—

за Rakvere Lihakombinaat AS, от адв. K. Kask, advokaat,

—

за естонското правителство, от г-н L. Uibo, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н A. Sipos, г-жа H. Tserepa-Lacombe и г-жа K. Saaremäel-Stoilov, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на приложение I от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменено с Регламент (ЕО) № 1789/2003 на Комисията от (ОВ L 281, стр. 1), както и до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията от относно временните мерки, които следва да се приемат за търговията със земеделски продукти във връзка с присъединяването на Чешката репу-блика, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 293, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 100), изменен с Регламент (ЕО) № 230/2004 на Комисията от (ОВ L 39, стр. 13, наричан по-нататък „Регламент № 1972/2003“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Rakvere Lihakombinaat AS (наричано по-нататък „RLK“), от една страна, и Põllumajandusminister (Министерство на земеделието) и Maksu- ja Tolliameti Põhja maksu- ja tollikeskus (подразделение „Изток“ на данъчната и митническата администрация, наричано по-нататък „MTA“), от друга страна, във връзка с налагането на такси върху излишъците от запаси от замразено пилешко месо.

3

Въведената с Регламент № 2658/87 Комбинирана номенклатура (наричана по-нататък „КН“) се основава на изготвената от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, световна хармонизирана система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), установена с международна конвенция, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г. и одобрена от името на Общността с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 3, стр. 199). КН възприема шестцифрените позиции и подпозиции от ХС, като само седмата и осмата цифра представляват подразделения, характерни за тази номенклатура.

4

В редакцията на ХС от 2002 г. позиция 0207, която се намира в глава 2 и е озаглавена „Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от № 0105, пресни, охладени или замразени“, съдържа за целите на класирането на петлите и кокошките подпозиция 020714, озаглавена от своя страна „Разфасовки и карантии, замразени“.

5

Съгласно общите разпоредби от обяснителните бележки в глава 2 от ХС относно месата и карантиите, годни за консумация:

„Настоящата глава включва меса от цели трупове (т.е. трупа на животното, със или без главата), от половин трупове […], от четвъртинки, от парчета и др., както и карантиите и брашната и праховете от месо или карантии от всякакви животни […], годни за храна на от човека.

[…]

Общо взето, карантиите могат да бъдат групирани в четири категории:

[…]

Настоящата глава включва само месата и карантиите, представени в следните състояния, независимо от това дали са били или не са били подложени на слаба термична обработка посредством топла вода или пара (например попарване или бланширане), но без продуктите да бъдат напълно топлинно обработени:

[…]

Месата и карантиите, представени в посочените в алинеи 1—4 по-горе състояния, остават, от друга страна, включени в настоящата глава, дори да са били […] нарязани на късове, разрязани на парчета или накълцани.“

6

Редакцията на КН, приложима към фактите по главното производство, произтича от Регламент № 1789/2003, влязъл в сила на 1 януари 2004 г. Втората част от нея съдържа таблицата с такси. Раздел I от тази част, озаглавен „Живи животни и продукти от животински произход“, съдържа глава 2, озаглавена от своя страна „Меса и карантии, годни за консумация“, в която се съдържа позиция 0207, формулирана, както следва:

Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от № 0105, пресни, охладени или замразени:

[…]

[…]

7

В обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на Европейските общности, публикувани на 23 октомври 2002 г. (ОВ C 256, стр. 1), общи разпоредби 2, 4 и 5 за част втора, раздел I, глава 2 от КН гласят:

[…]

8

Обяснителната бележка относно подпозиции от 02071410до 02071499 указва, че обяснителните бележки за подпозиции от 02071310 до 02071399 са приложими mutatis mutandis. Тези бележки гласят следното:

Обезкостени

Настоящата подпозиция включва месото от петли, кокошки и пилета, без кости, независимо от коя част на тялото то произхожда.

[…]

Други

Настоящата подпозиция включва карантиите, годни за консумация и по-специално сърцата, гребените и мингушите, с изключение на черния дроб.

В тази подпозиция се включват също краката от петли, кокошки и пилета.“ [неофициален превод]

9

Общите правила за тълкуване на КН, включени в част първа, раздел I, A от нея, предвиждат:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи.

[…]“ [неофициален превод]

10

Член 41, първа алинея от Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката репу-блика, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката Република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33) оправомощава Комисията на Европейските общности да приеме мерки за подпомагане на прехода на новите държави членки към режима на общата селскостопанска политика. Тази разпоредба предвижда, че тези преходни мерки „могат да бъдат предприети в продължение на тригодишен период, който започва от датата на присъединяването, и тяхното прилагане се ограничава за този период“. Комисията приема Регламент № 1972/2003, основавайки се именно на посочената разпоредба.

11

Целта на Регламент № 1972/2003 съгласно съображение 1 от него е „да се избегне рискът от изкривяване на търговията, засягащо общата организация на селскостопанските пазари, дължащо се на присъединяването на десет нови държави към Европейския съюз на 1 май 2004 г.“ Предвид този риск в съображение 3 от посочения регламент се подчертава, че трябва „да се създадат разпоредби за възпиращи такси, които да се налагат за излишъците [от запаси] в новите държави членки“.

12

За тази цел член 4, параграф 1 от Регламент № 1972/2003 изисква новата държава членка да налага такси на притежателите на излишъци от продукти в свободно обращение към 1 май 2004 г. В параграф 5 от същия член се уточнява, че по отношение на Естония това задължение се прилага по-конкретно за продуктите с подпозиция 02071410 от КН.

13

Член 4, параграф 2 от този регламент предвижда:

„За да определи излишъците [от запаси] на всеки притежател, новата държава членка взема под внимание по-специално следното:

Понятието „излишъци [от запаси]“ се прилага за продукти, внесени в новите държави членки или произхождащи от новите държави членки. Понятието „излишъци [от запаси]“ се прилага също за продукти, предназначени за пазара на новите държави членки.

[…]“

14

За да се гарантира правилното прилагане на таксата върху излишъците от запаси, член 4, параграф 4 от посочения регламент изисква от новите държави членки незабавно да извършат инвентаризация на наличните към 1 май 2004 г. запаси и най-късно до да уведомят Комисията за количеството продукти в излишъците от запаси.

15

Съгласно член 10 от Регламент № 1972/2003 същият се прилага от 1 май 2004 г. до

16

Точка 1.14 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, стр. 55 и поправка в ОВ L 226, 2004 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 71) определя понятието „механично отделено месо“ (наричано по-нататък „МОМ“) по следния начин:

„продуктът, получен чрез отделяне на месото от костите след обезкостяване или от труповете на домашните птици като се използват механични средства, водещи до нарушаване или изменение на структурата на мускулните влакна“.

17

На 7 април 2004 г. естонският парламент приема Закон за таксата върху излишъците от запаси (Üleliigse laovaru tasu seadus, RT I 2004, 30, 203).

18

С решение от 5 октомври 2006 г. Riigikohus (Върховен съд) обявява член 6, параграф 1 от този закон за неприложим, тъй като противоречи на Регламент № 1972/2003. Въпросната юрисдикция приема, че предвиденото в тази разпоредба задължение за прилагане на коефициент от 1,2 при изчисляването на преносния запас не дава възможност операторите да бъдат третирани по достатъчно диференциран начин.

19

За да се съобрази с това решение, със закон от 25 януари 2007 г. (RT I 2007, 12, 65) естонският парламент внася редица изменения в първоначално приетия закон. Така изменен, този закон (наричан по-нататък „ÜLTS“) влиза в сила на и се прилага с обратно действие към възникналите след положения.

20

Съгласно член 7 от ÜLTS „излишъкът от запаси“ е равен на разликата между запаса, действително притежаван към 1 май 2004 г., и преносния запас.

21

Член 6 от ÜLTS определя понятието „преносен запас“ като средната годишна стойност на запасите, притежавани през четирите години, предхождащи присъединяването на Република Естония към Съюза (2000—2003), умножена по 1,2. За да се смекчи това правило по отношение на операторите, които не са упражнявали съответната дейност през тези четири референтни години, посоченият член 6 предвижда две особени правила. От една страна, операторът, който започва дейността си на съответния пазар след 2003 г., трябва да докаже, че неговият запас към 1 май 2004 г. е равен на „количество […], което той може нормално да произведе, продаде или по друг начин възмездно или безвъзмездно да прехвърли или придобие“. От друга страна, съгласно параграф 3 от същия член за операторите, които към поне една година са извършвали дейност на съответния пазар, преносният запас е „средният запас, притежаван към 1 май на последните години на дейност“, или запасът, притежаван към , като така определеното количество се умножава по 1,2.

22

Съгласно член 10 от ÜLTS преносният запас и излишъкът от запаси се изчисляват от Министерство на земеделието въз основа на декларация на оператора. По мотивирана молба от страна на последния посоченото министерство може да вземе предвид някои фактори, които обясняват увеличаването на запасите, независимо от каквато и да било спекулация, като например увеличаването на обема на производството, преработката или продажбите на оператора през предходната година, срока на узряване на селскостопанските продукти, факта, че запасите са образувани преди третото тримесечие на 2003 г., намаляването на обема на износ или продажби по независещи от оператора причини, и други несвързани с последния обстоятелства.

23

Тези последни разпоредби са допълнени с член 23 от ÜLTS, който определя известен брой обстоятелства, при които преносният запас може да бъде завишен, за да се отчете развитието на дейността на икономическия оператор в периода между 1 май 2003 г. и 

24

RLK е естонско предприятие от хранително-вкусовия сектор. При приготвянето на своите продукти то използва замразени разфасовки от механично обезкостено птиче месо, наречени МОМ.

25

С решение от 30 март 2007 г. министърът на земеделието определя на 83462 килограма притежавания от RLK излишък от запаси от замразени разфасовки. Вследствие на това на MTA издава акт за установяване на данъчни задължения в размер на 1337237 EEK (около 90000 EUR по актуалния обменен курс) за таксата върху излишъците от запаси.

26

Във връзка с жалбата, която подава срещу този акт за установяване на данъчни задължения пред запитващата юрисдикция, RLK изтъква, че въпросните продукти не попадат в подпозиция 02071410, а в подпозиция 02071499, поради което по отношение на тях не можело да се приложи посочената такса. Всъщност тези продукти не представлявали замразени разфасовки от пилешко месо, а били представени под формата на каша, съставена от парчета месо и меки тъкани, получени чрез механична обработка на пилешки кости. Освен това RLK поддържа, че Регламент № 1972/2003 не допуска някои разпоредби на ÜLTS относно изчисляването на излишъците от запаси.

27

Поради съмнения относно тарифното класиране на разглежданите в главното производство продукти и относно тълкуването на Регламент № 1972/2003 Tallinna halduskohus (Административен съд Талин) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

RTK поддържа, че Регламенти № 1789/2003 и № 1972/2003 не могат да му бъдат противопоставени, доколкото към датата на присъединяване на Република Естония към Съюза те не са били публикувани на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз. В това отношение то се позовава на Решение от 11 декември 2007 г. по дело Skoma-Lux (C-161/06, Сборник, стр. I-10841).

29

RLK счита, че непротивопоставимостта на Регламент № 1972/2003 е пречка и за прилагането на ÜLTS, тъй като последният, официално обнародван в първоначалната си редакция на 27 април 2004 г., съдържа множе-ство препратки към този регламент. То подчертава, че поради късното обнародване на ÜLTS икономическите оператори не са били уведомени достатъчно рано за приложимия от режим на налагане на такси върху излишъците от запаси.

30

Въпреки че актът за преюдициално запитване не поставя този въпрос, за да се даде повече яснота на запитващата юрисдикция, следва да се припомни, че акт на общностна институция като Регламент № 1789/2003 или Регламент № 1972/2003 не може бъде противопоставен на физически или юридически лица в дадена държава членка, преди те да са имали възможност да се запознаят с него чрез редовно публикуване в Официален вестник (Решение по дело Skoma-Lux, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).

31

Член 58 от Акта за присъединяване, посочен в точка 10 от настоящото решение, предвижда, че: „[т]екстовете на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването от Съвета, Комисията или Европейската централна банка и изготвени на чешки, естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски и унгарски език от датата на присъединяването са автентични при същите условия като текстовете, изготвени на настоящите единадесет езици. Те се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин.“

32

Съдът вече е постановил, че тази разпоредба не допуска задълженията, предвидени в общностна правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на езика на дадена нова държава членка, въпреки че този език е официален език на Съюза, да могат да се налагат на частноправни субекти в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Обстоятелството, че даден общностен регламент не е противопоставим на частноправните субекти в държавата членка, на езика на която не е публикуван, обаче не оказва никакво влияние върху факта, че като част от достиженията на правото на ЕС той обвързва съответната държава членка от датата на присъединяване (Решение по дело Skoma-Lux, посочено по-горе, точки 51 и 59).

33

Приемайки на 7 април 2004 г. ÜLTS в първоначалната му редакция, Република Естония изпълнява задълженията, произтичащи от Регламент № 1972/2003, като въвежда такса върху излишъците от запаси от селскостопанските продукти и като определя правилата за нейното изчисляване. Така ÜLTS поражда в Естония задължения в тежест на частноправните субекти, независимо от факта че посоченият регламент не може да им бъде противопоставен, преди тези субекти да са имали възможност да се запознаят с него чрез редовно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на езика на тази държава членка.

34

При тези обстоятелства Съдът вече е постановил, че правилото, изведено от Решение по дело Skoma-Lux, посочено по-горе, не е пречка на частноправните субекти да бъдат противопоставени тези от разпоредбите на Регламент № 1972/2003, които са възпроизведени в ÜLTS. Все пак това правило би могло да се приложи субсидиарно в случая, в който някои разпоредби на този регламент, които не са били въведени с ÜLTS, са изтъкнати от естонските власти срещу частноправни субекти преди официалното публикуване на посочения регламент на естонски език. Националният съд е този, който, ако е необходимо, трябва да тълкува ÜLTS, за да провери дали такива обстоятелства са налице (Решение от 4 юни 2009 г. по дело Balbiino, C-560/07, Сборник, стр. I-4447, точка 32).

35

Регламент № 1972/2003 определя продуктите, по отношение на които се прилага такса върху излишъците от запаси, като препраща към подпозициите от КН, в които попадат тези продукти. Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали и доколко приложимата към фактите по главното производство КН, в редакцията ѝ съгласно Регламент № 1789/2003 преди официалното публикуване на този регламент на естонски език, е била възпроизведена в националното право така, че частноправните субекти да могат да се запознаят със съдържанието и структурата на релевантната за главното производство тарифна подпозиция 020714.

36

Запитващата юрисдикция иска да се установи в коя тарифна подпозиция попада замразено МОМ от птици — в 02071410 или в 02071499.

37

RLK поддържа, че замразено МОМ от птици не може да бъде приравнено на обезкостени разфасовки от месо от птици, попадащи в подпозиция 02071410. Предвид характеристиките на замразеното МОМ от птици и определението, което му е дадено в точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004, този продукт трябвало да бъде класиран в подпозиция 02071499.

38

RLK отбелязва, че в периода от 16 февруари до 1 май 2004 г. национален правилник класира МОМ в подпозиция 0207149911. Ето защо то не можело да очаква, че впоследствие това тарифно класиране щяло да бъде променено.

39

Според естонското правителство първият въпрос трябва да се разгледа единствено от гледна точка на действащата към 1 май 2004 г. КН. Обстоятелството, че в периода между 16 февруари и е действал национален правилник, в който замразеното МОМ от птици е класирано в подпозиция 0207149911, било без значение. Все пак това правителство подчертава, че през 2002 г., в отговор на направено от RLK искане за обвързваща тарифна информация, митническите органи се произнесли, че замразеното МОМ от птици следва да се класира в подпозиция 02071410. Основавайки се на това решение, жалбоподателят в главното производство продължил да внася този вид продукт до , и то въпреки влизането в сила, считано от , на естонския правилник, който класира този продукт в подпозиция 0207149911.

40

Естонското правителство припомня, че видно от обяснителните бележки към КН, подпозиция 02071499 включва между другото и „карантиите, годни за консумация и по-специално сърцата, гребените и мингушите, с изключение на черния дроб“. В главното производство било безспорно обаче, че разглежданите продукти не съдържат никакви карантии от този вид. Тарифното класиране трябвало да бъде определено според основната характеристика на тези продукти, която в случая е, че те са месо от птици. Следователно замразеното МОМ от птици попадало в подпозиция 02071410.

41

Комисията споделя това становище. Нито описанията, нито бележките относно подпозиции 02071410 и 02071499 уточнявали разликата между месото и карантиите. Предоставеното от запитващата юрисдикция описание на разглежданите продукти не съответствало на понятието за карантии, а се отнасяло до категорията на замразените обезкостени разфасовки от петли и кокошки в подпозиция 02071410.

42

Съгласно постоянната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и бележките към раздела или главата (вж. по-специално Решение от 15 февруари 2007 г. по дело RUMA, C-183/06, Сборник, стр. I-1559, точка 27, както и Решение от по дело Medion и Canon Deutschland, C-208/06 и C-209/06, Сборник, стр. I-7963, точка 34).

43

Съдът вече е постановил, че обяснителните бележки към КН, както и тези към ХС, от своя страна допринасят значително за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без същевременно да имат правнозадължителна сила. Поради това съдържанието на посочените бележки трябва да съответства на разпоредбите от КН и не може да изменя обхвата им (Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, C-495/03, Recueil, стр. I-8151, точка 48, Решение от по дело Possehl Erzkontor, C-445/04, Recueil, стр. I-10721, точка 20 и Решение от по дело Proxxon, C-500/04, Recueil, стр. I-1545, точка 22).

44

Тъй като текстът на подпозиция 02071499 се състои само от думата „други“, следва да се вземе предвид позиция 0207 като цяло. От текста на посочената позиция — „Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от № 0105, пресни, охладени или замразени“ — личи, че същата се отнася до месата и карантиите от птици, които могат да се консумират от човека.

45

Що се отнася до замразените разфасовки от меса и карантии, попадащи в подпозиция 020714, която единствено има значение в случая, КН прави разлика между, от една страна, „разфасовки“ от месо, и от друга страна, „карантии“, като последните на свой ред са класирани в две подкатегории, едната от които се отнася единствено до черния дроб (02071491), а другата, остатъчна, обхваща всички останали видове карантии (02071499).

46

Тъй като подпозиция 020714 не съдържа никаква друга категория освен тази на разфасовките от месо и тази на карантиите, всеки продукт, обхванат от тази подпозиция, който не попада в първата от тези категории, може да бъде класиран само в другата. Следва да се отбележи, че тази структура на подпозиция 020714 е в съответствие с обичайното значение на думата „карантии“, която обозначава годните за консумация от човека части, различни от месото на животните.

47

Ето защо следва да се прецени дали продукти като разглежданите в главното производство попадат, както твърди RLK, в категорията на карантиите, различни от черен дроб, обхванати от подпозиция 02071499.

48

В обяснителните бележки към КН се уточнява, че тази подпозиция обхваща годните за консумация карантии като сърцата, гребените и мингушите, както и краката на петли, кокошки и пилета.

49

В случая както от акта за преюдициално запитване, така и от представените на Съда становища е видно, че разглежданите в главното производство продукти са представени, преди да бъдат замразени, под формата на каша от остатъци от месо и тъкани, получена след механично смилане на кости с месо, в съответствие с определението за МОМ, съдържащо се в точка 1.14 от приложение I към Регламент № 853/2004.

50

От това следва, че продукти като разглежданите в главното производство не могат да бъдат класирани в подпозиция 02071499, тъй като техните обективни характеристики и свойства не съвпадат с тези на карантиите, за които се отнася тази подпозиция.

51

Ето защо тези продукти попадат в подпозиция 02071410.

52

Накрая, обстоятелството, че преди присъединяването на Република Естония естонските митнически органи, по силата на националната правна уредба, класират този вид продукт в друга подпозиция, е без значение за тълкуването на общностната правна уредба, приложима в тази държава членка, считано от 1 май 2004 г.

53

С оглед на тези съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1789/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че продукти като разглежданите в главното производство, които са годни за консумация от човека и съставляват замразено МОМ, получено чрез механично обезкостяване на петли и кокошки, трябва да бъдат класирани в подпозиция 02071410 от КН.

54

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1972/2003 допуска предвидения в ÜLTS метод за изчисляване на излишъка от запаси на даден оператор, изразяващ се в прилагане към преносния запас на коефициент за умножение от 1,2.

55

RLK поддържа, че член 4 от Регламент № 1972/2003 не допуска възприетия в член 6 от ÜLTS метод за изчисляване на преносния запас, доколкото този метод предполага прилагането на коефициент за умножение от 1,2 и не позволява с точност да се определи въпросният запас и да се осигури пропорционалност на таксата върху излишъците от запаси.

56

Обратно, естонското правителство счита, че използването на този коефициент е в съответствие с целта на Регламент № 1972/2003. То твърди, че този регламент не ограничава, нито изключва използването на такъв коефициент и оставя на държавите членки свободно да определят метод за изчисляване, съобразен с местните особености. Посоченият коефициент позволявал да се увеличи количеството на преносен запас на всички оператори, така че да се вземе предвид икономическият растеж през годините, предхождащи присъединяването на Република Естония към Съюза.

57

Макар в писмените си изявления да подкрепя мнението на RLK, в съдебното заседание Комисията се присъединява към позицията на естонското правителство.

58

Съдът вече е постановил, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 не съдържа разпоредба, която да изисква от държавите членки или да им забранява при изчисляването на излишъка от запаси да прилагат по еднакъв начин коефициента за умножение по отношение на преносния запас на операторите (Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 47).

59

Всъщност тази разпоредба предвижда, че за да се определят излишъците от запаси на всеки притежател, новата държава членка взема под внимание по-специално „средните стойности на наличните запаси през годините преди присъединяването“. При липса на по-точни разпоредби по отношение на релевантния период или на метода за изчисляване на средната стойност на наличните запаси, подобна формулировка предоставя на държавите членки свобода на преценка, за да определят критериите, въз основа на които тези показатели се прилагат, при спазване на целите, преследвани с посочения регламент, и на общите принципи на общностното право (Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 37).

60

Ето защо член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 изброява неизчерпателно някои критерии във връзка с изчисляването на излишъците от запаси на операторите, като на държавите членки се предоставя възможността да ги допълнят по свое усмотрение в съответствие с притежаваната от тях свобода на преценка (вж. в този смисъл Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 47).

61

Прилагането на коефициент от 1,2 по отношение на преносния запас е на пръв поглед благоприятен за операторите, тъй като целта му е да намали излишъка от запаси. От обясненията на естонското правителство е видно, че този коефициент е установен на основата на процента на растеж на естонското селскостопански производство, отчетен в периода между 2000 г. и 2004 г. Ето защо този коефициент дава възможност да се актуализира средната стойност на запасите, установени към 1 май 2000—2003 г. с оглед на този процент, и да се стигне до определянето на преносен запас — а оттам и на излишък от запаси — отразяващ по пропорционален начин развитието на растежа, отчетено като цяло в естонския селскостопански сектор между и Поради това той допринася за установяването на основа за сравнение между запасите към и средната стойност на запасите към 1 май на четирите предходни години (вж. в този смисъл Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 48).

62

Предвид тези характеристики изборът на такъв коефициент не накърнява целите на Регламент № 1972/2003, нито принципите на пропорционалност и на равно третиране (вж. в този смисъл Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 49).

63

При това положение член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 допуска прилагането на коефициент за умножение като предвидения в член 6, параграф 1 от ÜLTS при изчисляването на преносния запас (Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 50).

64

При тези условия на първата част от втория поставен въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1972/2003 допуска национална разпоредба като член 6 от ÜLTS, според която излишъкът от запаси на даден оператор се определя чрез приспадане от запаса, действително притежаван към 1 май 2004 г., на преносния запас, определен като средната стойност на запасите, притежавани към 1 май на четирите предходни години, умножена по коефициент 1,2, който съответства на процента на растеж на селскостопанското производство, отчетен в съответната държава членка през този четиригодишен период.

65

Предвид отговора на първата част на втория въпрос не е необходимо да се разглежда втората част на този въпрос.

66

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламент № 1972/2003 допуска събирането на такса върху излишъка от запаси на даден оператор, когато същият е в състояние да докаже, че не е извлякъл печалба от търговията с тези запаси след 1 май 2004 г.

67

RLK подчертава, че целта на Регламент № 1972/2003 е да противодейства на спекулацията. В случая по главното производство обаче било изключено да е налице спекулация. От една страна, естеството на разглежданите в главното производство продукти не допускало произволно определяне на цените със спекулативна цел. Всъщност присъединяването на Република Естония не се отразило на цената на замразеното МОМ от птици. В Общността за тези продукти не била предвидена никаква форма на възстановяване при износ, нито друг механизъм за подпомагане, предполагащ наличие на разлика в цените на общностния и световния пазар. От друга страна, цялото закупено от RLK количество било предназначено за собствените му нужди и съответствало на обичайното с оглед на производството количество от запаси.

68

RLK поддържа, че при установяването на таксата върху излишъците от запаси трябва да бъде спазван принципът на пропорционалност и общите принципи на общностното право, като в това отношение се позовава на Определение от 11 октомври 2001 г. по дело William Hinton & Sons (C-30/00, Recueil, стр. I-7511). При липсата обаче на каквато и да било печалба, извлечена от разглеждания в главното производство излишък от запаси, RLK счита, че изисканата от него такса е непропорционална. Ако Регламент № 1972/2003 води до налагането на такса при обстоятелства като тези по главното производство, този регламент трябвало да бъде обявен за невалиден поради нарушение на принципа на пропорционалност. Вече щяло да става въпрос не за система за налагане на възпиращи такси, а за санкционен режим, насочен срещу притежаването на определени стоки.

69

Естонското правителство и Комисията считат, че налагането на такса на оператор, който не е извлякъл печалба от продажбата на своя излишък от запаси, е в съответствие с целта на Регламент № 1972/2003.

70

Всъщност според Комисията целта на този регламент не е да санкционира поведението на определени оператори, а да осигури правилното функциониране на общата организация на пазарите в общ интерес на Общността.

71

От съображения 1 и 3 от Регламент № 1972/2003 е видно, че същият има за цел да запази общите организации на пазарите, като чрез създаването на система от възпиращи такси върху излишъците от запаси в новите държави членки се избегне възможността с оглед на разширяването някои селскостопански продукти да бъдат изкуствено придвижвани към територията на тези държави. Следователно целта е да се избегне опасността анормално движение на търговски потоци да разстрои общите организации на пазарите (Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 57).

72

Този регламент не цели да санкционира спекулативното поведение на операторите, а от една страна, да препятства чрез механизма на възпиращи такси образуването на запаси със спекулативна цел, и от друга страна, да неутрализира очакваните от техните притежатели икономически предимства (Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 69).

73

В резултат на това таксата върху излишъците от запаси, установена с Регламент № 1972/2003 и предназначена да защити общите организации на селскостопанските пазари, е приложима по отношение на всички излишъци от запаси по смисъла на посочения регламент, без значение дали техните притежатели действително са извлекли печалба от търговията с тях (вж. в този смисъл Решение по дело Balbiino, посочено по-горе, точка 71).

74

Ето защо на третия поставен въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1972/2003 допуска събирането на такса върху излишъка от запаси на даден оператор, дори ако същият е в състояние да докаже, че не е извлякъл печалба от търговията с тези запаси след 1 май 2004 г.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: