Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CC0109

    Заключение на генералния адвокат Bot представено на12 март 2009 г.
    Комисия на Европейските общности срещу Република Гърция.
    Неизпълнение на задължения от държава-членка - Членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО - Директива 98/34/ЕО - Технически стандарти и регламенти - Национална правна уредба, приложима за електрически, електромеханични и електронни игри за компютри - Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения - Неизпълнение - Член 228 ЕО - Имуществени санкции.
    Дело C-109/08.

    Сборник съдебна практика 2009 I-04657

    ECLI identifier: ECLI:EU:C:2009:151

    ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

    Г-Н Y. BOT

    представено на 12 март 2009 година ( 1 )

    Дело C-109/08

    Комисия на Европейските общности

    срещу

    Република Гърция

    „Неизпълнение на задължения от държава членка — Членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО — Директива 98/34/ЕО — Технически стандарти и регламенти — Национална правна уредба, приложима за електрически, електромеханични и електронни игри за компютри — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължениe — Неизпълнение — Член 228 ЕО — Имуществени санкции“

    1. 

    Настоящият иск е предявен от Комисията на Европейските общности срещу Република Гърция на основание на член 228 ЕО.

    2. 

    Комисията упреква тази държава членка, че не е изпълнила Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Гърция ( 2 ). В това решение Съдът е установил, че ответникът не е изпълнил задълженията си по членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива 98/34/ЕО ( 3 ), като е въвел в националната си правна уредба забрана за инсталиране и експлоатиране на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, при неспазването на която се налагат наказателни или административни санкции.

    3. 

    Комисията иска от Съда да установи неизпълнението на задълженията, както и да осъди Република Гърция да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.

    4. 

    В рамките на настоящото заключение твърдя, че Република Гърция действително не е изпълнила задълженията си по член 228 ЕО и ще предложа на Съда да я осъди на това основание да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.

    I — Правна уредба

    A — Общностна правна уредба

    1. Договорът за ЕО

    5.

    Член 28 ЕО забранява количествените ограничения върху вноса, както и всички мерки, имащи равностоен ефект между държавите членки.

    6.

    Член 43, първа алинея ЕО от своя страна забранява ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка.

    7.

    Накрая, член 49, първа алинея ЕО забранява ограниченията за свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността по отношение на гражданите на държавите членки, които са се установили в държава от Общността, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.

    2. Вторично право

    8.

    Директива 98/34 има за цел да осигури по-голяма прозрачност по отношение на инициативите, възприети от държавите членки за създаване на технически стандарти или регламенти. Като задължава държавите членки да уведомяват Комисията за техните проекти на технически регламенти, тази Директива се опитва да отстрани пречките за търговския обем, следващи от този вид правни разпоредби.

    9.

    Член 1 от посочената Директива гласи:

    „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

    […]

    „11.

    „технически регламент“ — техническа спецификация и други изисквания или правила за услуги, включващи съответни административни разпоредби, спазването на които е задължително, юридически или фактически, в случаите на [пускане в продажба], предоставяне на услуги, установяване на оператор за услуги или използване в държава членка или в голяма част от нея, както [и законовите, подзаконовите] или административните разпоредби на държавите членки, с изключение на тези, предвидени в член 10, забраняващи производството, вноса, [пускането в продажба] или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

    […]““

    10.

    Текстът на член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34 гласи следното:

    „При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също [изпращат] на Комисията [уведомление относно] причините за необходимостта от [установяване на такъв] технически[…] регламент, [освен ако те не са видни от самия] проект[…].“

    Б — Национална правна уредба, приложима по отношение на електрическите, електромеханичните и електронните игри

    11.

    Член 1 от Закон°3037/2002 ( 4 ), озаглавен „Категории игри“, предвижда следното:

    „По смисъла на разпоредбите на настоящия закон се прилагат следните определения:

    α)

    „механична игра“: игра, за чието функциониране е необходимо и използване на мускулна сила на играча;

    β)

    „електрическа игра“: игра, за чието функциониране е необходимо наличието на поддържащи електрически устройства;

    γ)

    „електромеханична игра“: игра, за чието функциониране е необходимо както наличието на електрически поддържащи устройства, така и използване на мускулна сила на играча;

    δ)

    „електронна игра“: игра, за чието функциониране е необходимо, освен електрически, електронни или други поддържащи устройства, и наличието и привеждането в изпълнение на софтуер (програма);

    ε)

    „техническа развлекателна игра“: игра, чийто резултат зависи изключително от техническите и умствените способности на играча и която има преди всичко развлекателна цел.

    В категорията на техническите развлекателни игри попадат и игрите на карти, квалифицирани като „технически игри“ съгласно разпоредбите на кралски декрет [кодифициран] № 29/1971.”

    12.

    Член 2, параграф 1 от посочения закон, озаглавен „Забрана за използване или инсталиране на игри“, предвижда:

    „Използването на игрите, посочени в член 1, букви β), γ) и δ), включително и компютри, принципно се забранява на обществени места като хотели, кафенета, всички видове помещения на сдружения за осъществяване на дейност в обществена полза и на всякакви други обществени места или частни обекти. Забранява се също инсталирането на тези игри.“

    13.

    Член 3 от същия закон, озаглавен „Предприятия за предоставяне на интернет услуги“, гласи:

    „Забраната по член 2 не се прилага при инсталиране и експлоатиране на компютри в центрове за предоставяне на интернет услуги. Забранява се обаче на тези компютри да се използват игри, независимо от прилагания метод.

    За осъществяването на дейност на предприятие за предоставяне на интернет услуги е необходимо издаването на специално разрешение от общината, на чиято територия се намира обектът, а ако то осъществява дейността си на кораб — от пристанищните власти в пристанището на отпътуване. При първото прилагане на настоящата мярка предприятието трябва да разполага с такова разрешение в тримесечен срок, считано от влизане в сила на настоящия закон.“

    14.

    Съгласно текста на член 4 от Закон 3037/2002, озаглавен „Наказателни санкции“:

    „1.   Лице, което експлоатира или управлява центровете или другите места, посочени в член 2, параграф 1, в които се използват или инсталират игри, забранени съгласно разпоредбите на предходните членове, се наказва с лишаване от свобода не по-малко три месеца и с глоба в размер не по-малко от 5000 EUR. При повторно извършване наказанието е лишаване от свобода не по-малко от една година и глоба в размер от 25000 EUR до 75000 EUR. Съдът разпорежда и конфискация на игралните апарати.

    […]“

    II — История на спора

    A — Решението по дело Комисия/Гърция

    15.

    В точка 1 от диспозитива на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Съдът постановява:

    „Като е въвела в член 2, параграф 1 и в член 3 от Закон 3037/2002 забрана за инсталиране и експлоатиране на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, при неспазването на която се налагат предвидените в членове 4 и 5 от същия закон наказателни или административни санкции, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива [98/34].“

    Б — Досъдебна процедура

    16.

    На въпроса, поставен от Комисията на 11 декември 2006 г., доколко е изпълнено Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция отговаря с писмо от В това писмо гръцките органи не предоставят никаква конкретна информация относно изменението на разглежданата национална правна уредба с оглед на съобразяването ѝ с решението на Съда. За сметка на това тази държава членка подчертава важността и сложността на въпроса, като твърди, че компетентните министерства си сътрудничат за приемането на приемлива правна уредба в съответствие с общностното право и с принципа на пропорционалност.

    17.

    Като счита, че Република Гърция не е предприела необходимите мерки за съобразяване с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, на 23 март 2007 г. Комисията изпраща на тази държава членка официално уведомително писмо на основание член 228, параграф 2 ЕО.

    18.

    След като Република Гърция не отговаря на това писмо, на 29 юни 2007 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването на становището, да предприеме необходимите мерки за осигуряване на изпълнението на посоченото решение.

    19.

    След като Република Гърция нито отговаря на споменатото становище, нито уведомява Комисията за каквато и да било законодателна мярка, насочена към съобразяване със споменатото решение, Комисията, приемайки при това положение, че Република Гърция не е осигурила изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, на 10 март 2008 г. предявява настоящия иск.

    III — Производство пред Съда и факти, настъпили в хода на същото

    20.

    В исковата си молба Комисията по същество приканва Съда да установи, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.

    21.

    Тя иска от Съда:

    да установи, че като не е приела всички мерки за изпълнение на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива 98/34,

    да осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава на изпълнението на това решение, считано от постановяването на решението по настоящото дело до пълното изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция,

    да осъди Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума от 9636 EUR за всеки ден забава на изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от постановяването на това решение до датата на пълното му изпълнение (ако това бъде извършено преди постановяване на решение по настоящото дело) или до постановяването на решение по настоящото дело (ако Решението по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, не е изцяло изпълнено към този момент), и

    да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

    22.

    В писмената си защита Република Гърция иска от Съда да отхвърли иска и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

    23.

    От фактите по преписката е видно, че Република Гърция изпраща отговора на мотивираното становище на 12 март 2008 г., т.е. два дни след предявяването на настоящия иск от Комисията. Тя посочва, че е свикана законодателна комисия за изготвянето на законопроект за изменение.

    24.

    Освен това от проведените в съдебното заседание устни състезания е видно, че през май 2008 г. Република Гърция е изпратила на Комисията първия законопроект за изменение в съответствие с член 8 от Директива 98/34. Комисията е изложила съображенията си в мотивирано становище от 1 август 2008 г., на което Република Гърция не е отговорила. Страните обаче са провели среща в Атина през декември 2008 г.

    25.

    Представителят на Република Гърция посочва също, че в кратък период от време правителството трябва да приеме нов законопроект за изменение, след което да го предостави на Комисията с оглед на нова проверка на разпоредбите му в съответствие с член 8 от Директива 98/34. След тази процедура, за да бъде приет законопроектът, Парламентът трябва да го подложи на гласуване.

    IV — По неизпълнението на задължения

    A — Доводи на страните

    26.

    Комисията изтъква, че в деня на предявяването на иска ѝ Република Гърция не я е уведомила за никаква законодателна мярка, насочена към изпълнение на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе. Поради това Комисията иска от Съда да установи неизпълнението на задължения, както и да осъди Република Гърция да заплати периодична имуществена санкция и еднократно платима сума.

    27.

    Република Гърция не оспорва неизпълнението на задължения. При все това тя твърди, че искът на Комисията трябва да бъде отхвърлен, доколкото изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, трябва да настъпи преди края на настоящото производство. Във всеки случай Република Гърция посочва, че имуществените санкции трябва да бъдат намалени, за да се вземе под внимание сериозността на социалните и икономическите проблеми, които са обосновали приемането на разглежданата национална правна уредба.

    Б — Съображения

    28.

    Член 228 ЕО не уточнява срока, в който трябва да бъде изпълнено дадено решение. При все това, както Съдът наскоро припомни в Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция ( 5 ), интересът, свързан с непосредственото и еднакво прилагане на общностното право, изисква това изпълнение да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратки срокове ( 6 ).

    29.

    Според Съда датата, към която се преценява наличието на неизпълнение на задължения от държава членка по член 228 ЕО, е датата на изтичане на срока, определен в издаденото въз основа на тази разпоредба мотивирано становище ( 7 ).

    30.

    В конкретния случай е видно, че към датата на изтичане на двумесечния срок, определен в мотивираното становище от 29 юни 2007 г., срокът, в който е трябвало да се осигури изпълнението на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция — с което се изисква изменение на разглежданата национална правна уредба в съответствие с членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и с член 8 от Директива 98/34 — отдавна е бил изтекъл, тъй като от произнасянето на това решение са изминали почти десет месеца.

    31.

    Освен това изглежда, че до изтичането на този срок Република Гърция не е приела никаква мярка за изпълнението на посоченото решение. Всъщност от проведените в съдебното заседание устни състезания е видно, че за първата мярка, приета за целите на изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Комисията е била уведомена едва през май 2008 г.

    32.

    При тези условия следва да се приеме за установено, че Република Гърция, както впрочем тя сама признава, не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.

    V — По имуществените санкции за неизпълнение на задължения

    33.

    Доколкото бе установено, че Република Гърция не се е съобразила с посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция, Съдът може на основание на член 228, параграф 2, трета алинея ЕО да я осъди да заплати периодична имуществена санкция и/или еднократно платима сума.

    34.

    Това производство има за цел да накара държава членка, която е в неизпълнение, да се съобрази с решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, и по този начин да осигури ефективното прилагане на общностното право.

    35.

    Периодичната имуществена санкция има като цяло принудителен характер. Тя цели да упражни икономическа принуда върху неизправната държава членка, която не се съобразява с решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, за да насърчи прекратяването в най-кратък срок на установеното неизпълнение на задължения. Следователно Съдът осъжда дадена държава членка да заплати периодична имуществена санкция, когато тя все още не е изпълнила решението, с което първоначално е констатирано нейното неизпълнение на задължения.

    36.

    Налагането на еднократно платима сума почива в по-голяма степен на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на съответната държава членка върху частните и публични интереси, по-конкретно когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което то първоначално е констатирано.

    37.

    Съгласно постоянната съдебна практика Съдът определя размера на периодичната имуществена санкция или на еднократно платимата сума по такъв начин, че той да бъде, от една страна, съобразен с обстоятелствата по делото, и от друга страна, съразмерен на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка ( 8 ).

    38.

    Както посочва Съдът в Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция ( 9 ), кумулирането на тези два вида санкции не е изключено, по-специално когато неизпълнението на задължения е продължило дълго време и има тенденция да се задържи.

    39.

    Във всички случаи Съдът е този, който преценява необходимостта от налагането на имуществена санкция и избира най-подходящата санкция с оглед обстоятелствата по делото. В това отношение Съдът многократно е напомнял, че не е обвързан от определения от Комисията в съобщението от 13 декември 2005 г. ( 10 ) метод за изчисляване на имуществените санкции, който представлява само полезна отправна точка ( 11 ).

    A — По налагането на периодична имуществена санкция

    1. Доводи на страните

    40.

    Комисията предлага Съдът да наложи на Република Гърция периодична имуществена санкция в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава при изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от произнасянето на решение по настоящото дело до цялостното изпълнение на първото решение.

    41.

    За тази цел Комисията се основава на метода на изчисляване, изложен от нея в Съобщението от 2005 г. Тази сума за всеки ден забава е резултат, както предвижда посоченият метод на изчисляване, от умножаването на базисна сума от 600 EUR с коефициент за тежест на нарушението, определен в конкретния случай на 11 по скала от 1 до 20, с коефициент за продължителност на нарушението, определен в случая на 1,1 по скала от 1 до 3, и с коефициент „n“ — функция от платежоспособността на всяка държава членка, фиксиран за Република Гърция на 4,38.

    42.

    Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията отбелязва, че разглежданата национална правна уредба нарушава три от четирите основни свободи, които Договорът установява. Тя поддържа също, че гръцките органи не са изпълнили задълженията си по член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34 и освен това не са оказали пълно съдействие на Комисията в хода на досъдебната фаза на производството по член 228 ЕО. Ето защо Комисията предлага коефициент за тежест 11 (по скала от 1 до 20).

    43.

    Република Гърция твърди, че този коефициент за тежест е изключително висок и че същият не би трябвало да надвишава 4. В това отношение ответникът изтъква, че неизпълнението на задължения било засегнало само малък сектор на дейност и че разглежданата национална правна уредба се прилага без дискриминация и освен това е най-подходящото разрешение на икономическите и социалните проблеми, причинени от неправилното и неконтролирано експлоатиране на игрите, поради което е обоснована от императивни съображения от обществен интерес. Накрая, Република Гърция поддържа, че предложеният от Комисията коефициент за тежест нарушава принципа на пропорционалност. В това отношение тя се основава на сравнение на своето положение с това на осъдените по други дела държави членки на основание на член 226 ЕО.

    44.

    По отношение на продължителността на неизпълнението на задължения Комисията посочва, че тя е единадесет месеца, считано от постановяването на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция до деня, в който решава да предяви настоящия иск.

    45.

    Република Гърция посочва, че този коефициент трябва да бъде сведен до минималното му равнище. Тя твърди, че неизпълнението на задължения в действителност започва с изтичането на тримесечния срок, определен в писмото от 11 декември 2006 г., с което Комисията иска от гръцките органи информация доколко е изпълнено Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе. Освен това Република Гърция се позовава на продължителността на неизпълнението на задължения от страна на Френската репу-блика по дело Комисия/Франция, довело до Решение от , посочено по-горе, което продължило доста по-дълго и чийто коефициент на продължителност бил 3 ( 12 ).

    2. Съображения

    46.

    С оглед на естеството на разглежданото неизпълнение на задължения, което продължава до настоящия момент, смятам, че заплащането на периодична имуществена санкция представлява най-подходящото средство с оглед на обстоятелствата по настоящото дело.

    47.

    Както вече беше посочено, периодичната имуществена санкция трябва да даде възможност за осигуряване на възможно най-бързо изпълнение на решението, с което вече е било установено нарушение на общностното право. Размерът на същата трябва да бъде определен в зависимост от необходимата степен на натиск за убеждаване, така че въпросната държава членка да промени своето поведение ( 13 ).

    48.

    При упражняване на своето право на преценка Съдът определя този размер по такъв начин, че периодичната имуществена санкция да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата по делото, и от друга страна, съразмерна на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка ( 14 ).

    49.

    Като се основава в много голяма степен на установените от Комисията в съобщението от 2005 г. математически критерии и променливи, Съдът взима под внимание степента на тежест на нарушението, продължителността му и платежоспособността на съответната държава членка. За прилагането на тези критерии Съдът отчита и последиците от неизпълнението на решението на Съда за частните и за обществените интереси, както и степента на спешност при изпълнение на задълженията от страна на съответната държава членка ( 15 ).

    50.

    Що се отнася, на първо място, до тежестта на нарушението, и в частност до последиците от неизпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, за частните и обществените интереси, смятам, че продължаващото неизпълнение на задължения от страна на Република Гърция е особено тежко по две причини.

    51.

    От една страна, както постановява Съдът в решението си, разглежданата национална правна уредба нарушава принципа за свободното движение на стоки, както и принципите за свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване в рамките на Европейския съюз, или три от четирите основни свободи, гарантирани с Договора.

    52.

    Тази правна уредба води до намаляване на обема на вноса на игри, произведени и пуснати на пазара в другите държави членки. Такава уредба може също да затрудни и дори да препятства предлагането на услуги за експлоатация на игрални апарати от доставчиците на услуги, установени в другите държави членки, и в крайна сметка да разубеди икономическите оператори от тези държави да се установяват в Гърция.

    53.

    Ясно е, че като не изпълнява посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция, Република Гърция засяга в значителна степен обществените интереси и във всички случаи частните интереси на вносителите поради твърде широкия характер на разглежданата забрана.

    54.

    От друга страна, според мен неизпълнението на задължения е още по-сериозно, доколкото, както е видно от проведените в хода на съдебното заседание устни състезания, Република Гърция не е спряла прилагането на своята правна уредба, като по този начин е допуснала икономическите оператори да подлежат на имуществени санкции и на наказание лишаване от свобода.

    55.

    Накрая, неизпълнението на предвиденото в член 8 от Директива 98/34 по-конкретно задължение за предоставяне на Комисията на всички проекти на технически регламенти, трябва да се разглежда като сериозно, доколкото спазването на това конкретно задължение е представлявало необходимо условие за цялостното осъществяване на целите на посочената директива.

    56.

    Предвид изложеното по-горе възприетият от Комисията коефициент за тежест 11 (по скала от 1 до 20) не изглежда да е следствие от погрешна преценка.

    57.

    Що се отнася, на второ място, до коефициента, свързан с продължителността на нарушението, следва да се констатира, че Комисията е изчислила този коефициент въз основа на 1,10 на месец, като е взела предвид датата, на която е постановено посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Гърция, т.е. 26 октомври 2006 г., и датата, на която тя е решила да предяви настоящия иск, а именно, според писменото ѝ изложение,

    58.

    Съгласно практиката на Съда обаче продължителността на нарушението трябва да се преценява, като се отчита моментът, в който Съдът разглежда фактите, а не с оглед на момента, в който последният е бил сезиран от Комисията ( 16 ). Във всички случаи бих искал да напомня, че Съдът не е обвързан от предложената от Комисията скала от 1 до 3 ( 17 ).

    59.

    В настоящото дело следва да се отбележи, че неизпълнението на задължения от страна на Република Гърция продължава 27 месеца, тъй като Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, е постановено на 26 октомври 2006 г., а съдебното заседание по това дело е проведено на В този смисъл, както признава представителят на Република Гърция в съдебното заседание, това решение действително е можело да бъде изпълнено в по-кратък срок.

    60.

    Всъщност струва ми се, че за изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, е било необходимо само много ограничено изменение на разглежданата национална правна уредба, доколкото приложното ѝ поле следва да се ограничи до развлекателните игри, които могат да бъдат превърнати в хазартни игри.

    61.

    Предвид изложеното по-горе считам, че коефициент 1,1 се явява подходящ за отчитане на продължителността на нарушението.

    62.

    На трето място, що се отнася до предложението на Комисията за умножаване на базисна сума с коефициент, изчислен въз основа на брутния вътрешен продукт на съответната държава членка и на броя гласове, които същата има в Съвета на Европейския съюз, Съдът многократно е приемал, че това е подходящ начин за отразяване на нейната платежоспособност, като едновременно с това се запазва разумно разграничаване между различните държави членки ( 18 ). В случая коефициентът, определен в съобщението от 2005 г. за Република Гърция, е 4,38.

    63.

    С оглед на това предлагам на Съда да умножи коефициентите за тежест, продължителност и за платежоспособност на държавата членка с базисната сума от 600 EUR, съобразно предложението на Комисията ( 19 ).

    64.

    С оглед на гореизложените съображения умножаването на базисната сума от 600 EUR с определените коефициенти — 11 за тежест на нарушението, 1,1 за продължителността му и 4,38 с оглед на платежоспособността на Република Гърция, в случая води до сума в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава.

    65.

    На четвърто място, що се отнася до периодичната имуществена санкция, смятам, че същата трябва да бъде наложена на дневна основа, доколкото разглежданото неизпълнение на задължения е свързано с изпълнението на решение на Съда, изискващо приемане на законопроект за изменение ( 20 ).

    66.

    С оглед на изложеното предлагам Съдът да осъди Република Гърция да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава на прилагането на необходимите мерки за осигуряване на пълното изпълнение на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от постановяването на решение по настоящото дело до пълното изпълнение на първото решение.

    Б — По налагането на еднократно платима сума

    1. Доводи на страните

    67.

    Комисията предлага на Съда да наложи на Република Гърция заплащането на еднократно платима сума в размер на 9636 EUR за всеки ден забава на изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, от деня на постановяването на това решение до деня, в който това решение ще бъде напълно изпълнено, или до деня на постановяване на решение по настоящото дело (ако Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, не е изцяло изпълнено към този момент).

    68.

    Тази сума за всеки ден забава е резултат от умножаването на базисна сума от 200 EUR с коефициент за тежест на нарушението, който в случая е определен на 11 по скала от 1 до 20, и с коефициент „n“ — функция от платежоспособността на Република Гърция, определен на 4,38.

    69.

    Комисията счита, че общият размер на еднократно платимата сума, която тя предлага да бъде наложена на Република Гърция, възлиза на 3420780 EUR. Този размер е получен след умножаване на сумата за всеки ден забава от еднократно платимата сума т.е. 9636 EUR, с броя дни между датата на постановяване на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, т.е. 26 октомври 2006 г., и датата, на която Комисията е решила да предяви настоящия иск, а именно , или 355 дни.

    70.

    Република Гърция твърди, че не трябва да бъде осъдена да заплати еднократно платима сума, доколкото тази имуществена санкция е наложена за миналото поведение на тази държава членка. Според нея предложеният от Комисията размер на еднократно платима сума не съответства на тежестта, както и на продължителността на нарушението, и е прекомерен, като се има предвид по-специално проблематичният характер на правната уредба относно игрите в Гърция.

    2. Съображения

    71.

    Както вече бе отбелязано, целта на еднократно платимата сума е да санкционира неизпълнението на задължения от държава членка, като се отчитат произтичащите от него последици и продължителността му. Нейното предназначение е също да предотврати повторното извършване на подобни нарушения на общностното право.

    72.

    Налагането на еднократно платима сума не е автоматично и изчисляването ѝ не зависи нито от точна математическа формула, нито от списък с предварително определени критерии, какъвто може да бъде случаят, когато Съдът определя размера на периодичната имуществена санкция.

    73.

    При все това съдебната практика предоставя някои указания по отношение на критериите или обстоятелствата, които следва да се отчетат при изчисляването на размера на еднократно платимата сума.

    74.

    В наскоро постановеното Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, Съдът пояснява, че налагането на еднократно платима сума „трябва във всеки конкретен случай да бъде в зависимост от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на съответната държава членка“ ( 21 ).

    75.

    В посоченото дело, за да изчисли наложената на Френската репу-блика еднократно платима сума, Съдът е отчел следните обстоятелства:

    възприетото от Френската репу-блика поведение във връзка с общностните ѝ задължения в специфичната област на генетично модифицираните организми — в това отношение Съдът е посочил, че тази държава членка повтаря този вид неправомерно поведение в посочения специфичен сектор,

    продължителността на неизпълнението на задължения след постановяването на съдебното решение, с което се констатира неизпълнението на задължения — в това отношение Съдът е проверил дали посочената забава може да бъде обоснована, и

    тежестта на неизпълнението на задължения — в това отношение Съдът е взел предвид въздействието на неправомерното поведение върху наличните обществени и частни интереси ( 22 ).

    76.

    В настоящото дело ми се струва, че налагането на еднократно платима сума е обосновано най-вече предвид тежестта на нарушението.

    77.

    В действителност, както вече посочих, поведението на Република Гърция засяга в значителна степен обществените интереси и във всички случаи частните интереси на икономическите оператори, доколкото разглежданата национална правна уредба нарушава три от четирите основни свободи, гарантирани с Договора. Според мен неизпълнението на задължения е още по-сериозно, тъй като Република Гърция не е спряла прилагането на тази правна уредба, като по този начин е допуснала и допуска икономическите оператори да подлежат на имуществени санкции и на наказание лишаване от свобода.

    78.

    Що се отнася до продължителността на неизпълнението на задължения след постановяване на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция признава забавата при изпълнението на това решение и посочва, че това привеждане в съответствие би могло да се осъществи по-бързо.

    79.

    Изтъкнатите от гръцките органи доводи, според които забавата била обоснована предвид деликатния характер на проблема и вълнението, които би предизвикала пълна либерализация на игрите в Гърция, не изглеждат допустими, доколкото никое от обстоятелствата по преписката не позволява положението в Република Гърция да се определи като особено в сравнение с това на другите държави членки. Освен това следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от общностното право ( 23 ).

    80.

    Накрая, що се отнася до поведението на Република Гърция, струва ми се, че тази държава членка е показала сравнително пасивно поведение до започването на досъдебната фаза на настоящото производство. Всъщност едва два дни след предявяването на настоящия иск от Комисията, т.е на 12 март 2008 г. Република Гърция е посочила, че е свикана законодателна комисия за изготвянето на законопроект за изменение.

    81.

    Предвид всичко изложено по-горе ми се струва, че осъждането на Република Гърция да заплати еднократно платима сума в размер на 2 милиона евро представлява справедлива преценка на обстоятелствата в конкретния случай.

    VI — По съдебните разноски

    82.

    По силата на член 69, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Република Гърция и последната е загубила делото, считам, че тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

    VII — Заключение

    83.

    Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда:

    да обяви, че като не е изменила член 2, параграф 1 и член 3 от Закон 3037/2002 — установяващи забрана за инсталиране и експлоатиране на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, при неспазването на която се налагат наказателни или административни санкции — в съответствие с членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и с член 8 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от , Република Гърция не е предприела всички мерки за изпълнение на Решение на Съда от по дело Комисия/Гърция (C-65/05) и поради това не е изпълнила задълженията си по член 228 ЕО,

    да осъди Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава на прилагането на необходимите мерки за осигуряване на пълното изпълнение на посоченото по-горе решение, считано от постановяването на решение по настоящото дело до пълното изпълнение на посоченото по-горе решение,

    да осъди Република Гърция да заплати на Комисията на Европейските общности по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума от два милиона евро,

    да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.


    ( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

    ( 2 ) C-65/05, Recueil, стр. I-10341.

    ( 3 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от (ОВ L 217, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

    ( 4 ) FEK A’ 174/30.7.2002.

    ( 5 ) C-121/07, Сборника стр. I-9159.

    ( 6 ) Точка 21 и цитираната съдебна практика.

    ( 7 ) Точка 22 и цитираната съдебна практика.

    ( 8 ) Вж. в това отношение Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 64 и цитираната съдебна практика).

    ( 9 ) C-304/02, Recueil, стр. I-6263.

    ( 10 ) Съобщение на Комисията относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО (SEC(2005) 1658), наричано по-нататък „съобщението от 2005 г.“)

    ( 11 ) Вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 103 и цитираната съдебна практика).

    ( 12 ) Точка 108.

    ( 13 ) Вж. в този смисъл Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция (C-177/04, Recueil, стр. I-2461, точка 60 и цитираната съдебна практика).

    ( 14 ) Пак там (точка 61 и цитираната съдебна практика).

    ( 15 ) Пак там (точка 62 и цитираната съдебна практика).

    ( 16 ) Пак там (точка 71).

    ( 17 ) Пак там.

    ( 18 ) Вж. по-специално Решение от 14 март 2006 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 75 и цитираната съдебна практика).

    ( 19 ) Вж. по-специално Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия (C-70/06, Recueil, стр. I-1, точка 50), в което Съдът одобрява използването на базисната сума от 600 EUR, определена в съобщението от 2005 г.

    ( 20 ) Пак там (точка 52 и цитираната съдебна практика).

    ( 21 ) Точка 62.

    ( 22 ) Вж. също Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 114).

    ( 23 ) Вж. в това отношение Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 72 и цитираната съдебна практика).

    Top