс.

56.      Всъщност графичният потребителски интерфейс, обичайно наричан „look and feel“, позволява осъществяването на връзка между програмата и потребителя. Става въпрос например за видимите на екрана символи и икони, прозорците или пък падащото меню. Той прави възможно взаимодействието между програмата и потребителя. Това взаимодействие може да се състои в обикновено разпространение на информация, но също така може да позволи на потребителя да дава инструкции на компютърната програма, като използва команди. Такъв е например случаят с файл, който се взема с помощта на мишката и се премества до кошчето, или с командите „копирай“ и „постави“ на програма за обработка на текст.

57.      По съображения, които ще изложа по-нататък, не смятам, че графичният потребителски интерфейс е обективирана форма на дадена компютърна програма и че той може да се ползва от правната закрила за компютърните програми.

58.      Целта на Директива 91/250 е да защити компютърните програми от всяко възпроизвеждане, което не е разрешено от притежателя на правата върху тях(22).

59.      Според мен особеностите на авторско право, приложимо към компютърните програми, се дължат на факта, че за разлика от другите закриляни от това право произведения, които въздействат пряко върху сетивата на човек, компютърната програма има практическа цел и затова е защитена като такава.

60.      Всъщност в точка 47 от настоящото заключение видяхме, че изразът „компютърна програма“ обозначава набор от инструкции, имащи за цел извършването на специфична задача или функция от компютър.

61.      Също смятам, че каквато и да е обективираната форма на компютърна програма, тази форма трябва да е защитена от момента, в който нейното възпроизвеждане води до възпроизвеждането на самата компютърна програма, което позволява на компютъра да изпълни своята функция. Според мен това е смисълът, който законодателят на Съюза е искал да вложи в член 1, параграф 2 от Директива 91/250.

62.      Впрочем това е причината, поради която подготвителният проектен материал, който позволява да се стигне до създаването на такава програма, също е защитен от авторското право, приложимо към компютърните програми(23).

63.      Този материал може да включва например структура или организационна схема, изработена от програмист, които могат да бъдат повторно превърнати в изходен код и обектен код, позволявайки по този начин на машината да приведе в изпълнение компютърната програма(24). Тази организационна схема, изработена от програмиста, може да бъде сравнена със сценарий на филм.

64.      Следователно считам, че понятието за каквато и да е обективирана форма на компютърна програма обхваща обективираните форми, чието използване позволява на компютърната програма да извърши задачата, за която е създадена.

65.      Впрочем графичният потребителски интерфейс сам по себе си не може да породи този резултат, тъй като неговото възпроизвеждане не води до възпроизвеждането на самата компютърна програма. Впрочем е възможно компютърни програми с различни изходни и обектни кодове да имат един и същ интерфейс. Следователно графичният потребителски интерфейс не разпространява компютърната програма. Той служи единствено за по-лесното и по-достъпното ѝ използване.

66.      Вследствие на това считам, че графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250.

67.      Приемането на противното би могло да доведе до предоставянето на закрила на компютърна програма и следователно на нейния изходен и обектен код единствено въз основа на факта, че графичният потребителски интерфейс е възпроизведен, и без дори да се провери оригиналността на съставляващите го кодове, а това би било в явно противоречие с член 1, параграф 3 от тази директива, който предвижда, че „[к]омпютърна програма се закриля, ако е оригинална в смисъл, че е собственото интелектуално творчество на автора“.

68.      По тези причини считам, че графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от посочената директива и че следователно той не може да се ползва от закрилата, предоставена от Директива 91/250.

69.      Все пак не смятам, че такъв интерфейс няма да може никога да бъде защитен.

3.     Закрилата на графичния потребителски интерфейс от общото авторско право

70.      Макар че графичният потребителски интерфейс не може да се счита за обективирана форма на компютърна програма и следователно не може да бъде защитен като такъв, все пак считам, че той може да се ползва от защитата на авторското право, приложима към всяко литературно или художествено произведение съгласно член 2, буква a) от Директива 2001/29.

71.      Според съдебната практика, развита в Решение от 16 юли 2009 г. по дело Infopaq International(25), авторското право се прилага по отношение на обект, който е оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на неговия автор(26).

72.      Според мен не буди съмнение фактът, че графичният потребителски интерфейс може да бъде интелектуално творение.

73.      Създаването на такъв интерфейс изисква значителни интелектуални усилия от страна на неговия автор, също както в случая с написването на книга или композирането на музикална партитура. Всъщност зад графичния потребителски интерфейс се крие сложна структура, създадена от програмиста(27). Последният използва програмен език, който, ако бъде структуриран по определен начин, ще позволи да се получи специален команден бутон, например „копирай-постави“, или пък действие като двукратно щракване с мишката върху папка, за да може тя да се отвори, или щракване с мишката върху икона, за да се смали отвореният прозорец.

74.      Въпреки че графичният потребителски интерфейс изисква интелектуално усилие, все пак съгласно член 2, буква a) от Директива 2001/29 той трябва, според употребения от Съда израз, да бъде обект, който е оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на неговия автор(28).

75.      Трудността при определянето на оригиналността на графичния потребителски интерфейс е свързана с факта, че повечето от изграждащите го компоненти имат функционална цел, тъй като са предназначени да улеснят използването на компютърната програма. Следователно начинът на представяне на тези елементи може да бъде единствено ограничен, тъй като, както посочва Комисията в писменото си становище(29), обективираната форма е подчинена на техническата функция, която изпълняват посочените елементи. Такъв например е случаят с мишката, чийто показалец се мести по екрана и чийто команден бутон се натиска, за да може тя да функционира, или пък падащото меню, което се появява при отварянето на текстов файл.

76.      В такъв случай ми се струва, че критерият за оригиналност не е изпълнен, тъй като различните начини да се осъществи дадена идея са толкова ограничени, че се смесват идеята и нейната обективирана форма. Ако съществуваше такава възможност, това би довело до предоставянето на монопол на определени дружества на пазара на компютърните програми и налагането на значителни ограничения върху творчеството и иновациите на този пазар, което би противоречало на целта на Директива 2001/29(30).

77.      Ето защо считам, че при преценката на всеки конкретен случай националният съд трябва да провери дали поради избора на автора, създадените от него комбинации и изпълнението на графичния потребителски интерфейс последният представлява собствено интелектуално творение на своя автор, като от тази преценка се изключат компонентите, чиято обективирана форма е подчинена на техническата им функция.

78.      С оглед на всичко изложено по-горе считам, че графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250 и че поради това той не може да се ползва от предоставената от тази директива закрила. За сметка на това, когато графичният потребителски интерфейс представлява собствено интелектуално творение на своя автор, той се ползва от закрилата на авторското право като произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29.

 В – По втория преюдициален въпрос

79.      С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция си задава въпроса дали телевизионното разпространение на графичен потребителски интерфейс представлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

80.      В съдебното заседание, проведено на 2 септември 2010 г., страните дават няколко примера за разпространение на графичен потребителски интерфейс върху телевизионен екран. Може да става въпрос по-специално за показване върху екрана, по време на предаване за избори, на таблица с резултатите от тези избори.

81.      Запитващият съд изпитва съмнения относно факта дали такъв интерфейс може да бъде предмет на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като този интерфейс се явява на екрана пасивно, без телевизионните зрители да могат да използват посочения интерфейс или дори да имат достъп до компютъра или друго оборудване, което да може да бъде управлявано посредством този интерфейс.

82.      Според мен телевизионното разпространение на графичен потребителски интерфейс само по себе си не представлява разгласяване на произведение по смисъла на член 2, буква a) и на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

83.      Всъщност в точка 56 от настоящото заключение видяхме, че графичният потребителски интерфейс цели да позволи взаимодействието между компютърната програма и потребителя. Основанието за съществуването на такъв интерфейс е да се направи използването на тази програма по-лесно за потребителя.

84.      Следователно графичният потребителски интерфейс се отличава от другите защитени от общото авторско право произведения по своето особено естество. Неговата оригиналност се състои в изпълнението му, в начина му за осъществяване на връзка с потребителя, като например възможността на последния да управлява бутоните или да отваря прозорци.

85.      Следователно при разпространението на този интерфейс върху телевизионен екран той губи своя оригинален характер, поради факта че не може да се осъществи основният му съставен елемент, а именно това взаимодействие с потребителя.

86.      Ето защо, тъй като е лишен от съществения елемент, който го характеризира, графичният потребителски интерфейс вече не отговаря на определението за произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29. Следователно това, което разпространителите излъчват на телевизионните екрани и разгласяват публично, вече не е произведението.

87.      По тези съображения смятам, че тъй като телевизионното разпространение на графичния потребителски интерфейс го лишава от качеството му на произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29, то не представлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива.

V –  Заключение

88.      С оглед на гореизложените съображения предлагам Съдът да отговори на Nejvyšší správní soud по следния начин:

„1)      Графичният потребителски интерфейс не представлява обективирана форма на компютърна програма по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми и поради това той не може да се ползва от предоставената от тази директива закрила.

2)      Когато графичният потребителски интерфейс представлява собствено интелектуално творение на своя автор, той се ползва от закрилата на авторското право като произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

3)      Тъй като телевизионното разпространение на графичния потребителски интерфейс го лишава от качеството му на произведение по смисъла на член 2, буква a) от Директива 2001/29, то не представлява публично разгласяване на произведение по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива“.

---

1 – Език на оригиналния текст: френски.

---

2 – Директива на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114).

---

3 – Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

---

4 – ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3, наричано по-нататък „споразумението ТРИПС“.

---

5 – ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212.

---

6 – Вж. определението, дадено от СОИС в типовите ѝ разпоредби относно закрилата на компютърните програми, на уебсайта на СОИС (http://www.wipo.int/edocs/mdocs/copyright/en/wipo_ip_cm_07/wipo_ip_cm_07_www_82573.doc).

---

7 – Вж. първо, четвърто и пето съображение от тази директива.

---

8 – Вж. член 1, параграф 1 от тази директива.

---

9 – Вж. член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29.

---

10 – 121/2000 Sb., наричан по-нататък „Законът за авторското право“.

---

11 – Вж. по-специално Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ynos (C‑302/04, Сборник, стр. I‑371, точка 36 и цитираната съдебна практика).

---

12 – C‑64/06, Сборник, стр. I‑4887.

---

13 – Точки 21 и 22, както и цитираната съдебна практика.

---

14 – Точки 19 и 20.

---

15 – В седмо съображение от посочената директива се посочва, че „за целите на настоящата директива изразът „компютърни програми“ ще включва програми в каквато и да е форма, включително и тези, които са инкорпорирани в хардуер; като има предвид, че този израз също включва и подготвителната проектна дейност, водеща до създаването на компютърна програма, при условие че естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап може да се получи компютърна програма от нея“.

---

16 – Предложение за директива на Съвета относно правната защита на компютърните програми (ОВ C 91, 1989 г., стр. 4, наричано по-нататък „предложението за директива“).

---

17 – Вж. член 1, параграф 1, първа алинея, намиращ се във втората част на предложението за директива, озаглавена „Специални разпоредби“.

---

18 – Вж. точка 1.1, намираща се в първата част на предложението за директива, озаглавена „Общи положения“. Вж. също бележка под линия 6.

---

19 – Вж. член 1, параграф 1, втора алинея, намиращ се във втората част на предложението за директива.

---

20 – Вж. член 1, параграф 1, трета алинея, намиращ се във втората част на предложението за директива.

---

21 – Вж. единадесето съображение от тази директива.

---

22 – Вж. първо и второ съображение от тази директива.

---

23 – Вж. седмо съображение от тази директива и точка 1.1, намираща се в първата част на предложението за директива.

---

24 – За кратко изложение на изработването на софтуер вж. Caron, C. Droits d’auteur et droits voisins. 2. ed., Litec, Paris 2009,134—135, както и Strowel, A. и Derclaye, E. Droit d’auteur et numérique: logiciels, bases de données, multimédia: droit belge, européen et comparé. Bruylant, Bruxelles 2001,181—182.

---

25 – C‑5/08, Сборник, стр. I‑6569.

---

26 – Точка 37.

---

27 – За пример за създаването на графичен интерфейс вж. интернет страницата http://s.sudre.free.fr/Stuff/Interface.html.

---

28 – Вж. Решение по дело Infopaq International, посочено по-горе (точка 37).

---

29 – Вж. точки 36 и 37.

---

30 – Вж. второ и четвърто съображение от тази директива.