—

за Azienda Agricola Disarò Antonio и др., от адв. P. Chiarelli и адв. A. Cimino, avvocati,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-жа H. Tserepa-Lacombe и г-н D. Nardi, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от г-н M. Moore, г-н A. Vitro и г-н G. Castellan, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година за въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти (OВ L 270, стр. 123; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 50, стр. 22) с оглед на целите на общата селскостопанска политика, изброени в член 33, параграф 1 ЕО, както и с оглед на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между дружествата Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (наричани по-нататък „жалбоподателите по главното производство“) и Cooperativa Milka 2000 Soc. coop. arl (наричано по-нататък „Cooperativa Milka“) по повод оспорването на дълг относно таксата, дължима от посочените дружества за години 1995/1996—2003/2004 и следващите.

3

Поради постоянния дисбаланс между търсенето и предлагането в млечния сектор Регламент (ЕИО) № 856/84 на Съвета от 31 март 1984 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 804/68 относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (ОВ L 90, стр. 10) въвежда в посочения сектор режим на такса, дължима за количествата мляко, които превишават определено референтно количество.

4

Този режим се прилага от 2 април 1984 г. Той е продължаван неколкократно, за последен път с Регламент № 1788/2003 до

5

По силата на съображение 3 от посочения регламент основната цел на режима на таксата по същество е да намали дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на млякото и млечните продукти, както и на получените в резултат на това структурни излишъци.

6

Съображение 5 от Регламент № 1788/2003 предвижда по-специално, че производителите са отговорни пред държавата членка за заплащането на тяхната вноска към дължимата такса само поради факта, че са превишили свободното си количество.

7

По смисъла на съображение 22 от този регламент основната цел на посочената такса е да регулира и стабилизира пазара на млечни продукти, поради което приходите, които се събират от тази такса, трябва да се използват за финансирането на разходи в млечния сектор.

8

По силата на член 1, параграф 1 от посочения регламент годишните национални референтни количества за всяка държава членка са определени в приложение I към него. Съгласно параграф 3 от този член посочените количества могат да бъдат изменени в зависимост от общата пазарна ситуация и особените условия, които съществуват в дадена държава членка.

9

В приложение на разпоредбите на член 1, параграф 2 във връзка с член 6 от Регламент № 1788/2003 на млекопроизводителите се предоставят индивидуални референтни количества, чието общо количество не превишава националното референтно количество. Ако националното референтно количество бъде превишено, по силата на член 3, параграф 1 от посочения регламент съответната държава членка трябва да заплати на Европейската общност такса, чийто размер зависи от степента на това превишение.

10

В съответствие с член 4, параграф 1 от този регламент таксата се разпределя изцяло между производителите, които са допринесли за надвишаване на националните референтни количества, а съгласно параграф 2 от тази разпоредба таксата се дължи от производителите само поради факта, че са превишили свободните си референтни количества.

11

Член 6, параграф 5 от посочения регламент предвижда по същество, че индивидуалните референтни количества се променят, при необходимост, за всеки съответен дванадесетмесечен период.

12

Член 11, параграф 1 от Регламент № 1788/2300 гласи по същество, че изкупвачът носи отговорност за събирането на дължимите от производителите вноски въз основа на таксата и изплаща на компетентния орган на държавата членка сумата на тези вноски, която удържа от цената на млякото, заплащана на производителите, отговорни за превишението, или, ако това не може да стане, сумите се събират по всеки друг подходящ начин.

13

По силата на член 22 от този регламент таксата се смята за интервенция с цел стабилизиране на пазарите на селскостопански продукти, докато приходите от посочената такса са предназначени за финансиране на разходите в сектора на млякото.

14

Жалбоподателите по главното производство, предприятия млекопроизводители, са членове на Cooperativa Milka — кооперативно дружество, което в качеството си на „първи изкупвач“ е натоварено да събира таксата в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент № 1788/2003.

15

Въз основа на тази такса от посочените предприятия са поискани твърде значителни суми.

16

Жалбоподателите по главното производство оспорват тези суми пред националните юрисдикции, като поставят под съмнение валидността на Регламент № 1788/2003 и въведения с него критерий за разпределение между държавите членки на гарантираното общо количество за цялата Европейска общност, и по-специално прилагането на този критерий по отношение на Италианската репу-блика.

17

В това отношение те изтъкват по-специално нарушението на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност.

18

Що се отнася до изтъкнатото нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, те поддържат, че за да определи окончателно гарантираното общо количество на Италианската репу-блика, Комисията е взела предвид само предоставените от Istituto nazionale di statistica (Национален статистически институт) данни относно производството на мляко за определена референтна година, а именно 1983 г., които са послужили като основа за изчисляването на посоченото количество за следващите години, което е довело до погрешното квалифициране на италианските производители като „производители с излишък“.

19

Регламент № 1788/2003 третирал по еднакъв начин държавите членки с дефицит и тези с излишък, което представлявало нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, което не може да бъде оправдано от гледна точка на общностното право. Дадена държава членка е държава членка с излишък, когато е принудена, с оглед обема на вътрешното търсене, да внася мляко от други държави членки.

20

Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, жалбоподателите по главното производство твърдят, че такава липса на актуализиране на произведените количества е в ущърб на дребните производители, тъй като възпрепятства тяхното развитие и структурното им адаптиране, а в някои случаи дори застрашава тяхното оцеляване поради недостатъчното заплащане на производствените фактори.

21

При тези условия Tribunale ordinario di Padova решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали фактът, че в рамките на определяне на националното референтно количество Регламент № 1788/2003 не взема предвид характера на държава с дефицит на съответната държава членка, може да засегне съмвестимостта на този регламент с целите, предвидени по-специално в член 33, параграф 1, букви а) и б) ЕО.

23

Жалбоподателите по главното производство поддържат, че националното референтно количество, което е било гарантирано на Италианската репу-блика през 1983 г., се е основавало на погрешни статистически данни, тъй като тези данни не вземали предвид характера на държава с дефицит на тази държава членка. Следователно дори след многократно увеличаване на това количество след посочената година в съответствие с предвидените в Регламент № 1788/2003 механизми, предоставеното на Италианската репу-блика национално референтно количество отговаряло едва на половината от нуждите на тази държава. Поради това, тъй като италианските млекопроизводители можели да постигнат предвидените в член 33 ЕО цели само като превишат националното количество, Регламент № 1788/2003 нарушавал целите, предвидени в член 33 ЕО.

24

Съветът на Европейския съюз изтъква, че жалбоподателите по главното производство искат режим, в рамките на който определянето на квотите да се основава на характера на „държава с дефицит“ или на „държава с излишък“ на съответната държава членка. В това отношение той напомня, че чрез поддържането на квоти за мляко на общностно равнище Регламент № 1788/2003 не подразделя пазара по желания от жалбоподателите по главното производство начин, тъй като член 34 ЕО предвижда обща организация на пазара. Следователно било погрешно да се изисква въвеждането на специален режим за държава членка с излишък каквато е Италианската репу-блика.

25

Съветът подчертава, че действащият режим на квотите за мляко не е несъвместим с целите на общата селскостопанска политика. В рамките на член 33 ЕО от общностния законодател се изисква да осигури рационалното развитие на селскостопанското производство и оптимално използване на производствените фактори, както и да стабилизира пазарите. За постигането на последната цел Съветът е приел таксата върху количествата мляко, които се предлагат на пазара. Съдът обаче е постановил, че като вземат предвид фактите или икономическите обстоятелства, институциите могат да дадат временно предимство на една от тези цели.

26

Поради това Съветът счита, че дължимата на основание на Регламент № 1788/2003 такса не нарушава членове 33 ЕО и 34 ЕО и че тя е приложима независимо от държавата членка, в която е установен съответният производител.

27

Комисията на Европейските общности поддържа, че конкретната констатация относно равновесието между търсенето и предлагането на мляко в определена държава членка при определянето на това дали тази държава е държава с дефицит или не, е без значение за постигане на целите на общата селскостопанска политика. Тя уточнява, че Съдът вече е отхвърлил доводите, които се основават на дефицита като определящ елемент при оценката на преследването на целите на общата селскостопанска политика и че този начин на разсъждение е приложим по аналогия към дело като това по главното производство.

28

Според Комисията въвеждането на таксата върху млякото е в съответствие с целта за стабилизиране на пазара. Що се отнася до другите цели, предвидени в член 33 ЕО, а именно увеличаването на селскостопанската производителност и рационалното развитие на селскостопанското производство, както и максималното използване на производствените фактори, Комисията добавя, че в резултат на въвеждането на режима на квоти и на таксата в Италия се наблюдава:

29

Поради това Комисията достига до извода, че анализът на първия въпрос не разкрива наличието на никакъв елемент, който може да засегне валидността на Регламент № 1788/2003, на основание на несъвместимост с целите на общата селскостопанска политика, посочени в член 33 ЕО.

30

Жалбоподателите по главното производство изтъкват по същество, че системата за определяне на „националното референтно количество“ по смисъла на Регламент № 1788/2003 е трябвало да вземе предвид и характера на държава с дефицит на Италианската репу-блика. Италианската репу-блика обаче имала референтно количество, което отговаряло на около половината от нейните национални нужди, а за останалата част била принудена да внася мляко от други държави членки.

31

В това отношение следва да се припомни, че характерът на държава с дефицит на държава членка не представлява релевантен елемент за целите на определяне на националното референтно количество (вж. в този смисъл Решение от 20 септември 1988 г. по дело Испания/Съвет, C-203/86, Recueil, стр. 4563, точка 29).

32

Макар да е вярно, че предмет на това дело е било намаляване на националното референтно количество, все пак следва да се подчертае, че същият начин на разсъждение трябва да се приложи и към увеличенията на посоченото количество. Всъщност „основната цел“ на Регламент № 1788/2003 по смисъла на съображение 3 от него е да се справи с дисбаланса между търсенето и предлагането на млечни продукти както що се отнася до намаленията, така и до увеличенията на референтното количество.

33

Освен това за постигането на тази цел е необходимо солидарно усилие, в което всички производители на Общността трябва да участват наравно (вж. Решение от 9 юли 1985 г. по дело Bozzetti, 179/84, Recueil, стр. 2301, точка 32 и Решение по дело Испания/Съвет, посочено по-горе, точка 29). Всъщност механизмът на общия селскостопански пазар предполага, че държавите членки, в които националното търсене на мляко е по-голямо от предлагането му, могат да го внасят преди всичко от държавите членки, в който търсенето на мляко е по-малко от предлагането. Впрочем по време на съдебното заседание жалбоподателите по главното производство поддържат, че общото референтно количество на Общността не е превишено, от което може да се направи изводът, че те не твърдят, че общото търсене на мляко в Общността превишава предлагането му.

34

От това следва, че отчитането на характера на държава с дефицит на съответната държава членка е ирелевнтно при определянето на „националното референтно количество“ по смисъла на Регламент № 1788/2003 и че доводите на жалбоподателите по главното производство в това отношение трябва да бъдат отхвърлени.

35

Жалбоподателите по главното производство изтъкват още, че приемането на 1983 г. за референтна година е погрешно, тъй като тази референция не е била установена съгласно критерия за характера на държава с дефицит на съответната държава членка.

36

Следва да се отбележи, на първо място, че от точка 34 от настоящото съдебно решение е видно, че посоченият критерий е напълно ирелевантен за целите на определяне на националното референтно количество. Този начин на разсъждение важи напълно и що се отнася до релевантността на посочения критерий при въвеждането на режима на референтните количества с Регламент № 856/84.

37

На второ място, от съдебната практика следва, че когато привеждането в изпълнение от Съвета на обща политика налага извършването на оценка на сложна икономическа ситуация, оперативната самостоятелност, с която той разполага, се отнася не само до естеството и обхвата на разпоредбите, които следва да бъдат приети, но в определена степен и до установяването на базови данни, по-специално в смисъл, че той може при необходимост да се позовава на общи констатации. (вж. по-специално Решение от 17 юли 1997 г. по дело SAM Schiffahrt и Stapf, C-248/95 и C-249/95, Recueil, стр. I-4475, точка 25).

38

На трето и последно място, следва да се отбележи, че от съображение 9 от Регламент № 856/84 е видно, че определянето на националното референтно количество за Италианската репу-блика се основава на особено благоприятни критерии. В действителност 1983 г. била избрана за референтна година, тъй като събирането на млякото в тази държава през 1981 г. е било най-слабото за последните десет години, средният добив от крава през тази година е бил по-малък от средния за Общността и очевидното увеличаване на доставките между 1981 г. и 1983 г. е съответствало в по-голямата си част на структурно развитие, състоящо се в намаляване на преките доставки, компенсирани от увеличаване на доставките на млекопреработвателните предприятия.

39

Следователно посочените доводи на жалбоподателите по главното производство относно избора на 1983 г. за референтна година трябва да бъдат отхвърлени.

40

Жалбоподателите по главното производство все пак изтъкват, че съгласно Решение от 14 март 2002 г. по дело Италия/Съвет (C-340/98, Recueil, стр. I-2663) дефицитният характер на производството на съответната държава членка трябва да бъде взет предвид в рамките на общата политика относно млякото по същия начин, както в рамките на общата политика относно захарта.

41

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че този критерий фигурира изрично в общностната правна уредба относно режима на захарта, предмет на посоченото дело. За разлика от това, ако общностният законодател е искал да предвиди дефицитния характер на производството на съответната държава членка като един от релевантните критерии за целите на определяне на „националното референтно количество“ по смисъла на Регламент № 1788/2003, той е можел да го направи много лесно посредством такова препращане в посочения регламент. Тъй като обаче това не е така, посочените доводи трябва да бъдат отхвърлени.

42

Следва да се отхвърлят и доводите на жалбоподателите по главното производство, съгласно които те били длъжни съвместно да финансират излишъци, за които не носят отговорност. Всъщност съгласно съображение 5 и съгласно член 4 от Регламент № 1788/2003 всички производители, които са допринесли за превишението, са отговорни пред държавата членка за заплащането на своята вноска към дължимата такса само поради факта, че са превишили свободното си количество, така че повече не могат да бъдат определени производителите или държавите членки, отговорни за евентуално свръхпроизводство на мляко.

43

От всичко гореизложено следва, че характерът на държава с дефицит на съответната държава членка не може да се счита за един от релевантните критерии за целите на определяне на „националното референтно количество“ по смисъла на Регламент № 1788/2003.

44

Най-напред следва да се припомни, че общностният законодател, разполага в областта на общата селскостопанска политика с широко право на преценка, което съответства на политическите отговорности, които членове 34—37 ЕО му предоставят (Решение от 17 януари 2008 г. по дело Viamex Agrar Handel и ZVK, C-37/06 и С-58/06, Сборник, стр. I-69, точка 34).

45

Що се отнася по-специално до целите на общата селскостопанска политика, предвидени в член 33 ЕО, общностните институции трябва да осигуряват трайното разрешаване, което могат да изискват евентуални противоречия между тези цели, взети поотделно, и при необходимост да дават на една или друга от тях временното предимство, което се налага от фактите или икономическите обстоятелства, с оглед на които те приемат решенията си (вж. по-специално Решение от 19 март 1992 г. по дело Hierl, C-311/90, Recueil, стр. I-2061, точка 13 и цитираната съдебна практика).

46

Следва да се отбележи, че съгласно член 33, параграф 1 ЕО целите на общата селскостопанска политика са:

47

Следва да се напомни обаче, че Регламент № 1788/2003 се вписва в рамките на целта за стабилизиране на пазарите, посочена изрично в член 33, параграф 1, буква в) ЕО (вж. по аналогия Решение по дело Hierl, посочено по-горе, точка 10).

48

От една страна, както е видно от точка 4 от настоящото съдебно решение, посоченият регламент продължава режима на таксата върху доставените количества мляко, които превишават референтното количество, определено за всяка държава членка.

49

От друга страна, по силата на съображение 3 от Регламент № 1788/2003 неговата основна цел е да намали дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на млякото и млечните продукти, както и получените като резултат структурни излишъци, като по този начин се постигне по-добро равновесие на пазара. Освен това съгласно съображение 22 от този регламент основната цел на предвидената от него такса е стабилизирането на пазарите на селскостопански продукти.

50

Освен това е безспорно, че преследването на тази цел е ограничено във времето и, както следва от точка 4 от настоящото съдебно решение, се прилага до 31 март 2015 г.

51

При тези условия следва, че като е предоставил временно предимство на целта да се „стабилизират пазарите“ по смисъла на член 33, параграф 1 ЕО, Съветът не е превишил чрез приемането на Регламент № 1788/2003 своето „право на преценка“ по смисъла на съдебната практика, напомнена в точка 45 от настоящото съдебно решение.

52

Освен това е важно да се напомни, че стабилизирането на пазара не е единствената цел, преследвана от Регламент № 1788/2003. Всъщност следва да се отбележи, че от понятието „основна цел“, към което препраща съображение 3 от посочения регламент, вече имплицитно следва, че този регламент не преследва само една цел.

53

Що се отнася по-специално до целите, изведени на преден план от запитващата юрисдикция, както и от жалбоподателите по главното производство, от установената съдебна практика е видно, че режимът на таксата цели да възстанови равновесието между търсенето и предлагането на характеризиращия се със структурни излишъци пазар на мляко посредством ограничаване на млекопроизводството и следователно се вписва в рамките на целите за рационално развитие на производството на мляко, както и — допринасяйки за стабилизиране на доходите на хората, занимаващи се със селско стопанство — в целта да се осигури приемлив жизнен стандарт за тези хора (Решение от 25 март 2004 г. по дело Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др., C-480/00—C-482/00, C-484/00, C-489/00—C-491/00 и C-497/00—C-499/00, Recueil, стр. I-2943, точка 57 и цитираната съдебна практика).

54

Освен това, както подчертава Комисията, в резултат от въвеждането на режима на таксата в Италия се наблюдава значително увеличение на годишния добив от млечна крава, както и постоянно превишение на средната цена на млякото.

55

Следва да се добави, както изтъкват Комисията и Съветът, че за периода 1984/1985 г.—2006/2007 г. размерът на националните референтни количества за десетте държави членки е намалял с 2%, докато референтното количество на Италианската репу-блика се е увеличило с 6% и в приложение I към Регламент № 1788/2003 е определено на 10530060 тона.

56

Впрочем в съответствие с член 1, параграф 3 от посочения регламент е предвидена възможност за преразглеждане на определените в приложение I към този регламент национални референтни количества в зависимост от общата пазарна ситуация и особените условия, които съществуват в дадена държава членка, поради което съгласно последното изменение, извършено с Регламент (ЕО) № 248/2008 на Съвета от 17 март 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на националните квоти за мляко (OВ L 76, стр. 6), референтното количество е било увеличено в полза на всички държави членки и, що се отнася до Италианската репу-блика, е определено на 10740661,2 тона. Следователно не е изключено увеличението на посоченото референтно количество да е довело в съответствие с член 6, параграф 5 от Регламент № 1788/2003 и до увеличение на индивидуалните референтни количества в посочената държава.

57

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че фактът, че в рамките на определянето на националното референтно количество Регламент № 1788/2003 не взема предвид характера на държава с дефицит на съответната държава членка, не може да засегне съответствието на този регламент с целите, предвидени по-специално в член 33, параграф 1, букви а) и б) ЕО.

58

С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 1788/2003 нарушава принципа на недопускане на дискриминация, като в рамките на определянето на националното референтно количество не взема предвид характера на държава с дефицит на съответната държава членка.

59

Жалбоподателите по главното производство поддържат, че принципът на недопускане на дискриминация се отнася и до забраната да се третират еднакво различни положения. В главното производство Регламент № 1788/2003 третирал еднакво положения, които не били еднакви и които не са еднакви и днес, тъй като подчертано дефицитният характер на италианското производство не бил взет предвид, поради което този регламент нарушавал принципа на недопускане на дискриминация.

60

Те добавят, че посоченото неравно третиране не е оправдано от обективни причини. От една страна, позоваването на солидарността между селскостопанските производители не била обективна причина, която да оправдае еднаквото третиране на различни положения. От друга страна, не било правилно да се твърди, че всички европейски производители участват наравно в стабилизирането на пазара, тъй като производителите без излишък трябвало да поемат разходи, които частично не се дължат на тях.

61

Съветът поддържа, че неговото становище по първия въпрос се отнася и за втория и третия въпрос.

62

Комисията изтъква по същество, че в условията на общ пазар задължението за внос на мляко не може да бъде само по себе си израз на неравно третиране. Съдът вече бил приел, че критерият за определяне на националните референтни количества, също както и тяхното намаляване, не може да доведе до дискриминация в ущърб на държава членка, тъй като тя е държава с дефицит.

63

Освен това Италианската репу-блика при всички случаи се ползвала от благоприятно третиране от страна на Общността, що се отнася до определянето на референтните количества, за да бъде отчетено нейното специфично положение.

64

Комисията изтъква също, че предвиденият в Регламент № 1788/2003 режим на определяне на националните референтни количества съответства на принципа на регионално специализиране, който изисква производството да може да се осъществява на най-подходящото от икономическа гледна точка място. Този принцип се противопоставя на възможността дефицитният характер на производството на определена стока спрямо потреблението в държава членка да бъде релевантен с оглед изключването на всякаква „дискриминация“ по смисъла на член 34, параграф 2, втора алинея ЕО.

65

Следователно според Комисията Регламент № 1788/2003 не е невалиден с оглед на принципа на недопускане на дискриминация.

66

Жалбоподателите по главното производство поддържат по същество, че поради дефицитния характер на производството на мляко в Италия тяхното положение се различава от това на другите млекопроизводители, и по-специално от положението на държавите членки с излишък. Това различно третиране засяга по-специално дребните производители.

67

В това отношение следва да се припомни, че по смисъла на член 34, параграф 2, втора алинея ЕО общата организация на селскостопанските пазари изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността. Съгласно установената съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни ситуации и да не се третират еднакво различни ситуации, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Полша/Съвет, C-273/04, Сборник, стр. I-8925, точка 86 и цитираната съдебна практика).

68

При това положение с оглед на посочените доводи е достатъчно да се отбележи, че от точки 30—43 от настоящото съдебно решение е видно, че характерът на държава членка с дефицит е ирелевантен за целите на определяне на националното референтно количество, поради което жалбоподателите по главното производство не могат да изтъкват, че по посочената причина се намират в различно положение от това на млекопроизводителите от останалите държави членки.

69

Дори да се допусне обаче, че Регламент № 1788/2003, който се прилага без разлика към всички притежатели на референтни количества, всъщност засяга в по-голяма степен дребните отколкото едрите производители, следва да се констатира, че фактът, че приета в рамките на обща организация на пазара мярка може да има различни последици за определени производители в зависимост от специфичния характер на тяхното производство, не представлява дискриминация, щом тази мярка се основава на обективни критерии, приспособени към нуждите на общото функциониране на общата организация на пазара. Такъв е случаят с режима на квотите за мляко и режима на таксата, който е така устроен, че индивидуалните референтни количества се определят на такова равнище, че техният сбор да не превишава гарантираното общо количество за всяка държава членка (вж. по аналогия Решение по дело Hierl, посочено по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).

70

От това следва, че при липсата на различно положение, на втория и третия въпрос следва да се отговори, че анализът на Регламент № 1788/2003 с оглед принципа на недопускане на дискриминация не разкрива никакъв елемент, който може да засегне валидността на този регламент.

71

С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 1788/2003 нарушава принципа на пропорционалност с това, че еднаквото прилагане на таксата надхвърля целта за обща организация на пазара, като налага ниска производителност и ниски доходи на половината от италианските производители.

72

Според жалбоподателите по главното производство системата на квоти за мляко в Италия причинява големи вреди по-специално на дребните производители, тъй като възпрепятства тяхното развитие. Всъщност само структурно адаптиране на предприятията щяло да им позволи да оцелеят на пазара — адаптиране, което предполагало увеличаване на производството, което обаче било забранено поради режима на квоти.

73

Освен това този режим изобщо не бил годен да осъществи целите на селскостопанската политика. Единствената цел, която преследвал в ущърб на останалите цели, била тази за стабилизиране на пазарите. Следователно режимът на квоти нарушавал общностните принципи за разумния характер и за пропорционалност.

74

Съветът поддържа, че общностният законодател разполага с широко право на преценка, по-специално що се отнася до законодателния избор, необходим за привеждане в изпълнение на общата селскостопанска политика. Освен това само явно неподходящият характер на мярка, приета в тази област, с оглед на целта, преследвана от компетентната институция, може да засегне законността на подобна мярка, какъвто не бил случаят с Регламент № 1788/2003.

75

Комисията твърди, че актът за преюдициално запитване не съдържа елементи, които да доказват явно неподходящия характер на Регламент № 1788/2003. Според нея режимът на квоти (и режимът на таксата), от една страна, е стабилизирал пазара и се е оказал ефикасен за разрешаване на проблема със свръхпроизводството, и от друга страна, е съвместим с останалите цели на общата селскостопанска политика

76

Тъй като Регламент № 1788/2003 представлява неразделна част от общата селскостопанска политика, следва да се напомни, че в тази област Съветът разполага с оперативна самостоятелност и че съдебният контрол на тази самостоятелност се свежда до проверка на явно неподходящия характер на мярка, приета в тази област, с оглед на целта, преследвана от компетентната институция (вж. в този смисъл Решение от 16 март 2006 г. по дело Emsland-Stärke, C 94/05, Recueil, стр. I-2619, точка 54 и цитираната съдебна практика, както и Решение от по дело Франция/Съвет, C-479/07, точка 63 и цитираната съдебна практика).

77

От точки 47—49 от настоящото съдебно решение следва, че стабилизирането на пазара на мляко представлява основната цел на Регламент № 1788/2003, която се включва в целта за стабилизиране на пазарите, посочена изрично в член 33, параграф 1, буква в) ЕО. Впрочем съгласно точки 4 и 50 от настоящото съдебно решение преследването на посочената цел е ограничено във времето.

78

От точка 49 от настоящото съдебно решение следва по-специално, че приемането на Регламент № 1788/2003 е необходимо, за да се намали дисбалансът между търсенето и предлагането на пазара на млякото и млечните продукти, както и получените като резултат структурни излишъци, като по този начин се постигне по-добро равновесие на пазара.

79

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 9 и 67 от своето заключение, общностният законодател разглежда като алтернатива на режима на таксата намаляването на поддържащата цена, което би имало по-неблагоприятни последици за доходите на млекопроизводителите отколкото въвеждането на режима на таксата.

80

Освен това в точки 30—43 от настоящото съдебно решение бе отбелязано, че характерът на държава с дефицит на съответната държава членка е ирелевантен за целите на определяне на националното референтно количество.

81

Съгласно точка 57 от настоящото съдебно решение обаче Регламент № 1788/2003 съответства и на целите, предвидени в член 33, параграф 1, букви а) и б) ЕО.

82

Следователно Регламент № 1788/2003 не е явно неподходящ за преследването на целта за стабилизиране на пазарите.

83

С оглед на всичко гореизложено следва да се заключи, че анализът на Регламент № 1788/2003 с оглед принципа на пропорционалност не разкрива никакъв елемент, който може да засегне валидността на този регламент.

84

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: