Дело C-47/08

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 43 ЕО — Свобода на установяване — Нотариуси — Изискване за гражданство — Член 45 ЕО — Участие в упражняването на публичната власт — Директива 89/48/ЕИО“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дерогации — Дейности, свързани с упражняването на публична власт — Нотариални действия — Изключване — Изискване за гражданство за достъп до професията нотариус — Недопустимост

(член 43 ЕО и член 45, първа алинея ЕО)

2.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище — Положение на несигурност поради особените обстоятелства, съпътствали законодателния процес — Липса на неизпълнение

(член 43 EО, член 45, първа алинея ЕО и член 226 EО; Директива 2005/36 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Не изпълнява задълженията си по член 43 ЕО държава членка, чието законодателство налага изискване за гражданство за достъп до професията нотариус, при положение че функциите, възложени на нотариусите в правния ред на тази държава членка, не са свързани с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО. В това отношение член 45, първа алинея ЕО представлява изключение от фундаменталното правило за свободата на установяване, което трябва да получи тълкуване, ограничаващо неговия обхват до строго необходимото за защита на интересите, които тази разпоредба позволява на държавите членки да закрилят. Освен това посоченото изключение трябва да се ограничи до дейностите, които сами по себе си са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт.

За да се прецени дали възложените на нотариусите функции са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт, следва да се вземе предвид естеството на извършваната от нотариусите дейност. В това отношение отделните функции на нотариусите, въпреки важните правни последици, които произтичат от тях, не са пряко и конкретно свързани с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО, доколкото от особено значение е или волята на страните, или надзорът или решението на съответния съдия.

Всъщност, от една страна, що се отнася до удостоверителните актове, подлежат на удостоверяване само едностранните или двустранните сделки, израз на свободно волеизявление на страните, като нотариусът не може едностранно да промени сделката, която следва да удостовери, без преди това да е получил съгласието на страните. Освен това, макар с възложеното на нотариусите задължение за проверка действително да се преследва цел от общ интерес, все пак преследването единствено на тази цел не е основание необходимите за това правомощия да бъдат запазени единствено за нотариусите, които са граждани на съответната държава членка, нито е достатъчно, за да се приеме, че дадена дейност е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт.

От друга страна, що се отнася до изпълнителната сила, макар полагането върху документа на печат с текст, че съответният акт подлежи на изпълнение, да придава на този акт такава изпълнителна сила, последната се основава на волята на страните да извършат дадена едностранна или двустранна сделка, след проверка от нотариуса на нейното съответствие със закона, и да ѝ придадат посочената изпълнителна сила. Освен това доказателствената сила, с която се ползва нотариалното удостоверяване, е предмет на правилата за доказване и следователно няма пряко значение за отговора на въпроса дали сама по себе си дейността, предполагаща съставянето на този акт, е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт, особено когато частният документ има съгласно закона на съответната държава членка същата доказателствена сила като тази на удостоверителен акт.

Същото важи и за други функции на нотариуса, като например тези във връзка със възбраната и проданта на недвижимо имущество, с някои продажби на недвижими имоти, с описа на наследство и на имущество при дялова или бездялова съсобственост, с поставянето и снемането на печати, със съдебната делба, с разпределянето на събраната от проданта сума между кредиторите по реда на вземанията им, с някои сделки като даренията между живи, завещанията и брачните договори или договорите за фактическо съжителство, а също и с учредителните актове на търговските дружества, сдруженията и фондациите и накрая със събирането на данъци.

Що се отнася, накрая, до особения статут на нотариусите, първо, от факта, че качеството на предоставяните от отделните нотариуси услуги може да е различно, в зависимост по-конкретно от професионалните умения на съответните лица, следва, че в границите на съответната си териториална компетентност нотариусите упражняват професията си в условията на конкуренция, което не е характерно за упражняването на публичната власт. Второ, нотариусите отговарят пряко и лично пред клиентите си за вредите, настъпили в резултат на допусната от тях грешка при упражняване на дейността им.

(вж. точки 80, 82, 84, 85, 87—92, 94—96, 99—105, 107—110, 113—118 и 123)

2.        Когато в хода на законодателния процес особени обстоятелства като липсата на ясна позиция на законодателя или липсата на точност при определянето на приложното поле на разпоредба от правото на Съюза създават положение на несигурност, не е възможно да се приеме, че към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок е съществувало достатъчно ясно задължение за държавите членки да транспонират дадена директива.

(вж. точки 139—141)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

24 май 2011 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 43 ЕО — Свобода на установяване — Нотариуси — Изискване за гражданство — Член 45 ЕО — Участие в упражняването на публичната власт — Директива 89/48/ЕИО“

По дело C‑47/08

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 11 февруари 2008 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г‑н J.-P. Keppenne, г‑н H. Støvlbæk и г‑н G. Zavvos, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

подпомагана от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява г‑н S. Ossowski, в качеството на представител,

встъпила страна,

срещу

Кралство Белгия, за което се явяват г‑жа C. Pochet и г‑жа L. Van den Broeck, в качеството на представители, подпомагани от адв. H. Gilliams и адв. L. Goossens, avocats,

ответник,

подпомагано от:

Чешка република, за която се явява г‑н M. Smolek, в качеството на представител,

Френска република, за която се явяват г‑н G. de Bergues и г‑н B. Messmer, в качеството на представители,

Република Латвия, за която се явяват г‑жа L. Ostrovska, г‑жа K. Drēviņa и г‑жа J. Barbale, в качеството на представители,

Република Литва, за която се явява г‑н D. Kriaučiūnas, в качеството на представител,

Република Унгария, за която се явяват г‑жа J. Fazekas, г‑жа R. Somssich, г‑жа K. Veres и г‑н M. Fehér, в качеството на представители,

Словашка република, за която се явяват г‑н J. Čorba и г‑жа B. Ricziová, в качеството на представители,

встъпили страни,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts, г‑н J.-C. Bonichot, г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик) и г‑н J.-J. Kasel, председатели на състави, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis, г‑н M. Ilešič, г‑жа C. Toader и г‑н M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,

секретар: г‑н M.-A. Gaudissart, началник на отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 27 април 2010 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като е наложило изискване за гражданство за достъп до професията нотариус и като не е транспонирало по отношение на тази професия Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, 1989 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76), изменена с Директива 2001/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2001 г. (ОВ L 206, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 60, наричана по-нататък „Директива 89/48“), Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 43 ЕО и 45 ЕО и по Директива 89/48.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

2        Дванадесето съображение от Директива 89/48 гласи, че „общата система за признаване на дипломите за висше образование [не предопределя по никакъв начин] прилагането на член [45 ЕО]“.

3        Член 2 от Директива 89/48 предвижда:

„Настоящата директива се прилага за всеки гражданин на държава членка, който желае да упражнява на свободна практика или на платена служба регламентирана професия в приемаща държава членка.

Настоящата директива не се прилага за професиите, предмет на специална директива, която установява взаимното признаване на дипломите между държавите членки“.

4        Професията нотариус не е предмет на правна уредба от вида на посочената в член 2, втора алинея от тази директива.

5        Директива 89/48 предвижда срок за транспониране, който съгласно член 12 изтича на 4 януари 1991 г.

6        Съгласно член 62 от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3 и поправки в OB L 271, 2007 г., стр. 18 и OB L 33, 2009 г., стр. 49) същата отменя Директива 89/48, считано от 20 октомври 2007 г.

7        Съгласно съображение 41 от Директива 2005/36 същата „[не предопределя] прилагането на член 39, параграф 4 [EO] и член 45 [EO] [по-специално спрямо] нотариусите“.

 Национална правна уредба

 Обща организация на професията нотариус

8        Съгласно белгийския правен ред дейността на нотариусите се счита за свободна професия. Професията нотариус се урежда със Закон от 25 вантоз, година ХІ за организацията на нотариалната дейност, изменен със закон от 4 май 1999 г. (наричан по-нататък „Законът от месец вантоз“).

9        Съгласно член 1, първа алинея от този закон нотариусите са „длъжностни лица, оправомощени да удостоверяват едностранни и двустранни сделки по искане на страните, когато същите желаят или са длъжни да поискат на съответния акт да се придаде удостоверителен характер, какъвто имат актовете на публичноправните органи, да удостоверяват датата на сделките, да съхраняват съответните документи в служебния архив и да издават заверени преписи от тях“.

10      Член 5, параграф 1 от посочения закон предвижда, че „[н]отариусите упражняват функциите си в съдебния район по местожителството си“. Съгласно член 9, параграф 1, първа алинея от Закона от месец вантоз, извън случаите, в които е предвидено нотариусът да бъде определен по съдебен ред, всяко лице има право свободно да избира нотариус. Броят на нотариусите, разпределението им по райони и тяхното местожителство се определят от краля в съответствие с разпоредбите на член 31 от същия закон.

11      Съгласно член 50 от Закона от месец вантоз нотариусът може да упражнява професията си сам или в съдружие с един или няколко нотариуси от същия съдебен район или в рамките на професионално дружество на нотариуси.

12      Възнагражденията на нотариусите се определят със закон в съответствие с разпоредбите на Кралски указ от 16 декември 1950 г. за приемане на тарифа за възнагражденията на нотариусите.

13      Съгласно член 35, параграф 3 от Закон от месец вантоз, за да придобие статут на кандидат-нотариус в Белгия, лицето трябва да е белгийски гражданин.

 Нотариални действия

14      Що се отнася до различните нотариални действия съгласно белгийския правен ред, безспорно е, че функцията на нотариуса се състои главно в съставянето на удостоверителни актове. Участието на нотариуса може да бъде задължително или факултативно в зависимост от подлежащия на съставяне удостоверителен акт. Със своите действия нотариусът установява наличието на всички предвидени от закона условия за съставянето на акта, както и правоспособността и дееспособността на страните.

15      Член 1317 от Гражданския кодекс — разпоредба, намираща се в книга III, дял III, глава VI, „Доказване на задълженията и изпълнението“ от този кодекс — съдържа определение на понятието „удостоверителен акт“. По смисъла на тази разпоредба такъв е „актът, съставен по установения ред и в установената форма от длъжностни лица, на които са възложени удостоверителни функции в съответния район“.

16      Съгласно член 19 от Закона от месец вантоз нотариалното удостоверяване има доказателствена и изпълнителна сила на цялата територия на Кралство Белгия.

17      В член 1319 от Гражданския кодекс се уточнява, че „[у]достоверителният акт има пълна доказателствена сила между договарящите страни и техните наследници или правоприемници за уговореното в него“.

18      Член 1322 от същия кодекс предвижда, че „[ч]астният документ, признат от лицето, на което се противопоставя, или за който се приема, че е признат по силата на закона, има между подписалите го страни и техните наследници или правоприемници същата доказателствена сила като тази на удостоверителен акт“.

19      Съгласно член 516 от Съдебния кодекс единствено съдебните изпълнители имат право, освен ако законът не предвижда друго, да привеждат в изпълнение съдебните решения и подлежащите на изпълнение извънсъдебни актове. Членове 1395 и 1396 от този кодекс предвиждат, че всички искания във връзка с изпълнителното производство се отправят до съдията по изпълнението. Последният следи за спазването на разпоредбите, уреждащи изпълнителното производство. Той може, дори служебно, да разпореди на съответните длъжностни лица или съдебни служители да му представят доклад за хода на производството.

20      Съгласно белгийската правна уредба, освен удостоверителни, нотариусът извършва и следните други действия.

21      Съгласно членове 1148—1173 от Съдебния кодекс нотариусът извършва някои действия във връзка с поставянето и снемането на печати. Поставянето и снемането на печати се разрешава от мировия съдия. В извънредни случаи мировият съдия може да разпореди краткосрочно снемане на печатите и да определи нотариус, който да представлява неприсъстващите лица, и нотариус, който да състави описа и да следи за запазването на имуществото.

22      Съгласно членове 1175—1184 от посочения кодекс нотариусът съставя опис на наследството и на имуществото при дялова или бездялова съсобственост. Мировият съдия разрешава съставянето на такъв опис, след което нотариусът го изготвя в нотариална форма. В случай на затруднение нотариусът отнася въпроса до мировия съдия.

23      Ролята на нотариуса при някои продажби на недвижими имоти е уредена в членове 1186—1190 от Съдебния кодекс. В предвидените от закона случаи заинтересованите лица трябва да поискат във връзка с тези продажби предварително разрешение от мировия съдия. Ако уважи искането им, последният определя нотариус, който да извърши продажбата.

24      По силата на членове 1207—1224 от посочения кодекс нотариусите изпълняват определени функции и в областта на съдебната делба. Компетентният съд първо допуска съдебната делба и препраща страните, при условия, които той определя, към един или двама нотариуси, които той посочва служебно, в случай че страните не могат да постигнат съгласие по избора на нотариус. След като движимото и недвижимото имущество бъде оценено или продадено, нотариусът изготвя разделителен протокол с оглед на извършването на делбата. Съдът решава евентуалните спорове, след което одобрява този разделителен протокол или го връща на определения за целта нотариус, за да се изготви допълнителен разделителен протокол или разделителен протокол, който да отговаря на дадените от съда указания.

25      В съответствие с член 1560 и сл. от Съдебния кодекс нотариусът участва и при извършването на възбрана и продан на недвижими имоти. По силата на тези разпоредби въз основа на изпълнителното основание съдебният изпълнител образува изпълнително производство, като изпраща на длъжника призовка за доброволно изпълнение. Последният разполага със срок за изпълнение. След изтичането на този срок и ако длъжникът не е изпълнил задължението си, съдебният изпълнител възбранява съответните недвижими имоти, като издаденият от него акт се вписва в службата по ипотеките. По молба на кредитора съдията по изпълнението определя нотариус, който да извърши публична продан или, ако има разрешение за това от съдията, продажба на тези имоти при уговорени от страните условия и да разпредели събраната сума между кредиторите по реда на техните вземания. В случай на публична продан нотариусът изготвя обявление за проданта, в което посочва деня на проданта, както и че цената ще послужи за удовлетворяване на кредиторите. Ако обявлението за проданта бъде оспорено, нотариусът изготвя протокол, спира всички действия и сезира съда. Членове 1395 и 1396 от посочения съдебен кодекс, упоменати в точка 19 от настоящото решение, се прилагат към възбраната и проданта на недвижимите имоти.

26      В съответствие с разпоредбите на членове 1639—1654 от Съдебния кодекс нотариусът участва и при последващото публичната продан разпределяне на събраната сума между кредиторите. Определеният за целта нотариус съставя разпределителен протокол за събраната от проданта сума или евентуално за реда на привилегиите и ипотеките. При липса на възражения нотариусът приключва разпределителния протокол и издава на кредиторите документ, който съставлява основанието да получат съответните суми. По евентуалните възражения се произнася съдията.

27      Освен това за някои сделки нотариалната форма е форма за действителност. Става въпрос за дарения между живи, завещания, брачни договори и договори за фактическо съжителство.

28      Нотариусът изпълнява функции и във връзка с търговските дружества и сдруженията с нестопанска цел. Като пример, решенията за прекратяване на някои дружества, взети от общите събрания на последните, трябва да бъдат изготвени в нотариална форма съгласно член 181, параграф 4 от Закона за търговските дружества. Съгласно членове 27 и 46 от Закона за сдруженията с нестопанска цел същото важи и за международните сдружения с нестопанска цел и фондациите, що се отнася до учредителните им актове. Подобно на търговските дружества, сдруженията и фондациите придобиват правосубектност с депозирането на учредителния им акт в деловодството на търговския съд (член 2, параграф 4 и член 68 от Кодекса за търговските дружества, както и член 3, член 26 novies, параграф 1, член 29, параграф 1 и член 31, параграф 1 от посочения закон). Освен това съгласно членове 882—884 от Кодекса за търговските дружества нотариусът проверява дали в случаите на сливане или разделяне на търговски дружества или преместване на седалище са спазени предвидените в правната уредба изисквания.

 Досъдебна процедура

29      Комисията е сезирана с жалба по повод наложеното в Белгия изискване за гражданство за достъп до професията нотариус. След като разглежда тази жалба, с официално уведомително писмо от 8 ноември 2000 г. Комисията поканва Кралство Белгия да ѝ представи в срок от два месеца становище относно, от една страна, съответствието на посоченото изискване с член 45, първа алинея ЕО, и от друга страна, липсата на транспониране на Директива 89/48 по отношение на професията нотариус.

30      С писмо от 1 февруари 2001 г. Кралство Белгия отговаря на посоченото официално уведомително писмо.

31      На 15 юли 2002 г. Комисията изпраща на тази държава членка допълнително официално уведомително писмо, в което я упреква, че не е изпълнила задълженията си по член 43 ЕО и член 45, първа алинея ЕО и по Директива 89/48.

32      Посочената държава членка отговаря на това допълнително писмо с писмо от 10 октомври 2002 г.

33      Тъй като не е удовлетворена от изложените от Кралство Белгия доводи, на 18 октомври 2006 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, в което посочва, че същата не е изпълнила задълженията си по член 43 ЕО и член 45, първа алинея ЕО и по Директива 89/48. Посочената институция приканва тази държава членка да приеме необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

34      С писмо от 13 декември 2006 г. Кралство Белгия излага съображенията, поради които счита, че защитаваната от Комисията позиция не е основателна.

35      При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.

 По иска

 По първото твърдение за нарушение

 Доводи на страните

36      Със своето първо твърдение за нарушение Комисията иска от Съда да обяви, че като е предоставило достъп до професията нотариус само на своите граждани, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 43 ЕО и член 45, първа алинея ЕО.

37      Тази институция подчертава най-напред, че в някои държави членки достъпът до професията нотариус не е обвързан от изискване за гражданство, а в други, като например Кралство Испания, Италианската република и Португалската република, това изискване е премахнато.

38      На първо място Комисията припомня, че член 43 ЕО е една от фундаменталните разпоредби на правото на Съюза, която цели да осигури национален режим на всеки гражданин на дадена държава членка, който се установява в друга държава членка — макар това да не е главното му местожителство, — за да упражнява определена дейност като самостоятелно заето лице, и забранява всякаква дискриминация, основана на гражданство.

39      Тази институция и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия изтъкват, че член 45, първа алинея ЕО трябва да е предмет на самостоятелно и еднакво тълкуване (Решение от 15 март 1988 г. по дело Комисия/Гърция, 147/86, Recueil, стр. 1637, точка 8). Доколкото предвижда изключение от свободата на установяване, що се отнася до дейностите по упражняване на публичната власт, тази разпоредба освен това би трябвало да се тълкува стеснително (Решение от 21 юни 1974 г. по дело Reyners, 2/74, Recueil, стр. 631, точка 43).

40      Следователно изключението по член 45, първа алинея ЕО трябвало да се прилага само за дейностите, които сами по себе си са свързани с пряко и конкретно упражняване на публичната власт (Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точки 44 и 45). Според Комисията понятието за публична власт предполага упражняването на правомощия по вземането на решения, за които не се прилагат правилата на частното право и които се изразяват в способността за предприемане на действия независимо от или дори против волята на други субекти. Съгласно практиката на Съда израз на публична власт в частност били правомощията за упражняване на принуда (Решение от 29 октомври 1998 г. по дело Комисия/Испания, C‑114/97, Recueil, стр. I‑6717, точка 37).

41      По мнение на Комисията и Обединеното кралство дейностите, свързани с упражняването на публичната власт, трябва да се различават от упражняваните в общ интерес. В действителност редица професии притежавали особени правомощия в общ интерес, без при това да участват в упражняването на публичната власт.

42      От приложното поле на член 45, първа алинея ЕО били изключени и дейностите, които подпомагат или улесняват упражняването на публичната власт (вж. в този смисъл Решение от 13 юли 1993 г. по дело Thijssen, C‑42/92, Recueil, стр. I‑4047, точка 22).

43      Освен това Комисията и Обединеното кралство припомнят, че член 45, първа алинея ЕО се отнася по принцип до определени дейности, а не до дадена професия като цяло, освен в случаите, когато съответните дейности са неотделими от цялостната дейност, упражнявана в рамките на въпросната професия.

44      На второ място Комисията разглежда отделните функции, изпълнявани от нотариуса в белгийския правен ред.

45      Що се отнася, първо, до удостоверяването на едностранни и двустранни сделки, Комисията посочва, че нотариусът единствено удостоверява волята на страните, след като ги е посъветвал, и придава на тази воля правни последици. При извършването на тази дейност нотариусът не разполагал с правомощия да взема решения по отношение на страните. С удостоверяването само се потвърждавало съгласието, постигнато преди това между страните. Обстоятелството, че някои сделки задължително трябва да бъдат извършени в нотариална форма, не било от особено значение, предвид наличието на множество процедури, които имат задължителен характер, без обаче да са проява на упражняване на публичната власт.

46      Същото важало и за особената доказателствена сила на актовете, съдържащи нотариално удостоверяване, доколкото подобна доказателствена сила имали и други актове, чието съставяне не е свързано с упражняването на публичната власт, като протоколите, изготвени от овластените за това лесничеи. Фактът, че нотариусът носи отговорност за съставените от него актове, също не бил от значение. Всъщност това важало за повечето лица, упражняващи свободни професии, като например адвокати, архитекти или лекари.

47      Що се отнася до изпълнителната сила на удостоверителните актове, Комисията счита, че полагането на печат с текст, че актът подлежи на изпълнение, предхожда самото изпълнение и не е част от него. Следователно тази изпълнителна сила не оправомощавала нотариусите да упражняват принуда. Освен това евентуалните възражения се разглеждали не от нотариуса, а от съдия.

48      Що се отнася, второ, до функциите на нотариуса при извършването на възбрана и продан на недвижимо имущество, същият само изпълнявал решенията, взети от съдията по изпълнението. Това важало и за публичната продан на недвижими имоти извън изпълнителното производство.

49      Трето, нотариусът извършвал действията по съставянето на опис на наследство и на имущество при дялова или бездялова съсобственост под надзора на съответния съдия. Ролята на нотариуса в съдебната делба също така била ограничена от решенията, постановени от съда.

50      Що се отнася, четвърто, до функциите на нотариуса при извършването на някои сделки, например при сключването на договор за дарение, брачен договор или договор за фактическо съжителство или изготвянето на завещание, Комисията счита, че нотариусът само удостоверява по надлежния ред волята на страните.

51      Същото важало, пето, и за нотариалните функции във връзка с търговските дружества и сдруженията с нестопанска цел.

52      От друга страна, особеният статут на нотариуса по белгийското право, назначаването му от краля и осъществяваният върху дейността му надзор от страна на държавните органи нямали пряко значение при преценката на естеството на разглежданите функции.

53      На трето място Комисията счита, подобно на Обединеното кралство, че правните норми на Съюза, които се отнасят до нотариалната дейност, не предопределят прилагането на член 43 ЕО и член 45, първа алинея ЕО спрямо тази дейност.

54      Всъщност както член 1, параграф 5, буква г) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), така и съображение 41 от Директива 2005/36 изключвали от приложното си поле нотариалните дейности само доколкото същите предполагат пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт. Следователно ставало въпрос за обикновена уговорка, която нямала никакво значение за тълкуването на член 45, първа алинея ЕО. Що се отнася до член 2, параграф 2, буква л) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), който изключва нотариалната дейност от приложното поле на тази директива, Комисията подчертава, че обстоятелството, че законодателят е решил да изключи дадена дейност от приложното поле на посочената директива, не означава, че член 45, първа алинея ЕО е приложим по отношение на тази дейност.

55      Що се отнася до Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), до Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), и до Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3), Комисията счита, че тези регламенти единствено задължават държавата членка да признава и допуска изпълнение на актове, издадени в друга държава членка и ползващи се в нея с изпълнителна сила.

56      Що се отнася до Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2006 г. относно юридическите професии и общия интерес от функционирането на правните системи (ОВ C 292E, стр. 105, наричана по-нататък „Резолюцията от 2006 г.“), същата била чисто политически акт, чието съдържание било двусмислено, доколкото, от една страна, в точка 17 от тази резолюция Европейският парламент посочва, че член 45 ЕО трябва да се прилага по отношение на професията нотариус, докато, от друга страна, в точка 2 от нея потвърждава позицията, изложена в приетата от него Резолюция от 18 януари 1994 г. относно положението и организацията на нотариалната дейност в дванадесетте държави — членки на Общността (ОВ C 44, стр. 36, наричана по-нататък „Резолюцията от 1994 г.“), в която изразява желанието си за премахване на изискването за гражданство, предвидено в правната уредба на някои държави членки във връзка с достъпа до професията нотариус.

57      Комисията и Обединеното кралство допълват, че Решение от 30 септември 2003 г. по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española (C‑405/01, Recueil, стр. I‑10391), на което се позовават някои държави членки в писмените си становища, се отнася до съвкупност от дейности, извършвани от капитаните и помощник-капитаните на търговски кораби в областта на поддържането на реда, на полицейските правомощия, на правомощията по гражданското състояние и на нотариалните правомощия. Следователно Съдът нямал възможността подробно да разгледа отделните функции на нотариусите от гледна точка на член 45, първа алинея ЕО. Ето защо това решение не давало достатъчно основания, за да се приеме, че тази разпоредба се прилага по отношение на нотариусите.

58      Кралство Белгия, подкрепено от Чешката република, Френската република, Република Литва, Република Унгария и Словашката република, изтъква, на първо място, че даденото от Комисията тълкуване на член 45, първа алинея ЕО е твърде тясно. Според първата от тези държави членки белгийските нотариуси участват пряко и конкретно в упражняването на публичната власт поради, от една страна, правните последици на нотариалните удостоверявания, които надхвърлят произтичащите от частното право, и от друга страна, поради естеството на функциите на нотариуса, тясно свързани с правораздаването, както и на тези, които са упражнявани в рамките на безспорните производства.

59      Кралство Белгия допълва, че статутът на нотариусите в белгийския правен ред съответства на този на длъжностните лица, упражняващи публичната власт, доколкото процедурата за назначаване и режимът на несменяемост на нотариусите са аналогични на приложимите за магистратите.

60      Що се отнася до отделните дейности, извършвани от нотариусите, посочената държава подчертава, на второ място, че тези дейности са свързани със съставянето на удостоверителни актове, което е конкретен израз на публична власт. Противно на поддържаното от Комисията, постигнатото между страните съгласие не било достатъчно за извършването на нотариално удостоверяване. Всъщност нотариусът трябвало да откаже да го извърши, когато предвидените в закона условия не са изпълнени.

61      Освен това при удостоверяването нотариусът участвал в събирането на данъци, тъй като получавал евентуално дължимите такси за вписване и учредяване на ипотеки и издавал съответните разписки.

62      Впрочем удостоверителните актове, съставени от нотариус, се ползвали с пълна доказателствена и изпълнителна сила.

63      Поради това в белгийския правен ред нотариалните удостоверявания на обстоятелства, които нотариусът сам е констатирал, и в частност на извършените пред него и от него действия, имали пълна доказателствена сила между страните, освен ако съдържанието им не бъдело опровергано в производство за установяване на неверността им. За сметка на това частните документи били лишени от доказателствена сила, освен ако не бъдели признати от страните.

64      Нотариалните удостоверявания се ползвали също така и с изпълнителна сила, без да е необходимо предварително да е било постановено съдебно решение за тази цел. Всъщност съставеният от нотариуса акт представлявал изпълнително основание, по силата на което съдебният изпълнител можел направо да пристъпи към изпълнение. В случай на оспорване на изпълнението длъжникът трябвало да отнесе спора до съдията по изпълнението.

65      Кралство Белгия изтъква, на трето място, че съгласно белгийския правен ред нотариусите изпълняват някои функции в областта както на спорната, така и на безспорната съдебна администрация.

66      Що се отнася, първо, до отделните функции, възложени на нотариусите в областта на спорната съдебна администрация, сред които възбраната и проданта на недвижимо имущество, някои публични продажби, описът на наследство и на имущество при дялова или бездялова съсобственост, съдебната делба, разпределянето на събраната от проданта сума между кредиторите по реда на вземанията им и снемането на печати, тези функции според Кралство Белгия са тясно свързани с упражняването на съдебната власт.

67      Следователно нотариусът упражнявал самостоятелни и отделни функции от тези на съдията. В някои случаи нотариусът бил компетентен да вземе еднолични мерки, без съгласието на страните. Такъв бил случаят, когато извършва продажба на недвижим имот в рамките на изпълнителното производство или когато изготвя разделителен протокол в рамките на съдебна делба. Що се отнася в частност до възбраната и проданта на недвижимо имущество, след като бъдел определен от компетентния съд нотариусът самостоятелно отговарял за извършването на необходимите процесуалния действия, доколкото актът за възлагане на недвижимия имот е окончателен и не подлежи на обжалване. Така пред съда по изпълнението били допустими само възраженията за незаконосъобразност на изпълнението и искането за обявяване на публичната продан за недействителна.

68      Що се отнася, второ, до функциите, възложени на нотариусите в областта на безспорната съдебна администрация, и в частност във връзка със завещанията, брачните договори и договорите за фактическо съжителство, целта на тези функции според Кралство Белгия е да се избегнат последващи правни спорове. Така на нотариусите и съдиите били възложени функции в две отделни области на съдебната администрация, като първият вид функции били упражнявани в рамките на охранителни производства, а вторият — в рамките на спорни производства. Следователно нотариалните дейности не били дейности със спомагателен или подготвителен характер спрямо тези на съда.

69      От друга страна, Съдът потвърдил в решението си по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española, посочено по-горе, че действията, които нотариусът извършва при съставянето на завещания, са свързани с упражняването на прерогативи на публичната власт.

70      Трето, в областта на търговските дружества нотариусът действал като представител на публичната власт, осигурявайки в общ интерес спазването на правния режим на сделките.

71      Кралство Белгия и Република Литва посочват, на четвърто място, че законодателят на Съюза е потвърдил, че нотариусите участват в упражняването на публичната власт. Във връзка с това те се позовават на упоменатите в точка 54 от настоящото решение актове на Съюза, в които се посочвало било че функциите на нотариусите са изключени от приложното поле на тези актове поради участието на нотариусите в упражняването на публичната власт, било че удостоверителните актове са съставени от публичен или друг оправомощен за това от държавата орган. От споменатите в точка 55 от настоящото решение актове впрочем следвало, че от гледна точка на изпълнителната си сила нотариалните удостоверявания са приравнени на съдебни решения.

72      Накрая, тези държави членки допълват, че в резолюциите от 1994 г. и 2006 г. Парламентът посочва, че нотариусът участва в упражняването на публичната власт.

 Съображения на Съда

–       Предварителни съображения

73      С първото си твърдение за нарушение Комисията упреква Кралство Белгия, че в нарушение на член 43 ЕО е предоставило достъп до професията нотариус само на своите граждани и по този начин е създало пречки за установяване на негова територия на граждани на други държави членки с оглед на упражняването на тази професия.

74      Следователно това твърдение за нарушение се отнася единствено до съвместимостта с член 43 ЕО на изискването за гражданство, предвидено в белгийската правна уредба във връзка с достъпа до тази професия.

75      Поради това следва да се уточни, че въпросното твърдение не касае нито статута на нотариуса и организацията на нотариалната дейност в Белгия, нито условията за достъп, извън това за гражданството, до професията нотариус в тази държава членка.

76      Също така е важно да се подчертае, както посочва Комисията в съдебното заседание, че първото твърдение за нарушение не касае и прилагането на разпоредбите на Договора за ЕО, уреждащи свободното предоставяне на услуги. Освен това посоченото твърдение не касае прилагането на разпоредбите на Договора, уреждащи свободното движение на работници.

–       По съществото на спора

77      Най-напред следва да се припомни, че член 43 ЕО е една от фундаменталните разпоредби на правото на Съюза (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точка 43).

78      Понятието за установяване по смисъла на тази разпоредба е много широко и включва възможността за гражданин на Съюза да участва трайно и продължително в икономическия живот на държава членка, различна от държавата членка по произхода му, и да извлича полза от това, и допринася по този начин за взаимното икономическо и социално обвързване в рамките на Европейския съюз в областта на осъществяваните от самостоятелно заети лица дейности (вж. по-специално Решение от 22 декември 2008 г. по дело Комисия/Австрия, C‑161/07, Сборник, стр. I‑10671, точка 24).

79      Свободата на установяване на гражданите на една държава членка на територията на друга държава членка включва правото им на достъп и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице при същите условия като определените в законодателството на държавата членка по установяване за нейните собствени граждани (вж. по-специално Решение от 28 януари 1986 г. по дело Комисия/Франция, 270/83, Recueil, стр. 273, точка 13 и в този смисъл Решение по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 27). С други думи, член 43 ЕО забранява на всички държави членки да предвиждат в законодателството си по отношение на лицата, които се възползват от свободата да се установят в тях, условия за упражняване на дейността им, различни от определените за собствените им граждани (Решение по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 28).

80      Така член 43 ЕО цели да осигури национален режим за всеки гражданин на дадена държава членка, който се установява в друга държава членка, за да упражнява определена дейност като самостоятелно заето лице, и забранява, като ограничение на свободата на установяване, всяка дискриминация, основана на гражданството и произтичаща от националните законодателства (Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 14).

81      В случая обаче спорното национално законодателство запазва достъпа до професията нотариус само за белгийските граждани, като по този начин допуска разлика в третирането, основана на гражданството, която по принцип член 43 ЕО забранява.

82      Кралство Белгия обаче изтъква, че нотариалната дейност е изключена от приложното поле на член 43 ЕО, тъй като е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО. Поради това първо следва да се определи обхватът на понятието „упражняване на публична власт“ по смисъла на последната разпоредба и след това да се провери дали функциите, възложени на нотариусите в белгийския правен ред, попадат в обхвата на това понятие.

83      Що се отнася до понятието „упражняване на публична власт“ по смисъла на член 45, първа алинея ЕО, следва да се подчертае, че за да се избегне опасността държавите членки да лишат Договора от полезно действие чрез едностранно приети от тях разпоредби, при определянето на това понятие трябва да се вземе предвид, съгласно постоянната съдебна практика, обстоятелството, че поставените с тази разпоредба ограничения на допустимите изключения от принципа за свободно установяване произтичат единствено от правото на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точка 50, Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 8 и Решение от 22 октомври 2009 г. по дело Комисия/Португалия, C‑438/08, Сборник, стр. I‑10219, точка 35).

84      От постоянната съдебна практика следва също така, че член 45, първа алинея ЕО е изключение от фундаменталното правило за свободата на установяване. Като такова то трябва да получи тълкуване, което да ограничи неговия обхват до строго необходимото за защита на интересите, които тази разпоредба позволява на държавите членки да закрилят (Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 7, Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 34, Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C‑451/03, Recueil, стр. I‑2941, точка 45, Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Комисия/Австрия, C‑393/05, Сборник, стр. I‑10195, точка 35 и Решение по дело Комисия/Германия, C‑404/05, Recueil, стр. I‑10239, точки 37 и 46, както и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 34).

85      Освен това Съдът многократно е подчертавал, че предвиденото в член 45, първа алинея ЕО изключение трябва да се ограничи до дейностите, които сами по себе си са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт (Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точка 45, Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точка 8, Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 35, Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 46, Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 38 и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 36).

86      В това отношение Съдът е имал възможността да постанови, че изключението по член 45, първа алинея ЕО не се прилага по отношение на някои дейности със спомагателен или подготвителен характер спрямо упражняването на публичната власт (вж. в този смисъл Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точка 22, Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 38, Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 47, Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 38 и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 36) или на някои дейности, които, макар и да предполагат установяването на редовни и присъщи за съответната дейност отношения с административни или съдебни органи, или дори задължение за оказване на съдействие на тези органи, не накърняват притежаваните от последните правомощия за преценка и вземане на решения (вж. в този смисъл Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точки 51 и 53), или пък на някои дейности, които не включват упражняване на правомощия по вземане на решения (вж. в този смисъл Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точки 21 и 22, Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точки 36 и 42, Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 38 и 44 и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точки 36 и 41) или не включват правомощия за упражняване на принуда (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 37) или правомощия за налагане на принудителни мерки (вж. в този смисъл Решение от 30 септември 2003 г. по дело Anker и др., C‑47/02, Recueil, стр. I‑10447, точка 61, както и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 44).

87      С оглед на изложените по-горе съображения следва да се провери дали функциите, възложени на белгийските нотариуси, са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт.

88      За тази цел следва да се вземе предвид естеството на дейността, извършвана от представителите на въпросната професия (вж. в този смисъл Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точка 9).

89      Кралство Белгия и Комисията не спорят по това, че главната дейност на нотариусите съгласно белгийския правен ред се състои в съставянето на удостоверителни актове по установения ред и в установената форма. За тази цел нотариусът трябвало да провери в частност че са изпълнени всички законови условия за съставянето на съответния акт. Освен това удостоверителният акт се ползвал с доказателствена и изпълнителна сила.

90      В това отношение следва да се подчертае, че съгласно белгийското законодателство подлежат на удостоверяване едностранни или двустранни сделки, израз на свободно волеизявление на страните. Всъщност в предвидените в закона граници страните сами определят обхвата на правата и задълженията си и свободно установяват клаузите, с които искат да се обвържат, когато представят дадена сделка за нотариално удостоверяване. Поради това участието на нотариуса предполага предварителното съгласие или съвпадение на волеизявленията на страните.

91      Освен това нотариусът не може едностранно да промени сделката, която следва да удостовери, без преди това да е получил съгласието на страните.

92      Следователно сама по себе си възложената на нотариусите удостоверителна дейност не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО.

93      Обстоятелството, че някои едностранни или двустранни сделки подлежат на задължително удостоверяване като условие за действителността им, не опровергава този извод. Всъщност по отношение на отделни едностранни или двустранни сделки националните правни системи често предвиждат форма за действителност или задължителна процедура за заверяване. Ето защо това обстоятелство не е достатъчно, за да обоснове застъпваната от Кралство Белгия теза.

94      Задължението на нотариусите да проверят, преди да удостоверят дадена едностранна или двустранна сделка, дали са изпълнени съответните условия, които законът предвижда, и ако това не е така, да откажат да я удостоверят, също не опровергава горния извод.

95      Без съмнение, както подчертава Кралство Белгия, нотариусът извършва тази проверка, преследвайки цел от общ интерес, а именно гарантиране на законосъобразността и правната сигурност на сделките между правните субекти. Преследването единствено на тази цел обаче не е основание необходимите за това правомощия да бъдат запазени единствено за нотариусите, които са граждани на съответната държава членка.

96      Преследването на цел от общ интерес само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че дадена дейност е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт. Всъщност безспорно е, че по отношение на дейностите, извършвани в рамките на различни регламентирани професии, националните правни системи често предвиждат задължение за съответните лица да преследват подобна цел, без обаче извършването на тези дейности да съставлява упражняване на публичната власт.

97      Същевременно фактът, че с нотариалната дейност се преследват цели от общ интерес, а именно гарантиране на законосъобразността и правната сигурност на сделките между правните субекти, представлява императивно съображение от общ интерес, което може да обоснове евентуални ограничения при прилагането на член 43 ЕО, произтичащи от присъщите на нотариалната дейност особености, като например организирането ѝ чрез предвидените за нотариусите процедури за назначаване, ограничаването на броя и териториалната компетентност на нотариусите или пък правилата относно възнагражденията, независимостта, несъвместимостта и несменяемостта, при условие че тези ограничения са подходящи и необходими за постигането на посочените цели.

98      Вярно е също така, че нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните. Въпреки това последните са свободни след подобен отказ или да отстранят установената незаконосъобразност, или да променят съдържанието на съответната сделка, или да се откажат от нея.

99      Що се отнася до доказателствената и изпълнителната сила, с която се ползва нотариалното удостоверяване, безспорно е, че от нея произтичат важни правни последици. Фактът обаче, че дадена дейност предполага съставянето на актове с подобни правни последици, не е достатъчен, за да се приеме, че въпросната дейност е пряко и конкретно свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО.

100    Всъщност, що се отнася в частност до доказателствената сила, с която се ползва нотариалното удостоверяване, следва да се уточни, че тя е предмет на правилата за доказване, предвидени в разглеждания правен ред. Така член 1319 от Гражданския кодекс, който определя доказателствената сила на удостоверителния акт, се съдържа в глава VI от посочения кодекс, озаглавена „Доказване на задълженията и изпълнението“. Следователно доказателствената сила, която законът предоставя на даден акт, няма пряко значение за отговора на въпроса дали сама по себе си дейността, предполагаща съставянето на този акт, е пряко и конкретно свързана с упражняването на публичната власт, както изисква съдебната практика (вж. в този смисъл Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точка 8 и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 35).

101    Освен това, както признава Кралство Белгия, съгласно член 1322 от Гражданския кодекс частният документ, признат от лицето, на което се противопоставя, или за който се приема, че е признат по силата на закона, има между подписалите го страни и техните наследници или правоприемници „същата доказателствена сила като тази на удостоверителен акт“.

102    Що се отнася до изпълнителната сила на удостоверителния акт, следва да се посочи, както прави Кралство Белгия, че тя позволява изпълнението на установеното с този акт задължение, без да е необходимо съдията да се е произнесъл предварително за тази цел.

103    Изпълнителната сила на удостоверителния акт обаче не означава, че нотариусът упражнява правомощия, предполагащи пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт. Всъщност, макар полагането върху документа на печат с текст, че съответният акт подлежи на изпълнение, да придава на този акт такава изпълнителна сила, последната се основава на волята на страните да извършат дадена едностранна или двустранна сделка, след проверка от нотариуса на нейното съответствие със закона, и да ѝ придадат посочената изпълнителна сила.

104    Следва също така да се провери дали останалите функции, които са възложени на нотариуса съгласно белгийския правен ред и на които се позовава Кралство Белгия, включват пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт.

105    Що се отнася, на първо място, до функциите, възложени на нотариуса във връзка с възбраната и проданта на недвижимо имущество, е необходимо да се отбележи, че главната му задача е да организира публичната продан или, ако има разрешение за това от съдията и при определените от него изисквания, продажба при уговорени от страните условия. Нотариусът трябва също така да организира огледа и да изготви обявлението за проданта, в което се посочва денят на проданта, както и че цената ще послужи за удовлетворяване на кредиторите.

106    Налага се изводът, от една страна, че нотариусът не е оправомощен сам да пристъпи към възбраната и публичната продан. От друга страна, съдията по изпълнението е този, който посочва нотариуса и му възлага да извърши публичната продан или продажбата при уговорени от страните условия и да разпредели събраната от проданта сума между кредиторите по реда на техните вземания. Именно съдията по изпълнението е призван да следи за спазването на разпоредбите във връзка с изпълнителните способи. Видно от член 1396 от Съдебния кодекс, той може, дори служебно, да разпореди на съответните длъжностни лица или съдебни служители да му представят доклад за хода на производството. Ако бъдат повдигнати възражения, решението се взема от съдията по изпълнението, като нотариусът е длъжен да изготви протокол с възраженията, да спре всички действия и да отнесе въпроса до съдията.

107    Следователно функциите, възложени на нотариусите във връзка с възбраната и проданта на недвижимо имущество, са упражнявани под надзора на съдията по изпълнението, до когото нотариусът трябва да отнесе евентуалните възражения и който освен това взема окончателното решение. Следователно не може да се приеме, че сами по себе си тези функции са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт (вж. в този смисъл Решение по дело Thijssen, посочено по-горе, точка 21, Решение от 29 ноември 2007 г. по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точки 41 и 42, Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 43 и 44 и Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точки 37 и 41).

108    Същият извод се налага, на второ място, що се отнася до функциите, които по силата на членове 1186—1190 от Съдебния кодекс са възложени на нотариусите във връзка с някои продажби на недвижимо имущество. Всъщност от тези разпоредби е видно, че съдията по изпълнението е този, който решава дали да разреши или не тези продажби.

109    Що се отнася, на трето място, до действията на нотариуса във връзка с описа на наследство и на имущество при дялова или бездялова съсобственост, както и с поставянето и снемането на печати, следва да се подчертае, че тези действия се разрешават от мировия съдия. В случай на затруднение нотариусът отнася въпроса до този съдия в съответствие с член 1184 от Съдебния кодекс.

110    Що се отнася, на четвърто място, до действията на нотариуса в рамките на съдебната делба, е необходимо да се подчертае, от една страна, че съдията е този, който разпорежда да се пристъпи към делба и който посочва на страните, при определени от него условия и в зависимост от случая, нотариус, който да извърши описа и да определи делбената маса и размера на съответните дялове. От друга страна, решаването на евентуалните спорове е в компетентността на съдията, който одобрява разделителния протокол, изготвен от нотариуса, или го връща на последния, за да се изготви допълнителен разделителен протокол или разделителен протокол, който да отговаря на указанията, дадени от съдията. Следователно при извършването на тези действия нотариусът не упражнява публичната власт.

111    Подобно е положението, на пето място, и по отношение на процедурата за разпределяне на събраната сума между кредиторите след извършената публична продан. В тази процедура нотариусът изготвя разпределителния протокол за събраната от проданта сума, а ако е необходимо, и за реда на привилегиите и ипотеките. Ако възникнат възражения, по тях трябва да се произнесе съдия.

112    В допълнение, що се отнася до посочените в точки 105—111 от настоящото решение нотариални функции, следва да се уточни, че както бе припомнено в точка 86 от това решение, дейностите, които предполагат оказване на съдействие, дори задължение за оказване на съдействие на органите на съдебната власт, въпреки това не съставляват упражняване на публичната власт (Решение по дело Reyners, посочено по-горе, точка 51).

113    Що се отнася, на шесто място, до някои сделки като даренията между живи, завещанията и брачните договори или договорите за фактическо съжителство, за които нотариалната форма е форма за действителност, за тях важат съображенията, изложени в точки 90—103 от настоящото решение.

114    Същите съображения важат, на седмо място, и по отношение на учредителните актове на търговските дружества, сдруженията и фондациите, тъй като, за да бъдат действителни, същите трябва да бъдат изготвени с участието на нотариус. От друга страна, следва да се добави, че посочените по-горе юридически лица придобиват правосубектност едва с депозирането на съответния учредителен акт в деловодството на търговския съд.

115    Що се отнася, на осмо място, до участието на нотариуса в събирането на данъци посредством начисляване на евентуално дължимите такси за вписване и учредяване на ипотеки, не може да се приеме, че сами по себе си действията, извършвани от нотариуса във връзка с това, са пряко и конкретно свързани с упражняването на публичната власт. В това отношение следва да се уточни, че нотариусът събира таксата за сметка на задълженото лице и внася съответната сума в компетентната държавна служба, поради което въпросното събиране не се различава коренно от събирането на данъка върху добавената стойност.

116    Що се отнася до особения статут на нотариусите съгласно белгийския правен ред, е достатъчно да се припомни, както се вижда от точки 85 и 88 от настоящото решение, че проверката дали въпросните дейности влизат в обхвата на изключението по член 45, първа алинея ЕО следва да се извърши от гледна точка на естеството на самите дейности, а не от гледна точка на този статут.

117    В това отношение обаче са необходими две уточнения. Първо, безспорно е, че извън случаите, когато нотариусът се определя от съда, всяко лице има право свободно да избира нотариус в съответствие с член 9 от Закона от месец вантоз. Макар възнагражденията на нотариусите да се определят със закон, качеството на предоставяните от отделните нотариуси услуги може да е различно, в зависимост по-конкретно от професионалните умения на съответните лица. Следователно в границите на съответната си териториална компетентност нотариусите упражняват професията си, както отбелязва генералният адвокат в точка 18 от заключението си, в условията на конкуренция, което не е характерно за упражняването на публичната власт.

118    Второ, следва да се посочи, както прави Комисията, без да бъде опровергана в това отношение от Кралство Белгия, че нотариусите отговарят пряко и лично пред клиентите си за вредите, настъпили в резултат на допусната от тях грешка при упражняване на дейността им.

119    Освен това доводът, който Кралство Белгия извежда от някои актове на Съюза, също не е убедителен. Що се отнася до актовете, посочени в точка 54 от настоящото решение, следва да се уточни, че обстоятелството, че законодателят е решил да изключи нотариалната дейност от приложното поле на даден акт, не означава, че тази дейност задължително попада в обхвата на изключението по член 45, първа алинея ЕО. Що се отнася в частност до Директива 2005/36, от самия текст на съображение 41 от тази директива, съгласно което същата „[не предопределя] прилагането на […] член 45 [ЕО] [по-специално спрямо] нотариусите“, е видно, че законодателят на Съюза не е взел отношение по приложимостта на член 45, първа алинея ЕО към професията нотариус.

120    Доводите, основани на посочените в точка 55 от настоящото решение регламенти, също са ирелевантни. Всъщност тези регламенти се отнасят до признаването и изпълнението на удостоверителни актове, издадени в държава членка и ползващи се в нея с изпълнителна сила, и поради това не са от значение за тълкуването на член 45, първа алинея ЕО. Освен това от съдебната практика, приложима по аналогия към Регламент № 44/2001, произтича, че за да бъде даден акт квалифициран като удостоверителен по смисъла на посочения регламент, е необходима намесата било на публичен, било на друг оправомощен от държавата орган (вж. в този смисъл Решение от 17 юни 1999 г. по дело Unibank, C‑260/97, Recueil, стр. I‑3715, точки 15 и 21).

121    Що се отнася до резолюциите от 1994 г. и 2006 г., посочени в точка 56 от настоящото решение, следва да се подчертае, че същите нямат правна сила, тъй като подобни резолюции не са, поради естеството си, актове със задължителен характер. Освен това, макар в тях да се посочва, че професията нотариус попада в обхвата на член 45 ЕО, в първата от тези резолюции Парламентът изрично препоръчва да бъдат предприети действия за премахване на изискването за гражданство, предвидено във връзка с достъпа до професията нотариус, а в резолюцията от 2006 г. тази позиция е косвено потвърдена.

122    По отношение на довода, който Кралство Белгия извежда от решението по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española, посочено по-горе, следва да се уточни, че това дело се отнася до тълкуването на член 39, параграф 4 EO, а не на член 45, първа алинея EO. Освен това, видно от точка 42 от посоченото решение, когато Съдът приема, че функциите, възложени на капитаните и помощник-капитаните на кораби, предполагат участие в упражняването на прерогативи на публичната власт, той има предвид упражняваните от тях функции като цяло. Следователно Съдът не е разгледал нотариалните правомощия на капитаните и помощник-капитаните на кораби — а именно за приемане, пазене и предаване на завещания — отделно от останалите им правомощия, и по-конкретно правомощията им да упражняват принуда и да налагат санкции.

123    При тези условия се налага изводът, че нотариалната дейност, така както е определена в действащата понастоящем белгийска правна уредба, не е свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея EO.

124    Поради това следва да се приеме, че изискването за гражданство, предвидено в белгийското законодателство във връзка с достъпа до професията нотариус, създава дискриминация, основана на гражданството, която е забранена с член 43 ЕО.

125    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че първото твърдение за нарушение е основателно.

 По второто твърдение за нарушение

 Доводи на страните

126    Комисията упреква Кралство Белгия, че не е транспонирало Директива 89/48 по отношение на професията нотариус. Според нея тази професия не е изключена от приложното поле на посочената директива, тъй като нотариусът не участва пряко и конкретно в упражняването на публичната власт.

127    Тази институция припомня, че Директива 89/48 допуска държавите членки да предвиждат полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, за да се осигури изискваното от нотариусите високо равнище на квалификация. Освен това прилагането на тази директива нямало да възпрепятства назначаването на нотариуси чрез конкурс, а само щяло да осигури на гражданите на други държави членки достъп до такъв конкурс. Прилагането на Директивата нямало да се отрази и на процедурата за назначаване на нотариусите.

128    Освен това Обединеното кралство счита, че споменаването на професията нотариус в съображение 41 от Директива 2005/36 не изключва тази професия като цяло от приложното поле на посочената директива.

129    Без изрично да повдига възражение за недопустимост, Кралство Белгия отбелязва, че второто твърдение за нарушение е свързано с липсата на транспониране не на Директива 2005/36, а на Директива 89/48, въпреки че последната е отменена с Директива 2005/36, считано от 20 октомври 2007 г.

130    По съществото на спора посочената държава членка, Република Литва, Република Унгария и Словашката република изтъкват, че в съображение 41 от Директива 2005/36 изрично се посочва, че същата „[не предопределя] прилагането на член 39, параграф 4 [ЕО] и на член 45 [ЕО] [по-специално спрямо] нотариусите“. Тази уговорка потвърждавала факта, че професията нотариус попада в обхвата на член 45, първа алинея ЕО, поради което Директива 2005/36 не била приложима по отношение на професията нотариус. Освен това Република Литва припомня, че подобна, макар и не толкова специфична уговорка се съдържа в дванадесето съображение от Директива 89/48.

 Съображения на Съда

–       По допустимостта

131    Съгласно постоянната съдебна практика в производството на основание член 226 ЕО наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на действащото законодателство на Съюза към момента на изтичането на срока, който Комисията е определила за съответната държава членка, за да се съобрази с нейното мотивирано становище (вж. по-специално Решение от 9 ноември 1999 г. по дело Комисия/Италия, C‑365/97, Recueil, стр. I‑7773, точка 32, Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Комисия/Белгия, C‑275/04, Recueil, стр. I‑9883, точка 34, Решение от 19 март 2009 г. по дело Комисия/Германия, C‑270/07, Сборник, стр. I‑1983, точка 49).

132    В случая посоченият срок изтича на 18 декември 2006 г. Към тази дата обаче Директива 89/48 все още е в сила, тъй като Директива 2005/36 отменя последната, считано от 20 октомври 2007 г. Следователно искът, основан на липсата на транспониране на Директива 89/48, не е лишен от предмет (вж. по аналогия Решение от 11 юни 2009 г. по дело Комисия/Франция, C‑327/08, точка 23).

133    Поради това направеното от Кралство Белгия възражение следва да бъде отхвърлено.

–       По съществото на спора

134    Комисията упреква Кралство Белгия, че не е транспонирало Директива 89/48 по отношение на професията нотариус. Поради това следва да се провери дали посочената директива е приложима към тази професия.

135    За тази цел е необходимо да се държи сметка за законодателния контекст, в който тази директива се вписва.

136    Във връзка с това следва да се отбележи, че в дванадесето съображение от Директива 89/48 законодателят изрично е посочил, че въведената с тази директива обща система за признаване на дипломите за висше образование „[не предопределя по никакъв начин] прилагането на […] член [45 ЕО]“. Така направената уговорка изразява волята на законодателя да остави дейностите, влизащи в обхвата на член 45, първа алинея ЕО, извън приложното поле на посочената директива.

137    Съдът обаче не е имал възможността да се произнесе по въпроса дали нотариалната дейност попада в приложното поле на член 45, първа алинея ЕО към момента на приемането на Директива 89/48.

138    Впрочем в годините след приемането на Директива 89/48 Парламентът посочва в споменатите в точки 56 и 121 от настоящото решение резолюции от 1994 г. и 2006 г., от една страна, че член 45, първа алинея ЕО би трябвало да се прилага напълно по отношение на професията нотариус като такава, макар, от друга страна, да изразява желанието си за премахване на изискването за гражданство във връзка с достъпа до професията нотариус.

139    Освен това при приемането на Директива 2005/36, която заменя Директива 89/48, законодателят на Съюза е счел за нужно да уточни в съображение 41 от първата директива, че същата не предопределя прилагането на член 45 ЕО „[по-специално спрямо] нотариусите“. Както бе посочено в точка 119 от настоящото решение, от тази уговорка е видно, че законодателят на Съюза не е взел отношение по приложимостта на член 45, първа алинея ЕО, и оттам на Директива 2005/36, към нотариалната дейност.

140    За това свидетелстват по-конкретно подготвителните документи на последната директива. В действителност в законодателната резолюция по предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации (ОВ C 97E, 2004 г., стр. 230), приета на първо четене на 11 февруари 2004 г., Парламентът предлага в текста на Директива 2005/36 изрично да се посочи, че същата не се прилага по отношение на нотариусите. Това предложение не е възприето в измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации [COM(2004) 317 окончателен], нито в Обща позиция (ЕО) № 10/2005 от 21 декември 2004 г., приета от Съвета в съответствие с процедурата по член 251 от Договора за създаване на Европейската общност с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно признаването и професионалните квалификации (ОВ C 58E, 2005 г., стр. 1), но не защото предлаганата директива е приложима по отношение на професията нотариус, а защото „по отношение на дейностите, които предполагат пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт, член 45[, първа алинея] ЕО предвижда изключение от принципите на свободно установяване и свободно предоставяне на услуги“ [неофициален превод].

141    В това отношение, предвид особените обстоятелства, съпътствали законодателния процес, и произтичащото от тях положение на несигурност, видно от изложения по-горе законодателен контекст, не е възможно да се приеме, че към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок е съществувало достатъчно ясно задължение за държавите членки да транспонират Директива 89/48 по отношение на професията нотариус.

142    Поради това второто твърдение за нарушение следва да се отхвърли.

143    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че като е наложило изискване за гражданство за достъп до професията нотариус, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 43 ЕО, и искът да се отхвърли в останалата му част.

 По съдебните разноски

144    Съгласно член 69, параграф 3 от Процедурния правилник Съдът може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. Тъй като искът на Комисията е уважен само частично, всяка страна следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

145    Съгласно член 69, параграф 4, първа алинея от същия правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Чешката република, Френската република, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Словашката република и Обединеното кралство понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      Като е наложило изискване за гражданство за достъп до професията нотариус, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 43 ЕО.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Европейската комисия, Кралство Белгия, Чешката република, Френската република, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Словашката република и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

Подписи

---

* Език на производството: френски.