This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62008CN0287
Case C-287/08: Reference for a preliminary ruling from the Tribunale ordinario di Milano (Italy) lodged on 30 June 2008 — Crocefissa Savia and Others v Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca and Others
Дело C-287/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Milano на 30 юни 2008 г. — Crocefissa Savia и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др.
Дело C-287/08: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Milano на 30 юни 2008 г. — Crocefissa Savia и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др.
OB C 236, 13.9.2008, p. 9–9
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
13.9.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 236/9 |
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Milano на 30 юни 2008 г. — Crocefissa Savia и др./Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca и др.
(Дело C-287/08)
(2008/C 236/13)
Език на производството: италиански
Препращаща юрисдикция
Tribunale ordinario di Milano
Страни в главното производство
Ищец: Crocefissa Savia, Monica Maria Porcu, Ignazia Randazzo, Daniela Genovese, Mariangela Campanella
Ответник: Ministero dell'Istruzione, dell'Università e della Ricerca, Direzione Didattica II Circolo — Limbiate, Úfficio Scolastico Regionale per la Lombardia, Direzione Didattica III Circolo — Rozzano, Direzione Didattica IV Circolo — Rho, Istituto Comprensivo — Castano Primo, Istituto Comprensivo A. Manzoni — Rescaldina
Преюдициални въпроси
1) |
Допустимо ли е законодател на държава-членка на Европейския съюз да приеме нормативна уредба, с която се цели да се даде автентично тълкуване, но която в действителност съдържа нововъведения и е от естество, по-специално, да придаде на тълкуваната правна уредба с обратна сила последици, различни от признатите преди това от преобладаващата съдебна практика на долустоящите съдилища и от уеднаквената от върховните юрисдикции съдебна практика? |
2) |
Може ли отговорът на предходния въпрос да бъде повлиян от възможността новоприетата правна уредба да се квалифицира не като съдържаща нововъведения с обратно действие, а като истинска тълкувателна правна уредба, като такава квалификация се извежда от нейното съответствие с прочита на първоначалния акт, направен в ограничен брой съдебни актове, от долустоящите съдилища, макар този прочит да не се възприема от Corte di cassazione? |
3) |
При положителен отговор, какво влияние оказва фактът, че самата държава е страна в производството и че прилагането на новоприетата нормативна уредба задължава юрисдикцията да отхвърли предявените срещу държавата искания, в единия и в другия случай, при преценката на съвместимостта на подобна нормативна уредба с общностното право, и по-специално, с принципите, които допринасят за това даден процес да може да бъде квалифициран като „справедлив“? |
4) |
Кои са, на примерно основание, „императивните съображения от обществен интерес“, които могат да обосноват, ако това е необходимо, и в отклонение от отговора, който по принцип би следвало да се даде на въпросите в точки 1), 2) и 3), признаването на обратно действие на законова разпоредба, приложима в областта на гражданското право и към частноправни отношения, страна по които е публичноправно образувание? |
5) |
Включват ли тези съображения мотиви, свързани с организацията, като тези, на които се позовава Corte di Cassazione Italiana в решения № 618, № 677 и № 11922/2008, за да се обоснове, по-специално с необходимостта „да се регламентира дадена широкообхватна операция по реконструкция“, приемането на правна уредба, с която се цели да се уреди в правно отношение преместването на държавна служба на ATA [технически и спомагателен административен персонал], нает от органите на местна власт, повече от шест години след действителното му преместване? |
6) |
Във всеки случай, компетентен ли е националният съд, когато законът мълчи, да определи „императивните съображения от обществен интерес“, които — при висящ процес и чрез дерогация от принципа на равните процесуални възможности — биха могли да обосноват приемането на правна уредба с обратно действие, която е от естество да доведе до обрат в изхода от процеса, или обратно, трябва ли националната юрисдикция да се ограничи до преценка на съвместимостта с общностното право единствено на мотивите, изрично посочени от законодателя на разглежданата държава-членка в подкрепа на този избор? |