Решение на Съда (четвърти състав) от 3 юни 2010 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Nürnberg, Германия) — Coty Prestige Lancaster Group GmbH/Simex Trading AG

(Дело C-127/09) (1)

(Право относно марките - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 13, параграф 1 - Директива 89/104/ЕИО - Член 7, параграф 1 - Изчерпване на правата на притежателя на марката - Понятието „стока, пусната на пазара“ - Съгласие на притежателя - Флакони с парфюм, наречени „тестери“, предоставени на разположение от притежателя на марка на специализиран търговски представител, който членува в мрежа за селективна дистрибуция)

2010/C 209/11

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Nürnberg

Страни в главното производство

Ищец: Coty Prestige Lancaster Group GmbH

Ответник: Simex Trading AG

Предмет

Преюдициално запитване — Oberlandesgericht Nürnberg — Тълкуване на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) и на член 7 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Изчерпване на предоставеното от марката право — Тълкуване на понятието „стока, пусната на пазара“ — Тестери на парфюм, на опаковката на които се посочва, че стоката е предназначена за рекламни цели, а не за продажба, и които са предоставени на разположение на обвързаните с договор дистрибутори до ново нареждане и без да се прехвърля правото на собственост

Диспозитив

При обстоятелства като тези по главното производство член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността и член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките в съответствие с измененията в нея, внесени от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че изчерпването на правата, предоставени от марката, възниква единствено ако в резултат от преценка, която следва да извърши националната юрисдикция, може да се направи извод за наличие на изрично или мълчаливо съгласие на нейния притежател за пускането на пазара, съответно в Европейската общност или в Европейското икономическо пространство, на стоките, за които се прави позоваване на това изчерпване.

При обстоятелства като тези по делото, предмет на главното производство, когато предоставянето на „тестери с парфюм“ на посредниците, обвързани по силата на договор с притежателя на марката, за да могат техните клиенти да изпробват съдържанието им, се прави без прехвърляне на собственост и със забрана за продажба, когато притежателят на марката може по всяко време да изиска обратно тази стока и когато нейното представяне се отличава ясно от това на флаконите с парфюм, обикновено предоставяни на посочените посредници от притежателя на марката, обстоятелството, че тези тестери са флакони с парфюм с надписи „за демонстрация“ и „забранено за продажба“, не позволява установяването на мълчаливо съгласие от страна на притежателя на марката за пускането им на пазара, ако няма никакво доказателство за обратното, което трябва да прецени запитващата юрисдикция.

(1)  ОВ C 141, 20.6.2009 г.