Дело T-55/08

Union des associations européennes de football (UEFA)

срещу

Европейска комисия

„Телевизионно излъчване — Член 3а от Директива 89/552/ЕИО — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Европейско първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Решение на Комисията, с което приети по силата на член 3а от Директива 89/552 национални мерки се считат за съвместими с общностното право — Липса на свобода на преценка на държавите членки — Жалба на първоначалния титуляр на посочените в споменатото решение права за излъчване на дадено събитие — Пряко засягане

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 3а от Директива 89/552 на Съвета; Решение 2007/730 на Комисията)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност дадено лице да бъде лично засегнато от решение с общ характер — Условия — Решение на Комисията, с което приети по силата на член 3а от Директива 89/552 национални мерки се считат за съвместими с общностното право — Жалба на първоначалния титуляр на посочените в споменатото решение права за излъчване на дадено събитие — Жалбоподател, който е определяем към момента на приемането на посоченото решение — Лично засегнат жалбоподател

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 3а от Директива 89/552 на Съвета; Решение 2007/730 на Комисията)

3.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Възможност на държавите членки да предвиждат ограничения за упражняването на установените с правото на Съюза основни свободи — Обосноваване — Гарантиране на правото на информация

(съображения 18 и 21 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 на Съвета)

4.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Събития от голямо значение

(съображение 18 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)

5.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Национални процедури за определяне на събитията от голямо значение за обществото

(член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 на Съвета)

6.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552

(съображение 21 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а, параграфи 1 и 2 от Директива 89/552 на Съвета)

7.      Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Предвидени от държава членка ограничения, обосновани с императивни съображения от обществен интерес и спазващи принципа на пропорционалност — Непреки последици за конкуренцията

(Директива 89/552 на Съвета)

8.      Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Ограничения — Обосноваване с императивни съображения от обществен интерес — Преценка с оглед на общите принципи на правото — Недопустимост на мерките, които не са в съответствие с основните права

(членове 46 ЕО и 55 ЕО)

1.      Системата за взаимно признаване, предвидена в член 3а, параграф 3 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, и установена с решение на Комисията за приемане за съвместими с общностното право на мерките, взети от държава членка съгласно член 3а, параграф 1, поражда за държавите членки задължение да запазят последиците от посочените мерки. По-специално държавите членки трябва да гарантират спазването от страна на телевизионните оператори под тяхна юрисдикция на условията за телевизионно излъчване в съответната държава членка на събитията от голямо значение за обществото, включени в приложения към посоченото решение списък, които са определени от държавата членка в одобрените и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз мерки. Задължението за постигане на този резултат обаче засяга пряко правното положение на телевизионните оператори, които са под юрисдикцията на държави членки, различни от приелата мерките държава, и които желаят да закупят първоначално притежаваните от организатора на дадено събитие права за излъчване в посочената държава членка. Следователно подобно решение поражда преки последици за правното положение на организаторите на такива събития, що се отнася до първоначално притежаваните от тях права, и не оставя никакво право на преценка на държавите членки относно търсения резултат, наложен автоматично и произтичащ единствено от общностната правна уредба, независимо от въведените от националните органи особени механизми за постигането на този резултат. Ето защо тези организатори са пряко засегнати от такова решение.

(вж. точки 32—35)

2.      Субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради определени специфични за тях качества или поради фактическо положение, което ги обособява по отношение на всички останали лица и поради това ги индивидуализира аналогично на адресата на решението.

Въпреки това, независимо от правното естество и източника на правата за излъчване на финала на европейското първенство по футбол, той представлява събитие по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение, тъй като е организиран предварително от организатор, който е законно оправомощен да продава тези права, и това положение е налице и към момента на приемане на Решение 2007/730 на Комисията относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552. Посоченият организатор на европейското първенство е бил напълно определяем към момента на приемане на това решение и следователно е лично засегнат от него.

(вж. точки 36—38)

3.      С член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, се конкретизира възможността на държавите членки да ограничат упражняването на установени от първичното общностно право основни свободи в аудио-визуалната област въз основа на императивни съображения от обществен интерес.

Свободата на изразяване на мнение, закриляна от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е сред основните права, гарантирани от общностния правен ред, и представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове такива ограничения. Съгласно параграф 1 от посочения член свободата на изразяване на мнение включва и свободата да се получава информация.

Все пак, както следва от съображение 18 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552, посочените в член 3а от последната директива мерки имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития, национални или не, от голямо значение за обществото. Съгласно съображение 21 от Директива 97/36 дадено събитие е от голямо значение, когато е изключително, от интерес е за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка, или в значителна част от определена държава членка и е организирано предварително от организатор на събития, който е оправомощен да продава свързаните с това събитие права.

Следователно, тъй като се отнасят до събития от голямо значение за обществото, посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки са обосновани от императивни съображения от обществен интерес. Тези мерки трябва също така да могат да гарантират осъществяването на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

(вж. точки 44 и 47—50)

4.      С член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, към който препраща съображение 18 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552, не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото. Следователно не може да се приеме, че вследствие на съображение 18 от Директива 97/36 включването на финала на европейското първенство по футбол в национален списък със събития от голямо значение за обществото автоматично е съвместимо с общностното право. На по-силно основание това съображение не може да се разбира в смисъл, че във всички случаи европейското първенство като цяло може основателно да се включи в такъв списък, независимо от интереса, който това състезание предизвиква в съответната държава членка.

Независимо от тази липса на хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държава членка като събития от голямо значение за обществото, упоменаването на европейското първенство в съображение 18 от Директива 97/36 предполага, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от това състезание в списък със събития като противоречащо на общностното право, с довода че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи характера им на събитие от голямо значение за обществото. Все пак евентуалният извод на Комисията, че включването на европейското първенство като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка е съвместимо с общностното право, с мотива че поради характерните си особености това първенство основателно се разглежда като едно-единствено събитие, може да се постави под въпрос въз основа на конкретни данни, доказващи, че „обикновените“ срещи не са от такова значение за обществото на тази държава.

(вж. точки 51, 52 и 120)

5.      Процедурите за приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото, провеждани от държавите членки съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, трябва да бъдат ясни и прозрачни, в смисъл че трябва да се основават на предварително известни на заинтересованите лица обективни критерии, за да се избегне произволно упражняване на правото на преценка, с което държавите членки разполагат, за да решат кои конкретни събития да бъдат включени в техните списъци. Всъщност, макар да е вярно, че съгласно посочения член 3а, за да се включи дадено събитие в списъка, се поставя изискването то да е от голямо значение за обществото, предварителното установяване на конкретни критерии, с оглед на които се преценява това значение, все пак представлява съществен фактор за приемането на националните решения по прозрачен начин и в пределите на свободата на преценка, с която разполагат националните органи в това отношение. Изискването за яснота и прозрачност на процедурата предполага също в отнасящите се до нея разпоредби да се посочва органът, компетентен да състави списъка със събития, както и условията, при които заинтересованите лица могат да изразят становищата си.

Посоченият член 3а, параграф 1 обаче не изисква от държавите членки да предвидят отделни процедури за установяването на всяка от категориите, в които могат да преценят за уместно да разпределят събитията от голямо значение за тяхното общество. Наличието на една процедура за съставянето на списъка в неговата цялост само по себе си не поставя под съмнение яснотата и прозрачността на процедурата.

(вж. точки 90, 91 и 100)

6.      Като предвижда, че държавите членки следва да определят събитията от голямо значение за тяхното общество по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 за изменение на Директива 89/552, член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, признава на държавите членки значителна свобода на преценка в това отношение.

Когато дадено събитие е от голямо значение за обществото на държава членка, Комисията не нарушава принципа на равно третиране, ако в рамките на упражнявания от нея по силата на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 контрол не се противопостави на включването му в съставения от въпросната държава членка списък, с довода че друго, евентуално още по-значимо за това общество събитие не се съдържа в него.

Всъщност, що се отнася до избора между множество конкретни събития от голямо значение за обществото по смисъла на Директива 97/36, на държавите членки не може да се налага пряко или непряко да включат в списъците си различни от избраните от тях събития и да се отклонят от Договора в по-голяма степен от желаната от тях.

(вж. точки 119, 194 и 195)

7.      Последиците от обстоятелството, че поради значението на телевизионното излъчване на изключителна основа на срещите от финала на европейското първенство по футбол за телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на дадена държава членка втора категория, последните губят интерес от закупуването на неизключителните права за излъчване, произтичат непряко от ограниченията на свободното предоставяне на услуги, до които водят мерките на съответната държава членка. При все това ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които са последица от включването на всички срещи от европейското първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава, са обосновани от императивни съображения от обществен интерес и не са нито неподходящи, нито непропорционални. Следователно не може да се приеме, че последиците за броя на потенциалните конкуренти, които неизбежно настъпват в резултат на тези пречки за свободното предоставяне на услуги, са в противоречие с разпоредбите на Договора относно конкуренцията. При това положение Комисията не е трябвало да извършва по-задълбочен анализ във връзка с тези последици.

(вж. точки 163 и 164)

8.      Когато държава членка се позовава на разпоредби като членове 46 ЕО и 55 ЕО, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване, тази предвидена от общностното право обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото, и по-специално на основните права. Поради това такова национално законодателство ще може да се ползва от предвидените в тези разпоредби изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следят общностните юрисдикции. По подобен начин не може да се приеме, че национална мярка, която не съответства на основните права, каквото е правото на собственост, може да се ползва от признатите изключения поради обстоятелството, че отговаря на императивни съображения от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото.

(вж. точка 179)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

17 февруари 2011 година(*)

„Телевизионно излъчване — Член 3а от Директива 89/552/ЕИО — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Европейско първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с общностното право — Мотивиране — Членове 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост“

По дело T‑55/08

Union des associations européennes de football (UEFA), установен в Nyon (Швейцария), за който се явяват г‑н A. Bell, г‑жа K. Learoyd, solicitors, г‑н D. Anderson, QC, и г‑н B. Keane, solicitor,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г-н F. Benyon и г‑жа E. Montaguti, в качеството на представители, подпомагани от г‑н J. Flynn, QC, и г‑ца M. Lester, barrister,

ответник,

подпомагана от

Кралство Белгия, за което се явява г‑жа C. Pochet, в качеството на представител, подпомагана от адв. J. Stuyck, avocat,

и от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват първоначално г‑жа S. Behzadi-Spencer и г‑жа V. Jackson, впоследствие г‑жа Behzadi-Spencer и г‑н L. Seeboruth, в качеството на представители, подпомагани от г‑н T. de la Mare и г‑н B. Kennelly, barristers,

встъпили страни,

с предмет искане за частична отмяна на Решение 2007/730/ЕО на Комисията от 16 октомври 2007 година относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 295, стр. 12),

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: г-н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н L. Truchot и г‑н J. Schwarcz, съдии,

секретар: г-жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 февруари 2010 г.

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

1        Член 49, първа алинея ЕО гласи:

„В следващите разпоредби се урежда забраната на ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите“.

2        Съгласно член 86, параграф 1 ЕО „[в] случаите на публични предприятия и на предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права, държавите членки нямат право нито да приемат, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който противоречи на разпоредбите, съдържащи се в настоящия Договор, и в частност на разпоредбите, предвидени в член 12 [ЕО] и членове 81—89 [ЕО]“.

3        Член 3а от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), добавен с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива [89/552] (ОВ L 202, стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 232), гласи:

„1. Всяка държава членка може да вземе мерки съобразно правото на Общността, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват на изключителна основа събития, за които се смята от държавата членка, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. [В този контекст] съответната държава членка съставя списък от обозначени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя трябва да извърши това по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. Извършвайки това, съответната държава членка определя също дали тези събития следва да се [излъчват] изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез [излъчване] на запис.

2. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията за всички взети мерки, или [за тези,]които следва да бъдат взети съгласно параграф 1. В срок от три месеца от уведомяването[…] Комисията проверява[…] дали тези мерки са съвместими с правото на Общността и ги съобщава на другите държави членки. Тя иска становището на Комитета, създаден съгласно член 23а. Тя незабавно публикува взетите мерки в Официален вестник на Европейските общности и поне веднъж годишно [публикува] консолидирания списък на мерките, предприети от държавите членки.

3. Държавите членки осигуряват, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, телевизионните оператори под тяхна юрисдикция, да не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след датата на публикуване на настоящата директива, по такъв начин, че значителна част от обществеността в друга държава членка [да] е лишена от възможност да проследи събития, които са посочени от тази друга държава членка съгласно предходните параграфи, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава членка съгласно параграф 1.“

4        Съображения 18—22 от Директива 97/36 гласят следното:

„(18)      като имат предвид, че е особено важно държавите членки да са в състояние да предприемат мерки за защита правото на информация и да осигуряват широк достъп на обществеността до телевизионното [излъчване] на събития [,национални или не,] от [голямо значение] за обществото, като Олимпиади, Световно първенство по футбол и Европейско футболно първенство; като имат предвид, че [за] тази цел държавите членки си запазват правото да предприемат мерки, съвместими с правото на Общността, насочени към регулиране упражняването от телевизионните оператори съгласно тяхната компетентност на изключителни права на излъчване на такива събития;

(19)      като имат предвид, че е необходимо да се приемат разпоредби в една общностна рамка, за да се избегне потенциална правна несигурност и нарушения на пазара и за да се координира свободното движение на телевизионни услуги с необходимостта от предотвратяване възможността от заобикаляне на националните мерки, предназначени за защита на легитимен общ интерес;

(20)      като имат предвид в частност, че е подходящо в настоящата директива да се предвидят разпоредби, отнасящи се до упражняването от телевизионните оператори на изключителни права за излъчване, които те може да са откупили за събития, смятани от [голямо] значение за обществото в дадена държава членка, различна от тази, която има юрисдикция по отношение на телевизионните оператори; […]

(21)      като имат предвид, че събитията от [голямо] значение за обществото следва [за целите] на настоящата директива да отговарят на определени критерии, което ще рече, че [трябва да] се касае за изключителни събития, които са от интерес за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка или в значителна част от определена държава членка и са организирани предварително от организатор на събития, който е законно [оправомощен] да продава правата, свързани с това събитие;

(22)      като имат предвид, че по смисъла на настоящата директива „[безплатна] телевизия“ означава излъчването по канал, публичен или търговски, на програми, които са достъпни за обществеността без допълнително заплащане освен начините за финансиране на [излъчването], които са [са най-]широко [разпространени] във всяка държава членка (като лицензна такса и/или основна периодична абонаментна такса за кабелна мрежа)“.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

5        Жалбоподателят, Union des associations européennes de football [Съюз на европейските футболни асоциации] (UEFA), е ръководният орган за европейски футбол. Основната му задача е да следи за развитието на европейския футбол и той организира определен брой международни футболни първенства, сред които финалът на европейското първенство по футбол (наричано по-нататък „европейското първенство“), в което веднъж на всеки четири години 16 национални отбора се състезават в рамките на общо 31 срещи. Именно приходите от продажбата на свързаните с тези състезания търговски права му давали възможност да насърчава развитието на европейския футбол. В този контекст UEFA посочва, че 64 % от приходите от продажбата на отнасящите се до европейското първенство търговски права произтичат от прехвърлянето на правата за телевизионно излъчване на футболните срещи.

6        С Решение от 25 юни 1998 г. на основание част IV от Broadcasting Act 1996 (Закон за радио- и телевизионно излъчване от 1996 г.) министърът на културата, медиите и спорта на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричан по-нататък „министърът“) съставя списък със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, в който е включено европейското първенство.

7        Преди да приеме този списък, през юли 1997 г. министърът започва консултации с 42 различни органа относно критериите, с оглед на които трябва да се преценява значението на различните събития за обществото в Обединеното кралство. Тази процедура завършва с приемането на списък с критерии, съдържащ се в документ на Министерството на културата, медиите и спорта от ноември 1997 г., като министърът прилагал тези критерии при съставянето на списък със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Съгласно този документ дадено събитие подлежи на включване в списъка по-специално когато има особен отзвук на национално равнище, а не само сред лицата, които обикновено следят въпросната спортна дисциплина. Съгласно същия документ така може да се квалифицира национално или международно спортно събитие, което е от първостепенно значение или в което участва националният отбор или спортисти от Обединеното кралство. Сред отговарящите на тези критерии събития имало по-голяма вероятност в списъка да бъдат включени тези, които привличат множество телевизионни зрители или които традиционно се излъчват на живо по безплатните телевизионни канали. Освен това при преценката си министърът вземал предвид и други фактори, свързани с последиците за съответния спорт, като възможността дадено събитие да се излъчва на живо в неговата цялост, отражението върху приходите в разглежданата област на спорта, последиците за радио- и телевизионния пазар и наличието на обстоятелства, гарантиращи достъпа до събитието чрез телевизионно или радио излъчване на запис.

8        След това в съответствие с член 97 от Broadcasting Act 1996 министърът започва процедура за консултации относно конкретните събития, които следва да се включат в списъка. В рамките на тези консултации министърът иска становища от множество заинтересовани органи и оператори, както и от притежатели на права за телевизионно излъчване като UEFA. Освен това създаден от министъра консултативен комитет, наречен „Advisory Group on listed events“ (Консултативна група относно включените в списъка събития), представя становището си във връзка с подлежащите на включване в списъка събития, като що се отнася до европейското първенство, предлага да се впишат финалът, полуфиналите и срещите, в които участват националните отбори на Обединеното кралство.

9        Съгласно член 98 от Broadcasting Act 1996, изменен с Television Broadcasting Regulations 2000 (Правилник относно телевизионното излъчване от 2000 г.), телевизионните оператори се делят на две категории. Първата включва операторите, предоставящи безплатна услуга, която освен това може да се приема от поне 95 % от населението на Обединеното кралство. Втората категория обхваща операторите, които не отговарят на тези условия.

10      Освен това съгласно член 101 от Broadcasting Act 1996, изменен с Television Broadcasting Regulations 2000, телевизионен оператор, попадащ в една от тези категории, може да предава на живо изцяло или отчасти включено в списъка събитие само ако оператор от другата категория е придобил правото да предава на живо същото събитие изцяло или посочената част от него в същата област или в област, която по същество е същата. Ако това условие не е изпълнено, операторът, който желае да предава на живо изцяло или отчасти въпросното събитие, трябва да получи предварително разрешение от Office of Communications (Служба по съобщенията).

11      Съгласно член 3 от Code on Sports and Other Listed and Designated Events (Правила за спортните и други вписани в списъка събития), в сила от 2000 г., събитията, включени в списъка със събития от голямо значение за обществото, се разделят на две групи. Група „A“ обхваща събитията, които не могат да се предават на живо на изключителна основа, ако не са изпълнени определени критерии. В група „Б“ са включени събитията, които могат да се предават на живо на изключителна основа само ако са взети мерки, за да се осигури излъчване на запис.

12      Съгласно член 13 от Code on Sports and Other Listed and Designated Events Office of Communications може да предостави разрешение за събитията от списъка, попадащи в „група А“, сред които е и европейското първенство, когато свързаните с тези събития права за излъчване са били публично предложени на всички телевизионни оператори при справедливи и разумни условия, без попадащ в другата категория оператор да е изразил интерес от закупуването им.

13      С писмо от 25 септември 1998 г. на основание член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 Обединеното кралство изпраща на Комисията на Европейските общности съставения от министъра списък със събития. След кореспонденция между Обединеното кралство и Комисията и ново уведомление за мерките от 5 май 2000 г., с писмо от 28 юли 2000 г. генералният директор на генерална дирекция (ГД) „Образование и култура“ на Комисията информира Обединеното кралство, че Комисията няма възражения по мерките на тази държава членка, които при това положение предстои да се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

14      С Решение от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия (T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897) Общият съд отменя съдържащото се в писмото от 28 юли 2000 г. решение, с мотива че то представлява решение по смисъла на член 249 ЕО, което е трябвало да се приеме от самата Комисия като колегиален орган (Решение по дело Infront WM/Комисия, посочено по-горе, точка 178).

15      В изпълнение на Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 14 по-горе, Комисията приема Решение 2007/730/ЕО от 16 октомври 2007 година относно съответствието с[ правото] на Общността на мерки, предприети от Обединеното кралство съгласно член 3а, параграф 1 от Директива [89/552] (ОВ L 295, стр. 12, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

16      Разпоредителната част на обжалваното решение гласи следното:

„Член 1

Мерките, предприети съгласно член 3а, параграф 1 от Директива [89/552], [за които Обединеното кралство уведомява] Комисията на 5 май 2000 г. [и които са публикувани] в Официален вестник на Европейските общности C 328 от 18 ноември 2000 г., са съвместими с [правото] на Общността.

Член 2

Мерките, посочени в приложението към настоящото решение, следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 3а, параграф 2 от Директива [89/552]“.

17      Обжалваното решение се основава по-специално на следните съображения:

„(4)      Списъкът [със] събития, имащи [голямо] значение за обществото, включени в мерките на Обединеното кралство, е съставен по ясен и прозрачен начин и също така [в тази държава членка] [са] предприет[и] широко[обхватни] [консултации] относно тези мерки.

(5)      Комисията се убеди, че събитията, [включени в списъка с] мерките на Обединеното кралство, отговарят на поне два от [следните критерии], смятани за надеждни показатели за [значението] на тези събития за обществото: i) [особен] отзвук в рамките на държавата членка [и интерес] не само сред тези лица, които обичайно следят въпросната спортна [дисциплина] или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата членка, по-специално действаща като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросната спортна проява на национален отбор, в [рамките] на състезание или турнир с международна значимост; и iv) фактът, че [събитието] традиционно се излъчва от [безплатните телевизионни канали] и привлича [голяма] телевизионна аудитория.

(6)      Значителна част от събитията, [включени в списъка с] мерките на Обединеното кралство, включително летните и зимните [о]лимпийски игри, както и финалите на световни и европейски футболни първенства, попадат в категорията на събития, които [са от голямо значение за обществото съгласно] съображение 18 от Директива [97/36]. Тези [събития] предизвикват [особен отзвук] в Обединеното кралство в тяхната цялост, тъй като те са особено популярни (независимо от националността на участниците […]) сред широката общественост, а не само сред [зрителите], които обичайно следят такива спортни събития.

[…]

(18)      Събитията[, включени в] списъка, включително онези, които се смятат за цялостна спортна проява, а не за последователност от [отделни] събития, традиционно са били излъчвани по [безплатни телевизионни канали] и са привличали [голяма] телевизионна аудитория […]

(19)      Мерките на Обединеното кралство изглеждат [пропорционални] [и обосновават] дерогация от [основната] свобода [...] за [предоставяне] на услуги[, предвидена в Договора за ЕО,] на основание на [императивно съображение] от обществен интерес, състоящ[о] се в осигуряване на широк [телевизионен] достъп на обществеността до [събития от] голям[о] [значение за обществото].

(20)      Мерките на Обединеното кралство са съвместими с правилата [на Договора за ЕО] за конкуренцията, защото определянето на [телевизионните] оператори, [получили разрешение] за излъчването на събитията[, включени в] списъка[, се основава] на обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение, броят на [включените в списъка събития] не е несъразмерно голям, така че да наруши конкуренцията на [пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата].

(21)      [Пропорционалността] на мерките на Обединеното кралство се [потвърждава] от факта, че за част от събитията от списъка се изисква само подходящо вторично [излъчване].

[…]

(24)      От решението [по дело Infront WM/Комисия] следва, че [изявлението, че] мерките, предприети съгласно член 3a, параграф 1 от Директива [89/552,] [са съвместими с правото на Общността], представлява решение и, следователно[ трябва да се приеме от Комисията]. [Ето защо в настоящото] решение е необходимо [...] мерките, [предмет на уведомление] от Обединеното кралство, [да бъдат обявени за съвместими с правото] на Общността. Мерките, посочени в приложението към настоящото решение, следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 3а, параграф 2 от Директива [89/552]“.

 Производство и искания на страните

18      На 5 февруари 2008 г. UEFA подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

19      UEFA иска от Общия съд да покани Комисията в рамките на процесуално-организационните действия да представи няколко документа, които според него щели да помогнат за ефикасното развитие на писмената фаза на производството, за изясняването на спорните въпроси и за съдебния контрол, който Общият съд следва да упражни.

20      С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 11 и 16 юни 2008 г., Обединеното кралство и Кралство Белгия искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията.

21      С Определение от 29 септември 2008 г. председателят на седми състав на Общия съд допуска встъпванията. Встъпилите страни представят писмените си становища, а UEFA представя становището си по тях в определения срок.

22      Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия да постави писмено един въпрос на UEFA и два въпроса на Комисията, на които те отговарят в определения срок.

23      UEFA моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта, в която с оглед на общностното право се одобрява включването на европейското първенство като цяло в националния списък на Обединеното кралство,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

24      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди UEFA да заплати съдебните разноски.

25      Кралство Белгия и Обединеното кралство молят Общия съд да отхвърли жалбата.

 От правна страна

 По допустимостта

 Доводи на страните

26      Кралство Белгия твърди, че жалбата е недопустима, тъй като UEFA не е нито лично, нито пряко засегнат от обжалваното решение и тъй като Общият съд не е компетентен да преценява законосъобразността на национални мерки. Освен това UEFA не подал жалба срещу взетите от Обединеното кралство мерки пред националните юрисдикции, поради което жалбата му пред Общия съд била просрочена, като евентуалната отмяна на обжалваното решение не засягала валидността на разглежданото национално законодателство.

27      UEFA смята, че обжалваното решение го засяга пряко и лично.

 Съображения на Общия съд

28      Повдигнатите от Кралство Белгия основания за недопустимост се отнасят до липса на абсолютни процесуални предпоставки, тъй като с тях се оспорват процесуалната легитимация на UEFA, спазването на срока за обжалване и компетентността на Общия съд. Поради това Общият съд следва да разгледа служебно тези възражения за липса на абсолютни процесуални предпоставки, въпреки че като встъпила страна Кралство Белгия не е легитимирано да ги повдига съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда и член 116, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, при положение че Комисията не е оспорила допустимостта на жалбата (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRFS и др./Комисия, C‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 21—23).

29      Що се отнася до това дали UEFA е пряко засегнат, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвиденото в член 230, четвърта алинея ЕО условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от обжалваното решение изисква оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM, C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451, точка 47 и цитираната съдебна практика).

30      В това отношение съгласно член 101 от Broadcasting Act 1996 (вж. точка 10 по-горе) никой телевизионен оператор, попадащ в една от посочените в точка 9 по-горе категории, не може да излъчва на живо и на изключителна основа събитие, включено в списъка на Обединеното кралство. Office of Communications може да разреши на получилия правата оператор да излъчва на живо и на изключителна основа въпросното събитие само ако никой оператор, попадащ в другата категория, не е изразил интерес да придобие правата за излъчване на това събитие и ако посочените в точка 12 по-горе други условия са изпълнени.

31      От тази правна уредба следва, че прехвърлянето на правата за излъчване на европейското първенство, чийто организатор по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36 е UEFA, на намиращи се под юрисдикцията на Обединеното кралство телевизионни оператори по такъв начин, че изразилите интерес за тяхното придобиване други оператори под юрисдикцията на същата държава членка са лишени от възможността да излъчват изцяло или отчасти това събитие в същата страна, не поражда правните последици, до които обикновено води такава клауза за изключителни права.

32      Макар да е вярно, че тези правни последици произтичат от законодателството на Обединеното кралство, а не от обжалваното решение, установената с последното съгласно член 3а, параграф 3 от Директива 89/552 система за взаимно признаване все пак поражда за държавите членки задължение да запазят тези последици. По-специално държавите членки трябва да гарантират спазването от страна на телевизионните оператори под тяхна юрисдикция на условията за телевизионно излъчване в Обединеното кралство на включените в списъка на тази държава членка събития, които са определени от Обединеното кралство в одобрените и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз мерки. Задължението за постигане на този резултат обаче засяга пряко правното положение на телевизионните оператори, които са под юрисдикцията на различни от Обединеното кралство държави членки и желаят да закупят първоначално притежаваните от UEFA права за излъчване в Обединеното кралство (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 29 по-горе, точки 62 и 63).

33      Следователно установената с обжалваното решение система за взаимно признаване задължава държавите членки да изключат възможността телевизионните оператори под тяхна юрисдикция да упражняват права като посочените в точка 31 по-горе, така че първоначално притежаваните от UEFA права също са засегнати, когато се предлагат публично на оператори, които не са под юрисдикцията на Обединеното кралство, а под тази на друга държава членка.

34      От това следва, че обжалваното решение поражда преки последици за правното положение на UEFA, що се отнася до първоначално притежаваните от него права, и не оставя никакво право на преценка на държавите членки относно търсения резултат, наложен автоматично и произтичащ единствено от общностната правна уредба, независимо от въведените от националните органи особени механизми за постигането на този резултат (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 29 по-горе, точки 60 и 61).

35      Ето защо UEFA е пряко засегнат от обжалваното решение.

36      Що се отнася до това дали UEFA е лично засегнат от обжалваното решение, следва да се напомни, че субектите, които не са адресати на дадено решение, биха могли да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради определени специфични за тях качества или поради фактическо положение, което ги обособява по отношение на всички останали лица и поради това ги индивидуализира аналогично на адресата на решението (вж. Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 29 по-горе, точка 70 и цитираната съдебна практика).

37      В случая не се спори, че независимо от правното естество и източника на правата за излъчване на европейското първенство, то представлява събитие по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, тъй като е организирано предварително от организатор, който е законно оправомощен да продава тези права, и UEFA е въпросният организатор. Тъй като това положение е налице и към момента на приемане на обжалваното решение, то в този момент UEFA е бил напълно определяем.

38      Поради това UEFA е лично засегнат от обжалваното решение.

39      Що се отнася до доводите на Кралство Белгия, че Общият съд не е компетентен да прецени законосъобразността на националните мерки в рамките на член 230 ЕО, както и че UEFA не е оспорило мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции, достатъчно е да се отбележи, че с жалбата си UEFA оспорва по-специално законосъобразността на член 1 от обжалваното решение, с който мерките на Обединеното кралство се обявяват за съвместими с общностното право.

40      От това следва, че контролът, поискан от Общия съд в разглеждания случай, се отнася до законосъобразността на тази констатация, като липсата на оспорване на мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции не се отразява по никакъв начин на допустимостта на жалбата, която впрочем е подадена в предвидения в член 230 ЕО срок (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 14 по-горе, точка 109).

41      Поради това изложените от Кралство Белгия доводи във връзка с недопустимостта на жалбата трябва да се отхвърлят.

 По съществото на спора

42      UEFA излага осем правни основания, изведени, първо, от нарушението на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552, второ, от липсата на мотиви, трето, от нарушението на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552, четвърто, от нарушението на разпоредбите на Договора относно конкуренцията, пето, от нарушението на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, шесто, от нарушението на неговото право на собственост, седмо, от нарушението на принципа на пропорционалност, и осмо, от нарушението на принципа на равно третиране.

43      Преди да се разгледат посочените от UEFA правни основания, следва да се изложат няколко общи съображения, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени обосноваността на основанията.

44      Най-напред следва да се посочи, че с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 се конкретизира възможността на държавите членки да ограничат упражняването на установени от първичното общностно право основни свободи в аудио-визуалната област въз основа на императивни съображения от обществен интерес.

45      Всъщност дори приетите от държавите членки в рамките на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки да се прилагат по недискриминационен начин както за предприятията, установени на национална територия, така и за установените в други държави членки предприятия, достатъчно е от тези мерки да се ползват някои от установените на национална територия предприятия, за да се приеме, че те представляват ограничение на свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 5 юни 1997 г. по дело SETTG, C‑398/95, Recueil, стр. I‑3091, точка 16 и Решение на Съда от 13 декември 2007 г. по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., C‑250/06, Сборник, стр. I‑11135, точки 37 и 38).

46      Такива ограничения на гарантирани от Договора основни свободи обаче могат да бъдат обосновани, ако отговарят на императивни съображения от обществен интерес, стига да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 45 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

47      В това отношение следва да се напомни, че свободата на изразяване на мнение, закриляна от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., е сред основните права, гарантирани от общностния правен ред, и представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове такива ограничения (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 45 по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика). Освен това съгласно член 10, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи свободата на изразяване на мнение включва и свободата да се получава информация.

48      В случая, както се посочва в съображение 19 от обжалваното решение, мерките на Обединеното кралство представляват пречки за свободното предоставяне на услуги. Все пак, както следва от съображение 18 от Директива 97/36, посочените в член 3а от Директива 89/552 мерки имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития, национални или не, от голямо значение за обществото. Съгласно съображение 21 от Директива 97/36 дадено събитие е от голямо значение, когато е изключително, от интерес е за широката публика в Европейския съюз или в дадена държава членка, или в значителна част от определена държава членка и е организирано предварително от организатор на събития, който е оправомощен да продава свързаните с това събитие права.

49      От това следва, че тъй като се отнасят до събития от голямо значение за обществото, посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 мерки са обосновани от императивни съображения от обществен интерес.

50      По-нататък, както беше посочено в точка 46 по-горе, въпросните мерки трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ.

51      Накрая, що се отнася до обхвата на съображение 18 от Директива 97/36, на първо място следва да се отбележи, както подчертава Комисията, че с член 3а от Директива 89/552, към който препраща това съображение, не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото. Всъщност, за разлика от редакцията на този член, която се съдържа в решението на Европейския парламент относно общата позиция на Съвета във връзка с приемането на Директива 97/36 (ОВ C 362, 1996 г., стр. 56) и в която изрично се посочват летните и зимните олимпийски игри и световното и европейското първенство по футбол, тази разпоредба не препраща към конкретни събития, които могат да бъдат включени в националните списъци.

52      Следователно не може да се приеме, че вследствие на съображение 18 от Директива 97/36 включването на европейското първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото автоматично е съвместимо с общностното право. На по-силно основание това съображение не може да се разбира в смисъл, че във всички случаи европейското първенство като цяло може основателно да се включи в такъв списък, независимо от интереса, който това състезание предизвиква в съответната държава членка.

53      За сметка на това предвид разсъжденията в точки 44―49 по-горе това съображение предполага, че когато държава членка включва срещи от европейското първенство в списъка, чието съдържание тя определя, в съобщението ѝ до Комисията не е необходимо да се посочват специални мотиви във връзка с характера им на събитие от голямо значение за обществото.

54      Основателността на изложените от UEFA правни основания следва да се прецени именно с оглед на тези съображения.

55      Накрая, доколкото в рамките на второто си правно основание UEFA се позовава на липсата на мотиви за преценката на Комисията относно яснотата и прозрачността на проведената в Обединеното кралство процедура, Общият съд ще разгледа това правно основание преди първото правно основание, с което се оспорва правилността на тази преценка. Освен това Общият съд ще разгледа петото правно основание преди четвъртото.

 По второто правно основание, изведено от липсата на мотиви

–       Доводи на страните

56      UEFA твърди, че обжалваното решение не съдържа пълни мотиви и поради това Общият съд не може да упражни контрола си. Обжалваното решение трябвало да съдържа подробни мотиви, след като въвежда ограничения на свободното предоставяне на услуги, на конкуренцията и на правото на собственост. Обжалваното решение обаче не съдържало пълни мотиви във връзка с яснотата и прозрачността на проведената в Обединеното кралство процедура или със свободното предоставяне на услуги и правото на конкуренцията.

57      Всъщност от текста на обжалваното решение следвало, че при приемането му Комисията изобщо не взела предвид настъпилото от 2000 г. до настоящия момент развитие, така че не разполагала с данните, необходими за приемането на надлежно мотивирано решение през 2007 г. Броят на зрителите, отчетен за европейските първенства през 2000 г. и 2004 г., показвал обаче, че срещите, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, са привлекли в тази страна едва една трета от телевизионните зрители, проследили срещите с участието на националния ѝ отбор. Като не е събрала информация за промяната в обстоятелствата, настъпила вследствие на Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 14 по-горе, което е наложило приемането на решение относно списъка на Обединеното кралство, Комисията е нарушила и принципа на добра администрация. Освен това последното съдебно решение не потвърждавало съдържащата се в писмото от 28 юли 2000 г. преценка (вж. точки 13 и 14 по-горе) във връзка със съвместимостта на списъка на Обединеното кралство с общностното право.

58      Комисията обаче просто преобразувала писмото от 28 юли 2000 г. в решение, като при това според собственото ѝ изложение пред Общия съд не извършила по-обстоен анализ от осъществения в рамките на дело Infront WM/Комисия, точка 14 по-горе, кратък анализ. Това неспазване на задължението за извършване на задълбочено разследване неизбежно довело до неизпълнение на задължението за мотивиране, както и до явни грешки в преценката, що се отнася до свободното предоставяне на услуги и до правото на конкуренцията.

59      В това отношение UEFA твърди, че ограничението на свободното предоставяне на услуги било мотивирано единствено чрез позоваване на телевизионния достъп до събития от голямо значение за обществото, което представлявало само препращане към член 3а от Директива 89/552, без да се излагат фактическите и правните обстоятелства, обосноваващи тази дерогация от основна разпоредба на Договора. Освен това, що се отнася до правото на конкуренцията, в обжалваното решение дори не бил направен опит за определяне на съответните пазари.

60      Накрая UEFA посочва, че Комисията трябвало специално да мотивира избора си да възприеме подход, различен от приетия за държавите членки, които са включили в съответните си списъци само някои срещи от европейското първенство.

61      Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

62      Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко или лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 30 март 2000 г. по дело VBA/Florimex и др., C‑265/97 P, Recueil, стр. I‑2061, точка 93).

63      Освен това следва да се напомни, че задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт (Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 94).

64      Що се отнася до това дали проведената в Обединеното кралство процедура отговаря на условията за яснота и прозрачност, в съображение 4 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че списъкът със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство е съставен по ясен и прозрачен начин, както и че в тази държава членка са извършени широкообхватни консултации (вж. точка 17 по-горе).

65      В това отношение на първо място следва да се посочи, че самият UEFA участва във въпросната процедура като организатор на европейското първенство, при което с писмо до министъра от 23 декември 1997 г. представя становището си относно евентуалното включване на това състезание в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство.

66      На второ място, разпоредбите на Broadcasting Act 1996 относно събитията от голямо значение за обществото се съдържат в приложение към обжалваното решение. В член 97 от този закон се предвижда, че въпросният списък се съставя от министъра след провеждането на консултация по-специално с лицето, от което могат да бъдат закупени правата за телевизионно излъчване на всяко събитие, към което се проявява интерес на национално равнище, независимо дали министърът предлага да го включи в този списък.

67      На трето място, от съображение 5 от обжалваното решение във връзка със съображения 6 и 18 от него следва, че включването на европейското първенство в списъка на Обединеното кралство е одобрено от Комисията с мотивите, че това първенство има особен отзвук в тази държава членка, а не само сред лицата, които обикновено следят спортните събития по телевизията, както и че то редовно се излъчва от безплатните телевизионни канали и привлича голям брой телевизионни зрители. Въпросните критерии обаче са сред установените от министъра преди процедурата за консултации във връзка с особените събития, подлежащи на включване в списъка на Обединеното кралство (вж. точки 7 и 8 по-горе).

68      От това следва, че обжалваното решение съдържа необходимите данни, които позволяват на UEFA да разбере съображението, поради което Комисията стига до извода, че проведената от министъра процедура е ясна и прозрачна от гледна точка на критериите, използвани за подбора на подлежащите на включване в списъка събития, на свързаните с този подбор консултации и на определянето на компетентния за това орган, а на Общия съд позволява да упражни своя контрол във връзка с обосноваността на този извод.

69      Доколкото UEFA се позовава по-общо и на непълнота на мотивите в областта на свободното предоставяне на услуги и на правото на конкуренцията, следва да се напомни, че в съображения 19 и 20 от обжалваното решение Комисията излага доводите, поради които смята, че мерките на Обединеното кралство не нарушават свързаните с тези области разпоредби на общностното право (вж. точка 17 по-горе).

70      В това отношение Комисията посочва, че мерките на Обединеното кралство изглеждат пропорционални и обосновават дерогация от свободното предоставяне на услуги въз основа на императивно съображение от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото. От съображение 19 от обжалваното решение следва, че Комисията е изложила причините, поради които счита, че разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги не са пречка за включването на европейското първенство в списъка на събитията от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, по такъв начин, че UEFA да може да ги разбере и да оспори тяхната основателност, а Общият съд — да упражни своя контрол. Всъщност, като се има предвид, че в съображения 5, 6 и 18 от обжалваното решение се излагат доводите, поради които Комисията е приела, че европейското първенство е събитие от голямо значение за обществото, като първоначален притежател на правата за излъчване на европейското първенство UEFA има възможност да прецени дали са налице обстоятелства, които могат да поставят под въпрос тази преценка, или да докаже, че включването на всички срещи от това първенство в списъка на събитията от голямо значение за обществото в Обединеното кралство е евентуално непропорционално или по друг начин противоречи на общностното право.

71      Що се отнася до правото на конкуренция, в съображение 20 от обжалваното решение Комисията посочва, че приложените при категоризирането на телевизионните оператори критерии са обективни, както и че мерките на Обединеното кралство позволяват ефективна и възможна конкуренция при придобиването на правата за излъчване на разглежданите събития. Освен това Комисията е приела, че броят на включените в списъка събития не е непропорционален, така че вписването им не води до нарушения на конкуренцията на пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата.

72      Следва да се приеме за установено, че в това съображение Комисията е посочила причините, поради които счита, че мерките на Обединеното кралство не нарушават член 86 ЕО. Освен това от същото съображение следва, че Комисията излага становището си с оглед на пазара на придобиване на правата за излъчване на разглежданите събития, както и на пазара на безплатната телевизия и пазара на платената телевизия надолу по веригата. Следва да се поясни също, че с обжалваното решение не се цели да се разгледа законосъобразността на действията на предприятията от гледна точка на членове 81 ЕО и 82 ЕО и евентуално да се приемат мерки въз основа на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), а да се прецени съвместимостта на държавните мерки с член 86 ЕО. При това положение задължението на Комисията за мотивиране на основание член 253 ЕО е изпълнено, когато тази институция излага по недвусмислен начин съображенията, поради които счита, че националното законодателство не води до несъвместимо с относимите норми на Договора ограничаване на конкуренцията, що се отнася до предприятия, на които са предоставени специални или изключителни права.

73      При положение че тези мотиви се съдържат в съображение 20 от обжалваното решение, UEFA има възможност да разбере съображенията на Комисията и да оспори тяхната основателност пред Общия съд, а последният може да упражни контрола си в това отношение.

74      Що се отнася до доводите на UEFA, съгласно които Комисията не мотивирала надлежно обжалваното решение, тъй като при проверката на точността на преценката на министъра, довела до включването на европейското първенство в списъка със събитията от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, не взела предвид настъпилите след 2000 г. обстоятелства, следва да се приеме за установено, че те не се отнасят до мотивите на обжалваното решение, а до обосноваността на тези мотиви. Всъщност при положение че в съображения 5, 6 и 18 от обжалваното решение Комисията е изложила причините, поради които счита, че европейското първенство може основателно да бъде включено във въпросния списък, фактът — ако той се приеме за установен, — че тя не е взела предвид обстоятелствата, които могат да обезсилят преценката на институцията в това отношение, би засегнал законосъобразността на обжалваното решение по същество. Следователно тези доводи ще бъдат разгледани в рамките на третото правно основание.

75      Що се отнася до довода, че Комисията трябвало специално да обоснове своя избор да възприеме подход, различен от приетия за държавите членки, които са включили в съответните си списъци само някои срещи от европейското първенство, следва да се приеме за установено, че в разглеждания случай Комисията изобщо не е имала такова задължение.

76      В това отношение тъй като с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото (вж. точки 51 и 52 по-горе), с въпросната разпоредба могат да бъдат съвместими няколко подхода за включване на срещите от европейското първенство в национален списък.

77      При това положение, след като включването на европейското първенство като цяло в национален списък е съвместимо с общностното право, няма пречка това да се отнася и за включването само на някои срещи от това първенство. Следователно, обратно на твърденията на жалбоподателя, обстоятелството, че в решенията си Комисията е обявила за съвместими с общностното право различни подходи, само по себе си не представлява противоречие и не налага специални мотиви.

78      Поради това второто правно основание трябва да се отхвърли.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552

–       Доводи на страните

79      UEFA напомня, че с член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 на държавите членки се налага да съставят списък със събития от голямо значение за обществото по ясен и прозрачен начин, в подходящо и реално време. В това отношение в съображение 4 от обжалваното решение само се посочва, че това условие е изпълнено, както и че в Обединеното кралство са проведени широкообхватни консултации.

80      Тези консултации обаче не били пълни, тъй като министърът не отчел правилно коментарите, направени от UEFA по време на консултациите. Освен това министърът не взел предвид становището на Advisory Group on listed events (вж. точка 8 по-горе), в което се препоръчвало срещите, в които не участват националните отбори на Обединеното кралство, да се включат в група „Б“ от списъка, както и с това на Office of Fair Trading (OFT, орган по конкуренцията на Обединеното кралство), в което се предлагало срещите да бъдат включени в списъка със събития от голямо значение за обществото само когато това се налага от „императивен обществен интерес“. При все това министърът не изложил съображенията, поради които не е възприел тези становища, нито изяснил защо всяка среща от европейското първенство трябвало да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство.

81      Освен това не били проведени никакви консултации във връзка с критериите, въз основа на които телевизионните оператори се включват в една от установените от член 98 от Broadcasting Act 1996 (вж. точка 9 по-горе) категории, които критерии засилвали наложените от законодателството на Обединеното кралство ограничения на конкуренцията и правели практически невъзможно придобиването на изключителни права за телевизионно излъчване на включените в списъка събития от страна на телевизионните оператори, които не са установени в тази държава членка. Освен това подразделянето на телевизионните оператори в категории засягало обхвата на последиците от включването на дадено събитие в списъка.

82      UEFA посочва, че Обединеното кралство не е изменяло списъка със събития от голямо значение за обществото от 1998 г. насам, при положение че оттогава пазарът значително се e променил. Ето защо проведените през 1997 г. и 1998 г. консултации не биха могли да се считат за подходящи с оглед на приемането на решение на Комисията през октомври 2007 г.

83      Broadcasting Act 1996 не отговарял на изискванията на член 3а от Директива 98/552, тъй като не задължавал министъра да провери дали предаване на запис е достатъчно, за да се защити общественият интерес от телевизионен достъп до събитие от голямо значение. Освен това процедурата, по която се избирала групата от списъка, в която попада всяко събитие, не била нито ясна, нито прозрачна. При това положение в съдържащото се в съображение 21 от обжалваното решение изявление, съгласно което пропорционалността на мерките на Обединеното кралство се потвърждава от факта, че за част от включените в списъка събития се изисква само подходящо вторично отразяване, не се посочва защо е разумно и пропорционално всички срещи от европейското първенство да се включат в група „A“ от списъка.

84      UEFA изтъква, че мерките на Обединеното кралство налагат ограничения на придобитите след 1 октомври 1996 г. изключителни права, докато европейското първенство било включено в списъка на тази държава членка едва на 25 юни 1998 г. Комисията обаче не проверила законосъобразността на наложените с обратно действие ограничения за свързаните с европейското първенство права, макар това действие да не изглеждало съвместимо нито със законодателството на Обединеното кралство, нито с член 3а, параграф 3 от Директива 89/552.

85      Накрая UEFA отбелязва, че неговите твърдения за нарушение поставят под въпрос валидността на обжалваното решение, доколкото Комисията не стига до извода, че проведената на национално равнище процедура не е нито ясна, нито прозрачна, без липсата на оспорване на мерките на Обединеното кралство пред националните юрисдикции да го лишава от възможността да представи това правно основание.

86      Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

87      В самото начало следва да се напомни, че в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не се посочват конкретните характеристики, които трябва да имат проведените на национално равнище процедури с оглед на изготвянето на списъка със събития от голямо значение за обществото. С тази разпоредба на държавите членки се предоставя свобода на преценка при организирането на въпросните процедури, що се отнася до техните етапи, евентуалните консултации със заинтересованите лица и възлагането на административни правомощия, като се пояснява, че процедурите трябва да бъдат ясни и прозрачни в тяхната цялост.

88      Всъщност ограниченията за упражняването на гарантираните от Договора основни свободи, произтичащи от национални мерки, обосновани от императивни съображения от обществен интерес, трябва също да могат да гарантират осъществяването на преследваната цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане (вж. точка 46 по-горе).

89      Ето защо дори когато национални законодателства като посочените в член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 имат за цел защитата на правото на свободно изразяване на мнение (вж. точки 47―49 по-горе), изискванията, произтичащи от предназначените за прилагане на такава политика мерки, във всички случаи трябва да бъдат пропорционални спрямо посочената цел и условията за тяхното прилагане не трябва да бъдат дискриминационни по отношение на гражданите на други държави членки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 ноември 1989 г. по дело Groener, C‑379/87, Recueil, стр. 3967, точка 19 и Решение на Съда от 12 юни 2003 г. по дело Schmidberger, C‑112/00, Recueil, стр. I‑5659, точка 82).

90      В това отношение проведените от държавите членки процедури с оглед на приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото трябва да бъдат ясни и прозрачни, в смисъл че трябва да се основават на предварително известни на заинтересованите лица обективни критерии, за да се избегне произволно упражняване на правото на преценка, с което държавите членки разполагат, за да решат кои конкретни събития да бъдат включени в техните списъци (вж. в този смисъл Решение по дело United Pan-Europe Communications Belgium и др., точка 45 по-горе, точка 46). Всъщност, макар да е вярно, че съгласно член 3а от Директива 89/552, за да се включи дадено събитие в списъка, се поставя изискването то да е от голямо значение за обществото, предварителното установяване на конкретни критерии, с оглед на които се преценява това значение, все пак представлява съществен фактор за приемането на националните решения по прозрачен начин и в пределите на свободата на преценка, с която разполагат националните органи в това отношение (вж. точка 119 по-долу).

91      Изискването за яснота и прозрачност на процедурата предполага също в отнасящите се до нея разпоредби да се посочва органът, компетентен да състави списъка със събития, както и условията, при които заинтересованите лица могат да изразят становищата си.

92      За сметка на това самото наличие на обстоятелства, водещи до обезсилване на преценката на национален орган по отношение на значението на конкретно събитие за обществото, не засяга нито яснотата, нито прозрачността на проведената процедура, а правилността на тази преценка. Това важи и когато тези обстоятелства се изразяват в представяне на становища или бележки от консултативни органи, от служби на компетентния орган или от участвали в процедурата заинтересовани лица.

93      Следователно доводите на UEFA, изведени от факта, че препоръките на Advisory Group on listed events и на Office of Fair Trading, както и собственото му становище не са взети предвид, не могат да поставят под въпрос преценката на Комисията относно яснотата или прозрачността на проведената от министъра процедура с оглед на приемането на списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство (вж. точки 6―8 по-горе).

94      Освен това установеното в член 3а от Директива 89/552 изискване за яснота и прозрачност няма за цел, нито за резултат да принуди националния компетентен орган да изложи причините, поради които не е възприел представените му в рамките на процедурата за консултации становища или бележки. Следователно въз основа на доводите на UEFA, изведени от това, че нито министърът, нито Комисията са изложили причините, поради които становището на Advisory Group on listed events не е било възприето, не може да се докаже, че обжалваното решение е опорочено поради грешка във връзка с квалификацията на проведената в Обединеното кралство процедура като ясна и прозрачна.

95      Тази преценка се налага на още по-силно основание по отношение на европейското първенство, което е споменато в съображение 18 от Директива 97/36 и с основание може да се разглежда като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, които се разделят на „гала“ срещи, „обикновени“ срещи и срещи, в които участва съответният национален отбор (вж. точка 103 по-долу).

96      При това положение ако заинтересовано лице смята, че представените в рамките на процедурата за консултации становища и бележки съдържат основания, обезсилващи окончателната преценка на компетентния орган по отношение на значението на разглежданото събитие за обществото, то има възможност, първо, да оспори тази преценка пред националните юрисдикции, и второ, да оспори пред Общия съд правилността на евентуалното решение на Комисията, с което тази преценка се одобрява, както впрочем това е направено от UEFA в рамките на третото правно основание.

97      Освен това липсата на консултации във връзка с критериите за подразделяне на телевизионните оператори — ако тя се приеме за установена — не поставя под въпрос преценката на Комисията относно яснотата или прозрачността на проведената от министъра процедура при приемането на списъка от събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Всъщност съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 задължението за яснота и прозрачност се отнася до процедурата за съставяне на въпросния списък, а не до процедурата, съгласно която е приета цялата правна уредба, чиято цел е закрилата на правото на информация. Впрочем съвместимостта на тази правна уредба с общностното право се преценява от Комисията в съответствие с втория параграф от тази разпоредба.

98      Въпросът дали Комисията може основателно да се позовава на данните, получени в резултат на проведени преди 1998 г. консултации, за да приеме обжалваното решение през 2007 г., също не се отнася до яснотата или до прозрачността на проведената на национално равнище процедура, а до правилността на преценката на Комисията относно включването на европейското първенство в списъка на Обединеното кралство, който въпрос ще бъде разгледан в рамките на третото правно основание.

99      Освен това не могат да се приемат доводите на UEFA, изведени от това, че Broadcasting Act 1996 не задължавал министъра да провери най-напред дали общественият интерес може надлежно да бъде защитен чрез предаване на запис на събитията от голямо значение за обществото в Обединеното кралство по безплатни телевизионни канали. В това отношение следва да се заключи, че тези доводи се основават на неправилно тълкуване на член 3а, параграф 1, последно изречение от Директива 89/552. Всъщност тази част от въпросната разпоредба не задължава държавите членки да проверяват дали целта за телевизионен достъп на значителна част от аудиторията до събитие от голямо значение за обществото може надлежно да се осъществи, в случай че то се предава на живо по платен телевизионен канал или на запис по безплатен телевизионен канал. Това изречение дава възможност на държавите членки да предвидят, че събитие от голямо значение за обществото трябва да се излъчва по телевизията — възможност, от която Обединеното кралство не се е възползвало. Всъщност, както впрочем се посочва в член 9 от Code on Sports and Other Listed and Designated Events, въпросното национално законодателство не предвижда задължения за излъчване за телевизионните оператори.

100    Съответно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не изисква от държавите членки да предвидят отделни процедури за установяването на всяка от категориите, в които могат да преценят за уместно да разпределят събитията от голямо значение за тяхното общество. Всъщност тази разпоредба налага включените в списъка събития да са действително от голямо значение за обществото, без да води до намеса в преценката на държавата членка доколко е уместно тези събития да се разпределят в няколко категории. Поради това наличието на една процедура за съставянето на въпросния списък в неговата цялост не обезсилва преценката на Комисията относно яснотата и прозрачността на процедурата, проведена в Обединеното кралство за тази цел. Следователно твърдението за нарушение на UEFA не може да се приеме.

101    Ето защо Комисията не е била длъжна изрично да изложи в обжалваното решение причините, поради които е уместно всички срещи от европейското първенство да се включат в група „А“ от списъка на Обединеното кралство; следователно доводът на UEFA в това отношение също трябва да се отхвърли.

102    Що се отнася до довода, изведен от това, че министърът не изложил причините, поради които всяка среща от европейското първенство трябва да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото, на първо място следва да се напомни, че европейското първенство се споменава в съображение 18 от Директива 97/36 като пример за събитие от голямо значение за обществото. На второ място, в рамките на третото си правно основание UEFA изтъква, че единствено срещите, наречени „гала“ срещи, като тази, с която се открива първенството, и финала, както и срещите, в които участва националният отбор на Обединеното кралство, действително са от голямо значение за обществото на тази държава членка.

103    На трето място обаче, макар да е вярно, че в съображение 18 от Директива 97/36 не се заема позиция по въпроса за включването на всички или на част от срещите от европейското първенство в национален списък със събития от голямо значение за обществото (вж. точка 52 по-горе), никакво приемливо съображение не позволява да се стигне до извода, че по принцип само „гала“ срещите и срещите, в които участва националният отбор на Обединеното кралство, могат да се квалифицират по този начин от гледна точка на обществото в тази държава членка и поради това да се включат в такъв списък. Всъщност европейското първенство може с основание да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, които се разделят на „гала“ срещи, „обикновени“ срещи и срещи, в които участва съответният национален отбор. В това отношение е общоизвестно, че в рамките на европейското първенство резултатите от „обикновените“ срещи са от решаващо значение за отборите, поради което участието им в „гала“ срещи или в срещи на съответния национален отбор може да зависи от тези резултати. Така чрез „обикновените“ срещи се определят противниците на съответния национален отбор в следващите етапи на състезанието. Освен това резултатите от „обикновените“ срещи могат дори да определят дали този национален отбор ще участва в следващия етап на състезанието или ще отпадне от него.

104    Предвид тази конкретна обстановка, която позволява европейското първенство да се разглежда като едно-единствено събитие, министърът не е трябвало да мотивира по-подробно преценката си относно всяка среща от това първенство, тоест и по отношение на „обикновените“ срещи, особено когато относимите статистически данни не доказват, че тези срещи системно привличат незначителен брой телевизионни зрители (вж. точки 126—135 по-долу).

105    Освен това доводът, изведен от твърдяното обратно действие на законодателството на Обединеното кралство, не се отнася до яснотата, нито до прозрачността на процедурата, проведена при съставянето на списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка. Доколкото с този довод UEFA иска да се позове на нарушение на член 3а, параграф 3 от Директива 89/552, достатъчно е да се приеме за установено, че в рамките на системата за взаимно признаване тази разпоредба определя задълженията на държавите членки, различни от тази, която е приела списък със събития от голямо значение за обществото. Следователно позоваването на закупените след публикуването на Директива 97/36 права се отнася до правната уредба, която другите държави членки трябва да въведат, за да изпълнят задълженията си за взаимно признаване, а не за действията на държавата членка, която е приела списъка, в случая Обединеното кралство.

106    Поради това въз основа на доводите на UEFA не се доказва, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че описаната в точки 7 и 8 по-горе процедура е ясна и прозрачна.

107    Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.

 По третото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552

–       Доводи на страните

108    UEFA твърди, че нито един от критериите, установени от Комисията в съображение 5 от обжалваното решение (вж. точка 17 по-горе), не е изпълнен за всички срещи от европейското първенство.

109    Що се отнася до първия критерий, UEFA твърди, че изложената в съображение 6 от обжалваното решение преценка на Комисията, според която европейското първенство като цяло намира особен отзвук в Обединеното кралство, тъй като е особено популярно сред широката публика, а не само сред зрителите, които обичайно следят спортните събития по телевизията, е опорочена поради явна грешка в преценката. Тази грешка засягала квалификацията на цялото европейско първенство като събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като, обратно на твърденията на Комисията, европейското първенство не отговаряло на установения в съображение 5 от обжалваното решение критерий.

110    Всъщност от две проучвания относно Обединеното кралство, които UEFA е възложил на специализирано предприятие, следвало, че сред лицата, които „обикновено не се интересуват“ или „изобщо не се интересуват“ от футбол, само незначителен процент се интересуват от срещите от европейското първенство, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство. Така 20 % от лицата, които „обикновено не се интересуват“ от футбол, показвали известен интерес към такива срещи срещу 1 %, които се интересували изключително от тях, и 45 %, които се интересували от срещите от европейското първенство с участие на националния отбор на Обединеното кралство. Освен това сред лицата, които понякога следят предавани по телевизията футболни срещи, само 33 % се интересували от среща, в която не участва националният отбор на Обединеното кралство, срещу 56 %, изразяващи интерес в обратния случай, докато от лицата, които никога не гледат футбол по телевизията, само 4 % се интересували от среща, в която не участва националният отбор на Обединеното кралство.

111    Тези резултати се подкрепяли от отчетения за Обединеното кралство брой на зрителите, според който срещите от европейското първенство от 2004 г., в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, средно са привлекли едва 32 % от лицата, гледащи телевизия в момента на тяхното провеждане, срещу средно 67 % телевизионни зрители, проявили интерес към срещи с участие на националния отбор на тази държава членка. Данните за европейските първенства от 2000 г. и 2008 г. представяли подобна картина, докато що се отнася до европейското първенство от 1996 г., срещите в квалификационните групи, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, привлекли средно половината от телевизионните зрители, гледали срещите в квалификационните групи на националния отбор на тази държава членка. Според UEFA тези данни доказват, че срещите от европейското първенство, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, не предизвикват особен отзвук в обществото в тази държава членка, така че било погрешно да се заключава, че телевизионните зрители, които обикновено не гледат футбол, се интересуват от тези срещи, както и че последните са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство.

112    Освен това UEFA твърди, че след разрешение от Office of Communications две срещи от европейското първенство от 2004 г. и две срещи от европейското първенство от 2008 г. са предавани от телевизионни канали, попадащи във втората от установените в законодателството на Обединеното кралство категории (вж. точка 9 по-горе), и са привлекли между 4 000 и 739 000 зрители. Според UEFA обаче, ако тези срещи действително били от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, BBC и ITV нямало да поискат разрешение, за да ги предават по второстепенните си канали, и за тези срещи нямало да бъде отчетен толкова малък брой зрители. UEFA добавя, че предавалите тези срещи телевизионни канали обхващат значителна част от аудиторията в Обединеното кралство (31,6 милиона през 2004 г. и 50,4 милиона през 2008 г.), така че отчетеният брой на зрителите нямало как да се дължи на ниска степен на покритие.

113    Що се отнася до четвъртия от тези критерии, който Комисията изглежда възприема в съображение 18 от обжалваното решение по отношение на европейското първенство, UEFA посочва, че той не е подходящ, за да се прецени значението на дадено събитие за обществото. Всъщност преди развитието на платената телевизия на този критерий отговаряли всички предавани по телевизията спортни събития.

114    Освен това срещите от европейското първенство, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, редовно привличали в тази държава членка значително по-нисък брой телевизионни зрители в сравнение с този на зрителите, привлечени от срещите с участие на такъв отбор, поради което като се изключат „гала“ срещите, само срещите с участие на такъв отбор наистина са от значение за обществото на Обединеното кралство в неговата цялост. Това обстоятелство било признато дори в решение на Комисията в областта на конкуренцията в аудио-визуалния сектор. Освен това било показателно, че срещите от европейското първенство, в които не участва национален отбор, не достигнали броя на зрителите на последното от 10‑те най-популярни спортни събития за 2007 г., нито този за последното от 100‑те най-популярни телевизионни предавания за 2006 г. и 2007 г.

115    Преобладаващият интерес към националния отбор характеризирал и навиците на телевизионните зрители в други държави членки като Германия, Испания, Франция, Италия и Нидерландия, като данните относно Обединеното кралство показват още по-засилена тенденция в тази посока, при това що се отнася и до други спортни дисциплини. Във връзка с европейското първенство обаче, с изключение на Кралство Белгия и на Обединеното кралство, почти всички държави членки, съставили списъци със събитията от голямо значение за обществото им, включили в тях само „гала“ срещите и срещите, в които участва съответният национален отбор. При все това възприетият от Обединеното кралство подход не се обосновавал с никаква обективна разлика, което Комисията можела да установи, ако проучела този въпрос.

116    Следователно като стигнала до извода, че европейското първенство като цяло има голямо значение за обществото в Обединеното кралство, Комисията допуснала явна грешка в преценката. Тази грешка се изразявала също във фактическа дискриминация спрямо UEFA в рамките на прехвърлянето на правата за телевизионно предаване на европейското първенство в Обединеното кралство. Така Комисията не проверила надлежно съвместимостта на националните мерки с общностното право, като по този начин не изпълнила наложеното ѝ с член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 задължение.

117    UEFA добавя, че ако съображение 18 от Директива 97/36 трябва да се тълкува като предвиждащо, че европейското първенство като цяло е от голямо значение за обществото, то е опорочено поради незаконосъобразност, която може да се обяви на основание член 241 ЕО.

118    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание и посочва, че UEFA не е могъл да повдигне възражение срещу Директива 97/36 съгласно член 241 ЕО. Комисията потвърждава също, че разглеждано в неговата цялост, европейското първенство отговаря на посочените в съображение 5 от обжалваното решение първи и четвърти критерий, както следвало и от съображения 6 и 18 от последното.

–       Съображения на Общия съд

119    Най-напред следва да се напомни, че като предвижда, че държавите членки следва да определят събитията от голямо значение за тяхното общество по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, член 3а от Директива 89/552 признава на държавите членки значителна свобода на преценка в това отношение.

120    По-нататък, независимо от факта, че с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държава членка като събития от голямо значение за обществото (вж. точки 51 и 52 по-горе), упоменаването на европейското първенство в съображение 18 от Директива 97/36 предполага, че Комисията не може да разглежда включването на срещи от това състезание в списък със събития като противоречащо на общностното право, с довода че съответната държава членка не ѝ е съобщила конкретните съображения, обосноваващи характера им на събитие от голямо значение за обществото (вж. точка 53 по-горе). Все пак евентуалният извод на Комисията, че включването на европейското първенство като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото на държава членка е съвместимо с общностното право, с мотива че поради характерните си особености това първенство основателно се разглежда като едно-единствено събитие, може да се постави под въпрос въз основа на конкретни данни, доказващи, че „обикновените“ срещи не са от такова значение за обществото на тази държава.

121    Всъщност, както беше посочено в точки 51 и 52 по-горе, нито съображение 18 от Директива 97/36, нито член 3а от Директива 89/552 засягат въпроса дали европейското първенство може основателно да се включи като цяло в списък със събития от голямо значение за обществото, независимо от интереса, който тези срещи, и по-специално „обикновените“ срещи, предизвикват в съответната държава членка.

122    Следователно всякакво обсъждане на законосъобразността на Директива 97/36 във връзка с квалифицирането на европейското първенство като цяло, а не само на „гала“ срещите и на тези с участие на националния отбор на Обединеното кралство, като събитие от голямо значение за обществото в тази държава членка (вж. точка 117 по-горе), е безпредметно, тъй като този въпрос не е уреден в съображение 18 от Директивата. Ето защо Общият съд не следва да се произнася по въпроса дали в това отношение в репликата си UEFA е могъл основателно да повдигне възражение съгласно член 241 ЕО.

123    Освен това, както беше изяснено в точка 103 по-горе, европейското първенство с основание може да се разглежда по-скоро като едно-единствено събитие, а не като сбор от отделни събития, разделени на срещи, предизвикващи различна степен на интерес, така че подходът на министъра не е произволен, а попада в пределите на правото му на преценка.

124    Освен това значението на „обикновените“ срещи следва и от самия факт, че те са част от това състезание, каквато е хипотезата и при други спортни дисциплини, обичайният слаб интерес към които нараства при провеждането на състезания в рамките на олимпийските игри.

125    От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като не е поставила под въпрос становището, съгласно което при преценката на значението на европейското първенство за обществото в Обединеното кралство не следва да се прави разграничение между „гала“ срещи и срещи с участие на националния отбор на тази държава членка, от една страна, и „обикновени“ срещи, от друга страна, и това първенство трябва да се разглежда в неговата цялост, а не като поредица от отделни събития (съображения 6 и 18 от обжалваното решение, вж. точка 17 по-горе).

126    Накрая, резултатите от възложените от UEFA проучвания потвърждават, вместо да обезсилват този извод, поради което доводите на UEFA срещу последния, посочени в рамките на настоящото правно основание, не изменят изложената в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка.

127    Всъщност на първо място е важно да се отбележи, че включването на „обикновените“ срещи в националния списък със събития от голямо значение за обществото не изисква нито да привличат същия брой телевизионни зрители като „гала“ срещите и срещите с участие на съответния национален отбор, нито да предизвикват сред лицата, които не са любители на футбола, също толкова силен интерес като този към „гала“ срещите или такива с участие на съответния национален отбор.

128    На второ място, обратно на твърденията на UEFA, обстоятелството, че 21 % от жителите на Обединеното кралство, които обикновено не се интересуват от футбол, заявявят, че се интересуват от срещите в европейското първенство, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, срещу 45 %, които заявяват, че се интересуват от срещи с участието на този отбор (вж. точка 110 по-горе), показва, че първата от тези категории срещи предизвиква сред лицата, които не са любители на футбола, значително по-голям интерес в сравнение с този на същата група лица към срещи, които не са част от важно международно първенство по футбол на равнище национални отбори и в които не участва националният отбор на Обединеното кралство. Същото се отнася и за 7 % от жителите на Обединеното кралство, които изобщо не се интересуват от футбол, но все пак заявяват, че се интересуват от срещите от европейското първенство, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, срещу 17 %, спадащи към същата група, които заявяват, че се интересуват от срещите с участието на този отбор. Всъщност, обратно на това, което важи за „обикновените“ срещи от европейското първенство, лицата, които според самата предпоставка, от която изхожда въпросното проучване, обикновено или изобщо не се интересуват от футбол, по дефиниция не изразяват интерес към срещи, които не са част от важно международно състезание по футбол на равнище национални отбори и в които не участва националният отбор на Обединеното кралство.

129    Тези изводи се потвърждават и от факта, че съгласно същото проучване 33 % от жителите на Обединеното кралство, които понякога гледат футбол по телевизията, се интересуват от срещите от европейското първенство, в които не участва националният отбор на тази държава членка, срещу 56 %, които се интересуват от срещите с участие на този отбор. Тези процентни стойности възлизат съответно на 36 % и 55 %, когато се разширява представителната извадка, за да се включат и лицата, които никога не гледат футбол по телевизията, и показват, че изводът на Комисията, съгласно който всички срещи от европейското първенство имат особен отзвук сред широката публика, не е опорочен поради грешка.

130    Що се отнася до представените от UEFA данни във връзка с броя на зрителите на европейското първенство от 2004 г., следва да се отбележи, че „обикновените“ срещи са привлекли между 25,5 % и 44,2 % от всички телевизионни зрители при максимален брой от 8,8 милиона телевизионни зрители, докато съответните процентни стойности във връзка със срещите, в които е участвал националният отбор на Англия, са между 65,9 % и 72,5 % при максимален брой от 20,7 милиона телевизионни зрители.

131    Данните относно европейското първенство от 2000 г. представят подобна картина, тъй като „обикновените“ срещи са привлекли между 25,7 % и 49,6 % от всички телевизионни зрители, при максимален брой от 9,7 милиона телевизионни зрители, а срещите на националния отбор на Англия са привлекли между 58,5 % и 74,9 % от същия общ брой при максимален брой от 16,9 милиона телевизионни зрители.

132    Данните относно европейското първенство от 1996 г., при които броят на телевизионните зрители е изразен в абсолютни стойности, показват, че „обикновените“ срещи са привлекли между 2,9 и 8,5 милиона телевизионни зрители, докато срещите с националния отбор на Англия са привлекли между 8,7 и 23,8 милиона телевизионни зрители.

133    Следва да се добави, че съгласно същото проучване финалът на Football Association Cup 2007 (турнир за Купата на футболната асоциация) е привлякъл около 10,1 милиона телевизионни зрители.

134    Разглеждани както по принцип, така и в съотношение с процентните стойности и данните за броя на зрителите, получени за срещите с участие на националния отбор на Англия, но и с данните за броя на зрителите на финала на Football Association Cup 2007, процентните стойности и данните за броя на зрителите на „обикновените“ срещи потвърждават, че в Обединеното кралство те привличат изключително широка аудитория, което не може да се обясни по друг начин освен с включването им в рамките на европейското първенство. Следователно тези статистически данни потвърждават съдържащата се в точки 103 и 124 по-горе преценка и подкрепят изразената в съображение 18 от обжалваното решение позиция, че срещите от европейското първенство, в това число и „обикновените“ срещи, по традиция привличат множество телевизионни зрители. Поради това дори да се предположи, както твърди UEFA, че Комисията не е взела предвид данните за периода след 2000 г., това обстоятелство не може да постави под въпрос изводите, направени от нея въз основа на по-старите данни.

135    Този анализ не се опровергава от особено ниския според UEFA брой на зрителите, на който той се позовава във връзка с две срещи от европейското първенство от 2004 г. и две срещи от европейското първенство от 2008 г. (вж. точка 112 по-горе). Всъщност, както отбелязва UEFA, три от въпросните срещи са се провели по едно и също време с други срещи, в които не е участвал националният отбор на Обединеното кралство, и са привлекли между 4,6 и 8,8 милиона телевизионни зрители при излъчване по безплатни телевизионни канали, попадащи в първата от установените от законодателството на тази държава членка категории. Следователно въз основа на този довод не може да се докаже, че срещите, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, като цяло не привличат много телевизионни зрители. Колкото до четвъртата среща между Франция и Швейцария, тя се е провела по едно и също време със среща на националния отбор на Англия, привлякла 18,2 милиона телевизионни зрители, което напълно обяснява защо първата е привлякла едва 4 000 телевизионни зрители, и то по излъчван по интернет канал като BBCi.

136    Не може да се приеме доводът, че ако „обикновените“ срещи са от голямо значение за обществото, телевизионните оператори би трябвало да ги предават по главните си телевизионни канали. В това отношение следва да се напомни, първо, че включването на тези срещи в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство е обосновано от обстоятелството, че европейското първенство като цяло може основателно да се разглежда като такова събитие (вж. точка 103 по-горе), и второ, че включването на „обикновените“ срещи в този списък не изисква те да имат същото значение като „гала“ срещите или срещите, в които участва съответният национален отбор (вж. точка 127 по-горе). Освен това, за да може европейското първенство като цяло основателно да се включи в списъка на тази държава членка с такива събития, не е необходимо всички „обикновени“ срещи да са от голямо значение за обществото в Обединеното кралство. Напротив, достатъчно е описаната в точка 103 по-горе характерна особеност да се отнася за някои от „обикновените“ срещи — като броят им или участниците в тях не могат да се уточнят при изготвянето на списъка или при придобиването на правата за излъчване, — за да се обоснове липсата на разграничение между срещите от европейското първенство, що се отнася до тяхното значение за обществото. Ето защо предвид изключителния и обясним брой на проследилите тези конкретни срещи телевизионни зрители (вж. точки 134 и 135 по-горе) обстоятелството, че BBC или ITV не са избрали да ги предават по един от основните си телевизионни канали, не променя съдържащия се в точка 125 по-горе извод.

137    Освен това изложеният в точка 134 по-горе извод не противоречи на извода, посочен в съображение 40 от Решение 2000/400/ЕО на Комисията от 10 май 2000 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] (Преписка № IV/32.150 — Eurovision, ОВ L 151, стр. 18), за което загатва UEFA (вж. точка 114 по-горе). Съгласно това съображение международните прояви като цяло са по-привлекателни за публиката на дадена страна в сравнение с националните прояви, ако в тях участва националният отбор или национален шампион, докато международните прояви, в които не взема участие национален отбор или шампион, често предизвикват съвсем слаб интерес. В много голяма част от случаите обаче европейското първенство се провежда с участието на националния отбор на Обединеното кралство. Освен това, дори когато по изключение това не е така, липсата на участие на националния отбор на Обединеното кралство в европейското първенство обикновено се установява след съставянето на списъка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка, а и след прехвърлянето на правата за телевизионно излъчване за съответната година.

138    Обстоятелството, че Обединеното кралство следва подход, различен от възприетия от други държави членки, които са включили в списъците си главно „гала“ срещи или срещи, в които участва съответният им национален отбор, не засяга предходната преценка, която позволява това първенство като цяло основателно да се разглежда като събитие от голямо значение за обществото на Обединеното кралство. Всъщност тъй като с член 3а от Директива 89/552 не се извършва хармонизиране от гледна точка на конкретните събития, които могат да се разглеждат от държавите членки като събития от голямо значение за обществото (вж. точки 51 и 52 по-горе), с въпросната разпоредба могат да бъдат съвместими няколко подхода за включване на срещите от европейското първенство в национален списък.

139    От това следва, че не могат да се приемат доводите на UEFA, с които се цели да се докаже, че съдържащата се в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка във връзка с особения отзвук на европейското първенство като цяло за обществото на Обединеното кралство и за броя на привлечените от всички срещи на това първенство телевизионни зрители е опорочена поради грешка.

140    Същото се отнася и до довода, че преди появата на платената телевизия всички събития се предавали по безплатни телевизионни канали, поради което свързаният с това обстоятелство критерий не бил относим. В това отношение следва да се посочи, че макар платената телевизия да се появява доста по-късно от безплатната, обстоятелството, че дадено събитие преди това обикновено се е излъчвало по безплатен телевизионен канал, остава относим критерий. Всъщност дори преди появата на платената телевизия значителен брой събития не се предават по тогавашните безплатни телевизионни канали, поради което този критерий не може да се приеме за автоматично изпълнен понастоящем, когато става въпрос за такова събитие. От съобщение на Обединеното кралство до Комисията от 24 март 1999 г., съдържащо се в приложен към писмената защита документ, озаглавен „Проект на отговор на писмото на Комисията от 23 декември 1998 г.“, обаче следва, че европейското първенство по традиция се предава в Обединеното кралство по безплатни телевизионни канали, както и че от 1988 г. всяка от тези срещи се излъчва на живо. При положение че UEFA не е оспорил тези данни, доводът му, свързан с обичайното излъчване на европейското първенство по безплатни телевизионни канали, трябва да се отхвърли.

141    Настоящото правно основание трябва да се отхвърли, след като не могат да се приемат доводите на UEFA, че като е потвърдила преценката на министъра, съгласно която европейското първенство като цяло представлява събитие от голямо значение за обществото на Обединеното кралство, Комисията е допуснала грешки.

 По петото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги

–       Доводи на страните

142    UEFA посочва, че както се признавало в съображение 19 от обжалваното решение, с него се отнема възможността на установените в други държави членки телевизионни оператори да предават на живо срещи от европейското първенство в Обединеното кралство, поради което с това решение се ограничава свободното предоставяне на услуги. При все това, макар да е вярно, че ограниченията на тази свобода могат да се обосноват с императивни съображения от обществен интерес, те би трябвало да са съвместими с целите на Договора, да се прилагат без допускане на дискриминация и да бъдат пропорционални. Тежестта на доказване в това отношение се носела от лицето, което се позовава на обосноваността на въпросното ограничение.

143    В случая списъкът на Обединеното кралство съдържал събития като срещите, в които не участва националният отбор на тази държава членка, които не могат с основание да се разглеждат като събития от голямо значение за това общество. Поради това произтичащото от включването на тези срещи в списъка на Обединеното кралство ограничение на свободното предоставяне на услуги не служело на обществен интерес, нито било съвместимо с целите на Договора.

144    Освен това разглежданите ограничения фактически водели до дискриминация спрямо телевизионните оператори, установени в различни от Обединеното кралство държави членки, тъй като само трима телевизионни оператори от тази държава членка — BBC, ITV и Channel 4 — могли да попаднат в първата категория. Ето защо въпросното законодателство предпазвало тези трима оператори от всякаква конкуренция от страна на установени в други държави членки телевизионни оператори. Опитът показвал обаче, че такива телевизионни оператори могат да навлязат на пазара на Обединеното кралство, като придобият правата за телевизионно излъчване на футболни срещи, които не са включени в списъка със събития от голямо значение за обществото на тази държава членка.

145    UEFA поставя под въпрос и пропорционалността на взетите от Обединеното кралство мерки с довода, че много срещи от европейското първенство не са от голямо значение за обществото на тази държава членка, поради което обжалваното решение било опорочено и поради нарушението на този принцип. Непропорционалността на приетите от Обединеното кралство мерки се засилвала още повече поради изискванията, на които трябва да отговаря телевизионен оператор, за да принадлежи към първата категория телевизионни оператори.

146    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

147    Както се признава в съображение 19 от обжалваното решение, системата за взаимно признаване, предвидена в последното по силата на член 3а от Директива 89/552, води до ограничаване на установената в член 49 ЕО свобода на предоставяне на услуги в общия пазар.

148    Всъщност, както отбелязва UEFA, независимо от обстоятелството, че описаното в точки 9 и 10 по-горе законодателство се прилага без разграничение за операторите, попадащи в установените от законодателството на Обединеното кралство категории, на практика е много по-малко вероятно нито един телевизионен оператор от първата категория, по всяка вероятност установен в тази държава членка, да не прояви интерес да излъчва европейското първенство, като по този начин даде възможност на установен в друга държава членка конкурент да получи от Office of Communications разрешение да излъчва посоченото събитие практически на изключителна основа (вж. точка 12 по-горе), отколкото обратното.

149    При все това тези ограничения на свободното предоставяне на услуги могат да се обосноват, доколкото имат за цел да защитят правото на информация и да осигурят широк достъп на обществеността до телевизионните излъчвания на събития — независимо дали са национални или не — от голямо значение за обществото, при допълнителното условие, че са в състояние да гарантират осъществяването на целта, която преследват, и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. точки 44―50 по-горе).

150    В това отношение е важно да се напомни, че UEFA оспорва законосъобразността на обжалваното решение от гледна точка на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, доколкото Комисията одобрява включването на срещите, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, в списъка със събития от голямо значение за обществото на тази държава членка. Според UEFA посочените срещи не отговаряли на тази квалификация, поради което ограничението на свободното предоставяне на услуги било непропорционално.

151    Следва да се посочи, че доводът на UEFA разкрива объркване между, от една страна, голямото значение на дадено събитие за обществото, т.е. първото подлежащо на изпълнение условие, което представлява императивното съображение от обществен интерес, обосноваващо ограничението на гарантирана от Договора основна свобода (вж. точки 44—49 по-горе), и от друга страна, пропорционалността на въпросното ограничение, т.е. второто условие, на което ограничаващото такава свобода национално законодателство трябва да отговаря, за да е съвместимо с общностното право (вж. точка 50 по-горе).

152    При това положение следва да се посочи, както следва от точки 123—141 по-горе, че европейското първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като броят на зрителите на срещите, в които не участва националният отбор на тази държава членка, потвърждава, а не обезсилва изложената в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка. Ето защо следва да се заключи, че твърдението за нарушение, изведено от обстоятелството, че въпросните срещи не били от голямо значение за обществото, поради което мерките на Обединеното кралство били непропорционални, във всички случаи изхожда от погрешна предпоставка. Следователно предвид единния характер на това първенство въпросното твърдение за нарушение не обезсилва извода на Комисията, че включването на всички срещи от европейското първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство е подходящо и пропорционално.

153    Ето защо петото правно основание трябва да се отхвърли.

 По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно конкуренцията

–       Доводи на страните

154    UEFA твърди, че като не е взела предвид изводите, произтичащи от Решение по дело Infront WM/Комисия, точка 14 по-горе, Комисията не е извършила проверка на последиците от мерките на Обединеното кралство за конкуренцията. Всъщност от текста на съображение 20 от обжалваното решение (вж. точка 17 по-горе) следвало, че Комисията дори не е определила съответния пазар или съответните пазари. В това отношение UEFA отбелязва, че както следвало от Решение 2000/400, придобиването на правата за излъчване на някои значими спортни събития като европейското първенство представлявало отделен пазар. Комисията обаче не се опитала да установи дали придобиването на правата за предаване на живо на европейското първенство само по себе си представлява телевизионен пазар нагоре по веригата, на който се конкурират множество телевизионни оператори.

155    Ако се приеме, че такъв пазар съществува, не Директива 89/552, а обжалваното решение би довело до значително намаляване и нарушаване на конкуренцията в рамките на същия пазар. В това отношение UEFA отбелязва, че определянето на телевизионните оператори, попадащи в предвидената в законодателството на Обединеното кралство първа категория (вж. точка 9 по-горе), на практика позволява само на BBC, ITV и Channel 4 да придобиват правата за предаване на живо на срещите от европейското първенство, поради което всички техни конкуренти, оператори на платени телевизионни канали, щели от самото начало да бъдат отстранени от този пазар.

156    Поради това мерките на Обединеното кралство водели до поставяне в привилегировано положение на тези трима телевизионни оператори, двама от които се възползвали от него във вреда на UEFA. Практическият резултат от това положение наподобявал предоставянето на специални или изключителни права по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО. Всъщност законодателството на Обединеното кралство предоставяло на ограничен брой телевизионни оператори, в конкретния случай на попадащите в първата от установените от него категории, възможността да придобиват правата за предаване на живо на европейското първенство в Обединеното кралство и фактически изключвало операторите на платени телевизионни канали от тази процедура. При това положение имало само един потенциален приобретател на правата за излъчване на срещите от европейското първенство за Обединеното кралство, тъй като единствените показващи интерес в това отношение оператори BBC и ITV обикновено представяли общи оферти. Така ограничителното определяне на телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на Обединеното кралство първа категория, водело до засилване и насърчаване — във вреда на UEFA и на потребителите на тази държава членка — на антиконкурентното поведение на телевизионните оператори, защитени от всякаква конкуренция от страна на установените в Обединеното кралство или в други държави членки оператори. Във всички случаи телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на Обединеното кралство първа категория, заемали колективно господстващо положение на пазара за придобиване на правата за излъчване на европейското първенство в тази държава членка.

157    От съображение 20 от обжалваното решение обаче следвало, че Комисията не е взела предвид тези последици за конкуренцията, преди да стигне до извода, че мерките на Обединеното кралство са съвместими с разпоредбите на Договора относно конкуренцията. Освен това Комисията не взела предвид позицията на генералния директор на Office of Fair Trading, съгласно която включването на събитие в списъка със събития от голямо значение за обществото би трябвало да е изключителна мярка, вземана в случаите, когато този интерес е очевиден, именно защото тази мярка поражда отрицателни последици за конкуренцията.

158    Комисията допуснала грешка и в съображение 20 от обжалваното решение, като направила разграничение между пазара на безплатната телевизия и този на платената телевизия, при положение че операторите и на двата вида телевизионни канали се конкурирали по отношение на придобиването на правата за излъчване, броя на привлечените зрители и рекламата. Това обстоятелство било признато от Комисията за конкуренция в Обединеното кралство (Competition Commission).

159    Тези пропуски ставали още по-явни в настоящия случай, в който Комисията не взела предвид информацията, свързана с развитието на аудио-визуалния пазар след 2000 г. Всеки анализ в областта на конкуренцията обаче трябвало да държи сметка за положението в момента на приемане на решението на Комисията.

160    Следователно Комисията допуснала грешка, като приела, че мерките на Обединеното кралство не пораждат значително и непропорционално нарушение на конкуренцията.

161    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

162    Следва да се отбележи, че доводите на UEFA в рамките на това правно основание могат да се разглеждат като съдържащи две твърдения за нарушение.

163    Първото твърдение за нарушение се отнася до последиците от обстоятелството, че поради значението на телевизионното излъчване на изключителна основа на срещите от европейското първенство за телевизионните оператори, попадащи в установената от законодателството на Обединеното кралство втора категория, последните губят интерес от закупуването на неизключителните права за излъчване. Според UEFA това обстоятелство води до ограничения на конкуренцията на няколко пазара, като този за купуване на посочените права, рекламния пазар и пазара за излъчване на спортни събития от платени телевизионни канали, поради намаляването на действащите на тези пазари телевизионни оператори. В същия контекст UEFA упреква Комисията и за това, че не е определила тези пазари и не е изложила преценката относно тези ограничения.

164    В това отношение следва да се отбележи, че въпросните последици произтичат непряко от ограниченията на свободното предоставяне на услуги, до които водят мерките на Обединеното кралство. Както обаче беше прието в рамките на петото правно основание, ограниченията на свободното предоставяне на услуги, които са последица от включването на всички срещи от европейското първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, са обосновани от императивни съображения от обществен интерес и не са нито неподходящи, нито непропорционални. Следователно не може да се приеме, че последиците за броя на потенциалните конкуренти, които неизбежно настъпват в резултат на тези пречки за свободното предоставяне на услуги, са в противоречие с разпоредбите на Договора относно конкуренцията. При това положение Комисията не е трябвало да извършва по-задълбочен анализ от направения от нея във връзка с тези последици.

165    Второто твърдение за нарушение се отнася до специалните права, за които се твърди, че са предоставени на BBC и на ITV и в резултат на това се разрешавала или ставала възможна злоупотребата с господстващо положение, което тези телевизионни оператори заемали на съответния пазар, или според UEFA — на пазара на правата за телевизионно излъчване на срещите от европейското първенство.

166    Всъщност съгласно член 86, параграф 1 ЕО, в който се съдържа приложимото относно държавните мерки правило за конкуренцията (Решение на Съда от 16 септември 1999 г. по дело Becu и др., С-22/98, Recueil, стр. I-5665, точка 31), на държавите членки се забранява чрез законови, подзаконови или административни актове да поставят публичните предприятия и предприятията, на които са предоставили специални или изключителни права, в положение, което самите те не биха могли да постигнат чрез самостоятелни действия, без да нарушат член 12 ЕО и членове 81―89 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 13 декември 1991 г. по дело GB-Inno-BM, C‑18/88, Recueil, стр. I‑5941, точка 20).

167    В това отношение, макар да е вярно, че по смисъла на тази разпоредба специални или изключителни права се предоставят, когато държавата осигурява защита на ограничен брой предприятия, която може съществено да засегне способността на другите предприятия да упражняват разглежданата икономическа дейност на същата територия при равностойни по същество условия (Решение на Съда от 25 октомври 2001 г. по дело Ambulanz Glöckner, C‑475/99, Recueil, стр. I‑8089, точка 24), законодателството на Обединеното кралство все пак не предлага такава защита на въпросните телевизионни оператори.

168    За такива права става въпрос, когато държавните власти предоставят монопол (Решение на Съда от 12 февруари 1998 г. по дело Raso и др., C‑163/96, Recueil, стр. I‑533, точка 23), когато могат да блокират влизането на конкурент на пазара, на който действа титулярът на правата, или на съседен пазар поради съображения, свързани с отрицателните последици, които такова влизане на пазара би имало за функционирането и рентабилността на дейността на посочения титуляр (Решение по дело Ambulanz Glöckner, точка 167 по-горе, точки 7, 23 и 25), или поради нужда от работна ръка (Решение на Съда по дело Becu и др., точка 166 по-горе, точка 23), или когато титулярът е оправомощен със съответното законодателство да влияе върху условията за упражняване на въпросната дейност от страна на неговите конкуренти в зависимост от интересите му или последиците, които тяхната дейност би имала за този пазар и дори за съседен пазар (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 1991 г. по дело Франция/Комисия, C‑202/88, Recueil, стр. I‑1223, точка 51, Решение на Съда от 18 юни 1991 г. по дело ERT, C‑260/89, Recueil, стр. I‑2925, точка 37, Решение на Съда по дело GB-Inno-BM, точка 166 по-горе, точка 25 и Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C‑49/07, Сборник, стр. I‑4863, точка 43).

169    Макар само по себе си далеч да не забранява или да оправомощава BBC, ITV или Channel 4 да забранят на който и да е телевизионен оператор да придобие правата за излъчване на срещите от европейското първенство или да повлияе върху условията за излъчването им, законодателството на Обединеното кралство се ограничава да премахне възможността за тяхното излъчване на изключителна основа на територията на тази държава членка, без в това отношение да прави разлика между двете категории телевизионни оператори (вж. точки 9 и 10 по-горе). Във връзка с това е важно да се поясни, че UEFA неправилно твърди, че BBC и ITV са единствените телевизионни оператори, на които е разрешено да придобиват права за излъчване на европейското първенство за Обединеното кралство. Тъкмо обратното, най-напред член 101 от Broadcasting Act 1996 по същество установява забрана за изключително излъчване. По-нататък, както вече беше посочено, тази забрана се отнася на същото основание за всички телевизионни оператори от двете установени от законодателството на Обединеното кралство категории. Накрая, въпросната забрана е неразривно свързана с член 99 от Broadcasting Act 1996, в който се обявява за недействителен всеки договор за излъчване на включено в списъка събитие, доколкото с него се предоставя изключително право независимо от самоличността на телевизионния оператор.

170    От това следва, че съгласно законодателството на Обединеното кралство изключителните права се забраняват за всеки телевизионен оператор не само на етапа на излъчването, но и при сключването на договорите за излъчване, поради което никой телевизионен оператор под юрисдикцията на тази държава членка не може валидно да сключи договор за излъчване на включено в нейния списък събитие. От друга страна, това законодателство позволява на същото основание на телевизионните оператори от двете установени от него категории да подадат оферти за придобиването на правата за телевизионно излъчване на неизключителна основа на срещите от европейското първенство.

171    При това положение обстоятелството, че след разрешение от Office of Communications в крайна сметка само телевизионни оператори от първата категория като BBC и ITV ще излъчват европейското първенство в Обединеното кралство, тъй като техните конкуренти се интересуват само от излъчване на изключителна основа и поради това няма да подадат оферти за придобиването на съответните права (вж. точка 12 по-горе), не е равностойно на предоставяне на специални или изключителни права на тези оператори по смисъла на член 86, параграф 1 ЕО. Всъщност това обстоятелство, ако се приеме за установено, е последица от значението, отдавано на изключителните права в рамките на модела за предприятие, прилаган от операторите на платени телевизионни канали, а не от каквато и да е произтичаща от законодателството на Обединеното кралство забрана, тъй като условията на това законодателство се прилагат без разграничение за телевизионните оператори от двете категории. От това следва, че що се отнася до придобиването на правата за телевизионно излъчване на европейското първенство, сами по себе си мерките на Обединеното кралство не засягат способността на операторите на платени телевизионни канали да упражняват дейността си при условия, равностойни по същество на тези, които са в сила за BBC или ITV.

172    Следователно четвъртото правно основание трябва да се отхвърли.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на правото на собственост на UEFA

–       Доводи на страните

173    UEFA твърди, че правото на собственост е гарантирано от общностния правен ред като негов общ принцип и е уредено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1). UEFA изтъква, че когато прилагат разпоредба като член 3а от Директива 89/552, държавите членки са длъжни да спазват основните права.

174    В случая, както Комисията и Общият съд признали в рамките на дело Infront WM/Комисия, точка 14 по-горе, одобреният от Комисията списък засягал правото на собственост на UEFA, тъй като изключвал възможността за прехвърляне на неговите права за телевизионно излъчване на европейското първенство на изключителна основа — обстоятелство, което значително намалявало кръга от заинтересованите от такава сделка лица. Това впрочем признато от Комисията в разглеждания случай ограничение на правото на собственост на UEFA не било обосновано, тъй като обжалваното решение не съдържало анализ на мерките на Обединеното кралство от тази гледна точка.

175    Освен това в случая Комисията разрешила включването в списъка не само на срещите от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, а на всички срещи от европейското първенство, поради което въпросните мерки не били възможно най-малко ограничителните с оглед на преследваната цел.

176    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основателността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

177    Следва да се напомни обстоятелството — по което страните не спорят — че UEFA е организаторът на европейското първенство по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, поради което всяко лице, желаещо да се ползва от права за телевизионно излъчване на това събитие, трябва да ги получи от него или от лице, което ги е получило от него.

178    В този смисъл доколкото стойността на тези права може да бъде засегната от произтичащите от обжалваното решение правни последици (вж. точки 30—34 по-горе), правото на собственост на UEFA също се оказва засегнато.

179    Освен това от съдебната практика следва, че когато държава членка се позовава на разпоредби като членове 46 ЕО и 55 ЕО, за да обоснове правна уредба, която може да възпрепятства упражняването на свободното предоставяне на услуги или свободата на установяване, тази предвидена от общностното право обосновка трябва да се тълкува с оглед на общите принципи на правото, и по-специално на основните права. Поради това разглежданото национално законодателство ще може да се ползва от предвидените в тези разпоредби изключения само ако съответства на основните права, за чието спазване следят общностните юрисдикции (вж. в този смисъл Решение по дело ERT, точка 168 по-горе, точка 43). По подобен начин не може да се приеме, че национална мярка, която не съответства на основните права, каквото е правото на собственост (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 юли 2003 г. по дело Booker Aquaculture и Hydro Seafood, C‑20/00 и C‑64/00, Recueil, стр. I‑7411, точка 67), може да се ползва от признатите изключения поради обстоятелството, че отговаря на императивни съображения от обществен интерес като телевизионния достъп на широката публика до събития от голямо значение за обществото.

180    При все това принципът за защита на основното право на собственост в рамките на общностното право не е абсолютен, а трябва да се разглежда във връзка със неговата обществена функция. Следователно могат да се налагат ограничения върху упражняването на правото на собственост, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес и че не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното по този начин право (вж. в този смисъл Решение на Съда от 12 май 2005 г. по дело Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, C‑347/03, Recueil, стр. I‑3785, точка 119 и Решение на Съда от 12 юли 2005 г. по дело Alliance for Natural Health и др., C‑154/04 и C‑155/04, Recueil, стр. I‑6451, точка 126).

181    В това отношение следва да се напомни, че поради съдържащите се в точки 123―141 по-горе съображения и обратно на твърденията на UEFA, европейското първенство основателно може да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като статистическите данни относно „обикновените“ срещи потвърждават, а не обезсилват изложената в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка. При това положение, както беше прието в точка 152 по-горе, предвид единния характер на европейското първенство като събитие Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че включването на всички срещи от него в списъка на Обединеното кралство е пропорционална мярка.

182    Следователно трябва да се заключи, че твърдението за нарушение, съгласно което включването на „обикновените“ срещи в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство представлява непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на UEFA, тъй като тези срещи не били такива събития, се основава на погрешна предпоставка.

183    Освен това, макар че въпросното законодателство може да засегне цената, която UEFA ще получи за предоставянето на правата за излъчване на европейското първенство в Обединеното кралство, то не унищожава търговската стойност на тези права, тъй като, първо, не задължава UEFA да ги прехвърли при каквито и да е условия, и второ, последният е защитен срещу евентуални тайни споразумения или злоупотреби от страна на потенциалните приобретатели на тези права както от общностното право, така и от националното право на конкуренцията. От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че мерките на Обединеното кралство са пропорционални.

184    Следователно шестото правно основание трябва да се отхвърли.

 По седмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

–       Доводи на страните

185    Според UEFA Комисията е нарушила прогласения в член 5 ЕО принцип на пропорционалност, като е одобрила включването на всички срещи от европейското първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, при положение че срещите, в които не участва националният отбор на тази държава членка, не отговаряли на тази квалификация.

186    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва твърденията на UEFA в това отношение.

–       Съображения на Общия съд

187    Следва да се напомни, че всяка мярка, която е приета поради императивни съображения от обществен интерес и ограничава упражняването на установена в Договора основна свобода, трябва да бъде пропорционална на преследваната цел (вж. точка 46 по-горе). Освен това и при настоящото правно основание е налице установеното по отношение на петото правно основание объркване (вж. точка 151 по-горе).

188    В това отношение е достатъчно да се посочи, че поради съдържащите се в точки 123―141 по-горе съображения и обратно на твърденията на UEFA, европейското първенство може основателно да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото на Обединеното кралство, тъй като статистическите данни относно „обикновените“ срещи от това първенство и срещите, в които не участва националният отбор на тази държава членка, потвърждават, а не обезсилват изложената в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка.

189    Поради това твърдението за нарушение, съгласно което включването на „обикновените“ срещи и срещите, в които не участва националният отбор на Обединеното кралство, в списъка със събития от голямо значение за обществото на тази държава членка представлява непропорционално действие, тъй като тези срещи не отговарят на посочената квалификация, във всички случаи се основава на погрешна предпоставка

190    Следователно седмото правно основание трябва да се отхвърли.

 По осмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

–       Доводи на страните

191    В рамките на настоящото правно основание UEFA твърди, че с обжалваното решение спрямо него се допуска неравно или дискриминационно третиране, що се отнася до прехвърлянето на правата за телевизионно излъчване на европейското първенство. Всъщност в обжалваното решение не се посочвали обективни съображения, обосноваващи включването на всички срещи от европейското първенство в списъка със събития от голямо значение за обществото на Обединеното кралство, при положение че други събития явно предизвикват по-значителен отзвук в тази държава членка, без обаче да са включени в списъка. Ето защо Комисията не действала последователно и рационално, поради което допуснатото от нея нарушение на принципа на равно третиране водело до нарушение на конкуренцията и увреждало функционирането на общия пазар.

192    Комисията, подкрепяна от встъпилите страни, оспорва основността на това правно основание.

–       Съображения на Общия съд

193    Най-напред, следва да се посочи, че принципът на равно третиране забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обосновано с обективни съображения (Решение на Съда от 27 януари 2005 г. по дело Europe Chemi-Con (Германия)/Съвет, C‑422/02 P, Recueil, стр. I‑791, точка 33).

194    По-нататък, важно е да се напомни, че член 3а, параграф 1 от Директива 89/552 не задължава държавите членки да съставят списък със събития от голямо значение за обществото, нито ако такъв списък е съставен, им налага да включат в него събитие, дори ако последното би могло основателно да се включи в него. Всъщност, освен че указва, че всяка държава членка „може“ да приеме мерките за постигане на изложените в нея цели, тази разпоредба конкретизира възможностите на държавите членки да дерогират някои норми на Договора като тези, които уреждат свободното движение на услуги. Що се отнася обаче до избора между множество конкретни събития от голямо значение за обществото по смисъла на Директива 97/36, на държавите членки не може да се налага пряко или непряко да включат в списъците си различни от избраните от тях събития и да се отклонят от Договора в по-голяма степен от желаната от тях. В това отношение е важно да се добави, че проверката на Комисията в рамките на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 относно характера на вписаните събития от голямо значение за обществото се извършва от гледна точка на техните собствени характерни особености, а не от гледна точка на особеностите на други, невключени в списъка събития.

195    Следователно когато дадено събитие е от голямо значение за обществото на държава членка, Комисията не нарушава принципа на равно третиране, ако в рамките на упражнявания от нея по силата на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552 контрол не се противопостави на включването му в съставения от въпросната държава членка списък, с довода че друго, евентуално още по-значимо за това общество събитие не се съдържа в него.

196    Дори да се предположи, че са налице други събития по смисъла на съображение 21 от Директива 97/36, чието значение за обществото в Обединеното кралство е още по-голямо от това на европейското първенство, но които не са включени в съставения от министъра списък, Комисията — органът, издал акта, чиято законосъобразност се разглежда от Общия съд — не е нарушила принципа на равно третиране, като е приела европейското първенство да бъде включено в този списък.

197    Впрочем вече беше прието, че европейското първенство може основателно да се разглежда като едно-единствено събитие от голямо значение за обществото в Обединеното кралство, тъй като статистическите данни относно „обикновените“ срещи от това първенство и срещите, в които не участва националният отбор на тази държава членка, потвърждават, а не обезсилват изложената в съображения 6 и 18 от обжалваното решение преценка (вж. точки 123—141 по-горе).

198    Следователно, обратно на твърденията на UEFA, в разглеждания случай Комисията не е действала непоследователно или нерационално и не е нарушила принципа на равно третиране.

199    Поради това осмото правно основание трябва да се отхвърли.

 По подаденото от UEFA искане за процесуално-организационни действия

200    Вследствие на съображенията, изложени в рамките на представените от UEFA правни основания, не се налага приемането на поисканите от него процесуално-организационни действия (вж. точка 19 по-горе).

201    В това отношение следва да се посочи, че както беше прието при разглеждането на представените от UEFA правни основания, всички доводи, в подкрепа на които той иска да се позове на данни, евентуално съдържащи се в изисканите от него документи, не могат да повлияят върху законосъобразността на обжалваното решение.

202    При това положение искането за приемане на процесуално-организационни действия, както и жалбата в нейната цялост следва да се отхвърлят.

 По съдебните разноски

203    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като UEFA е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

204    Кралство Белгия и Обединеното кралство понасят направените от тях съдебни разноски съгласно член 87, параграф 4 от Процедурния правилник.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Union des associations européennes de football (UEFA) понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)      Кралство Белгия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Forwood

Truchot

Schwarcz

Обявено в открито заседание в Люксембург на 17 февруари 2011 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Обстоятелства, предхождащи спора, и обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

По съществото на спора

По второто правно основание, изведено от липсата на мотиви

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 1 от Директива 89/552

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По третото правно основание, изведено от нарушение на член 3а, параграф 2 от Директива 89/552

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на разпоредбите на Договора относно конкуренцията

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По шестото правно основание, изведено от нарушение на правото на собственост на UEFA

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По седмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По осмото правно основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране

– Доводи на страните

– Съображения на Общия съд

По подаденото от UEFA искане за процесуално-организационни действия

По съдебните разноски

---

* Език на производството: английски.