Иск, предявен на 14 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Република Австрия

(Дело C-198/08)

(2008/C 197/15)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: W. Mölls)

Ответник: Република Австрия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Тютюневите изделия представляват една от трите групи стоки, които на общностно ниво са предмет на хармонизирана уредба на акциза. Директива 95/59/EО съдържа някои общи разпоредби, приложими за всички тютюневи изделия, като регламентира също структурата на акциза върху цигарите. Член 9, параграф 1 установява принципа, че производителите както и вносителите имат право да определят максималната цена на тютюневите изделия. Тази разпоредба не само гарантира, че за облагаемата основа във всички държави-членки се прилагат едни и същи принципи, но тя същевременно предотвратява държавното регулиране на цените, с която се нанася вреда на конкуренцията и на вътрешния пазар, да попречи на осъществяването на целите на директивата.

С въведената през 2006 г. в Австрия правна уредба, съгласно която минималните цени на цигарите и на фино нарязания тютюн за свиване на цигари се определят от държавните органи, се нарушавала посочената разпоредба на Директива 95/59/EО. Определянето на минимални цени премахвало разликите в цените на различните продукти, които разлики можели да съществуват поради различните фактори при ценообразуването, като цените на дребно се повишавали пряко от долния ценови праг до едно минимално ценово равнище. Такъв механизъм неизбежно водел до нарушения в търговските потоци между държавите-членки, дори ако минималната цена бъде изведена от средната пазарна цена както в Австрия.

Към интересите, които държавите-членки могат да преследват чрез търговската си и данъчната си политика, спада естествено и интересът от опазване на общественото здраве. В него се включва също целта цените на тютюневите изделия да бъдат поддържани на високо ниво. Доколкото обаче държавите-членки могат да постигнат тази цел изцяло по пътя на данъчното облагане, за тях не било възможно да се позовават на подобни интереси, за да дерогират от въпросната разпоредба на директивата, тъй като така те биха нанесли вреда на функционирането на общия пазар.

Според Комисията данъчното облагане е ефикасно и удовлетворяващо средство за регулиране на цените. Примерите от други държави-членки показват също, че тютюневите изделия могат да бъдат оскъпени от самата данъчна тежест, тъй като нивото на данъчно облагане може да бъде променяно по желание в посока на неговото нарастване, с цел извеждане на крайната цена на високо ниво, независимо от маржа на печалбата на съответните производители и/или степента, в която те са готови да продават без печалба или дори на загуба. Този подход, при който данъчното облагане действа като обективен фактор по отношение на разходите, предотвратява не само отрицателните последици, които минималните цени оказват върху конкуренцията, но и друг недостатък, свързан с маржовете, а именно гарантиране на свободата на действие на производителите на тютюневи изделия. Подобен резултат по никакъв начин не допринасял за опазване на здравето, а по-скоро бил насочен срещу тази цел. Комисията също така е убедена, че желаното опазване на общественото здраве може да бъде гарантирано с активна и успешна държавна данъчна политика, без да е необходимо да се прибягва до минимални цени, несъвместими с член 9 от Директива 95/59/EО.

(1)  ОВ L 291, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5.