—

за Distillerie Smeets Hasselt NV, от адв. J. Verbist, advocaat,

—

за белгийското правителство, от г-н J.-C. Halleux, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н S. Schønberg и г-н M. van Beek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 217, параграф 1 и на член 221, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор, на първо място, между Distillerie Smeets Hasselt NV и Belgische Staat (белгийската държава), г-н De Vos, Bollen, Mathay & Co. BVBA, ликвидатор на Transterminal Logistics NV, г-н Van den Langenbergh и Firma De Vos NV, на второ място, между Belgische Staat и Bollen, Mathay & Co. BVBA, ликвидатор на Transterminal Logistics NV, и на трето място, между г-н De Vos и Belgische Staat относно последващото събиране на вносни митни сборове.

3

Член 217 от Митническия кодекс гласи:

„1.   Размерът на вносните или износните сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу „размер на сборовете“, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

[…]

2.   Държавите членки определят практическите правила за вземане под отчет на размерите на сборовете. Правилата могат да се различават според това дали митническите органи, предвид условията, при които митническото задължение е възникнало, имат сигурност, че посочените размери ще бъдат платени.“

4

Съгласно член 221, параграф 1 от посочения кодекс:

„Длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага, след като този размер бъде взет под отчет.“

5

Определянето и уведомяването за вносните или износни митнически сборове, дължими в случай на митническо нарушение, са уредени в членове 267—272 от Общия закон за митата и акцизите, съгласуван с Кралски указ от 18 юли 1977 г. (Belgisch Staatsblad от , стр. 11425), потвърден със Закон от относно митата и акцизите (Belgisch Staatsblad от , стр. 9013, наричан по-нататък „LGDA“).

6

Съгласно член 267 от LGDA:

„Когато престъпленията, измамите или закононарушенията се установяват посредством протоколи, тези актове се съставят незабавно или при първа възможност от най-малко две квалифицирани за тази цел лица, едно от които трябва да бъде назначено или упълномощено от митническата и акцизна администрация.“

7

Член 268 от LGDA гласи:

„Протоколът трябва да съдържа изчерпателна и точна информация относно установените обстоятелства, както и основанието за установяването на нарушение, с посочване на лицата, качеството, датата и мястото и при спазване на разпоредбите на член 176 за посочените в него особени случаи.“

8

Член 270 от LGDA предвижда:

„В петдневен срок от съставянето на протокола, посочен в член 267, върху оригинала се поставя одобрение „ne varietur“ от висшестоящ на съставилите го служители и копие от него се предоставя на нарушителите. Ако нарушителите откажат това уведомление или са неизвестни, уведомява се кметът на общината, в която е установено нарушението, или негов заместник.“

9

Член 271 от LGDA гласи:

„Нарушителят, който присъства при установяването, се поканва да присъства и при съставянето на протокола и ако желае да го подпише, както и да получи незабавно копие от него; в случай на отсъствие копие от протокола се изпраща на нарушителя по пощата с препоръчано писмо.“

10

Съгласно член 272 от LGDA:

„Протоколите на служителите, свързани с техните действия и с упражняването на техните функции, се считат за достоверни до доказване на противното; допуснатите в протокол неточности, които не се отнасят до фактическите обстоятелства, а единствено до прилагането на закона, по никакъв начин не засягат правната сила на акта, но трябва да се поправят с призовката; когато протоколът е съставен от един служител, сам по себе си този протокол не е доказателство.“

11

Спорът по главното производство, както е описан от запитващата юрисдикция, се отнася до измамното митническо оформяне на пратки етилов алкохол, които подлежат на режима на активно усъвършенстване в съответствие с релевантните разпоредби от Митническия кодекс. Посочените пратки са били заменени с други пратки на стоки, в конкретния случай вода, като по този начин са били изведени от посочения митнически режим.

12

С решение от 26 септември 2006 г. Hof van Beroep te Antwerpen (Апелативен съд на Антверпен) по-конкретно осъжда солидарно Distillerie Smeets Hasselt NV и г-н De Vos да заплатят вносните митнически сборове, дължими вследствие на тази измама.

13

Пред запитващата юрисдикция — сезирана с касационна жалба срещу посоченото решение — Distillerie Smeets Hasselt NV твърди по-специално, че предвид разпоредбите на член 217, параграф 1 и на член 221, параграф 1 от Митническия кодекс апелативната юрисдикция не е можела да приеме, че констативният протокол, съставен от разследващите служители в съответствие с приложимото национално законодателство, представлява „счетоводен документ“ или „друг носител на счетоводна информация“ по смисъла на посочения член 217, параграф 1.

14

При тези обстоятелства Hof van Cassatie (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че изискването за вземане под отчет на митническо задължение може да бъде правомерно изпълнено и чрез вписване на размера [на произтичащите от това задължение митнически сборове] в протокол, изготвен съгласно LGDA от разследващи служители, а не от лица, които имат право да вписват този размер в счетоводните документи, както и дали подобен протокол може да се разглежда като счетоводен документ или друг носител на счетоводна информация по смисъла на член 217, параграф 1 [от посочения кодекс]?“

15

Комисията на Европейските общности оспорва допустимостта на преюдициалното запитване с довода, че същото не било достатъчно мотивирано.

16

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда необходимостта да се даде тълкуване на общностното право, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (вж. по-конкретно Решение от 21 септември 1999 г. по дело Albany, C-67/96, Recueil, стр. I-5751, точка 39, Решение от по дело Deliège, C-51/96 и C-191/97, Recueil, стр. I-2549, точка 30, както и Решение от по дело Wilson, C-506/04, Recueil, стр. I-8613, точка 38).

17

Целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани страни да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда. Съдът трябва да следи тази възможност да бъде запазена предвид обстоятелството, че по силата на тази разпоредба заинтересованите лица се уведомяват само за актовете за преюдициално запитване (вж. по-конкретно Решение по дело Albany, посочено по-горе, точка 40, Решение от 12 април 2005 г. по дело Keller, C-145/03, Recueil, стр. I-2529, точка 30 и Решение по дело Wilson, посочено по-горе, точка 39).

18

В конкретния случай, от една страна, актът за преюдициално запитване съдържа достатъчно подробности, за да позволи на правителствата на държавите членки, както и на останалите заинтересовани лица, да представят становища. Впрочем от представените от белгийското правителство и от Комисията становища е видно, че същите са могли пълноценно да формират позиция по поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

19

От друга страна, от информацията, съдържаща се в акта за преюдициално запитване и в становищата, които са му представени, Съдът счита, че е достатъчно осведомен, за да даде полезен отговор на посочения въпрос.

20

С оглед на гореизложеното Съдът следва да даде отговор на поставения въпрос:

21

С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи дали вписването на размера на митническите сборове, който произтича от митническо задължение, в протокол като този, с който националните власти установяват нарушенията на LGDA, може да представлява посоченото в членове 217 и 221 от Митническия кодекс вземане под отчет на споменатия размер.

22

За да се отговори на този въпрос, следва да се изтъкне, че от член 217, параграф 1, първа алинея от Митническия кодекс следва, че вземането под отчет се изразява във вписването от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация на размера на вносните или износни митнически сборове, който произтича от митническо задължение.

23

Съгласно член 217, параграф 2 от посочения кодекс държавите членки следва да определят практическите правила за вземането под отчет, които могат да се различават в зависимост от това дали митническите органи, предвид условията, при които митническото задължение е възникнало, имат сигурност, че размерът на митническите сборове, който произтича от посоченото задължение, ще бъде платен.

24

В това отношение следва да се отбележи, че когато, както в главното производство, процедурата по събиране размера на митническите сборове се отнася до митническо задължение, възникнало вследствие на установяването от компетентните национални органи на измама при прилагането на митническото законодателство, резултатът от такава процедура е по естество несигурен, така че тези органи не могат да са сигурни за плащането на посочения размер.

25

Ето защо предвид предоставената им с член 217, параграф 2 от Митническия кодекс свобода на преценка следва да се приеме, че държавите членки могат да предвидят, че вземането под отчет на размера на митническите сборове, който произтича от митническо задължение, се осъществява с вписването на посочения размер в протокола, съставен от компетентните митнически органи с оглед установяването на нарушение на приложимото митническо законодателство, каквито са посочените в член 267 от LGDA. органи.

26

При тези условия на поставения въпрос следва да се отговори, че член 217 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че вземането под отчет на размера на митническите сборове, който произтича от митническо задължение, се осъществява с вписването на посочения размер в протокола, съставен от компетентните митнически органи и установяващ нарушение на приложимото митническо законодателство.

27

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят, че вземането под отчет на размера на митническите сборове, който произтича от митническо задължение, се осъществява с вписването на посочения размер в протокола, съставен от компетентните митнически органи и установяващ нарушение на приложимото митническо законодателство.