Дело C-453/08

Panagiotis I. Karanikolas и др.

срещу

Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon

и

Nomarchiaki Aftodioikisi Dramas, Kavalas, Xanthis

(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias)

„Обща политика в областта на рибарството — Рибарство в Средиземно море — Регламент (ЕО) № 1626/94 — Член 1, параграфи 2 и 3 — Забрана за използване на някои видове рибарски мрежи — Мерки, които допълват или надхвърлят минималните изисквания на този регламент, приети преди влизането му в сила — Условия за валидност“

Резюме на решението

Рибарство — Опазване на морските ресурси — Технически мерки за опазване — Рибарство в Средиземно море — Регламент № 1626/94

(член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1626/94 на Съвета)

Член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1626/94 относно утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море, изменен с Регламент № 2550/2000, трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че влизането му в сила не засяга валидността на допълваща национална мярка за забрана, приета преди датата на влизане в сила, и от друга страна, че той допуска такава забрана, при условие че тя съответства на общата политика в областта на рибарството, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел и не накърнява принципа на равно третиране.

(вж. точка 58 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

2 септември 2010 година(*)

„Обща политика в областта на рибарството — Рибарство в Средиземно море — Регламент (ЕО) № 1626/94 — Член 1, параграфи 2 и 3 — Забрана за използване на някои видове рибарски мрежи — Мерки, които допълват или надхвърлят минималните изисквания на този регламент, приети преди влизането му в сила — Условия за валидност“

По дело C‑453/08

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция) с акт от 3 септември 2008 г., постъпил в Съда на 17 октомври 2008 г., в рамките на производство по дело

Panagiotis I. Karanikolas и др.

срещу

Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon,

Nomarchiaki Aftodioikisi Dramas, Kavalas, Xanthis,

в присъствието на:

Alieftikos Agrotikos Synetairismos gri-gri nomou Kavalas (Makedonia),

Panellinia Enosi Ploioktiton Mesis Alieias (PEPMA),

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑жа Р. Lindh (докладчик), г‑н A. Rosas, г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Aл. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 ноември 2009 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Karanikolas и др., от адв. A. Charokopou, dikigoros,

–        за Alieftikos Agrotikos Synetairismos gri-gri nomou Kavalas (Makedonia), от адв. M. Filippidou, dikigoros,

–        за гръцкото правителство, от г‑н I. Chalkias и г‑жа A. Vasilopoulou, в качеството на представители,

–        за италианското правителство, от г‑жа I. Bruni, в качеството на представител, подпомагана от г‑н F. Arena, avvocato dello Stato,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑жа E. Tserepa-Lacombe и г‑жа A. Szmytkowska, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 април 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1626/94 на Съвета от 27 юни 1994 година относно утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море (ОВ L 171, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 202), изменен с Регламент (ЕО) № 2550/2000 на Съвета от 17 ноември 2000 г. (ОВ L 292, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 5, стр. 255, наричан по-нататък „Регламент № 1626/94“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, г‑н Karanikolas и 18 други рибари, както и кооперацията за крайбрежен риболов в Кавала, и от друга страна, Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon (Министерство по въпросите на селскостопанското развитие и храните) и Nomarchiaki Aftodioikisi Dramas, Kavalas, Xanthis (областна администрация на Драма, Кавала и Ксанти) във връзка с отказа за издаване на разрешително за риболов, основан на национална правна уредба, която забранява издаването на разрешителни за риболов с малки обкръжаващи мрежи.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

 Регламент (ЕО) № 2371/2002

3        Член 1 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 237), озаглавен „Обхват“, има следното съдържание:

„1.      Общата политика в областта на рибарството обхваща опазването, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси, аквакултурите, както и преработката и пускането на пазара на рибните продукти и продуктите от аквакултури, при условие че те се извършват на територията на държавите членки или в териториалните води на Европейската общност или [от кораби на Общността, или] без да се засяга основната отговорност на държавата членка, под чийто флаг плават съответните кораби, от граждани на държавите членки.

2.      Общата политика в областта на рибарството предвижда последователни мерки за:

а)      опазването, управлението и експлоатацията на живите водни ресурси;

б)      ограничаване на последствията от риболова върху околната среда;

в)      условия за достъп до водите и до ресурсите;

г)      структурната политика и управлението на капацитета на риболовния флот;

д)      контрола [и] изпълнението;

е)      аквакултурите;

ж)      общата организация на пазарите; и

з)      международните отношения“.

4        В член 2 от този регламент, озаглавен „Цели“, се уточнява:

„1.      Общата политика в областта на рибарството гарантира експлоатация на живите водни ресурси, която създава условия за необходимата устойчивост както в икономически и екологичен план, така и от социална гледна точка.

За тази цел Общността прилага подхода на предпазливостта, като приема мерки, предназначени да [защитят] и опазят живите водни ресурси, да позволят тяхната устойчива експлоатация и да сведат до минимум отражението на риболовната дейност върху морските екосистеми. Тя има за цел постепенното прилагане на подхода на управление на риболова на основата на екосистемите. Общността се стреми да допринесе за ефикасността на риболовните дейности в икономически жизнеспособен и конкурентноспособен сектор на рибарство и аквакултури, като гарантира справедливо жизнено равнище на лицата, които извършват риболовните дейности, държейки същевременно сметка за интересите на потребителите.

2.      Общата политика в областта на рибарството се основава на следните принципи на добро управление:

а)      ясно определяне на отговорностите на общностно, национално и местно равнище;

б)      процес на вземане на решения, основан на сериозни научни становища и който дава своевременни резултати;

в)      широко участие на заинтересованите лица на всички етапи на политиката, от планирането до прилагането ѝ;

г)      съвместимост с останалите политики на Общността и по-специално екологичната, социалната, регионалната политики и политиките в областта на развитието, на здравеопазването и на защитата на потребителите“.

5        Член 4, параграф 1 от посочения регламент гласи следното:

„За постигане на целите, посочени в член 2, параграф 1, Съветът изготвя общностни мерки за определяне достъпа до зоните и до ресурсите и за [устойчивото] упражняване на риболовните дейности“.

 Регламент № 1626/94

6        Второ, четвърто и осмо съображение от Регламент № 1626/94 гласят:

„като има предвид, че въпреки това сега настъпи моментът да се преодолеят проблемите, които понастоящем засягат ресурсите в Средиземно море посредством въвеждането на една хармонизирана система за управление, приспособена [към средиземноморските] условия и същевременно вземайки под внимание съществуващите национални разпоредби, като последните бъдат коригирани[,] когато е необходимо, за да се защитят рибните ресурси по един балансиран и там където е уместно, прогресивен начин;

[…]

като има предвид, че [риболовни съоръжения], които при използването им в Средиземно море допринасят [прекомерно] за влошаване на морската среда или за изчерпването на определени морски видове, следва да бъдат забранени за употреба; като има предвид, че част от крайбрежната зона следва да бъде запазена за най-качествените [риболовни съоръжения], използвани от индивидуални рибари […]

[…]

като има предвид, че следва да се запази възможността за съществуването на национални мерки, които допълват или [надхвърлят] минималните изисквания на утвърдената в настоящия регламент система, както и мерки, уреждащи отношенията между субекти, заети с риболовни дейности; като има предвид, че такива мерки могат да бъдат запазени или въведени след преглеждането им от Комисията по отношение на съвместимостта им със законодателството на Общността и общата политика в [областта на] рибарството“.

7        Член 1 от този регламент има следното съдържание:

„1. Настоящият регламент се прилага за целия риболов и свързаните с него дейности, извършвани в границите на територията или във водите на Средиземно море на изток от линията, минаваща на 5°36′ на запад, попадаща под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки, без да се включват вирове и лагуни. Той важи също и за този вид дейности, осъществявани от риболовни кораби на Общността в Средиземно море извън рамките на горепосочените водни територии.

2. Държавите членки със средиземноморска брегова линия могат да продължат законодателната си дейност в сферите, обхванати от параграф 1, включително и за риболова с нетърговски цели, като приемат мерки[,] допълващи или [надхвърлящи] минималните изисквания на установената в настоящия регламент система, при условие че такива мерки са съвместими с [о]бщностното законодателство и съответстват на общата политика в областта на рибарството.

При приемането на такива мерки държавите членки вземат под внимание опазването на деликатни или застрашени видове или среди […]

3. Комисията се уведомява за евентуални намерения за въвеждане или изменение на националните мерки за опазване и управление на ресурсите […]“.

8        В член 2, параграф 3 от посочения регламент се уточнява:

„От 1 януари 2002 г. се забранява употребата на обкръжаващи мрежи и мрежи с механизъм за изтегляне, хвърляни от лодки и задвижвани от брега (брегови грибове), освен ако Съветът не приеме с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията друго решение в светлината на научни данни, доказващи че тяхната употреба не оказва отрицателно влияние на ресурсите“.

9        Член 3, параграфи 1, 1а и 4 от същия регламент предвиждат:

„1. Забранява се употребата на тралове, грибове или подобни на тях мрежи в границите от три морски мили от брега или в рамките на 50 m изобата[,] когато тази дълбочина се достига на по-късо разстояние от брега, независимо от метода на изтегляне или влачене, освен в случаите, когато в националното законодателство се предвижда изключение по отношение на брегови зони от три мили, които се простират отвъд териториалните води на държава членка.

Въпреки това, всяко риболовно съоръжение, което се използва на разстояние от брега, което е по-малко от разстоянието, което е указано в първа алинея, и използвано в съответствие с националния закон, който е в сила на 1 януари 1994 г., може да бъде използвано до 31 декември 2002 г., освен ако Съветът, гласуващ с квалифицирано мнозинство относно предложението на Комисията, вземе друго решение с оглед на научните данни, които доказват, че използването им няма негативно отражение върху ресурсите.

1а. Употребата на риболовно съоръжение съгласно условията на параграф 1, алинея втора се забранява, с изключение на риболов, осъществяван с gangui, освен ако заинтересованите държави членки са постановили мерки, които гарантират, че за тези риболовни [дейности]:

–        забраната, предвидена в параграф 3, не е [поставена под въпрос],

–        риболовната дейност не пречи на дейностите на плавателните средства, които използват съоръжения, различни от рибарски […] тралове, грибове или подобни мрежи с механизъм за влачене,

–        риболовната дейност е ограничена до определени видове, които не са обект на изискване за минимални размери, при които те могат да бъде изваждани на брега, в съответствие с член 8,

–        риболовната дейност е ограничена по такъв начин, че уловът на видовете, посочени в приложение IV, е минимален,

–        корабите разполагат със специални разрешителни за риболов, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27 юни 1994 г. относно постановяване на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов [ОВ L 171, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 209].

Тези мерки се съобщават на Комисията преди 31 декември 2000 г.

[…]

4. Забранява се хвърлянето на каквито и да е видове обкръжаващи мрежи в границите от 300 метра от брега или в рамките на 30 m изобата за места, където тази дълбочина се достига на по-близко разстояние от брега“.

10      В член 5, параграф 1 от Регламент № 1626/94 се уточнява:

„Държавите членки определят ограничения, засягащи техническите характеристики на основните видове [риболовни съоръжения], съобразени с минималните изисквания[,] изложени в приложение II“.

11      Съгласно приложение II към този регламент дължината на покритото с обкръжаващите мрежи пространство е ограничена на 800 m, а спускането ѝ — на 120 m.

12      Член 6, параграф 1 от посочения регламент предвижда:

„Забранява се употребата и съхраняването на борда на риболовните кораби на тралове или [риболовни съоръжения] с подобен механизъм за изтегляне, мрежи за хриле или обкръжаващи мрежи, освен когато размерът на отворите в онази част на мрежата, която има най-малки отвори, е равен на или е по-голям от един от минималните размери за отворите на мрежи, изброени в приложение III.

[…]“

13      Приложение III към същия регламент определя минималните размери на отворите на обкръжаващите мрежи на 14 mm.

14      Регламент № 1626/94 е отменен с Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 година (ОВ L 409, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 10, стр. 163).

 Национална правна уредба

15      Според запитващата юрисдикция разглежданата в главното производство национална правна уредба е претърпяла няколко последователни промени.

16      Кралският указ относно риболова с малки обкръжаващи мрежи от 15 август 1958 г. (FEK A’ 132) разрешава риболова на всички видове с малки обкръжаващи мрежи, като определя максимални размери относно дължината и дълбочината им, както и минималните размери на техните отвори. Указът определя също периодите през годината и часовете, през които тези мрежи могат да бъдат използвани.

17      Президентски указ № 587/1984 (FEK A’ 210) предвижда, че всички разрешителни за риболов, издадени на кораби, които използват малки обкръжаващи мрежи, престават да бъдат валидни след 31 декември 1986 г.

18      Президентски указ № 542/1985 (FEK A’ 191) отменя Президентски указ № 587/1984, като потвърждава прекратяването на валидността на разрешителните за риболов с малки обкръжаващи мрежи след 31 декември 1986 г. Също така Президентски указ № 542/1985 забранява занапред издаването на разрешителни за риболов на кораби, които използват малки обкръжаващи мрежи.

19      Предвижда се едно временно изключение от тази забрана. Всъщност Президентски указ № 526/1988 (FEK A’ 237) изключва от приложното поле на Президентски указ № 542/1985 разрешителните за риболов с мрежи за зарган (Belone belone). Тези разрешителни са издавани само за риболов на зарган и сайра (Scomberesox saurus saurus) и за тях остават приложими условията, отнасящи се до характеристиките на мрежата и периодите за риболов. Впоследствие Президентски указ № 320/1997 (FEK A’ 224) отменя Президентски указ № 526/1988, считано от 31 декември 1998 г., като предвижда, че се забранява издаването на разрешителни за риболов с мрежи за зарган, а вече издадените разрешителни престават да бъдат валидни след тази дата.

20      Според запитващата юрисдикция от посочената правна уредба следва, че издаването на разрешителни за използване на малки обкръжаващи мрежи се забранява от 1 януари 1987 г. за всички видове риба, а издаването на разрешителни за зарган и сайра е било възможно само между 26 октомври 1988 г. и 31 декември 1998 г.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

21      Риболовното съоръжение, за което се отнася националната правна уредба, е малка обкръжаваща мрежа. Този вид мрежа се използва за риболов на малки пелагични риби, каквито са скумрията или сардините. Техниката на улов се състои в заграждането с мрежата на рибния пасаж и затварянето на долната ѝ част посредством плъзгач, така че да се образува сак, който задържа всички обкръжени риби. Явно в Гърция рибарите използват множество различни видове малки обкръжаващи мрежи, каквито са тези за сардини и алоза, както и тези за зарган и сайра. Последните са по-къси, с по-малка дълбочина на спускане и с по-малки отвори. От друга страна, съществуват големи грибове, наречени „gri-gri“, които се използват за улов на сардини, но не са засегнати от забраната.

22      На 20 май 2003 г. г‑н Karanikolas и 18 други професионални рибари, други собственици на риболовни кораби с местожителство в Кавала, както и кооперацията за крайбрежен риболов в Кавала, в която те членуват, искат да им се издаде разрешително за риболов на сардини с малки обкръжаващи мрежи при спазване на ограниченията и характеристиките по Регламент № 1626/94.

23      Молбата е подадена до Nomarchiaki Aftodioikisi Dramas, Kavalas, Xanthis, което се допитва до Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon за възможността за издаване на такива разрешителни. С акт № 172603 от 8 август 2003 г. Дирекцията за морски риболов на министерството отговаря, че е невъзможно да се уважи посочената молба поради разглежданата в главното производство забрана, която представлява допълваща мярка в областта на риболова по смисъла на Регламент № 1626/1994.

24      С акт № 19/760 от 29 август 2003 г. на посочената областна администрация на жалбоподателите се съобщава акт № 172603.

25      Жалбоподателите по главното производство сезират запитващата юрисдикция с искане за отмяна на актове № 172603 и № 19/760.

26      В производството встъпват Alieftikos Agrotikos Synetairismos gri-gri nomou Kavalas (Makedonia) (селскостопанска риболовна кооперация на собствениците на кораби „gri-gri“ от област Кaвала) и Panellinia Enosi Ploioktiton Mesis Alieias (PEPMA) (Общогръцки съюз на собствениците на кораби за крайбрежен риболов).

27      Symvoulio tis Epikrateias счита, че държавите членки могат да налагат по-строги допълващи мерки от предвидените с Регламент № 1626/94 в териториалните води под техен суверенитет, за да защитят деликатни или застрашени видове от морската фауна. Тези мерки не се изчерпват с въвеждането на по-строги технически спецификации относно риболовните съоръжения или периодите от време, в които риболовът е разрешен, а могат да включват и абсолютна забрана за използване на някои риболовни съоръжения. Освен това юрисдикцията счита, че забраните за използване на някои риболовни съоръжения, наложени от националните разпоредби преди влизането в сила на Регламент № 1626/94, не се засягат от приетите по-късно разпоредби на този регламент и че тези забрани запазват действието си дори когато използването на такива съоръжения не е забранено от Регламента.

28      При все това, като се съмнява в тълкуването, което следва да се даде на Регламент № 1626/94, Symvoulio tis Epikrateias решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли държава членка да приеме допълващи мерки по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1626/94 […], състоящи се в установяването на абсолютна забрана за използване на риболовни съоръжения, чието използване по принцип е разрешено в съответствие с разпоредбите на [този] регламент[…]?

2)      Разрешено ли е по смисъла на разпоредбите на Регламент № 1626/94 използването, в териториалните води на държава членка със средиземноморска брегова линия, на риболовни съоръжения, които не са включени сред посочените като забранени по принцип от член 2, параграф 3 и член 3, параграфи 1 и 1а от този регламент и чието използване е било забранено преди влизането в сила на Регламента от национална разпоредба на държава членка?“.

 По преюдициалните въпроси

29      С поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1626/94 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която забранява използването на малки обкръжаващи мрежи, при положение че, от една страна, мярката е приета преди влизането в сила на Регламента, а от друга — посоченият регламент не забранява използването на този вид мрежи.

30      За да се отговори на тези въпроси, е необходимо да се изследва най-напред дали разпоредбите на Регламент № 1626/94 позволяват запазването на „мерки, допълващи или [надхвърлящи] минималните изисквания на системата“, установена с Регламента, по смисъла на член 1, параграф 2 от него. След това, и при утвърдителен отговор, следва да се установи дали националната мярка, разглеждана в главното производство, изпълнява условията на посочения член 1, параграф 2.

31      На първо място, що се отнася до възможността да бъдат запазени допълващи мерки след влизането в сила на Регламент № 1626/94, в член 1, параграф 3 от този регламент се уточнява, че Комисията се уведомява за евентуални намерения за въвеждане или изменение на националните мерки за опазване и управление на ресурсите. От буквалното тълкуване на тази разпоредба следва, че задължението за уведомяване на Комисията се отнася до националните мерки, приети или изменени след датата на влизане в сила на посочения регламент, а не до приетите преди тази дата мерки.

32      Както посочва генералният адвокат в точка 31 от заключението си, това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че във второ съображение от Регламент № 1626/94 се посочва необходимостта от въвеждането на „една хармонизирана система за управление, приспособена [към средиземноморските] условия и същевременно вземайки под внимание съществуващите национални разпоредби“.

33      Безспорно от осмо съображение на регламента следва, че националните мерки, които допълват или надхвърлят минималните изисквания на установения режим, могат да бъдат запазени, при условие че Комисията провери тяхната съвместимост с правото на Съюза и съответствието им с общата политика в областта на рибарството.

34      От становището на Комисията обаче следва, че от една страна, при изготвянето на Регламент № 1626/94 тя е взела предвид съществуващите национални мерки, а от друга — че влизането в сила на Регламента не е засегнало приложението на разглежданата в главното производство забрана. Както посочва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, от изложението на мотивите към предложението на Комисията от 11 декември 1992 г. за приемане на регламент (ЕИО) на Съвета за хармонизиране на някои технически мерки в средиземноморския риболов (COM (92) 533 окончателен, ОВ C 5, 1993 г., стр. 6), довело до приемане на Регламент № 1626/94, следва, че „въз основа на около 400 правни текста, предоставени от четирите държави членки със средиземноморска брегова линия, службите на Комисията са извършили сравнително проучване на разпоредбите, прилагани в областта на средиземноморския риболов, за да се обособи основният корпус от правила, които да бъдат въведени на общностно равнище“.

35      Следователно член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1626/94 трябва да се тълкува в смисъл, че влизането в сила на този регламент не засяга валидността на допълваща национална мярка, приета преди датата на влизане в сила. При все това е необходимо тези мерки да бъдат съобразени с установените в посочения член 1, параграф 2 изисквания.

36      На второ място, що се отнася до квалификацията на дадена национална мярка като „допълваща мярка“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент № 1626/94, от текста на тази разпоредба следва, че държавите членки със средиземноморска брегова линия могат да приемат мерки, които допълват или надхвърлят минималните изисквания на установения с Регламента режим, когато те са съвместими с правото на Съюза и съответстват на общата политика в областта на рибарството. При приемането на тези мерки държавите членки следят за опазването на деликатните и застрашени видове и среди.

37      За да се определи дали разглежданата в главното производство забрана за използване на малки обкръжаващи мрежи е съобразена с изискванията на член 1, параграф 2 от Регламент № 1626/94, следва да се установи най-напред дали този вид мрежа е посочен сред тези, чието използване е забранено от Регламента. В случай че не е сред тях, следва по-нататък да се провери дали тази забрана представлява мярка, която надхвърля установените с Регламента изисквания. Ако това е така, е необходимо да се провери, съгласно посочения член 1, параграф 2, дали мярката е съвместима с правото на Съюза, дали съответства на общата политика в областта на рибарството и дали с приемането ѝ Република Гърция следи за опазването на деликатните и застрашени видове и среди.

38      Относно това дали малките обкръжаващи мрежи са сред риболовните съоръжения, чието използването е забранено с Регламент № 1626/94, от текста на член 3 от посочения регламент и на членове 5 и 6 във връзка съответно с приложения II и III към него следва, че не се предвижда абсолютна забрана на обкръжаващите мрежи, а само е ограничено използването им. Това означава, че малките обкръжаващи мрежи не са сред риболовните съоръжения, чието използването е забранено с Регламент № 1626/94.

39      Относно това дали забраната за използване на малките обкръжаващи мрежи е мярка, която надхвърля минималните изисквания на установения с Регламент № 1626/94 режим, следва да се посочи, че съгласно член 3, параграф 4 от Регламента използването на малките обкръжаващи мрежи е забранено в границите от 300 m от брега или в рамките на 30 m изобата за места, където тази дълбочина се достига на по-близко разстояние от брега. Освен това в член 5, параграф 1 от Регламента, във връзка с приложение II към него, се уточнява, че максималната дължина на покритото с обкръжаващата мрежа пространство е ограничена на 800 m, а максималната дълбочина на спускането ѝ — на 120 m. Накрая, член 6, параграф 1 от Регламент № 1626/94, във връзка с приложение III към него, забранява използването или съхраняването на борда на риболовните съдове на обкръжаващи мрежи с отвори, по-малки от 14 mm.

40      От всички посочени съображения следва, че в съответствие с Регламент № 1626/94 използването на обкръжаващи мрежи е разрешено, при условие че това риболовно съоръжение се използва отвъд границите от 300 m от брега или отвъд 30 m изобата, когато тази дълбочина се достига на по-близко разстояние от брега, максималната дължина на покритото с мрежа пространство е 800 m, максималната дълбочина на спускането ѝ е 120 m и отворите ѝ са по-големи от 14 mm. Поради това забраната за издаване на разрешително за използване на малки обкръжаващи мрежи, независимо от мястото им на употреба, дължината на покритото с тях пространство, дълбочината на спускането или размера на отворите им, представлява мярка, която надхвърля установените в Регламент № 1626/94 изисквания, по смисъла на член 1, параграф 2 от него.

41      Относно съвместимостта на разглежданата в главното производство забрана с правото на Съюза, и в частност съответствието ѝ с общата политика в областта на рибарството, жалбоподателите в главното производство представят няколко довода. Най-напред, те твърдят, че уловените с малки обкръжаващи мрежи сардини представляват едва от 6 % до 9 % от количеството уловени сардини в района на Кавала и че само 30 кораба използвали такива мрежи в този регион. На следващо място, забраната за използване на малки обкръжаващи мрежи била приложима само за малките, но не и за големите кораби, т.е. тези с дължина над 14 m. Тъй като обаче малките кораби могли да използват само малки обкръжаващи мрежи, то въпросната забрана ги лишавала от всякаква възможност за риболов. Четвърто съображение от Регламент № 1626/94 предвижда част от крайбрежната зона да бъде запазена за най-качествените риболовни съоръжения, използвани от индивидуални рибари, а такъв бил случаят с малките обкръжаващи мрежи. Било за предпочитане да се приемат само ограничителни мерки за тяхното използване. Накрая, тази мярка не била ограничена във времето, била дискриминационна спрямо рибарите, които използват малки обкръжаващи мрежи, и имала отрицателни последици за тяхната дейност.

42      Гръцкото правителство поддържа, че малките обкръжаващи мрежи са използвани в крайбрежна зона, която е район на размножаване и развитие на определени водни организми, както и място за зимуване на някои риби, сред които сардините. Използването на малките обкръжаващи мрежи обаче водело до унищожаването на това морско пространство и местата за размножаване, което се отразявало на рибните ресурси. Някои живеещи в тези зони видове били застрашени от изчезване, макар сардините да не са сред тях. Правителството уточнява, че забраната за улов с малки обкръжаващи мрежи не препятства развитието на риболова, тъй като той остава възможен посредством други риболовни съоръжения, за които се предоставят разрешителни. Следователно разглежданата в главното производство забрана била оправдана, подходяща и пропорционална.

43      Комисията поддържа, че за да се установи дали разглежданата в главното производство забрана е съвместима с общата политика в областта на рибарството в Средиземно море, следва да се провери дали предвид абсолютния ѝ характер тя е пропорционална и ефикасна с оглед на целта за опазване и управление на живите водни ресурси. За тази цел следвало балансирано да се вземат предвид икономическите, социални и екологични аспекти. Трябвало да се провери дали при приемането на разглежданата в главното производство забрана е установен силен недостиг на крайбрежни риби, дали абсолютната забрана е била единствената възможност или други мерки, като предотвратяването на незаконния риболов или ограничаването на улова, е могло да бъдат също толкова ефикасни. Накрая, следвало да се провери дали икономическите оператори, а именно индивидуалните крайбрежни рибари и ползвателите на грибове „gri-gri“, са третирани по един и същи начин. Тези обстоятелства следвало да бъдат проверени от националния съд с оглед на данните, с които разполага.

44      В хода на съдебното заседание Комисията посочва, че абсолютната забрана изглежда непропорционална спрямо малкия брой кораби, които използват малки обкръжаващи мрежи, и спрямо незначителния процент на улова, осъществен с тях. Според нея било достатъчно да се ограничи използването на този вид мрежа до малко на брой кораби и за определен период в годината. Явно било установено, че запасите от сардини не са застрашени, макар Комисията да не знае дали други видове риба са застрашени от риболова с малки обкръжаващи мрежи. Накрая, Комисията отбелязва, че разглежданата в главното производство забрана е приета през 1985 г. и че положението следва да се преразгледа в светлината на научни становища.

45      Необходимо е да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 2371/2002 „[о]бщата политика в областта на рибарството гарантира експлоатация на живите водни ресурси, която създава условия за необходимата устойчивост както в икономически и екологичен план, така и от социална гледна точка. За тази цел Общността прилага подхода на предпазливостта, като приема мерки, предназначени да [защитят] и опазят живите водни ресурси, да позволят тяхната устойчива експлоатация и да сведат до минимум отражението на риболовната дейност върху морските екосистеми“.

46      Според запитващата юрисдикция Президентски указ № 587/1984 е приет въз основа на Становище № 75 на Съвета по рибарство от 12 април 1984 г. От становището е видно, че забраната на малките обкръжаващи мрежи е приета за необходима, тъй като това риболовно съоръжение се използва в зона, отстояща на една или две мили от брега, която образува пространство за развитие и размножаване на водните организми и в която се използват и други риболовни съоръжения — обстоятелство, довело до намаляване на запасите. Също така съгласно становището на гръцкото правителство, изразено по време на съдебното заседание, именно в тази зона се размножават и развиват някои водни организми, а също така зимуват някои риби, като сардините. Малките обкръжаващи мрежи обаче се използват за улов на този вид риба в посочената зона и тяхната употреба е довела до унищожаването на това морско пространство. Поради това забраната на въпросното риболовно съоръжение има за цел предотвратяването на унищожаването и дори изчезването на ресурсите в този крайбрежен район.

47      От тези обяснения е видно, че разглежданата в главното производство забрана е приета не за да бъдат защитени запасите от сардини, а с цел опазване на деликатната среда и морската екосистема. Следователно обстоятелството, че само малък процент от общия брой уловени сардини в региона на Кавала са уловени с малки обкръжаващи мрежи, не е от значение за преценяване на валидността на тази забрана.

48      Поради това изглежда, че разглежданата в главното производство забрана отговаря на подхода на предпазливост, който Съюзът и държавите членки трябва да прилагат, когато приемат мерки, предназначени да защитят и опазят живите водни ресурси, да позволят тяхната устойчива експлоатация и да сведат до минимум отражението на риболовната дейност върху морските екосистеми.

49      Все пак за да бъде съвместима с правото на Съюза и да съответства на общата политика в областта на рибарството, забраната трябва да бъде съобразена с принципите на пропорционалност и недопускане на дискриминация, които са част от общите принципи на правото на Съюза и в областта на селското стопанство, включително рибарството, намират израз в член 34, параграф 2, втора алинея ЕО (вж. Решение от 23 март 2006 г. по дело Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation, C‑535/03, Recueil, стр. I‑2689, точка 53).

50      Що се отнася до принципа на пропорционалност, необходимо е забраната да може да гарантира осъществяването на поставената цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. Решение по дело Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation, посочено по-горе, точка 56).

51      Националният съд следва да провери дали разглежданата в главното производство забрана не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел. След като тази мярка се изразява в абсолютна забрана, трябва да се установи дали мерки, по-конкретно като ограничаване на използването на малки обкръжаващи мрежи през определени сезони или часове от денонощието, както и ограничаването на броя на издадените разрешителни, не биха били достатъчни за опазването на екосистемата в крайбрежната зона.

52      Що се отнася до принципа на недопускане на дискриминация, следва да се напомни, че той изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение от 17 октомври 1995 г. по дело Fishermen’s Organisations и др., C‑44/94, Recueil, стр. I‑3115, точка 46).

53      Следва да се отбележи, че разглежданата в главното производство забрана се отнася до разрешителните за риболов с определен вид мрежа, без да провежда разграничение между различните категории лица, използващи това риболовно съоръжение. В това отношение мярката не изглежда да съдържа пряко дискриминираща разпоредба.

54      В съдебното заседание бе изтъкнато, че малките кораби за крайбрежен риболов не използват никакви други съоръжения освен малки обкръжаващи мрежи и в действителност въпросната забрана ги лишава от всякаква възможност за риболов.

55      При все това обстоятелството, че законодателна мярка засяга конкретна група от лица в по-голяма степен отколкото друга група лица, невинаги означава, че мярката е непропорционална или дискриминационна, доколкото е насочена към цялостното уреждане на проблем от обществен интерес (вж. Решение по дело Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation, посочено по-горе, точка 63).

56      В това отношение, както посочва генералният адвокат в точка 47 от заключението си, обстоятелството, че четвърто съображение от Регламент № 1626/94 предвижда част от крайбрежната зона да бъде запазена за най-качествените риболовни съоръжения, използвани от индивидуални рибари, не е пречка, съгласно това съображение, да бъдат забранени риболовни съоръжения, чието използване допринася прекомерно за влошаването на морската среда.

57      Доколкото разглежданата в главното производство забрана е в състояние да лиши определена категория рибари от риболовната им дейност, националният съд следва да провери дали са налице обективни разлики в характеристиките и начина на използване между мрежите „gri-gri“ и малките обкръжаващи мрежи и дали тези разлики оправдават забраната на последните, но не и на първите.

58      С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1626/94 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че влизането му в сила не засяга валидността на допълваща национална мярка за забрана, приета преди датата на влизане в сила, и от друга страна, че той допуска такава забрана, при условие че тя съответства на общата политика в областта на рибарството, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел и не накърнява принципа на равно третиране, което следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.

 По съдебните разноски

59      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 1, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1626/94 на Съвета от 27 юни 1994 година относно утвърждаване на някои технически мерки за опазването на рибните ресурси в Средиземно море, изменен с Регламент (ЕО) № 2550/2000 на Съвета от 17 ноември 2000 година, трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че влизането му в сила не засяга валидността на допълваща национална мярка за забрана, приета преди датата на влизане в сила, и от друга страна, че той допуска такава забрана, при условие че тя съответства на общата политика в областта на рибарството, не надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел и не накърнява принципа на равно третиране, което следва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.

Подписи

---

* Език на производството: гръцки.