13.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 236/9

1)

Допустимо ли е законодател на държава-членка на Европейския съюз да приеме нормативна уредба, с която се цели да се даде автентично тълкуване, но която в действителност съдържа нововъведения и е от естество, по-специално, да придаде на тълкуваната правна уредба с обратна сила последици, различни от признатите преди това от преобладаващата съдебна практика на долустоящите съдилища и от уеднаквената от върховните юрисдикции съдебна практика?

2)

Може ли отговорът на предходния въпрос да бъде повлиян от възможността новоприетата правна уредба да се квалифицира не като съдържаща нововъведения с обратно действие, а като истинска тълкувателна правна уредба, като такава квалификация се извежда от нейното съответствие с прочита на първоначалния акт, направен в ограничен брой съдебни актове, от долустоящите съдилища, макар този прочит да не се възприема от Corte di cassazione?

3)

При положителен отговор, какво влияние оказва фактът, че самата държава е страна в производството и че прилагането на новоприетата нормативна уредба задължава юрисдикцията да отхвърли предявените срещу държавата искания, в единия и в другия случай, при преценката на съвместимостта на подобна нормативна уредба с общностното право, и по-специално, с принципите, които допринасят за това даден процес да може да бъде квалифициран като „справедлив“?

4)

Кои са, на примерно основание, „императивните съображения от обществен интерес“, които могат да обосноват, ако това е необходимо, и в отклонение от отговора, който по принцип би следвало да се даде на въпросите в точки 1), 2) и 3), признаването на обратно действие на законова разпоредба, приложима в областта на гражданското право и към частноправни отношения, страна по които е публичноправно образувание?

5)

Включват ли тези съображения мотиви, свързани с организацията, като тези, на които се позовава Corte di Cassazione Italiana в решения № 618, № 677 и № 11922/2008, за да се обоснове, по-специално с необходимостта „да се регламентира дадена широкообхватна операция по реконструкция“, приемането на правна уредба, с която се цели да се уреди в правно отношение преместването на държавна служба на ATA [технически и спомагателен административен персонал], нает от органите на местна власт, повече от шест години след действителното му преместване?

6)

Във всеки случай, компетентен ли е националният съд, когато законът мълчи, да определи „императивните съображения от обществен интерес“, които — при висящ процес и чрез дерогация от принципа на равните процесуални възможности — биха могли да обосноват приемането на правна уредба с обратно действие, която е от естество да доведе до обрат в изхода от процеса, или обратно, трябва ли националната юрисдикция да се ограничи до преценка на съвместимостта с общностното право единствено на мотивите, изрично посочени от законодателя на разглежданата държава-членка в подкрепа на този избор?