Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008TO0376

    Определение на Първоинстанционния съд (състав по жалбите) от 22 юни 2009 г.
    Bart Nijs срещу Сметна палата на Европейските общности.
    Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица.
    Дело T-376/08 P.

    Сборник съдебна практика – Публична служба 2009 I-B-1-00051; II-B-1-00297

    ECLI identifier: ECLI:EU:T:2009:216

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

    22 юни 2009 година

    Дело T-376/08 P

    Bart Nijs

    срещу

    Сметна палата на Европейските общности

    „Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестационен доклад за периода 2005/2006 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен в рамките на процедурата по повишаване за 2007 г. — Решение на Сметната палата да поднови мандата на своя генерален секретар — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

    Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 26 юни 2008 г. по дело Nijs/Сметна палата (F‑1/08, все още непубликувано в Сборника), целяща отмяната на това определение

    Решение: Отхвърля жалбата. Г‑н Bart Nijs понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Сметната палата на Европейските общности по настоящото производство.

    Резюме

    Обжалване — Излагане на правни основания и доводи в жалбата — Недостатъчно уточнено правно основание — Препращане към приложенията като цяло — Недопустимост

    (член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

    В рамките на обжалване пред Първоинстанционния съд на решение на Съда на публичната служба, общото препращане към документи, различни от жалбата, не може да компенсира липсата на основни елементи от правните доводи, които по силата на член 138, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд трябва да са посочени в жалбата. Нещо повече, Първоинстанционният съд не е длъжен да търси и да идентифицира в приложенията правните основания и доводи, които той би могъл да счита за стоящи в основата на жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и инструментална функция.

    (вж. точка 24)

    Позоваване на: Първоинстанционен съд — 21 май 1999 г., Asia Motor France и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49; 14 декември 2005 г., Honeywell/Комисия, T‑209/01, Recueil, стр. II‑5527, точка 57

    Top